Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 368                                         06.02.2017  година                              град Пловдив

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

      

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

                                                                  

при участието на секретаря Величка Грабчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2022 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Н.П.М., ЕГН ********** против Застрахователно Дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Ищецът твърди, че на *** в гр. ***, около 1:00 часа, на кръстовището между ул. *** и бул. ***, в непосредствена близост до пл. ***, било реализирано ПТП от водача С.Д.М., който при управление на МПС – лек автомобил, марка ***, модел ***, с ДК № ***, при неспазване на правилата за движение, отнема предимство на насрещно движещия се лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК ***, собственост на ищеца, в резултат на което на последното МПС били причинени значителни имуществени вреди. В резултат на  процесното ПТП ищецът е претърпял и неимуществени вреди- болки и страдания, подробно описани в исковата молба, както и имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, състояща се в платени наемни вноски за ползване на друг автомобил, с който ищецът извършвал таксиметрови превози.

Посочва, че срещу виновният водач било издадено Наказателно постановление № ***, което е влязло в сила.

Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът  ЗД „Бул Инс” АД отговаря за вредите, причинени от застрахования на трето лице. По повод заявената от ищеца претенция, при застрахователя била образувана застрахователна щета № *** за имуществени вреди и за неимуществени вреди  № ***, в хода на която са извършени няколко огледа на МПС и последващо изготвяне на Опис на претенциите. Съгласно описа за отстраняване на повредите по автомобила, следвало да се извършат следните ремонтни дейности: подмяна на боя на предна лява врата; подмяна на боя на задна лява врата; отремонтиране и боя на заден калник; отремонтиране и боя на лява задна врата; отремонтиране и боя на лява средна колона, отремонтиране и боя на ляв праг; подмяна на задна лява стоманена джанта; подмяна на греда заден мост. Посочените имуществени вреди били остойностени в размер на 448,80 лева, която сума била заплатена от ответното дружество  на ищеца по банков път на 09.07.2014 г. Излага, че сумата, която му била заплатена от застрахователя е крайно недостатъчна, за да покрие причинените вреди. Депозирал молба до ответното дружество, с която поискал преразглеждане на случая, но отговор и корекция на първоначално определеното остойностяване не последвал. Въпреки това, ищецът предприел действия по извършване на необходимия ремонт, тъй като автомобилът притежавал валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, каквато дейност ищецът извършвал преди настъпване на процесния инцидент. Сумата, която заплатил за възстановяване на щетите била в общ размер от 2420 лева, за заплащането на която сума се наложило да изтегли потребителски кредит в размер на 2000 лева.

Твърди се, че вследствие на процесното ПТП за него се породили и неимуществени вреди, изразяващи се в: контузия на гръден кош; контузия на корем; охлузване на дясна лакътна става във външната част с размери 2/2 см.; охлузвания по лява колянна става с размер 3/0,05 см., на места с паднали корички, на места с груба кафеникава коричка, както ѝ на друго място на същата става охлузване с размери 1/1,5 см.; охлузване по предна повърхност на лява подбедрица с размери 4/2 см. След инцидента постъпил по спешност в медицинско заведение с усещане за нетърпима болка в гръден кош и корем. Силните болки до нетърпимост и непрестанните болки в главата, ляв крак и ръка, продължиха 2-3 дни и причинявали на ищеца затруднено дишане, говорене, хранене. Възстановяването му протичало бавно, около месец бил нетрудоспособен. В периода на домашното лечение ищецът не бил в състояние да напуска дома си, което породило необходимостта от чужда помощ. Към настоящия момент болките в гърдите и гръбнака продължавали. За причинените му неимуществените вреди, ответното дружество заплатило на ищеца сума в размер на 200 лева.

Сочи се, че на ***г. ищецът се върнал на работа, но поради невъзможността да извършва таксиметрови услуги с личния си автомобил, бил принуден да наема друг автомобил под наем за цена от 20 лева на ден. Работата с чуждия автомобил продължила до *** г., като за процесния период платил наем в размер на 460 лева за месец юли /за 23 работни дни/ и 420 лева за месец септември /за 21 работни дни/. Посочва се, че на основание чл. 267, ал. 1, т. 3  от  КЗ се предвиждало застрахователят да покрие пропуснатите ползи, представляващи пряк и непосредствен резултат от увреждането.

След допуснато изменение в размера на претенцията за заплащане на имуществени вреди по л.а ***, модел *** с рег. № ***, чрез увеличаване  на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, се моли за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2095,36 лева, дължимо обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между платената от ищеца цена за ремонт на л.а. ***, модел ***, рег. № ***, на следните повреди, вследствие на осъществено ПТП на *** г. в град П., по вина на С.Д.М., който към момента на ПТП е имал валидно сключена застраховка със ЗД „Бул Инс“ АД, както следва: подмяна на боя на предна лява врата; подмяна на боя на задна лява врата; отремонтиране и боя на заден калник; отремонтиране и боя на лява задна врата; отремонтиране и боя на лява средна колона, отремонтиране и боя на ляв праг; подмяна на задна лява стоманена джанта; подмяна на греда заден мост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- *** до окончателното погасяване;

сумата в размер на 2000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляваща разликата между претърпените болки и страдания, вследствие на контузия на гръден кош, контузия на корем, охлузване на дясна лакътна става, охлузвания по лява колянна става, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта- *** до окончателното  погасяване;

сумата в размер на 30 лева, представляваща платена такса за издаване на съдебно медицинско удостоверени  № *** от ***, с което ищецът е освидетелстван в деня на процесното ПТП, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от *** г. до окончателното погасяване; сумата в размер на 880 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляваща претърпяна загуба, състояща се в платени наемни вноски за ползване на таксиметров автомобил ***, собственост на П. Д. Ч., с който ищецът е извършвал таксиметрови превози през месеците юли и август  2014 г., като сумата в формирана, както следва: 460 лева- наем за м. юли 2014 г., по 20 лв. на ден, за 23 работни дни и 420 лева- наем за м. август 2014 г., по 20 лева, за 21 работни дни.  Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите по основание и размер. Признава се наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” по отношение на МПС ***. Оспорва се  наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите неимуществени вреди. Твърди се наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Н.М., който е пътувал в автомобила си без предпазен колан. Посочва, че видно от констативния протокол е установено наличие на алкохол в кръвта 0,80 % на ищеца.

  Отделно се заявява, че на 09.07.2014 г., ответникът е платил на ищеца определеното обезщетение в размер на 448,80 лева по щета № ***г. На 20.10.2014 г., ответникът е платил на ищеца определеното обезщетение  за неимуществени вреди в размер на 200 лева. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предявен е обратен осъдителен иск, при условията на евентуалност, с правна квалификация по чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ срещу С.Д.М.- в качеството му на трето лице - помагач на ЗД „Бул Инс“ АД.

Твърди се, че на *** г. около *** ч. в гр.П., на кръстовището между ул. *** и бул. ***, водачът С.Д.М., при управление на МПС – лек автомобил, марка ***, е реализирал ПТП със съдържание на алкохол в кръвта 0,63 промила, при което е причинил имуществени вреди на автомобил ***, управляван от Н.П.М., както и неимуществени вреди. Причината за произшествието била отнемане на предимството на движещия се с път предимство лек автомобил, управляван от Н.П.М., от страна на ответника М., който е употребил алкохол. Моли се в случай, че предявените искове от ищеца Н.М. бъдат уважени спрямо застрахователното дружество, третото лице – помагач и ответник по настоящия иск, да бъде осъден да заплати на застрахователя присъдените в негова тежест суми. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 22.11.2015 г. съдът е прекратил производството по отношение на предявените като обратни искове от ЗД „Бул Инс“ АД срещу С.Д.М. за заплащане на сумите от 448,80 лева- обезщетение за имуществени вреди и 200 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изплатени от застрахователя извън настоящия процес, които не са обхванати от предмета на главните искове.

Третото лице-помагач на ответника С.Д.М., чрез процесуалния си представител адвокат К. оспорва исковете като неоснователени и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото констативен протокол за ПТП /л.13/ се установява, че на *** г. около *** ч. е посетено от органите на *** кръстовището между ул. *** и бул. *** в гр. П., при което на място са констатирани данни за пътнотранспортно произшествие. Като участници в произшествието в протокола са посочени: ППС с рег. № *** – лек автомобил ***, модел ***, управляван от ответника по обратния иск С.Д.М., управляван от последния, под въздействие на алкохол- ***, както ППС с рег. № ***- лек автомобил ***, собственост на ищеца. Имената на последния са отразени и в графа „пострадали лица“, като е удостоверено, че на същия е причинена контузия на гръден кош и травми на главата. В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено: „Участник 1 отнема предимството на движещия се по път с предимство Участник 2, като причинява имуществени и неимуществени вреди. Същите обстоятелства са отразени и схематично. Отбелязано е, че спрямо Участник 1 е съставен АУАН № ***.

От приетото по делото като писмено доказателство писмо  от ОД на МВР се установява, че срещу С.Д.М. било издадено Наказателно постановление № *** г. от сектор *** гр. П., което е влязло в сила на *** г.

Няма спор между страните, че между ответника, от една страна като застраховател, и третото лице-помагач, от друга като застрахован, е налице валидно застрахователно правоотношение.

Видно от представените като писмени доказателства опис-заключение по щета № *** г. са включени следните щети: врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, праг ляв, стоманена джанта задна лява, средна колона лява, рамка врата задна лява, като от приложеното по делото платежното нареждане, се установява, че застрахователят е оценил вредите в размер на 448,80 лева, която сума е платена на ищеца. Направено е възражение за преразглеждане на претенцията /л. 17/.

По делото са приети като писмени доказателства два броя фактури /л. 18 и /л. 19/ за извършен ремонт на увредения лек автомобил на обща 2420 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от Договор за потребителски кредит от 13.08.2014 г./л. 20/ и Общите условия към него,  по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя- Н.М. сума в размер на 2000 лева.

 По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено. Експертът е категоричен, че въз основа на механизма на процесното ПТП и щетите по увредения от него автомобил е налице пряка причинно-следствена връзка. След обстоен анализ, вещото лице е посочило, че описаните в съставения от застрахователя опис части, детайли, е възможно да бъдат увредени в посочената степен вследствие на описаното ПТП, с посочения в протокола механизъм.  Вещото лице е дало заключение и за това, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП е в размер на 2544,36 лева.

Приетите са по делото като писмени доказателства- извлечение от пътна книжка за периода преди процесното ПТП и след отремонтиране на увредения автомобил /л. 35/, както и разрешително за извършване на таксиметрови услуги /л.34/.

Приети са още като писмени доказателства – Сведение-доклад по щета и № *** и Приложение към него, от които се установява, че С.Д.М., водач на л.а. ***, модел ***, рег. ***, е с гражданска застраховка при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със застрахователна полица ГО № ***, валидна за периода от ***, по непредпазливост и в нарушение на правилата  за движение по пътищата, виновно е предизвикал ПТП, след което е причинил телесни увреждания на Н.П.М.. От Приложение към Сведение-доклад по щета е видно, че виновният водач е употребил алкохол- *** %, посочен е вид на увреждане- контузия на гръден кош, травма на главата. Приет е ликвидационен акт, в който е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева на потрадалия /л.156/ и заверено копие от преводно нареждане, че сумата е била изплатена, направено е възражение за преразглеждане на претенцията.

От представената медицинска документация-  приета е по делото епикриза,от която се установява, че ищецът е постъпила в болнично заведение на 25.05.2014 г. и е бил изписан на 27.05.2014 г. с окончателна диагноза „контузио торако-абдоминалис“ /л. 172/. От Съдебномедицинско удостоверение № *** г.,  издадено от ****** в Отделение по съдебна медицина при *** – П., при прегледа, извършен на Н. М. са установени: контузия на гръден кош и корем, охлузвания по дясната лакътна става, лявата колянна става и лявата подбедрица. Според съдебномедицинското удостоверение описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или негово тангенциално действие  и е възможно по начин и време да са получени, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Според същото удостоверение, на пострадалия е причинено разстройство на здравето, временно неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Във връзка с направения разход в размер на 30 лева за издаване на Удостоверението е приета по делото фактура, ведно с касова бележка /л. 28/. От приетия по делото болничен лист се установява, че Н.М. е бил временно неработоспособен за периода от *** г. до *** г.  От приложеният по делото амбулаторнен лист е видно, че към *** г. болките в гърба  на пострадалия след катастрофата продължават.

От заключението на вещото лице Д.М. по назначената съдебно-медицинска експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че след ПТП на *** г. в резултат на получени травми на Н.П.М.  е било причинено:  затрудняване движението на снагата за период от един месец. Травмата е довела до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпял са силно изразени, поради обхващане на много зони от човешкото тяло-политравматизация, но при всеки човек болката е с различен интензитет. Всичко това е причинило на лицето разстройство на здравето, временно неопасно за живота и всички увреждания са категорично в смисъла на чл. 130 от НК. Вещото лице посочва, че при конкретния механизъм на ПТП предпазните колани губят своето предназначение. В съдебно заседание проведено на 22.11.2016 г. вещото лице заявява, че е възможно осем месеца след травмата да се изпитват невралгии.

По делото са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля П. Д. Ч. /без родство/, който твърди да е колега с Н.М. в таксиметрова фирма. След инцидента, тъй като съобщили за катастрофата по ефира, отишъл първи на местопроизшествието. Заявява, че инцидентът се случил в гр. П., на кръстовището на бул. *** и пл. ***. След инцидента, по МПС на ищеца имало нанесени редица увреди от лявата страна на автомобила, задната гума била спукана, цялата задница на колата била изнесена, колата била в окаяно състояние, мостът бил осукан. Н. бил в лошо състояние, гръдният му кош бил ударен, вследствие на което дишането му било затруднено, левия крак бил също ударен в коляното, поради което бил откаран в ***, където лежал два дни.  След като го изписали не можел да спи от болка, не можел да се храни. След катастрофата бил уплашен и се притеснявал отново да шофира. Лечението продължило около месец. Макар че болките в гърдите продължавали, Н. започнал отново работа, трудно се качвал в колата, наложило се да си слага възглавница, на която да се обляга, докато кара. Ремонтът на колата му струвал 2000 лева, тъй като застрахователите му изплатили много по-малка сума, се наложило да изтегли заем. Свидетелят посочва, че през периода, докато се отремонтира колата на ищеца, същият ползвал нает от него автомобил с рег. ***. Уговорката между двамата била да получава по 20 лева на работен ден, като за месец юли и август бил получил от ищеца приблизително сумата в размер на 800 лева. Излага, че болките продължавали и Н. за разлика от преди инцидента се налагало да иска почивка от по 2-3 часа всеки ден. Със собствената си кола Н. започнал работа през септември месец.  Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля, доколкото са последователни, конкретни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП *** г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС ***, с ответното дружество,  по силата на което застрахователя се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитиевъзникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат  от причинено от същия пътнотранспортно произшествие.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателстваустановява се настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от  органите на МВР действия и изявления, както ѝ от приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира  като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, според която разпоредба увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Между страните не е спорно обстоятелството, че по образуваната при ответното дружество щета *** на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 448,80 лева, както ѝ че по щета № *** на ищеца е изплатена сумата в размер 200 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не е спорно обстоятелството и, че ищецът е направил възражение за преразглеждане на случая с молба за преизчисляване на сумите покриваща вредите, тъй като счита, че получените суми са крайно недостатъчни, за да покрият вредите, които са настъпили вследствие ПТП.  С оглед на което се спори относно размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Наличието именно на описаните от ищеца имуществени вреди по автомобила вследствие на твърдения инцидент се доказа по категоричен начин, както от представените писмени доказателства /вкл. извършения опис – заключение от застрахователя, два броя фактури за извършен ремонт на увредения автомобил/, така и от заключението по САТЕ. Налице е и причинна връзка с твърдения инцидент. Според вещото лице общата стойност на средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил /вкл. части и труд/ възлиза на сумата от 2544,36 лева. От посочената сума след приспадане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 448,80 лева, дължимият остатък възлиза на сумата от 2 095,36 лева. Определената сума съдът счита, че е адекватна на стойността необходима за ефективно отстраняване на вредите  причинени на ищеца в резултат на настъпилото събитие, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени  имуществени вреди в претендирания размер от 2095,36 лева.  

Относно претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 30 лева, представляващи платена такса за издаване на Съдебномедицинско удостоверение  №*** г. от *** е приета по делото и не е оспорена от ответника фактура, ведно с касова бележка, като доказателства за направен разход във връзка с процесното ПТП.

Не е оспорено от ответника и претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, в размер на 880 лева, състояща се в платени наемни вноски за ползване на таксиметров автомобил ***, собственост на П.Д.Ч., с който ищецът е извършвал таксиметрови превози през месеците юли и август 2014 година.

За установяване на посочените имуществени вреди, при доказателствена тежест за ищеца, същия ангажира гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Ч., които съдът изцяло кредитира, тъй като същите намира за обективни, последователни и подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства /извлечение от пътна книжка за период преди процесното ПТП и след отремонтиране на увредения автомобил; разрешително за извършване на таксиметров превоз, издадено от ***/.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за липса на причинно-следстваната връзка между ПТП и телесните травми на ищеца. Наличието на описаните увреждания се потвърждава от цялата медицинска документация, представена по делото- епикриза, болничен лист, СМУ,  които като официални документи имат материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Наличието на причинна връзка на уврежданията на ищеца с произшествието се установява от изготвената по делото СМЕ според която травматичните увреждания на ищеца са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време и начин, така както съобщава пострадалият. Освен това видно от приетото по делото платежно нареждане, ответното дружество е оценило вредите в размер на 200 лева, която сума е била изплатена на пострадалия, с които конклудетни действия ответното дружество е приело наличието на неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на предпазен колан от страна на ищеца са недоказани. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод, че ищецът  също е нарушил правилата за движение по пътищата или по друг начин е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието. Напротив,  с оглед заключението на  съдебно - медицинска експертиза, както ѝ от разпита на вещото лице в съдебно заседание по безпорен начин се установи, че при конкретния механизъм на ПТП предпазните колани губят предназначението си. Ето защо съдът намира, че това възражение не е доказано и не следва да бъде отчитан процент съпричиняване при определяне на обезщетението. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, ищецът да е управлявал автомобила с алкохол в кръвта, поради липсата на доказателства от страна на ответника.

Относно вида и степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди се установява следното:

От заключението на назначената по делото СМЕ, което съдът възприема като професионално изготвено се установи, че на ищеца е било причинено контузия на гръдно-коремната област и охлузвания по дясната лакътна  става, лява колянна става и предна част на подбедрица. Това е свързано с болки и страдания, които са намалява бавно във времето. Страданията, които е изтърпял пострадалия са силно изразени, поради обхващане на много зони от човешкото тяло - политравматизация.

За причинените на ищеца болки и страдания са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Ч., който свидетелства за чести контакти с ищеца след инцидента и непосредствени впечатления за чувство за страх, изпитвано от ищеца отново да започне работа като шофьор на такси. Установи се, че  след инцидента ищецът е изпитвал болки в гърдите и трудно спял и се хранил. Лечението му продължило един месец. Ищецът живеел сам. От момента на инцидента до сега ищецът имал болки в гърдите, поради което трудно се качвал в колата, наложило се да си слага възглавница, на която да се обляга, докато кара. Налагало се и да почива на обяд за 2-3 часа.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: начинът на извършването и обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и изживените от него страдания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него неимуществени вреди и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. В конкретния случай, съдът отчита, както степента на претърпените от ищеца болки и страдания, а също така и физическия и душевен дискомфорт, който той е изпитал, в резултат на получените травматични увреждания и съпътстващите го неудобства в процеса на възстановяване. Освен физическите болки, които според заключението на вещото лице първоначално са били силни и постепенно са намалели и отшумели, съдът отчита и периода на възстановяване, продължил, според заключението около един месеца, но не било изключено при такава травма след осем месеца да се изпитват невралгии.

Ето защо, в конкретния случай с оглед доказаните увреждания, тяхната интензивност, характер и продължителност, както и периода на възстановяване и свързаните с това неудобства, съдът намира, че сумата от 2000 лева би била в състояние да обезщети най-справедливо ищеца за преживените от него болки, страдания и стрес от пътнотранспортната злополука. В обобщение, искът срещу ответника за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказан и основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид уважаването на иска на увредения срещу застрахователя е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск срещу делинквента.

Несъмнено се доказа, че инцидентът е предизвикан по вина на водача М.. ПТП е настъпило поради противоправно поведение на третото лице – помагач.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, като съобразно ал. 3, т. 1 на посочената норма - на водача на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. По делото е установено, че ПТП е настъпило, след като М. е отнел предимството на  движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от ищеца. Следователно налице е противоправно поведение, доколкото водачът М.  не е спазил правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според което – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

 По делото се установява, че след извършване на проверка с техническо средство дрегер – алкотест са отчетени *** промила алкохол в издишания от водача М. въздух. Събитието е настъпило на ***, като именно действащият към този момент закон определя и допустимата норма на концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС.

Разпоредбата на чл. 5, ал.2, т. 3 ЗДвП в редакцията съгласно ДВ *** забранява управлението на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над *** промила. С ДВ бр.51/2007 г. редакцията на тази разпоредба е изменена, като съгласно новата редакция, както и тази с ДВ, бр. 54/2010 г., действаща и към 25.05.2014  г., на водачите на МПС е забранено да управляват автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта – отпаднал е изразът „над 0,5 на хиляда”. Действително, чл. 174 ЗДвП предвижда наказание при концентрация на алкохол над 0,5 промила, но доколкото управлението на автомобила и с по-ниска концентрация е забранено съгласно чл. 5 ЗДвП, то това нарушение следва да се санкционира по общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП.

С оглед горното, съдът приема, че ПТП е настъпило именно в причинна връзка с поведението на третото лице – помагач, който е нарушил посочените правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил имуществени и неимуществени вреди другиму.

Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция на ЗД „Бул Инс“ АД срещу С.Д.М., до размера на установените и претендирани в настоящия процес имуществени  и неимуществени вреди, както следва: сумата от 1971 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане иска – *** г. до погасяване на задължението; сумата от 30 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляваща платена такса за издаване на СМУ на пострадалия от катастрофата Н.М., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане иска – *** г. до погасяване на задължението по повод инцидента; сумата от 880 лева, причинени имуществени вреди, представляваща претърпяна загуба, състояща се в платени наемни вноски за ползване на таксиметров автомобил от Н.М.; сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени болки и страдания, считано от датата на завеждане иска – *** г. до погасяване на задължението, при условие, че същите бъдат заплатени от ЗД „Бул Инс“ АД.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л. 226/ и доказателства за сторени такива в размер на: 264,64 лв. – платена държавна такса, депозит за експертиза – 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Н.П.М., ЕГН ********** сумата от 2095,36 лева /две хиляди деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, дължимо обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между платената от ищеца цена за ремонт на л.а. ***, на следните повреди, вследствие на осъществено ПТП на *** г. в град П., по вина на С.Д.М., който към момента на ПТП е имал валидно сключена застраховка със ЗД „Бул Инс“ АД, както следва: подмяна на боя на предна лява врата; подмяна на боя на задна лява врата; отремонтиране и боя на заден калник; отремонтиране и боя на лява задна врата; отремонтиране и боя на лява средна колона, отремонтиране и боя на ляв праг; подмяна на задна лява стоманена джанта; подмяна на греда заден мост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 18.02.2015 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 30 лева /тридесет лева/, представляваща платена такса за издаване на СМУ  № *** г. от ***, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от 03.06.2014 г. до окончателното погасяване; сумата от 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/, обезщетение за имуществени вреди, представляваща претърпени загуби, състояща се в платени наемни вноски за ползване на таксиметров автомобил с рег. № *** от Н.М.; сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляваща разликата между претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта- 25.05.2014 г. до окончателното ѝ погасяване, както ѝ сумата от 1463,84 лева /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/- направени разноски  в настоящото производство.

ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 219 от ГПК, сумата от 1971 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на осъществено ПТП на 25.05.2014 г. в град П., по негова вина, който към момента на ПТП е имал валидно сключена застраховка с ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане иска – 16.04.2015 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 30 лева /тридесет лева/- обезщетение за имуществени вреди, представляваща платена такса за издаване на СМУ  *** от *** на пострадалия от ПТП Н.П.М., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане иска – 16.04.2015 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/, причинени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, състояща се в платени наемни вноски за ползване на таксиметров автомобил с рег. *** от Н.П.М.; сумата от 2000 лева /две хиляди лева/- представляваща обезщетение за причинени болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане иска – 16.04.2015 г. до окончателното ѝ погасяване, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от застрахователя ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 на увреденото лице Н.П.М., ЕГН **********.

 Решението е постановено при участието на трето лице-помагач С.Д.М., ЕГН **********, на страна на ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ