Р Е Ш Е Н И Е №….
гр.С., 10.02.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 74 - ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас НИКОЛОВ
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 26 646 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано е по иск, предявен от Н.-М. Ф. Ал-Албуад против ,,Турски авиолинии'' АД, регистрирано в Търговския регистър на Република Турция под регистрационен №75184 на 30.01.1960г, със седалище и адрес на управление летище ,, Ататюрк'', Йешилкьой/Бакъркьой, 34149 гр. Инстанбул, Република Турция, чрез Търговско представителство ,,Турски авиолинии - Тюрк Х. Йолларъ'', ЕИК: 121546781.
Ищецът Н.-М. Ф. Ал-Албуад твърди, че на 23.08.2011г. е пътувал с авиокомпания ,,Турски авиолинии'' АД по дестинацията Бахрейн-Истанбул-С. с международни полети №BAHRTK0775 от Бахрейн до Истанбул и №ISTATK1027 от Истанбул до С. За пътуването бил закупен билет №2352481771642. поддържа, че преди тръгването си е регистрирал и предал багажа си на летището в Бахрейн, състоящ се от две пътнически чанти с общо тегло от 34кг.От служителите на авиокомпанията ищецът получил бордни карти съответно за полет №BAHRTK0775 и за полет №ISTATK1027. След пристигането си на летището в гр.С., ищецът установил, че регистрираният от него багаж липсва, като липсата била констатирана с констативни протоколи 1A108742 и 1А108743. На това основание ищецът предявил рекламация пред превозвача за изплащане на обезщетение за липсващ багаж, както и молба за писмен отговор от 04.09.2012г. С отговор от 18.09.2012г. Търговско представителство ,,Турски авиолинии - Тюрк Х. Йолларъ'' заявило, че отказва да изплати претендираното обезщетение, поради множество подобни случаи на ищеца, свързани със закъснение, загуба или повреда на багажа му в кратък период от време, както и поради това, че обстоятелствата, свързани със загубата са противоречиви.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът, да бъде осъден да му заплати сумата от 1360 лева, представляваща обезщетение по чл.75 ЗГВ, вр. чл.76 ЗГВ. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 20.06.2013г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът търговско представителство ,,Турски авиолинии'' АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и недоказан. Сочи, че ищецът е подал рекламация извън преклузивния срок, предвиден в чл.127 от Закона за гражданското въздухоплаване. Също така прави възражение за изтекла погасителна давност, позовавайки се на чл.120 от ЗЗД, във вр. с чл.378, т.1, вр. чл.377 от ТЗ. В подкрепа на твърдението си, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, ответникът изтъква липсата на доказателства за съставен констативен протокол за липсващия багаж, както и че не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че вредата е настъпила през времето, когато багажът е бил под надзора на превозвача. Претендира разноски.
С оглед наведените от страните твърдения съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.75, вр. чл.76 от ЗГВ, във връзка с чл.33 от Конвенция за уеднаквяване на някой правила за международния въздушен превоз:
Отговорността на превозвача следва да се квалифицира като договорна, основаваща се на неточно изпълнение на дължимата по договора престация. По своята правна природа отговорността на въздушния превозвач за вреди, причинени при превоз на пътници от закъснение, загуба или повреда на багаж, смърт или телесна повреда на пътник е обективна, безвиновна отговорност, която обхваща имуществени (претърпените загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Водещ при квалифицирането на отговорността като договорна или деликтна е видът на нарушения интерес - негативен или позитивен. Следователно, изхождайки от този принцип, отговорността на въздушния превозвач за вреди, причинени поради смърт или телесна повреда на пътника, тъй като те представляват нарушаване на негативнен интерес, защото са неочаквани и се случват непредвидено, независимо от наличието на валидно сключен между пътника и превозвача договор за въздушен превоз, ще бъде деликтна, а при закъснение, повреди, липси или загубата на багажа му, представляват нарушаване на очакването на пътника на точно изпълнение на дължимата от превозвача насрещна по договора за въздушен превоз престация, което обосновава квалифицирането на отговорността на последния в цитираните хипотези и в настоящия казус, като договорна. С оглед на гореизложеното претенцията на ищеца намира своята регламентация в чл.75, вр. чл.76 ЗГВ.
Съгласно чл.75 ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. Съгласно чл.66 ЗГВ договорът за превоз на пътници се доказва с пътнически билет, а предаването на багажа - с багажна квитанция. Освен това, характерна особеност при този вид отговорност е, че за предявяването на съдебен иск ЗГВ изисква рекламация до превозвача, както и рекламацията изцяло или частично да е била отхвърлена или да не е бил получен отговор в законоустановения срок като комулативно дадени предпоставки за допустимостта на исковата претенция.
Следователно, успешното провеждане на предявения иск предполага установяването на следните общи кумулативно предвидени предпоставки: валидно възникнало правоотношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение да превози ищеца и неговия багаж по дестинацията, посочена в исковата молба; настъпването на щета, изразяваща се в липса на багаж; настъпването й да е през времето, когато багажът е бил под надзора на ответника;предявена в срок рекламация до превозвача, която да е отхвърлена или оставена без отговор.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на ищеца.
На първо място, установява се, че е закупен билет №2352481771642 за пътник Н.-М. Ф. Ал-Албуад с маршрут Бахрейн-Истанбул-С. Посочено е, че пътуването се осъществява с международни полети №BAHRTK0775 от Бахрейн до Истанбул и №ISTATK1027 от Истанбул до С.
Установява се, с оглед съдържанието на представения билет 2352481771642, обективиращ договора за въздушен превоз на пътници, че същият е сключен с авиокомпания ,,Турски авиолинии'' АД, за която е възникнало задължението да осигури превоза на ищеца Н.-М. Ф. Ал-Албуад., в качеството му на пътник и на неговия багаж с полет №BAHRTK0775 и полет №ISTATK1027.
Страните не спорят, че ответникът е бил опериращ превозвач по линията Бахрейн-Истанбул-С. По делото са представени билет за наднормен/допълнителен багаж и бордни карти за полет №BAHRTK0775 и полет №ISTATK1027.
Съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. След присъединяването на България към Европейския съюз на 01.01.2007 г., общностното право се ползва с примат пред националното. С оглед на което, Конвенцията за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз, ратифицирана със закон на 16.07.2003 г., в сила от 09.01.2004 г. за Република България и на отделно основание, като част от правото на Европейския съюз, е приложимо право, ползващо се с приоритет пред националните норми, уреждащи материята на международния въздушен транспорт. Процесните полети с маршрути Бахрейн-Истанбул и Истанбул-С., отговарят на изискванията на понятието ,,международен полет'', съгласно чл.2 от КУНПМВП. Установи се по делото, че е налице договор за превоз с ,,Турски авиолинии'' АД, по силата на който за авиокомпанията е визникнало задължението да осигури превоза на ищеца Н.-М. Ф. Ал-Албуад., в качеството му на пътник и на неговия багаж.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, съдът приема, че е съществувало договорно отношение, пораждащо за ответника задължение да превози ищеца и неговия багаж по маршрута Бахрейн-Истанбул-С.
От събраните по делото доказателства е видно, че страните не спорят относно наличието на щета, изразяваща се в липсата на регистрирания багаж на ищеца, констатирана при пристигането му на летището в С.
Страните не спорят и че регистрираният багаж е един на брой, състоящ се от две пътнически чанти с общо тегло от 34кг. Действителната стойност на багажа не е установена, поради което размерът на отговорността на превозвача при липса на регистрирания багаж ще бъде до регламентирания предел в чл.22,ал.1, т.2 от КУНПМВП.
Последната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е предвидена в чл.134 във вр. с чл.127, ал.1 от ЗГВ. Извършената рекламация до превозвача, в предвидения за това срок и нейното частично или пълно неуважаване, обуславя възникването на правото на иск. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че направената рекламация е извън регламентирания срок в чл.127, ал.1 ЗГВ.С оглед на това, че в настоящия случай приложимо право е КУНПМВП Чл.127, ал.1, предл. трето от ЗГВ следва да се тълкува съобразно нейните разпоредби. В чл.17, ал 3, предл. второ от КУНПМВП е предвидено, че когато регистрираният багаж не е пристигнал до изтичане на 21 дни от датата, на която е трябвало да пристигне, същият се смята за загубен и в 14 - дневен срок пътникът има правото да упражни срещу превозвача правата, произтичащи от договора за превоз - правото на рекламация. До изтичане на 21-ия ден багажът все още не се смята за загубен и правото на рекламация не е възникнало. При несъответствие на нормите на националното право с това решение от КУНПМВП, намира приложение чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Видно от изложените по делото факти, багажът е следвало да бъде получен на 23.08.2011 г., когато е установена липсата на летище С., а жалбата, изпратена до ответника, е получена на 13.09.2011 г., предвид което същата е в подадена в предвидения преклузивен срок.
Ответникът, от своя страна, прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.120 ЗЗД, вр. чл.378, т.1, вр. чл.377 от ТЗ. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като е налице противоречие между нормите на националното право и тези на КУНПМВП, като в този смисъл и позовавайки се на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България следва да приеме за приложимо право, регламентираното в Конвенцията. В чл.35 на посочената Конвенция е установено, че правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок две години, считано от датата на пристигане в местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен. Към датата на подаването на исковата молба в настоящето производство не са изминали две години от датата на пристигане и следователно искът е предявен в срок.
В заключение съдът приема, че искът по чл.75, вр. чл.76 ЗГВ е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът оспорва размера на предявения иск. При липса на установена действителна стойност на багажа се прилага принципът на изчисляване на килограм брутна тежина, като в случая претендираната сума се формира от умножението на всеки килограм багаж по 40лв. Съгласно чл.22,т.2 отговорността на превозвача при липси е до 1000 специални права на тираж. Към датата на постановяването на съдебното решение(27.01.2016г) курсът на 1000 специални права на тираж се равнява на 2498.75лв. Видно от гореизложеното, съдът намира, че предявения иск следва да се уважи в пълния размер от 1360лв. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 20.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските: При този изход на спора следва да се присъдят разноските в пълен размер от 276,40лв.
Така мотивиран, С. районен съд, 74 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА търговско представителство ,,Турски авиолинии – Турк хава йолларъ'' АД, регистрирано в Търговския регистър на Република Турция под регистрационен №75184 на 30.01.1960г, със седалище и адрес на управление летище ,, Ататюрк'', Йешилкьой/Бакъркьой, 34149 гр. Инстанбул, Република Турция с ЕИК 121546781 да заплати на Н.-М. Ф. Ал-Албуад, с ЕГН: XXXX, адрес: гр.С., ул. В. М. 9Б, вх.Г, ет.5, ап.83 на основание чл.75, вр.чл.76 ЗГВ сумата от 1360 лв, представляваща обезщетение за липса на багаж, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 276,40 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.