Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              29.10.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7668 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.12.2017г., гр.д.33746/17г., СРС, 151 с-в отхвърля предявения от Р.С.В. против „П.И.Б.“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 4 000 лв. – главница, ведно със законна лихва от 22.02.2011г., сумата 1 487,08 лв. - договорна лихва за периода 19.06.2009г. - 12.11.2010г., сумата 703,08 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода 07.07.2009г. - 22.02.2011г., сумата 39 лв. - годишна такса, както и разноски по делото в размер на 124,58 лв. за д.т. и 499,17 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 28.02.2011г., гр.д.7684/11г., СРС, 38 с-в, поради изтичането на погасителна давност и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 50 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Р.С.В.. Счита, че цесията за процесните вземания не е съобщена на ищцата и не я обвързва. Цесията няма действие и поради уговореното прехвърляне на вземания, които вече са били погасени по давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи иска.

Въззиваемият – ответникът по иска „П.И.Б.“ АД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ответника - „Е.М.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.02.2017г., ч.гр.д.7684/11г., СРС, 38 с-в и изпълнителен лист от 28.02.2011г. са издадени в полза на ответника „П.И.Б. ДСК” АД срещу наследодателя на ищцата Р.С.В., като кредитополучател, относно процесните вземания по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта по разплащателна сметка № 51РКО-В-1271 от 10.10.2007г. за сумата 4 000 лв. – главница, ведно със законна лихва от 22.02.2011г., сумата 1 487,08 лв. - договорна лихва за периода 19.06.2009г. - 12.11.2010г., сумата 703,08 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода 07.07.2009г. - 22.02.2011г., сумата 39 лв. - годишна такса, както и разноски по делото в размер на 124,58 лв. за д.т. и 499,17 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С договор за  прехвърляне на вземания от 14.11.2016г.,  ответната банка цедира процесните вземания в полза на подпомагащата я по настоящото дело страна „Е.М.“ ЕООД. В отклонение от чл.99, ал.4 ЗЗД, според който действието на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника е обусловено от съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и цедент, клаузата на § 5, ал.5 от цесионния договор предвижда възможност съобщаването да се извърши от новия кредитор и цесионер – настоящото трето лице помагач „Е.М.“ ЕООД. За овластяването ответникът издава изрично пълномощно. Ищцата, като наследник на кредитополучателя, се счита уведомена за цесията при получаване на препис от отговора на исковата молба с доказателства, където ответната банка се позовава на цесията и представя уведомление за нея.

Щом като цесията е извършена след стабилизиране на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 ГПК, както и предвид нововъвенения с отговора на исковата молба нов спорен факт за цедиране на вземанията, а също и с оглед привличането на цесионера като трето лице помагач на ответника, ищцата има правен интерес да предяви специалния отрицателен иск по чл.439, ал.1 ГПК. Чрез него разполага с възможност да оспори изпълнението поради недължимост на вземанията като погасени по давност спрямо ответната банка, която съгласно чл.100, ал.1 ЗЗД отговаря за съществуване на вземането по време на прехвърлянето. В тази връзка, следва да се съобрази, че ответникът и подпомагащата го страна ще бъдат обвързани от задължителните в отношенията им мотиви на решението съгласно чл.223, ал.2, изр.1 ГПК, а с насрещната ищцова страна - от установителното действие на решението – чл.223, ал.1 ГПК.

От  момента на влизане в сила на съдебното изпълнително основание, каквото е заповедта за изпълнение, започва да тече нова погасителна 5-годишна давност съобразно чл.117, ал.1 вр. чл.110 ЗЗД. Същата е прекъсната и спряна съгласно чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с поискването от взискателя да се предприеме принудително изпълнение най-късно на 06.06.2011г. Тогава с подадена до ЧСИ молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, едновременно овластява ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и посочва принудителни способи, в съответствие с разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС. Според постановките на същата т.10 от ТР, нова погасителна давност за вземанията  започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване  настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното  поискано или предприето валидно изпълнително действие.

В случая, на 05.08.2011г., ЧСИ предприема действие по налагане на възбрана. След това последно принудително изпълнително действие, нито е искано извършването на ново от ответника, като взискател или от третото лице помагач, като присъединен кредитор, нито ново е извършвано от ЧСИ, поради което към 05.08.2016г. изтичат и двата законни срока – преклузивен и давностен. Исковете за признаване за установено, че вземанията не се дължат като погасени по давност са основателни.       

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.

 Ищцата пред първа инстанция установява разноски от 137.05 лв. – д.т. и 720.65 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 68.53 лв. за д.т., които се дължат изцяло в размер на 926.23 лв. за двете инстанции.

В договора за правна защита и съдействие на ищцата пред въззивна инстанция е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 627 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.        

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 11.12.2017г., гр.д.33746/17г., СРС, 151 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, че  Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „П.И.Б.“ АД, *** сумата 4 000 лв. – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта по разплащателна сметка № 51РКО-В-1271 от 10.10.2007г., ведно със законна лихва от 22.02.2011г., сумата 1 487,08 лв. - договорна лихва за периода 19.06.2009г. - 12.11.2010г., сумата 703,08 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода 07.07.2009г. - 22.02.2011г., сумата 39 лв. - годишна такса, сумата 124,58 лв. - деловодни разноски и сумата 499,17 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 28.02.2011г. по гр.д.7684/11г., СРС, 38 с-в, като  погасени по давност.

 ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, *** да заплати на Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***.23 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, *** да заплати на адв. Д.Л.Ф., САК, с адрес на кантора: гр.София, ул. „********сумата 627 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.    

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника - „Е.М.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.