Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……..05.2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

мл.с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА                     

при секретар Капка Микова,

като разгледа докладваното от съдията Митева

въззивно търговско дело № 202 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на Г.С.С., срещу решение №172/05.12.2017г по гр.д. 392/16г по описа на РС- Девня, в частта, с която е бил отхвърлен иска й срещу “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, за заплащане на горница над присъдени 1754,45лв до общо 3304,45лв, претендирани като подлежащи на връщане платени по нищожен договор за потребителски кредит вноски за възнаградителна лихва.

В жалбата си, чрез адв. Ф.(САК) ищцата се позовава на необосновани изводи за частична неоснователност на претенцията й, поради погрешно интерпретиране на установените факти относно получените от кредитора плащанията по нищожен договор и противоречиви изводи по приложението на закона. Въззивницата излага,  че въпреки установеното със заключението на вещото лице плащане на вноски, включващи главницата и допълнително начислените от кредитора възнаградителни лихви съдът е приел за допълнително дължима в цялост получената от въззивницата главница и е уважил възражение за прихващането й, без да отчете, че тази част от кредита е бил вече върнат с текущи вноски. Счита, че в резултат на нищожността на кредитната сделка, правото на реституция на даденото от всяка от насрещните страна налага отчитане на вече получената с вноските суми като възстановяване на кредитния ресурс в цялост. Сочи, че при предявяването на своето вземане за връщане на неоснователно събраните от въззиваемия суми е посочила само горница над получената от кредитора главница, поради което и това нейно вземане е единствената изискуема подлежаща на връщане между страните престация. С доводи за липса на основание за повторно прихващане на главницата моли претенцията й да бъде изцяло уважена, като съответно се отмени само тази част от постановения съдебен акт.

Въззиваемата страна е пропуснал да изложи доводите си по жалбата. В първата инстанция небанковата финансова институция е поддържала възражение за съдебно прихващане, основано на претенция за връщане на предоставена на кредитополучател главница в размер на 1550лв.

По същество насрещните страни не са пледирали пред въззивния съд.   

Страните претендират насрещно за определяне на разноски.

По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определение  №912/12.03.2018г., като не са налице нови обстоятелства, налагащи  ревизия на това произнасяне.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК (ред. преди ДВ бр. 86/2017г) и е действително, като в обжалваната отхвърлена част съответства на предявения иск за присъждане на получена от ответника сума, начислена по сметка на кредитополучател като възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит, събрана без основание от платени вноски. Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на ищцата, изложени при предявяването на иска: събиране от кредитна институция на възнаградителна лихва по предоставен в нарушение на закона потребителски кредит, над размера на върнатата чиста стойност на заема. При тези твърдения разгледаният спор е квалифициран надлежно като кондикционен иск в хипотезата на липса на начално основание на престирането  (condictio sine causa), уреден в чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД. Така обоснованото вземане за връщане на горница от получено над главница плащане, съответства на допустима претенция, основана на отричане на правото на ответника да задържи вече получени лихви след установяване на нищожността на кредита. 

В обжалвания акт липсва указание за начин на изплащане на паричната сума, претендирана от ищцата, в съответствие с изискването на нововъведен реквизит на този вид решения по чл. 236 ал. 7 ГПК. Доколкото обаче предметът на делото е уреждане на последици от получено кредитиране по нищожен договор, между страните вече е налично съгласие за предоставяне на парични средства по конкретна банкова сметка ***, посочена при усвояване на кредита. Съдът отчита представените по делото доказателства в тази връзка и намира, че може да допълни липсващото съдържание на диспозитив с тези данни.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания по установените факти и допълнително събраните гласни доказателства, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постановеното решение не е обжалвано в частта му, с която е прогласена нищожността на договора за револвиращ заем от 28.12.2011г., поради което липсата на договорно основание за събиране на лихвата следва да се зачита като установена със сила на пресъдено нещо в настоящия процес.

Неоспорими са и фактите пораждащи правото на връщане на лихвата, присъдена с необжалванета част от решението: по нищожния договор въззиваемото дружество е предоставило главница от 1550лв, а с текущи месечни вноски внесени за сметка на въззвиницата (подробно описани в приложение 1 към експертизата, приета в първа инстанция на л. 218), е получило общо 4936.96лв, от които само 586,56лв са били отнесени за погасяване на главница, 4267,89лв са отчетени като възнаградителни лихви и 82.51лв са приети като лихва за забава.

Спорно е само съществуването на насрещно вземане за връщане на предоставената по нищожния договор чиста стойност на кредита, предявено с  възражение за съдебно прихващане от въззиваемия. Въззвиният съд отчита, че това възражение изобщо не може да бъде разглеждано, тъй като процесуалното условие, при което е предявено изключва фактическия състав, който го поражда. За да бъде извършено прихващане, е необходимо ответникът да посочи свое насрещно вземане, което да има за предмет право, различно от вече очертаното от ищеца като предмет на делото. Ищцата изначално е ограничила претенцията си до възстановяне като недължимо платени само на суми, надхвърлящи чистата стойност на кредита, като е признала изрично, че кредиторът има основание да задържи получените плащания до размера на усвоената главница. В този смисъл, установяването на това вземане налага предварително приспадане на  главницата в полза на кредитора като задържана на правно основание (чл. 23 ЗПК). Ето защо очертавайки дължимата горница съдът установява и погасяването на посоченото като предмет на съдебно прихващане насрещно вземане от ответника. Въззивният съд преценява, че посочените твърдения на ответника неправилно са били възприети като основание на възражение за прихващане, вместо да се квалифицират и докладват като оспорване на размера на претенцията на ищцата, ако действително ответникът не е бил съгласен с признатия от ищцата размер на основателните плащания. В случая обаче, в отговора си ответникът е посочил точно толкова главница, колкото и ищцата е признала, поради което между тях изобщо не е бил очертан спор. Още повече, че и вещото лице е потвърдило, че вноските надхвърлят сумата от 1550лв, която кредиторът е претендирал да получи, а горницата над нея до общо платените му 3386,96 лв несъмнено представляват задържани без основание суми. 

При така установеното въззивният съд намира, че ищцата е доказала в цялост фактическия състав, породил право да иска присъждане на заплатени по нищожния договор суми над чистата стойност на кредита, Същевременно не е възникнало и насрещно нейно задължение за допълнително заплащане на нещо повече на кредитора. Оспорването на размера на тази претенция, е останало изцяло необосновано. Претенцията на въззивницата за присъждане на целия предявен размер от 3304.45 лв е основателна и съответно на този краен резултат обжалваната част от решението  следва да се отмени.

Разликата в крайния резултат обуславя ревизия на определените разноски за първа инстанция. След уважаването на пълния размер на претенцията на ищцата, липсва основание за понасяне на отговорност за разноски направени от насрещната страна, съответно и към вече определените по реда на чл. 38 ЗА разходи, следва да се добави и сума, съответно на допълнително присъдената част от основателния иск.  Като съобрази, че защитата на ищцата е осъществена по предявени от нея основателни два иска (за прогласяване на нищожност на договор на стойност 1550 лв и за връщане на задържани без основание суми от 3304.45лв)  и неоснователна претенция срещу нея (за установяване на сборно вземане от общо 1949,84лв) минималните размери, определени на осн. чл. 2 ал. 5 вр. чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ№ 1 от 9.07.2004 г. за защитата по всеки от тях ще възлезе  на съответно 338.50лв,  461.31лв и 366,49лв  или общо за първата инстанция възнаграждението, дължимо на предоставил безплатна услуга адвокат е общо 1166,30лв. Съответно следва да се присъди допълнителна горница от 256лв над вече определените само 910.41лв.

По претенциите за разноски в настоящото производство, съдът съобразява, че несъбраните такси за основателно въззивно обжалване следва да се възложат на въззиваемата страна, ведно с минимален размер на хонорар, определен за безплатно предоставена адвокатска услуга. Доколкото пред настоящата инстанция усилията на адвоката са се изчерпали с изготвяне на жалбата, но представителят не се е явил пред съда, обемът на тази услуга съответства на възнаграждение от 300лв по чл. 9 ал. 1 от НМРАВ№ 1 от 9.07.2004 г.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени от освободената по реда на чл. 83 ал.2 ГПК страна държавни такси, които се възлагат на осъдения ответник, съответно в размер от  31лв за въззивна и 62лв за първа инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №172/05.12.2017г по гр.д. 392/16г по описа на РС- Девня, в частта, с която е бил отхвърлен иск по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД за заплащане на горница над присъдени 1754,45лв до общо 3304,45лв и са определени разноски в полза на ответника за първа инстанция в размер на 19.41 лв,  като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.С.С., ЕГН **********,***, допълнително още 1550лв(хиляда петстотин и петдесет лева), представляващи горница над присъдени на основание чл.55, ал.1, предл.1, от ЗЗД 1754,45лв до общ сбор от  3304,45 лв, съставляващ  получена  без основание договорна /възнаградителна/ лихва над чистата стойност на кредита, събрана по нищожен договор за револвиращ заем № 5000714503 от 28.12.2011г., платима по сметката на ищцата  в "Юробанк България" АД(ПОЩЕНСКА БАНКА) с IBAN ***.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх. В,  ДА ЗАПЛАТИ НА   адвокат Д.Ф. от САК, допълнително  сумата от 256лв(двеста петдесет и шест лева), представляваща горница над  определените само 910.41лв. до общо 1166,30лв., сборно възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство на Г.С.С. в първата инстанция, както и сумата от 300лв (триста лева), представляваща възнаграждение за безплатната адвокатска услуга във въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд - гр. Девня в  Обединена българска банка АД (ОББ) BIC ***, IBAN ***авна такса по основателна част от иска в размер на 62лв (шестдесет и два лева) на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Окръжен съд - гр.Варна  в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, несъбрана държавна такса по основателно обжалване в размер на 31лв (тридесет и един лева) на основание чл.78 ал.6 от ГПК

Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК, по арг. от чл. 280 ал.2 ГПК.

Да се обяви в регистъра на съдебните актове на осн.  чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.