Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 111

 

Гр. В. Търново,  13.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Великотърновски апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание, на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румян Жеков                                                                   

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Петя Стоянова

                                                             Диана Василева

 

         При участието на секретаря Ваня Чантова и в присъствието на прокурора от апелативна прокуратура С. Калчев като разгледа докладваното от съдията Петя Стоянова ВНОХД № 104/2019 г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

 

Русенски окръжен съд с присъда от 26.11.2018 г., постановена по НОХД № 762/2017 г. по описа на съда е признал подсъдимите Н. Р. В. и Д. Д. Ц. за виновни да са извършили за деяние по чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и вр. 63 ал.2 т.1 от НК. Наложил им е наказания, както следва на Н. В. единадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, на Д. Ц. – девет години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето, през което и двамата са били с мярка за неотклонение „задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Присъдил е държавни такси и разноски.

Разпоредил се е с веществените доказателства по делото.

Осъдил е двамата подсъдими В. и Ц. да заплатят солидарно на Т. В. С. сумата от 100 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като е отхвърлил гражданският иск в останалата му част като неоснователен и недоказан, да заплатят също на Л. Х. С. сумата от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление. Присъдил е ДТ и разноски, като е осъдил подсъдимите да заплатят на Т. С. по 933 лв. и на Л. С. по 1400 лв. съразмерно на уваженият граждански иск и разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при Русенска окръжна прокуратура. Оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание само по отношение подсъдимия Д. . Иска се изменение на постановения съдебен акт в частта на наложеното наказание на този подсъдим като се увеличи същото – от 9 на 11 години лишаване от свобода.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимият Ц. адв. П. . Развиват се съображения за липса на общност в умисъла между двамата подсъдими и наличие на „екцес”, поради което се иска да бъде отменена присъдата по отношение на този подсъдим като неправилна и незаконосъобразна, вместо което същият да бъде признат за виновен единствено за деяние по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.2 т.2 от НК. При условията на алтернативност се претендира намаляване размера на наложеното наказание, тъй като същото се явявало прекомерно завишено. С жалбата се заявява и искане за намаляване размера на гражданските искове. В допълнително изложени съображения се развиват подробно доводите на защитата на този подсъдим. Твърди се също нарушение на процесуалния закон, тъй като не бил допуснат до разпит свидетеля Й. .

В съдебно заседание подсъдимият В. изразява изрично становището си, че не желае да обжалва постановеният съдебен акт. Той и защитникът му – адв. В. намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Ц. , след противоречие в линията на защита се отказва от единия от защитниците си – адв. Ч. .

Подсъдимият Ц. лично и защитникът му – адв. П. поддържат подадената жалба. Излагат се подробни съображения за липсата на общност в умисъла между двамата подсъдими. Молят Ц. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение и осъден за деяние по чл. 198 от НК за каквото единствено е имал умисъл. Протестът на прокуратурата като неоснователен да бъде оставен без уважение. Поддържа се и алтернативното искане за намаляване размера на наложеното наказание.

Въззиваемите граждански ищци Л. Х. С. и Т. В. С. и повереника им – адв. С. редовно призовани, не се явяват и не заемат становище по подаденият протест и жалба на подсъдимия Ц. .

Представителят на прокуратурата поддържа подаденият протест. Намира наложеното по отношение на подсъдимият Д. наказание за занижено предвид личността му и начина на извършване на деянието. Предлага първостепенната присъда да бъде изменена, като бъде наложено наказание по отношение на Ц. в размер на 10 години лишаване от свобода, тъй като все пак следва да бъде съобразен по-малкият му принос за настъпване смъртта на пострадалия. Жалбата на този подсъдим и защитникът му като неоснователна да се остави без уважение. Развива съображения за наличието на общност в умисъла, поради което и намира, че Ц. законосъобразно е осъден по обвинението така, както му е повдигнато.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в протеста и жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

 

По фактическата обстановка

 

Окръжният съд е възприел фактическа обстановка, която в основни линии е съобразена със събраните по делото доказателства. Въззивният съд я възприема в значителна степен с малки различия, на които ще обърне внимание по-долу и в най-общи линии тя се изразява в следното:

Към момента на деянието и двамата подсъдими – Н. Р. В. и Д. Д. Ц. са били непълнолетни. Н. В. е роден на 11.09.1999 г. в РГърция, български гражданин, живущ в гр. Р., с основно образование, не е осъждан, не работи, учел в самостоятелна форма на обучение. Родителите му са разведени от 2008 г., а баща му починал в края на 2016 г. Н. В. имал проблеми с поведението в училище, сменял няколко училища, след което преминал на самостоятелна форма на обучение. Майката трудно се справяла с поведението му и с осъществяването на контрол върху него. Приятелската среда на Н. В. е от криминалния контингент и голяма част употребяващи наркотични вещества. Наркотици употребявал и подсъдимият В. . Води се на учет в ДПС за извършен грабеж от малолетно лице и кражба, и спрямо него били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

Подсъдимият Д. Д. Ц. също е роден през 1999 г. – на 22.12. в гр. Р., където живее. Основно образование, неженен, не работи, също учел в самостоятелна форма на обучение. Този подсъдим живеел с родителите си. Майката обаче работела в чужбина, бащата бил целодневно на работа също и трудно осъществявал контрол върху поведението на Ц. Д. се водел на учет в ДПС във връзка с извършена кражба на хранителни продукти от магазин, за което имало наказателно производство и му били наложени възпитателни мерки. Имал и други прояви, свързани с кражби на части от МПС. И на този подсъдим средата, с която контактувал била от криминално проявени лица, той също употребявал наркотични вещества.

Двамата подсъдими Н. В. и Д. Ц. се познавали и били в приятелски отношения.

На 13.03.2017 г. вечерта подсъдимият Д. бил със свои приятели – св. Т. в питейно заведени „Бига” в гр. Р.. Това било около 20.00 часа. По времето докато бил там около 20.25 ч. получил обаждане и провел разговор с другия подсъдим, в който разговор В. казал на Ц. да вземе два ножа и маски и да се видят по-късно.

Подсъдимият В. в периода след 19.00 часа бил със свои познати – св. С. в кв. „Здравец”, около „Олимп” в гр. Р.. Към тримата за известно време се присъединявали и други лица, като употребявали наркотици – марихуана. Тримата си говорели за извършване на грабежи, като В. предложил да оберат някой таксиметров шофьор и дори да го убият, но св. С. не искали да извършват убийство, били съгласни само да ограбят някого. Около 20.25 ч. подс. В. се обадил на подсъдимия Д. му казал да вземе ножове и маски и да се видят по-късно. По време на този разговор Ц. казал на В. , че е в заведение „Бига”. Двамата подсъдими се срещнали около и след 21.00 часа на ул. „Плиска” в гр. Р., в близост до заведение ”Париж”. Подсъдимият В. бил със св. С. с Й. И. Цветанов носел със себе си два ножа – единият с дървена дръжка, другият сгъваем и две шапки и дал на В. единият нож - с дървена дръжка и обща дължина 30.5 см., с черен кожен калъф - факт който бил възприет от другите присъстващи. Четиримата продължили да обикалят в този район на гр. Р., като тръгнали към кв. „Здравец” в посока спирка „Олимп”, където седнали в беседка, находяща се зад бивше кино „Здравец” в града. Там продължили да говорят за извършване на грабежи като ставало въпрос да ограбят таксиметров шофьор и ако трябва да го убият. Подсъдимият В. предложил да наемат таксиметров автомобил, да поискат да ги закара извън града и да оберат шофьора. Предложил също да убият шофьора, а колата да продадат на пункт за вторични суровини. Св. С. Й. и Й. И. не искали да извършват убийство. Около 00.00 – 01.00 ч. св. С. ги оставил и се прибрал в дома си. След тръгването на св. С. , подсъдимият В. набавил наркотични вещества – марихуана и амфетамин и останалите трима – двамата подсъдими и св. Й. ги употребили.потребили и алкохол. Не по-рано от 00.00 часа на беседката, където били тримата дошли и св. С. неин приятел. Те поседели за кратко там, като св. И. забелязала, че двамата подсъдими са употребили наркотични вещества, забелязала и нож на масата в кожен калъф, след което тя и приятелят й си тръгнали. Към 02.30 часа от беседката си тръгнал и св. Й. в крайна сметка около и след 03.00 часа останали само подсъдимия Ц. подсъдимият В. . Около 03.00 часа двамата подсъдими тръгнали да търсят таксиметров шофьор, когото да ограбят, а при съпротива и да убият в каквато насока били водените разговори. Предварително се уговорили след като наемат таксито, да кажат на шофьора да ги закара до с. Н.. В момента, в който таксито спре, подс. Ц. да отвори вратата на шофьора, а В. да го избута отвътре. Около 04.00 часа на 14.03.2017 г. подсъдимите Ц. и В. се намирали на пиаца за таксита при „Товарна гара” гр. Р.. Там видели три таксиметрови автомобила – първият с водач св. В. , втория – с водач пострадалия С. и третия с водач св. Й. . Двамата подсъдими избрали автомобил „Шкода Фабия” с ДК № С* с водач В. М. С. Тъй като В. С. им се сторил по-възрастен от останалите двама, поради което смятали, че няма да може да им окаже голяма съпротива, избрали него. Валери С. работел като таксиметров шофьор близо 20 години, работел само нощем – излизал в 19 часа и се прибирал сутрин в 07.00 часа.

Двамата подсъдими се качили в таксито на С. , и попитали 17 лв. дали ще стигнат, за да ги закара до с. Н.. С. се съгласил. На предната седалка до шофьора седнал подсъдимият В. , а на задната седнал подсъдимият Ц. .

В 04.01 часа таксиметровия автомобил потеглил от стоянката, управляван от пострадалия С. от гр. Р. в посока с. Н.. При пристигане в селото, подс. В. насочвал шофьора накъде да кара и като стигнали до ул. „Христо Ботев” му указал да спре. В 04.24 постр. С. спрял таксиметровия автомобил на мястото, което му било указано на ул. „Христо Ботев” в с. Н.. Докато вадел касова бележка, подсъдимият Ц. излязъл бързо от автомобила, отворил вратата на таксиметровия шофьор. Подсъдимият В. ударил с крак пострадалия, извадил ножа и му нанесъл 6 леки удара в дясното бедро. Подсъдимият Ц. пък нанасял удари с юмрук в областта на главата на С. Василев и Ц. успели да избутат от автомобила пострадалия, който паднал на земята. В това състояние, Ц. му нанасял удари с крак в стомаха и главата. През това време от автомобила излязъл подсъдимият В. , който отишъл при пострадалия и подсъдимия Ц. . Въпреки множеството нанесени удари на В. С. , В. продължи да нанася удари с ножа в областта на гърдите, като два от тях попаднали в лявото и дясно гръдни зърна.плашен от нападението, С. се опитал да се отбранява, при което част от ударите с нож попаднали в двете му ръце. През цялото време викал за помощ.спял да се изправи и се придвижи на известно разстояние от автомобила към дом № 37. След него вървял подсъдимият В. , който му нанасял удари с ножа в гърба. Пострадалият паднал пред дом № 37 на земята в дясностранично положение. Подсъдимият В. изпратил подсъдимия Ц. да приведе таксиметровия автомобил в движение, а той останал при пострадалия. След като Ц. направил няколко неуспешни опита да запали автомобила се върнал при пострадалия и В. Видял, че от близката къща от терасата ги наблюдава човек, а подсъдимият В. бил надвесен над тялото на С. и му нанасял удари с ножа. Един от тези удари попаднал в аортата на пострадалия и я прерязал, вследствие на което последвала остра кръвозагуба, която не след дълго довела до настъпване на смъртта на пострадалия. Цветанов казал на В. , че ги наблюдава човек от терасата на къщата и двамата тръгнали към таксиметровия автомобил отново да направят опит да го приведат в движение.

Междувременно човекът, който наблюдавал от терасата на домът си бил св. В. . Той се бил събудил от продължителен лай на кучетата и излязъл на терасата. Видял в близост спряно такси и мъж, който приближава към неговата ограда. Тъй като оградата му била висока и не могъл да види повече, той се облякъл и излязъл навън, за да види какво се случва. Пред домът си видял мъж, който лежал – това бил пострадалия С. , който успял да каже „извикай линейка, убиха ме”. В това време възприел, че някой се опитва да запали, намиращото се наблизо такси и видял мъж с качулка, който се приближавал към него – това бил подсъдимият В. , на когото св. Г. казал, че ще извика полиция, а В. му отговорил да не вика полиция, че вчера бил излязъл от психото. Св. Г. се прибрал в домът си и веднага подал сигнал на тел. 112. В това време двамата подсъдими, които вече били отишли към автомобила, правили неуспешни опити да го приведат в движение, но не успели. Подсъдимите решили да вземат пари и вещи от таксито - В. взел – мъжко портмоне, в което имало 60 лв., СУМПС, лични документи и карти, собственост на пострадалия С. и ключа за автомобила, а Ц. – запалка с надпис „camel” и тръгнали да се отдалечават. По пътя подс. В. първо изхвърлил ключа за автомобила – до дом № 27, а след това и ножа, с който нанасял удари – до дом № 44 и двете на ул. „Христо Ботев”. Малко по-късно, подс. В. установил, че му няма мобилния телефон. Хвърлил на другия подсъдим Ц. портмонето, което бил взел и се върнал да си търси телефона. При хвърлянето на портмонето, от него се разпилели монети, които Ц. започнал да събира. След като В. намерил телефона си, двамата се отдалечили в близка гориста местност.

Междувременно след като подал сигнал на тел. 112, св. Г. отново излязъл на улицата - там вече бил само пострадалия. Георгиев се приближил до него и повикал, но С. вече не реагирал. На местопроизшествието в 04.50 часа пристигнал медицински екип, но само била констатирана смъртта на пострадалия С.

Приживе в 04.29 ч. пострадалият С. успял да се обади по телефон на св. В. негов колега, на когото успял да каже - „Заклаха ме, умирам. В Николово съм”. Св. М. веднага се обадил на диспечерката на таксиметровата фирма и предал какво се е случило, след което отишъл в офиса. Там видял, че на монитора GPS системата показвала, че автомобилът на С. се намира в с. Н., на ул. „Христо Ботев”, а междувременно диспечерката вече била подала сигнал на тел. 112.

След като подсъдимите не успели да приведат в движение таксиметровия автомобил, В. започнал да търси начин да се приберат в гр. Р.. Около 04.30 часа потърсил св. Ю. като му писал в приложението на Фейсбук – Месинджър и го попитал дали може да ги вземе от с. Н.. Св. Ю. писал, че се е прибрал и си е легнал, попитал какво е станало. Подсъдимият В. му отговорил, че е направил „нещо ужасно”, „простотия” и му казал, че ще му е задължен цял живот – само да го измъкне. Разговорът в месинджър между двамата продължил, но в крайна сметка Ю. отказал да отиде до с. Н. и преустановил връзката. След това около 04.45 ч. подсъдимият В. писал и на друг свой познат - св. Р. , но и той отказал. Около 07.00 часа двамата подсъдими излезли от гористата местност, а по-късно стигнали до чешма, където се измили, тъй като били много кални. По пътя били забелязани от св. В. . Около 07.32 ч. подсъдимият Ц. пазарувал цигари от магазин на „Наркоп” с. Н., където на излизане бил забелязан от полицейски служител – св. П. , който вече имал задача да установи лица на възраст около 30 години във връзка с извършеното тежко престъпление. Св. П. го проверил - поискал му документите за самоличност, но подс. Ц. не носел лична карта в себе си, държал се спокойно, казал си имената и ЕГН, след което бил освободен и се върнал при подс. В. . Двамата подсъдими разделили останалата сума от 50,67 лв. в портмонето на пострадалия помежду си и хвърлили портмонето зад метален трафопост.

Около 08.30 часа подс. В. потърсил трети свой познат – св. М. го помолил да го вземе от с. Н., като му казал, че ще му плати горивото за отиване и връщане. Св. К. се съгласил и около 09.00 часа тръгнал от гр. Р., като подс. В. му бил обяснил къде точно да спре. Спрял на указаното място в селото, където В. и Ц. дошли и се качили в автомобила. На св. К. му направило впечатление, че били кални. Василев си съблякъл якето и шапката и ги хвърлил на задната седалка. Св. К. спрял да заредят гориво на бензиностанция в с. Н. и тръгнали към гр. Р.. По пътя подсъдимият В. разказал на К. за извършеното – че заклал таксиметров шофьор с нож, и е направил най-голямата простотия в живота си. Казал му също, че това се е случило около 04.30 часа и са се крили в близката гора. При пристигане в гр. Р., св. К. спрял първо в Пътна полиция, където имал лична работа, след това оставил подсъдимия Ц. в района на РУ „Ангел Кънчев” в близост до заведение „Уолстрийт”, а подсъдимия В. кв. „Здравец” до „Лидъл”. При слизането си подс. В. казал на К. , че на задната седалка си е оставил дрехите, но те не му трябвали. Св. К. се прибрал в дома си, но бил притеснен. Около 13.00 часа на същия ден, отново излязъл, срещнал се със свой познат св. Д. , а след това отишли до бензиностанция „Лукойл” на бул. „Христо Ботев”, където работел друг техен познат - св. Б. . Тихолов усетил, че К. е притеснен и в отсъствието на К. , го попитал какво има. Св. К. му разказал всичко – че сутринта ходил да вземе до с. Н. подс. В. , който бил с още едно момче, че В. му казал, че е извършено убийство. Впоследствие К. споделил това и със св. К. . Към 14,30-15часа св. К. изхвърлил дрехите на подсъдимия В. , които останали в неговия автомобил в контейнер, в близост до бензиностанция „Гап-трейд” , находяща се в гр. Р. № 1* като преди това ги сложил в чанта с надпис „Лидъл”. След това св. К. се срещнал със св. Ю. св. Ю. разказал на К. , че подсъдимия В. му писал в „Месинджър” за отиде да го вземе от с. Н., но той не отишъл, а К. му разказал, че отишъл сутринта и го взел от там. Последвали разговори между свидетелите К. , Ю. , М. и Т. , след което Т. намерил и дал на К. телефон на служител от криминална полиция и той съобщил това, което знаел.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според момента, за който свидетелстват показанията на свидетелите могат да бъдат обособени в три групи.

Първа група - показания на свидетели очевидци. В тази група могат да бъдат обсъдени показанията на св. В. , който единствено е очевидец на част от деянието, на св. Н. , който е възприел единият от подсъдимите на сутринта в с. Н., след извършването на деянието и на св. В. , видяла двамата подсъдими в с. Н. на 14.03.2017 г. сутринта след извършеното деяние.

Св. Г. живее в с. Н., на ул. „Христо Ботев” № 37. От депозираните му пред съда показания се установява, че през м. март 2017 г. около 04.00 часа сутринта, той се събудил от силен лай на кучета. Станал и погледнал от терасата на втория етаж към улицата. Видял човек с качулка, който се приближавал към домът му, видял и паркирано такси на около „стотина” метра от домът му. Тъй като оградата му била висока и не виждал добре, облякъл се и слязъл да види какво се случва. Излязъл на улицата и видял, че пред портата му лежи човек. Попитал го какво прави там и пиян ли е, а човекът му отговорил „Извикай линейка, убиха ме”. В момента, в който говорел с човека виждал таксито. От тази посока дошло момче с качулка. Св. Г. го попитал какво прави тука и му казал, че ще извика полиция, а момчето отговорило „Не викай полиция, скоро съм излязъл от психото”. Свидетелят останал с впечатление, че има двама души, тъй като, когато възприел момче с качулка до портата, чул че някой се опитва да запали таксито. Той е категоричен, че момче с качулка е видял на два пъти - първият път като се показал на терасата, и втори път, след като слязъл на улицата в момента, в който разговарял с падналия мъж, дошло бягайки момче с качулка, с което впоследствие провел разговор. Свидетелят уточнява детайли относно възприятията си - възприетото от него било младо момче – младеж, но не е сигурен дали едно и също момче е възприел и двата пъти. След като разговарял с момчето, св. Г. се прибрал, взел си телефона и тръгнал да излиза отново, като по пътя се обадил на тел. 112 и съобщил какво е видял. След повторното си излизане, на улицата бил само мъжът, който лежал на земята и с когото св. Г. отново опитал да проведе разговор, но той вече не реагирал, други хора вече нямало. Надникнал и в таксито – и там нямало никой. Таксиметровия автомобил бил оставен на фарове. Свидетелят изчакал да дойде бърза помощ, и на място било установено, че пострадалият мъж е починал. Съдът е инкорпорирал частично показанията на този свидетел от ДП, досежно описанието, което той е дал на момчето с което е разговарял, а именно: млад мъж, висок около 1,70, слабо телосложение, със светло кафяво яке, може би кожено, но ръкавите и качулката били черни. Надолу бил обут и облечен в нещо тъмно. Скулесто, продълговато лице, избръснат. Свидетелят е заявил, че не може да го разпознае, тъй като лампата на улицата се падала отзад на момчето и не може да каже нищо конкретно за лицето му. От показанията на този свидетел, съпоставени с обясненията на двамата подсъдими следва да бъде изведен и изводът, че първият път от терасата св. Г. е възприел подсъдимият Ц. , който на свой ред също го е възприел, а вторият път е възприел подсъдимият В. , с когото е разговарял.

Двамата подсъдими на сутринта след деянието били възприети от св. В. , която живее в с. Н., на улицата, която се намира срещу кметството. На сутринта на 14.03.2017 г. около 07.00 часа М. отивала да си нахрани животните, когато се разминала с двамата подсъдими. Тя ги възприела като две фигури, които вървели в посока от гората към селото. И двамата били с якета и качулки.

След това подсъдимият Д. бил възприет от свидетеля Н. . Към 2017 г. той бил младши полицейски инспектор в участък с. М., който обслужва и с. Н.. П. извършил проверка на подсъдимия Д. сутринта на 14.03.2017 г. От показанията му се установява, че на 14.03.2017 г. участвал в заградителни мероприятия в района, поради извършено тежко престъпление. Трябвало да спират всички МПС и да извършват проверки на водачите. Свидетелят отишъл до кметството в с. Н., за да вземе бланка за записване на МПС. На 30 м. от кметството имало магазин. Свидетелят видял, че срещу него върви момче на видима възраст 15-16 г. с бейзболна шапка и черен анцуг, суитчър или яке, черни маратонки с електриково зелени ленти. Тъй като имало извършено тежко престъпление, свидетелят в качеството си на младши полицейски инспектор го извикал, за да му извърши проверка. Поискал му личен документ. Момчето казало, че го е забравило, но си казало трите имена и ЕГН. Св. П. запомнил, че се казва Д. Ц. Тъй като бил с мокри ръце и маратонки, св. П. го попитал защо е мокър, а Ц. отговорил, че си е мил маратонките, тъй като бил окалян. Петков попитал какво прави в близката гора, а Ц. отговорил, че се разхожда бил на гости при баба си. В ръцете си държал кутия цигари „Виктори”. Тъй като подс. Ц. не отговарял на даденото на полицията описание /търсели около 30-годишен/, св. П. го пуснал без да има каквито и да било съмнения в него, още повече, че подсъдимият не предизвикал никакви съмнения и с поведението си. Според този свидетел нямало никакви видими признаци Ц. да е бил употребил наркотици. Показанията на този свидетел имат значение и за физическото състояние, в което се е намирал подсъдимият Ц. адекватно, не предизвикващо никакви съмнения за употреба на наркотични вещества, без елементи на притеснение. Те съдържат също така данни за това как е бил облечен този подсъдим – съобразно изложеното по горе, както и какво е правил непосредствено преди проверката- миел калните си маратонки, тъй като е бил в гората.

Показанията на тримата свидетели от първата група са логични, последователни и непротиворечиви. Всеки един от тях добросъвестно възпроизвежда видяното от него. Въззивният съд ги кредитира изцяло с доверие, не само защото не открива в тях противоречие – нито вътрешно или с останалият доказателствен материал, но и защото кореспондират с обясненията на подсъдимите, а освен това не би могло да се коментира каквато и да била заинтересованост. От тях се установява времевия интервал на настъпване на смъртта на пострадалия, факта, че извършителите са били двама и се съдържа описанието им, както и какво са правили след като извършили деянието и от кого първо са били възприети, така както е възприето и във фактическата обстановка.

Във втора група следва да бъдат обособени показанията на свидетелите, които са имали контакт или са възприели двамата подсъдими или пострадалия непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние. В тази група следва да се обсъдят показанията на св. В. , Й. И. Й. , В. В. Й. , С. И. , Т. Д. , Й. Д. И. , С. В. Й.

Свидетелите В. М. , В. Й. , Й. И. Й. са колеги на пострадалия С. – таксиметрови шофьори.

Св. Венцислав М. се е засякъл на работа с пострадалия С. по пътя в гр. Р., около час и половина преди случилото се. А около 03.00 часа на 14.04.2017 г. е водил телефонен разговор с него във връзка с услуга, за която С. го помолил. По–късно същата сутрин - около 04.25 часа, св. М. отишъл на адрес и чакал клиент, когато му звъннал телефона. Видял, че го търси В. С. Вдигнал телефона и разпознал гласът му, но С. говорел много бавно и провлачено и св. М. не го разбирал. Три пъти го попитал какво му казва и единственото, което разбрал било „Заклаха ме.мирам. В Николово съм”. Св. М. му казал да затвори, че ще го открият и ще му пратят екип, след което веднага набрал диспечерката на фирмата, казал й, че колегата е наръган с нож някъде в Николово. Закарал клиентката си и веднага се качил при диспечерката на таксиметровата фирма. Там на монитора видял, че джипиеса показва,че автомобилът на В. С. се намира действително в с. Н., на ул. „Христо Ботев”. А непосредствено преди това диспечерката вече се била обадила на тел. 112. По-късно разбрали, че С. е мъртъв.

Св. В. Й. и Й. И. Й. са били другите двама таксиметрови шофьори, които на 14.03.2017 г. са били на пиацата до товарна гара гр. Р., заедно с пострадалия В. С. И двамата свидетели са възприели две момчета, които дошли заедно, минали от двете страни на автомобила на С. и се качили в него. Според св. Й. момчетата изглеждали напълно нормално. Едното момче било с качулка. Едното момче било малко по-високо, едното било малко по-пълно и двете момчета се качили на задната седалка от двете страни. Показанията на св. Й. от ДП частично са инкорпорирани досежно обстоятелството къде точно са се качили момчетата в автомобила на пострадалия и в колко часа е станало това. На ДП свидетелят е заявил, че това се е случило около 04.00 часа и двете момчета са седнали едното отпред, другото отзад. След приобщаването на тази част от показанията свидетелят е заявил, че с категоричност си спомня, че и двете момчета са седнали отзад - едното от ляво, другото от дясно.

Според св. В. около и след 04.00 часа сутринта на 14.03.2017 г. той възприел две млади момчета, облечени в тъмни дрехи, единият с качулка, другият с шапка, но и двамата имали нещо на главите. Те се насочили към такситата, подминали неговата кола и влезли в тази на пострадалия С. И според този свидетел едното момче минало от ляво, другото от дясно и като че ли и двамата седнали на задната седалка. Валери светнал червената лампа- заето такси и потеглил. Показанията и на този от ДП свидетел са прочетени в частта, касаеща мястото, на което са седнали двете момчета. Той също е твърдял, че едното момче е седнало отзад, а другото – отпред. Свидетелят не ги отрича, но твърди, че си мисли, че останал с впечатление, че и двамата седнали отзад.

Въззивният съд кредитира с доверие показанията на тримата свидетели. Те са логични, непротиворечиви и еднопосочни. Що се касае до показанията на вторите двама свидетели съдържащи противоречивост, досежно мястото, на което седнали двете момчета, ангажирали таксито на пострадалия, съдът кредитира тези от ДП, тъй като те кореспондират с обясненията на двамата подсъдими. А обстоятелството, че не си спомнят с точност следва да се отдаде на изминалия период от време – близо две години от датата на деянието. В останалите части в показанията на тези двама свидетели не се констатира никакво противоречие. От показанията на тези свидетели също се установява времевия интервал на деянието, както и факта, че извършителите са двама.

Свидетелите Т. Д. и Й. Д. И. са били с подсъдимия Д. непосредствено преди срещата му с подсъдимия В. , вечерта на 13.03.2017 г.

Св. Димитров при разпита си пред първата инстанция не е заявил никакви подробности относно срещата си с подс. Ц. на 13.03.2017 г. вечерта. Потвърдил е само, че е бил в заведение с Ц. и едно момиче – Й. Тримата си тръгнали от заведението, казали си „чао”, Д. си тръгнал, Д. продължил с Й. Показанията на свидетеля, депозирани на ДП са инкорпорирани от съда. След прочитането им свидетелят ги е потвърдил и е заявил, че ги поддържа. От тях се установява, че вечерта на 13.03.2017 г. Димитров бил в заведение „Бига” в гр. Р. с подсъдимия Ц. . Пили по една бира, след което си тръгнали. Преди да се разделят, подс. Ц. им казал, „Хайде да ходим на Николово”, но св. Д. не го приел на сериозно. След като си тръгнали от заведението се разделили и Д. вече не бил с него, когато в близост до детска градина, до „Нетуъркс” свидетелят срещнал Н. /подс. Василев/, който попитал за подсъдимия Д. . Св. Д. отговорил, че не знае, след което Н. продължил. Това според него било около 21 часа. Този свидетел е изразил и възприятията си за всеки от подсъдимите, след употреба на наркотици – Д. ставал весел и съвсем малко се различавал от нормалното си състояние, а Н. се отпускал и си позволявал повече неща, започвал да говори много.

Частично в тази насока са и показанията на св. Й. , включително и инкорпорираните от ДП. И от нейните показания се установява, че с Т. и Д. са били в заведението „Бига” в гр. Р.. Това било около 20 часа. В заведението стояли до около 21 часа, след това се разделили, като тя продължила с подсъдимия Ц. по пътя срещнали подс. В. . Двамата подсъдими си говорели, чудели се какво да правят, защото нямали пари, а навън било студено. Св. И. ги оставила и се прибрала в къщи. Основният спорен момент, касаещ показанията на тази свидетелка, на който в съдебно заседание при разпита й е обърнато внимание е дали по пътя докато вървели и вече били срещнали Н. той извадил и показал нож, така както е заявила на ДП или е говорил за нож, така както твърди в съдебно заседание и уточнява, че думите й не са записани коректно, че е говорено за нож, а не че е видяла. Налице са обаче по-съществени противоречия в показанията на тази свидетелка и тези на св. Д. . Св. Т. Д. в инкорпорираните показания твърди, че когато са си тръгнали от заведението се разделили и Д. вече не бил с тях. В тази част показанията на св. Д. съответстват с обясненията на подс. Ц. , според когото след като получил обаждане от подс. В. , бидейки в заведението с Т. и Й. , той се прибрал до домът си, за да вземе ножове и маски, така както му заръчал В.

Св. И. пък твърди, че е вървяла с подсъдимият Ц. не бил с тях, тогава срещнали подсъдимият В. , който бил сам. Н. тръгнал с тях и двамата с Д. се чудели какво да правят. Показанията на свидетелката в тази им част противоречат на показанията на св. Д. . Противоречат и на показанията на св. С. , както и на обясненията на двамата подсъдими, според които подсъдимите Ц. и В. се срещнали по ул. „Плиска” в близост да „Париж-а”, като подсъдимият В. не бил сам, а със св. С. . Поради изложеното до тук настоящият въззивен състав кредитира в тази им част показанията на св. Д. , които са съответни на показанията на св. С. обясненията на двамата подсъдими и не кредитира показанията на св. И. , като възприема, че когато си тръгнали от заведението се разделили и подс. Ц. не бил с тях. Така възникналото противоречие въззивният съд отдава от една страна на крехката възраст, на която е била св. Й. към момента на провеждане на разпитите им на ДП – 17-годишна възраст съпоставена с изминалият период от време при провеждане на разпита - свидетелката е разпитвана м.11.2017 г., т.е. около 7 - 8 месеца след деянието, който макар да не е дълъг има значение при тази възраст.

И двамата свидетели – Д. и И. с категоричност заявяват, че са били в заведението ориентировъчно до към 21 часа, като св. И. сочи като и начален час – 20.00 ч. и краен – 21.00 ч. след което са тръгнали – свидетелят Д. първи срещнал подсъдимият В. , това било около и след 21 часа.

Анализът на показанията на тези двама свидетели, съпоставен с показанията на св. С. обясненията на подсъдимия В. , както и изготвената съдебно-техническа експертиза под № 213/06.04.2017 г., които ще бъдат обсъдени подробно по–долу, бе поставен в основата на възприетото различие във фактология от настоящият съдебен състав, че срещата между двамата подсъдими, вечерта на 13.03.2017 г., се е осъществила не около 19.00 часа, така както е приел представителя на ОП Русе и окръжният съд, а около и след 21.00 часа.

Показанията на свидетелите С. са относими към подсъдимия В. последващата среща в по-късните часове между В. .

Св. С. Й. в съдебно заседание не е заявил нищо конкретно, поради което съдът е инкорпорирал депозираните от него показания в рамките на ДП. В тези си показания св. С. е заявил, че познава подсъдимия В. , който живеел до „Олимпа” и там често се събирали. Свидетелят е разказал, че вечерта преди убийството се видял с Н. около „Олимпа”, там бил и Й. /св. Йордан П. И. /. Още като се видели подсъдимият В. казал „Хайде да отидем да убием някой”, като в последствие пояснил – това да бъдел таксиметров шофьор и да му вземат парите. Йордан казал, че не иска да прави такива неща и да се връща в затвора, С. също не се съгласил. Според свидетеля около 19-20 часа Н. се обадил на някой и се разбрали да се видят на „Олимпа”. Докато стояли на беседката, подсъдимият В. писал на друго момче да донесе нож и маски. Докато чакали това момче, В. тръгнал да търси пари на заем и успял да намери 20 лв. Едва към 22 часа, според този свидетел дошъл и подсъдимият Ц. , когото тримата посрещнали на „Олимпа” и с него пак се върнали на беседката. Цветанов донесъл два ножа- единият с дървена дръжка и един сгъваем, донесъл и черни тънки шапки. В хода на разговорите между четиримата, които били там – той, двамата подсъдими и Й. П. И. , С. и Й. се съгласили да участват в деяние, но без да убиват човек, само да му вземат парите, а двамата подсъдими искали и да го убият, да му вземат парите и колата, която да покарат малко, а след това да предадат на вторични суровини. Този свидетел бил до към 00.00 часа с тях на тази беседка, след което се прибрал. От Й. разбрал, че след като се е прибрал двамата подсъдими и Й. употребили наркотици, след което двамата подсъдими тръгнали да търсят таксиметров шофьор, а Й. също се прибрал. Настоящият състав намира, че законосъобразно първият съд е кредитирал с доверие показанията на този свидетел, депозирани на ДП. Видно от протокола за извършеното процесуално-следствено действие, разпитът е извършен в съответствие с разпоредбата на чл. 140 ал.1 от НПК – в присъствието на педагог, предвид възрастта на свидетеля към момента на разпита на ДП. В протокола освен, че е посочено името на педагога, е налице и негов подпис. Отразеното в протокола досежно присъствието на педагог, се подкрепя изцяло и от показанията на свидетеля, депозирани пред първия съд – на стр. 6 от протокол от съдебно заседание, проведено на 28.05.2018 г., когато свидетелят изрично е заявил, че до полицията е отишъл с майка си, а по време на разпита е бил той и няколко полицая - един или двама /т.е. дознателя и педагога/. Като допълнение следва да бъде отбелязано, че по делото в качеството на свидетел е разпитан и С. А. – педагогът присъствал на разпита на св. С. . От показанията му безспорно се установява неговото присъствие, както и обстоятелството, че по време на разпита са присъствали той, дознателя и св. С. . В качеството си на педагог, св. А. не е установил притеснение в свидетеля, който е отговарял адекватно. В смисъла на изложеното, възраженията на защитата досежно годността на показанията на този свидетел депозирани на ДП като неоснователни, законосъобразно са оставени без уважение от решаващият съд. И въззивният състав кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като същите са съответни на останалите доказателства от съвкупността. В тях не се открива заинтересованост - свидетелят съвсем добросъвестно и логично пресъздава разговорите проведени вечерта преди убийството между него, Й. И. и двамата подсъдими – какво точно е говорено да се извърши и защо той и Й. са се отказали да отидат с В. и Ц. Добросъвестно дори заявява, че е бил готов да участва в деянието ако само са щели да ограбят таксиметров шофьор, но не и да го убиват. Показанията на този свидетел са едно от доказателствата, от които се извлича общност в умисъла на двамата подсъдими за деянието, което по-късно са извършили. От изложеното в тях ясно се установява, че на въпросните разговори е присъствал и подсъдимият Ц. е бил съгласен с извършване на деянието, поради което възражението на защитата на този подсъдим, че той не участвал в такива уговорки /които определя като етап 1 в жалбата/, че пристигнал по- късно /определени като етап 2/ и не бил наясно какво точно ще се извършва, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Като продължение на показанията на св. С. са тези на св. С. . Видно от показанията й тя се е появила на мястото, където са били подсъдимите в беседка в междублоковото пространство на кв. „Здравец” в периода след като св. С. Й. си е тръгнал. На 13 срещу 14 .03.2017 г. вечерта не по-рано от 00.00 часа според нея, тя отишла на беседка пред блок в гр. Р., където били подсъдимите Д. Ц. и Н. В. Имало и други хора, които свидетелката не познавала. Според нея двамата подсъдими били пияни и надрусани. Тя била с момче, с което поседели за малко – няколко минути и си тръгнали. В съдебно заседание свидетелката е посочила якето, с което е бил облечен подсъдимият В. вечерта - синьо на цвят, както и шапката му. Свидетелката също потвърждава, че и двамата подсъдими употребяват наркотици. На масата на беседката свидетелката възприела и нож. Съдът е инкорпорирал частично показанията на свидетелката от ДП, в частта, в която тя е заявила, че е видяла на беседката калъф от нож, а не нож, както и че на следващият ден Й. /св. Йордан П. И. / й се обадил и й казал за извършеното убийство, както и че предната вечер си говорели да извършат такова деяние, но той се бил отказал да ходи с двамата подсъдими. Свидетелката потвърждава тези си показания и заявява, че не може с категоричност да си спомни дали е видяла нож или калъф от нож. Показанията на тази свидетелка не могат да бъдат определени като противоречиви, те са последователни, съответни на показанията на останалите свидетели и не се констатира заинтересованост в тях. Самият факт на това незначително противоречие - дали свидетелката е видяла калъф от нож или нож, се изяснява и от други доказателства по делото - обясненията на подсъдимите и показанията на св. С. , според когото вече ножовете били донесени от подс. Ц. ножът с дървена дръжка и с кожен калъф бил даден на подс. В. , а за него останал сгъваемият. А от обясненията и на двамата подсъдими също се установява, че ножът е бил в кожен чер калъф. Ето защо съдът кредитира с доверие показанията и на тази свидетелка, като възприема показанията й депозирани пред съда - че е възприела нож /който очевидно е бил в черен калъф/, тъй като те са в съответствие с останалите доказателства по делото.

Съдът намира, че показанията на свидетелите от втората група следва да бъдат кредитирани с доверие, така, както е отразено за всеки един от тях, съобразно изложеното по-горе. От тях се извлича фактическата обстановка вечерта преди инкриминираното деяние, срещата на двамата подсъдими – и по-конкретно възприетото от настоящият въззивен съд, че двамата подсъдими са се чули около 20.25 ч. и срещнали около и след 21.00 часа, на 13.03.2017 г. Тези показания са в пълно съответствие и с обясненията на подс. В. досежно така приетите часове, депозирани на 21.11.2017 г. и инкорпорирани от първия съд, както и с изготвената техническа експертиза № 213/06.04.2017 г., от която е видно, че изходящи повиквания от мобилния номер на подс. В. към мобилния номер на подс. Ц. на 13.03.2017 г. са в 20.25 ч., 20.28 ч., и 20.55 ч. Приетият от въззивният съд по-различен времеви интервал относно осъщественият контакт вечерта на 13.03.2017 г. между двамата подсъдими и последвала между тях среща не представлява съществено изменение на обвинението и не може да бъде коментирано като нарушение на техните процесуални права и по-конкретно правото им на защита. Това е така, по няколко съображения: 1. То е в съответствие с обясненията на подс. В. . Относно начина на протичане на разговора, къде е бил подс. Ц. по време на този разговор, както и как се е осъществила срещата и кой е присъствал на нея, не е налице противоречие в обясненията на двамата подсъдими. Единствено подс. Ц. твърди, че около 17 часа е бил в заведение „Бига” /което обаче не съответства на показанията на св. Д. /. 2. Още на досъдебното производство и двамата подсъдими и техните защитници са се запознали с всички събрани по делото доказателства- и с техническа експертиза 213/06.04.2017 г., в която са посочени входящите и изходящите и неприетите разговори на подсъдимия В. , и показанията на разпитаните свидетели – Й. И. и Т. Д. , които изрично са посочили, че са били в заведението „Бига” с подс. Ц. в периода 20.00-21.00 ч. и са си тръгнали от там около и след 21.00 часа и с показанията на св. С. , който също е заявил ориентировъчни интервали на комуникация и среща между двамата подсъдими – дори по-късно – около 22 ч. / но далеч след 19 ч./. Всички тези факти и обстоятелства и на двамата подсъдими са били известни, били са известни и на техните защитниците, предявени са им и те са осъществили своята защита, след като са били запознати с тях. 3. Доколкото обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване и валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в него, то всички описани факти и обстоятелства, касаещи самото деяние, което е извършено значително по-късно времево, са описани напълно коректно и подробно от прокурора. Възприетите по-различни часове не касаят самото изпълнително деяние, а период преди него. В тази насока е и застъпеното в ТР 2/02 г. на ОСНК на ВКС, становище, че винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. Посочените по-горе реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват съставомерни елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, поради което и неточното /ориентировъчно/ посочване на часовете, касаещи моменти преди извършване на деянието по никакъв начин не води до ограничаване на правата на подсъдимите.

В трета група следва да бъдат обособени показанията на свидетелите Ю. , М. К. , Б. Т. и Р. Д.

Това са свидетели, с които подсъдимият В. се е свързал след извършване на деянието и които са се срещали с двамата подсъдими след извършване на деянието, както и свидетели, на които били съобщени факти за извършеното деяние.

Св. Ю. познава подсъдимия В. . В нощта на инкриминираното деяние, около 04.30 часа той получил съобщение по фейсбук чрез приложението месинджър, с което Н. го молел да отиде да го вземе от с. Н.. Тъй като св. Ю. бил на рожден ден, употребил алкохол и току що се бил прибрал и легнал, му отказал. За пръв път се случвало подсъдимия В. да го моли да го вземе от някъде. Едновременно с това В. написал, че направил нещо ужасно. Св. Ю. попитал какво, но подсъдимият не уточнил, като казал, че е простотия. Свидетелят в крайна сметка му казал, както е отишъл до Николово така да се върне и прекратил кореспонденцията. Свидетелят уточнява също, че подсъдимият В. говорил в единствено число, т.е. не казал, че не е бил сам. На следващата сутрин св. Ю. узнал от медиите за извършено убийство и помислил, че може да има връзка със среднощната кореспонденция. Видял се със свои приятели – св. М. и ги предупредил да стоят далеч от Н. В. След това предупреждение, св. К. му споделил, че е ходил до с. Н. и е взел от там подсъдимия В. още едно момче, което не познава. Ковачев бил шокиран, притеснен от това и не знаел какво да прави. Частично са приобщени показанията на ДП на този свидетел, тъй като същият е заявил, че не помни с подробности как е минал деня и срещите му с К. Свидетелят е потвърдил изцяло заявеното от него на ДП. От тях се установява възприетото във фактическата обстановка – среща между двамата на бензиностанция „Гап Трейд”, предупреждението, което Ю. отправил към К. и факта на споделяне от К. , че сутринта на същия ден около 08 – 09 часа е взел двамата подсъдими от с. Н., като оставил Н. до магазин „Лидъл”. Впоследствие св. К. разказал за случилото се и на Й. М. Показанията на този свидетел касаело съдържанието на разговора по месинджър с подс. В. изцяло се подкрепят от изготвената по делото компютърно-техническа експертиза № 444/10.08.2017г., в която е отразено това съдържание, както и времевият интервал.

Изцяло в тази насока са показанията на св. М. . Вече от първо лице той разказва, че на 14.03.2017 г. получил съобщение по месинджър от подс. В. да отиде да го прибере от с. Н.. Друг път не бил молен за такава услуга от В. , но нали са познати се съгласил да отиде. Свидетелят трябвало да отиде до центъра и преди училището в селото да завие в отбивка надясно. Св. К. отишъл до с. Н., спрял където му било указано и двамата подсъдими явно го видели, защото дошли към автомобила му. С подсъдимия Д. св. К. не се познавал – на място се запознал. И двамата подсъдими били леко мръсни и кални, и за да не му изцапат автомобила той им сложил вестници преди да седнат. Н. седнал отпред, а другото момче отзад. По пътя св. К. ги попитал какво правят в с. Н. и подсъдимия В. казал, че убил човек с нож. Едва тогава свидетелят разбрал защо са го извикали. Ковачев ги закарал до кв. „Здравец” магазин „Лидъл”, след което констатирал, че на задната седалка е останало якето на подсъдимия В. . По якето имало изсъхнали петна от кръв. По– късно през деня сложил якето в найлонова торба и го изхвърлил в контейнер в близост до бензиностанция „Гап Трейд”, от където по- късно същото е иззето като веществено доказателство. През деня св. К. се видял със свой приятел Б. Т. и тъй като бил много притеснен и мълчалив Т. го попитал какво има, след което К. му разказал какво се е случило сутринта. Именно св. Т. му дал номера на полицай от криминална полиция, на който впоследствие К. се обадил. Показанията на свидетеля, депозирани на ДП са инкорпорирани в значителна част. След прочитането им свидетелят добросъвестно е заявил, че са верни, че ги поддържа и е забравил голяма част от събитията, може би и защото иска да забрави. Показанията от ДП са значително по-конкретни и детайлни, но не се намират в противоречие с депозираните пред съда. Подробностите, които се установяват от тях касаят обстоятелството, че на тръгване от с. Н. към Русе на бензиностанция в същото село той заредил бензин за сумата от 10 лв., която му била дадена от подс. В. , че В. му е казал, че убитият е таксиметров шофьор, че е наръган от него с нож, който нож е изхвърлен, че убийството е станало около 04.30 часа сутринта, факта че преди да остави подсъдимите се отбил до КАТ Русе, както и конкретното място, където оставил всеки от подсъдимите при пристигане в Русе – Ц. в близост до университета до заведение „Уолстрийт”, а В. – кв. „Здравец”, магазин „Лидъл”. Съдържат данни също за фактът, че на слизане В. му казал, че дрехите, които оставил на задната седалка не му трябват и няма да ги облече никога, както и за осъществените срещи на св. К. през деня на 14.03.2017г. – първо със св. Т. , впоследствие със св. Ю. . От тези показания се установява и заявеното от св. Ю. за тяхната комуникация - Ю. казал, че е получил съобщения по месинджър от подс. В. , вследствие, но което и св. К. споделил с Ю. и С. , че е ходил до с. Н.. И на последно място начина, по който св. К. в крайна сметка осъществил контакт с полицията. Между приобщените от ДП показания на св. М. показанията на св. Ю. от една страна не се открива никакво противоречие. Не се открива такова и между приобщените показания на св. К. св. Б. . Те също са изцяло еднопосочни и непротиворчиви и се припокриват. Единственото ново, което се установява от показанията на св. Т. е, че именно той посъветвал К. да изхвърли якето на подсъдимия В. , че споделил казаното му от св. К. с шефа си М. С. , който му дал телефон на служител на криминална полиция, а той на свой ред извикал св. К. , дал му този телефон и го посъветвал да се обади и да съобщи каквото знае.

Св. Р. Д. е другото лице, на което сутринта на 14.03.2017 г. подсъдимия В. се обадил, за да го помоли да го вземе от с. Н.. Това обстоятелство се установява от инкорпорираните му от ДП показания. Това било около 05.00 часа сутринта на посочената дата, но св. Д. му отказал, тъй като отивал на работа.

Показанията на свидетелите от тази трета група също са логични, последователни и непротиворечиви. В тях не се откриват елементи на заинтересованост, поради което въззивният съд ги кредитира с доверие. От тях се установява какви действия са предприели подсъдимите, за да се приберат до гр. Р., начина, по който двамата са се придвижили от с. Н. до гр. Р. след деянието и какви действия са предприети от св. К. след като е узнал за деянието.

В жалбата си защитата на подсъдимият Ц. прави възражение, че след като подс. В. говорел пред свидетелите от третата група в единствено число, то следва да се приеме, че той сам е извършил деянието и Д. не е участвал в него. Тези възражения са несъстоятелни. Не може да не бъде отчетен фактът, че разговорите със свидетелите - лични или чрез месинджър са водени от подс. В. непосредствено след извършване на деянието, като целта на двамата подсъдими е била възможно по-скоро да се приберат в гр. Р.. Подсъдимият Ц. не е бил познат на свидетелите от тази група. На следващо място показанията на свидетелите от тази трета група не могат да бъдат обсъждани изолирано, а следва да се съпоставят и с останалата доказателствена съвкупност. А комплексният им анализ с останалите събрани по делото доказателства не води до изводите, направени от защитата на подс. Ц. , поради което това възражение е основателно и следва да се остави без уважение.

Показанията на останалите разпитани по делото свидетели не могат да бъдат обособени в групи, те следва да бъдат обсъдени по отделно, тъй като от тях се установяват други, различни факти, имащи отношение към деянието.

Св. Лилия С. и Т. С. не могат да бъдат включени в някой от обособените групи. Първата е съпруга на пострадалия В. С. , а вторият - негов син. От тях се установява, че тримата са били изключително сплотено семейство. Пострадалият е работил като шофьор на такси само нощни смени – излизал в 19.00 часа, а сутрин в 07.00 се прибирал. На 14.03.2017г. сутринта пострадалият не се прибрал в домът си. Съпругата му св. Л. започнала да му звъни настоятелно по телефон от 06.30 ч., но той не вдигал – нещо което не се е случвало никога. Св. Т. С. се сетил и звъннал на диспечерката във таксиметровата фирма, към която работел баща му – „точните таксита”. От там му казали, че ще е обадят допълнително. Когато впоследствие се обадили им казали да отидат във ІІ РУП, където разбрали, че В. С. е убит. И двамата свидетели изключително тежко изживяват загубата на своя съпруг и баща. Изцяло в тази насока са и показанията на св. Р. близка на сем. С. . От показанията й се установява, че семейството живеели заедно, били много задружни. Много тежко било състоянието и на двамата след като узнали за смъртта на В. С. Св. С. изживяла невероятен стрес, не била на себе си, започнала да вдига кръвно, получила невроза, ставни и сърдечни проблеми и проблеми с щитовидната жлеза. Непрекъснато е на медикаменти. Много тежко било и състоянието на св. Т. . Той получавал паник атаки, отказвал да приеме смъртта на баща си. Показанията на тези трима свидетели имат отношение към предявените граждански искове.

Показанията на св. И. не са относими към инкриминираното деяние. Но от тях се установява собствеността, на таксиметровия автомобил, управляван от пострадалия С. Собственик по документи е св. Ш. , но автомобилът бил продаден, без да бъде прехвърлен на св. В. , който е и собственик на таксиметровата фирма, в която е работил пострадалия С. Автомобилът обаче се управлявал от пострадалия С. и бил в негово владение.

Показанията на св. П. също не могат да бъдат приобщени към някоя от посочените по-горе групи. Същият е съсед на подсъдимия Д. е бил извикан и участвал като поемно лице при извършеното претърсване и изземване в домът на този подсъдим. От показанията му се установява, че процесуално- следственото действие по претърсване и изземване в домът, обитаван от подсъдимия Ц. е извършено съобразно изискванията на НПК. Едва след осигуряването на две поемни лица е започнало действието. Те са присъствали и следвали полицаите във всички стаи при извършване на огледа, присъствали и родителите на подс. Ц. самият подсъдим. След написването на протокола поемните лица били запознати с отразеното в него, подписали го и били освободени. Свидетелят разпознава подписа си под № 1 на протокола при предявяването му от първия съд. Освен това заявява, че си спомня, че Д. заявил, че е взел монети и запалка от автомобила на „Точните таксита”, след като е ударил с ритници и юмруци шофьора на таксито. В тази им част частично са приобщени показанията на свидетелят от ДП, от тях се установява конкретно, че самият подсъдим е предал дрехите, монети, запалка и един нож, като завил, че дрехите са негови, а монетите и запалката ги е взел от таксито. Казал също, че е удрял с ръце и крака шофьора на това такси. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. От тях се установява, че извършеното в хода на ДП претърсване и изземване на 15.03.2017 г. на ул. „Плиска” № 43, вх.2, ет.6 е в пълно съответствие с НПК, поради което и протоколът от това следствено действие следва да бъде ценено като годно доказателство. От показанията на свидетеля се установява също, че отразеното в протокола като обяснение на подсъдимия Ц. е заявено лично от него, а то е относимо към участието на този подсъдим в инкриминираното деяние.

Показанията на св. С. , К. К. и С. Е. И. също не са относими към предмета на доказване. Показанията на св. К. могат да бъдат ползвани като характеристични данни за подс. Ц. , които го определят като добродушен, не склонен към агресия, употребяващ наркотици. От показанията на св. С. се установява, че подсъдимият В. употребявал наркотици – пушел марихуана и вземал амфетамини. След употребата им ставал по-въодушевен, по- разговорлив, по-ентусиазиран, иначе си е нормален човек. Показанията на този свидетел от ДП са приобщени чрез прочитането им. От тях също се установява, че в края на м. февруари същата година /2017 г./ Н. споделял пред свидетеля, че иска да обира магазини, да прави грабежи и подхвърлял тези неща пред него, търсил да си намери оръжие. Свидетелят И. му отказал и повече подсъдимият не говорел пред него такива неща. Всички тези неща св. И. възприемал като шега, не сериозно. Този свидетел е виждал В. да носи в себе си бокс, но никога не е виждал да го използва.становява се също, че на 14.03.2017 г. двамата се чули по телефон, но единствено подс. В. го попитал ще ходи ли на работа

От показанията на св. С. се установява, че той е разбрал от Й. – техен общ познат, който влязъл в лудница, че вечерта преди деянието бил с двамата подсъдими и те искали да оберат таксиметров шофьор.

Св. А. Е. е майка на подсъдимият В. . От нейните показания се установява как е протекъл животът му - дете на разведени родители, събрало се с лоша компания, употребявал наркотици. Тя често пребивавала в Гърция и Германия, за да работи и се завръщала, като по време на отсъствията й детето било отглеждано от нейната майка. Свидетелката не можела да осъществява контрол над поведението му, независимо от опитите и усилията, които полагала и независимо, че това била причината да се върне и установи окончателно в България. Според свидетелката в нощта на деянието, подсъдимият В. се прибрал в къщи към 02 без 10 ч. Бил пушил трева и пил алкохол. Бил с мокри обувки и се преобул, като излязъл отново. Въпреки, че тя се опитала да го спре да излиза, тъй като е непълнолетен, не успяла, а В. й казал, че излиза за малко и ще се прибере. Излязъл с шушлеково яке синьо на цвят, кафяви обувки, с шапка. На сутринта свидетелката започнала да търси сина си, но той не й отговарял. Вечерта около 19.30 в домът й дошли полицаите. От показанията на свидетелката се установяват здравословните проблеми, които този подсъдим имал - астма, проблеми с черен дроб, фимоза, цитомегална вирусна инфекция.становява се също, че учел на индивидуален план. Подсъдимия Н. В. тежко преживял смъртта на баща си, който бил починал наскоро преди деянието.

Св. Сергей Великов е вуйчо на подсъдимия Д. . Показанията му следва да се коментират като характеристични данни по отношение на този подсъдим. Според него той е нормално дете, прекъснал обучението си през 2017 г. и учел вечерно, през летата работел по морето. Семейството на родителите му е нормално работническо семейство. Самият Д. не бил конфликтна личност.

Съдът в настоящият си състав кредитира с доверие показанията на свидетелите, които не могат да бъдат обособени в групи. Те също следва да бъдат определение като логични, непротиворечиви, последователни и от тях се установяват факти, които макар да нямат връзка със самото деянието имат значение за разкриване на обективната истина.

Решаващият съд е кредитирал с доверие и включил в доказателствената съвкупност показанията на св. К. . И двамата работят и към 2017 г. са работили в сектор Криминална полиция към ІІ РУП гр. Р.. Показанията на св. М. съдържат данни за проведена беседа с подсъдимия Н. изложеното от този подсъдим пред него преди още да е имал процесуалното качество „обвиняем”. Показанията на св. А. съдържат данни за проведена беседа с подс. Ц. дадените от него обяснения преди свидетеля още да е имал качеството на „обвиняем”. За разлика от първата инстанция въззивната намира, че показанията на тези двама свидетели не следва да бъдат включени в доказателствената съвкупност. Независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса – чрез разпит на двама свидетели, служители на криминална полиция, "беседите", проведени от полицейски служители, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваните - в настоящият случай Н. В. и Д. Ц. са нямали процесуално качество на обвиняеми. Проведената "беседа" не е доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии /в този смисъл Р 247/12.12.2016 г. на ІІ .н.о на ВКС, Решение 588/12.04.2016 г. на ВКС/. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните "обяснения" на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. Полицейските служители в конкретния случай не възпроизвеждат факти, които лично са възприели, а преразказват изявления на подсъдимите, станали им известни чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Именно поради изложеното, настоящият въззивен състав изключи от доказателствената съвкупност показанията на тези двама свидетели.

По отношение на св. Й. , който е бил заедно с подсъдимите и св. С. вечерта на 13 срещу 14.03.2017 г. защитата на подсъдимият Ц. прави възражение за допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като го е заличил от списъка на свидетелите и не е допуснал неговия разпит. По този начин, твърди се, е ограничил правото на защита на този подсъдим. Искане за допускането му до разпит в качеството на свидетел е направено и пред настоящият въззивен съд, който също го е оставил без уважение. Възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила на подс. Ц. чрез недопускането до разпит в качеството на свидетел на Й. П. И. е неоснователно. Първият съд съвсем законосъобразно е назначил нарочна съдебно-психиатрична експертиза, която да се произнесе досежно състоянието на този свидетел към датата, на която е извършено деянието - 14.03.2017 г., с оглед наличието на данни по делото, че същият многократно е лекуван от психично заболяване и базирайки се на тази изводите на тази експертиза не е допуснал разпита му и го е заличил от списъка на свидетелите. Експертите са използвали цялата налична документация за провеждани лечения на този свидетел, извършен е и преглед на лицето. Заключението, до което е достигнало вещото лице е, че към 14.03.2017 г. Иванов не е бил в състояние правилно да възприема фактите и обкръжаващата го действителност, както и да дава достоверни показания. Същото заключение вещото лице е дало и за датата 29.09.2017 г., когато е извършен разпит на свидетеля на ДП. В съдебно заседание експертът подробно е отговорил на всички зададени му въпроси и за да не се съдържа съмнение в заключението, което е депозирал изрично е пояснил, че заключението и за наличието на шизофренно психотично разстройство към 14.03.2017 г. е категорично, но в експертизата е записано „вероятно” поради липса на конкретна медицинска документация за този ден. Освен това с категоричност е пояснила на страните, че след като е безспорно установено, че към 26.03.2017 г. този свидетел е бил с шизофренно психотично разстройство, което е документирано, то в рамките на 30 дни преди това със сигурност също го е имал. Мотивирала е заключението си и с факта, че тъй като разстройството е с голяма давност – от 2015 г., то има склонност да се хронифицира това състояние. Пояснила е също, че в такова психотично състояние човек вижда реалността променена, тя може да се изкривява и заради това, че се осъзнава, че ситуацията е неприятна, психотравмираща, може да се изтласкват и спомени. Затова, след като е бил в състояние на психоза, Й. И. не си е давал ясна сметка за реалността, такава каквато са я възприели другите хора, които не са били в състояние на психоза. В заключение експертът е дал становище, че независимо, че към момента на изготвяне на експертизата този свидетел не се намира в психотично разстройство, то той ще дава показания, за събития, които са се случили в момент в който е бил в психоза и тези показания ще бъдат повлияни. Базирайки се на това заключение и въззивният съд намери, че Й. И. не следва да бъде допускан до разпит в качеството на свидетел пред настоящата инстанция, като остави искането без уважение, тъй като показанията на такъв свидетел не могат да бъдат включени в съвкупността и върху тях да се правят изводи, свързани с предмета на доказване.

Обясненията на подсъдимите следва да бъдат коментирани двуяко – и като доказателствено средство и като средство за защита.

Подсъдимият Н. В. в нито един момент не е отричал извършеното деяние. Пред решаващият съд този подсъдим на два пъти е давал частични обяснения. В съдебно заседание, проведено на 27.08.2018 г. е разказал за здравословното си състояние – същият има цитомегаловирус, стафилококова инфекция, фимоза, прекарал е токсичен хепатит.потребявал наркотици, които заради здравословното си състояние временно бил спрял, но след смъртта на баща си – края на 2016 г. започнал отново да взема и наркотици и алкохол едновременно. Подсъдимият описва погълнато от него значително количество алкохол и наркотици вечерта на 13.03.2017 г., като твърди, че спрели да пият около 03 – 03.30 часа.

На 26.11.2018 г. подсъдимият отново е дал частични обяснения, в които е заявил съжалението си, потвърдил е обясненията си от ДП /21 и 24.11.2017г./ и е заявил, че употребата на наркотици не го оправдава за извършеното. Дал е кратки обяснения и за начина, по които е протекъл живота му, които в значителна степен са еднопосочни с показанията на неговата майка – св. А. че е роден в Гърция, че е отгледан от вуйчо си, баба си и дядо си, че майка му има психично заболяване. Започнала да го следи, а той започнал да я отбягва, тъй като му се подигравали, че тя ходи след него.

Съдът е инкорпорирал всички обяснения на този подсъдим, депозирани на ДП. След което подсъдимият ги е потвърдил, добавяйки единствено, че нараняванията по едното бедро не са от него, а от подсъдимият Ц. , в който е бил сгъваемият нож.

От приобщените от ДП обяснения на подсъдимия В. най-вече от тези, депозирани на 21 и 24.11.2017г. в значителна степен се установява възприетата от съда фактическа обстановка. Те следва да бъдат кредитирани с доверие относно обстоятелството, че именно той се е обадил на подсъдимия Ц. да донесе ножове и шапки, досежно времето, когато са тръгнали двамата да търсят такси, досежно таксито, което са избрали и причината за това, досежно начина на придвижване до с. Н. и в голяма част за действията им след спиране на таксиметрови автомобил. В тази част са съответни на показанията на свидетелите от трите коментирани по-горе групи, частично са съответни и на обясненията на подсъдимия Д. . Съответни са и на съдебномедицинските експертизи, изготвени по делото. Разбира се, обясненията на подсъдимия следва да бъдат разглеждани и като защитна негова версия – в частта, с която се прехвърля идеята за извършване на грабежи върху св. С. . В тази част освен, че противоречат на показанията на този свидетел, противоречат и на показанията на св. С. , според когото още от края на м. февруари, В. е искал да се снабди с оръжие и нему също е предлагал да извършват грабежи. Като защитна версия следва да бъдат обсъждани и в частта, с която този подсъдим твърди, че едва след като се разхождали Д. предложил да хванат „някой бакшиш и да го оберат”. И в тази им част противоречат на показанията на св. С. , противоречат и на обясненията на другия подсъдим - Ц. относно предварителната уговорката от по-ранните часове за извършване точно на такова деяние и кой е дал идеята за нея- именно подс. В. . Съдът не кредитира и обясненията на този подсъдим от съдебно заседание в частта, с която е заявил, че подсъдимия Ц. е наръгал пострадалия със сгъваемият нож, който бил в него в едното бедро и след това е измил на сутринта ножа на фонтана, където са си мили калните маратонки. Това твърдение на подсъдимия В. се появява едва в съдебно заседание. То не кореспондира с обясненията му от ДП в тяхната цялост, като в нито едни от тях В. не е заявил подобно нещо, не кореспондира и с обясненията на подсъдимия Ц. , който отрича да е вадил и използвал нож и да е ръгал пострадалия.

Обясненията и на другия подсъдим – Д. Ц. също следва да бъдат анализирани двуяко- и като доказателствено средство и като средство за защита. Като доказателствено средство следва да бъдат обсъдени в частите къде и с кого е бил вечерта на 13.03.2017 г., когато получил съобщение, а по-късно и обаждане от подс. В. . Какво му заръчал В. – да вземе ножове и маски, срещата по- късно между двамата по ул. „Плиска”, като подсъдимият В. бил със св. С. , за това, че идеята за деянието била на подс. В. , и че В. предложил да кажат на таксиметровия шофьор да кара към с. Н., че при пристигане в селото, В. насочвал шофьора накъде да кара, както и че подсъдимият В. ръгал с нож пострадалия.

Съдът възприема като защитна теза на този подсъдим отричането на факта, че е упражнил физическо насилие върху пострадалия С. В тази им част обясненията му противоречат на обясненията на другия подсъдим, който е заявил, че след спирането именно подсъдимият Д. е отворил вратата на таксиметровия шофьор, и е започнал да му нанася удари с ръце и крака по главата и тялото. Противоречат на собствените му обяснения, че именно такава е била предварителната им уговорка за действие. Обясненията на подс. В. , че и подс. Ц. е нанасял удари на пострадалия не са изолирани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място те са съответни на заявеното от самия подсъдим Ц. по време на извършваното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване в домът му- изявление, отразено в изготвения протокол от това следствено действие – че е удрял с ръце и крака таксиметровия шофьор. На следващо място съответни са и на показанията на разпитаният в качеството на свидетел – св. П. , участвал като поемно лице и лично възприел това изявление на подсъдимия Ц. . Следва да се отбележи, че опитите на Ц. да изключи участието си в насилието над пострадалия, в началния момент след спирането на таксиметровия автомобил, излагайки версията, че му станало лошо и повръщал до автомобила остават напълно изолирани и се опровергават и от огледния протокол от 14.03.2017 г. на местопроизшествието в с. Н., на ул. „Христо Ботев”, където е намерен автомобилът. В този протокол са отразени до най-малки детайли намерените капки кръв в региона, но никъде не е отразено, нито пък от фотоалбума към този протокол е видно да има остатъци от „повръщано” на местопрестъплението. Ето защо в тази им част, въззивният съд кредитира с доверие обясненията на подс. В. , тъй като те не са изолирани, а се подкрепят от посочените по-горе доказателства, включително и от експертиза на веществени доказателства № 17 и ДНК експертиза, които ще бъдат обсъдени по- долу.

След направеният по-горе анализ, въззивният съд възприема значителна част от обясненията и на двамата подсъдими относно начина на извършване на деянието, но съобразно отразеното. Основното противоречие в тях се отнася единствено до конкретното участие на всеки в изпълнителното деяние. Но в останалата част на обясненията им, след първоначалните действия по упражнено насилие над С. след спиране на таксиметровия автомобил в с. Н., фрапантно противоречие не се открива. А именно, че след слизането си от автомобила подс. В. продължил да нанася на пострадалия С. удари с ножа, опитите на подс. Ц. да запали автомобила. Възприетият от Ц. човек, който ги наблюдава от терасата на къщата, пред която паднал С. , както и последващите им действия – вземането на вещи от автомобила - В. - портмонето на пострадалия от автомобила, а Ц. - запалка и цигари, тръгнали да се отдалечават, връщането на В. до пострадалия, разговорът му със св. Г. . В обясненията на двамата подсъдими относно това какви действия са предприели след извършване на деянието не се съдържат противоречия, които да бъдат конкретно обсъждани. Те са еднопосочни относно това, че подсъдимият В. е изхвърлил ключа от автомобила и ножа, като самият той описва къде е станало това, разделянето на парите от портмонето на пострадалия, относно опитите на подс. В. да се свърже с някой, който да ги прибере от с. Н., пребиваването им в гората, измиването на фонтана, купуването на цигари от подс. Ц. срещата му с мл. полицейския инспектор- св. П. , както и начина, по който са се прибрали.

Обясненията на двамата подсъдими, касаещи действията им преди извършване на деянието, срещата им и начинът, по който е станало набавянето на ножове и шапки, се подкрепят от показанията на втората група свидетели. А обясненията им, касаещи действията им по време и след деянието се подкрепят от показанията на свидетелите от първата и трета група.

Така изложената обстановка освен от гласните доказателства се подкрепя и от писмените такива.

На 14.03.2017 г., почти незабавно след узнаване за извършеното престъпление е извършен оглед на местопроизшествие в с. Н., ул. „Христо Ботев”. На мястото на огледа е намерен изоставеният таксиметров лек автомобил „Шкода Фабия” с ДК№ С* иззети са веществени доказателства и дактилоскопни следи, на 27 м напред е открит труп на мъж, легнал на дясната си страна. Открити са капки кръв по камъче, което също е иззето като веществено доказателство. Описаното в този протокол за оглед и фотоалбума към него, както вече бе посочено опровергава обясненията на подс. Ц. , че след пристигането в с. Н., той като видял подс. В. да наръгва в крака пострадалия, излязъл от автомобила и повърнал в близост до него. Такава находка не само не е отразена в протокола за оглед, който е извършен почти непосредствено след деянието, но липсва и видно от изготвения фотоалбум.

При извършеният на същата дата оглед на местопроизшествие на улица, перпендикулярна на ул. „Христо Ботев” в с. Н. са открити разпилени множество монети, на обща стойност 9,33 лв., а в дясно от монетите в тротоарната площ е открит и талон на автомобилна инспекция, ваучер за достъп до информационна система за изпити с № 0* което е в подкрепа на обясненията и на двамата подсъдими, че когато подс. В. хвърлил портмонето на подс. Ц. от него изпадали монети.

На същата дата са извършени и огледи на местопроизшествие в с. Н. около стадиона, където в близост до трафопост е открит портфейл от черна кожа, собственост на пострадалия С. Мястото, където е изхвърлен портфейла е посочено от подсъдимия В. . След което е открит и ножа, отново мястото посочено от подс. В. до ул. „Христо Ботев” № 44 и № 46, което също е в подкрепа на обясненията на този подсъдим относно мястото, където е изхвърлил всяка от посочените вещи.

В отделен протокол за оглед от същата дата е закрепено и откриването на ключа на автомобила, управляван от пострадалия – мястото отново посочено от подсъдимия В. .

На 14.03.2017 г. е извършен оглед на местопроизшествие на пластмасов контейнер, черен на цвят, находящ се в близост до газ станция „Гап Трейд”, в гр. Р. № 1* в който е открита чантата, изхвърлена от св. К. , съдържаща оставените в автомобила на този свидетел дрехи на подс. В. синьо на цвят платнено яке, шапка тип ушанка и още една шапка. Този протокол е изцяло в подкрепа на показанията на свидетелите от третата група - конкретно на св. К. , досежно възприетото във фактологията на кого са тези дрехи, къде са били оставени и от кого са били изхвърлени.

В протокол за оглед на веществени доказателства от 15.03.2017 г. е отразено какво е било съдържанието на откритото портмоне на пострадалия С. лична карта, контролен талон, метро карта, карта за „Еко”, удостоверение за психологическа годност и др. подробно изброени в нарочния протокол.

При извършено на 15.03.2017 г. претърсване и изземване от домът на подс. Ц. са иззети дрехите, с които е бил в нощта на деянието – черно яке с качулка, черни маратонки с електриково зелено и черно долнище, както и сгъваем нож, и монети и запалка с надпис „ camel”, за които подс. Ц. заявил, че е взел от автомобила на „Точните”, след като ударил с юмрук и ритници шофьора в с. Н.. Изложеното в този протокол съответства на показанията на св. П. , който е дал подробно описание на дрехите, с които е бил облечен подс. Ц. при извършената му проверка на сутринта на 14.03.2017 г. в с. Н. т.е. дрехите, с които е бил и по време на извършване на деянието/, както и на обясненията на самия подсъдим Ц. в тази насока. Съответства и на показанията на св. К. , който лично е възприел записаното в протокола изявление на подсъдимия Ц. на обясненията на подс. В. , досежно упражнено и от Ц. насилие над С. за сломяване на съпротивата му.

На 15.03.2017 г. е извършено и претърсване и изземване в домът на подс. В. в гр. Р., ул. „З” № 36 бл. 86 вх.1 ет.2, откъдето са иззети плетена тъмносиня на цвят бейзболна шапка с надпис, чифт кубинки кафяви на цвят № 43, черно шушлеково мъжко долнище на анцуг с емблема „Капа”, сива блуза с надпис „Найк” и ролки с хартиено тиксо-3 бр. В обяснения към протокола подсъдимият В. е записал, че дрехите са негови, а шапката на негов приятел – Д.

В протокол за оглед на веществено доказателство – автомобил „Шкода Фабия” с ДК № С* е отразено намереното в лекия автомобил.

Изготвената по делото експертна справка № 63 /15.03.2017 г. е имала за предмет изследване на таблет ”Самсунг”, собственост на св. Ю. . В снимков материал към нея е отразено съдържанието на разговорът между този свидетел и подс. В. , проведен в приложението на „Фейсбук”–„Месинджър” рано сутринта на 14.03.2017 г. То е изцяло съответно, както на показанията на св. Ю. св. К. , така и на обясненията на подс. В. . Същата информация е установена и при изследване на мобилния телефон, ползван от св. Ю. техническа експертиза № 444/10.08.2017 г.

От СМЕ на труп №21 се установява какви травматични увреждания са причинени на пострадалия В. С. , а именно: остра кръвозагуба – излив на 1400 мл кръв в лява гръдна и 700 мл кръв в дясна гръдна половина. Прерязване на лявостранична стена на аортата на ниво 7 гр. прешлен – проникващо в гръдна кухина прободно-прорезно нараняване /основното/ с дължина 2,5 см в лява половина на гърба, подлопаткова област, подлежащо прерязване на подкожието, междуребрените мускули на ниво 6/7 междуребрие с направление на раневия канал от горе-надолу и отвън – навътре с дължина 3,5 см, прерязване на белодробния паренхим по направление на раневия канал. Други проникващи в гръдната кухина прободно-прорезни наранявания – два броя 1. хоризонтална кожна рана под долновъншната дъга на ареолата на дясно гръдно зърно с косо прерязване в дълбочина в посока отгоре-надолу и отвън- навътре, прерязване на 7 ребро, дължина на раневия канал 4 см и увреждане на белия дроб и 2. в лява половина на гърба, със същото направление на раневи канал, прерязване на подкожие, междуребрена мускулатура пред 8/9 междуребрие и увреждане на бял дроб.

Множество прободно-прорезни наранявания, подробно описани по цялото тяло. Травми на главата- хематоми, кръвонасядания и охлузвания. Според това заключение фатално се оказало проникващото в гръдната кухина нараняване в лява гръбна половина, което е прерязало аортата и е довело до остра кръвозагуба. Видно от направлението на проникването на острието във външно-страничната повърхност на дясно бедро и лява гръбна половина може би се касае за серия от удари при едно и също положение на тялото. С най-голяма сила и интензитет са нанесените проникващите в гръдната кухина наранявания в дясната гръдна област и двете прободно-порезни наранявания в лява гръбна половина.

В съдебно заседание експертът е дал подробни обяснения за находките и получените наранявания. Първо се е спрял на петте наранявания по дясното бедро, като е посочил, че те са разположени в най-горната част на бедрото и прерязват само кожата, незначително подкожието, ножът е идвал от дясната страна на дясното бедро. Има и шеста рана на същото бедро, която е по–надолу и с по-голяма дължина. Тази част от заключението на вещото лице, както и обясненията на подс. Ц. са дали основание на първия съд да стигне до законосъобразния извод, че тези наранявания са причинени от подс. В. след спирането на таксиметровия автомобил в с. Н. и в самия автомобил.

А наличието на останалите констатирани удари в тялото на пострадалия, които са нанесени с ножа и тяхното положение, е в подкрепа на възприетата фактология, че след изблъскването на пострадалия извън лекия автомобил, той се е защитавал, при което е получил порезните рани, включително и по ръцете, имащи характер на защитни такива. С оглед категоричните доказателства, че пострадалият се е предвижвал, от мястото където е бил спрян л.а. до мястото, където е намерен трупа му и положението на множеството установени рани от ножа в гърдите и гърба, е доказано, че именно при това движение на пострадалия са му били нанесени множество удари с ножа, по различни части на тялото. Фатален, според експертизата е ударът с нож в гърба на пострадалия, под лопатката, от който се е стигнало до срязване на аортата, това е довело до остра кръвозагуба, в следствие на което е последвалата смъртта на С. в рамките на минути. С оглед на това заключение, относно бързото настъпване на смъртта на пострадалия след фаталния удар – в рамките на 2-3 минути и установената от фактологията, последователност след този удар – излизане на св. Г. кратък разговор с пострадалия, след което подсъдимият В. се върнал от автомобила и е провел и разговор със св. Г. , след което св. Г. се е прибрал, за да си вземе телефона, а двамата подсъдими са направили неуспешен опит да запалят автомобила и са взели вещите от него след което са избягали неоснователно се явява възражението на защитата на подсъдимия Ц. , че не е била настъпила смъртта, когато е извършено отнемането, а от там и кога е довършен грабежа. Към момента на отнемането на вещите, пострадалият вече не е бил в състояние да извършва каквито и да било действия, тъй като след фаталният удар неговата смърт е настъпила в рамките на минути. А именно с последващото отнемане на вещите изпълнителното деяние на грабежа е било довършено.

Констатациите на експертизата за наличието на наранявания по тялото на пострадалия и по главата му, които не са причинени от удари с нож, а отговарят да са от удари с твърд предмет и не могат да се получат при падане съпоставени с обясненията на подсъдимия В. , показанията на св. К. , както и отразеното в протокола за оглед от 14.03.2017 г. в домът на подс. В. , подкрепят приетото във фактологията, че и подсъдимите /вкл. и Ц. / са нанасяли удари с ръце и крака върху главата и тялото на пострадалия.

От заключението на приетата по делото допълнителна СМЕ, във връзка с аутопсията на труп № 21/2017 г. е видно, че всички описани в Съдебно-медицинската аутопсия на труп № 21/2017 г. на УМАЛ- Русе порезни и прободно-порезни наранявания могат да бъдат получени от представения за изследване нож. С оглед характеристиките на предоставения за изследване нож и морфологията на прободно-порезно нараняване, което е увредило гръдната част на аортата, експертът счита, че смъртоносната рана е получена при силно привеждане на гърба на пострадалия или след падане на терена в прихлупено дясностранично положение на тялото.

От заключението на химическата експертиза № 160/25.04.2017г. се установява липсата на етилов алкохол в кръвта и урината на пострадалия С.

Съдебномедицински експертизи на веществени доказателства № 15/21.03.2017 г.,16/22.03.2017 г. и 17/23.03.2017 г. са имали за задача № 1* да определи кръвната група на кръвта на пострадалия В. С. , и я е посочила като А/Бета/, както и да изследва кръвта върху представени веществени доказателства, намерени в контейнер в чанта „Лидл”- според експерта е възможно откритата кръв по тези веществени доказателства да произхожда от пострадалия В. С. Дрехите, предмет на това заключение са тези, с които е бил облечен подсъдимият В. , а това потвърждава извода, който не се спори и от самия него че докато кръвта е попаднала върху дрехите му докато е нанасял ударите с нож по тялото на пострадалия. СМЕ на веществени доказателства № 16 е изследвала веществени доказателства и обтривки, иззети от автомобила на пострадалия и от местопроизшествието /камъче/- заключението е, че е възможно кръвта да произхожда от С. От изследването на тези доказателства първият съд законосъобразно е заключил, че кръвта по обектите намиращи се вътре в лекия автомобил е попаднала по тях в момента, в който са били причинени раните на пострадалия, докато е бил още в автомобила, което е още едно доказателство, освен СМЕ и обясненията на подс. Ц. , че първите удари с нож са нанесени от подс. В. в бедрото на пострадалия още докато е бил в автомобила. Кръвта по камъчето, предвид мястото, където е намерено то извън автомобила, установява по категоричен начин, че кръвта на пострадалия е капнала по него в момента, когато на него вече са му били нанесени множество удари с ножа и той се е опитвал да избяга от нападателите си, отдалечавайки се от лекият автомобил. По СМЕ №17 са изследвани са и веществени доказателства и обтривки, иззети от дрехи, с които са били облечени двамата подсъдими и намерения дървен нож - и за тях е посочено върху кои от веществените доказателства е открита човешка кръв – нож, сиво яке с надпис UG URBAN GEAR, черно памучно долнище на анцуг с надпис „Бруклин” /в долната част на крачола/ и шапка с козирка и е установена възможността същата да произхожда от пострадалия. Тъй като това са и дрехите, с които е бил облечен подс. Ц. , то констатациите на тази експертиза, /освен обясненията на подс. В. , показанията на св. К. отразеното в протокол за претърсване и изземване от домът на подс. Ц. /, е още едно доказателство за неговото участие в упражненото насилие. Доколкото в експертизата са описани зацапване от земна маса и ръждиво - кафеви петна около целия крачол под надписа „Бруклин”, според настоящият състав е по- вероятно установената кръв да е попаднала при нанасяне на удари върху пострадалия с ритници, вместо възприетото от първия съд кръвта да е попаднала поради това, че подс. Ц. е бил в близост до В. по време на нанасяне на ударите с нож /тогава би следвало да има пръски, а не петна и то по целата долна част на крачол/. Този извод на свой ред също опровергава изложеното в жалбата от защитата на този подсъдим за липса на установени следи от кръвта на пострадалия по дрехите на Д. Ц. , както и твърденията за липса на участие на подс. Ц. в упражненото насилие.

Техническа експертиза № 213/06.04.2017 г. е изследвала мобилните телефони на двамата подсъдими. В експертизата е отразен разговорът по месинджър между подс. В. св. Р. формата на снимков материал, отразени са и повикванията – входящи и изходящи на подс. В. , от които се установява достоверността на показанията на св. А. , че го е търсила на сутринта на 14.03.2017 г., както и няколкократните разговори между телефонните номера на двамата подсъдими на 13.03.2017 г. последователно в 20,25 ч. и 20,28 ч., 20.55 ч., когато въззивният съд прие, че подс. В. се е обадил на подс. Ц. да вземе ножове и маски преди двамата да се срещнат.

Дактилоскопната експертиза № 178/24.03.2017 г., имала предмет за изследване найлонова торба „Лидл” не е открила по нея годни за изследване следи, а иззетите при огледа на местопроизшествие от 14.03.2017 г. дактилоскопни следи от рамка на предна лява врата на л.а. „Шкода“ с per. № С* и тази от таблет за навигация са оставени именно от В. М. С.

Техническа експертиза № 278/15.05.2017 г. е изследвала и отразила съдържанието на доброволно предадените записи от видеокамери, находящи се в магазин „Наркоп” с. Н., на сградата на кметството в с. Н. и на бензиностанция „Ганев” в с. Н.. Направен е снимков материал. От записа на първата видеокамера се установява младеж с бейзболна шапка и тъмни дрехи и маратонки, че пазарува в магазина 07.32 ч. От видеозаписите на другите две камери се установява преминаващ таксиметров автомобил на 14.03.2017 г. в 4.09 ч и 4.13 ч.

От заключението на приетата по делото ДНК експертиза № PG104/DNA/25042017 е установено следното: Биологичният материал от обект ляв джоб на синьо яке, качулка на тъмно яке Urbab Gearи съответно обтривки на горната и долната част от дръжката на нож имат един и същ ДНК профил, напълно съвпадащ с профила на В. М. С. Биологичният материал от обект изрезка от горния гръб на халката за закачалка на тъмно яке Urbab Gearима ДНК профил напълно съответства с профила на Д. Ц. Доколкото по делото е установено, включително и от обясненията на подс. Ц. , че той е бил облечен именно с тъмно ято яке Urbab Gear“ и наличието на биологичен материал по него от пострадалия, освен, че е в подкрепа на извода, че този подсъдим също е бил в непосредствена близост до пострадалия в моментите, в които подс. В. му е нанасял ударите с нож, а също така и в подкрепа на извода за нанасянето на удари от Ц. , по време на което също е възможно попадането на кръвта на пострадалия върху якето му. Едновременно с това заключението на тази експертиза е поредното доказателство, опровергаващо обясненията на Ц. , че е стоял при колата и не е имал досег с пострадалия, не му е нанасял удари.

Технико-икономическа експертиза е оценила стойността на таксиметровия автомобил „Шкода Фабия” с ДК № С* като е посочил, че средната пазарна цена към месеца на деянието възлиза на 4500 лв.

Съдебно-ценовата експертиза е дала оценка на отнетите вещи- портмонето и намиращите се в него документи, като е посочила, че възлизат на 2,10 лв.

Личността и здравословното състояние на всеки от подсъдимите също е била обект на изследване на различни по вид експертизи в рамките на ДП. И на двамата на 15.03.2017 г. е взета кръв за изследване.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно- химическа/токсикологична експертиза е установено, че в предоставените проби кръв от Н. Р. В. има: Присъствие на специфичен метаболит-карбокси-ТНС (171ng/mL) в кръв, доказващ употребата на наркотични вещества, съдържащо тетрахидроканабинол, както и присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите - амфетамин в концентрация 26ng/mL. Същите вещества са открити и в кръвта на подс. Ц. присъствие на амфетамин в концентрация 15ng/mL и на карбокси –метаболит 55 ng/mL. Така отразеното в експертизата е в подкрепа на обясненията на подсъдимите В. и Ц. , относно употребата на точно такива наркотични вещества вечерта преди да извършат деянието. Кръвните проби и на двамата са отрицателни за метадон и другите подробно посочени в експертизата вещества. Не е установено наличието и на алкохол в кръвта на подсъдимите. Отсъствието на метадон в кръвта на подсъдимия В. не опровергава обясненията му в тази им част, че е приемал такъв на 12.03.2017 г., още повече и с оглед изявлението на експертите пред първия съд, че метадонът може да се открие в кръвта на човек от 1 до 3 дни след приема. Законосъобразно първият съд е заключил, че отсъствието на алкохол в кръвта на този подсъдим не може да опровергае обясненията на подсъдимите за употребата на такъв. Това е така, тъй като в тази насока са показанията и на св. С. , който също е бил с подсъдимите непосредствено преди деянието, както и на показанията на св. С. от една страна. От друга не може да бъде пренебрегнат факта, че кръв за изследване е взета на 15.03.2017 г. вечерта, в който период е възможно да се е резорбирал алкохола в кръвта на двамата подсъдими, така както е пояснено и от експертите по тази експертиза при разпита им в съдебно заседание. Доколкото от представените по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на подс. В. безспорно се установява наличието на чернодробно заболяване в съдебно заседание експертът е отговорил и на въпроси на защитата може ли да има връзка това заболяване с приема на чужди за организма вещества. Вещото лице е обяснило, че хипотетично при наличие на такова заболяване би се установила сравнително по-висока концентрация на наркотично вещество, но това ще стане при напреднало чернодробно заболяване, при което има значителни видими външни признаци. При подс. В. не е установено заболяването да е в напреднал стадии.

От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс. Н. допълненията направени от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият страда от психични и поведенчески разстройства, вследствие употребата на наркотични вещества, което е заболяване по смисъла на МКБ, но не представлява умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Не се води на диспансерен учет. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента на извършването на прегледа. него е налице дисхармонична личност със склонност да действа импулсивно, своенравно, с бързо нарастване на агресивната компонента, понякога с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол. Очертават се малоценностни преживявания, което допълнително го подтиква да кумулира негативни емоции като страх, гняв, яд и това води до желание за „отмъстително“ поведение без обекта на агресията да е дал повод за това. Приемането на ПАВ повлиява емоционално-волевата сфера, което улеснява импулсивното отреагиране. Личностната структура на подсъдимия обяснява склонността му към импулсивни действия и намалява възможността за внимателно и детайлно обмисляне на поведението, както в обичайни житейски ситуации, така и в ситуации на затруднение. Подсъдимият има реална представа за действителността и за неговото място в тази действителност. При В. липсва патопсихологическа склонност към фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако желае. Върху формирането на подсъдимия като личност се е отразила липсата на баща, наличието на психично заболяване на майка му и нейното отсъствие от дома за известни периоди от време, когато тя е живяла в Гърция, а подсъдимият при баба си и дядо си в България.

И личността на подсъдимият Ц. е била предмет на обсъждане от психиатри и психолози. От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс. Д. допълненията направени от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на наркотични вещества, което е заболяване по смисъла на МКБ, но не представлява умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Той не се води на диспансерен учет. Подс. Цветанов е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента на извършването на прегледа. Касае се за незряла личностова структура, оформяща се като дисхармонична, вътрешно себенеуверен. Налице са тенденции да действа импулсивно, своенравно, с бърз интензитен на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол, като остава некритичен към последиците от своето поведение, а употребата на ПАВ допълнително улеснява склонността към импулсивно отреагиране. Не е склонен внимателно да обмисля постъпките си, както в обичайни житейски ситуации, така и в ситуации на затруднение. него е налице реална представа за действителността и за неговото място в тази действителност. При Ц. липсва патопсихологическа склонност към фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако желае. Той е вътрешно емоционално хладен и не изпитва вина, дистантен, абсолютно неглижиращ ситуацията, в която се намира, изключително манипулативен като личност.

В отговор на зададени въпроси, свързани с употребата на алкохол от двамата подсъдими и възможността тази употреба да е повлияла на поведението им, в съдебно заседание експертите са уточнили, че и употребата на алкохол и цигари не е повлияла качествено върху поведението им, върху познавателните процеси като интелект, памет, възприятие. Вещите лица категорично са заявили, че не са намерили клинични маркери, които да са в подкрепа на употребено голямо количество алкохол, което да е оказало качествено влияние върху функционирането им – поведенческо и конгитивно.

Така описаните до тук различни по вид експертни заключения и въззивният съд намира за компетентни, даващи задълбочени и мотивирани отговори на зададените им въпроси, а в съдебно заседание решаващият съд всеки от експертите е защитил заключението, в чието изготвяне е участвал и подробно и мотивирано е отговорил и на допълнителните въпроси, които са били зададени, поради което също ги кредитира изцяло с доверие.

 

По правната квалификация

 

Така възприетата фактическа обстановка дава основание и на въззивният съд да приеме, както е приел и решаващият, че с действията си двамата подсъдими Н. В. и Д. Ц. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна съставът на чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и вр. чл. 63 ал.2 т.1 от НК.

От обективна страна на 14.03.2017 г. в с. Н., на ул. „Христо Ботев” двамата подсъдими в съучастие помежду си отнели от владението на пострадалия В. С. , без негово съгласие движими вещи на обща стойност 4 562.10 лв., като грабежът е придружен с убийството на В. С. Д. ието е извършено и от двамата подсъдими преди да навършат пълнолетие.

Спори по делото авторството на деянието, начинът, по който е извършено, както правната квалификация, единствено по отношение на подсъдимият Ц. .

Всъщност възражението на защитата на подсъдимия Ц. за наличие на „ексцес” в умисъла на подс. В. , е правено още пред първата инстанция, то не е възприето и съдът е дал мотивиран отговор защо не го е възприел. Към изложеното от първия съд, с което настоящата въззивна инстанция се съгласява, би добавила и следното:

Установено по делото е по безспорен начин, че е употребена сила спрямо пострадалия С. Още след спиране на таксиметровия автомобил той бил ударен и наръган 6 пъти в дясното бедро от подс. В. . След това подс. Ц. отворил вратата на пострадалия и също започнал да му нанася удари. След избутването на пострадалия вън от автомобила подс. Ц. продължил да му нанася удари с ръце и крака по главата и тялото, а подс. В. се присъединил след излизането си от таксито и започнал да нанася удари с нож. Независимо, че впоследствие подс. В. продължил да упражнява насилие над пострадалия, подс. Цветанов бил там, той наблюдавал действията на съучастника си по продължаващото нанасяне на ударите с нож над пострадалия, не им се противопоставил, а след окончателното приключване на нападението се включил в отнемането на инкриминираните вещи от таксиметровия автомобил. Междувременно и двамата подсъдими правили и опити за привеждането на автомобила в движение.

Доколкото грабежът като самостоятелно престъпление представлява конструкция от едновременно извършване на кражба плюс употреба на сила или заплашване, то в конкретния случай квалифицирания грабеж по чл. 199 ал.2 т.2 от НК обхваща: принуда, прераснала в убийство и кражба.мисълът и по отношение на двамата подсъдими е предопределен от умисъла за водещото престъпление- кражбата, която е възможна само при пряк умисъл. При сложното съставно престъпление, каквото е грабежът, извършеното убийство е своеобразно средство за постигане на преследваната цел - кражбата. Подсъдимите са формирали общ умисъл за извършване на престъплението още преди нападението над пострадалия – този факт също е установен, както частично от техните обяснения, най-вече от обясненията на св. С. . При съучастие под формата на съизвършителство, каквото е налице в конкретния случай са необходими няколко предпоставки: 1. най- малко две наказателно отговорни лица – подсъдимите са двама, 2. задружност в усилията им за постигане на определен резултат - както бе описано по-горе и той е на лице, 3. умисъл във всеки съучастник не само за деянието, но и за съучастието при извършването му, който също е налице 4. при задружната престъпна дейност в осъществяване на съставно престъпление, каквото е грабежа от обективна страна e достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. Т.е. достатъчно е участието в някое от деянията, включени в съставното престъпление – или в упражняването на принудата, или в отнемането на вещите. В настоящият случай и двамата подсъдими са осъществили насилие над пострадалия – подс. Ц. под формата на нанасяне на удари с ръце и крака върху главата и тялото му, а подс. В. освен това и нанасяне на множество удари с нож. Освен това и двамата подсъдими са участвали в отнемането на вещите – от автомобила и опитите да приведат автомобила в движение. Съдебната практика на ВКС е непротиворечива относно това, че при съизвършителството при грабеж не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие само на единия подсъдим върху обекта на престъплението, а е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние точно както е в настоящият казус. Поради това е правилна и приетата от първостепенния съд правна квалификация по отношение на двамата подсъдими, а именно чл. 199 ал.2 т.2 пр.2 от НК - грабеж придружен с убийство.

И въззивният съд не намира да е налице "ексцес" на умисъла на подс. В. , който е осъществил по-голяма част от принудата чрез нанасянето на удари с нож на пострадалия, тъй като подс. Ц. не само е присъствал на местопрестъплението по време на нейното осъществяване, но е взел участие във сломяване на съпротивата, а впоследствие е наблюдавал случващото се, възприемал е действията на съучастника си по продължаващото нанасяне на удари с нож в тялото на С. от близко разстояние и без да се противопостави, след което подсъдимият Ц. се е включил във втория акт на съставното престъпление с отнемането на вещите след приключване на нападението. Поради изложеното възражението на защитата на подс. Ц. за „екцес” на умисъла от страна на В. , в резултат на което се иска признаването на Ц. за невинен по така повдигнатото му обвинение и признаването му за виновен за деяние по чл. 198 ал.1 от НК като неоснователно бе оставено без уважение и от настоящият съд.

За субективната страна на деянието не е необходима изрична уговорка, макар че такава е налице.говорката в конкретния казус може да се извлече и показанията на св. С. частично от обясненията на двамата подсъдими. Използваното средство – нож, което и е предварително набавено е годно да причини смъртта на С. Така стои въпросът и с нанасянето на удари с ръце и крака по тялото и най-вече в главата. всеки от подсъдимите е било налице съзнание за това. В този ред на мисли двамата подсъдими са извършили престъплението при пряк умисъл, тъй като са осъзнавали обществено-опасния му характер, предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са желали настъпването им.

В резултат на този фактологичен анализ се налага логичното становище, че събраните по делото доказателства за цялостното поведение на подсъдимите изключват категорично претендираната от защитата на Д. Ц. възможност за преквалифициране на деянието като извършено при условията на основния състав на грабежа по чл.198, ал.1 от НК, тъй като е действал при условията на „ексцес“ спрямо действията на своя съучастник. Видно от заключенията на съдебно–психиатричната експертиза по отношение на двамата подсъдими те към момента на инкриминираното деяние са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си в съответствие на това разбиране, макар и непълнолетни.

Законосъобразно решаващият съд е приел, че предмет на престъплението грабеж са както вещите, отнети от подсъдимите, мъжко портмоне с 60 лв. и вещите в портмонето и 1 бр. запалка „Камел” – на обща стойност 62,10 лв., така и таксиметровия лек автомобил, оценен на обща стойност 4 500 лв. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда - това са обясненията на двамата подсъдими, досежно уговорките им да извършат грабеж именно на лекия автомобил, който впоследствие да предадат на скрап и парите на таксиметров шофьор. В тази насока са показанията на свидетелите и показанията на св. С. .

 

По наказанието

 

Доколкото двамата подсъдими са извършили деянието преди да са навършили пълнолетие, то приложима и за двамата е редукцията по чл. 63 ал.2 т.1 от НК. Законодателят е предвидил замяна на доживотния затвор и доживотния затвор без право на замяна с лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Степента на обществената опасност на деянието е изключително висока, защото подсъдимите са посегнали на най-важното благо- човешкия живот. В рамките на общата обществена опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива още по-висока такава, тъй като решението е взето безпричинно по отношение на пострадалия. Подсъдимите просто са решили да извършат такова деяние и са „тръгнали да си търсят подходяща жертва”.

При индивидуализация на наказанията по отношение на всеки един от дейците решаващият съд е обсъдил обстоятелствата имащи значение за определяне на наказателната отговорност на всеки от тях.

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение подсъдимия В. съдът е обсъдил чистото му съдебно минало, самопризнанията, които са съдействали за разкриване на обективната истина още от ДП за начина на извършването и намиране на оръдието на престъплението. Отчетена е и младата възраст на подсъдимия. Въпреки, че решаващият съд е посочил, че тя не следва да се абсолютизира, тъй като е основание за приложението на редукцията по чл. 63 от НК, то според настоящият състав тя изобщо не следва да се отчита, тъй като освен, че възрастта е предпоставка за редукцията на наказателната отговорност, в настоящият казус подсъдимият е бил на възраст, деляща го няколко месеца от пълнолетието. Съдът е отчел също здравословното му състояние, което по делото е безспорно установено - чернодробно заболяване, цитомегаловирус, както и установеното поведенческо разстройство в следствие на употребата на наркотични вещества.

Като отегчаващи вината обстоятелства са обсъдени лошите характеристични данни по отношение на този подсъдим, ролята му на организатор и инициатор на престъплението, водещата му роля при упражненото насилие над пострадалия – нанесените множество удари с нож по цялото тяло на пострадалия, употребата на наркотични вещества преди извършване на деянието. Според въззивната инстанция не може да бъде подмината лекотата, с която е взето решението за извършване на такова тежко деяние, наличието на предварителна уговорка, предварително набавяне на средства – ножове за извършването му, хладнокръвието на този подсъдим.

Изложеното до тук налага извод, че наказанието, което следва да се определи по отношение на този подсъдим е при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. При този превес на отегчаващите вината обстоятелства, съпоставен с тежкият престъпен резултат, въззивният съд намира, че наказанието, което ще изиграе своята роля, по отношение на подсъдимия, а също така и по отношение на останалите членове на обществото е малко под максималното предвидено в закона, а именно единадесет години лишаване от свобода, така както е определено и от решаващият съд. Такова наказание съответства, както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на дееца. Влошаване положението на този подсъдим е недопустимо предвид липсата на надлежно подаден протест от прокурор. Не са налице обаче и основания, които да бъдат допълнително обсъждани за смекчаване на наказателната му отговорност.

При индивидуализацията на наказанието, което е наложил на подсъдимия Д. съдът е изложил също изключително подробни съображения. Преценил е детайлно, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, изложил е подробни съображения, относно младата възраст и до каква степен следва да тя да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, обсъдил е и обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, поради което възражението на защитата на този подсъдим за липса на мотиви, обосноваващи размера на наложеното наказание е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение подсъдимия Ц. съдът е обсъдил чистото му съдебно минало, самопризнанията му, като обаче е отчел, че те нямат такава роля, както тези на др. подсъдим за разкриване на обективната истина. Отчетена е и младата възраст на подсъдимия, но и тук въззивният намира за необходимо да отбележи, че тя не следва да се отчита, тъй като от една страна възрастта е основание за приложението на редукцията по чл. 63 от НК, от друга – няколко месеца са делели и този подсъдим от навършването на пълнолетие. Съдът е отчел също здравословното му състояние и по-конкретно установеното поведенческо разстройство в следствие на употребата на наркотични вещества. Напълно законосъобразно първият съд е отчел и по- малкият интензитет на упражненото насилие над пострадалия.

Като отегчаващи вината обстоятелства са обсъдени лошите характеристични данни по отношение на този подсъдим, упражненото насилие над пострадалия – нанесените удари с ръце и крака на пострадалия. Въззивният съд намира, че следва да се отчетат още лекотата, с която е взето решението за извършване на такова тежко деяние, наличието на предварителна уговорка, предварително набавяне на средства – ножове за извършване на престъплението, като ножовете и шапките са набавени именно от този подсъдим, хладнокръвието и на този подсъдим по време и след извършване на деянието. Искането на прокурора да бъде обсъдено като отегчаващо вината обстоятелство, че обясненията на този подсъдим не съдействат за разкриването на обективната истина, а освен това той омаловажава своето участие е неоснователно, доколкото право на подсъдимия е да дава обяснения, каквито намери за добре, вкл. и да не дава такива.

По отношение на подсъдимия Ц. следва да се отчете и завишена степен на личната му обществената опасност, тъй като за него има данни за извършени и предходни деяния – кражби, същият е бил регистриран в ДПС, налагани са му възпитателни мерки, които явно не са изиграли роля за неговото поправяне.

Изложеното до тук налага извод, че наказанието, което следва да се определи по отношение на този подсъдим също е при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като съобрази новоотчетените отегчаващи вината обстоятелства, които допълнително засилват техният многократен превес над смекчаващите, съпостави ги с тежкият престъпен резултат, и завишената лична степен на обществена опасност, въззивният съд намира, че наказанието, което ще изиграе своята роля, по отношение на подсъдимия, а също така и по отношение на останалите членове на обществото е също малко под максималното предвидено в закона, а именно десет години лишаване от свобода. В този смисъл намира определеното от решаващият съд за леко занижено, а протестът на представителя на обвинението за частично основателен, поради което следва да бъде уважен като бъде увеличено наказанието по отношение на подс. Д. от девет на десет години лишаване от свобода. Такова наказание ще съответства на новообсъдените от въззивният съд данни, на възприетата обществената опасност на дееца и много високата степен на обществена опасност на деянието. От друга страна не може да не бъде отчетен по-ниският интензитет на упражненото насилие от този подсъдим, поради което исканото в протеста от представителя на окръжното обвинение наказание от единадесет години лишаване от свобода се явява неоснователно. Едновременно с това интензитета на упражнената принуда от този подсъдим не може да бъде абсолютизиран, така както е направено в жалбата на защитниците му, твърдейки, че Ц. няма каквато и да било роля в убийството, като подробно за неоснователността на това възражение въззивният съд изложи аргументите си при възприемането на правната квалификация на деянието с оглед възражението за преквалификация, а доколкото същото възражение се използва и за основанието явна несправедливост на наказанието – за основателността му въззивният съд изложи мотивите си при определяне размера на наказанието на подс. Ц. разграничаване на наказанието му от това на подс. В. .

Като първоначален режим на изтърпяване на наказанията съдът е определил „строг”, което е съобразено с разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд правилно е зачел времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода на основание чл. 59 ал.1 от НК.

При служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, съдът не констатира нарушения.

Законосъобразно решаващият съд се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноски и ДТ.

 

По гражданските искове

 

В гражданската си част присъдата е предмет на нарочно обжалване от подсъдимия Ц. защитниците му, които искат гражданският иск за неимуществени вреди да бъде значително намален или отхвърлен ако се приеме тезата им за „екцес”. Доколкото искането за отхвърляне на гражданският иск по отношение на подсъдимия Ц. е обвързано с възражението за „екцес”, на умисъла, а по отношение на него вече бе даден подробен отговор, то неоснователността на това искане се следва от неоснователността на искането за оправдаването на този подсъдим за деянието, както му е повдигнато.

Съпругата и синът на пострадалия – Л. С. и Т. С. са встъпили в наказателния процес като граждански ищци и са предявили граждански искове солидарно срещу подсъдимите В. и Ц. в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законните лихви, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Предявените граждански искове за неимуществени вреди намират правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Основателни са, тъй като в резултат на престъплението, те като негова съпруга и син търпят болки и страдания по загубата на близък човек – своя съпруг и своя баща. Освен първоначално изживения стрес от начина, по който са разбрали за смъртта на В. С. , те ще носят в себе си ужаса от тази загуба до края на своя живот. Лилия С. ще бъде лишена от взаимността на своя съпруг, а Т. С. от грижите и от близостта със своя баща. Освен, че са основателни, те са и доказани от техните показания и тези на св. Р. . Връзката между жертвата и неговата съпруга и син е била много силна и здрава – те са били изключително сплотено семейство, живеели са тримата заедно, взаимно са се поддържали, помагали, имали са много силна емоционална връзка. По делото са инкорпорирани доказателства как смъртта на пострадалия В. С. се е отразила на всеки от тях. Лилия В. отключила здравословни проблеми - високо кръвно налягане, проблеми с щитовидната жлеза, емоционално се затворила в себе си и не желаела да контактува, получила и сърдечни проблеми, наложило се да преустанови работа за известно време. Не по-лесно е понесъл смъртта на баща си и Т. С. Той получил паник атаки. Станал мълчалив и затворен. Изнесъл се от в къщи.

Определеният от Окръжния съд размер на обезщетението от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане за Л. С. е справедлив и е съобразен с изложените по-горе факти и обстоятелства. Тя е останала напълно сама и е получила множество здравословни проблеми.

Справедлив е и определеният размер по отношение на Т. С. – 100 000 лв., считано от датата на деянието до окончателното изплащане. Той също изключително тежко понесъл загубата на своя баща.

Гражданските искове са предявени солидарно срещу двамата подсъдими от една страна. От друга - както бе посочено съобразно приетата правна квалификация не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Тези две обстоятелства в своята съвкупност не могат да обусловят исканото от защитата на подсъдимия Ц. разграничение в размерите на гражданските искове, които следва да бъдат осъдени да заплатят по отделно двамата подсъдими. Ето защо и искането досежно корекция в размера на гражданските искове по отношение на Ц. , като неоснователно също следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че подадената жалба на подсъдимия Ц. защитниците му и срещу гражданската част на присъдата са лишени от основание, а определеният размер справедлив.

Воден от горното и на основание чл. 337 ал.2 т.1 и чл. 338 от НПК, Апелативният съд:

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда от 26.11.2018 г., постановена по НОХД № 762/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд, като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание по отношение на подсъдимия Д. от девет на десет години лишаване от свобода

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.