Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 13.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16368 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.К.К., Г.Н.К. и Х.Н.К. – Ф. срещу П. на РБ за осъждането й да заплати на ищците съответно сумите от 80 000 лева на Н.К. и по 10 000 лева – на Г.К. и Х.К. – Ф., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение за убийство, за извършване на което наследодателят им Н.К. е посочен като помагач.

От ответника е постъпил отговор, в който е направено възражение за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Възразява и че за част от вредите ищците вече били обезщетени.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От изложените в исковата молба твърдения предявените от ищците искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

На първо място съдът приема за безспорно установен фактът, че ищцата Н.К.К. е била съпруга, Г.Н.К. – син, а Х.Н.К. – Ф. – дъщеря на Н.Г.К..

За своите неимуществени вреди от незаконен арест и задържане на Н.К., от наложената му мярка за процесуална принуда „домашен арест“, от воденото срещу К. наказателно производство и за вреди от извършено спрямо Н.К.К. претърсване и изземване всеки от ищците е обезщетен с влязло в сила решение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 13690/2006 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.

Настоящият деликт се изразява в това, че П.е повдигнала и поддържала обвинение на три други лица – О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А.за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК, като за извършването му Н.Г.К. е сочен като помагач.

През 2006 г. в СГС е бил внесен обвинителен акт, с който О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А.са привлечени към наказателна отговорност за умишлено умъртвяване на Надежда Костадинова Георгиева по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, с користна цел, с цел да бъде прикрито друго престъпление и предумишлено. Като помагач в извършване на престъплението е посочен Н.Г.К..

Наказателното производство е приключило на 24.03.2015 г. с окончателна влязла в сила оправдателна присъда.

За период от четиринадесет години в рамките на воденото наказателно производство с името на Н.Г.К. се е свързвало извършено от други лица престъпление, като К. е сочен като техен помагач. Безспорно това е внесло напрежение в живота на ищците като членове от семейството на К..

Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че животът на ищците е бил силно негативно повлиян от обстоятелството, че името на техния съпруг и баща се е свързвало с тежко умишлено престъпление от общ характер, за което се е предвиждало наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. До приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда те са търпели вреди от опетненото име на всеки от тях като родственик на помагач в извършване на най-тежкото умишлено престъпление. Значителна част от колегите и приятелите на Н.К. и Г.К. са се отдръпнали от тях. Принудителната социалната изолация, в която са изпаднали е довела и до поведенчески промени, свързани със затвореност и нежелание за общуване.

С поддържане на обвинението в продължение на близо петнадесет години ответникът е дал повод за непрекъснати коментари, включително публикации, интервюта и други журналистически материали по повод престъпление с участието на Н.К.. Всичко това е било повод за нови тревоги, негативни преживявания и напрежение за Н.К. и Г.К.. Към мъката от настъпилата на 28.12.2002 г. смърт на техния съпруг и баща се е насложило и чувството на безсилие пред поддържаните обвинения в убийство с участие на Н.К.. До постановяване на окончателната оправдателна присъда през 2015 г. ищците Н.К. и Г.К. са търпели вреди от това, че техният близък е подозиран за участие в извършване на квалифициран състав на убийство.

Въпреки че производството е приключило с оправдателна присъда, неговата продължителност е оказала влияние върху качеството на живот на ищците. Безспорно те са чувствали унизени, уязвими и с накърнено чувство за справедливост.

Не е налице пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на Н.К. и воденото наказателно производство. Първоначалните данни за сериозно влошеното й здравословно състояние са от 2014 г., когато е била постановена оправдателната присъда от състав на СГС. Действително, продължителното напрежение е оказало своето влияние върху здравето на Н.К., но то може да се дължи и на фамилна обремененост, възраст, начин на живот и други фактори, без отношение към поддържаното от П.на РБ обвинение.

При съобразяване на търпените от ищците вреди и особеностите в източника на тяхното причиняване, характера на вредоносните действия на служители при ответника, поддържали неоснователно обвинение за престъпление, в извършване на което са твърдели Н.К. да е участвал и продължителността на наказателното производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за Н.К. е 15 000 лева, а за Г.К. - 10 000 лева.

По отношение на начина, по който Х.К. – Ф. е понесла опетняването на името на баща й доказателства по делото не се събраха. Разпитаните по делото свидетели нямат непосредствени впечатления от търпените от тази ищца страдания. Налице е трайна практика на ВКС, според която особеностите на неправомерните действия предполагат понасяне на вредни последици - накърняване на неимуществени блага. Това са неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, в конкретния случай свързани с неминуема обида, безсилие и притеснения от свързване на името на баща й с извършено тежко умишлено убийство. По тези съображения съдът приема, че дължимото обезщетение на Х.К. – Ф. е в размер на 2 000 лева.

Ответникът е направил възражение за погасителна давност на вземанията за обезщетения в хода на устните състезания. Същото е преклудирано като несвоевременно заявено, съгласно указания в т. 4 на ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., поради което не следва да се обсъжда.

С оглед изхода на спора, на ищцата Н.К. се дължат разноски в размер на 630 лева, на Г.К. – 560 лева, а на Х.К. – Ф. – 112 лева.

Отхвърлените частично искове на Н.К. и Х.К. – Ф. обосновава отговорността им за разноски на ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване броя и размера на предявените искове, извършените процесуални действия и характера на претенциите, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски на стойност 369 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*******да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което съпругът й Н.Г.К. е посочен като помагач, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 630 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*******да заплати на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което баща му Н.Г.К. е посочен като помагач; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 560 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*******да заплати на Х.Н.К. - Ф., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О.А.А., П.Д.К.и Д.Т.А., за извършване на което баща й Н.Г.К. е посочен като помагач, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 112 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.К.К., ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН ********** и Х.Н.К. - Ф., ЕГН **********, всички с адрес *** да заплатят на П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*******сумата от 369 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: