РЕШЕНИЕ

гр.София, ….….07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

 ЧЛЕНОВЕ: 1. А.Н. АТАНАСОВ

                       2. ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря Иванка Рангелова и прокурора Теодора Златева, разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 2675 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.03.2017 година, постановена по НОХД № 14315/2016 година по описа на СРС, НО, 100 състав, е признал подсъдимия Ю.Б.С., роден на *** година в Л., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, шофьор в „А.Б.” ООД, неосъждан, с EГH: ********** за виновен в това, че на 03.10.2015 година, около 22:25 часа, в гр.*********”, бул. „*********”, блок ***, на необитаема площадка на първия етаж държал радиосредство - 1 (един) брой мобилна радиостанция, марка „1СОМ”, модел „IC-UV90”, със сериен № 1403А01172, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това по смисъла на Закона за електронните съобщения - съгласно разпоредбите на чл.64 от ЗЕС: „Електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване и/или след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му”; чл.65, ал.1, т.2 от ЗЕС: „Електронните съобщения за собствени нужди се осъществяват свободно в случаите, когато се осъществяват, чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходим да бъде индивидуално определен” и чл.67 от ЗЕС: „Електронните съобщения се осъществяват след издаване на разрешение в случаите, когато е необходимо индивидуално определен ограничен ресурс”, престъпление по чл.348 б.„а“ алт.2 от НК, поради което и на основание чл.348 б.„а“ алт.2 вр. чл.54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева. Наказанието лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е отнет предметът на престъплението, а подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 226.68 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. Д., защитник на подс. С., с която се претендира неправилност и  незаконосъобразност на постановения акт, както и непълнота на доказателствата. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 08.06.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП оспорва жалбата, като намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна. Посочва, че деянието е осъществено от подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна, като в тази насока изцяло се споделят мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Сочи, че наложеното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, поради което моли съда да  потвърди първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия С. – адв. Д., моли съда да признае подзащитния му за невиновен по така повдигнатото обвинение. Твърди, че в хода на производството пред първата инстанция не са събрани достатъчно доказателства, които да извеждат субективната страна на извършеното престъпление. Излагат се доводи в тази насока.

Подсъдимият Ю.С., редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция. Моли съда да бъде оправдан, като излага аргументи, че с оглед неговата некомпетентност е закупил устройството, което е обект на престъплението, като не е направил разлика, за това че същото може да бъде обект на визираното престъпление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че  не са налице основания за отмяна или изменение на същата поради следните съображения :

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,  която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Приетата по делото техническа експертиза е обсъдена в съответствие със своето значение и е съпоставена с останалите доказателства по делото.

При преценка на доказателствата, обсъждани от районния съд, въззивния съд не  намери основания за промяна или изменение във фактическата обстановка по делото, която  е следната:

Подсъдимият Ю.Б.С. е роден на *** година в Л., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, живущ ***, EГH: **********. Същият работи като шофьор в „А.Б.” ООД.

За времето от 19.00 часа на 03.10.2015 година до 07.00 часа на 04.10.2015 година свидетелите В.В.Б., Н.Д.О.и А.В.Т.- полицейски служители в 09 РУ- СДВР, били назначени като автопатрул на територията на ж.к. „Люлин”.

На 03.10.2015 година вечерта в 09 РУ-СДВР бил получен сигнал от гражданин, живеещ в ж.к. „Люлин“, че неизвестно лице се е качило на скеле на новостроящ се блок в ж.к. „****” срещу КФС и се опитва да проникне в сградата.

Във връзка със сигнала, около 22.25 часа на 03.10.2015 година, свидетелите Б., О.и Т.посетили въпросната новострояща се сграда - бл. 751, която се намирала в гр.*********”, бул. „*********”.

След като пристигнали на място, установили, че част от сградата била все още в процес на изграждане, но част от нея е обитаема.

Св.Н.О.се качил в новостроящата се сграда, като бил направляван от дежурния в 09 РУ-СДВР, който от своя страна получавал информация за местонахождението на неизвестния мъж от лицето, подало сигнала.

Междувременно свидетелите В.Б. и А.Т.останали долу

пред сградата и направили оградително мероприятие.

В един момент св.О.чул, че някой казва „Тихо, тихо“, отишъл към мястото, откъдето се чули думите и на необитаема площадка на първия етаж от строящата се сграда установил подсъдимия Ю.С.. Последният бил клекнал на земята, от ухото му стърчал кабел със слушалка, а в него имал радиостанция марка „IСОМ”, модел „IC-UV90”, със сериен № 1403А01172. В него имал и отвертка, а в близост били намерени чифт ръкавици и фенерче.

Всички тези вещи били предадени от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 03.10.2015 година, като в него било отразено, че радиостанцията има антена и батерии.

Самоличността на подсъдимия била установена по лична карта.

На място не били установени интервенции на прозорците и на вратите на балконите на сградата.

Подсъдимият не оказал съпротива, бил задържан и отведен в районното управление за изясняване на случая.

След изискване на справка от Комисия за регулиране на съобщенията по делото постъпила такава, съгласно която - за държането на радиостанцията подсъдимият не притежавал писмено разрешение по Закона за електронните съобщения.

Съгласно приетата по делото техническа експертиза, която има за предмет на изследване - установената в подсъдимия радиостанция - същата представлява радиосредство, а именно - технически изправна мобилна радиостанция, марка „IСОМ”, модел „IC-UV90”, със сериен № 1403А01172, без следи от удари и механични повреди по корпуса. Същата се състои от приемник и предавател и наподобява на безжичен телефон - слушалка, който разполага с микрофон, говорител и антена. Обхватът на действие на радиостанцията може да достигне до 30 000 метра при пряка видимост, като зависи от релефа, терена и времето. Честотите, в които може да работи горепосочената радиостанция, са 136-174 MHz и 400-470 MHz. Излъчваната мощност не надхвърля 5 вата в режим голяма мощност и 0,5 вата в режим малка мощност. За излъчване в участъците, определени за радиолюбителски радиовръзки и попадащи в посочените честотни диапазони на станцията, се изисква радиолюбителски лиценз клас 2. Извън любителските сегменти е необходим лиценз от КРС, в който са посочени конкретните честоти и мощности, които са разрешени на потребителя. Съгласно Национален план за разпределение на радиоспектъра на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях, те попадат в диапазона 136-174 MHz и 400-470 MHz - за граждански цели и за национална сигурност. По смисъла на ЗЕС - „Радиосъоръжение е устройство или част от устройство за осъществяване на електронни съобщения чрез излъчване или излъчване и приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или спътникови радиосъобщения“. Смисълът на думата „радиосредство“ представлява - средство, метод, начин, вид за осъществяване на електронни съобщения, чрез излъчване или излъчване и приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или спътникови радиосъобщения. Поради мощността си на излъчване от 5 W, както и поради посочените по-горе честотни диапазони, за използването на държаната от подсъдимия радиостанция се изисква разрешение за работа от Комисията по регулиране на съобщенията, в което изрично се упоменават честотите, разрешената мощност, начина и вида на работа.

Вещото лице уточнява в съдебно заседание пред първата инстанция, че с радиостанцията може да се слуша и радио, стига същата да е настроена за приемане на съответните честоти за това.

В случая радиостанцията не е била настроена на честоти за приемане на радио вълни. Вещото лице уточнява и че именно мощността на радиостанцията е решаваща за въпроса дали за нейното държане и използване е нужно разрешение от КРС, а не радиочестотния диапазон. Конкретната радиостанция е с мощност 10 вата, поради което попада в разрешителния режим.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и от способите за доказване, а именно – частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция; показанията на свидетеля В.Б., дадени в хода на съдебното производство, както и частично приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 НПК /л. 19 от ДП/; показанията на свидетеля Н.Огнянов, дадени в хода съдебното производство, както и частично приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 НПК и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК /л. 18 от ДП/; показанията на свидетеля А.Т., дадени в хода на съдебното производство; заключението на техническата експертиза - Протокол № 16/ИКУ - 121 /л. 23-27 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 03.10.2015г., ведно с веществените доказателства, приобщени по делото /л. 13 от ДП/; справка от КРС /л. 32- 33 от ДП/, справка за съдимост за подсъдимия, както и от останалите писмени доказателствени материали, налични по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

В този смисъл, настоящата въззивна инстанция приема за законосъобразни,  правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения процесуален анализ на събраните доказателства и  доказателствени средства по делото. При оценка на доказателствените материали не е  извършено превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им съдържание и обективност. По отношение на доказателствата и доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е предадено съдържание, каквото те нямат, в случая са съобразени с правилата на формалната логика изводите, до които съдът правилно е достигнал – безспорна установеност на извършеното деяние, неговото авторство, както и неговата  обективна и субективна съставомерност. Съдът е изложил конкретни и убедителни съображения при оценката на доказателствените източници. Безспорно е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата, място и час е държал 1 брой  мобилна радиостанция, марка „ICOM“, модел „IC-UV90“, със сериен № 1403А01172, която излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това по смисъла на Закона за електронните съобщения.

При постановяване на първоинстанционната присъда не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на страните.

За фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а именно – държането на радио средство, което излъчва в ефир без надлежно разрешение, СРС е събрал достатъчно безпротиворечиви доказателства, показанията на разпитаните свидетели В.Б., Н.О.и А.Терзиев, протокол за доброволно предаване от 03.10.2015 година, заключението на изслушаната техническа експертиза относно техническото състояние на радиостанцията и обясненията на подсъдимия, които е оценил съобразно действителното им съдържание.

Видно от обясненията на подс.С., дадени в съдебно заседание на 16.03.2017 година, същият е потвърдил притежанието на намереното у него радиосредство, както и че същото е било закупено от него, но същевременно е поддържал, че не е знаел за действителното му предназначение. Обясненията му в частта, че не е знаел за какво служи въпросната радиостанция с основание не са били кредитирани, тъй като не намират опора в другите доказателствени източници, в това число заключението на експертизата за техническите параметри, на които е била настроена за работа същата.

При установеното от фактическа страна, че подсъдимият бил клекнал на земята, от ухото му стърчал кабел със слушалка, а в него била радиостанцията, правилно първоинстанционният съд е приел, че подс. С. е упражнявал фактическа власт върху нея, което е достатъчно за съставомерността на деянието като престъпление по възведеното обвинение.

По отношение на показанията на свидетелите В.Б., Н.О.и А.Терзиев, следва да се отчете, че първоинстанционният съд правилно ги е съобразил и кредитирал, като пълни и изчерпателни за изложените в тях данни. Тези свидетели пресъздават факти, които са възприели непосредствено и които са относими изцяло към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.

Въззивният съд приема за обективно и компетентно заключението на извършената по делото експертиза. СГС я кредитира, като обоснована, изготвена от лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси. Уместно заключението е било възприето от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.

Солидаризирайки се с окончателните правни изводи на районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Подсъдимият Ю.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 348, б. „а“, алт.2 от НК.

Изпълнителното деяние по чл. 348, б. „а“ НК е осъществено, когато деецът държи радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това.

Безспорно е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал инкриминираната радиостанция, тоест същата е била в негова фактическа власт, както и че устройството е било технически изправно и годно да излъчва в етера.

Държането е без правно основание с оглед изискванията на закона, а именно липса на надлежно разрешение. Изложените фактически обстоятелства са основание за извод, че деянието е осъществено от обективна страна.

Доводът, че подсъдимият не е бил наясно за естеството на инкриминираната вещ, както и че не е знаел какво точно закупува, поради което не може да носи наказателна отговорност за това, е неоснователен.

Без значение за съставомерността на деянието е основанието, на което радиостанцията се намира у подсъдимия. Обстоятелството, че за да се държи, респ. ползва такава вещ е необходимо писмено разрешение от оторизиран орган, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията, респ. Междуведомствената комисия по радиочестоти, сочи, че този вид транслационно средство е под специален режим. Липсата на такова разрешение по силата на закона е основание за наказателна отговорност. Тя е лична, затова и законът изисква този, който държи или ползва радиосредство, да има писмено разрешение за това.

Правилно и обосновано СРС е установил, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал, че държи радиосредство по смила на Закон за електронните съобщения / ЗЕС/, за което не е имал необходимото разрешително. С оглед на заявеното от подсъдимия, че радиостанцията е приличала на уоки токи, правилно са отхвърлени обясненията му в частта, с която е поддържал, че  не знае какъв е характерът на вещта, която държи. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо наказателна отговорност, поради което не може да се приеме липса на умисъл, защото не му било известно изискването радиосредството, което излъчва в ефир, да се  държи само след получаване  на надлежно разрешително.

На следващо място, настоящия съдебен състав се съгласява с мотивите на районния съдия и по отношение на наложеното на подсъдимия С. наказание от три месеца „ Лишаване от свобода“  и Глоба в размер 100 / сто/ лева индивидуализирано в рамките на закона, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Според настоящия съдебен състав така определеното наказание се явява справедливо, отнесено към смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия. Същото изцяло съответства на генералната и частната превенция, като е съобразено и с границите на  наказателната репресия, установена от законодателя към момента на осъществяване на престъпните състави.

Правилно контролираният съд е намерил, че така определеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 НК, а не бъде постановено неговото ефективно изтърпяване. До този извод въззивната инстанция стигна отчитайки фактическите данни, обуславящи степента на обществена опасност на дееца, който не е осъждан. Спрямо него, като личност с невисока степен на обществена опасност, може да бъде постигнато възпиращото, поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото. Налице са предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Отчитайки личността на подсъдимия при приложението на института на „условното осъждане“ спрямо него, съдът е съобразил, че продължителността на изпитателния срок следва да бъде с  времеви рамки от три години. Чрез отлагане на ефективното изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание, в рамките на изпитателния срок на подсъдимия ще бъде предоставена една обективна възможност да спазва занапред законите в страната, преосмисляйки своето престъпно поведение. Правилно на основание чл. 59, ал.1 от НК първоинстанционният съд е приспаднал срока на наложеното на подсъдимия С. наказание времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР със заповед за задържане от 03.10.2015г.

С оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, разноските по делото, направени в хода на процеса, основателно са възложени на подсъдимия.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените във въззивната жалба твърдения в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

При извършената на основание чл. 314, ал.1 вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция  не констатира  наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба  да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.03.2017 г., постановена по НОХД № 14315/2016 г. от СРС, НО, 100 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.