Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7807 по описа на съда за 2013 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от Л.Й. С.0-К. искова молба, починала в хода на производството и заместена от наследниците си П.Л.К. и Р.Й.С. срещу Н.Б.на Б.А.З. (НББАЗ) за осъждането му да заплати сумата от 380 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 6398.48 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.05.2012 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 28.05.2012 г. А.Д.М. управлявал л.а. „Тойота“, марка „Ланд Крузер“ с немска регистрация в гр. София по ул. „Славянска“ от ул. „Г. С. Раковски“ към бул. „Цар Освободител“. В района на бул. „В. Левски“ нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил забранена маневра „ляв завой“ и ударил пресичащата пътното платно на пешеходна пътека Л.С., в резултат на което пострадалата получила телесни повреди.

ПТП настъпило на територията на РБ и било причинно от МПС с чуждестранна регистрация, за което имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с “Alianz Versischerung-AG“ - Германия. Пострадалата била български гражданин, поради което отговорността следвало да бъде поета от НББАЗ.

С. получила разкъсно-контузна рана на главата - субдурален хематом и интрацеребрален хематом вдясно на главата и контузия на мозъка. Незабавно й била оказана медицинска помощ, като постъпила за лечение във ВМА неадекватна и с опасност за живота. На 30.05.2012 г. се засилила психомоторната възбуда и поради риск от потискане на дихателната дейност била интубирана. На 11.06.2012 г. била преведена в Клиника по неврохирургия за провеждане на лечение с антибиотици, инфузионни разтвори и антикоагуланти. На 18.06.2012 г. се провела консултация с пластичен хирург, при която се установило наличие на палпаторно мекотъканен дефект в окосмената част на главата вляво с размери 3 см/2.5см, подкопани ръбове и некротични тъкани. В лечебното заведение пострадалата престояла 25 дни, а след изписването бил предписан режим, редовни превръзки на кожния дефект на главата и извършване на контролни прегледи. Издаден й бил болничен лист за отпуска по болест за 56 дни.

На 16.07.2012 г. С. била прегледана от ТЕЛК и й била определена 100% степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година, считано от 01.07.2012 г. Отразено било, че в продължение на 25 дни С. е била в медикаментозна кома, а след излизането от нея – неадекватна и неспособна да контролира тазовите си резервоари. Получила и тежка обща мускулна атрофия. Нуждаела се от инвалидна количка и комбиниран стол за баня и тоалет.

С. търпяла болки и страдания и не се чувствала добре физически и емоционално. Не можела да се грижи за себе си и да извършва основни и ежедневни дейности. Това наложило настаняването й в хоспис. Към датата на подаването на исковата молба била постоянно на легло, не можела да се движи и говори. Настъпили трайни и необратими последици за здравето й. Преди инцидента била здрава и ходела на работа, а след процесното ПТП животът й се променил коренно и била поставена в положение на непрекъсната нужда от чужда помощ.

Освен неимуществени вреди, които С. оценява на 380 000 лева, пострадалата претърпяла и имуществени вреди за разходи за престой в хоспис, закупуване на медикаменти, медицински консумативи и памперси на обща стойност 1 6368.48 лева.

Ответникът НББАЗ оспорва исковете, като отрича да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва, че вина за настъпване на произшествието носи А.М., че С. е претърпяла описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с процесното ПТП. Възразява и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С., която предприела пресичане на необозначено за целта място.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че на 07.01.2013 г. Л.Й.С. е починала и е оставила за свои наследници по закон съпруга си П.Л.К. и брат си Р.Й.С..

С определение от 19.02.2016 г. съдът е конституирал на мястото на починалата ищца наследниците й П.Л. и Р.С..

Не се спори между страните, че за управлявания от А.М. л.а. „Тойота“, марка „Ланд Крузер“ с рег. № *******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при немски застраховател.

Ответникът притежава материално правната легитимация да отговаря за претърпените от наследодателя на ищцата неимуществени вреди. Германия е страна членка на системата „Зелена карта“ и поради това НББАЗ дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство, притежаващо валидно издаден сертификат „Зелена карта“. Водачът на л.а. „Тойота“, марка „Ланд Крузер“, с участие на който е настъпило произшествието има качеството на застраховано лице. Чрез сертификата „Зелена карта“ се покрива отговорността на водача А.М. в чужда държава, когато виновно причини на трети лица имуществени и/или неимуществени вреди.

Предпоставка за ангажиране на отговорността на НББАЗ следва да са налице и всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – противоправно и виновно поведение, от което за пострадалия са настъпили вреди.

Спорните по делото въпроси са дали А.М. е реализирал противоправно деяние, дали в причинна връзка с него са описаните в исковата молба вреди и дали пострадалата е допринесла за настъпване на противоправния резултат.

След даване ход на устните състезания ответникът е депозирал молба с приложено заверено копие на присъда, с която А.Д.М. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с процесното ПТП и окончателно решение на СГС, НО, с което присъдата е потвърдена. Настоящият съдебен състав не счита, че е основателно искането на ответника за отмяна на дадения ход на устните състезания и за нейното приемане, първо, защото същата не е в цялост и второ, защото присъдата, както и потвърждаващото я решение са му служебно известни. Отделно от това, съдът не се счита обвързан от изводите в нея, предвид мотивната й част - дискредитиране на протокол за оглед поради подписването му от поемни лица, които не са присъствали на съставянето му и не са били осведомени относно обстоятелствата, валидирани и потвърдени от тях чрез подписване на протокола.

В настоящото производство е допусната и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, която е изготвена, освен на база данните от констативния протокол и протокола за оглед, и въз основа на записа на камерата за наблюдение на трафика. Вещото лице доц. д-р инж. А. е направил самостоятелни изводи на база специалните знания, с които разполага. Именно въз основа на видеоклипа е установено, че пешеходката избира интервал, когато в лентите за движение към бул. „Граф Игнатиев“ не се движат автомобили и предприема пресичане на платното за движение на бул. „В. Левски“ в гр. София. С. се вижда на записа до момента, в който застава пред л.а. „Тойота“, след което престава да се вижда както фигурата й, така и самия удар. Това се дължало на позицията й - зад л.а. „Тойота“.

С достатъчна точност от видеоклипа се установява следната фактическа обстановка: С. е приближавала двойната разделителна линия в най-лявата лента за обратна посока към ул. „Граф Игнатиев“, когато пред нея е преминал с относително висока скорост неизвестен бял автомобил към ул. „Граф Игнатиев“ и това е било около 16-тата секунда на записа. Секунда по-късно се е появил л.а. „Тойота“, а в 18.40 секунда автомобилът се е появил в кадъра с цялата си дължина. Според вещото лице средната скорост, с която се е движил е била 12.86 км/ч. Около 19-тата секунда настъпил ударът на пешеходката, но на записа той не могъл да се види поради далечната перспектива. В 20.16 секунда автомобилът е спрял.

Вещото лице е обяснило причините за трудностите да се определи опасната зона за спиране и изминатия път от автомобила и пешеходката. Автомобилът се е движил по дъга с непостоянна скорост, при ускорение от нула до определена скорост, след което спира. Пешеходецът не се е виждала постоянно поради наличие на дървета и това е направило невъзможно да се определи предотвратимостта на удара чрез сравнение на опасната зона с отстояние. Вещото лице е обосновало изводите си относно предотвратимостта на удара чрез траекторията на участниците в ПТП и времето от записа на камерата. Така, пешеходката се е движила през цялото време от отсрещния тротоар до мястото на удара и е била видима за водача на л.а. „Тойота“, който се движи срещу нея, с изключение на малък интервал от време за около 0.40 секунди, когато неизвестният автомобил е преминал покрай нея, като я е закрил частично с покрива си. Пешеходката е предприела пресичане около 7-ма секунда и е достигнала двойната линия около 17-та секунда, което е позволило на вещото лице да определи скоростта й на движение. За 10 секунди С. е изминала 12 м, което води до извод, че скоростта й е била около 4.32 км/ч. и съответства на бърз ход. Чрез прилагане на компютърен анализ чрез изчислителни методи вещото лице е установило, че водачът е възприел пешеходеца, като е изминал 7.034 м след като е потеглил и навлязъл в платното за движение, или около средата на общия изминат път от 14 м. Максималната скорост, до която лекият автомобил е достигнал е 16.07 км/ч, реалната му опасна зона – 6.933 м, а водачът М. е възприел С. 0.158 секунди преди удара. Според така установеното доц. А. е заключил, че водачът на лекия автомобил не е гледал напред към пешеходеца до момента на удара, а е реагирал за спиране след като е чул удара. Причината е, че вероятно е наблюдавал движението откъм ул. „Граф Игнатиев“. В момента, в който М. е предприел левия завой, пешеходецът се е намирала на 6.93 м, в средната пътна лента, предназначена за движение в посока СУ „Св. Климент Охридски“ и е била видима за водача на лекия автомобил.

При така даденото заключение съдът намира за безспорно установено реализирано от А.М. противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата. На първо място, водачът е предприел забранена маневра - на ул. „С.Б.“ с изход към бул. „В. Левски“ е имало задължителен пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“. Вместо да предприеме задължителна маневра завой надясно, М. е планирал завой наляво. Това е предполагало да изчака трафика както от ул. „Граф Игнатиев“, така и от СУ „Св. Климент Охридски“. Предприемането на забранената маневра е станало след преминаване на неизвестен автомобил в посока към ул. „Граф Игнатиев“, което означава, че непосредствено преди началото на левия завой М. е възприел пътната обстановка вляво от него. „Изнасянето“ му към платното на бул. „В. Левски“ и безопасното завършване на маневрата е изисквало и преценка на трафика отдясно, на движещите се от ул. „Граф Игнатиев“ превозни средства. Съдът напълно възприема извода на вещото лице, че вероятно именно в тази дясна посока е гледал М., за да не възприеме своевременно пресичащата от отсрещния тротоар в посока ул. „С.Б.“ Л. С.. Нарушението на водача на лекия автомобил не се изразява само в пренебрегване на забраната, установена със знак Г2, но и с неспазване на нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаваща го да прояви предпазливост и повишено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да съобрази характера и интензивността на движение и с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно приближаващата пешеходка и пресичането на нейната траектория на движение с тази на л.а. „Тойота“ е било предвидимо за всеки от двамата участници в движението. М. е бил длъжен и е могъл да я възприеме, като не се установява да е имало препятствия за това. Дори и да са били налични такива, негово е задължението преди да предприе маневра (а в случая, и забранена такава) да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението.

По така изложените съображения съдът намира за доказано противоправното деяние на застрахования водач на л.а. „Тойота“. Постановената оправдателна присъда се основава на порок на писмено доказателство, което в настоящото производство обаче не е основния източник на информация, за да се извлече наличието на основния елемент от състава на генералния деликт.

На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на делинквента се предполага до доказване на противното. В настоящото производство ответникът не опроверга презумпцията за виновност на управлявалия л.а. „Тойота“.

Събраната по делото медицинска документация съдът не обсъжда самостоятелно, доколкото въз основа на нея е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице д-р М. вследствие процесното произшествие С. е получила контузия на мозъка, десностранен остър челно-слепоочно-тилен субдурален хематом, двустранни слепоочни вътремозъчни хематоми и контузия и разкъсно-контузна рана в лява теменно-слепоочна област на главата. Черепно-мозъчната травма протекла с изразена общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика и дихателни нарушения в острия период, наложили спешно въвеждане на пострадалата в медикаментозна кома, интубиране, поставяне на апаратно дишане и провеждане на комплексно реанимационно лечение с цел овладяване на мозъчния оток и повишеното вътречерепно налягане. В този период от протичане на черепно-мозъчната травма съществувала реална опасност за живота на пострадалата.

Черепно-мозъчната травма била причина за постоянното общо разстройство на здравето на С., което поставяло живота й в опасност. Обичайният процес на възстановяване протичал поне за 2-3 години. В случая процесът протекъл с утежняване на общото и психоневрологично състояние до настъпване на летален изход осем месеца по-късно. Непосредствено след травмата било проведено 25-дневно лечение във ВМА, Клиника по неврохирургия, като първите две седмици С. била в реанимация. По време на клиничния престой се установили нарушения в говора, без двигателен дефицит, а на моменти с психомоторна възбуда. След изписване пострадалата е била настанена за обгрижване и лечение в хоспис. Лечението продължило в СБДПЛР „П.“ ЕООД по повод затруднени движения в крайниците, персистираща психомоторна възбуда, нарушен говор, неконтактна и с намален апетит. Губила равновесие и не можела да се придвижва самостоятелно. След проведеното лечение била изписана с леко подобрение. Последвало ново настаняване в хоспис, в тежко състояние, което прогресивно се влошавало до настъпване на летален изход на 07.01.2013 г.

Травмената болест на мозъка била утежнена с впоследствие развилите се квадрипаретичен, афатичен и психоорганичен синдром, довели до невъзможна походка, самообслужване, говор. Това състояние на С. било определено от ТЕЛК като 100% степен на увреждане с необходимост от чужда помощ. Проведените комплексно медикаментозно лечение и рехабилитация не дали задоволителни резултати.

Черепно-мозъчната травма е получена при падане на терена и удар с разкъсно-контузна рана в лява теменно-слепоочна област на главата. Травмата е била получена при ПТП, като в случая директен удар от автомобила не е установен.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ю., която разказва, че Л. била работоспособна, здрава, като оплакванията й били свързани единствено с високо кръвно налягане. След инцидента била неспособна да се грижи за себе си, с тежки мозъчни увреждания, които се отразили на цялостното й психо-физично здраве.

Всички тези обстоятелства налагат изводът, че Л. С. е получила тежки увреждания, довели до леталния й изход осем месеца след произшествието. Търпените от нея болки и страдания обосновават основателност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 120 000 лева. При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът съобрази здравословното състояние на С. преди произшествието, естеството на уврежданията, времето, през което пострадалата е била неподвижна и свързаните с това негативни промени в ежедневието й и периодът на търпени болки и страдания, както и неблагоприятния изход – настъпилата смърт в хода на производството.

Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателна. Видно от представените по делото фактури от 10.08.2012 г., 15.08.2012 г., 31.08.2012 г. и 11.09.2012 г., ищцата е заплатила сума на обща стойност 236.48 лева за медикаменти, които са били необходими за лечението й и фигурират като предписани за прием в епикриза на ВМА, както и за закупуване на памперси, чиято необходимост от ползване е безспорно установена, предвид данните за невъзможността й да се придвижва за хигиенно-битово обслужване. За горницата до 1 636.48 лева, или за сумите от по 700 лева за дарение, доказателства за пряката им връзка и наложителността на разхода не са ангажирани.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Л. С., което подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го – ответникът НББАЗ.

Като съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието и безспорния факт, че Л.С. е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и без да се увери в безопасността на избраното от нея поведение на пътя, съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този смисъл е и заключението на съдебната авто-техническа експертиза. Ищцата е нарушила нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща я да пресича платното за движение по пешеходна пътека. В случая е имало две възможности за пресичане – или през подлез на бул. „Васил Левски“ и ул. „Гурко“, или през този на СУ „Св. Климент Охридски“ (така вещото лице в съдебното заседание на 03.11.2017 г. при изслушване на заключението). По бул. „В. Левски“ не е имало пешеходна пътека, позволяваща на пешеходец да предприеме пресичане.

При отчитане приноса на С., който съдът определя на 1/3, дължимото обезщетение е в размер на 90 000 лева. Съответно, на стойност 157.65 лева е дължимото обезщетение за имуществени вреди.

Ищците, в качеството си на наследници на Л. С., имат право да получат обезщетението съразмерно на квотите си в наследството. Тъй като бракът на П.К. и Л.С. е продължил повече от 10 години, на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1, пр. посл. този ищец следва да получи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и 105.10 лева обезщетение за имуществени вреди. На ищеца Р.С. се следват съответно 30 000 лева и 52.55 лева.

Относно лихвата върху главницата, съдът съобрази дадените задължителни указания в решение № 163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, І т.о. С. е заявила претенцията си пред ответника на 12.09.2012 г., поради което и на основание чл. 271, ал. 5 от КЗ (отм.), ответникът е в забава от 13.12.2012 г.

Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни, като представителят на ищеца П.Л. е възразил за претендирания от ответника размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 5 и ал. 8 и § 2а от Наредба № 1/2004 г., размерът на възнаграждението е 11 196 лева за защита по иска за неимуществени вреди и 544.55 лева – по иска за имуществени вреди. От тях, съразмерно на отхвърлената част от иска за сумата от 380 000 лева, на ответника се следват 8 544.32 лева (290 000/380 000*11196), а по иска за сумата от 1 636.48 лева – 465.86 лева (236.46/1636.48*544.55). Останалият размер на разноските от 390 лева се дължат от ищците в размер на общо 297.79 лева. Общият размер на разноските от 9 307.97 лева следва да се разпредели между ищците, както следва: П.К. дължи 6 205.31 лева, а Р.С. – 3 102.66 лева.

На ищеца П.Л. е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. К. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 846.48 лева.

Ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд 3 609.46 лева държавна такса и 82.76 лева депозити за експертизи по делото.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.), С. Н.Б.на Б.А.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да заплати на П.Л. К., ЕГН **********, с адрес *** и на Р.Й.С., ЕГН **********, с адрес *** сумите съответно от 60 000 лева и 30 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им Л.Й.С. болки и страдания от ПТП на 28.05.2012 г. и съответно 105.10 лева и 52.55 лева обезщетения за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви от 13.12.2012 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за главниците до пълните предявени размер от 380 000 лева и 1 636.48 лева и за мораторни лихви за периода 28.05.2012 г. – 12.12.2012 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. Н.Б.на Б.А.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да заплати по сметка на СГС сумата от 3 609.46 лева държавна такса и 82.76 лева депозит за експертиза по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв., С. Н.Б.на Б.А.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да заплати на адв. П.К., с адрес ***, офис 10 сумата от 1 846.48 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.Л. К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С. Н.Б.на Б.А.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********сумата от 6 205.31 лева, а Р.Й.С., ЕГН **********, с адрес *** – 3 102.66 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: