Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. София, …........2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН КОЕВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН МИЛЕВ                                                                                      

                                                               МЛ.С-Я:БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

 

при секретаря  М. Косачева и в присъствието на прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия  КОЕВ ВНОХД № 4508 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда  от 12.12.2015 г. по нохд № 21110/2012 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, подсъдимият А.Д.М. е признат за невиновен  в това, че на 28.05.2012 г., около 14:15 ч., в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Тойота Ланд Круизер” с ДК № *******, на бул. „Васил Левски”, с посока на движение от ул. „Славянска” към бул. „Цар Освободител”, при извършване на маневра „завой на ляво” (от ул. „Славянска” към бул. „Цар Освободител”), нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП): чл. 51, aл. 2 от ППЗДвП: „Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и наименования - „Г2 - движение само надясно след знака”; - чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците” и  чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”, и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на пешеходката Л.Й.С.-К. (на 71 год.), изразяваща се в остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (остър субдурален хематом), причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на осн. чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК.

В законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с който се иска отмяна изцяло на постановената първоинстанционна присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд е събран достатъчно убедителен доказателствен материал, от който по безспорен начин се установяват съставомерните признаци на посоченото престъпление. Посочва се, че съдът неправилно е изключил като годно доказателствено средство изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. Сочи се, че са установени по безспорен начин всички елементи от обективния и субективния състав на инкриминираното деяние, тъй като е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, което от своя страна е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с причиненото на пострадалата телесно увреждане. Прави се искане от съда да наложи на подс. М. наказание „лишаване от свобода“ към средния размер предвиден за това престъпление, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание от 27.09.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП  поддържа протеста с изложените в него доводи. Счита, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и неправилна, както и че първоинстанционният съд неправилно е анализирал събрания доказателствен материал. Твърди, че от заключението по назначената комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че травматичните увреждания на пострадалата са дължат действително от действия на тъп предмет, като причинената травма може да се получи и при падане на терен от височина на собствен ръст, като падането може да бъде предизвикано дори и от предхождащо ускорение като например блъскане с ниска скорост, при което е напълно възможно да не настъпят щети по автомобила. Твърди се, че  по медицински данни, както е отразено в заключението на експертизата е отразено, че на записа на видеокамерата не може да се види дали има контакт между пострадалата и лекия автомобил, но по медицински данни може да се потвърди, или изключи удар между тях. Прави се искане да се отмени присъдата на СРС и да се признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му се определи наказание към средния размер за извършеното престъпление, което да се отложи по реда на чл. 66 от НК.

Упълномощеният защитник на подс. М. - адв. Д. моли протеста да бъде оставен без уважение, тъй като в него не се сочат конкретни основания, които да обосноват отмяна на първоинстанционната присъда. Твърди, че първоинстанционният съд на базата на целият събран от него доказателствен материал правилно не е стигнал до извод, че именно подсъдимият е извършител на вмененото му от държавното обвинение престъпление. Посочва, че между пострадалата  пешеходка и автомобила управляван от подсъдимия изобщо не е имало съприкосновение. На следващо място е констатирано, че по лекия автомобил няма абсолютно никакви следи и забърсвания от прах, няма деформации, а от изложеното от роднините на пострадалата – съпруг и брат изрично е констатирано, че по тялото й е нямало никакви следи от травми. Твърди се, че от заключението на изготвената комплексна СМЕ е установено, че нараняването на пострадалата е получено при падане от собствен ръст. Моли се съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.

Подсъдимият А.М. редовно призован не се явява  пред въззивната инстанция, като от негово име е постъпила молба, в която  се моли делото да бъде разгледано без негово участие.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:

При преценка на доказателствата обсъждани от районния съд, въззивният такъв не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият А.Д.М. е роден на *** г. в гр. Кулата, българин с българско гражданство, с висше образование, неженен, безработен, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „********, с ЕГН: **********. За него не са събрани характеристични данни.

Подсъдимият А.Д.М. не е осъждан /л.112 от съд. д./.

На 28.05.2012 г., около 14:15ч. в гр. София, на бул. „Васил Левски” поде. М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Тойота Ланд Круизер”, с ДК № *******, с посока на движение от ул. „Славянска” към бул. „Цар Освободител”. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като при задължителен знак „Г2”, указващ посока на движение вдясно след знака, подал ляв светлинен индикатор за извършване маневра „завой на ляво” (от ул. „Славянска” към бул. „Цар Освободител”) - нарушение на чл. 51, ал. 2 ППЗДвП /Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата/.

Времето било облачно и дъждовно, а пътната настилка - мокра.

Същевременно в непосредствена близост до посоченото място, предприела неправомерно пресичане на пътното платно, пешеходката Л.С.- К., на 71год., като не използвала обусловените за целта места, а именно намиращите се на кръстовището на бул. „Васил Левски” подлези за преминаване на пешеходците, нито разрешителната светофарна уредба /на кръстовището на бул. „Васил Левски” и ул. „Гурко” подобна липсвала, по сведение на в. л. Т. по АТЕ /л. 124 от съд. дело/ , още по малко - пешеходна пътека, която не била и налична.

В момента, в който поде. М. се включил в движението по бул. „Васил Левски”, завивайки на ляво, пострадалата С. - К. се намирала до лявата предна странична врата, след което паднала и се установила на пътното платно. Поде. А.М. веднага преустановил движението; спрял автомобила на пътя и слязъл от него, за да провери състоянието на намиращата се на земята между двете ленти за движение жена. Забелязал кръв отзад на главата на пострадалата и незабавно сигнализирал на тел. 112.

Междувременно на местопроизшествието пристигнал свид. Т., който по това време работел като „младши автоконтрольор” в ОПП - СДВР. По радиостанцията си повикал линейка и съобщил за пътния инцидент на дежурната част на КАТ.

До идването на спешната медицинска помощ, на мястото на произшествието се оказал свид. Предовски /лекар по професия/, който спрял автомобила си и се притекъл на помощ, при което установил, че пострадалата жена имала контузна рана на главата.

Пострадалата С. - К. била транспортирана с линейка до ВМА, където била настанена с установена диагноза „субдурален хематом” в дясно на главата, интрацеребрален хематом - в дясно на главата и контузия на мозъка.

На мястото на инцидента пристигнала група ТПТП - ОПП - СДВР. Извършен бил оглед на местопроизшествието, изготвили скица и албум с фотоснимки. Поде. М. бил тестван за наличие и употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест - Дрегер” 7510, № 0136, проба 870, като резултатът бил отрицателен - 0,00 %0. Бил изготвен и констативен протокол № К 493.

Случилото се било заснето от монтирана видеокамера, запечатала както движението на пешеходката, така и това на автомобила.

Съгласно заключението на в.л. доц. д-р Н.С.по назначената в досъдебно производство съдебно - медицинска експертиза по писмени данни /СМЕПД/, в резултат на ПТП на пострадалата Л.С.- К., на 71 год., били причинени следните травматични увреждания: остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /остър субдурален хематом/, изразяващ медико - биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - тежка телесна повреда по см. на чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; контузия на мозъка с вътремозъчен хематом, причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; сензорна афазия /невъзможност за разбиране на речта й/ - средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, изразена в трайно затрудняване на речта; разкъсно - контузна рана на меките тъкани на главата - лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК.

Според заключението на в.л. инж. Т. по назначената в досъдебно производство авто - техническа експертиза по писмени данни /АТЕ/, пътно транспортното произшествие е настъпило следствие несвоевременното задействане на спирачната система на автомобила от поде. М., което реализирало закъснение и причинило удар с пешаходката С. - К..

Съгласно заключението на в.л. д-р А. и в.л. Б. по изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно - психиатрична и психологична експертиза /СППЕ/, освидетелстваната Л.С.- К. била в състояние след тежка черепно - мозъчна травма с интрацеребрален хематом в двете сфери и субдурален хематом; квадрипаретичен, психоорганичен и тазоворезервоарен синдром с тежка интелектуална редукция - т. нар. „психоорганичен синдром и сензорна афазия”, които били пречка за даване на свидетелски показания, като същата нямала съхранена базисна свидетелска годност и не можела да участва като свидетел в наказателното производство.

От назначената и изготвена по делото тройна съдебно - медицинска експертиза на в.л. д-рТ., в.л. д-р К. и в.л. д-р Г. /СМЕ/ се установява, че: смъртта на пострадалата Л.С.- К. е настъпила на 07.01.2013 г., а инцидентът, при който е пострадала се е случил на 28.05.2012 г., като от анализраните данни не може да се изведе категорична и безспорна причинно — следствена връзка между настъпването на смъртта и причинените от инцидента травматични увреждания.

Видно от заключението на в.л. д-р М. и в.л. инж. Д.по назначената комплексна медико-автотехническа експертиза /КМАЕ/, в момента, в който пешаходката и автомобилът се разминавали същата паднала на пътното платно; от записа на видеокамерата не се установявало съприкосновение между автомобила и пострадала С. - К., тъй като автомобилът се намирал между камерата и пешаходката; по медицински и технически данни не можело да се установи с категоричност /в това число да се потвърди или изключи, бел. с./ удар между лекия автомобил и пострадалата.

Съгласно заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза /ВТЕ/ на в.л.В., записът обхващал шест кадъра, като на снимки с номера 6 и 7 се установявало пресичането на бул. „Васил Левски” на човешки силует; на снимки 4 и 5 се наблюдавал спиращият на осевата линия лек автомобил, като от видеозаписите не се установявало съприкосновение между автомобила и човешкия силует. От другата камера /на бул. „Васил Левски”, на местопроизшествието били монтирани две записващи устройства, като едната камера записвала от ляво на булеварда, а другата - от дясно на булеварда, бел. с. 1, на снимки 8 и 9 се установявал човешкият силует, а на снимки - 10 и 11 спрелият автомобил с натиснати стопове.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на  събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и  пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.

По същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият А.М. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3  от НК поради неговата недоказаност.  Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. При така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с действията си подсъдимият А.М.не е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3  от НК, както от обективна, така и от субективна страна, което становище следва да се сподели изцяло от въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Правилно е прието, че не са налице доказателства за наличие на всички елементи на престъплението от обективна страна.

Спорните въпроси и посочени за основание в протеста на СРП са във връзка с механизма на настъпилото ПТП и участието на подсъдимия в него.

На първо място настоящата инстанция се солидаризира с изложеното в мотивите на контролираната такава, че не е налице съприкосновение между лекия автомобил управляван от подс. М. и пострадалата пешеходка. По делото не са събрани доказателства в тази насока. Напротив  от заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че пострадалата не е имала, каквото и да било съприкосновение с лекия автомобил. Това се доказва и от обясненията на съпруга на пострадалата, който обяснява за липсата на наранявания по тялото на пострадалата, като акцентира само върху раната на главата й. На следващо място от заключението на изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза  се установява , че падането на пострадалата е можело да се случи от собствен ръст, от сравнително бързия ход на пресичане на пострадалата С. / приблизително с 5,2 км/ч/ на интензивния трафик от непрекъснато движещи се автомобили по бул. „Васил Левски “. Не се установява при разминаването между лекия автомобил и пострадалото лице, дали е имало съприкосновение между автомобила и пешеходката.  В тази насока са и изводите от заключението на вещото лице по видеотехническата експертиза, от което не се установява обективен контакт между лекия автомобил и пресичащата по бул „Васил Левски“ пострадала жена. Ето защо изложените в протеста доводи в тази насока се явяват неоснователни.

На следващо място въззивната инстанция напълно се солидаризира и  с отказа на контролираната такава да откаже да приеме като годно доказателствено средство изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. Това е така тъй като при изготвянето му не са спазени изискванията на чл. 155 и чл. 156 от НПК, защото поемните лицаН.М. и А. Л. не са участвали пряко и непосредствено при изготвянето му. Същите са подписали предоставения им документ без да знаят какво е съдържанието му и доколко отговаря на действително случилото се, както и че не са направени никакви бележки от тяхна страна за допълването му, съобразно представената им от закона възможност.  В тази връзка настоящата инстанция констатира, че от показанията на св. М. и св. Л. се установява неосведоменост относно обстоятелствата, валидирани и потвърдени от тях чрез подписването на въпросния протокол, а именно осъществено ли е пътно транспортно произшествие и какво е участието на подс. М. в него и дали същият е извършител на престъплението, както и дали има пострадало лице от инцидента. Всичко изброено внася сериозни съмнения в отразената във въпросния протокол доказателствена информация, което от своя страна го прави негодно доказателствено средство, поради което същият не следва да се кредитира,  което води до извода, че и в тази им част се явяват неоснователни възраженията от страна на държавното обвинение.

Във връзка с горното коректно Софийски районен съд е преценил, че съпоставянето на обективните признаци на състава на престъплението с наличната по делото доказателствена съвкупност, налага извод, че между управлявания от подс. М. лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“  и пострадалата С. - К. не е реализиран пътен инцидент по безспорен и категоричен начин. Напротив от заключенията на назначените и изготвени в хода на производството експертизи /ВТЕ и КМАЕ/ се установява по категоричен начин липсата на съприкосновение между автомобила и пресичащата пострадала жена, което изключва и съставомерните признаци на повдигнатото обвинение.

С оглед недоказаността на авторството на инкриминираното деяние, обсъждането на субективната страна на състава на престъплението е безпредметно.

С оглед на нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК – присъдата не може да почива на  предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразният краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неизсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на  твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимите лица към него, породените от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда ( решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил такава, за  подсъдимия,  след като твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е останала  недоказана от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК за разкриване на обективната истина.

Предвид изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.

Предвид на това атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.

 

Водим от всичко изложено и на основание чл. 338,  вр. чл. 334, ал. 6 от НПК, Софийски градски съд

  

           

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло присъда  от 12.12.2015 г. по  НОХД 21110/2012 г. по описа на СРС, 102-ри състав.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

               ЧЛЕНОВЕ:    1.          

 

                  2.