Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 165 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2011 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Б.З.П. и И.Н.В. за това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч. в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна Дирекция „Криминална полиция“, причинили смъртта на П.Д.К., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана полицейска дейност, представляваща източник на повишена опасност – използване на помощни средства (белезници) и физическа сила от страна на служител на МВР по отношение на задържано под полицейски арест лице, регламентирана с чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗМВ (в редакцията с ДВ, бр. 98 от 2008 г.) и Наредба рег. № Із-1231/17.08.2006 г. за употребата на помощни средства от полицейските органи, издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 3 ЗМВР (стар текст), като без да е налице някое от деветте правни основания по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, поставили белезници на арестувания К., при използването на белезници не ги съобразили с конкретната обстановка и личността на правонарушителя, не запазили здравето му и не взели всички мерки за опазване живота на лицето, спрямо което било насочено поставянето на белезниците; използвали неправомерна физическа сила спрямо К., изразила се в директни удари по тялото и главата, удари и притискане на задържания върху конструктивни елементи в купето на автомобила, вследствие на която упражнена в неголям интервал сила К. получил травматични увреждания:

- кръвонасядане в областта на централната област на пояса (резултат от травма с предмет с ограничена повърхност – възможно удар, притискане);

- нараняване по двете странични повърхности на езика, причинени от притискане и прехапване на езика (вероятно от удар, в т.ч. върху твърд тъп предмет);

- оток и кръвонасядане във външната половина на горния клепач на дясното око, кръвонасядане по ръба на клепачите на лявото око, повърхностни охлузвания на челото, охлузвания на дясната предмишница, кръвонасядания слепоочно двустранно в областта на веждите и ъглите на очите (резултат от тъпи травми – удари, притискане от твърд тъп предмет),

в резултат на поставените белезници и физическо насилие К. починал от позиционна (механична) асфикция, довела до остро разстройство на кръвообращението и кислородно гладуване, като деянието е извършено в условията на независимо съпричинителство – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК;

срещу Б.З.П. – за това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч. в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна Дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия), са причинени по непредпазливост – престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК

и срещу И.Н.В. – за това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч. в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна Дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия), са причинени по непредпазливост – престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

 

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявените от Д.А.К. – законен наследник на починалия П.Д.К., граждански искове срещу подс. Б.З.П. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане.

Съдът конституира пострадалия Д.А.К. в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител в производството.

 

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявените от С.Ц.К. – законен наследник на починалия П.Д.К., граждански искове срещу подс. Б.З.П. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане.

Съдът конституира пострадалата С.Ц.К. в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител в производството.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото срещу подс. П. и В. обвинение по пункт първи от обвинителния акт, като пледира, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателствени средства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Посочва, че от обективна страна се явява доказано както качеството на подс. В. и П., така и нарушението на техните служебни задължения по чл. 71, ал. 1 от ЗМВР (ред. стара) и Наредбата за употреба на помощни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 71, ал. 3 от ЗМВР.

Прокурорът развива съображения, че в началото на 2009 г. в ГД „БОП“ се извършвали процесуално-следствени действия за разкрИ.е на тежко престъпление – отвличането на „К.Ц.“, като в тази връзка е бил съставен план за действие на 21.01.2009 г., проведена е била оперативка с участието на подсъдимите и около 09,30 ч. на инкриминираната дата П.К. е бил задържан в дома си, обискиран и впоследствие към 10,00 – 11,00 ч. доведен в сградата на ГД „БОП“, находяща се на бул. „********. Акцентира, че довеждането на К. в сградата на ГД „БОП“ е било едва ли не нелегално – той не е бил вписан в книгата за посетители на Дирекцията, водена на портала; не е била издадена заповед за конвоирането му до Института по психология и обратно; не е оставена документална следа, че е пребивавал в сградата на ГД „БОП“, освен една оперативна беседа, проведена с него, приложена по делото за отвличането на „К.Ц.“. Посочва, че св. Ч. бил подготвил ръкописен проект за задържане на К., но заповед така и не била издадена. Поддържа, че починалият пребивавал нелегално в сградата на ГД „БОП“, като по същия начин с него била проведена беседа. Сочи, че след обяд на 21.01.2009 г., П.К. бил отведен в сградата на Института по психология за полиграфтест, който бил проведен около 18,00 ч. на същия ден. След края на теста бил изпратен служебен Ван, за да върне обратно К. в сградата на ГД „БОП“, отново без да е била издадена заповед за конвоиране. Въпреки това, подсъдимите, заедно със св. К. и П., отишли с Ван марка „Додж“ в 20,15 ч., за да вземат К. с белезници. Това, според прокурорът, е фактологията, предшествала изпълнителното деяние.

Представителят на СГП пледира, че по делото не са били събрани каквито и да било доказателства за това К. да е бил малтретиран на адреса си в гр. С., ул. „********, нито по-късно в сградата на ГД „БОП“ при провеждане на разузнавателната беседа, нито в Института по психология на МВР. Посочва, че неговата физическа неприкосновеност не е била накърнена до натоварването му в лекия автомобил Ван „Додж“, за да бъде отведен обратно в сградата на ГД „БОП“. Там, на задната седалка, К. бил малтретиран и заставен да заеме една принудителна поза, притиснат между подсъдимите. Посочва, че предвид спецификите на купето на Ван-а, по никакъв друг начин не би могло да се стигне до механична асфикция на пътуващо в автомобила лице, освен ако не е бил физически притиснат. Сочи, че К. е бил с белезници, поставени от подс. В., които не са били свалени от подс. П., и то – поставени по нечовешки начин на гърба му, вместо пред тялото му, въпреки, че не е бил арестант и не е имало причини да бъде с белезници. Посочва, че нито едно от установените при аутопсията и реаутопсията на трупа на К. увреждания, не би могло да се получи от самото пътуване в автомобила; насилие преди това не е било упражнено спрямо същия и същият е бил в нормална кондиция за провеждане на полиграфтеста; по починалия не са били забелязани телесни увреждания от експертите, извършили полиграфското изследването; същият не е бил с повишено кръвно налягане, нито в състояние на свръхинтензивен стрес; за времето от 11,30 ч. до 18,00 часа К. не се е намирал в особено състояние на духа.

 Навежда доводи, че от заключението на изготвената комплексна техническа експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и от допълнителната такава, назначена от съда, е станало ясно, че полицейският автомобил е обикалял дълго време през източните квартали на С., като единствената причина за това би могло да бъде, че подсъдимите са извършвали беседа, малтретирайки К. в автомобила, за което им е било нужно време. Посочва, че заключението на вещото лице относно клетките на мобилните телефонни оператори, през които са провеждани разговори, говори за недобросъвестност и криминално поведение на подсъдимите.

Пледира, че е невъзможно без участието на подсъдимите да се получат уврежданията, констатирани от двете аутопсии. Сочи, че същият не е имал възможност да диша в автомобила и е получил механична асфикция. Посочва, че безспорната причина за смъртта на К. не е внезапна сърдечна смърт, а механична асфикция, която се обяснява с масивния кръвен застой и екхинотичната маска по трупа на К. – пряк симптом за кислородно гладуване и кръвен застой във вътрешните органи. Посочва, че при внезапна сърдечна смърт не биха се проявили тези симптоми.

Акцентира, че установените трупни находки от 2-ра и 3-та група няма как да се получат по друг начин, освен при нанасяне на удари от стоящите вляво и в дясно на К. подсъдими. В подкрепа на този довод излага подробни съображения. Посочва, че гърчовата симптоматика, кръвния венозен застой и цианотичното лице, констатирани по трупа на пострадалия, могат да се получат само при асфикция. Сочи, че и тезата за внезапна смърт също уличава подсъдимите, тъй като до такава може да се достигне и в резултат на физическото му малтретиране в автомобила.

Прокурорът при СГП предлага на съда да се отнесе с резерви към показанията на св. К. и П., тъй като същите са заинтересовани от благоприятно развитие на делото, по съображения, че самите те са извършили престъпление по чл. 322 от НК, като не са попречили на очевидно тежко престъпление, извършващо се на около метър от тях, на задната седалка в управлявания от св. П. автомобил. Посочва, че оказваният от подсъдимите натиск върху К., не е могъл да остане незабелязан от свидетелите.

Сочи, че нарушенията на съответните нормативни актове от страна на подсъдимите, са две: неправомерно поставяне на белезниците и упражняване на неправомерна физическа сила спрямо пострадалия. Релевира доводи, че К. не е трябвало да бъде с белезници, тъй като не е бил задържан под стража.

Пледира съдът да приеме, че подсъдимите са действали при форма на вина самонадеяност. Предлага съдът да наложи на всеки от тях наказание в максимален размер от по 6 години „лишаване от свобода“, както и да бъдат осъдени да заплатят разноските по водене на делото.

Прокурорът при СГП не поддържа обвинението по пункт втори от обвинителния акт срещу подсъдимите лица – за престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК, като посочва, че макар да са нарушили умишлено съответните правила за поведение на полицейски служители, след извършване на деянието е влязъл в сила по-благоприятен за подсъдимите наказателен закон – разпоредбата на чл. 371, б. „в“ от НК, ред., ДВ, бр. 53 от 2014 г., съгласно която полицейските служители носят отговорност по този законов текст само когато деянието е извършено във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната, или във връзка с бойни действия, каквито обстоятелства към момента на извършване на деянието не са били налице.

 

Гражданският ищец и частен обвинител Д.А.К. – баща на починалия, разпитан в процесуалното качество на свидетел по делото, дава показания в смисъл, че към 21.01.2009 г. – датата на смъртта на сина му, последният работел при него, като се занимавал с производство на алуминиеви парапети и живеел с приятелката си В.В.Н. в апартамент, собственост на майка й в гр. С., кв. „Редута“, на ул. „Марагидик“. Сочи, че на 21.01.2009 г., в апартамента бил извършен обиск на починалия К., след което той бил отведен в Полицията и починал в „Пирогов“, след като бил каран в полицейски бус. Отрича синът му да е употребявал наркотични вещества или да е бил замесен в престъпления. Посочва, че починалият е бил напълно здрав физически и не е боледувал от нищо. Твърди, че пушел по една кутия цигари на ден и пиел само по една бира. Дава показания в смисъл, че починалият П.К. е имал много приятели, които били свестни момчета. Сочи, че разбрал за смъртта на най-малкия си син П. от друг от своите синове – Е., на следващата сутрин. Сочи, че смъртта на сина му е настъпила след като е бил отведен в Полицията и е бил на детектор на лъжата, след което е починал от недостиг на кислород, сърцето му не е издържало. Смята, че е убит със силно натискане. Посочва, че той и майка му много тежко преживели смъртта на най-малкия си син.

Гражданският ищец и частен обвинител С.Ц.К. – майка на починалия, разпитана в процесуалното качество на свидетел, дава показания в смисъл, че на 22.01.2009 г., около 7,00 – 8,00 ч. е била извикана от работното си място от полицейски служител, който я уведомил, че трябва да отиде във фоайето на 01 РПУ – СДВР, където работела. Отишла там и видяла лекарка с престилка, съпруга си и друг от синовете си – Е.. Там й съобщили, че най-малкият й син П. е починал, а след това спомените й се губят. Посочва, че няколко дни по-късно синът й Е. наел адвокат и разбрали, че синът й е починал от асфикция, получена вследствие на позата при задържането му и поставянето на белезници. Сочи, че синът й не е взимал наркотици, бил е напълно здрав, даже не е познавал личната си лекарка; не е боледувал, не е имал операции и не е приемал лекарства. Посочва, че пушел по малко, употребявал умерено алкохол, ходел на фитнес, когато имал време. Свидетелката К. сочи, че синът й работел като монтажник в частна фирма за алуминиева дограма и живеел отделно с приятелката си В., която работела на Митница Аерогара С.. Твърди, че двамата били задружни и добре били подредили дома си; синът й имал и много приятели. Посочва, че не знае синът й да е бил замесен в престъпления или в престъпни организации. Бил близък с родителите си и с другите си двама братя. Сочи, че много тежко преживяла смъртта на сина си. Посочва, че по време на гражданското дело било установено, че в кръвта на сина й е попаднал костен мозък, вследствие на силно натискане в гръдната област.

           

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Д.А.К. и С.Ц.К. – адв. Л.Й. от САК, поддържа предявените граждански искове. Присъединява се към становището на представителя на държавното обвинение, че обвинението е доказано. Сочи, че К. е бил 30-годишен млад човек, строителен работник, който не е употребявал наркотици. Сочи, че същият е починал от задушаване, докато е бил конвоиран от подсъдимите с качулка на главата. Акцентира върху обстоятелството, че по делото не е доказано К. да е бил престъпник, а същият е бил набеден от полицейските органи в престъпление. Предоставя на съда по отношение на наказанието на подсъдимите.

 

Подсъдимият Б.З.П. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Сочи, че към инкриминираната дата работел в ГД „БОП“, в сектор, който се занимавал със задържане на престъпници и лица, уличени в съпричастност към отвличания и други престъпления от общ характер. Началник на сектора бил св. С.К., като секторът бил на пряко подчинение на П.В..

Твърди, че на 21.01.2009 г. бил проведен инструктаж на неговата група, която към тази дата се занимавала със задържане на престъпна група, съпричастна към отвличането на К. Б., по прякор „К.Ц.“. По случая следвало да бъдат задържани три лица – В.Я., по прякор „В.Б.“, П.К. и К. К.(вероятно К.Й.). Посочва, че секторът, в който бил зачислен, в който били още подс. В. и св. К. и П., трябвало да задържи В.Я., след като последният напусне дома си в кв. „Драгалевци“, но до задържането му не се стигнало през целия ден. Твърди, че до 17,30 ч. останали в готовност и в служебното си облекло, с бронежилетки, като в 18,30 ч. се преоблекли в цивилните си дрехи и останали да чакат разпореждане. В 20,00 часа бил даден отбой и св. К. им казал, че могат да си тръгват. Тръгнали по дългия коридор, в дъното на който се намирало служебното им помещение, но по коридора ги пресрещнал П.В., който повикал св. К. при себе си; когато св. К. излязъл от стаята на В. им казал, че трябва да конвоират П.К. от Института по психология до службата им. Разбрали, че П.К. е бил задържан като съпричастен към отвличането на К. Б., както и че е бил „пробит“ на полиграфа.

Посочва, че заедно с подс. В. и св. К. и П., взели служебния лек автомобил марка „Додж“ и отишли до Института по психология. Посочва, че преди това автомобилът бил почистен и мит, като бил без поставена средна седалка. Посочва, че в автомобила седял зад шофьора, а подс. В. седял зад св. К.. Пристигнали в Института по психология около 20,00 – 20,15 ч., като първоначално до Института се качили св. К. и П., след което св. П. му казал да се качи и той. Подсъдимият В. останал в автомобила. След като подс. П. се качил, видял св. П. и К., както и св. Н.С., завеждащ полиграфските изследвания. Свидетелите С. и К. му показали П.К., който седял на един стол. Подсъдимият твърди, че не забелязал нищо особено в него; К. бил умислен, с наведена глава, потиснат. Посочва, че св. К. попитал К. „Какво, ще слагаме ли белезници?“, при което последният се усмихнал и си дал ръцете отзад, като подс. П. му поставил белезници. Посочва, че до автомобила вървели от двете страни на К., за да не падне. Пред автомобила св. П. отворил страничната врата на автомобила и привел главата на К., за да може да седне на задната седалка.

На обратния път подс. П. стоял зад шофьора, К. бил седнал от дясната му страна, а подс. В. седял зад началника им. Маршрутът, по който трябвало да се придвижат бил покрай кино „П.Берон“, по бул. „Витоша“ до бул. „Арсеналски“, оттам наляво по ул. „Богатица“. На светофара на кръстовището на ул. „Арсеналски“ и ул. „Богатица“, П.К. заявил, че му е лошо. Дотогава седял с белезници отзад на гърба, леко приведен, но не изцяло, не разговарял с полицейските служители и не предявявал изисквания. Бил облечен със суитчър и яке, като пред Института по психология за около 10 м му била сложена качулката от суитчера на главата, за да се запази самоличността му.

Подсъдимият П. твърди, че след като К. заявил, че му е лошо, св. К. го попитал „Какво ти е? Лошо ли ти е?“, на което К. отвърнал, че нищо му няма. Посочва, че св. К. наредил на П. да спре колата след десния завой и последният спрял. П. слязъл от автомобила, отворил вратата му и попитал К. иска ли вода, на което К. отговорил с думите „Не ви ща водата“. След това изминали още около 100 – 200 м, когато К. изхъркал. К. наредил да му се свалят белезниците. К. се бил отпуснал и го поставили на пода. К. наредил на П. да спре колата. По това време вече били изкачили наклона на ул. „Богатица“ и били на равно място, в близост до японския хотел.

Твърди, че св. К. попитал К. какво му е, напръскал го с вода, ударил му леки шамари, след което му извадил езика и започнал да му прави изкуствено дишане. През това време К. лежал по гръб във Ван-а. Подсъдимият П. започнал да му прави изкуствен масаж, като се сменял с останалите си колеги. Посочва, че св. К. позвънил в службата им и оттам разпоредили К. да бъде откаран в института „Пирогов“. Тръгнали натам, като през това време продължили с животоспасяващите действия, като се сменяли. К. давал признаци на живот. Около 21,00 – 21,05 ч. пристигнали пред болница „Пирогов“, но там не ги очаквал екип. Когато такъв дошъл, подсъдимите П. и В. натоварили К. на количка и той бил поет от санитарите. Посочва, че от пристигането им до отвеждането на К. в шокова зала, изминали около 5 – 8 минути. Сочи, че към 21,35 ч. излязъл дежурния полицай и ги уведомил, че К. е починал.

Посочва, че прекият му началник св. К. му заповядал да постави белезници на К. в Института по психология. Оттам К. бил изведен около 20,30 часа. Посочва, че при конвоиране винаги се поставяли белезници, тъй като групата им се занимавала с тежки престъпления и конвоираните от тях лица били с висока степен на обществена опасност. Твърди, че полицейските служители сами поддържали и чистели автомобилите, които им били зачислени. Дава обяснения относно начина на поставяне на средната седалка. Посочва, че К. е бил леко натиснат докато му се поставяли белезници в Института по психология, за не повече от 10 – 15 секунди. Твърди, че през деня К. е бил задържан и е бил с белезници, от което му били останали обичайните следи от белезници.

Подсъдимият П. сочи, че е имал информация, че К. е бил задържан от служители на ДНСП, но не е знаел какво се случва с него след това. Първата информация за него, която получил била, че полиграфското му изследване е положително. Посочва, че по лицето на К. не е имало видими следи, а по ръцете му имало следи от дълго стоене с белезници. Посочва, че заповедта на св. К. за поставяне на белезници не е била неправомерна и не е имало случай или възможност подсъдимият да откаже да изпълни заповед на прекия си ръководител.

Твърди, че когато К. бил поставен да легне на пода във Ван-а, бил силно пребледнял. Сочи, че ако подс. В. не го бил задържал, К. сам щял да падне. Посочва, че не е знаел дали К. е употребявал храни и напитки през деня.

Посочва, че телефонния номер, който ползвал към онзи момент, е бил 0888 430 779. Сочи, че когато К. съобщил, че му е лошо, преминавали по същия път, по който се били придвижили и в посока Института по психология.

Дава подробни обяснения във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание и неговата отмяна, както и с кариерното си развитие след инкриминираната дата.

В последната си дума заявява, че не е извършил никакво престъпление, за което го обвинява Прокуратурата. Сочи, че е извършил всичко, предвидено в закона, за оказване помощ на пострадалия К.. Сочи, че причината за внезапната му смърт е изяснена от експертите.

 

Подсъдимият И.Н.В. също дава подробни обяснения за случилото се. Твърди, че към 21.01.2009 г. бил служител в сектор „Оперативна реализация“ към тогавашната служба Дирекция „ПОТП“. На 21.01.2009 г. около 06,00 ч., той и колегите му пристигнали за инструктаж, тъй като неговия сектор бил получил задача, съвместно с друга група за задържане от ДНСП, да задържат три лица, уличени в отвличането на К. Б.. Посочва, че били инструктирани да задържат В.Я., по прякор „В.Б.“, като изчаквали същият да бъде локализиран. Около 09,00 ч. излезли навън със служебния автомобил, но до задържането на Я. така и не се стигнало. Около 19,30 ч. получили информация, че П.К. е задържан, като третото лице също не било задържано.

Посочва, че около 18,30 ч. останалите колеги били освободени, като след този час в сектора останали само четирима човека. Около 20,00 ч. св. К. им казал да си тръгват, но в коридора те били пресрещнати от П.В., който извикал при себе си К., а останалите се върнали в служебното си помещение. След минута К. се върнал при тях и им казал, че трябва да се изпълни рутинна задача – конвоиране на лице от Института по психология. Към този момент подсъдимите и св. П. и К. били облечени цивилно. Разбрали, че трябва да конвоират П.К., който бил задържан от ГД „БОП“. Сочи, че не е бил информиран какви действия са били извършвани със задържания през деня; това разбрал впоследствие. 

Твърди, че се качили в служебния автомобил, който ползвали – Ван с две странични врати, в който била махната средната седалка. В 20,02 ч. тръгнали към Института по психология, като там пристигнали около 20,25 ч. и паркирали пред Института, на ул. „Балша“, на около 400 м от стадион „Раковски“, със задната страна към входа на Института. Посочва, че той останал в автомобила. В Института първоначално отишли св. К. и П., а след това някой от тях се обадил и на подс. П. да отиде. Сочи, че от Института потеглили около 20,30 – 20,40 часа, като К. бил сложен да седне между двамата подсъдими. Описва, че К. е бил облечен с черно шушляково яке, а под него бил с блуза със суитчър, който му бил поставен на главата. Когато К. влязъл във Ван-а, подсъдимият видял, че е с поставени белезници на гърба. Автомобилът се управлявал от св. П., а на предната дясна седалка седял св. К.; подс. В. седял зад св. К.. Маршрутът им на движение бил от Института по психология към главния вход на стадион „Раковски“, оттам наляво по бул. „Витоша“, надясно в посока „Южен парк“, надясно по ул. „Арсеналска“, надясно по ул. „Богатица“.

Посочва, че на първото кръстовище К. казал, че му е лошо и св. К. наредил да завият надясно по ул. „Богатица“ и да отбият встрани, където е възможно. Когато св. П. отбил, св. К. слязъл от колата, отворил вратата и попитал К. иска ли вода, на което последният отвърнал с думите „Не ви ща водата.“ Продължили движението си и на около 100 м по-нататък К. взел да диша тежко и изхъркал. Свидетелят К. моментално наредил да му бъдат свалени белезниците, които подс. П. махнал. К. се отпуснал напред и бил положен на пода на автомобила, на мястото на средната седалка, която липсвала. Свидетелят К. слязъл, напръскал К. с вода, ударил му леки шамари, за да се свести и тогава започнали реанимационни мероприятия, като подс. В. и П. се сменяли да му правят сърдечен масаж. Посочва, че след това св. К. се обадил на някой от началниците на отдел „Контратерор“, провел няколко разговора и наредил да карат по най-бързия начин към института „Пирогов“, където щял да ги очаква подготвен екип за реанимация. Тръгнали към болничното заведение по бул. „Черни връх“, като през цялото време продължили с реанимационните мероприятия. Посочва, че св. К. извършвал и обдишване уста в уста. През това време К. показвал признаци на живот.

Подсъдимият В. твърди, че при пристигането им пред централния вход на Института „Пирогов“, от автомобила слезли св. К. и П., и влезли вътре да извикат дежурния оперативен. След около 5 – 10 минути от болничната заведение излязла жена с бяла престилка, която казала на двама санитари да качат К. на количка. Това се случило към 21,15 часа. Към 21,20 часа К. бил вкаран в болничното заведение, като към този момент давал признаци за живот, а към 21,30 ч. им съобщили, че лицето е починало. Посочва, че след това останали да чакат пред болничното заведение.

Твърди, че не е разбрал за резултата от полиграфтеста. Посочва, че няма правомощия да преценява дали да се поставят или махат белезници, след като началникът му е наредил да се поставят такива. Твърди, че конвоирането винаги се извършва с белезници на ръцете, поставени на гърба, тъй като конвоирането на лице в лек автомобил с поставени отпред белезници поставя водача и екипа в риск.

Посочва, че имало план за СПО, а като наблюдаващ прокурор взел участие Б.К.. Твърди, че е било предвидено задържането на П.К., като екипите били инструктирани кой екип кое лице трябва да задържи. Сочи, че документите за конвоирането обикновено стоят в старшия на конвоиращия екип, като за подсъдимия било достатъчно да има разпореждане на началника, без да е нужно да се запознава с документите. Посочва, че не е могъл да каже да се махнат белезниците на конвоирания.

Отрича по време на конвоирането да са използвали сила по отношение на К., да са го притискали или да са му нанасяли удари. Сочи, че седалката в автомобила е била достатъчно широка, за да седнат трима души, без да имат съприкосновение. Посочва, че К. е седял в нормална поза за човек с поставени белезници – леко приведен напред. Отрича да е имало момент, в който К. да е бил силно приведен напред.

Дава обяснения относно известната му информация за отвличането на К. Б.. Сочи, че впоследствие колегите му са установили съпричастните към отвличането му лица и така се е стигнало до решението да се задържи К..

В последната си дума заявява, че не е извършил престъплението, за което е обвинен от Прокуратурата. Счита, че съвестно са изпълнявали задълженията си, както по време на осъществяване на операцията, така и по време на службата си въобще. Моли съда да отсъди по справедливост.

 

Защитата на подс. П. и В. – адв. К., моли подзащитните й да бъдат оправдани и по двата пункта от обвинението. Посочва, че инкриминираните от обвинението действия не са относими към подзащитните й, тъй като заповедта за задържане на К. е следвало да бъде издадена от наблюдаващия прокурор, а заповедта за конвоиране – от директора на съответната Главна дирекция или упълномощено от него лице. Сочи, че подсъдимите не са могли да нарушат чл. 72, ал. 1 и 2 и чл. 73, ал. 2 и 3 от Наредбата за конвойната дейност. Акцентира върху обстоятелството, че подс. В. не е поставял белезници на К., а подс. П. е поставил белезници по нареждане на началника му К.. Релевира съображения, че подс. П. не е имал възможност да не постави белезници на конвоираното лице, нито да не изпълни заповедта на прекия си ръководител.

Навежда съображения в смисъл, че смъртта на К. се дължи на остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, която няма общо с леките телесни увреждания, констатирани по тялото му. Посочва, че още сутринта на инкриминираната дата К. е имал оток в областта на лицето и увреждания в областта на краката, а през деня му е бил упражнен натиск по време на проведената беседа. Сочи, че смъртта му се дължи на заболяването и стреса от задържането му. Твърди, че телесните увреждания при К. биха могли да се получат и по време на спасителните мероприятия, включително при проведеното изкуствено дишане.

 

Защитата на подс. П. и В. – адв. М., на свой ред отправя искане към съда за оправдаване по повдигнатото им обвинение и по двата пункта. Посочва, че по делото не е събрано нито едно доказателство в подкрепа на обвинението срещу подсъдимите за това да са упражнявали физическо въздействие върху тялото на К., във времевия отрязък, в който са имали досег с починалия. Посочва, че подзащитните му са нямали и мотив да упражняват физическо насилие над К., тъй като те не са били ангажирани с разкрИ.е на предполагаемото престъпление, в което К. е бил уличен, не биха имали позитиви в служебното си битие да съдействат за разкрИ.ето на престъплението и не са имали никакво отношение към починалия. Навежда доводи, че подсъдимите са спазили стриктно нормативните актове по време на конвоиране на К., а при възникналата извънредна ситуация във връзка с рязкото влошаване на състоянието на К., са предприели животоспасителни действия в служебния автомобил. Това, според защитата, сочи, че същите не са имали съзнание за необходимост от извършване на насилствени  действия спрямо К..

Посочва, че подсъдимите не са имали знание относно това кой е работил с К. през деня след задържането му, кой е беседвал с него, извършвани ли са процесуални действия и от кого, извършвано ли е полиграфско изследване и от кого, със или без съгласието на лицето, разяснени ли са му били правата или не, връчвани ли са му актове във връзка с ограничаване на свободното му придвижване, кой не му е осигурил достъп до адвокатска защита и прочие. Посочва, че подсъдимите са изпълнили стриктно служебните си задължения, спазили са всички нормативно установени изисквания при конвоирането и са изпълнили правомерните заповеди на своя ръководител – св. К.. Твърди, че подсъдимите в нито един момент не биха могли да се противопоставят на разпорежданията на своя ръководител, но и не са им били издавани неправомерни заповеди.

Отправя искане към съда да оправдае подзащитните му и по пункт втори от обвинението, като независимо от последвалата законодателна промяна, стесняваща възможността за търсене на наказателна отговорност, моли съда да се произнесе по всеки един от елементите на вмененото им във вина престъпно посегателство.

 

Защитата на подс. В. – адв. Б., изразява съжаление за нелепата смърт на П.К., но счита, че подзащитният му е направил всичко, което е било във възможностите му, за да запази живота на починалия и няма вина за случилото се.

Посочва, че обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК почива на предположения и спекулативни твърдения. Твърди, че по делото не е доказано някой от подсъдимите лица да е извършвал насилствени действия спрямо починалия. Сочи, че по делото са събрани доказателства за употребено насилие спрямо К. през деня, като е бил хвърлян на земята, притискан към земята и са му били нанасяни удари при задържането му. Посочва, че е възможно следите от упражненото насилие да са се проявили на по-късен етап, след като е напуснал Института по психология. Насочва вниманието на съда, че подсъдимите и св. К. са извършвали интензивни реанимационни мероприятия спрямо К., през продължителен период от време докато са пътували в автомобила, при което е напълно възможно при тези спасителни мероприятия да са причинени констатираните телесни увреждания. Посочва, че по делото не е установено точно кога и по какъв начин са причинени телесните увреждания, констатирани по трупа на К.. Посочва, че по делото няма доказателства подсъдимите да са целели да изтръгнат признания от К., тъй като са нямали информация за деянието, в което е бил обвинен, нито са могли да провеждат действия по разследването.

Защитникът обсъжда заключението на назначената и изготвена комплексна техническа експертиза и пледира същото да не бъде кредитирано, като посочва, от една страна, че подсъдимите не са имали време да извършват дълго пътуване, а от друга – че е възможно разговорите да са обслужвани от клетки, различни от тези, в чиито район е провеждан конкретен разговор. Като пример в тази насока сочи разговорът на подс. В. със съпругата му, проведен от района на болница „Пирогов“, но обслужен от друга клетка.

Акцентира върху обстоятелството, че вещите лица, изготвили медицинските експертизи, са се разделили на две групи относно причината за смъртта на К.. Излага обстойни съображения в подкрепа на тезата, че като причина за смъртта му следва да се приеме острата сърдечносъдова недостатъчност, която е последица от влошеното му здравословно състояние, злоупотребата с наркотични вещества и силния стрес от задържането и уличаването му в тежко престъпление.

Посочва, че подзащитния му не е нарушил нормативните разпоредби, регламентиращи правилата за поставяне на белезници при конвоиране на лице, нито е имал възможност да контролира разпорежданията на ръководителя си по поставяне на белезници. Излага подробни съображения в тази връзка.

Моли подзащитният му да бъде оправдан, а алтернативно – деянието му да бъде преквалифицирано по чл. 123, ал. 4 от НК и делото да бъде прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване по този законов текст. Пледира подзащитния му да бъде признат за невиновен и по обвинението по чл. 387 от НК, като в подкрепа на искането си сочи, че подсъдимите са изпълнили законосъобразно разпореждане на своя началник да поставят белезници и да конвоират лице.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Б.З.П. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование – магистратура „Публична администрация“, месторабота към момента – 05 РПУ – МВР, като дежурен офицер, жител и живущ ***.

 

Подсъдимият И.Н.В. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше военно образование, месторабота към момента – ГД „БОП“ – МВР, като оперативен работник, с постоянен адрес по местоживеене *** и настоящ адрес по местоживеене ***.

Към 21.01.2009 г. подс. П. бил назначен на длъжност разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ при „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ (Д „ПОТП“) при Главна дирекция „Криминална полиция“ (ГД „КП“) към Министерство на вътрешните работи (сега – ГД „БОП“ – МВР).

Към тази дата подс. В. заемал длъжността разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ при „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“ към Министерство на вътрешните работи.

Съгласно специфичната длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ степен – разузнавач І степен“ в сектор „Оперативна реализация“ при ДПОТП – ГДКП – МВР, раздел ІІІ „Основни длъжностни права и задължения“, лице, заемащо такава длъжност има следните задължения: усъвършенства професионалните си умения и навици по физическа подготовка, специална полицейска тактика, стрелкова подготовка и оперативно-издирвателна дейност; съгласувано с началника на сектора разработва, планира и организира мероприятия по решаването на постъпилите в сектора задачи съгласно принципите на специалната полицейска тактика и участва в специални полицейски операции; работи по противодействие и неутрализиране на престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури; събира информация за лица и престъпни групи, и осъществява обмен на текущата информация по специалните полицейски операции; изготвя справки, информации и анализи на извършената от него работа по реализирането на постъпилите в сектора задачи и участието му в специални полицейски операции; под ръководството на началника на сектора организира взаимодействието с други сектори в ДПОТП, с други оперативни звена на МВР и други държавни органи, овластени за това, за решаване на изпълняваните от сектора задачи и специални полицейски операции; участва в специалните операции с висока степен на риск на сектора, на регионалните структури за борба с организираната престъпност и други оперативни служби на МВР и други държавни органи, овластени за това; информира и се отчита пред непосредствения си началник за резултатите от служебната работа; съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачите, съобразно компетентността и специализацията си; спазва изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при даване степен на секретност и съхраняване на изготвяните документи; изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия; служителите на МВР имат задължения съгласно ЗБУТ.

По делото не се установява длъжностната характеристика на длъжността „разузнавач VІ степен – разузнавач І степен“ в сектор „Оперативна реализация“ при ДПОТП – ГДКП – МВР, да е била връчена на подсъдимите лица.

 

Към 21.01.2009 г. се провеждало разследване по досъдебно производство № 170/2008 г. по описа на Д „ПОТП“ при ГД „КП“ – МВР, пр. пр. № 11304/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура, по дело за отвличането на лицето К. Б., по прякор „К.Ц.“. Наблюдаващ прокурор по делото бил прокурорът при СГП – Б.К., а водещ разследването – Н.М.. Действия по разследването били извършвани и от св. Д.Х..

Оперативно-издирвателните мероприятия във връзка с предмета на разследване се провеждали под ръководството на св. А.Д. – началник отдел „Контратероризъм“ в Д „ПОТП“ при ГД „КП“ – МВР. Оперативното дело по случая се водело от св. В.Ч. – оперативен работник в отдел „Контратероризъм“.

В хода на досъдебното производство била получена оперативна информация за съпричастност на лицата В.С.Я., П.Д.К., ЕГН ********** и К.Й. към отвличането на К. Б.. В частност, работело се по версия, че К. е провеждал разговорите със съпругата на отвлечения във връзка с искането на откуп и начинът на предаването му. В тази връзка било взето решение да се пристъпи към специализирана полицейска операция (СПО) за задържане на тези лица. В ръководството на щаба по планиране и осъществяване на СПО бил освен св. А.Д., още и св. П.Ц. – началник сектор „НГ“ към отдел „Контратероризъм“. Планът за провеждане на операцията бил изготвен от св. В.Ч. и бил утвърден от градския прокурор на С. Н. Кокинов и директора на ГД „КП“ към онзи момент – старши комисар Калин Г.. Във връзка с планираната СПО бил проведен инструктаж на служителите на Д „ПОТП“, които били определени да вземат участие в СПО – на 20.01.2009 г. и на 21.01.2009 г. рано сутринта.

Според утвърдения план на СПО, на 21.01.2009 г. екип от служители на сектор „Оперативна реализация“ при Д „ПОТП“, ръководен от св. С.К., в който били включени и подс. П. и В. и св. К.П., следвало да задържи лицето В.Я., след като напусне обитаваното от него жилище в кв. „Драгалевци“ в гр. С. и след като бъде локализиран от служители на ДОТИ.

Друг екип, в който участвали св. Д. Д., Ю. Г. и Д.Р., както и придадени сили от сектор „Реагиране и проникване“ при ДНСП, бил определен да задържи П.К. и да съдейства при провеждане на действията по разследването спрямо същия, за които било получено разрешение от съответния първоинстанционен съд – обиск, претърсване и изземване.

 

На 21.01.2009 г., в неустановен час между 07,00 ч. и 08,00 ч. служители на сектор „Реагиране и проникване“ при ДНСП проникнали в жилището, обитавано от починалия П.К. и от св. В.Н.,***, за да обезпечат провеждането на следващите се действия по разследването, за които било получено предварително разрешение от съда. При влизането на полицейските служители в жилището, К. бил повален на земята и обездвижен с поставяне на белезници на ръцете му зад гърба, а на главата му била поставена платнена торба. При падането му на земята, К. получил нараняване в областта на лицето – разкървавена била устата му. Движението на св. Н. из жилището също било ограничено.

За времето от 08,00 ч. до 09,32 ч. било извършено претърсване и изземване от обитаваното от К. жилище; за времето от 09,40 до 09,45 часа били извършен обиск на лице – на починалия К., а за времето от 11,08 ч. до 11,35 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие – лек автомобил, паркиран на адреса. И трите действия по разследването били извършени в присъствието на поемните лица Н. Н.Г.и В. З. С., като претърсването на жилището било извършено в присъствието на К.. През време на извършване на действията по разследването, същият бил с поставени белезници, като торбата от главата му била вдигната, за да може да комуникира с разследващия орган.

 

Около 13,00 часа св. Д.Р. и Ю. Г., ведно с тактически екип, отвели К. и св. Н. в сградата на Д „ПОТП“ – МВР, находяща се в гр. С., бул. „********, като по време на транспортирането му дотам К. отново бил с поставени белезници на ръцете, които били зад гърба му и с платнена торба на главата.

При пристигането на К. в сградата на Д „ПОТП“, същият бил поет от св. В.Ч. и П.Ц., като в 13,00 часа св. В.Ч. оформил писмена заповед за задържане на П.Д.К., на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР, поради подозрение за съпричастност към извършване на престъпление, но същата не била подписана, тъй като се очаквало развитието на действията по разследването. Задържането на К. не било отразено в книгата за задържаните лица. Свидетелят Ц. оформил и подписал заповедта за задържане на св. Н.. Задържането на Н. било отразено в книгата за задържаните лица.

При пристигането му в сградата на Д „ПОТП“, К. бил отведен до стая 29, където в началото също останал с белезници, а после те били свалени. Проведена била оперативна беседа с К., в която по различно време взели участие св. П.Ц., В.Ч., Д. Д. и А.Д.. В хода на беседата на К. били задавани въпроси относно отвличането на лицето К. Б., като той отричал съпричастността си към деянието. Дал съгласие да бъде изследван на полиграф – такова изследване било планиране да се проведе във връзка с планираната СПО.

Свидетелката В.Н. била отведена в стая 31 и с нея била проведена беседа от служител на ГД „КП“. По време на беседата в стаята влязъл и св. А.Д., и се поинтересувал от резултатите от беседата.

 

Около 14,45 ч. починалият К. бил съпроводен до Института по психология към МВР, находящ се в гр. С., ул. „*******, за извършване на полиграфско изследване, заявка за което била направена още при планиране на СПО няколко дни по-рано. До Института по психология К. бил конвоиран от св. Д.Р., който управлявал служебния лек автомобил марка „Опел“, Д. Д. – старши на екип, и Ю. Г., като последните двама седяли от двете страни на К. на задната седалка на автомобил. К. бил конвоиран с поставени белезници на ръцете зад гърба. Това било възприето от ст. полицай Й.Г.Т., изпълняващ дежурство като постови на обект 10, пост 16 – охрана на пропуска на Института по психология, по същото време.

В резултат на продължителното време, през което К. бил с поставени белезници, в областта на двете гривнени области на ръцете получил увреждания с вид на негативно-позитивни отпечатъци с вид на кръвонасядания и охлузвания.

Към този момент от задържането му, К. не бил употребил храна или напитки.

Поради спецификите на установения пропускателен режим в Института по психология, св. Й.Т. се свързал с началника на отдел „Криминална психология“ – св. Н.С., който разрешил полицейските служители и К., които бил уведомен по телефона да очаква, да влязат в Института по психология за провеждане на изследването.

Към онзи момент изследванията с полиграф се провеждали на 3-тия етаж в Института по психология към МВР. Практиката била по време на изследването, включващо предтестово интервю, инструментална част и следтестово интервю, изследваното лице да се намира в залата, в която се провеждал теста, със съответния експерт. Създадена била възможност интервюто да се наблюдава от трети лица на монитори в съседно помещение. Изследваното лице в повечето случаи се придружавало от полицейски служители, които оставали да чакат приключването на интервюто пред залата. На изследваните лица се предоставяла възможността да приемат храни и напитки.

В съответствие с утвърдената практика св. Д., Р. и Г. отвели П.К. до залата, в която предстояло да се проведе изследването. За експерт, който да извърши изследването, бил определен св. Т.Т.. Той провел предтестово интервю с К., в хода на което му разяснил същността на полиграфското изследване и поискал К. да даде изрично съгласие за провеждане на такова изследване. Последният декларирал, че дава доброволното си съгласие да бъде подложен на полиграфско изследване, което било отразено в декларация от същата дата (т. І, л. 59 от досъд. п-во). След това, също в хода на предтестовото интервю, св. Т.Т. запитал К. за здравословното му състояние, дали е приемал алкохол или наркотични вещества, дали е спал в последните 24 часа. К. отрекъл да има здравословни оплаквания и заявил, че е употребил наркотично вещество – кокаин, по време на новогодишно тържество година по-рано. Свидетелят Т. преценил, че здравословното състояние на К. позволява провеждането на интервюто, поради което пристъпил към последната част от предтестовото интервю, а именно – уточняването на въпросите, които предстояло да зададе на изследваното лице – симптоматични, директни, контролни и неутрални, така, че същите да позволяват отговор само с „да“ или „не“. К. бил информиран за въпросите, които предстояло да му бъдат зададени. След това св. Т.Т. пристъпил към същинската част на полиграфското изследване. Към този момент св. Д., Р. и Г. били в съседно помещение, където наблюдавали на монитор интервюто. Част от него било наблюдавано и от св. Н.С..

 

Видно от заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза № 118/2010 г. (т. ІV, л. 34 – 36 от досъд. п-во), полиграфът е инструмент, с който се измерват следните физиологични функции: дишане – коремно и гръдно; сърдечна дейност – честота на пулса и промяна в кръвното налягане; кожно галванична реакция (КГР). Тези функции се измерват с четири сензора, които се поставят, както следва: за дишане – в горната и долната част на гръдния кош, като се закрепват така, че да не се притеснява дишането на изследваното лице; за сърдечна дейност – маншон, който се поставя в горната част на ръката, над лакътя, като специфичния знак на маншона се поставя върху брахиалната артерия и маншона се напомпва до 60 – 90 мм Hg непосредствено преди започване на изследването; КГР се измерва чрез т.нар. Уитстонов мост за измерване на неизвестно съпротивление чрез поставяне на две метални пластини върху пръстите (обикновено показалеца и безименния пръст).

На изследваното лице – починалият К., бил направен тест с два различни въпросника – първият съдържащ 10 въпроса, вторият – девет, като общо направените полиграми са 6 (по 3 с всеки въпросник).

Тестът с първия въпросник съдържал 3 полиграми с продължителност за всяка от тях 4х18 мин или общо около 13 мин. Изследването започнало в 16,19 ч. и третата полиграма била завършена в 16,40 часа (правени били паузи около 4 мин между първата и втората и втората и третата полиграма). Дихателната дейност по време на теста с първия въпросник е била, както следва: в началото на теста – 21 вд./мин., в края на първата полиграма – 17 вд./мин; в началото на третата полиграма – 14 вд./мин. и в края на третата полиграма – 19 вд./мин. Сърдечната дейност е било, както следва: в началото на теста около 110 уд/мин.; в края първата полиграма – около 100 уд/мин; в началото на третата полиграма – около 110 уд/мин. и в края на третата полиграма – около 110 уд/мин.; не е наблюдавано рязко повишаване или намаляване на кръвното налягане. КГР е била с ниска динамика и почти през цялото изследване е „падала“, което е наложило провеждащия изследването да „центрира“ линията на тази графика 6 пъти.

Тестът с втория въпросник съдържал 3 полиграми с продължителност за всяка от тях 3:51 мин, 3:52 мин и 3:50 мин или общо около 11 мин. и 30 сек. Изследването започнало в 17,29 ч. и третата полиграма била завършена в 17,48 часа (правени са паузи около 4 мин между първата и втората и втората и третата полиграма). Дихателната дейност по време на теста с втория въпросник е била, както следва: в началото на теста – 19 вд./мин., в края на първата полиграма – 20 вд./мин; в началото на третата полиграма – 15 вд./мин. и в края на третата полиграма – 16 вд./мин. Сърдечната дейност е било, както следва: в началото на теста около 120 уд/мин.; в края първата полиграма – около 120 уд/мин; в началото на третата полиграма – около 120 уд/мин. и в края на третата полиграма – около 120 уд/мин.; не е наблюдавано рязко повишаване или намаляване на кръвното налягане. КГР е била с ниска динамика и почти през цялото изследване е „падала“, което е наложило провеждащия изследването да „центрира“ линията на тази графика 7 пъти.

Изследването с полиграф е процедура, която не може да бъде причислена към обичайните ситуации на хората. Поставянето под съмнение на истинността на твърденията, използването на специфични сензори и инструмент (полиграф), неопределеността, съществуващата информация в публичното пространство и др., са предпоставка да се преживее някаква форма на стрес у изследваното лице. Самото изследване с полиграф е с продължителност няколко часа, като инструменталната част е малка част от него. Останалата част от процедурата представлява интервю, което по характера си не се различава от използването на този метод в различни сфери на приложение на психологията.

По време на полиграфското изследване на 21.01.2009 г., П.Д.К. не е бил в състояние на абнормен стрес.

Между тестовете с първия и втория въпросник, К. ползвал тоалетна, пил вода и пушил цигари.

 

В 17,48 часа приключило същинското полиграфско изследване, като К. бил изведен пред залата, за да изчака обработката на информацията от експерта Т.. Свидетелят обработил информацията, получена при полиграфското изследване и преценил, че на въпроси, свързани със съпричастността на К. към разследваното престъпление и местонахождението на отвлечения, изследваният е дал неверни отговори. Съобщил това на началника си – св. Н.С., а той от своя страна – на св. Д., Р. и Г., и на св. Ц..

В неустановен час след 17,48 часа се пристъпило към следтестово интервю с К., в хода на което му били задавани допълнителни въпроси, касаещи разследването. К. бил уведомен за резултатите от изследването, при което се затворил в себе си и започнал да отрича да е съпричастен към престъплението и да има информация за отвлеченото лице. Взето било решение след интервюто с К., да бъде конвоиран обратно до сградата на Д „ПОТП“, а изследването в Института по психология да продължи на следващия ден.

Тъй като междувременно на екипа, участвал в конвоирането на К. до Института по психология – св. Д., Р. и Г., били поставени други неотложни задачи, било взето решение от щаба, натоварен с осъществяване на СПО, да бъдат изпратени други служители на Д „ПОТП“, които да конвоират К. от сградата на Института по психология до сградата на Д „ПОТП“, където спрямо същия да бъдат оформени документите за задържане за срок от 24 часа и да бъде конвоиран до арестно помещение.

 

Междувременно, въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия през целия ден на 21.01.2009 г., до задържането на Я. не се стигнало. Същевременно, св. К. бил уведомен за задържането на К..

Около 17,30 часа било взето решение в сградата на Д „ПОТП“ от екипа, определен да вземе участие в задържането му, да останат, за да изчакат по-нататъшно развитие на ситуацията и евентуално – разпореждане да се пристъпи към задържане на Я., само подсъдимите и св. К. и П., а останалите членове екипа били освободени. Подсъдимите и св. К. и П. останали да чакат по-нататъшни разпореждания в сградата на Д „ПОТП“, като след 18,30 часа вече били в цивилни дрехи. Около 20,00 ч. на същата дата, св. К. освободил подчинените си – подс. П. и В. и св. П..

Подсъдимите и св. К. и П. тръгнали заедно по пътя от определеното им служебно помещение към изхода на сградата, като по коридора били видени от директора на Д „ПОТП“ – П.В., който извикал при себе си св. К.. При това подсъдимите и св. П. се върнали да изчакат началника си в служебното си помещение.

В. разпоредил на св. С.К. да конвоират К. от Института по психология до сградата на Д „ПОТП“, което той възприел като рутинна задача. Съобщил я на екипа си и четиримата се отправили към Института по психология. Подсъдимият П. носел в себе си метални полицейски белезници. 

Заповед за конвоиране на К. не била издадена, поради липса на нормативно основание и установена във ведомството практика за това.

 

Към Института по психология подсъдимите и св. К. и П. се отправили със служебно зачислен им лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Д „ПОТП“ при ГД „КП“ – МВР.

Автомобилът бил марка „Додж“, модел „Караван“ с ДК № *******, син на цвят. Автомобилът представлявал минИ.с пет врати, с шест седящи места, включително шофьорското. Задните врати на автомобила били плъзгащи се, на шейни. Разположението на седящите места било следното: до шофьорската седалка била разположена единична седалка, зад тях били разположени две двойни седалки, една зад друга, които били подвижни (отстранявали се посредством механизъм). Всички седалки били по посока на движението. Двете предни седалки били с подлакътници от вътрешната страна един до друг, средната седалка имала подлакътник отдясно; облегалките на двете единични предни седалки били подвижни; облегалката на средната двойна седалка била неподвижна, като сключвала ъгъл с седалката от приблизително 100 %; облегалката на задната двойна седалка била подвижна, като се отваряла и затваряла до крайно положение, до права линия и в двете посоки. Задната двойна седалка имала монтирани възглавници за глава, а двете предни седалки били с удължени облегалки, служещи за възглавници за глава. Задната двойна седалка била с ширина 1,17 м и дълбочина 0,47 м, като облегалката била със същите размери. Предната двойна седалка била с ширина 1,47 м и дълбочина 0,47 м, като облегалката била със същите размери. Когато предната двойна седалка била отстранена, разстоянието между задната двойна седалка и облегалките на предните единични седалки при максималното им изтегляне назад, било 0,95 м, а при максималното им издърпване напред – 1,10 м При задните врати на автомобила разстоянието между тях било 1,70 м. Разстоянието от шейна до шейна при двете предни единични седалки, било 0,45 м, а разстоянието между подлакътниците им било 0,20 м, като подлакътниците отстоят на 0,50 м от пода. Разстоянието по диагонал от предна дясна колона до задна лява колона, било приблизително 1,62 м. Между двете предни единични седалки имало празно пространство, като разстоянието от таблото на автомобила до задната двойна седалка било приблизително 1,75 м. Височината от пода до тавана било приблизително 1,25 м, без значително скосяване. Подът на автомобила бил равен, покрит с мокет; седалките били тапицирани с кожа и дамаска, като в цялото купе нямало остри ръбове (вътрешността му била максимално омекотена).

Към 21.01.2009 г., автомобилът бил почистван и поради това в същия не била поставена средната седалка. В автомобила имало поставени две предни седалки и задна седалка.

Управлението на автомобила поел св. К.П.; св. С.К. заел предната дясна седалка; подсъдимите заели задната седалка, като подс. П. седнал зад водача св. П., а подс. В. – зад св. К..  

Подсъдимите и св. К. и П. потеглили от сградата на Д „ПОТП“ – МВР около 20,00, като пред Института по психология пристигнали около 20,15 часа. Свидетелят П. паркирал управлявания от него служебен автомобил на паркинга пред Института по психология, със задната част по посока на сградата, на около 10 м от входа на Института.

От автомобила слезли св. К. и П., които се отправили към вътрешността на сградата. Там те се срещнали със св. С. и видели К., който бил оставен да седне на стол на третия етаж на сградата. Същият изглеждал замислен. Срещнали се и със св. Д., Р. и Г., които ги очаквали, за да им предадат К. и да пристъпят към изпълнение на получените задачи. По нареждане на св. К., св. П. позвънил на подс. П. с искане да се качи до третия етаж, което подсъдимият сторил. В автомобила останал само св. В..

По време на престоя им в Института по психология, св. К., св. П. и подс. П. провели разговор със св. С., в който последният ги уведомил за резултата от полиграфтеста. След това св. К. отишъл при К., уведомил го, че ще му бъдат поставени белезници, при което К. леко се усмихнал и поставил ръцете си зад гърба си. По разпореждане на св. К., подс. П. поставил белезници на ръцете на К., зад гърба му, като при поставянето им навел надолу К. за период около 10 – 15 секунди. Неустановено лице измежду подс. П. и св. П. и К., поставил качулката на якето на К. на главата му и всички заслизали към изхода на сградата, като св. П. и подс. П. вървели от двете страни на К., за да го предпазват от падане.

Подсъдимият П. и св. К. и П., заедно с К., напуснали сградата на Института по психология на 21.01.2009 г. в 20,30 ч., което било възприето от ст. полицай И.И.Г., изпълняващ функции по охрана на Института, и отразена в дневник – регистъра на пост № 16.

Пристигайки пред автомобила, св. П. отворил една от страничните му врати и привел главата на К., за да може да седне на задната седалка. К. заел място на задната седалка, като вдясно от него, зад св. К., седнал подс. В., а вляво, зад водача П. – подс. П..

 

Свидетелят П. поел управлението на автомобила, като преминал покрай стадион „Раковски“, след това излязъл на бул. „Витоша“ в посока Южен парк, след това продължил движението си по ул. „Арсеналски“, като му предстояло да направи десен завой по ул. „Богатица“ в посока сградата на Американското посолство.

Пътуващите в автомобила не разговаряли. К. не разговарял, не отправял искания, нямал претенции към конвоиращите го лица. Спрямо същия не било упражнявано физическо насилие. К. бил заел леко приведена поза, предвид това, че ръцете му били зад гърба, с поставени на тях белезници. Не бил натискан надолу от конвоиращите го лица.

 В близост до кръстовището на ул. „Арсеналски“ и ул. „Богатица“, П.К. заявил, че му е лошо. Свидетелят К. го попитал какво му е, лошо ли му е, на което К. отвърнал, че нищо му няма. При това св. К. наредил на св. П. да преустанови движението на управлявания от него автомобил след като направи десен завой по ул. „Богатица“. Свидетелят П. изпълнил разпореждането и веднага след като завил по ул. „Богатица“ спрял автомобила, а св. К. излязъл, отворил една от страничните врати и попитал К. иска ли вода. На това К. отвърнал с репликата „Не ви ща водата“.

Свидетелят П. поел отново управлението на лекия автомобила. След около 3 минути пътуващите в автомобила лица възприели К. да издава хъркащ звук и да се отпуска. Свидетелят К. веднага наредил на св. П. да спре управлявания от него автомобил, а на подс. П. – да свали белезниците на К.. Свидетелят П. преустановил движението на управлявания от него автомобил в района на Американското посолство. Подсъдимият П. свалил белезниците на К. и с помощта на подс. В. го положили да легне на пода на автомобила, в пространството между предните и задната седалки, тъй като тялото му било съвсем отпуснато.

Свидетелят К. излязъл от автомобила, отворил една от страничните му врати, навел се към К., започнал да го пита какво му е, взел вода и напръскал лицето му с нея, удари го няколко пъти леко с длани, в областта на лицето, за да го свести, след което констатирал, че К. си е глътнал езика и направил необходимото, за да го извади. След това започнал да прави изкуствено дишане на К., който лежал по гръб на пода на автомобила.

Виждайки, че състоянието на К. не се подобрява, св. К. позвънил на св. Ч. – около 20,55 ч., и го уведомил, че на К. му е станало лошо, докато са пътували. Свидетелят Ч. съобщил за случилото се и на св. Ц. и Д.. Докато св. К. разговарял, подсъдимите се заели да правят сърдечен масаж на К.. Свидетелят К. получил указания К. да бъде отведен в МБАЛСМ „Пирогов“ и разпоредил на св. П. по най-бърз начин да кара към болничното заведение. Докато пътували натам, подсъдимите продължили да правят сърдечен масаж на К., а св. К. го обдишвал.

Междувременно, св. А.Д. се свързал с оперативния дежурен в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – св. Х.А. и му обяснил, че на конвоирано лице му е прилошало. Свидетелят А. поискал да получи повече информация за състоянието на лицето, но св. Д. му казал, че не знае повече, освен, че на лицето му е много лошо. Настоял св. А. да организира екип, който да посрещне пътуващите натам служители на Д „ПОТП“ и да поеме К..

Докато св. Д. и А. разговаряли, последният възприел на мониторите, че пред болничното заведение спира син Ван, съответстващ на описанието на автомобила, с който пътували служителите на Д „ПОТП“, дадено му от св. Д.. Това бил автомобилът, управляван от св. П., в който пътували св. К. и подсъдимите, и в който превозвали К.. Часът бил около 21,05 ч.

 

Свидетелят А. излязъл пред болничното заведение, за да се представи и да се поинтересува за състоянието на лицето, за което било съобщено, при което видял, че същият бил на пода на Ван-а в състояние, в което не давал признаци на живот, с посиняло като при инфаркт лице, с ръце до тялото, без белезници. Виждайки състоянието на лицето, св. А. изпратил един от санитарите в болничното заведение – св. Е.Б.М., да повика дежурния лекар – реаниматор, който към този момент бил св. В. М.Г.–Г., от шоковата зала и заедно с подсъдимите и св. К. и П. останал да чака край автомобила. Свидетелят М. съобщил на св. Г. –Г., че я викат да излезе пред болничното заведение, на което тя отговорила, че не й е разрешено да напуска през цялата смяна шоковата зала. Въпреки това, след няколко минути – около 21,15 часа, тя отишла до входа на болницата и виждайки К., наредила да бъде поставен на лежаща носилка и отведен в шокова зала. Починалият бил поставен на лежаща носилка от санитари към болничното заведение, с помощта на подсъдимите и отведен в шокова зала.

Свидетелят А. отбелязал в журнала на дежурния следовател в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (копие – т. І, л. 62 от досъд. п-во), че в 21,15 ч. подс. В. и П. и св. С.К. и К.П. довели пострадалия К. в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В този час К. бил приет по спешност в Шокова зала – КАДАВРИ в болничното заведение, където ЕКГ – изследването, направено в 21,26 ч., показало права линия. Това обстоятелство било отразено в книгата за хирургическите операции, водена в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (копие – т. І, л. 63 - 64 от досъд. п-во). Веднага след това подсъдимите и св. К. и П. били уведомени за резултата от ЕКГ – изследването и те останали да чакат пристигането на дежурна оперативна група пред болничното заведение.

 

На 22.01.2009 г., за времето от 00,15 ч. до 00,40 ч., в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД бил извършен първоначален оглед на трупа на починалия К., а на същата дата, но в ЦСМД – УМБАЛ „Александровска“, за времето от 11,30 ч. до 11,55 ч. – и допълнителен такъв, резултатите от които били обективирани в едноименни протоколи.

На същата дата, дрехите, с които починалият бил облечен предния ден – червена фланела с дълъг ръкав с емблема, избродирана с червени конци на предницата; горнище на анцуг с цип в черно и светло сиво; черно яке с лицева шушлекова страна и вътрешна част от полар, ръкави от полар и качулка от полар; черен дънков панталон с външни джобове и ципове; чифт черни мъжки чорапи; чифт маратонки с надпис „Адидас“ в бяло, черно и сиво с черни връзки, били предадени от доц. Н.С. при ЦСМД – УМБАЛ „Александровска“, на водещия разследването, което било отразено в протокол от същата дата (т. І, л. 83 от досъд. п-во).

 

Въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп № 76/2009 г. (т. ІІІ, л. 4 – 16 от досъд. п-во), при огледа и аутопсията върху трупа на П.Д.К. са установени:

- трупна картина на бързо настъпила смърт – интензивни послесмъртни петна с мораво виолетов цвят ангажиращи значителни повърхности от тялото, изразена цианоза на лицето, точковидни кръвоизливи под конюктивите и лигавицата на клепачите на двете очи (екхимози), точковидни кръвоизливи единични в областта на лицето и множествени по цялата обиколка на раменния пояс (петехи), тъмна течна кръв, остър венозен застой във вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по повърхността на белите дробове, околосърцевата торбичка и сърцето, емфизем на белите дробове, оток на белите дробове и мозъка;

- оток и кръвонасядане във външната половина на горния клепач на дясното око, кръвонасядания по ръба на клепачите на лявото око, повърхностни охлузвания на челото, охлузвания и повърхностни разкъсвания по ръба на езика двустранно, двойни ивицовидни кръвонасядания на места с охлузвания в областта на двете гривнени стави на ръцете, кръвонасядания и охлузвания в дясната лакътна област, охлузвания по дясната предмишница, кръвонасядане подкожно и към мускулатурата в областта на кръста срединно;

- хистологични данни за възпалителни и дегенеративни изменения в белите дробове и миокарда с насложени морфологични промени за остро разстройство на кръвообращението;

- липса на етилов алкохол и други летливи редуциращи вещества в кръвта и урината, липса на алкалоиди (опиеви и синтетични наркотични вещества) салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови, барбитурати и имипраминови лекарствени средства;

- наличие на АТС – амфетоминов тип стимуланти, следи от базично вещество с отнасянията на бензодиазепиновото вещество транксен, като съдържимото на амфетамин в урината е 0,1850 мг%, в стомах, тънко черво и съдържимо – 0,810 мг% и в черен дроб и бъбрек – 0,0630 мг%.

Въз основа на установената макроскопска трупна находка, съпоставена с резултатите от хистологичното изследване и химическите анализи, вещите лица дават заключение в следните насоки:

- установяват се характерни морфологични увреждания с вид на негативно-позитивни отпечатъци с вид на кръвонасядания и охлузвания в двете гривнени области на ръцете от въздействието на твърди тъпоръбести предмети и такива с ограничена контактуваща въздействала повърхност, сочещи за продължително въздействие от притискане в посочените области;

- въздействалите повърхности са имали изразени ръбове, както и в общата конфигурация точковидно контактували елементи от тях с добре оформени върхове, с прекъснат ход спрямо обиколката на гривнените области, както и различна изразеност на въздействието с основен механизъм на притискане, разместване, основно в посока от гривнените стави към китките;

- изразено кръвонасядане в централната кръстна област, което се дължи на въздействието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност;

- увреждания по двете странични повърхности на езика, в резултат на въздействието на тъпоръбести предмети, каквито са дъвкателните повърхности на зъбите и съобразно тяхната локализация и вид добре кореспондират да са възникнали при прехапване на езика;

- увреждания с вид на кръвонасядания и повърхностни охлузвания в дясната лакътна област, които се дължат на притискащо и тангенциално въздействие на твърди тъпоръбести и полутвърди предмети, като в целия си морфологичен комплекс и локализация могат да възникнат от действието на човешки пръсти и нокти при захващане в описаната област;

- трупна картина на бърдо настъпила смърт, която се наблюдава като резултат на остро разстройство на кръвообращението и кислородно гладуване;

- хронични и остри промени в белодробния паренхим и сърдечния мускул от дегенеративно, възпалително и остро застойно естество;

- липса на алкохол и други летливи редуциращи вещества в кръвта и урината, наличие на амфетаминов тип стимуланти в проби стомах, тънко черво, черен дроб, бъбрек и урина, липса на същите в кръвта и наличие на следи от лекарственото средство транксен в проба урина.

Според вещите лица, съпоставката на всички данни сочи, че в генезиса на смъртта участват и се наслагват механизмите на кислородно гладуване на организма при морфология за въздействие на гривнено подобни с ограничена контактуваща повърхност предмети върху китките, сърдечна и дихателна недостатъчност на фона на увреден терен на болестни промени в белия дроб и сърдечния мускул.

Установените дегенеративни промени във вътрешните органи – бял дроб, сърце, черен дроб, могат да бъдат обяснени и да са резултат от хронична употреба на наркотични вещества, каквито са установените при съдебнохимическото изследване; тези промени намаляват компенсаторните възможности на организма при възникнало остро повишаване на нуждите от кислород във вътрешните органи.

Според вещите лица, данните от химическия анализ за наличие на амфетаминов тип стимуланти в проба стомах, тънко черво и съдържимо и липсата на такова вещество в кръвта, насочва и може да се обясни с приема му в кратък период преди настъпването на смъртта.

 

Съгласно заключението на назначената и приета като доказателство по делото деветорна съдебно-медицинска експертиза (т. ІІІ, л. 93 – 124 от досъд. п-во), при огледа и аутопсията върху трупа на П.Д.К., при реаутопсията и при извършените изследвания е установено:

- трупна картина на бързо настъпила смърт: обилни тъмноморави послесмъртни петна, цианоза по лицето, точковидни кръвоизливи под конюктивите и лигавицата на клепачите на двете очи (екхимози), точковидни кръвоизливи по кожата на лицето и горната част на гръдния кош (петехи), кръвен застой във вътрешните органи, точковидни кръвоизливи под плеврите на белите дробове и околосърцевата торбичка и сърцето, емфизематозни промени в белите дробове, оток на мозъка и белите дробове;

- уголемяване на сърцето – 510 грама (установено при първоначалната аутопсия); костномозъчна емболия (от изследваните от деветорната СМЕ хистологични препарати), дифузна едрокапчеста мастна дистрофия на черния дроб;

- наличие на амфетамин във вътрешните органни части, взети при аутопсията и реаутопсията в концентрация под 1000 ng/ml за кръвта и вътрешните органи и над 1000 ng/ml за урината;

- две ивицовидни охлузвания на челото, кръвонасядане на горния клепач на дясното око; кръвонасядания вдясно до ръба на орбитата; две незначителни охлузвания на дясната мишница; двойни ивицовидни кръвонасядания на места с охлузвания в областта на двете гривнени области на ръцете; кръвонасядане в областта на централната част на пояса; две кръвонасядания на меката черепна обвивка – в средата и ляво челно; разкъсвания по двете странични повърхности на езика.

При тези данни, според вещите лица, причината за смъртта на К. следва да се отдаде на острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развила се на фона на измененията на сърдечния мускул (уголемяване на сърцето – 510 гр.) и доказан амфетамин във вътрешните органни части при съдебнохимическото изследване.

Смъртта е настъпила на фона на стресовата ситуация – задържане, разпит и др. Според концепцията за абнормния стрес („критичен стрес“), смъртта може да настъпи, ако възможностите на организма са претоварени и индивидуалния му лимит е надхвърлен. Ако организмът е вече увреден от друг фактор (употреба на наркотици, стимуланти, болестни изменения), излагането на едно дори сравнително ниско ниво на стрес, може да надмине лимита на критичните възможности и да доведе до настъпване на смърт.

Според вещите лица, като причини за смъртта на К. може да се обсъждат внезапна сърдечна смърт от сърдечна дизритмия, причинена от приетия амфетамин, или механична асфикция (т.нар. „позиционна асфикция“) на фона на интоксикация с амфетамин.

По литературни данни в повечето случаи на т.нар. „амфетамин-свързана смърт“, концентрацията на амфетамин в кръвта е между 0,5 и 2 mg/L (в конкретния случаи в кръвта и вътрешните органи е под 1 mg/L, а в урината е над 1 mg/L), като стойностите на тази концентрация не позволяват да бъдат използвани за определяне на причината за смъртта. Амфетаминът е синтетичен стимулант. Той причинява безпокойство, объркване, халюцинации, кома, конвулсии, сърдечна аритмия и т.н.

Острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност може да се развие и от кислородно гладуване на организма в резултат на т.нар. „позиционна асфикция“. Позиционната асфикция се отнася към ситуации, при които има затруднено насищане с кислород в резултат на особена поза на тялото, поради механично блокиране на гръдната система на диафрагмата, при силна флексия на шията с нарушаване на проходимостта на въздушните пътища. Позиционната асфикция е обсъждана и възприемана в случаи на обездвижване на пострадалия в поза, в която китките и глезените са оковани зад гърда в позиция на пострадалия по корем – при арестанти, психично болни и др. подобни, при попадане на тялото в особена ситуация (с главата надолу, заклинване в ограничено пространство и др.). Приема се, че съществува риск от фатална хипоксия поради ограничаване на адекватните дихателни движения, осъществяващи се от гръдната мускулатура и диафрагмата, съчетавано впоследствие с остро разстройство на кръвообращението и затруднен венозен дренаж. Последващи проучвания обаче не успяват да демонстрират клинично значими нарушения във вентилацията и оксигенацията при здрави хора, поставени в тази позиция, и основно значение при настъпване на смърт се отдава на наличието на множество предразполагащи и допринасящи за това фактори: наркотична или лекарствена интоксикация или злоупотреба, травми, стресираща обстановка с конфронтация с други лица (или полиция), високо ниво на адреналин (което може да доведе до вентрикуларна тахиаритмия), свръхвъзбуда, хипотермия и др. Пострадалият обикновено е с наднормено тегло и в недобро здраве. Практиката е показала, че в такива ситуации именно тези фактори са водещи за настъпването на смъртта, с евентуална добавка на асфиктичен момент. Като основа за диагнозата на това състояние се възприемат следните критерии: поставяне или намиране на човек в поза на тялото, която прави нормалното дишане невъзможно или не позволява адекватна респирация; обосновано заключение, че лицето не е могло само да се освободи от фаталната позиция; изключване на друга причина за смъртта – болестна, токсична или травматична. При настъпване на смърт от асфикция, автономна сърдечна дейност може да има след спиране на дишането.

Според вещите лица, аутопсионната находка при К. е трупна картина на бързо настъпила смърт (интензивни послесмъртни петна с мораво виолетов цвят, ангажиращи значителни повърхности от  тялото, изразена цианоза по лицето, точковидни кръвоизливи под конюктивите и лигавицата на клепачите на двете очи (екхимози), точковидни кръвоизливи по кожата на лицето и горната част на гръдния кош (петехи), тъмна течна кръв, остър венозен застой във вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по повърхността на белите дробове, околосърцевата торбичка и сърцето, оток на мозъка и белите дробове). Тази находка може да се установи и в случаи на внезапна смъртта по различни причини (напр. внезапна сърдечна смърт.

В заключение, вещите лица посочват, че причината за смъртта на К. е острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност с комбинирана генеза, развила се от приетия амфетамин, стресовата ситуация и предходни сърдечни увреждания.

Вещите лица сочат, че при аутопсията на пострадалия К. са установени:

- двойни ивицовидни кръвонасядания на места с охлузвания в областта на двете гривнени области на ръцете (получени от поставените белезници);

- кръвонасядане в областта на централната част на пояса (резултат от тъпа травма от предмет с ограничена повърхност – възможно удар, притискане);

- увреждания по двете странични повърхности на езика, резултат на тъпа травма, които добре отговарят да са получени от притискане и прехапване на езика (резултат на удар или причинени при оказване на реанимационни мероприятия, като в полза на проведената реанимация е констатираната костно – мозъчна емболия в белите дробове, която е получена при извънсърдечния масаж);

- кръвонасядания и повърхностни охлузвания в дясната лакътна област, резултат на тъпи травми и могат да бъдат причинени от действието на човешки пръсти и нокти при захващане в описаната област;

- оток и кръвонасядане във външната половина на горния клепач на дясното око, кръвонасядания по ръба на клепачите на лявото око, повърхностни охлузвания на челото, охлузвния по дясната предмишница, кръвонасядания слепоочно двустранно в областта на веждите и ъглите на очите (резултат от тъпи травми – удари, притискане, от твърд предмет).

Всички тези увреждания според описанието им, са получени в неголям интервал преди настъпването на смъртта. Те са нанесени в незначителна кинетична енергия и нямат отношение към причината за смъртта.

Темпът на настъпване на смъртта, според вещите лица, е бил бърз и не е могло да се избегне фаталният изход.

Няма данни за тромбоемболия и аспирация на стомашно съдържимо. Установената костномозъчна емболия е резултат на прилаганите реанимационни мероприятия. Такава микроемболия се наблюдава при починали, подложени на подобна интервенция преди смъртта и няма отношение към функцията на белите дробове и настъпването на смърт.

Установената при аутопсията леко изразено хипертрофия на сърцето (тегло 510 гр.), е с неясна причина. Данни за повишено обемно натоварване на сърцето няма – всички сърдечни клапи са описани интактни и така са видени при реаутопсията. Независимо от неясната причина за сърдечната хипертрофия, тя не е съпроводена от нарушения в контрактилната функция на миокарда, което се доказва от липсата на дистантни прояви в далечни тъкани и органи, обусловени от нарушена циркулация и хипоксия. Единственото значение на увеличената сърдечна мускулна маса в случая е нейната по-голяма потребност от кислород, което утежнява общата кислородна недостатъчност на организма.

Наблюдаваният необилен мононуклеарен клетъчен инфилтрат на епикарда е проява на серозен перикардит. Интензитетът на възпалението е минимален, както личи от липсата на фибрин в ексудата и от неговия много малък обем (около 20 – 25 мл, описан при аутопсията). Такъв перикардит в много случаи протича субклинично и остава неразпознат. Етиологията му най-често е вирусна и в случая не може да бъде определена. Сериозният перикардит няма отношение към настъпването на смъртта.

Установената дифузна едрокапчеста стеатоза на черния дроб вероятно е проява на токсично увреждане (от наркотици). Предвид познатите огромни компенсаторни възможности на черния дроб, тя не би могла да влияе върху генезата на смъртта.

Няма данни за гнойна ангина при починалия.

Няма данни за делирозно състояние на починалия преди смъртта.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебнохимическа експертиза № А-55/2009 г. (т. ІІІ, л. 17 от досъд. п-во) се установява, че в изпратените за химическо изследване проби кръв и урина, взети от трупа на П.Д.К., с метода на газовата хроматография, не се доказва наличие на етилов алкохол, както и метанол и ацетон.

 

Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебнохимическа експертиза № 39/2009 г. (т. ІІІ, л. 18 – 22 от досъд. п-во) се установява, че в изпратените за химическо изследване проби кръв, урина и вътрешни органни части от трупа на П.Д.К., се доказва наличие на АТС – амфетоминов тип стимуланти – наркотични синтетични веществав количество в урината – 0,1850 мг%, в стомах, тънко черво и съдържимо – 0,810 мг%, в черен дроб и бъбрек – 0,0630 мг%. Само в проба урина се доказва наличие на следи от базично вещество с отнасянията на бензодиазипиново средство транксен. Не се установява наличие на алкалоиди (опиеви и синтетични наркотични вещества), салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови, барбитурати и имипраминови лекарствени средства.

 

Въз основа на заключенията на назначената и приета като доказателство по делото токсикохимическа експертиза – протокол № 09/БТМ-293 (т. ІІІ, л. 133 – 137 от досъд. п-во) и повторна токсикохимична експертиза – протокол № 10/БТМ-138 (т. ІV, л. 41 – 43 от досъд. п-во) се установява, че във всички проби от вътрешни органни части, иззети при реаутопсията и в пробите кръв, урина и вътрешни органни части, иззети при аутопсията от трупа на П.Д.К., е установено наличие на амфетамин, като за пробата урина същият е в концентрация над 1000 ng/ml, а за останалите проби е под тази стойност. Получените количествени резултати кореспондират с резултатите, посочени в СХЕ № 39/28.01.2009 г.

Вещите лица дават заключение, че недоказването на амфетамин в пробата кръв на П.Д.К. в КСМД, не се дължи на отсъствието му в кръвта, тъй като откриваемия минимум на използваните м., посочени в експертизата в КСМД, е 0,02 ng/ml. Периода на полуразпад на афетамина в плазма (време на полуживот), е от 4 до 12 ч., в зависимост от рН на урината на пациента.

 

Въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза по документи по отношение на починалия К. (т. ІV, л. 46 – 56 от досъд. п-во) се установява, че приживе същият не е страдал от същинско психично заболяване – психоза, което да може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, в смисъла на чл. 33 НК. Интелектът му е бил в границите на нормата. Не са установени данни за личностово разстройство – няма данни за дисхармония и социална дезадаптация.

Вещите лица дават заключение, че ако починалият действително е употребявал психоактивни вещества – амфетамини, то при него не е била налице формирана зависимост към тези вещества, която по принцип е психична и липсват белезите на истински синдром на физическа зависимост. Ако починалият действително е употребявал амфетамини, то тази употреба е била или само епизодична, или в рамките на вредната употреба – злоупотреба без прояви на зависимост. Освидетелстваният не е бил лекуван по повод на наркотична зависимост и не се е водел на диспансерно наблюдение. Най-вероятно приемът на амфетамин преди смъртта на К. е бил перорално, като дозата, приета от него, не е била летална.

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета като доказателство по делото комплексна съдебно токсикологична, психиатрична  психологична експертиза (т. ІІ, л. 198 – 220 от съд. п-во) се установява, че при починалия К. няма данни за формирана зависимост към каквито и да било психоактивни вещества; при него употребата на амфетамини вероятно е била в рамките на епизодичния прием, клонящ към т.нар. вредна употреба с повишен риск от развитие на зависимост в евентуалното бъдеще.

Вещите лица дават заключение, че при К. няма данни за пристрастеност – зависимост към психоактивни вещества; той най-вероятно е приемал амфетамини в рамките на епизодичен прием или вредна употреба, като не може да се определи каква е била продължителността на употребата, поради липса на обективни данни за това.

Починалият К. не се е водил на отчет като наркотичнозависим, няма данни да е бил лекуван в специализирани болнични заведения за зависими вещества.

На 21.01.2009 г. К. не е приемал амфетамини. Употребеният от него амфетамин е приет в среден период от време 18 – 24 часа до 5 – 7 дни преди настъпване на смъртта му. Определеният период прави допускането за зависимост към амфетамин незначително, тъй като при зависимост приеманата доза е многократно по-голяма от намерените концентрации и приемът е в много по-кратки интервали (напр. ежедневен, няколко пъти на ден).

Не е възможно починалият К. да е приел амфетамини след задържането си, тъй като в противен случай присъствието в кръвната проба би било категорично доказано при използваните м. за анализ в КСМД и полуколичественото измерване ще доведе до концентрация, съизмерима или по-голяма от тази в урината; индиректно подобна употреба би довела до силно изразена тахикардия (над 150 уд/мин.), която би била регистрирана при полиграфското изследване, а не е.

 

Въз основа на заключението на единадесеторната комплексна съдебномедицинска, токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред настоящия съдебен състав, съдът установи, че причината за смъртта на К. следва да се отдаде на острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развила се на фона на измененията на сърдечния мускул (уголемяване на сърцето – 510 гр.) и доказан амфетамин във вътрешните органни част при съдебнохимическото изследване.

Имайки предвид аутопсионната находка, резултата от съдебнохимическото изследване, описаната от очевидците клинична картина и темп на настъпване на смъртта, като причини за настъпване на смъртта могат да се обсъждат: 1. внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, с оглед описаните по-горе находки на сърдечния мускул; 2. механична асфикция (описана в първоначалните експертизи като „кислородно гладуване“ в резултат на т.нар. „позиционна асфикция“). И двете посочени по-горе причини в конкретния случай са на фона на употребен амфетамин, приет в среден период от време 18 – 24 часа до 5 – 7 дни преди настъпване на смъртта му.

На 21.01.2009 г. починалият К. е бил в състояние на остра стресова реакция, която е протекла от първоначално състояние на зашеметеност до състояние на психично оттегляне, т.е. неразбиране и отказ да повярваш на случващото се, която е мобилизирала психичните му процеси до степен на висок поведенчески самоконтрол. Симптомите обикновено се появяват в разстояние на няколко минути след въздействие на стресогенния стимул и изчезват обикновено от няколко часа до 2 – 3 дни. По своята същност острата стресова реакция е силен психически стрес, но не е абнормен стрес. Починалият К. не е бил в състояние на абнормен стрес.

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 4/2009 г. (т. ІІІ, л. 61 – 64 от досъд. п-во) се установява, че по предоставените за изследване обекти – дрехи, снети от трупа на починалия – червена памучна блуза, черно горнище на анцуг, тъмно син панталон, чифт чорапи, чифт маратонки, както и биологични следи, не са установени следи от биологичен произход; установено е наличие на кръв само по обект № 4 – черно ватирано яке с ватирана качулка и външно пришити парчета от материя, наподобяваща шушляк с конфигурация тип „баклава“, по външно страничната повърхност на левия ръкав в горната му трета, като следите са с характер на пръски и капка. Вещите лица дават заключение, че описаната капка кръв е получена при накапване от кървящо увреждане под нивото на отделянето на кръвта от височина около 15 – 25 см; следите с характер на точковидни пръски биха могли да се получат при попадане на кръв върху следовъзприемаща повърхност, вследствие на отделила се кръв при предварително придадена кинетична енергия на кръвта.

По обекти № 3 и № 4 – тъмно син памучен панталон и черно ватирано яке, вещите лица установяват механични повреди с характер на неравно прекъснати нишки на плата, на места с разбридане на нишките и налични тъканни свръзки, получени по механизма на преразтегляне на плата, вследствие на издърпване.

По вътрешната повърхност на черно ватирано яке – обект № 4, вещите лица установяват човешки косми от главова област, отпаднали, показващи морфологично сходство помежду си и с космите – сравнителен материал от главовата област на починалия К..

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 3/2009 г. (т. ІІІ, л. 74 – 84 от досъд. п-во) се установява пълно съвпадение на алелите, изграждащи комбинирания ДНК-профил по изследваните STRs маркери от починалия К. и биологичния материал – кръв по обект № 4 на СМЕВД № 4/2009 г.

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото Фоноскопна експертиза № 16/ИДИ – 214 от 29.10.2016 г., депозирана пред настоящия съдебен състав и приложена в отделен том към материалите, съдържащи квалифицирана информация, съдът установи съответствието между звукозаписа, съдържащ се на оптични носители, приложени към т. ІІІа от материалите, съставляващи класифицирана информация, инкорпопиращи проведената към инкриминираната по делото дата оперативна беседа с починалия П.К. в Д „ПОТП“, с възпроизведения такъв на хартиен носител, като същата даде и насока относно начина на провеждане на тази беседа и по-конкретно психическото състояние, в което се е намирал К. към онзи момент.  

 

Видно от удостоверение за наследници № 110069/07.04.2011 г., издадено от община Столична, район Слатина, починалият П.Д.К., роден на *** г. в гр. С., ЕГН-**********, българин, български гражданин, неженен, без деца, с постоянен адрес ***, е оставил като свои законни наследници Д.А.К., ЕГН-********** – баща и С.Ц.К., ЕГН-********** – майка.

Приживе починалият К. бил в много добри отношения с родителите си и с двамата си братя, помагали си, споделяли си, канел ги често в дома, в който живеел с приятелката си В.Н.. Гражданските ищци и частни обвинители Д.А.К. и С.Ц.К. преживели много тежко смъртта му.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Б.З.П. и но подс. И.Н.В., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 06.04.2017 г.; показанията на свидетелите Д.А.К. и С.Ц.К., снети в о.с.з. на 19.05.2011 г.; показанията на св. К.Е.П., снети в о.с.з. на 19.05.2011 г., показанията на св. С.В.К. и на св. Й.Г.Й., снети в с.з на 28.02.2012 г., показанията на св. Н.Л.С., снети в о.с.з. на 02.04.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 52 – 53 от досъд. п-во), показанията на св. Т.Б.Т., снети в о.с.з. на 02.04.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 54 – 57 и л. 58 – 59 от досъд. п-во), показанията на св. И.И.Г., снени в о.с.з. на 08.05.2012 г. и тези, депозирани пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 64 – 65 от досъд. п-во), показанията на св. П.И.Ц., снети в о.с.з. на 08.05.2012 г. и тези, депозирани пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 66 – 67 от досъд. п-во), показанията на св. Д.В.Х., депозирани пред съда в о.с.з. на 08.05.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 60 – 62 от досъд. п-во), показанията на св. Ю.Г.Г., депозирани пред съда в о.с.з. на 08.05.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 71 – 73 от досъд. п-во), показанията на св. В.Г.Ч., депозирани пред съда в о.с.з. на 08.06.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 83 – 85 от досъд. п-во), показанията на св. Д.Й.Р., депозирани пред съда в о.с.з. на 08.06.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 68 – 69 от досъд. п-во), показанията на св. Д.В.Д., депозирани пред съда в о.с.з. на 08.06.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 76 – 78 от досъд. п-во), показанията на св. Х.А.А., снети пред СГС, в този му състав, в о.с.з. на 13.07.2012 г. и тези, снети пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 81 – 82 от досъд. п-во), показанията на св. З.С.Д., снети в о.с.з. на 15.10.2012 г., показанията на св. В.М. Г. –Г., снети в о.с.з. на 15.10.2012 г. и тези, снети пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 98 – 101 от досъд. п-во), показанията на св. Е.Б.М., снети в о.с.з. на 15.10.2012 г. и тези, снети пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 102 – 105 от досъд. п-во), показанията на св. В.В.Н., снети в о.с.з. на 15.10.2012 г. и тези, снети пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (т. ІІ, л. 88 – 91 от досъд. п-во), показанията на св. А.Н.Х., снети в о.с.з. на 19.11.2012 г. и тези, снети пред водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (т. ІІ, л. 86 – 87 от досъд. п-во);

протокол за оглед на местопроизшествие по чл. 214, вр. чл. 212, ал. 2 НПК – оглед на труп от 22.01.2009 г. (т. І, л. 16 – 18 от досъд. п-во) и фотоалбум към него (л. І, л. 22 – 26 от досъд. п-во); протокол за допълнителен оглед на труп от 22.01.2009 г. (т. І, л. 27 – 28 от досъд. п-во) и фотоалбум към него (т. І, л. 32 – 35 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие – лек автомобил арка „Додж“ с ДК № ******* от 20.04.2010 г. (т. ІV, л. 19 – 20 от досъд. п-во) и фотоалбум към същия (т. ІV, л. 25 – 32 от досъд. п-во); протоколи за доброволно предаване (т. І, л. 83 и л. 149 от досъд. п-во); приемо-предавателни протоколи (т. І, л. 147 и л. 148 и т. ІV, л. 87 и л. 88 от досъд. п-во);

протокол за задържане на лице – П.Д.К. от 21.01.2009 г. (т. І, л. 46 от досъд. п-во); протокол за задържане на лице – В.В.Н. от 21.01.2009 г. (т. І, л. 47 от досъд. п-во); книга за задържаните лица (т. І, л. 50 – 52 от досъд. п-во); писмо от директора на Института по психология към МВР до водещия разследването рег. № 209/26.01.2009 г., ведно с приложения – 6 броя полиграми и 2 броя докладни (т. І, л. 55 – 59 от досъд. п-во); копие от дневник – регистър на пост № 16 инв. № 103/2008 г. за записаните лица, посетили Института по психология – МВР (т. І, л. 175 – 179 от съд. п-во), копие от журнала на дежурния следовател в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (т. І, л. 62 от досъд. п-во), копие от книга за хирургическите операции, водена в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (т. І, л. 63 - 64 от досъд. п-во);

справки от мобилни телефонни оператори относно разговорите, провеждани от служителите на Д „ПОТП“ при ГД „КП“ – МВР, участвали в задържането и конвоирането на П.К. на 21.01.2009 г. (т. І, л. 127 – 145 от досъд. п-во); свидетелство за съдимост на подс. В. (т. І, л. 35 от съд. п-во); свидетелство за съдимост на подс. П. (т. І, л. 32 от съд. п-во); длъжностна характеристика на подсъдимите лица (т. ІV, л. 59 – 61 от досъд. п-во); удостоверение за наследници № 110069/07.04.2011 г., издадено от СО – район „Слатина“ (т. І, л. 38 от съд. п-во), препис – извлечение от акт да смърт № 0243/16.04.2009 г., издаден от СО – район „Слатина“ (т. І, л. 39 от съд. п-во);

предварително заключение към съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2009 г. (т. ІІІ, л. 2 – 3 от досъд. п-во), петорна съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2009 г. (т. ІІІ, л. 4 – 16 от досъд. п-во), допълнителна седморна съдебномедицинска експертиза (т. ІІІ, л. 28 – 59 от досъд. п-во), съдебно-медицинска експертиза № 118/2010 г. (т. ІV, л. 34 – 36 от досъд. п-во), деветорна съдебномедицинска експертиза (т. ІІІ, л. 93 – 124 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 4/2009 г. (т. ІІІ, л. 61 – 64 от досъд. п-во), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК-анализ № 3/2009 г. (т. ІІІ, л. 74 – 84 от досъд. п-во); съдебнохимическа експертиза № А-55/2009 г. (т. ІІІ, л. 17 от досъд. п-во), съдебнохимическа експертиза № 39/2009 г. (т. ІІІ, л. 18 – 22 от досъд. п-во), токсикохимическа експертиза – протокол № 09/БТМ-293 (т. ІІІ, л. 133 – 137 от досъд. п-во), повторна токсикохимична експертиза № 10/БТМ-138/2010 г. (т. ІV, л. 41 – 43 от досъд. п-во), съдебно-психиатрична експертиза по документи по отношение на П.Д.К. (т. ІV, л. 46 – 56 от досъд. п-во), комплексна токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 4.03.2015 г. (т. ІІ, л. 198 – 220 от съд. п-во); единадесеторна комплексна съдебномедицинска, токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 13.02.2017 г. (т.ІІ от съд. пр-во), комплексна техническа експертиза (т. ІІІ, л. 145 – 148 от досъд. п-во), комплексна техническа експертиза, депозирана пред СГС на 11.05.2015 г. (т. ІІ, л. 241 – 244 от съд. п-во), фоноскопна експертиза, както и веществените доказателства и доказателствени средства по делото – дрехи, с които е бил облечен пострадалият К.; хистологични проби и парафинови блокчета; биологични следи от починалия и 3 бр. оптични носители.

 

Обясненията на подс. Б.З.П. и И.Н.В., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 06.04.2017 г., настоящият съдебен състав изцяло кредитира, като прецени, че същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и са депозирани обективно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитната им версия по повдигнатото обвинение. Поради констатираната еднопосочност в твърденията на подсъдимите лица, СГС намира, че няма пречка да ги обсъди паралелно.

Така, досежно местоработата им към инкриминираната дата – 21.01.2009 г., както и естеството на изпълняваните служебни задължения, обясненията им кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. К., П., Ц. и Д.; досежно провежданата СПО – естество, насоченост и планиране, и конкретно вменените им задачи във връзка със задържане на лицето В.Я., обясненията им са напълно единни и се подкрепят по нужния безсъмнен начин от показанията на св. К. и П., Д., Ц. и Ч.; категорична доказателствена опора намират обясненията на подсъдимите и досежно това, че въпреки проведените ОИМ, В.Я. не е бил задържан, което наложило връщането им в сградата на Д „ПОТП“ и оставане на разположение и изчакване докъм 20,00 часа на инкриминираната дата. Съдът няма основание да не кредитира обясненията на подсъдимите, че към този час са били облечени в цивилните си дрехи и без маски, тъй като в тази насока са и показанията на св. А. иГ.. Настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира и обясненията на подсъдимия П., в смисъл, че е разбрал за задържането на К..

Настоящата инстанция още тук държи да отбележи, че по делото – не само чрез обясненията на подсъдимите, но и в резултат на разпитите на повечето от свидетелите, бяха събрани изобилни гласни доказателствени източници относно разследваното към онзи момент от ГД „КП“ отвличане на лицето К. Б.. Съдът, като прецени, че информацията в тази връзка не е относима към предмета на доказване по настоящото наказателно производство, съобрази, че не следва да я обсъжда подробно и задълбочено в мотивната част на окончателния съдебен акт.

Същевременно, по отношение на планираната и проведена СПО за задържане на лицата В.Я., П.К. и К. Костадинов, събраните по делото гласни доказателствени източници – обясненията на подсъдимите, показанията на св. К., П., Д., Ц. и Ч., са в основни линии единни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и съдът прецени, че не се налага подробното им задълбочено обсъждане.

Напълно единни и взаимнодопълващи са и обясненията на подсъдимите досежно начинът, по който им е било съобщено, че следва да конвоират П.К. от Института по психология на МВР до сградата на Д „ПОТП“, както и начинът им на придвижване към Института по психология и разположението на пътуващите в автомобила лица. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е изготвен и приложен протокол за оглед на МП – процесния лек автомобил ван „Додж“, ведно с фотоалбум към него, като с оглед обясненията на подсъдимите съдът прецени, че обстановката в автомобила към инкриминираната дата и към датата на огледа са били идентични, с това изключение, че към 21.01.2009 г. автомобилът е бил без поставена средна седалка и в този смисъл е съответствал на положението, отразено на л. 30 и 31 от т. ІV от досъдебното производство.

Часът на пристигане на подсъдимите и св. К. и П. в Института по психология – около 20,15 ч., съдът установи, като съобрази обясненията им и показанията на св. К. и П., но и като прецени, че по думите на св. К. и С. същите са останали в Института около 10 минути, а са напуснали сградата в 20,30 часа, видно от показанията на св. С. и Г. и отразеното в дневника – регистър на пост № 16. Съдебният състав не отчете предубеденост в обясненията на подсъдимия П., който сочи приблизителен час на пристигане 20,00 – 20,15 часа и в тези на подс. В., който сочи час на пристигане около 20,25 ч, тъй като, от една страна, не се установи обстановката, свързана с предстоящото конвоиране на К. да е била особена по начин, който да е налагал конвоиращият екип да следи постоянно времето на отпътуване и пристигане, а от друга, като прецени, че между датата на възприемане на събитията и тази на депозиране на обясненията са изминали повече от осем години, при което е възможно част от възприятията си подсъдимите да не могат да пресъздадат съвсем точно и пълно. Същевременно, като ориентир на съда за точния час на потегляне на подсъдимите от Д „ПОТП“, съдът взе предвид обясненията на подс. В. и показанията на св. П..

Безпротиворечиви са доказателствените източници досежно това, че първоначално в Института по психология се качили св. К. и П., а впоследствие там бил извикан – от св. П., и подс. П., като подс. В. останал да чака в автомобила. Съдът не прояви съмнения в предубеденост на подс. В., предвид това, че същият не беше в състояние да възпроизведе кой от свидетелите е провел разговора с подс. П., в хода на който му е казано да се качи, тъй като подсъдимият не е провеждал разговор по телефона и е нормално да не е информиран относно лицето, с което П. е разговарял.

Няма основание да не бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия П. досежно състоянието на К. към момента на възприемането му в Института по психология, начинът на поставяне на белезници на ръцете му и отвеждането му до автомобила, тъй като същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. К. и П., а тези относно физическото състояние на К. – и с показанията на св. С. и Т.. Съдът се доверява на обясненията на подсъдимия, че по ръцете на К. е имало следи от белезници, като прецени, че същите добре кореспондират с установеното от показанията на св. Ч., Д., Р., Х. и Г., че К. е бил продължително време с поставени белезници от сутринта на 21.01.2009 г. и с обективните находки по трупа на починалия, и се подкрепят от показанията на св. К.. Обясненията на подсъдимите досежно облеклото на К., съдът намери, че отново следва да кредитира, тъй като същите кореспондират по несъмнен начин с показанията на св. К., с отразеното в протокола за първоначален оглед на труп и фотоалбума към него, както и със заключението на СМЕВД.

Маршрутът на придвижване на подсъдимите и св. К. и П., конвоиращи К. от Института по психология към сградата на Д „ПОТП“, съдът установи въз основа на обясненията на П. и В., и показанията на св. П. и К., които и по отношение на това обстоятелство са напълно единни и взаимнодопълващи се по начин, който не поражда съмнения в достоверността и добросъвестността им. Изводите на СГС за пълна кредитируемост на така събраните гласни доказателствени средства не се разколебават от заключенията на назначените и изготвени комплексни технически експертизи, като подробни съображения в тази насока ще бъдат изложени по-долу, при обсъждане на съответните експертни заключения.

На особено внимателен анализ и оценка съдът подложи обясненията на подсъдимите досежно поведението на К. в автомобила, заетата от него поза по време на движение и предприетите действия от конвоиращия екип при съобщението, че му е лошо, както и при последващото бързо и неочаквано влошаване на здравословното му състояние. В тази насока се констатира, че обясненията на подсъдимите са напълно еднопосочни и кореспондират по абсолютно безпротиворечив и небудещ съмнение начин с показанията на св. К. и П.. Същите намират и косвена доказателствена подкрепа в показанията на св. А. относно състоянието на К. към момента на пристигане на автомобила пред болничното заведение, а също така и в показанията на св. Ч., Ц. и Д. относно съобщеното им от св. К.. Ето защо и за съда не възникна съмнение в достоверността на обясненията на подсъдимите в тази връзка. Въз основа на така събраните доказателствени източници, съдът установи, че К. е седял леко приведен в автомобила, както и съобщението от негова страна, че му е лошо, разменените реплики между К. и св. К., фактите и обстоятелствата, свързани с двукратното спиране на автомобила по ул. „Богатица“, както и оказаните реанимационни мероприятия от подсъдимите и св. К..

СГС в този си състав, като прецени, че и по отношение на останалите обстоятелства подсъдимите дават напълно единни, вътрешно непротиворечиви, доказателствено подкрепени и необорени от останалите доказателствени източници обяснения, прецени, че следва да кредитира същите и досежно твърденията, че не са оказвали физическо насилие над К., нито са го държали наведен силно надолу. Вярно е, че при аутопсията и последващата реаутопсия на трупа на К., по същия са установени редица травматични увреждания – описаните по-горе, но това обстоятелство не разколебава изводите на съда относно пълна кредитируемост на обясненията на подсъдимите, тъй като по делото не се установи с точност момента на получаване на телесните увреждания от К. и механогенезата на същите (с изключение на следите в областта на гривнените стави), което изключва възможността същите да се вменят във вина на подсъдимите, при липса на каквито и да е доказателства в тази връзка. 

Обясненията на подсъдимите досежно фактите и обстоятелствата, свързани с пристигането им пред МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и приемане на К. в шокова зала, съдът отново прецени, че намират пълна доказателствена подкрепа не само в показанията на св. К. и П., но и в тези на св. А., поради което намери, че няма пречка да бъдат изцяло кредитирани.

Твърденията на подсъдимите П. и В., че са знаели за задържането на К., но не и за извършваните спрямо него действия по разследването и други ОИМ, съдът отново намира, че няма пречка да кредитира като единни и логични, предвид обстоятелството, че същите са били ангажирани в СПО със задача задържане на Я. и вниманието им е било ангажирано през целия ден в тази насока.

Предвид изложеното се налага изводът, че в нито една своя част обясненията на подсъдимите не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал. Напротив – същите кореспондират по несъмнен начин със събраните гласни доказателствени източници – посочените и обсъдени по-горе. Ето защо съдът прецени, че подсъдимите депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно възприятията си касателно събитията, които са възприели към инкриминираната дата и в този смисъл обясненията им следва изцяло да бъдат кредитирани. Съдът не установи в която и да било част от обясненията си подсъдимите да излагат недобросъвестно твърдения, които да са насочени към изграждане на защитната им версия по обвиненията.

 

На особено внимателен и прецизен анализ съдът подложи показанията на св. С.В.К. и К.Е.П., като съобрази, че същите са единствените свидетели – очевидци на случилото се в процесния лек автомобил и на поведението на подсъдимите в него по отношение на конвоирания К.. В резултат на този анализ и съпоставката на показанията на свидетелите, съдът достигна до извода, че същите депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показания, с които допринасят съществено за изясняване на обективната истина. Съдът не констатира съществени противоречия в показанията на тези свидетели нито между тях и останалия, събран по делото доказателствен материал, поради което заключи, че няма пречка да кредитира същите.

Доколкото показанията на св. К. и П. вече отчасти бяха обсъдени по-горе, като подкрепящи недвусмислено обясненията на подсъдимите лица, тук настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното.

Съдът констатира известни несъответствия между показанията на св. П. и обясненията на подсъдимите досежно начина, по който им е било дадено разпореждане да конвоират К. от Института по психология – дали това е станало от П.В. в коридора, в присъствието на св. П. и подсъдимите (както сочи последния), или в стаята, в която се е намирал към онзи момент П.В., а впоследствие разпореждането е било предадено от К. на П. и подсъдимите. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира обясненията на подсъдимите, като прецени, че същите са единни, логични и кореспондират с показанията на св. К., в смисъл, че е бил извикан в стаята, ползвана от св. Ц., в която към онзи момент се е помещавал и В..

Несъответствия се констатират между така събраните гласни доказателствени средства и по отношение момента, в който св. К. е разпоредил на подс. П. да свали белезниците, поставени на К.. Така, св. П. и К. сочат, че това е станало още при първото спиране на автомобила, след като К. съобщил, че му е лошо, докато подс. П. сочи,че това е станало при второто спиране на автомобила, след като чули неспецифично изхъркване на починалия. По отношение на това обстоятелство съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия, като прецени от една страна, че той е лицето, възприело недвусмислено разпореждането, тъй като е следвало да го изпълни, а от друга – че именно това развитие на ситуацията се налага от правилата на житейската логика, тъй като при първото спиране на автомобила подсъдимите и св. К. и П. не са констатирали бързото влошаване на здравословното състояние на К., налагащо сваляне на поставените му белезници, тъй като последният е отговорил на св. К., че нищо му няма и е отказал предложената му вода.

Противоречия между показанията на св. П. и обясненията на подсъдимите се констатира и досежно това дали последните са правили обдишване на починалия. И по отношение на това обстоятелство съдът кредитира обясненията на П. и В., в смисъл, че само св. К. е правил изкуствено дишане на К., като прецени, че същите са възприели по-ясно и в пълнота действията по оказване помощ на К., тъй като са били непосредствено до тялото му, докато св. П. е управлявал автомобила и вниманието му е било насочено към проследяване на уличното движение.

Съдът констатира неосъответствие между показанията на св. К. и останалите, събрани по делото доказателствени източници досежно приблизителния час на пристигане на екипа му в Института по психология. Така, този свидетел сочи, че това е станало към 20,30 часа, докато по делото е установено, че в този час същите са напускали сградата на Института. Ето защо и въз основа на показанията на св. П., С. и Г., и обясненията на подс. П., съдът констатира, че подсъдимите и св. К. и П. са пристигнали в Института около 20,15 часа.

Тези несъответствия, обаче, съдът отдаде на изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита им пред съда – 19.05.2011 г. за св. П. и 28.02.2012 г. за св. К., както и внезапно развилата се ситуация в автомобила, в който са пътували, което не им е позволило да възприемат всички факти и обстоятелства по спокоен начин и в тяхната пълнота. Иначе, за съда не възникна съмнение, че тези свидетели депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показания, поради което и няма пречка да ги кредитира при изграждане на изводите си по фактите.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът в основни линии кредитира и показанията на свидетелите А.С.Д., П.И.Ц. и В.Г.Ч. – служители на Д „ПОТП“ към онзи момент, като прецени, че макар същите да не могат да възпроизведат пред съда в пълнота и последователност възприятията си към инкриминираната дата, което безспорно се дължи на изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дава показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита им пред съда (което наложи и приобщаване, по надлежния процесуален ред на показанията им, снети в хода на досъдебното производство), същите полагат максимални усилия да допринесат за изясняване на обективната истина, като депозират обективни, добросъвестни и правдиви показания.

Съдът не кредитира с доверие единствено показанията на св. Ц., в смисъл, че починалият К. е бил доведен в сградата на Д „ПОТП“ около 10,00 – 12,00 часа, тъй като прецени, че същите са в противоречие с отразеното в протоколите от извършените действия по разследването в и пред дома на К., видно от които същите са продължили поне до 11,35 часа, както и с показанията на св. Ч., в смисъл, че К. е бил докаран в сградата от тактическия екип около 13,00 часа. Като причина за констатираното несъответствие съдът констатира изминалия период от време между инкриминираната дата и разпита на свидетеля пред съда.

Иначе, показанията на посочените свидетели са напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с останалите гласни доказателствени източници относно предмета на разследване по досъдебното производство, поводът за проведената СПО, извършените действия по разследването с К., провеждането на беседа със същия и със св. Н. в сградата на Д „ПОТП“ и действията им при съобщаването от страна на св. К. за влошаване на здравословното му състояние. Въз основа на показанията на св. Ч. съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани с изготвянето на проект на заповед на задържане на К. на 21.01.2009 г. и причините, поради които заповедта не била връчена на лицето и изведена деловодно, а въз основа на показанията на св. Ц. – тези, касаещи издаването на заповед за задържане на св. Н..

 

Показанията на св. Д.В.Х., Ю. Г.Г., Д.Й.Р. и Д.В. Д., съдът също в основни линии кредитира, като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно от тези свидетели и допринасят за изясняване на обективната истина.

Настоящият състав дължи да отбележи, че тези свидетели не са възприели факти и обстоятелства, относими към периода от време, в който подсъдимите са били в контакт с починалия, поради което и същите допринасят за изясняване на провежданите действия по разследването и оперативно-издирвателни мероприятия с починалия по-рано същия ден и за състоянието на К. към момента на отвеждането му в Института по психология до пристигането на подсъдимите и св. К. и П..

Съдът отново констатира, че при разпита им пред съда, тези свидетели не могат да възпроизведат в пълнота и последователност възприятията си към инкриминираната дата, което безспорно се дължи на изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дава показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита им пред съда. Това наложи и приобщаване по надлежния процесуален ред на показанията им, снети в хода на досъдебното производство.

Съдът не кредитира единствено показанията на св. Г., в смисъл, че на главата на К. не е била поставена платнена торба към момента на отвеждането му в сградата на Д „ПОТП“, като прецени, че същите са в противоречие с тези на св. Ч., които съдът кредитира с доверие. Като причина за констатираното несъответствие, съдът констатира изминалия период от време между инкриминираната дата и разпита на свидетеля пред съда.

Иначе, показанията на посочените свидетели допринесоха за изясняване на извършените действия по разследването в и пред дома на починалия, за поведението на последния по време на извършване на същите, за начина му на конвоиране до сградата на Д „ПОТП“ и оттам до Института по психология към МВР.

 

Показанията на свидетелите Н.Л.С. и Т.Б.Т., съдебният състав също кредитира като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, допринасят за изясняване на предмета на доказване и кореспондират освен с показанията на св. Д., Р., Г., К. и П., още и със заключението на СМЕ № 118/2010 г. относно проведените полиграфтестове на починалия Куцар и приложените по делото 6 бр. полиграми. Въз основа на показанията на тези свидетели, съдът установи технологията на полиграфското изследване, съдържанието на проведените предтестово и следтестово интервюта с починалия, поведението и състоянието на К. по време на изследването, както и резултатите от същото, мотивирали решението за последващо изследване на К..

В хода на разпита на свидетелите, съдът констатира, че св. С. и Т. нямат съвсем точен спомен за редица факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата. Това наложи приобщаване на показанията им, снети в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Като причини за констатираните празноти и неточности в показанията им, съдът констатира изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дава показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита им пред съда – 02.04.2012 г., както това, че при осъществяване на професионалната си дейност свидетелите са възприели множество еднотипни ситуации, поради което трудно разграничават една от друга, известно време след възприемането им. Въпреки това, съдът прецени, че по отношение на доказателствено релевантните факти свидетелите С. и Т. дават единни, непротиворечиви, кореспондиращи с доказателствената съвкупност, правдиви показания, които няма пречка да бъдат изцяло кредитирани.

Прави впечатление, че и св. С., и св. Т. съобщават пред съда, че в хода на изследването, при проследяване на показателите на изследваното лице – починалия К., не са констатирали същият да има сърдечни проблеми, екстрасистули и други, които да ги наведат на извод за болестни процеси. Съдът прецени, че следва да кредитира показанията на свидетелите и в тази им част, въпреки безспорно установеното болестно изменение на сърдечния мускул у починалия, установено при аутопсията на трупа му, тъй като видно от разясненията на вещите лица, заболяването на починалия е било такова, че не предполага установяването му при обикновен преглед, в т.ч. и чрез ЕКГ – изследване, каквото се прави и при полиграфтеста.

Свидетелят Т. посочва пред съда, че не е установил повлияност на изследваното лице от наркотични вещества по време на проведеното му инструментално изследване. Тези му показания са в противоречие с безспорно установеното от медицинските, химически, токсикохомически и токсикологични експертизи, назначени и изготвени по делото, които с категоричност сочат, че във всички проби от вътрешни органни части, иззети при реаутопсията и в пробите кръв, урина и вътрешни органни части, иззети при аутопсията от трупа на П.Д.К., е установено наличие на амфетамин. Същевременно, настоящата инстанция прецени, че и по отношение на това обстоятелство свидетелят изнася обективна информация за възприятията си, относими към инкриминираната дата, тъй като е напълно възможно наркотикът да е бил приет от починалия известно време преди датата на изследването (от порядъка на 5 – 7 дни), при което по време на изследването да не са били налице обективни признаци за наркотично повлияване. Въпреки това, съдът прецени, че следва да кредитира именно заключенията на вещите лица като напълно единни и непротиворечиви, а не гласните доказателствени средства, представляващи твърде несигурен източник на данни за наличие на наркотични вещества в организма на починалия, поради субективното възприятие на свидетелите.

СГС констатира, че в показанията си св. С. сочи различни часове на конвоиране на починалия до Института по психология – по обяд, в ранния следобед, преди обяд. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира показанията му, в смисъл, че К. е бил отведен до Института в ранния следобед, тъй като в този смисъл са и показанията на св. Й.Й. и отразеното в дневника – регистър на пост № 16. Констатираното вътрешно противоречие в показанията на св. С., съдът отдаде на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи процеса, и датата на разпита му пред съда.

 

Показанията на св. Й.Г.Й. и И. И.Г. – полицейски служители, работещи като охрана на Института по психология към МВР, снети в хода на съдебното следствие, а тези на св. Г. – и снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, съдът в основни линии кредитира, като прецени, че същите кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, депозирани са обективно, безпристрастно и добросъвестноу и са относими към предмета на доказване по делото.

Така, въз основа на показанията на св. Й. и Г., и отразеното в изготвените от тях докладна записка и в дневника – регистър на пост № 16 инв. № 103/2008 г., в който се записват лицата, посетили Института по психология на МВР, съдът установи точния час на довеждане и отвеждане на починалия К. в Института по психология на МВР, а именно – в 14,45 ч. и в 20,30 ч. на 21.01.2009 г., както и обстоятелството, че св. С. е разпоредил същият да бъде допуснат до Института, както и практиката във връзка с осигуряване на достъп на трети лица до Института и попълването на дневника – регистър. Въз основа на така събраните гласни доказателствени средства се установява и това, че починалият е бил доведен в Института по психология с поставени белезници на гърба, а въз основа на показанията на св. Г., К., П. и обясненията на подс. П. – че е бил отведен от Института също с белезници, поставени на гърба и с качулка на главата от суичера, носен от починалия.

Съдът констатира, че св. Г. няма спомен за редица факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата. Това наложи приобщаване на показанията му, снети в хода на досъдебното производство към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред. Като причина за констатираните празноти и неточности в показанията му, съдът констатира изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дава показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита му пред съда – 08.05.2012 г., както това, че при осъществяване на професионалната си дейност свидетелят е възприел множество еднотипни ситуации, които трудно разграничава една от друга, известно време след възприемането им. Въпреки това, съдът прецени, че по отношение на доказателствено релевантните факти, свидетелите Й. и Г. дават единни, непротиворечиви, кореспондиращи с доказателствената съвкупност показания, които няма пречка да бъдат изцяло кредитирани от съда.

 

С оглед обективното, безпристрастно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в настоящото производство, съдебният състав подложи на особено внимателна преценка и анализ показанията на свидетелите Д.А.К. и С.Ц.К. – родители на починалия, конституирани като граждански ищци и частни обвинители в производството.

СГС в този си състав прецени, че същите, макар да притежават процесуално качество в производството и да подпомагат обвинителната функция на страната на държавното обвинение, в основни линии депозират обективни и достоверни показания по отношение на доказателствено-релевантните факти и обстоятелства, поради което и следва да се приеме, че съдействат максимално за разкрИ.е на обективната истина.

Свидетелите К. и К. не са възприели факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата и към механизма на смъртта на починалия, поради което показанията им послужиха на съда да формира изводи относно личността на починалия, местоживеенето и средата му към инкриминираната дата, местоработата и динамичния му стереотип, както и взаимоотношенията с родителите му. По отношение на тези категории обстоятелства, показанията на свидетелите са в основни линии единни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви и намират доказателствена опора в показанията на св. Н. и Сейкова, поради което и съдът не намери причина да не ги кредитира.

Настоящата инстанция съобрази, че в показанията си родителите на починалия изнасят информация, че синът им е бил в добро здравословно състояние, не е употребявал лекарствени препарати, не е имал здравословни оплаквания. Показанията на свидетелите в този смисъл кореспондират с показанията на св. Д. – личен лекар на починалия, която сочи, че не познава починалия К. и същият нито веднъж не е посещавал лекарската й практика, както и с обективните находки по трупа на К., установени от вещите лица съдебни медици, които сочат, че същият е с добро телосложение и с добре изразена мускулатура. Същевременно, така събраната по делото доказателствена съвкупност, доколкото съдържа впечатления относно починалия на неспециалисти и по външни белези, и липса на конкретни здравословни оплаквания, категорично не може да разколебае заключенията на вещите лица, изготвили назначените петорна, седморна, деветорна и единадесеторна съдебно-медицински експертизи, които са категорични относно установената леко изразено хипертрофия на сърцето на починалия (с тегло 510 гр.), с неясна причина. Вещите лица, в разясненията си пред съда, еднозначно сочат, че подобно болестно увреждане на сърдечния мускул е възможно да не е довело до конкретни здравословни оплаквания, както и да не може да се установи при рутинен преглед и в този смисъл е напълно възможно и житейски логично, родителите на починалия да не са били осведомени за сърдечното уреждане. Ето защо съдът съобрази, че и в тази им част показанията на свидетелите са депозирани обективно и добросъвестно, макар да не кореспондират с обективно установената фактическа обстановка.

Идентични са съображенията, поради които съдът намира, че и в частта им, в която сочат, че починалият К. не е употребявал наркотични вещества, показанията на свидетелите възпроизвеждат вярно техните собствени възприятия относно навиците на починалия. Доколкото по делото безспорно се установи – съображения в тази насока ще бъдат изложени по-долу в изложението, че починалият е употребявал наркотични вещества – амфетамин, но при него не е била формирана зависимост към прием на наркотични вещества и приемът им е бил продължителен, но не регулярен, а освен това последно е бил перорален, то е напълно възможно родителите му да не са ставали свидетели на приема на наркотични вещества от сина им и да не са възприели при същия състояние, в което същият да е бил повлиян от наркотичните вещества.

Показанията на св. К. в смисъл, че синът й е бил спокоен по характер и не е бил склонен да проявява агресия, съдът отново кредитира, като прецени, че същите добре кореспондират с обясненията на подсъдимите и показанията на св. П., К. и Т. относно поведението на починалия по време на извършваните действия по разследването с негово участие, както и по време на извършваното полиграфско изследване и конвоирането му.

Относно показанията на родителите на починалия за начина, по който са разбрали за смъртта на сина си и преживените мъки и страдания от загубата му, настоящият съдебен състав прецени, че макар по делото да не са събрани други доказателствени средства в тази насока, показанията на св. К. и К. са в достатъчна степен единни, взаимно допълващи се и житейски убедителни, за да бъдат кредитирани изцяло.

Прави впечатление, че пред съда свидетелите изнасят твърдения за причината за смъртта на сина си. Така, според св. К. синът му е бил убит чрез „яко натискане“, при което сърцето му не е издържало, а според св. К., е бил притискан в гръдната област така, че костен мозък да навлезе в кръвта му. Показанията на тези свидетели, според съда, са в резултат на формираното у тях вътрешно убеждение, повлияно от медийни публикации и заключенията на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство седморна експертиза, и съответства на убеждението им, че смъртта на млад и здрав човек е възможно да се дължи само на насилствени действия. Съдът отчита, че и в тази си част свидетелите пресъздават добросъвестно възприятията си, но не ползва същите при формиране на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като съобрази, от една страна, че показанията им не кореспондират на останалата, събрана по делото доказателствена съвкупност – която ще бъде обсъдена подробно по-долу, а от друга, че свидетелите депозират показания за свои предположения, а не за действително възприети от тях факти. Иначе, за съда не възникна съмнение, че свидетелите полагат усилия за изясняване на обективната истина и са в максимална степен добросъвестни при депозиране на показанията си.

Тук е мястото да се посочи, че съдът преценява, че и св. З.С.Д. – личен лекар на починалия, депозира пред съда обективни, безпристрастни и добросъвестни показания, с които се стреми да допринесе за изясняване на обективната истина, но доколкото същата не познава починалия и не е възприела факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, показанията й послужиха на съда за проверка на показанията на св. К. относно липсата на здравословни оплаквания от сина й, които да доведат до посещението му при личния лекар, не и за изясняване на доказателственорелевантни факти.

 

Съдът в основни линии възприе и кредитира с доверие и показанията на св. В.В.Н., като в тази връзка следва да се посочи следното.

Настоящата инстанция няма основание да не кредитира показанията на свидетелката досежно познанството й с починалия, местоработата му към инкриминираната дата и местоживеенето им, като прецени, че същите изцяло кореспондират с показанията на св. Д.К. и С.К., и с показанията на св. Х., Д., Р. и Г.. Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът установи фактите и обстоятелствата, относими към динамичния стереотип на починалия към момента на предприемане на действията по разследването.

Съдът прецени, че в основни линии следва да кредитира показанията ан св. Н. и по отношение на проникването на полицейски служители от сектор „Задържане“ в дома им, обитаван с починалия, както и повалянето на починалия на земята, в резултата на което получил травматично увреждане в областта на лицето и поставянето на платнена торба на главата до началото на действията по разследването. Показанията на свидетелката в тази част са убедителни и не се оборват от останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Показанията на свидетелката Н. досежно извършените действия по разследването с участието на К., в основни линии се подкрепят от показанията на св. Х., Д., Р. и Г., и от отразеното в надлежно съставените протоколи, обективиращи резултатите от действията по разследването, поради което и съдът прецени, че следва да ги кредитира с тази особеност, че свидетелката пресъздава житейски впечатленията си от поведението на полицейските служители, а не през призмата на процесуалното им поведение.

Свидетелката Н., също както и св. К. и К., сочи, че починалият е бил в добро здраве и не е имал здравословни оплаквания. И тук съдът ще посочи, че показанията й, макар да намират известна доказателствена опора, доколкото съдържат твърдения на неспециалист, не могат да се противопоставят на заключенията на вещите лица, изготвили назначените петорна, седморна, деветорна и единадесеторна съдебно-медицински експертизи, които са категорични относно установената леко изразено хипертрофия на сърцето на починалия (с тегло 510 гр.) с неясна причина. Вещите лица, в разясненията си пред съда, еднозначно сочат, че подобно болестно увреждане на сърдечния мускул е възможно да не е довело до конкретни здравословни оплаквания, както и да не може да се установи при рутинен преглед и в този смисъл е напълно възможно и житейски логично св. Н. да не е била осведомена за сърдечното уреждане. Ето защо съдът съобрази, че и в тази им част показанията на свидетелката са депозирани обективно и добросъвестно, макар да не кореспондират с обективно установената фактическа обстановка.

Идентични са съображенията, поради които съдът намира, че и в частта им, в която отрича починалият К. да е употребявал наркотични вещества, показанията на свидетелката възпроизвеждат вярно нейните собствени възприятия относно навиците на починалия. Доколкото по делото безспорно се установи – съображения в тази насока ще бъдат изложени по-долу в изложението, че починалият е употребявал наркотични вещества – амфетамин, но при него не е била формирана зависимост към прием на наркотични вещества и приемът им е бил продължителен, но не регулярен, а освен това последно е бил перорален, то е напълно възможно св. Н. да не е ставала свидетел на приема на наркотични вещества от К. и да не е възприела при същия състояние, в което той да е бил повлиян от наркотичните вещества.

  

При формиране на изводите си по фактите, съдът взе под внимание и обсъди и показанията на свидетелите Х.А.А. – оперативен работник в звеното към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ към ОДЧ – СДВР, В.М. Г. –Г. – лекар-реаниматор в шокова зала в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ и Е.Б.М. – санитар, като прецени, че тези лица са възприели състоянието на починалия от момента на довеждането му пред болничното заведение от подсъдимите и от св. К. и П., до момента на констатиране на смъртта му.

При преценка на показанията им съдът отчете, че свидетелите в основни линии добросъвестно възпроизвеждат възприетите от тях факти и обстоятелства и съдействат за изясняване на обективната истина, но предвид изминалия значителен период от време между възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дават показания – 21.01.2009 г. и датата на разпита им пред съда – 13.07.2012 г. (за св. А.) и 15.10.2012 г. (за св. Г. –Г. и за св. М.), срещат трудности при възпроизвеждане на възприятията си и показанията им са в значителна степен непълни и неточни. Това наложи приобщаването по надлежния процесуален ред на показанията им, снети сравнително кратко време сред инкриминираната дата, пред органа по разследването. Иначе, съдът не отчете противоречия в показанията им, които да се дължат на друга причина, освен на изминалия период от време, както и на обстоятелството, че свидетелите възприемат множество еднотипни факти при упражняване на дейността си, поради което е действително трудно да запомнят и възпроизведат в цялост и последователно развитието на една от множеството идентични ситуации.

Вън от горното, съдът констатира, че показанията на разпитаните свидетели са в основни линии единни и взаимнодопълващи се, както и кореспондират с останалите, събрани в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателствени средства. Така, показанията на св. А. относно полученото обаждане за осигуряване на екип за спешна помощ и относно превозното средство, с което починалият е бил докаран до болничното заведение, както и относно това, че доведеното лице е било на пода на Ван-а и по тялото му е имало следи от белезници, кореспондират изцяло с показанията на св. К. и П., и с обясненията на подсъдимите лица относно тези факти и обстоятелства, както и с установените обективни находки при аутопсията и реаутопсията му; налице е припокрИ.е на съобщеното от тези свидетели и подсъдимите досежно известно забавяне при пристигането на екип от санитари и приемане на починалия в шокова зала; показанията на този свидетел, че лекарят – реаниматор не е отишъл до превозното средство добре кореспондират с твърденията на св. Г. –Г., че не й е било разрешено да напуска шоковата зала и е влязла в пререкание със санитаря дали да излезе при повикване, или не; твърденията на св. М. за натоварването на починалия на лежаща носилка кореспондират напълно и безпротиворечиво със съобщеното от подсъдимите и св. К. и П. за начина на отвеждане на починалия до шоковата зала; показанията на св. А. и Г. –Г. относно часа на констатиране на смъртта кореспондират изцяло и с отразеното в книгата за хирургическите операции, водена в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (копие - т. І, л. 63 – 64 от досъд. п-во).

Настоящата инстанция констатира, че пред водещия разследването св. А. е дал показания в смисъл, че починалият е докаран в болничното заведение около 21,00 – 21,05 часа на въпросната дата, докато в журнала на дежурния следовател в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (копие - т. І, л. 62 от досъд. п-во), е записано, че същият е приет в 21,15 ч. По отношение на това обстоятелство съдът прецени, че противоречието е само привидно, тъй като по делото е безспорно установено, че е имало забавяне от порядъка на 5 – 10 минути между пристигане на подсъдимите и св. К. и П., и приемане на починалия в шоковата зала, в следствие на неразбирателство дали е починал и дали следва да излезе болничен екип, за да го отведе в шокова зала. Поради това съдът прецени, че починалият действително е бил доведен пред институт „Пирогов“ около 21,05 часа, но е постъпил в шокова зала в 21,15 часа, поради което и това е часът, отразяващ приемането му в болничното заведение, а не довеждането му пред него.

Противоречие се констатира между показанията на св. Г. –Г., снети пред съда, и на св. А., дали лекарят – реаниматор е напуснал шоковата зала, или не. Св. Г. –Г. сочи, че не й е разрешено и няма практика да напуска шоковата зала по време на цялата й смяна, докато св. А. сочи, че лекарят е излязъл до вратата на болницата и виждайки лежащия К., се е разпоредила да бъде отведен в шокова зала. В тази насока съдът прецени, че следва да кредитира показанията на св. А., тъй като същите добре кореспондират с обясненията на подсъдимите и показанията на св. К. и П., в смисъл, че на входа на болничното заведение се е появило медицинско лице и едва след това починалият е приет в болница. Констатираните несъответствия в показанията на св. Г. –Г.,  съдът отдаде на изминалия продължителен период от време между датата, на която свидетелката е възприела интересуващите процеса факти и обстоятелства, и тази, на която депозира показания пред съд.

Противоречие съдът констатира между показанията на св. А. относно липсата на телесни увреждания по лицето и тялото на починалия К., при извършен оглед на тялото му преди началото на кардиографското изследване (освен следите от белезници), и обективните находки по трупа му, констатирани при аутопсията, започнала няколко часа по-късно – в 00,15 ч. на 22.01.2009 г. Това противоречие съдът отдаде на обстоятелството, че е възможно уврежданията по трупа на починалия да са станали видими на един по-късен етап, след огледа, извършен от св. А.. Иначе, показанията на този свидетел не могат да разколебаят заключенията на вещите лица, извършили аутопсията и реаутопсията на трупа на починалия досежно констатираните трупни находки.

 

Получените от починалия приживе телесни увреждания и техния характер, наличието на болестни изменения в сърдечния мускул на починалия и наличието на следи от наркотични вещества в организма на К., съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на заключенията на назначените и изготвени в хода на воденото досъдебно производство предварително заключение към съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2009 г. (т. ІІІ, л. 2 – 3 от досъд. п-во), петорна съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2009 г. (т. ІІІ, л. 4 – 16 от досъд. п-во), допълнителна седморна съдебномедицинска експертиза (т. ІІІ, л. 28 – 59 от досъд. п-во), деветорна съдебномедицинска експертиза (т. ІІІ, л. 93 – 124 от досъд. п-во) и единадесеторна комплексна съдебномедицинска, токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 13.02.2017 г. (т.ІІ съд. пр-во) , които по отношение на тези обстоятелства са напълно безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което за съда не възникна съмнение в тяхната обективност и компетентност. В тази им част, СГС прецени, че следва изцяло да кредитира така изготвените заключения.

Въз основа на заключенията на посочените експертизи, СГС установи, че по трупа на починалия К. са установени следните телесни увреждания, които нямат болестен произход: двойни ивицовидни кръвонасядания на места с охлузвания в областта на двете гривнени области на ръцете, кръвонасядане в областта на централната част на пояса, увреждания по двете странични повърхности на езика, резултат на тъпа травма, кръвонасядания и повърхностни охлузвания в дясната лакътна област, оток и кръвонасядане във външната половина на горния клепач на дясното око, кръвонасядания по ръба на клепачите на лявото око, повърхностни охлузвания на челото, охлузвания по дясната предмишница, кръвонасядания слепоочно двустранно в областта на веждите и ъглите на очите.

От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, безспорно се установи произходът на двойни ивицовидни кръвонасядания на места с охлузвания в областта на двете гривнени области на ръцете – същите са получени по механизма на поставяне и продължително стоене с метални белезници от страна на починалия. Установи се, че същият е бил с поставени белезници през голяма част от времето от около 08,00 ч. на 21.01.2009 г. до отвеждането му в Института по психология към МВР – в 14,45 ч., както и от отвеждането му от Института в 20,30 ч. до неустановен по делото час – най-късно около 20,55 часа, когато по нареждане на св. К. белезниците, поставени на починалия, са били свалени от подс. П.. Същевременно, категорично се установи и това, че към момента на поставяне на белезниците от страна на подс. П., телесните увреждания в областта на гривнените стави вече са били изразени – те са възприети не само от подсъдимия, но и от св. Т.. Предвид изложеното следва да се заключи, че същите са получени в периода преди началото на конвоирането му от Института по психология към сградата на Д „ПОТП“ – МВР и не стоят в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимите лица.

По делото не бяха установени по нужния несъмнен и категоричен начин времето и мястото на причиняване на останалите, констатирани по трупа на К. телесни увреждания. Безспорно е, че такива не са били възприети нито от св. С. и Т. при провеждане на полиграфическото изследване, нито от св. А., при приемането на починалия в шоковата зала на института „Пирогов“. Това обаче, не сочи недвусмислено на извода, че телесните увреждания са причинени именно по време на конвоирането му от подсъдимите и св. К. и П., тъй като видно от разясненията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинските обсъждания, възможно е да е изминал период от време между причиняване на уврежданията и възможността те да станат видими за трети лица, който период е в зависимост от следовъзприемащата повърхност и индивидуалните особености на човешкия организъм.

Настоящата инстанция не изключва възможността телесните увреждания да са получени в хода на реанимационните мероприятия, провеждани от подсъдимите и от св. К. на пода на служебно зачисления им лек автомобил Ван, но доколкото това не е единствената възможна механогенеза на нараняванията, прецени, че не може да формира еднозначни фактически изводи в тази насока.

За съда е безспорно, обаче, че констатираните телесни увреждания по трупа на К., не са в причинна връзка с настъпилата смърт. В тази насока е заключението на деветорната СМЕ, която настоящата инстанция изцяло кредитира, по посочените по-горе съображения.

Прави впечатление, че вещите лица, изготвили СМЕ, дават категорично заключение за наличие на болестно уголемяване на сърцето на починалия – 510 грама (установено при първоначалната аутопсия). Същевременно, св. С. и Т., изследвали резултатите от полиграфското изследване, не са констатирали екстрасистули или други отклонения от сърдечния ритъм на починалия. Това обаче, не разколебава извода за пълна кредитируемост на експертизите в тази им част, тъй като, видно от разясненията на вещите лица, изготвили същите, касае се до болестна проява без обективни прояви, която не може да се установи с ЕКГ – изследване.

Настоящата инстанция изцяло кредитира заключенията на назначените и изготвени съдебно-медицински експертизи и досежно наличието на следи от амфетамин в пробите от урина и вътрешни органни части на починалия в съответните стойности. В този смисъл са и категоричните заключения на съдебнохимическата експертиза № А-55/2009 г. (т. ІІІ, л. 17 от досъд. п-во), съдебнохимическата експертиза № 39/2009 г. (т. ІІІ, л. 18 – 22 от досъд. п-во),  токсикохимичната експертиза – протокол № 09/БТМ-293 (т. ІІІ, л. 133 – 137 от досъд. п-во) и повторната токсикохимична експертиза № 10/БТМ-138/2010 г. (т. ІV, л. 41 – 43 от досъд. п-во) – приети като доказателства по делото, които са в достатъчна степен единни, взаимнодопълващи се, вътрешно непротиворечиви и категорични, че верността на дадените от тях заключения не се поставя под съмнение от инстанцията по същество.

Вярно е, че така изготвените експертни заключения не получават подкрепа от събраните гласни доказателствени средства. Нещо повече – св. К. и К. категорично изключват възможността синът им да е употребявал наркотични вещества, св. Н. отрича подсъдимият да е употребявал такива, а св. С. и Т. съобщават, че не са възприели починалият да е бил повлиян от наркотични вещества, нито същият е посочил да е употребил такива за нуждите на тестовото изследване, в предтестовото интервю. Тази съвкупност от гласни доказателствени средства, обаче, не може да обори обективните находки по трупа на починалия, най-малкото по съображения, че св. К.е било напълно възможно да не са възприели употреба на наркотични вещества от сина им, нито негова повлияност от такива, тъй като последният не е бил в състояние на зависимост към амфетамин и не са живели в едно домакинство, а св. С. и Т. са получили информация от самия починал, който е бил естествено да укрие от тях предходна употреба на наркотични вещества.

Отделно от това, доколкото по делото не беше възможно да се установи точния момент спрямо момента на смъртта, в който починалият е приел перорално наркотично вещество, но е напълно възможно, според вещите лица, това да се е случило и в един сравнително отдалечен период от време – от порядъка на 5 – 7 дни, то е напълно възможно, според съда, към момента на полиграфското изследване предшестващата го употреба на наркотични вещества да не е давала отражение върху наблюдаваните от експертите физиологични реакции на организма на К..

Изводът за продължителна хронична употреба на наркотични вещества от страна на К. се подкрепя още и от установените при аутопсията и реаутопсията му дегенеративни промени във вътрешните органи – бял дроб, сърце, черен дроб, и особено – с установената гъбична инфекция в областта на белия дроб, които добре се обясняват именно с подобна хронична употреба на наркотични вещества, макар и без прояви на зависимост.

 

От съществено и решаващо за изхода на делото значение се яви анализът на експертните заключение касателно причината за смъртта на К..

Настоящата инстанция дължи да отбележи, че имайки предвид аутопсионната находка, резултата от съдебнохимическото изследване, описаната от очевидците клинична картина и темп на настъпване на смъртта, вещите лица обсъждат като възможни причини за настъпване на смъртта на К. следните: 1. внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, с оглед описаните по-горе находки на сърдечния мускул; 2. механична асфикция (описана в първоначалните експертизи като „кислородно гладуване“ в резултат на т.нар. „позиционна асфикция“). Вещите лица сочат, че и двете посочени по-горе причини в конкретния случай са на фона на употребен амфетамин, приет в среден период от време 18 – 24 часа до 5 – 7 дни преди настъпване на смъртта му.

Съдът, като взе предвид събраната доказателствена съвкупност в нейната цялост, пълнота и взаимовръзка, прецени, че за причина за смъртта на К., следва да се възприеме внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, не и позиционна асфикция. И това е така по следните съображения:

Позиционната асфикция, както сочат вещите лица, се отнася към ситуации, при които има затруднено насищане с кислород в резултат на особена поза на тялото, поради механично блокиране на гръдната система на диафрагмата, при силна флексия на шията с нарушаване на проходимостта на въздушните пътища. Позиционната асфикция е обсъждана и възприемана в случаи на обездвижване на пострадалия в поза, в която китките и глезените са оковани зад гърда в позиция на пострадалия по корем – при арестанти, психично болни и др. подобни, при попадане на тялото в особена ситуация (с главата надолу, заклинване в ограничено пространство и др.). Тези съждения на вещите лица настоящата инстанция приема и не отрича.

Същевременно, от събраните по делото гласни доказателствени средства и в частност от обясненията на подсъдимите и показанията на св. К. и П., които настоящата инстанция изцяло кредитира по съображения, които вече бяха изложени, няма данни починалият да се е намирал продължително време в такава особена поза, която да обуслови блокиране на гръдната система на диафрагмата или нарушаване на проходимостта на въздушните пътища. Същият е бил леко наведен напред при поставяне на белезниците в Института по психология – за около 10 – 15 сек., след това е седял леко наведен напред в автомобила – за време около 15 – 20 минути, но не и силно наведен или притиснат напред (вещите лица категорично заявяват, че не установяват травми, дължащи се на силно притискане на починалия в областта на гърба от човешка ръка).

Отделно от това, макар по делото да е безспорно установено, че към момента на извеждането му от Института по психология и въвеждането му в автомобила, управляван от св. П., починалият е бил с качулка, това е била качулката от неговия суичър, която не е покривала лицето му и не е препятствала дишането му, а не качулката, ползвана от тактическия екип към Д „ПОТП“ при отвеждането му в сградата на Дирекцията около 13,00 ч. на инкриминираната дата, която е покривала цялото му лице.

По делото не се установява нито едно пряко доказателство, нито такава съвкупност от косвени доказателствени източници, която да позволява единствено възможен извод от фактическа страна, че по отношение на починалия К. е упражнявано насилие, докато е бил конвоиран от подсъдимите от Института по психология към сградата на Д „ПОТП“ – МВР или към института „Н.И.Пирогов“, а още по-малко, че е бил поставен в поза, затрудняваща дишането му. А леко приведената поза, характерна за стоеж на лице с поставени на гърба му белезници за кратък период от време, не може да обуслови настъпването на позиционна асфикция, която да би могла да се яви причина за смъртта му.

Посочения извод не се разколебава от установените трупни находки, а именно – „екхимотична маска“ на лицето и гърчова симптоматика, които дават основание на вещите лица, изготвили допълнителната седморна СМЕ и вещите лица, подписали с особено мнение по единадесеторната КСМТППЕ, тъй като, от една страна, такава находка може да се установи и в случаи на внезапна смъртта по различни причини, а от друга – уврежданията в областта на езика на починалия не се дължат непременно на проявена гърчова симптоматика, а могат да се получат при прехапване и при изкуствено обдишване, което св. К. е предприел.

В заключение – липсват категорични доказателства за поставянето на починалия в позиция на тялото, при това – продължително време, обуславящо настъпването на позиционна асфикция, а обективните трупни находки, обосноваващи позиционната асфикция като възможна причина за смъртта му, не се проявят само и единствено при асфикция. По така наведените доводи, съдът прецени, че не следва да кредитира допълнителната седморна СМЕ, назначена в хода на досъдебното производство, по отношение на причините за настъпване на смъртта на К., а следва да изгради изводите си като даде вяра на петорната и деветорна СМЕ, както и на единадесеторната КСМЕППЕ във варианта, обсъждан от вещите лица, за настъпване на смъртта на починалия в резултат на внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, с оглед описаните по-горе находки на сърдечния мускул на фона на употребен амфетамин, приет в среден период от време 18 – 24 часа до 5 – 7 дни преди настъпване на смъртта му.

 

Съдът кредитира изцяло като обективни, компетентни, пълни и ясни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, както и относими към предмета на доказване по делото, назначените в хода на досъдебното производство съдебнохимическа експертиза № А-55/2009 г. (т. ­ІІІ, л. 17 от досъд. п-во), съдебнохимическа експертиза № 39/2009 г. (т. ІІІ, л. 18 – 22 от досъд. п-во),  токсикохимична експертиза – протокол № 09/БТМ-293 (т. ІІІ, л. 133 – 137 от досъд. п-во) и повторна токсикохимична експертиза № 10/БТМ-138/2010 г. (т. ІV, л. 41 – 43 от досъд. п-во) – приети като доказателства по делото. Въз основа на така изготвените експертни заключения и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание, съдът установи наличието на амфетамин в пробите от урина и вътрешни органни части в съответните стойности, и следи от бензодиазепиново вещество трансксен в урината, иззети при аутопсията и реаутопсията на трупа на починалия К., както и липсата на етилов алкохол, метанов, ацетон, други лекарствени средства или наркотични вещества.

 

Съдебномедицинската експертиза № 118/2010 г. (т. ІV, л. 34 – 36 от досъд. п-во), която дава заключение относно физиологичните функции на човешкото тяло, отчитани при полиграфско изследване и физиологичните функции на починалия К. по време на проведеното полиграфско изследване спрямо същия, съдебният състав кредитира изцяло и ползва при формиране на изводите си по фактите, като прецени, от една страна, че същото е обективно, компетентно, ясно, пълно, точно и изчерпателно, а от друга – че кореспондира по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. С. и Т., с отразеното в приложените по делото полиграми и със заключението на назначената и изготвена единадесеторна комплексна съдебномедицинска, токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 13.02.2017 г., относно това, че по време на изследването починалият не е бил в абнормен стрес. Въз основа на така приетото и обсъдено експертно заключение, съдът установи физиологичното състояние на починалия по време проведеното му полиграфско изследване.

 

СГС в този си състав, изцяло кредитира назначените и изготвени съдебно-психиатрична експертиза по документи по отношение на К. (т. ІV, л. 46 – 56 от досъд. п-во), комплексна токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 4.03.2015 г. (т. ІІ, л. 198 – 220 от съд. п-во) и единадесеторна комплексна съдебномедицинска, токсикологична, психиатрична и психологична експертиза, депозирана пред СГС на 13.02.2017 г. – последните в частта им относно употребата на наркотични вещества от починалия, както и липсата на формирана зависимост у същия към наркотични вещества, като прецени, че освен обективни, ясни, пълни, обосновани и компетентно изготвени, обсъжданите експертни заключения кореспондират по несъмнен и категоричен начин със заключенията на назначените и приети като доказателства по делото химически и токсикологични експертизи – обсъдени по-горе.

Същевременно, съдебният състав констатира, че е налице противоречие между вещите лица, депозирали заключението на КСТППЕ и тези, изготвили КСМТППЕ, назначена в хода на съдебното следствие досежно състоянието на починалия след провеждане на полиграфското изследване и в частност – дали същият се е намирал в абнормен стрес, или не. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира и ползва при изграждане на изводите си по фактите заключението на единадесеторната КСМТППЕ, като прецени, че същото кореспондира освен със заключението на СМЕ № 118/2010 г., още и с обективните находки относно кръвното налягане и пулса на К. по време на изследването, които не показват значими отклонения, както и с показанията на св. С., Т., П. и К., и обясненията на подсъдимите досежно състоянието и поведението на починалия непосредствено преди конвоирането му от Института по психология.

 

Настоящата инстанция прецени, че няма пречка да кредитира изцяло като обективни, компетентни, пълни и ясни, както и кореспондиращи с иззетите веществени доказателства по делото – дрехи от трупа на К., заключението на назначената и изготвена СМЕ на веществени доказателства № 4/2009 г. (т. ІІІ, л. 61 – 72 от досъд. п-во) и СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК – анализ № 3/2009 г. (т. ІІІ, л. 74 – 84 от досъд. п-во), като въз основа на същите съдът установи наличието на биологични следи по якето на починалия – кръв, както и това, че същите са оставени именно от К..

По делото, обаче, не се установи по нужния несъмнен и категоричен начин времето и мястото на получаване на следите от кръв по якето на починалия.

 

При изграждане на изводите си по фактите, съдът подложи на особено внимателен анализ и оценка заключенията на назначените и изготвени комплексна техническа експертиза (т. ІІІ, л. 145 – 148 от досъд. п-во) и комплексна техническа експертиза, депозирана пред СГС на 11.05.2015 г. (т. ІІ, л. 241 – 244 от съд. п-во) и прецени, че същите са изготвени компетентно и с нужната прецизност, отговарят на поставените въпроси и кореспондират с писмените доказателствени средства – справки от мобилни телефони относно ползваните от подсъдимите и от св. К. и П. мобилни телефонни номера и клетките, през които са осъществявани входящи и изходящи повиквания на 21.01.2009 г. за времето около смъртта на К..

Същевременно, настоящата инстанция прецени, че не може да ползва заключенията на обсъжданите експертизи при изграждане на изводите си по фактите, тъй като, както правилно сочи и защитата, не може да се установи еднозначен извод за местонахождението на всяко от подсъдимите лица и св. К. и П. в интервала от време между 20,00 ч. и 21,30 часа само и единствено въз основа на информацията, анализирана от вещото лице, относно клетките на мобилните телефонни оператори, през които са обслужвани обажданията от съответните мобилни телефонни номера. Както вещото лице Ц. сам сочи през съда, напълно възможно е входящо или изходящо повикване към съответния мобилен телефонен номер да бъде обслужено от мобилна клетка, различна от тази, в чиито обхват се намира телефонният апарат, ползващ съответния мобилен номер и причините за това могат да бъдат различни.

Съдът, в подкрепа на извода си за невъзможност въз основа на анализа на клетките, обслужващи номерата, да се правят изводи за местонахождението на лицата, ползващи съответните номера, ще посочи само един аргумент, който намира за достатъчно категоричен. Така от събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и показанията на св. К., П. и А., безспорно се установи, че в периода 21,15 – 21,16 ч. на инкриминираната дата са се намирали заедно в района на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“; същевременно, разговорите на подс. В. и на св. К. и П. в този отрязък от време, са обслужени от различни клетки – „Гешов“, „Руски паметник“, „Григорович“. Причините за това не са предмет на настоящото производство, но е видна липсата на корелация между местонахождението на телефона, ползващ номера и мобилната клетка, обслужваща повикванията. Ето защо и СГС прецени, че заключенията на обсъжданите експертизи не допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото.

Представителят на СГП навежда доводи в пледоарията си, че подсъдимите, както и св. К. и П. продължително време са транспортирали починалия в служебно зачисления им лек автомобил Ван из източните квартали на С., за да изтръгнат от него признания, малтретирайки го и държейки го в поза, причинила позиционна асфикция и довела до смъртта му. За да аргументира това си твърдение, прокурорът се позовава именно на заключенията на обсъдените по-горе технически експертизи относно клетките, през които са обслужвани разговорите, провеждани от подсъдимите и от св. П. и К..

Този довод на държавното обвинение СГС намира за изцяло несъстоятелен както по вече изтъкнатите съображения, че за местонахождението на мобилните телефони не може да се съди от обслужващата мобилна клетка, така и по друго важно съображение, а именно, че по делото не се установява времеви интервал, в който да е могло да бъде предприето подобно нецелево транспортиране. Видно от показанията на св. Г. и отразеното в дневника – регистър на посетителите на Института по психология към МВР, които настоящата инстанция не намира причини да не кредитира, подсъдимите и св. К. и П. са напуснали ИП към МВР в 20,30 ч. на 21.01.2009 г., като в интервала 21,05 – 21,10 ч. са били пред института „Пирогов“ (по твърденията на св. А. – също вече обсъдени). През този период от време същите на два пъти са спирали, за да установят здравословното състояние на починалия. При това е напълно логично през останалото време да са осъществявали движение по съобщения от тях маршрут, като съдът не установява такъв отрязък, в който биха могли да се отдалечат от центъра на С., за да извършват твърдения от прокурора маршрут из източните квартали.

 

Заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство по делото фоноскопна експертиза, съдът изцяло кредитира, като прецени, че същото е обективно, всестранно и пълно, компетентно и ясно и не се оборва от останалите, събрани по делото гласни или писмени доказателствени източници.

 

По делото, в качеството им на веществени доказателства, са приложени дрехите, с които е бил облечен починалият към настъпване на смъртта му, както и биологични следи и хистологични проби, взети от трупа му. Същите са надлежно приобщен към материалите по воденото досъдебно производство, посредством отбелязване в надлежно съставени протоколи за оглед на местопроизшествие от 22.01.2009 г. и протоколи за доброволно предаване, поради което и предвид СМЕВД и СМЕ по метода на ДНК–профилирането, за съда не възникна съмнение, че са снети именно от трупа на К.. Предвид изложеното съдът намери, че посочените веществени доказателства са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, веществени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съдът прецени, че изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие от 22.01.2009 г. и от 20.04.2010 г. следва да бъдат кредитирани като годни писмени доказателствени средства, по смисъла на чл. 131, вр. чл. 127, вр. чл. 105, ал. 1 НПК, относно извършването на съответното действие по разследването, реда по който е извършено и събраните в резултат на това доказателства. В тази насока съдът съобрази, че действията по разследването, обективирани в същите, са извършени при стриктно спазване на императивните законови разпоредби на чл. 155 – 158 НПК, протоколите са изготвени по реда на чл. 128 НПК и съдържат всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК, реквизити. Ето защо и приобщените в хода на извършените действия по разследването вещи са годни веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 НПК.

Съдът прецени, че лекият автомобил, ползван от подсъдимите и от св. К. и П. за конвоиране на починалия К., е бил предмет на оглед едва на 20.04.2010 г., т.е. известно време след инкриминираната дата. Същевременно, като съобрази резултатите от така извършеното действие по разследването и събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните по делото като свидетели К. и П., прецени, че е налице пълна идентичност между автомобила – предмет на огледа и състоянието в купето на същия към 21.01.2010 г., и към датата на огледа, с тази особеност, че към инкриминираната дата същият е бил без поставена средна седалка. Поради това и съдът намери, че няма пречка да кредитира така съставения протокол като годно писмени доказателствено средство.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

І. По отношение на обвинението срещу подс. П. и В. за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК

 

В настоящото производство, наказателната отговорност на подсъдимите Б.З.П. и И.Н.В. е ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, извършено при условията на независимо съпричинителство.

Съставът на престъплението с горепосочената правна квалификация ще бъде осъществен, когато наказателно отговорно лице причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

От обективна страна, предмет на посегателство по този законов текст е друг жив човешки организъм, върху когото деецът упражнява такова отрицателно въздействие, което е от естество да причини неговата биологична смърт. Изпълнителното деяние на престъплението следователно е причиняване смърт на друг жив човешки организъм, като с настъпването й престъплението бива довършено.

Спецификата на разглежданото престъпно посегателство е, че изпълнителното деяние, което може да се осъществи чрез действие или бездействие, или чрез съчетание от действие или бездействие, непременно трябва да е елемент от упражняването на правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност.

Под „правно регламентирано занятие или дейност“ се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално разрешение. Субекти на престъплението по чл. 123 НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Разграничителният критерий между хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 123 НК е притежаването на специални знания. Извършването на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност от лице, което няма право за това, при която настъпи съставомерен резултат, съставлява престъпление по чл. 123, ал. 2 НК (вж. ППВС № 6/7.10.1969 г., т. 8 и 9, решение № 297/19.07.2012 г. по н. д. № 935/2012 г., ІІІ н. о. и други).

От су­бек­тив­на стра­на престъпле­нието по чл. 123 от НК може да бъ­де из­вър­ше­но са­мо по непред­паз­ли­вост в две­те й фор­ми, не­за­ви­си­мо да­ли на­ру­ше­нията на съответните пра­ви­ла за извършване на дейността, представляваща източник на повишена опасност, са из­вър­ше­ни умиш­ле­но, или по непред­паз­ли­вост, щом ка­то деецът не е искал или не е до­пускал настъп­ва­не­то на про­ти­воправ­ния ре­зул­тат.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с деянието си, подсъдимите П. и В. не са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав с горепосочената правна квалификация, като съображенията в тази връзка са следните.

Решаващо за съда в този смисъл се яви това, че подсъдимите не са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст. Същите не са извършили такова действие или бездействие, което да се яви в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на починалия К. или дори – да се насложи в механогенезата на смъртта на същия.

По-горе настоящият съдебен състав подробно мотивира изводите си от фактическа страна, относно причината за смъртта на починали К.. Според СГС в този му състав, това е внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, предвид болестното изменение на сърдечния мускул (който е бил болестно уголемен до 510 грама). Смъртта е настъпила на фона на употребен амфетамин, приет в среден период от време 18 – 24 часа до 5 – 7 дни преди настъпване на смъртта му.

Не се оправда тезата на държавното обвинение, че смъртта на починалия е настъпила в резултат на позиционна асфикция, причинена от поза, в която починалият продължително време да е бил принуждаван да заема в следствие упражнен натиск от подсъдимите, стоящи от двете му страни на задната седалка на горепосочения лек автомобил. И това е така по няколко съображения:

Първо, позиционната асфикция е сочена като една от възможните, но не и единствено възможната причина за смъртта на К. от вещите лица, изготвили съдебно-медицинските експертизи и КСМТППЕ по делото. Основанията на вещите лица да сочат позиционната асфикция като възможна причина за смъртта на К. са установените трупни находки, а именно – „екхимотична маска“ на лицето, кръвен застой и увреждания на езика, чиято механогенеза може да се яви гърчова симптоматика. Същевременно, установява се, че такива трупни находки може да се получат и в случаи на внезапна смъртта по различни причини, а уврежданията в областта на езика на починалия могат да се получат при прехапване и при изкуственото обдишване, което св. К. е предприел.

Второ, от събраните и подробно обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, няма данни починалият да се е намирал продължително време в такава особена поза, която да обуслови блокиране на гръдната система на диафрагмата или нарушаване на проходимостта на въздушните пътища. Същият е бил леко наведен напред при поставяне на белезниците в Института по психология – за около 10 – 15 сек., след това е седял леко наведен напред в автомобила – за време около 15 – 20 минути, но не и силно наведен или притиснат напред и то продължително време.

Трето, макар по делото да е безспорно установено, че към момента на извеждането му от Института по психология и въвеждането му в автомобила, управляван от св. П., починалият е бил с качулка, това е била качулката от неговия суичър, която не е покривала лицето му и не е препятствала дишането му, а не качулката, ползвана от тактическия екип към Д „ПОТП“ при отвеждането му в сградата на Дирекцията около 13,00 ч. на инкриминираната дата, която е покривала цялото му лице.

Както вече се посочи, по делото не се установява нито едно пряко доказателство, нито такава съвкупност от косвени доказателствени източници, която да позволява единствено възможен извод от фактическа страна, че по отношение на починалия К. е упражнявано насилие, докато е бил конвоиран от подсъдимите от Института по психология към сградата на Д „ПОТП“ или към Института „Н.И.Пирогов“, а още по-малко, че е бил поставен в поза, затрудняваща дишането му. А леко приведената поза, характерна за стоеж на лице с поставени на гърба му белезници за кратък период от време, не може да обуслови настъпването на позиционна асфикция, която да би могла да се яви причина за смъртта му. В тази насока вещите лица са категорични.

Констатираната причина за смъртта на К. – внезапна сърдечна смърт, действително може да се дължи освен на болестно увредения сърдечен мускул, още и на преживения интензивен стрес – макар и не абнормен, от К. при задържането му, проведената беседа и най-вече от уведомяването му за резултатите от полиграфическото изследване, а именно, че отговорите на директните въпроси касателно съпричастността му към извършено тежко престъпление, са били квалифицирани като лъжа. Подсъдимите, обаче, ни най-малко не са били съпричастни към поставянето на починалия в стресова ситуация. Същите единствено са конвоирали лицето, като отношението им към починалия е било в рамките на нормалното, без да се установява да са разговаряли с него във връзка с престъплението или по други теми, нито да са му упражнявали насилие или друго отрицателно въздействие.

В механогенезата на смъртта на К. е възможно да се е насложило кислородно гладуване от продължителното му стоене с белезници около китките, на фона на ускорения му метаболизъм, вследствие на високите нива на адреналин и общо увреденото му състояние от хроничния прием на наркотични вещества. В присъствието на подсъдимите, обаче, починалият е бил с поставени белезници за период не по-дълъг от 15 – 20 минути – период, недостатъчен за настъпване на животозастрашаващ кислороден глад. Отделно от това, кислородното гладуване от поставени белезници не може да се яви единствена причина нито за позиционна асфикция, нито за настъпване на смъртта на К..

 С оглед на така изложеното се налага единствено възможния и категоричен извод, че с поведението си подсъдимите не са причинили, а дори не са се явили и съпричина за настъпване на смъртта на К.. Същите не са упражнили каквото и да било отрицателно въздействие върху организма на починалия, което да е било от естество да доведе до настъпване на смъртта му или да се яви част от комплекс от причини, обуславящи вредоносния резултат.

В тази връзка, според съда, не се доказа тезата на държавното обвинение, че подсъдимите са използвали неправомерна физическа сила спрямо К., изразила се в директни удари по тялото и главата, удари и притискане на задържания върху конструктивни елементи в купето на автомобила, вследствие на която упражнена в неголям интервал сила К. получил травматични увреждания, довели до смъртта му.

И това е така, от една страна, тъй като по делото не се установи подсъдимите да са упражнявали физическо въздействие спрямо починалия, освен това, изразило се в поставяне на помощни средства – белезници от подс. П., което не е довело до причиняване на телесни увреждания (следите в областта на гривнените стави са били налични по тялото на починалия още към момента на поставяне на белезниците от П.). Подсъдимите не са нанасяли директни удари по тялото и главата на починалия, нито са го удряли и притискали върху конструктивни елементи в купето на автомобила, освен евентуално докато са му прилагали сърдечен масаж като реанимационно мероприятие – след като се е проявила пълната причина, довела до смъртта на К.. От друга страна, констатираните по трупа на К. телесни увреждания – получени по неустановен по делото механизъм (освен уврежданията в областта на гривнените стави), не са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

В този смисъл съдът отново ще отбележи, че подсъдимите не са упражнили физическо насилие спрямо К., което да е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, а ако при реанимационните мероприятия на същия са били причинени известни увреждания, то причиняването им е общественополезно, а не общественоопасно деяние, тъй като е било насочено към спасяване живота на починалия.

 

Отделно от това, настоящият състав дължи да отбележи, че подсъдимите не са допуснали нарушение на вменените им служебни задължения, което да се яви основание да се приеме, че са изпълнявали немарливо служебните си задължения.

Според обвинението, подсъдимите не са спазили императивните законови изисквания по чл. 72, ал. 1 и ал. 2 и чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗМВР (ред. стара). Тези доводи настоящата инстанция отново няма основание да сподели.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР (доп., ДВ, бр. 98 от 2008 г.) „При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган“.

Видно е, че правното основание, на което подсъдимите са били поставили помощни средства – белезници, на починалия, е било това по т. 3, пр. 1 от цитирания законов текст, респ. не се е явило противозаконно, а напротив – съответства на изискванията на закона.

Алинея 2 на чл. 72 от ЗМВР (ред. стара) посочва кои са помощните средства – белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети, поради което и априори същата не може да се яви нарушена от подсъдимите, тъй като не предписва задължителни правила за поведение, с които те да не са съобразили поведението си по служба.

Съгласно чл. 73 от закона, в относимата редакция, използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени. В конкретния случай не се установи подсъдимите да са употребили физическа сила спрямо К., а използваните помощни средства са били съответни на конкретната обстановка и предполагаемата висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, поради което не са били прекомерни. Употребените помощни средства не са застрашавали здравето и живота на конвоираното от подсъдимите лице.

По всички изложени по-горе съображения настоящата инстанция намира, че подсъдимите не са осъществили общественоопасно деяние – действие или бездействие, в т.ч. и твърдяното от държавното обвинение, което да се е явило причина или съпричина за настъпване смъртта на починалия К.. Същата се дължи на обективни обстоятелства, стоящи извън предприетите действия и психично отношение на подсъдимите спрямо починалия.

            Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 123, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието на подсъдимите от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. П. и В. не са осъществили престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

По изложените съображения, съдът призна подс. Б.З.П. и И.Н.В. за невиновни в това, на 21.01.2009 г., около 20,45 ч. в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, причинили смъртта на П.Д.К., ЕГН – **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана полицейска дейност, представляваща източник на повишена опасност – използване на помощни средства (белезници) и физическа сила от страна на служител на МВР по отношение на задържано под полицейски арест лице, регламентирана с чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗМВ (в редакцията с ДВ, бр. 98 от 2008 г.) и Наредба рег. № Із-1231/17.08.2006 г. за употребата на помощни средства от полицейските органи, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 3 ЗМВР (стар текст), като без да е налице някое от деветте правни основания по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР поставили белезници на арестувания К., при използването на белезници не ги съобразили с конкретната обстановка и личността на правонарушителя, не запазили здравето му и не взели всички мерки за опазване живота на лицето, спрямо което било насочено поставянето на белезниците; използвали неправомерна физическа сила спрямо К., изразила се в директни удари по тялото и главата, удари и притискане на задържания върху конструктивни елементи в купето на автомобила, вследствие на която упражнена в неголям интервал сила К. получил травматични увреждания:

- кръвонасядане в областта на централната област на пояса (резултат от травма с предмет с ограничена повърхност – възможно удар, притискане);

- нараняване по двете странични повърхности на езика, причинени от притискане и прехапване на езика (вероятно от удар, в т.ч. върху твърд тъп предмет);

- оток и кръвонасядане във външната половина на горния клепач на дясното око, кръвонасядане по ръба на клепачите на лявото око, повърхностни охлузвания на челото, охлузвания на дясната предмишница, кръвонасядания слепоочно двустранно в областта на веждите и ъглите на очите (резултат от тъпи травми – удари, притискане от твърд тъп предмет),

в резултат на поставените белезници и физическо насилие К. починал от позиционна (механична) асфикция, довела до остро разстройство на кръвообращението и кислородно гладуване, като деянието е извършено в условията на независимо съпричинителство, поради което и на основание чл. 304 НПК ги оправда изцяло по повдигнатото им обвинение да са извършили престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК.

 

ІІ. По обвинението срещу подс. П. за престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и повдигнатото срещу подс. Б.З.П. обвинение за това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч., в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН – ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия), са причинени по непредпазливост – престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не са налице предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подс. П. за осъществен състав на престъпление по този законов текст. И това е така по следните съображения.

Наказателната отговорност на подс. П. в производството е ангажирана за общо военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, чието систематично място е в Глава ХІІІ от Особената част на НК, озаглавена „Военни престъпления“, в раздел ІІІ „Длъжностни престъпления“. Субектите на престъпленията по Глава ХІІІ от Особената част на НК са очертани в разпоредбата на чл. 371 от НК.

Към инкриминираната по делото дата – 21.01.2009 г., е била в сила разпоредбата на чл. 371, б. „б“ НК (ред., ДВ, бр. 28 от 1982 г.), съгласно която за престъпления по тази глава носят отговорност лицата от редовия, сержантския и офицерски състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи, какъвто без съмнение подсъдимият е бил, с оглед заеманата от него длъжност към онзи момент – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – МВР.

Последвало е изменение на разпоредбата на чл. 371 от НК – със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 27 от 2009 г., като съгласно б. „в“ от същата (в редакция след изменението), наказателноотговорни за престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК, са държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи. Подсъдимият П. се явява държавен служител в структурно звено на МВР.

Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г., разпоредбата на чл. 371, б. „в“ НК е претърпяла изменение, като понастоящем за престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК е предвидено да носят отговорност държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато деянието е извършено във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. Обхватът на отговорността им е стеснен само в случай, че деянието е извършено в особена обстановка, визирана в цитираната законова разпоредба. Понастоящем държавните служители към МВР не носят отговорност за военни престъпления, в т.ч. и за общо военно длъжностно престъпление по чл. 387 от НК, в случай, че деянието не е извършено във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия.

В конкретния по делото случай срещу подсъдимото лице не е повдигнато обвинение деянието да е извършено при такава особена обстановка, а и липсват каквито и да било основания за това. С оглед на изложеното следва да се приеме, че към настоящия момент подс. П. не е възможен субект на престъплението по чл. 387 от НК. Налице е по-благоприятен наказателен закон, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, влязъл в сила между датата на извършване на инкриминираното деяние – 21.01.2009 г. и тази на постановяване на окончателния съдебен акт на тази инстанция – разпоредбата на чл. 371, б. „в“ от НК, ред., ДВ, бр. 53 от 2014 г., който изключва възможността подсъдимият да носи отговорност за общо военно длъжностно престъпление, извършено в мирно време и в мирновременна обстановка.

Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че към настоящия момент, с оглед приложението на чл. 2, ал. 2 от НК, подсъдимото лице не се явява субект на вмененото му престъпно посегателство и на това основание следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда преквалификация на деянието на подсъдимия по чл. 282 от НК, доколкото на П. е вменено извършването на непредпазливо длъжностно общо престъпление, а в системата на общото престъпление по служба по Глава VІІІ, раздел ІІ от Особената част на НК, не е уредено престъпно посегателство, което да е възможно да се осъществи непредпазливо.

Макар настоящата инстанция да намира, че с оглед приложението на принципа на по-благоприятния наказателен закон, подсъдимият е принципно наказателно неотговорен по повдигнатото му обвинение и това е достатъчно, за да мотивира произнасянето му в горния смисъл, за пълнота ще отбележи, че се съгласява с доводите на защитата, че с деянието си подс. П. не е осъществил и от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство.

На подсъдимото лице е вменено умишлено неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика.

Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията й към датата на извършване на инкриминираното деяние, е вменявала в задължение на обвиняемите да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР, да се намесят за оказване помощ на лице, намиращо се в опасност, за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

В конкретния по делото случай безспорно се установява, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по конвоиране на починалия К. от Института по психология към МВР до сградата на Д „ПОТП“ – МВР, находяща се в гр. С., бул. „********, в извънработно време, стриктно съблюдавайки дадената му устна заповед от началник сектора св. С.К. и от началник Д „ПОТП“ П.В., касаеща упражняването на функциите на МВР – конвоиране на задържано лице.

При изпълнение на задълженията си, произтичащи от функциите на МВР, подсъдимият се е намесил за оказване помощ на лице, намиращо се в опасност – починалият К., като е свалил белезниците на същия по нареждане на св. К. и е предприел активни мероприятия за спасяване живота на починалия – интензивен сърдечен масаж, заедно с подс. В. и със св. К.. В този смисъл настоящата инстанция намира, че подсъдимият не е допуснал нарушение на цитираната законова разпоредба.

Не се установява подсъдимият да е допуснал нарушение и на задълженията му, произтичащи от т. ІІІ от длъжностната му характеристика. Видно от специфичната длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ степен – разузнавач І степен“ в сектор „Оперативна реализация“ при ДПОТП – ГДКП – МВР, раздел ІІІ „Основни длъжностни права и задължения“, всеки от подсъдимите е имал следните задължения: усъвършенства професионалните си умения и навици по физическа подготовка, специална полицейска тактика, стрелкова подготовка и оперативно-издирвателна дейност; съгласувано с началника на сектора разработва, планира и организира мероприятия по решаването на постъпилите в сектора задачи съгласно принципите на специалната полицейска тактика и участва в специални полицейски операции; работи по противодействие и неутрализиране на престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури; събира информация за лица и престъпни групи и осъществява обмен на текущата информация по специалните полицейски операции; изготвя справки, информации и анализи на извършената от него работа по реализирането на постъпилите в сектора задачи и участието му в специални полицейски операции; под ръководството на началника на сектора организира взаимодействието с други сектори в Д „ПОТП“, с други оперативни звена на МВР и други държавни органи, овластени за това, за решаване на изпълняваните от сектора задачи и специални полицейски операции; участва в специалните операции с висока степен на риск на сектора, на регионалните структури за борба с организираната престъпност и други оперативни служби на МВР и други държавни органи, овластени за това; информира и се отчита пред непосредствения си началник за резултатите от служебната работа; съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачите, съобразно компетентността и специализацията си; спазва изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при даване степен на секретност и съхраняване на изготвяните документи; изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия; служителите на МВР имат задължения съгласно ЗБУТ.

Не се установява подсъдимият да не е изпълнил което и да било от така вменените му с длъжностната характеристика задължения (дейността по конвой на починалия К. не е регламентирана в НПК), а не се установява и длъжностната характеристика да е била връчена на подсъдимия, за да се яви задължителна спрямо него. Същият е участвал в СПО по задържане на лицето В.Я., спазил е стриктно указанията на висшестоящите му ръководители; същите не са били неправомерни и не са налагали очевидно за подсъдимия престъпление.

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. П. не е допуснал неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, което да се яви съставомерно по чл. 387, ал. 1 от НК. Същият не е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по този законов текст.

            Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 387, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. П. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият П. е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

По изложените съображения, съдът призна подс. Б.З.П. за невиновен в това на 21.01.2009 г., около 20,45 ч. в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено да не е изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това да са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия) да са причинени по непредпазливост, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

 

ІІІ. По обвинението срещу подс. В. за престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и повдигнатото срещу подс. И.Н.В. обвинение за това, че на 21.01.2009 г., около 20,45 ч., в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия), са причинени по непредпазливост – престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не са налице предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подс. В. за осъществен състав на престъпление по този законов текст. И това е така по следните съображения.

Наказателната отговорност на подс. В. в производството е ангажирана за общо военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, чието систематично място е в Глава ХІІІ от Особената част на НК, озаглавена „Военни престъпления“, в раздел ІІІ „Длъжностни престъпления“. Субектите на престъпленията по Глава ХІІІ от Особената част на НК са очертани в разпоредбата на чл. 371 от НК.

Към инкриминираната по делото дата – 21.01.2009 г., е била в сила разпоредбата на чл. 371, б. „б“ НК (ред., ДВ, бр. 28 от 1982 г.), съгласно която за престъпления по тази глава носят отговорност лицата от редовия, сержантския и офицерски състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи, какъвто без съмнение подсъдимият В. е бил, с оглед заеманата от него длъжност към онзи момент – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – МВР.

Последвало е изменение на разпоредбата на чл. 371 от НК – със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 27 от 2009 г., като съгласно б. „в“ от същата (в редакция след изменението), наказателноотговорни за престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК, са държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи. Подсъдимият В. е бил държавен служител в структурно звено на МВР.

Със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г. разпоредбата на чл. 371, б. „в“ НК е претърпяла изменение, като понастоящем за престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК е предвидено да носят отговорност държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато деянието е извършено във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. Обхватът на отговорността им е стеснен само в случай, че деянието е извършено в особена обстановка, визирана в цитираната законова разпоредба. Понастоящем държавните служители към МВР не носят отговорност за военни престъпления, в т.ч. и за общо военно длъжностно престъпление по чл. 387 от НК, в случай, че деянието не е извършено във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия.

В конкретния по делото случай срещу подсъдимото лице не е повдигнато обвинение деянието да е извършено при такава особена обстановка, а и липсват каквито и да било основания за това. С оглед на изложеното следва да се приеме, че към настоящия момент подс. В. не е възможен субект на престъплението по чл. 387 от НК. Налице е по-благоприятен наказателен закон, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, влязъл в сила между датата на извършване на инкриминираното деяние – 21.01.2009 г. и тази на постановяване на окончателния съдебен акт на тази инстанция – разпоредбата на чл. 371, б. „в“ от НК, ред., ДВ, бр. 53 от 2014 г., който изключва възможността подсъдимият да носи отговорност за общо военно длъжностно престъпление, извършено в мирно време и в мирновременна обстановка.

Поради това е настоящата съдебна инстанция намира, че към настоящия момент, с оглед приложението на чл. 2, ал. 2 от НК, подсъдимото лице не се явява субект на вмененото му престъпно посегателство и на това основание следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда преквалификация на деянието на подсъдимия по чл. 282 от НК, доколкото на В. е вменено извършването на непредпазливо длъжностно общо престъпление, а в системата на общото престъпление по служба по Глава VІІІ, раздел ІІ от Особената част на НК, не е уредено престъпно посегателство, което да е възможно да се осъществи непредпазливо.

Макар настоящата инстанция да намира, че с оглед приложението на принципа на по-благоприятния наказателен закон, подсъдимият е принципно наказателно неотговорен по повдигнатото му обвинение и това е достатъчно, за да мотивира произнасянето му в горния смисъл, за пълнота ще отбележи, че се съгласява с доводите на защитата, че с деянието си подс. В. не е осъществил и от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство.

На подсъдимото лице е вменено умишлено неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика.

Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията й към датата на извършване на инкриминираното деяние, е вменявала в задължение на обвиняемите да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР, да се намесят за оказване помощ на лице, намиращо се в опасност, за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

В конкретния по делото случай безспорно се установява, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по конвоиране на починалия К. от Института по психология към МВР до сградата на Д „ПОТП“ – МВР, находяща се в гр. С., бул. „********, в извънработно време, стриктно съблюдавайки дадената му устна заповед от началник сектора св. С.К. и от началник Д „ПОТП“ П.В., касаеща упражняването на функциите на МВР – конвоиране на задържано лице.

При изпълнение на задълженията си, произтичащи от функциите на МВР, подсъдимият В. се е намесил за оказване помощ на лице, намиращо се в опасност – починалият К., като е предприел активни мероприятия за спасяване живота на починалия – интензивен сърдечен масаж, заедно с подс. П. и със св. К.. В този смисъл настоящата инстанция намира, че подсъдимият не е допуснал нарушение на цитираната законова разпоредба.

Не се установява подсъдимият да е допуснал нарушение и на задълженията му, произтичащи от т. ІІІ от длъжностната му характеристика. Видно от специфичната длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ степен – разузнавач І степен“ в сектор „Оперативна реализация“ при ДПОТП – ГДКП – МВР, раздел ІІІ „Основни длъжностни права и задължения“, всеки от подсъдимите е имал следните задължения: усъвършенства професионалните си умения и навици по физическа подготовка, специална полицейска тактика, стрелкова подготовка и оперативно-издирвателна дейност; съгласувано с началника на сектора разработва, планира и организира мероприятия по решаването на постъпилите в сектора задачи съгласно принципите на специалната полицейска тактика и участва в специални полицейски операции; работи по противодействие и неутрализиране на престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури; събира информация за лица и престъпни групи и осъществява обмен на текущата информация по специалните полицейски операции; изготвя справки, информации и анализи на извършената от него работа по реализирането на постъпилите в сектора задачи и участието му в специални полицейски операции; под ръководството на началника на сектора организира взаимодействието с други сектори в ДПОТП, с други оперативни звена на МВР и други държавни органи, овластени за това, за решаване на изпълняваните от сектора задачи и специални полицейски операции; участва в специалните операции с висока степен на риск на сектора, на регионалните структури за борба с организираната престъпност и други оперативни служби на МВР и други държавни органи, овластени за това; информира и се отчита пред непосредствения си началник за резултатите от служебната работа; съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачите, съобразно компетентността и специализацията си; спазва изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при даване степен на секретност и съхраняване на изготвяните документи; изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия; служителите на МВР имат задължения съгласно ЗБУТ.

Не се установява подсъдимият да не е изпълнил което и да било от така вменените му с длъжностната характеристика задължения (дейността по конвой на починалия К. не е регламентирана в НПК), а не се установява и длъжностната характеристика да е била връчена на подсъдимия, за да се яви задължителна спрямо него. Същият е участвал в СПО по задържане на лицето В.Я., спазил е стриктно указанията на висшестоящите му ръководители; същите не са били неправомерни и не са налагали очевидно за подсъдимия престъпление.

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. В. не е допуснал неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, което да се яви съставомерно по чл. 387, ал. 1 от НК. Същият не е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по този законов текст.

            Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 387, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. В. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият В. е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

По изложените съображения, съдът призна подс. И.Н.В. за невиновен в това на 21.01.2009 г., около 20,45 ч., в гр. С., в служебен лек автомобил марка „Додж“ с ДК № *******, собственост на МВР, предоставен за ползване на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ при Главна дирекция „Криминална полиция“, като длъжностно лице – разузнавач ІІ степен, категория „Г“ – ІІІ степен, инспектор в сектор „Оперативна реализация“ към Д „ПОТП“ – умишлено да не е изпълнил задълженията си по служба, регламентирани с чл. 176, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР и с т. ІІІ от длъжностната характеристика, и от това да са произлезли тежки вредни последици – смъртта на П.Д.К., ЕГН ********** – като настъпилите тежки вредни последици (смъртта на пострадалия) да са причинени по непредпазливост, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В настоящото производство, съдът прие за съвместно разглеждане предявените от пострадалия Д.А.К. – законен наследник на починалия П.Д.К., граждански искове срещу подс. Б.З.П. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане.

Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство и предявените от С.Ц.К. – законен наследник на починалия П.Д.К., граждански искове срещу подс. Б.З.П. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане.

Така предявените граждански искове има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните права и свободи на личността.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подсъдимите П. и В., ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Кумулативното наличие на тези елементи обуславя деликтната отговорност на подсъдимите в производството.

По делото безспорно се установи, че гражданските ищци – Д. и С. К.– родители на починалия П.К., са преживели тежко смъртта на сина си, тъй като приживе са били в близки отношения, помагали са си, виждали са се често са разчитали на подкрепата на сина си. Гражданските ищци ще останал завинаги лишени от синовната обич и подкрепа на починалия К.. Това е основание да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

Същевременно, по делото не се установи подсъдимите да са осъществили противоправно и наказуемо деяние, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на П.К.. Наследодателят на гражданските ищци е починал от внезапна сърдечна смърт от сърдечна дисритмия, а не от твърдяната от обвинението позиционна асфикция. Подсъдимите ни най-малко не са съпричастни към настъпване на смъртта на починалия – същите не са упражнили насилие спрямо него; не са го поставили в такова състояние, което да обуслови затруднения в дишането или сърдечния му ритъм; не са въздействали отрицателно по начин, който да се насложи в механогенезата на настъпване на леталния изход. Напротив – своевременно и в рамките на възможностите си, са предприели активни действия за спасяване на живота му, при възприетото от тях влошаване на здравословното му състояние, макар същото да се е оказало неефективно.

Предвид това, следва да се приеме, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

С оглед гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетите за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански искове от Д.А.К. – баща и законен наследник на починалия П.Д.К., срещу подс. Б.З.П. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане,  следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от С.Ц.К. – майка и законен наследник на починалия П.Д.К., срещу подс. Б.З.П. в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, както и срещу подс. И.Н.В. – в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане, също следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът прецени, че направените по делото разноски в размер на 24 220,22 лева (двадесет и четири хиляди двеста и двадесет лева и двадесет и две стотинки), следва да останат за сметка на държавата.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Съдия при СГС: