Р Е Ш Е Н И Е

№492

гр.Русе,17.11.2017г

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Окръжен съд.....гражданска колегия ....в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година....... в състав:

Председател: Искра Блъскова

Членове: Мария Велкова

Галина Магардичиян

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора .......като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д.№ 644 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Н.Н.Н. обжалва Решение от 24.07.2017, постановено по гр.д.№ 149/17 по описа на РРС, с което е осъден да заплати обезщетение за претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди в размер на 6000лв, представляващи покупната стойност на лек автомобил „Форд фокус“,ведно със законната лихва, считано от 20.06.2016г до окончателно плащане, както и разноски в размер на 760лв. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение. Счита, че предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, който е неоснователен и недоказан. Счита, че съдът неправилно е променил правната квалификация на иска като такъв с правно основание чл.50 ЗЗД. Счита, че покупната цена на лекият автомобил е неотносима към правния спор, тъй като не е пряка и непосредствена последица от увреждането, а освен това останала и недоказана. Иска от въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявеният иск. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и адрес на управление-гр.София счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно. Счита, че липсват доказателства за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, поради което искът срещу застрахователя е неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на жалбата намира следното:

Енвен Ш.К. е предявил срещу Н.Н.Н. иск за заплащане на имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 6000лв, представляващи покупната цена на лекия му автомобил” Форд Фокус”, както и в условията на евентуалност е предявил иск срещу Застрахователна компания “Лев инс”АД-София за заплащане на същата сума въз основа на застраховката “Гражданска отговорност”, която ответникът има с това застрахователно дружество, въз основа на чл.429, ал.1 КЗ.

В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че на 19.06.2016 паркирал автомобила си до бл.Сърнена гора в гр.Русе и го заключил. През нощта се събудил от силен гръб и ярка светлина и установил, че автомобилът му гори. В него челно се бил ударил лек таксиметров автомобил “Дачия Логан” с рег № Р **-** ВС, собственост на отв.Н., който също горял. В хода на разследването се установило, че причина за възникване на пожара е късо съединение в електрическата инсталация на л.а “Дачия Логан”. След възникване на пожара в двигателното отделение на л.а “Дачия” е настъпил взрив в газовата арматура, при което е започнало изпускане на газ и факелно горене. В резултат на последното е прогоряла изолацията на електрическите проводници, захранващи стартера на автомобила. Това е предизвикало задействане на стартера и самоволно предвиждане на автомобила напред, при което горящия автомобил “Дачия” се е блъснал в неговия и така се е разпространил пожара и върху него и са настъпили уврежданията. Тези фактически твърдения водят до извода, че се претендира настъпване на вреди от вещ- иск с правно основание чл.50 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба обаче се съдържат и твърдения, извън посочените по-горе, за виновно поведение на водача на л.а “Дачия Логан”, а именно виновно нарушение на правилата в чл.96 от ЗДвП-водачът на спряно за престой или паркирано пътно транспортно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Твърди се, че в конкретният случай отв.Н. не е задействал ръчната спирачка на автомобила си, което би предотвратило самоволното придвижване на автомобила напред, респ. Би се избегнал удара с неговия автомобил и разпространението на пожара върху него. В тези твърдения сочат и за претенция за вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие настъпилия пожар на лекият му автомобил и на двете правни основания-чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според ППВС 17/63 е възможност отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.

Настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на имуществени вреди от непозволено увреждане и на двете заявени правни основания, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение като е преквалифицирал иска на такъв с правно основание чл.50 ЗЗД. Съдът е направил това в открито съдебно заседание като е изменил доклада си в тази насока, респективно е разпределил доказателствената тежест на страните съобразно тази правна квалификация. Страните са имали възможност да ангажират доказателства в тази насока, още повече, че пълномощниците и на двете страни са участвали в това съдебно заседание. Същите нито са имали възражение по доклада, нито са искали събиране на други допустими и относими към спора доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице, в първата инстанция е установено, че пожар, възникнал поради късо съединение в електрическата инсталация на л.а.”Дачия-Логан” същият се е предвижил напред да л.а.”Форд-фокус” и по този начин пожара се пренася в този автомобил. Според вещото лице от високата температура са се стопили или изгорели изолациите на двата кабела, доставящи ел.захранване до стартера. В следствие на близостта между двата кабела е протекъл ток помежду им, които допълнително ги е привлякъл един към друг. По този начин е било подадено захранване на изхвърлящата бубина и задействайки се тя е затворила веригата, подаваща електрическо захранване до електромотора на стартера. Така последният е бил задействан.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическият състав на чл.50 ЗЗД- налице е вреда на лекият автомобил на ищеца и същата е произлязла от вещ-в случая лекият автомобил на ответника Н. без върху него да е въздействано от страна на физическото лице, собственик на увреждащия лек автомобил, т.е без да е налице виновно човешко поведение. Отговорността по чл.50 ЗЗД е лична, обективна и безвиновна и произтича от увреждане от собствената вещ. В този смисъл налице са основания за ангажиране отговорността на отв.Н. като собственик на лекият автомобил „Дачия Логан“. Последният се са запозапалил без външна намеса, вследствие на което самоволно се е предвижил и е увредил лекият автомобил на ищеца. За да бъде обезщетен последният обаче следва вредите, които се претендират да са „ произлезли“ от лекият автомобил на отв.Н.. В случая, видно от заявеният петитум, ищецът претендира като вреда покупната цена на лекият му автомобил. Въззивният съд намира в случая продажната цена на автомобила не е вреда по смисъла на чл.50 ЗЗД, тъй като не е пряка и непоследствена последица от деликта. От друга страна с оглед оспорване съдържанието на частният свидетелстващ документ разписка от 27.11.2015г досежно вписаната в него продажна цена от 6000лв. и наличието на договор за покупко-продажба на лек автомобил от 27.11.2015г с нотариална заверка на подписите на страните по него, в който продажната цена е 500лв, въззивният съд намира, че ищеца не е установил чрез пълно и главно доказване размера на продажната цена. Същата може да се приеме, въз основа на договора с нотариална заверка на подписите, че е 500лв. От друга страна обаче в процеса са събрани писмени доказателства, а и от обясненията на ищеца пред въззивната инстанция, че същият след инцидента с лекият му автомобил е продал части от същия, а и самият автомобил е продаден на вторични суровини, за което също е получена сума. В случая е ирелевантно дали ищецът е получил тази сума от баща си, които предал автомобила на вторични суровини. Вътрешните им отношения са ирелевантни за спора. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че макар и да са налице предпоставките на чл.50 ЗЗД за ангажиране отговорността на отв.Н. за репариране на вредите, които ищецът е получил вследствие увреждането на лекият му автомобил, последният не е доказал настъпилите за него вреди, поради което искът следва да се отхвърли на това основание.

Въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на отв.Н. и по реда на чл.45 ЗЗД, тъй като не са налице елементите на фактическият състав на непозволеното увреждане. За да е налице такова увреждане следва освен наличието на вреда за ищеца, да е налице противоправно деяние, извършено виновно от отв.Н. и причинна връзка между двете. Относно инцидента е била образувана прокурорска преписка № 2655/16 по описа на РОП/ДП № 2588/16 по описа на РОП/, която е прекратена, тъй като е образувана срещу неизвестен извършител и е прието, че „вредоносния резултат е настъпил в следствие на пожар, възникнал първоначално в автомобила на св.Н.“, както и че „факта на възникналият пожар и причинените с него имуществени щети , се дължи на късо електрическо съединение, възникнало в автомобила на св.Н.. Този резултат не се намира в пряка причинно-следствена връзка с проявено виновно поведение от конкретно лице, поради което считам, че вредоносния резултат се дължи на „случайно събитие“.“ В настоящото производство също не се установи твърдяното в исковата молба виновно поведение на отв.Н.. По никакъв начин ищецът не е установил в процеса, че отв.Н. е нарушил правилата в чл.96 ЗДвП. Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че при паркиране на лекия си автомобил ответникът Н. не е задействал ръчната спирачка на автомобила си. От друга страна според приетата в първата инстанция автотехническа експертиза, ако ръчната спирачка е била техническа изправна, тя би задържала лекият автомобил неподвижен в създадената ситуация, но в резултат от високата температура по време на пожара е възможно да са увредени отделно части от системата на ръчната спирачка. Това би намалило ефективността на тази спирачка и при тези условия е възможно лекият автомобил „Дачия логан“ да се премести от действието на стартера. С оглед тези доказателства въззивният съд намира, че увреждането на лекият автомобил на ищеца е в резултат на „случайно събитие“. Липсва вина и противоправно деяние от страна на отв.Н., поради което липсва основание за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.45 ЗЗД.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск за заплащане от страна на отв.Н. на обезщетение за вреди и на двете заявени основания чл.50 ЗЗД и чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Като е стигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Е.К. е предявил в условията на евентуалност и иск срещу ЗК“Лев Инс“АД-София с правно основание чл.429 КЗ.

По делото е установено, че между отв.Н. и ЗК“Лев Инс“АД-София е налице сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, въз основа на застрахователна полуца № BG/22/115002167544 за лек автомобил „Дачия Логан“ за периода от 24.08.2015 до 2308.2016.

По силата на ал.1 от чл.429 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят:

1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;

2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.

За да се ангажира отговорността на застрахователя следва да е налице основание за ангажиране отговорността на застрахования, които е причинил вреди на трети лица. След като въззивният съд приема, че исковете за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди срещу ответника Н. са неоснователни, то и искът към застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ е неоснователен и следва да се отхвърли.

В тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, са направените от отв.Н. разноски в първата инстанция в размер на 700лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и направените във въззивната инстанция разноски в размер на 720лв, включващи 600лв адвокатско възнаграждение и 120лв разноски по делото.

ЗК“ Лев Инс“АД в качеството на ответник по евентуалният иск също е претендирал разноски за юрисконсулт в първата и въззивната инстанция. Такива на основание чл.78, ал.3 ГПК вр чл.78, ал.8 ГПК му се дължат от ответника, но в размер, определен от чл.37 ЗПП вр чл. 25, ал.1 от НЗПП, а не по реда на Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения. Съдът определя разноски за юрисконсулт на този ответник в размер на по 100лв за всяка съдебна инстанция, които на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат от ищеца.

По изложените съображения, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение от 24.07.2017, постановено по гр.д.№ 149/176 по описа на РРС и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Ш.К., ЕГН ********** *** срещу Н.Н.Н., ЕГН ********** иск за заплащане на обезщетение за претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди в размер на 6000лв, представляващи покупната цена на лекият му автомобил “Форд Фокус” заявено на две правни основания-чл.50 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на увреждането-27.11.2015г до окончателно плащане, както и разноските по делото, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Ш.К., ЕГН ********** *** срещу Застрахователна компания “Лев Инс”АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.Черни връх № 51 Д, в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.429 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от възникналото на 27.11.2015 застрахователно събитие имуществени вреди в размер на 6000лв, представляващи покупната цена на лекият му автомобил “Форд Фокус” , ведно със законната лихва от завеждане на иска-27.12.2016г до окончателно плащане, както и разноските по делото, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.Ш.К., ЕГН ********** *** да заплати Н.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 700лв, направени разноски в първата инстанция и 720лв разноски, направени във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Е.Ш.К., ЕГН ********** *** да заплати Застрахователна компания “Лев Инс”АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.Черни връх № 51 Д юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100лв, както и 100лв юрисконсутско възнаграждения за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :