Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 157

                                              гр.Габрово, 12.07.2017г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито  заседание на двадесет и шести април през две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Веселина Топалова

                                                                          ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова

                                                                                              Кремена Големанова

 

         при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.№165 по описа за 2017г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника „Профи кредит България” ЕООД срещу Решение №37/28.02.2017г. по гр.д.№856/2016г. на Габровски районен съд.

        В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, първоинстанционния съд бил направил неправилния извод, че погасителен план не бил представен на ищеца –солидарен длъжник по кредита, като не отчел, че погасителен план е предоставен на С.Х., на осн. чл.13.1 от ОУ и не е било необходимо да се предостави на ищеца-поръчител. Чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК не съдържал изискване погасителния план да бъде подписан от кредитополучателя и солидарния длъжник. Неправилно съдът бил разтълкувал и разпоредбите на чл.3.1 и чл.3.3 от ОУ, като приел, че предоставянето на документите по кредита се осъществявало едва с подписването им от страна на кредитора. Изпращането на документите не можело да се възприеме като първо предоставяне на документите. Неправилно бил определен и момента на постигане на съгласие между страните, а оттам неправилни били и изводите относно наличието на погасителен план и информация за част от съществените условия на кредита. Датата на постигане на съгласие не бил момента, в който документите са подписани от потребителите, а е датата на която кредитора се е съгласил да отпусне кредит, като това била и датата на съвпадане на волеизявленията, т.е. датата на договора. Неправилен бил и извода на съда, че договора бил за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Първоинстанционният съд неправилно приел и че представената по делото Заповед на Председателя на КЗП констатирала приетата от съда нелоялна търговска практика. Твърди се, че необосновано съдът приел, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, като за наличието на това нарушение не били изложени никакви мотиви. При преценката си относно предоставянето на информация по договора съдът не бил отчел, че кредитополучател е С.Х., а ищеца е солидарен длъжник. Поради изложеното процесния договор за потребителски кредит не бил недействителен на осн . чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК. При сключване на договора за кредит били спазени изискванията на чл.11 ЗПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 224лв.- заплатена ДТ и 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.

         В депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата е оспорена като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор. Претендира се на осн. чл.38 ЗАдв. жалбоподателят да бъде осъден да заплати на адв.Ф. адвокатско възнаграждение.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи прие за установено следното :

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         За да уважи предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит, първоинстанционният съд приел, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК- относно предоставяне на кредитоискателя и солидарния длъжник на информация за условията на усвояване на кредита и на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - относно предоставяне на информация за условията за издължаване на кредита, в т.ч. погасителен план. Изложените за това мотиви са, че договора е датиран като сключен на 02.12.2013г. От обратната разписка се установявало, че подписания екземпляр от договора е изпратен на кредитополучателя на 6.12.2013г. и е получен от него на 11.12.2013г. В чл.3 от Общите условия е уговорено, че подписаните от клиентите и солидарните длъжници договори за потребителски кредит се превръщат в окончателни едва след подписването им от кредитора, което става чрез предаване на подписаните документи от кредитния експерт на кредитора – ответник по седалището му в гр.София. Ответникът не твърдял да е предоставял погасителен план на ищците в момента на подписването на документите от тях, нито се установявало такова обстоятелство от показанията на св. Х.. Съгласно чл.3.1. от ОУ, при подписването на договор за потребителски кредит не е предвидено да се предоставя на кредитоискателя и на солидарния длъжник погасителен план, а предоставянето е предвидено в чл.3.3 да се осъществи едва след подписването на договора от страна на кредитора и да се предостави на клиента едновременно с двустранно подписаният договор за потребителски кредит и известието за одобрение на кредита. Същевременно в същата разпоредба било предвидено, че договорът между страните влиза в сила в момента на подписването му от страна на кредитора, която дата се счита като дата на сключването му. Следователно, съгласно ОУ на ответника за сключването на договори за потребителски кредит, приложими и в конкретния случай е предвидено договора да влезе в сила в момент, последващ момента на подписване на договора от страна на кредитоискателя и солидарния длъжник, и предхождащ момента, в който е предвидено кредитоискателя да получи погасителния план по договора. Тъй като по делото безспорно е установено, че договорът е подписан от кредитополучателя и ищеца(солидарен длъжник) в офиса на обслужващия кредитен консултант в гр.Габрово, а подписването му от кредитора е станало впоследствие в гр.София. Безспорно било установено и че двустранно подписаният екземпляр от договора е изпратен до кредитоискателя чрез пощенска пратка и получен от него на горепосочената дата - 11.12.2013г. Първоинстанционният съд е приел, че представеното от жалбоподателя извлечение от електронна система с отбелязани плащания по него не е погасителният план, съставен за нуждите на договора за потребителски кредит, нито носи подписи на страните по него. С оглед липсата на подписан от кредитора, кредитоискателя и солидарния длъжник погасителен план е прието за доказано твърдението на ищеца, че този план изобщо не им е бил предоставян - нито първоначално, нито ведно с двустранно подписаният договор, нито в по-късен момент - до завеждането на делото, поради което съдът приел, че посоченият договор е за предоставяне на финансова услуга от разстояние, по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Представеният и приет по делото подписан от св.Х. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съдържа изрично отпечатан текст в т.V „Допълнителна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние”, че същите са „неприложими за този вид кредит”, районният съд приел, че това изявление е невярно с оглед установената методика в чл.3 от ОУ за сключването на договорите, и е въвеждащо в заблуждение клиента, че подписаните от него документи няма да го обвържат окончателно, а съставляват само искане за отпускане на кредит с оглед проучване на условията за отпускането му. Първоинстанционният съд приел, че са налице установени по делото нарушения: на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, като не е предоставена на клиента – кредитоискател, респ. на ищеца, преди подписването на договора от тях информация за условията за усвояването на кредита, както и на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като не е била предоставена на кредитополучателя и ищеца информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, поради което процесния договор за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК. С оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит и съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Кредитополучателят С.Х. има качеството „потребител” по смисъла на §13 от ЗЗП, като на същият е предоставена финансова услуга (отпуснат кредит в размер на 5000лв) и именно тази стойност двамата с ищеца дължат на ответника, а останалата част до първоначално уговорената сума в размер на 16200лв първоинстанционният съд приел, че е недължима. В този смисъл първоинстанционния съд е формулирал и своя диспозитив, който не е съвсем прецизен предвид петиума на исковата молба.

         Въззивният съд намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че между жалбоподателя, св.Х. и ищеца по делото, в качеството му на солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит №5005449946 (представен в заверен препис на л.54 от първоинстанционното дело), за сумата от 5000лв. и общо задължение от 16200лв., при 48 вноски, всяка в размер на 337,50лв., ГПР 110,70, ГЛП 76,89, лихвен процент на ден 0,21 и дата на погасяване 15 ден от месеца. Договорът е двустранно подписан и никоя от страните по делото не е оспорила неговата автентичност. Ищеца не е оспорил подписа си, положен за „СД1” върху процесния договор и същият като частен диспозитивен документ се ползва с доказателствената сила по чл.180 ГПК. Подписването на договора от лицата, които са го сключили свидетелства за съвпадане на насрещните волеизявления, обективирани в клаузите на договора, като по делото не са представени доказателства, които да опровергават този извод. Тъй като договорното правоотношение между страните по процесния договор за потребителски кредит е възникнало преди 23.07.2014г., то за него е приложим чл.10 и чл.22 от ЗПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014г., което следва от §13 от ПЗР на ЗПК, съгласно който законът в новата му редакция, в сила от 23.07.2014г., не се прилага за договорите за кредити, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки. Нормата на чл.22 от ЗПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.18 от 2010г., предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК.

         Въззивния съд не приема извода на първоинстанционния, че процесния договор е договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР, тъй при сключване на договора са ползвани услугите на кредитен консултант, а не е използвана система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика.

         В случая процесния договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител и на кредитополучателя е предоставен екземпляр от него (видно от приложената разписка на л.60 от делото), поради което е спазена въведената  в чл. 10, ал.1 ЗПК (в редакцията от 12.05.2010г.) форма за неговата действителност. Двустранното подписване на процесния договор потвърждава неговото сключване, като дали подписите на страните са били положени едновременно или не, не представлява порок на формата на сделката съгласно въведените в чл.10, ал.1 изисквания, които са налице по отношение на процесния договор. Поради изложеното е ирелевантно към кой момент е налице постигнато съгласие между страните по договора. За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи, че съгласно т.3.3, изр.второ от ОУ подписания от клиента и солидарния длъжник договор влиза в сила от момента на подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора. В настоящия случай това е 02.12.2013г.

         Процесният договор е сключен след наложената забрана от КЗП със Заповед №675/08.08.2013г., предвид на което констатациите в тази заповед са неотносими към процесния казус. В случая получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита е установено с представения по делото Стандартен европейски формуляр

         Неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, тъй като не са посочени условията за усвояване на кредита. В договора е посочена сумата на кредита и банковата сметка, по която следва да се изплати сумата (р.ІІІ от договора), т.е. посочени са всички необходими за усвояване на кредита условия.

         Въззивният съд намира, за правилен извода на районния съд, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т.11). Действително в договора са посочени броя на месечните вноски и техния размер, посочена е и дата на погасяване (15 ден от месеца), но въззивния съд намира, че това не е достатъчно за да се приеме, че са посочени условията за издължаване на кредита, тъй като не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, както и не е посочена датата на първата вноска, а именно от 15-тия ден на кой месец започва изплащането на отпуснатия кредит.

         Освен това въпреки, че ЗПК, в редакцията му към датата на сключване на процесния договор, не е изисквал на страните да се връчва погасителен план, такова задължение за кредитора е съществувало, съобразно т.3.3, изр.първо от ОУ, съгласно което кредитора изпраща на кредитополучателя и солидарния длъжник екземпляр от подписания договор за потребителски кредит, както и погасителен план за вноските по кредита, който погасителен план съобразно т.6.1 от ОУ е неразделна част от договора за потребителски кредит. Между страните не е спорно, че на ищеца, в качеството му на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит не е предоставено копие от погасителния план. Поради изложеното възражението на жалбоподателя, че след като препис от погасителния план е предоставен на кредитополучателя не следва да бъде предоставен и на солидарния длъжник е неоснователно.

         Установената съдебна практика по чл.290 ГПК (Р№ 23/07.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в случая в отговора на въззивната жалба ищцата се е позовала на някои от хипотезите на чл.143 от ЗЗП), като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

         Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 110,70%, а ГЛП в размер на 76,89%. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика „добри нрави” по смисъл на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави”, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации. В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищцата е предоставена в заем сума от 5000лв, при уговорен ГЛП в размер на 76,89 и ГПР в размер на 110,70. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл Р№378/18.05.2006г. на ВКС по гр. д. № 315/2005г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 76,89% надхвърля значително размера на законната такава от 10,04%, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2014г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата уговорения ГПР от 110,70%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Фактът, че ответникът е отпуснал необезпечен кредит, не му предоставя възможност, при съблюдаване принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, да определя лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на над три пъти по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит – при заем от 5000лв., е договорено в края на срока на договора ищеца да върне сумата от 16200лв. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.

         Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по –горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК за посочване лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите и общата сума дължима от потребителя изчислена към момента на сключване на договора, както и за предоставяне на информация относно условията за издължаване на кредита. Предвид това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то процесния договор, на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е недействителен. Съобразно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. в настоящия случай следва  да се върне само сумата от 5000лв.

         Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Съобразно направеното в отговора на въззивната жалба искане по чл.38, ал.2 ЗАдв. Във вр. с чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/09.07.2004г. във вр. с чл.69, ал.1, т.4 ГПК и оставянето на жалбата без уважение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв.Ф. сумата от  866лв.

         На основание изложеното, въззивният съд

 

                                                        Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №37/28.02.2017г. по гр.д.№856/2016г. на Габровски районен съд.

         ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1404, район Средец, ж.к. Мотописта, бул.България № 49 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф. - САК, адрес ***, aп.1 сумата от 866лв. (осемстотин шестдесет и шест лева)- възнаграждение, на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивното производство.

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :