Р Е Ш Е Н И Е

 

                2019г., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯНКА ГАНЧЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                                    ДАРИНА РАЧЕВА

                                      

при участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора при Окръжна прокуратура-Варна Александър А, разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2187 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по протест от Р.Т.- прокурор при Окръжна прокуратура-Варна против разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 /в частта относно установения 15-дневен срок/ и ал. 6 /в частта относно установения едномесечен срок/, чл. 25 /в частта „събиране“/, чл. 30, ал. 1 /в частта „събиране“/, чл. 32 /в частта „събиране“/, чл. 60 и чл. 61 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета от Общински съвет - Аврен с Решение № 845 по Протокол № 32/20.06.2014 г.

В протеста се релевират доводи, че оспорените текстове от Наредбата са незаконосъобразни и в несъответствие с разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, поради което се поддържа искане за тяхната отмяна.

В съдебно заседание прокурор при Окръжна прокуратура-Варна поддържа протеста. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 26 и чл.28 от Закона за нормативните актове по повод предварителното разгласяване и обсъждане на проекта на Наредбата, и след това за публикуване на Наредбата в сайта на община Аврен. Счита, че е налице материалноправна незаконосъобразност, която подробно е изложена в протеста за всеки един от текстовете, поради което отправя искане за отмяната им с присъждане на сторените по делото разноски за публикация в Държавен вестник.

Ответникът, Общински съвет Аврен, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим за разглеждане, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК и от прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Видно от представената от ответника административна преписка Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен е приета от Общински съвет - Аврен с Решение № 845 по Протокол № 32/20.06.2014 г., на основание чл.22 от Закона за управление на отпадъците /Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./. Съобразно §2 от ЗР на Наредбата се отменя Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета с Решение №183/25.07.2012г. на заседание №11/25.07.2012г. Наредбата е изменена и допълнена с Решение №228 от протокол на редовно заседание №9 на Общински съвет-Аврен, проведено на 27 май 2016 г.

От приложените по делото доказателства се установява, че  решението, с което е приета наредбата и нейните изменения е при необходимия кворум и мнозинство. Присъствали са повече от половината общински съветници, които с необходимото мнозинство са гласували „за“ приемане на Наредбата. Спазено е изискването за писмена форма и актът съдържа всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност.

Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. В изпълнение на предоставените им правомощия по силата на чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 ЗМСМА, същите са овластени да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществените отношения с местно значение.

Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен последната е приета в съответствие с изискванията на чл. 22 от Закона за управление на отпадъците, от който е видно, че  Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

В чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата възложителите на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 ДР на ЗУТ, с изключение на текущи ремонти, и възложителите на премахване на строежи възлагат изготвянето на план за управление на строителни отпадъци в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 43, ал. 4 ЗУО. Разпоредбите на чл. 21, ал. 2, т. 1-5 от Наредбата предвиждат, че установените с чл. 21, ал. 1 изисквания не се прилагат за: 1. премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 100 кв.м.; 2. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 3. промяна предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 4. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м; 5. премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган. Аналогична на нормата на чл. 21, ал. 2 от наредбата е била разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗУО, преди законодателната промяна, обнародвана в ДВ бр. 105/2016 г., с която нормата е била отменена. След отмяната й процесната материя е регламентирана с разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1-12 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета на основание чл. 43, ал. 4 ЗУО с ПМС № 267/05.12.2017 г., обн. ДВ бр. 98/2017 г. След анализ и съпоставка между регламентацията в двата подзаконови нормативни акта, този на Министерски съвет и на Общински съвет – Аврен, сочи на незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 21, ал. 2, т. 1-5 от наредба на Общински съвет-Аврен. Същите са в разрез с разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 10 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Видно е, че хипотезите на чл. 21, ал. 2, т. 1-4 от наредбата на община Аврен касаят обекти с различни параметри от тези по чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НУСОВРСМ, а хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 5 от местната наредба се отнася за всички опасни строежи, а не само за тези с РЗП, по-малка от 300 кв.м., както предвижда разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 10 от наредбата, приета от Министерски съвет. В този смисъл протестираните текстове от наредбата са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

Разпоредбите на чл. 21. ал. 3 и ал. 4 от Наредбата предвиждат:

„(3)Планът по ал. 1 се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект се изготвя като самостоятелен план.

(4)Плановете за управление на строителни отпадъци /ПУСО/ се одобряват:1.за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект - като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от ЗУТ; 2. за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект — от Кмета на община Аврен или оправомощено от него длъжностно лице.“

Така приетите разпоредби противоречат на  чл. 11, ал. 4 от ЗУО вр. чл. 156б от ЗУТ. Съгласно  чл. 11, ал. 4 от ЗУО плановете за управление на строителни отпадъци, когато не са одобрени по реда на чл. 156б, ал. 6 ЗУТ, се одобряват от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице по искане на възложителя на строежа след влизането в сила на разрешението за строеж и преди откриването на строителната площадка и/или преди започването на дейностите по изграждане или премахване на обект по ал. 1. Предвид горното протестираните текстове от наредбата  на община Аврен се различава от разрешението дадено от закона и подлежат на отмяна.

Разпоредбите на чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата предвиждат:

„(5)Компетентният орган по ал. 4 може да изисква предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 4 ЗУО, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана.

(6)В случаите по ал. 4, т. 2 Кметът на община Аврен одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.“

Съгласно чл. 11, ал. 6 ЗУО мотивираното становище до заявителя за предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите се изпраща не по-късно от 14 дни от получаването на плана. Нормата на чл. 11, ал. 7 ЗУО ПУСО сочи, че се одобрява, респективно одобрението му се отказва в 14-дневен срок от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация. След анализ на относимите норми се установява противоречие на чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата с тези на чл. 11, ал. 6 и ал. 7 ЗУО в частта на установените срокове, поради което следва да бъдат отменени.

Разпоредбите на чл. 25, чл. 30, ал. 1 и чл. 32 от Наредбата предвиждат:

„чл. 25. Дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на ИУМПС /излезли от употреба моторни превозни средства/, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица, притежаващи съответно разрешение по чл. 35 от ЗУО. “

„чл. 30. (1) Дейностите по събиране, съхраняване, преработване и/или обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти имат право да извършват само лица, притежаващи съответно комплексно разрешително или разрешително по чл. 35 от ЗУО. “

„чл. 32. Дейностите по събиране, съхраняване, преработване и/или обезвреждане на ИУГ /излезли от употреба гуми/ се извършват от лица, притежаващи разрешително по чл. 35 от ЗУО. “

В частта им, касаеща необходимостта от разрешително за дейността по събиране на отпадъци цитираните разпоредби от местната наредба са в противоречие с разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 ЗУО. Съгласно тази законова норма разрешение не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на закона. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗУО за дейностите по чл. 35, ал. 2, т. 2 ЗУО режимът е регистрационен, а не разрешителен.

В чл. 35, ал. 2 от ЗУО законодателят е посочил случаите, в които не се изисква разрешение, а именно: 1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали; 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба; 4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби; 5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за "биомаса" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби; 6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми; 7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти; 8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата; 9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.

Съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел IV, а в чл. 35, ал. 5 е постановено, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.

Видно от § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно т. 41 на § 1, "събиране" е натрупване на отпадъци, включително предварително сортиране и предварително съхраняване на отпадъци с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а според т. 43 от § 1, "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

Или, от цитираната по-горе законова уредба става ясно, че разрешително издадено по реда на глава пета, раздел I или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от ЗОСС се изисква само за дейностите по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, но не и за дейностите посочени в чл. 35, ал. 2 от ЗУО. За последните, съобразно законовата уреда, режимът е регистрационен, а не разрешителен.

С общинската наредба е предвидено друго, без да се дължи сметка за изключенията предвидени в нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗУО и най-вече това по т. 2 от същата разпоредба.

Следователно, протестът и в тази му част се явява основателен, а разпоредбите от общинската наредба в оспорената им част следва да бъдат отменени.

С разпоредбите на чл. 60 и чл. 61 от Наредбата е предвидена административнонаказателна отговорност, съответно с първата норма за физически лица, а с втората - за еднолични търговци и юридически лица, за нарушаване разпоредбите на чл. 8, чл. 9, чл. 19 от същата наредба, както и за други нарушения на наредбата. Конкретно чл.60 ал.1 от Наредбата предвижда за нарушаване на разпоредбите й физическите лица се наказват с глоба както следва: 1.за нарушения по чл.8 и чл.9 от 50 до 500 лв.; 2.за нарушения по чл.19 от 100 до 1000 лв.; 3. за други нарушения на настоящата наредба – от 20 лв. до 300 лв. Ал.2 от същата норма предвижда, че при повторно нарушение глобата се налага в двоен размер. Предвидено е в чл.61 от Наредбата, че за нарушаване на разпоредбите й, едноличните търговци или юридическите лица се наказват с глоба, съответно имуществена санкция както следва: 1.за нарушения по чл.8 и чл.9 от 100 лв. до 2000 лв.; 2.за нарушения по чл.19 от 100 до 2000 лв.; 3. за други нарушения на настоящата наредба от 50 лв. до 1000 лв.

Както бе посочено,  Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Аврен е била приета на основание чл. 22, ал. 1 ЗУО. Правилото на чл. 22, ал. 1 от ЗУО делегира правомощия на общинските съвети да приема наредба, с която да определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В този смисъл, компетентността на общинския съвет е установена с материалния закон.

При анализ на разпоредбата се установява, че законодателят не делегира правомощия на органа на местно самоуправление да издава наредба, с която да регламентира административно-наказателни разпоредби, каквито са процесните.

В конкретния случай, общинският съвет, в противоречие с делегираните му правомощия по чл. 22, ал. 1 от ЗУО е приел в наредбата административно-наказателни разпоредби - чл. 60 и чл. 61 от Наредбата със съдържание изложено по-горе, за които, освен че няма законова делегация, но и противоречи на  ЗУО, като с местната наредба са предвидени санкции за деяния, чиито размери не са съответни на законоустановените  и за деяния, които не съставляват нарушения по ЗУО.

В българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК регламентира правомощията на съда, когато установи, че актът е нищожен поради некомпетентност.

Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок.

Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл. 146 от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт винаги е основание за нищожност на този акт.

Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 от АПК нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се прехвърля.

Недопустимо е с наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден административен акт прави същия нищожен.

С оглед изложеното, само по себе си правомощието на Общинския съвет да регламентира правопорядък с местно значение, чрез употреба на правомощията му, свързани с определяне на реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси, не му предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗУО.

При това положение, протестираните разпоредби на чл.60 и чл.61 от Глава XV Административно-наказателните разпоредби на Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Аврен са нищожни, като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на издателя на акта.

В случая липсва законова делегация за общинския съвет да регламентира въпроси, свързани с административнонаказателната дейност при управление на отпадъците на територията на общината. Нормативният административен акт в оспорената му част, е приет при липса на материална компетентност, поради което е нищожен.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод за нищожност на разпоредбите на Наредбата е констатацията за наличие на административно-наказателни норми в Закона за управление на отпадъците в Глава шеста, Раздел ІІ. Следователно, общинският съвет е уредил обществени отношения, за които съществува уредба със ЗУО. С преуреждането с атакуваните разпоредби на вече уредени обществени отношения, ОбС - Аврен е нарушил материалната си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от чл. 76, ал.3 от АПК нормотворчески правомощия.

По изложените съображения протестът против разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 /в частта относно установения 15-дневен срок/ и ал. 6 /в частта относно установения едномесечен срок/, чл. 25 /в частта „събиране“/, чл. 30, ал. 1 /в частта „събиране“/, чл. 32 /в частта „събиране“/ от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета от Общински съвет - Аврен е основателен и оспорените текстове от Наредбата следва да бъде отменени, а текстовете чл. 60 и чл. 61 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета от Общински съвет – Аврен бъдат прогласени за нищожни.

С оглед изхода на спора е основателно и възведеното искане за присъждане на разноски, поради което ответната страна следва да заплати на ВОП сторените разноски за съобщаване на оспорването в Държавен вестник в размер на 40 /четиридесет/  лева.

По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 от АПК,  Административен съд-Варна, Трети касационен състав:

 

                     Р   Е   Ш   И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл. 60 и чл. 61 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета от Общински съвет – Аврен с Решение № 845 по Протокол № 32/20.06.2014 г.

 

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 /в частта относно установения 15- дневен срок/ и ал. 6 /в частта относно установения едномесечен срок/, чл. 25 /в частта „събиране“/, чл. 30, ал. 1 /в частта „събиране“/, чл. 32 /в частта „събиране“/ от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аврен, приета от Общински съвет – Аврен с Решение № 845 по Протокол № 32/20.06.2014 г.

 

ОСЪЖДА Общински съвет – Аврен да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Варна сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд.

 

Решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в сила.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           ЧЛЕНОВЕ: