РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 29.01.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3714 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), за солидарното осъждане на Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да заплатят на „И.“ АД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 120 673.37 лв., представляващи получена от АПСК цена от публична продан на ипотекирани по силата на § 8 от ПЗР на ЗПСК недвижими имоти, подробно описани в постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2010 г., издадено по изп. дело №158/2006 г. по описан на ДСИ Ж.Г., с район на действие РС - гр. Оряхово.

 В исковата молба е изложено, че ищецът е търговско дружество, включено в списъка за масова приватизация на 17.01.1997 г., като на частни собственици били прехвърлени 56 419 бр. акции, с мажоритарен собственик „ТК Х.“ АД (с предишно наименование „Т.И К.Х.инг“ АД). Поддържа се, че държавата е запазила собствеността върху 8 % от капитала, като на 14.05.1998 г. е продала притежаваните акции на „И.**“ ООД (РМД, образувано по чл. 25 ЗППДОбП), с уговорка 90% от продажната цена да бъде изплатена на едногодишни вноски в срок до 06.04.2007 г. Като гаранция за заплащане на цялата цена в сроковете, регламентирани в чл. 7.5 от договора, е предвидено налагане на ипотека върху недвижими имоти на дружеството, съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП, каквато не е учредявана, защото дружеството купувач не е разполагало с недвижими имоти.

Ищецът поддържа, че на 01.11.2006 г. в бр. 72 на ДВ“ е обнародвано изм. и доп. на ЗПСК, като съгласно § 8 от ПЗР, по заварени приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения на приватизиращите се дружества, законодателят е оправомощил изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприеме необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача.  

Сочи, че по силата на горепосочената разпоредба, на 15.02.2007 г. е вписана законна ипотека върху недвижимите имот, собственост на „И.“ АД, ***,  за обезпечаване вземания на държавата от „И.**“ ООД по приватизационен договор от 14.05.1998 г.

Излага, че на 08.12.2005 г. и на 10.06.2009 г., въз основа съдебни решения (по които дела „И.“ АД не е конституиран като страна), в полза на Агенцията за следприватизационен контрол са издадени изпълнителни листове от Окръжен съд - Враца, с които „И.-98” ООД е осъдено да заплати сумите от 29 127.54 лв и 30 196.35 лв., представляващи неизплатени и предсрочно изискуеми вноски по договор за продажба на акции, ведно със законната лихва, дължимите неустойки и разноски. За удовлетворяване на кредиторите, е проведена публична продан за обща цена от 187 700 лв. на недвижими имоти – „Ковашко-пресов цех“ и „Склад за готова продукция“, собственост на „И.“ АД, на основание наложената ипотека за задълженията на „И.-98“ ООД, като след разпределение по изпълнителното дело на „И.“ АД е върната сумата от 66 827.42 лв.

Ищецът поддържа, че нормата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК е в противоречие с европейското законодателство. В тази връзка, твърди, че нарушенията на Н.С. на РБ се изразява в нарушение на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), като е допуснал действието и приложението на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК в противоречие с правото на ЕС за целия период от присъединяването на Р.Б. към ЕС на 01.01.2007 г. до отмяната на § 8 през 2015 г., като в този период е ответникът е бездействал и не е отменил по законодателен път действието на процесната норма с цел да се спази правото на Европейския съюз. Излага се, че вторият ответник АПСК също е допуснал нарушение на чл. 63 от ДФЕС, тъй като не е изпълнил своето правомощие да осигури в сферата си на компетентност спазването на правото на ЕС и служебно да откаже да приложи национална норма, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС, а е провел след 01.01.2007 г. принудително изпълнение върху собствено на ищеца имущество, с което му е нанесъл вреди върху имуществото и търговската дейност, доколкото са отчуждени имоти, в които е осъществявана основната производствена дейност дружеството. Излага, че тези вреди се равняват на разпределена в полза на АПСК цената – 120 673.37 лв., а тъй като увреждането е причинено от повече от един субект и не може да се установи степента на допринасяне на увреждането на всеки един поотделно, по силата на чл. 53 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, те отговарят солидарно.

Ответникът Н.С. оспорва предявения иск като недопустим поради липса на легитимация да отговоря по него. Сочи, че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на 43-тото Н.С. за твърдяното нарушение, което е било извършено в един предходен момент. При условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вредите, тъй като постъпилата от публичната продан сума е разпределена в полза на АПСК. Не било налице обявяването на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК за противоконституционен, поради което действията, извършени въз основа на въпросната разпоредба, са правомерни.

Ответникът А.ЗА П.и следприватизационен контрол (АПСК) оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че спорът не бил подведомствен на гражданските съдилища, а следвало да се разглежда от административен съд. Сочи, че необходима предпоставка, за да намери приложение чл. 63 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е наличието на юридическо лице от държава-членка на ЕС, като по делото липсвали такива твърдения или доказателства, както по отношение на „И.“ АД, така и на неговите акционери. Счита, че ако това лице е българско юридическо лице, то спрямо него ще намери приложение нормата на националното законодателство и не би могла да бъде изследвана колизия между нея и съответните разпоредби на Общностното право. Излага, че спечелилият публичния търг участник, на който са възложени имотите – „В.К.“ ЕООД, е с едноличен собственик на капитала фирма „ТК -Х.“ АД, която е член на съвета на директорите на „И.“ АД, поради което имотите само формално са преминали в патримониума на трето лице, като са останали „опосредено дружествена собственост“.

 Оспорва твърдението на ищеца, че с взетото решение от изпълнителния съвет на АПСК за вписване на законна ипотека е извършено нарушение на правото на ЕС и същото не се намира в пряка причинна връзка с увреждането, тъй като за ищеца е съществувала възможност да поиска от съдията по вписванията заличаването на ипотеката, а евентуалният му отказ би създал възможност за съдебно обжалване, с което да защити по съдебен ред правата си, включително и с предявяването на установителен иск за недействителност на вписаната ипотека. Сочи, че АПСК е действала в кръга на своята компетентност и съобразно закона, а самото вписване на ипотеката не е ограничава ползването на собствеността и не представлява нарушение на чл. 63 от ДФЕС, като последвалата публична продан вече е била предмет на ч.гр.д. № 83/2011 г., по описа на ОС-Враца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от удостоверение от „Централния депозитар“ , търговското дружество „И.“ АД,  е включено в списъка за масова приватизация и на 17.01.1997 г. са прехвърлени 56 419 акции, като на още две сесии през същата година са прехвърлени общо 11 144 броя акции.

Установява се от договор за продажба на акции от 14.05.1998 г., сключен между министъра на икономиката, като представител на държавата, в качеството на продавач, от една страна и дружество с фирма „И.-98“ ООД, в качеството на купувач от друга страна, че е извършена продажба на акции от „И.“ АД, ***, търговско дружество с държавно участие, рег. по т.д. № 3702/1992 г. на Врачански окръжен съд, като продавачът прехвърля на купувача собствеността върху 6673 акции, с номинал по 1000 лв. всяка, представляваща 8 % от капитала на дружеството.

В чл. 7 от договора е определен следния начин на плащане на плащане -10 % към датата на подписване на договора, а останалите 90% - на осем равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, платими от 06.04.2000 г. до 06.04.2007 г.

Със ЗИД на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обн. на 01.09.2006г., бр. „72“ на „ДВ”, е създаден § 8 от ПЗР, съгласно който, за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения на приватизиращите дружества, законодателят оправомощава изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприеме необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм., бр. 28 от 2002 г.) - върху имуществото на приватизираното дружество.

Видно от протоколно решение №227/13.02.2007 г., Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) е взел решение, на основание на § 8, ал. 1 от ПР на ЗПСК, да се предприемат необходимите действия за вписване на законна ипотека върху имотите, собственост на „И.” АД, за обезпечаване вземания на държавата по сключения от нея приватизационен договор с „И.-98” ООД на 14.05.1998 г., за сумата от 56 939.45 лв.,  представляваща неплатени вноски от покупната цена и неустойка върху тях.

С молба изх. № 11-00-1047/13.02.2007 г., изходяща от АСК до РС – Оряхово, е поискано за вписване на законна ипотека в полза на АСК върху  върху недвижими имоти - собственост на „И.” АД ***, а именно върху застроен терен, намиращ се в южна промишлена зона на гр. Оряхово, актуван с АДС 1831/01.02.1986 г., ведно със сгради (ковашки цех и ковашко пресован цех и др.) и незастроен терен, в гр. Оряхово, актуван с АДС № 1833/05.02.1996 г.

Ипотеката е вписана в Службата по вписванията на 15.02.2007 г., видно от отбелязването върху молбата за вписване на законна ипотека.

Установява се от представените изпълнителни листове от 08.12.2005 г. и  10.06.2009 г. , издадени по гр.д. № 849/2004 г. и гр.д. 808/2005 г. на Окръжен съд- Враца, че длъжникът „И.-98” ООД е осъден да заплати на АСК  сумите съответно от 29 127.54 лв и 30 196.35 лв., представляващи неизплатени и предсрочно изискуеми вноски по договор за продажба на акции от 14.05.1998 г., законната лихва върху главницата, дължимите неустойки и разноски.

            От страна на „И.“ АД е депозирана жалба вх. № 234 от 26.05.2009 г., срещу предприемането на действия по принудително изпълнение  върху ипотекираните собствени му имоти, по изп. дело № 158/2006 г. на ДСИ, която е оставена без разглеждане с определение № 484 от 19.06.2009 г. , по ч.гр.д. № 471/2009 г. на Окръжен съд - Враца.

            Видно от писмо изх. № 92-00-03-919 от 15.11.2010 г. изпълнителният директор на АПСК отказва да удовлетвори молби на „И.“ АД за заличаване на вписаната ипотека или за спиране действията по принудително изпълнение, с оглед действащата законова регламентация (§8, ал. 1 от ПЗР на ЗПСК.)

С от протокол от  26.11.2010 г.  по изп. д. № 158/2006 г. на ДСИ при РС – Оряхово, за  купувач на „ковашко-пресов цех“ и на „склад за готова продукция“  е обявен - „В.К.“ ЕООД, при  цена 187 700 лв. (180 500 лв за ковашко-пресовия цех и 7 200 лв за склада). На 02.12.2010 г. е изготвено Постановление за възлагане на недвижимите имоти, влязло в сила на 27.12.2010 г., съгласно отбелязването върху акта.

Изготвено е разпределението на постъпилите след публичната продан суми, което е обжалвано, като с решение № 68 от 10.02.2011 г. Окръжен съд  - Враца, приема, че по същество разпределението е законосъобразно, но е достатъчно да се изготви сметка на вземанията.

Въз основа на сметка от 04.04.2011 г.,  съдебният изпълнител разпределя в полза на АСПК общо 120 673,37 лв., от които главница и неустойка в размер на 112 141.34 лв. и разноски по делото в размер на 8 532,03 лв., а на И. АД е върната сумата от 66 827.42 лв.

Видно от писмо № С(2012)3366 от 31.05.2012 г. по процедура за нарушение №2012/4002  по описа на Европейската комисия (ЕК), комисията  е уведомила българските власти, че смята че § 8 от ЗПСК представлява държавна мярка, с която се въвежда специално държавно право и се нарушават заложените в Договора принципи на свободно движение на капитали (чл.63 от ДФЕС) и свободно право на установяване (чл.49 от ДФЕС).

Представено по делото е и Мотивирано становище № С(2013)1550 от 21.03.2013 г. по процедура за нарушение №2012/4002 по описа на ЕК, с което комисията, след като констатирала, че §8 от ЗПСК нарушава правилата за свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, приканва България да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази със становището, в срок от два месеца от получаването му.

В резултат,  § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК е отменен, като отмяната е обн. в „ДВ“ 34/2015 г.

Нормата на чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) предвижда, че държавите – членки взимат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза. Сред тях е и задължението да се отстранят неправомерните последици от нарушението на общностното право. Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да бъде налице нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; както и да е налице пряка причинно- следствена връзка между нарушението и причинените вреди.

Досежно допустимостта на производството пред гражданския съд, настоящият състав е обвързан от приетото в определение от 21.02.2017г., постановено по т.д. № 4612/2016 г. на САС, ТК, 9 състав.

Съгласно чл. 63 от ДФЕС (предишен чл. 56 ДЕО), всички ограничения върху движението на капитали между държави – членки и между държави – членки и трети страни се забраняват. Настоящият състав споделя изразеното становище в писмо от 31.05.2012 г. на ЕК, че  възможността, предоставена на държавата, да гарантира, че изпълнението на задълженията в нейна полза може, освен със собствеността на купувача, да бъде допълнително обезпечено с други мерки, наложени върху имущество на друг длъжник, представлява специално държавно право (частен кредитор не разполага с такава възможност), което само по себе си засяга интересите на всички други акционери и поради това нарушава тяхното право на свободно движение на капитали. Ответникът НС на РБ е допуснало действието и приложението на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК в противоречие с правото на ЕС за целия период от присъединяването на Р България към ЕС на 01.01.2007 г. до отмяната на § 8 през 2015 г., като съответно ответникът АПСК не е изпълнила своето правомощие служебно да откаже да приложи национална норма, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС. Съобразно установената с чл. 63 ДФЕС  забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държави  - членки и постоянната практика на СЕС, е недопустимо разпоредбата на § 8 ПР ЗИД ЗПСП да бъде прилагана от националния съд от момента на приемане на България за член на Европейския съюз до законодателната й отмяна със ЗИД ЗПСК (обн. ДВ бр. „34/2015 г.“). (В този см. решение от 27.01.2016 г. по търг. дело № 3013/2013 на ВКС, ТК, ІІ отд.)

 Установява се по делото, че след влизане на България в ЕС е извършена публична продан въз основа на вписана законна ипотека, наложена на основание § 8 ПР на ЗПСК, върху имуществото на ищеца „И.“ АД. Действително липсват данни за предотвратяване или ограничаване на придобиването на акции от реални инвеститори, но ЕК с мотивирано становище по процедурата за нарушение 2012/42 приема, че посочената норма накърнява правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор на дружеството със седалище в държава-членка или в трета страна.

Настоящият състав намира, че с  приемането на § 8 ПР ЗИД ЗПСК и с прилагането на тази норма, е допуснато сериозно нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на двамата ответници. Въз основа на изложеното, съдът намира че предявеният иск чл.4, §3, ал. 2 от ДЕС и принципите, установени в практиката на СЕС (решение по съединени дела С- 6/90 и С-9/90; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.), е доказан по основание и размер.

Размерът на вредата, представляваща намаление на имуществото, в резултат от продан на собствени на ищеца имоти за задължения на трето лице към държавата, възлиза на сумата 120 673.37  лв., представляваща получената сума от проданта от ответника АПСК. Тъй като увреждането е причинено от повече от един  субект и не може да се установи степента на допринасяне на увреждането на всеки един поотделно, те отговарят солидарно, по аргумент от чл.53 ЗЗД.

Относно разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците НС на РБ и АПСК, следва да бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски за държавни такси, в общ размер на 4861.94 лв., както и сумата от 3000 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

 Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.С. на Р.Б., гр. София, пл. „Н.С.“ № 2 и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София, ул. „********,  да заплатят солидарно на „И.“ АД, ***, чрез С.Р.– представител на изпълнителния директор „ТК-Л.“ ООД, на основание, чл.4, § 3, ал. 2 от ДЕС, сумата от 120 673.37 лв. (сто и двадесет хиляди, шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2015 г. до окончателното изплащане, която сума представлява претърпени от „И.“ АД имуществени вреди, представляващи намаление на имуществото му, в резултат на извършена публична продан по изп.дело № 158/2006 г. на ДСИ при РС – Оряхово, в резултат на допуснати от ответниците нарушения на нормата на чл. 63 от ДФЕС.

ОСЪЖДА Н.С. на Р.Б., гр. София, пл. „Н.С.“ №** и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София, ул. „********, да заплатят на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „И.“ АД, ***, чрез С.Р.– представител на изпълнителния директор „ТК-Л.“ ООД, деловодни разноски за държавни такси в общ размер на 4861.94 лв., както и сумата от 3000 лв., за възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

   СЪДИЯ: