Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

гр.В.Търново, 27.10.2017 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди и седемнадесета година ,

                                                в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря  Виляна Цалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1443 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Предявени са  по реда на чл.415, ал.1 от ГПК обективно съединени  установителни  искове, имащи за предмет  претендирани  парични  вземания  за остатъчни дължими  трудови възнаграждения/ неплатени поради неправомерно удържане на сумите  при неспазване на нормата за  несеквестируемия минимум по чл.446, ал.1 от ГПК в изпълнение на запорни съобщения/  и обезщетение за забава в размер на законната лихва  - с правна квалификация, изведена от нормите на чл.128, т.2, вр. с чл.242, чл.124, чл.162, ал.3 КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД 

Ищецът Н.С.Н.  твърди , че  между него и  ответника  "Мегапорт" ООД-В.Търново  е възникнало и съществувало за времето от 30.03.2015 г.  до 24.10.2016 г.  трудово правоотношение, чийто  източник е сключен  между тях   трудов договор № 3930/30.03.2015 г.  По  изпълнително дело № 20127280400692 на ЧСИ вписан с № 728 в регистъра на ЧСИ, в район на действие ВТОС  и по изпълнително дело № 20127250401474 на ЧСИ, вписан  с № 725 в регистъра на ЧСИ,  с район на действие  ВТОС му е наложен запор върху трудовото възнаграждение. В изпълнение на  получените запорни съобщения  изх.№ изх.№ 10166/17.07.2015 г. / по първото изпълнително дело/  и  изх.№ 1846/27.01.2016 г./ по второто/  работодателят му е  направил удръжки от неговите нетни заплати за м. юли 2015 г. - м. септември 2016 г. общо за сумата 2 612 лева- в  размери, посочени в табличен вид, съгласно уточняващата молба 31.05.2017 г. Удръжките  обаче  надвишават  секвестируемата  част от тези доходи, повелително определяема  с правилото на  чл. 446, ал.1, т.1 ГПК на основа на действалата тогава минимална работна заплата / 380 лева- от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.  и 420 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г./ , т.е. налице е неправомерно накърняване на несеквестируемия минимум със сумата   2 189,51 лева като  разлика между сбора на   размерите на реално направените удръжки и  сбора на действително секвестируемите части от трудовите възнаграждения/ посочени в табличен вид  в уточняващата молба от 31.05.2017 г./, върху които е следвало да  бъде изпълнен запора.  През месец септември 2016 г. неправомерно му е направена удръжка и върху сумата 139,94 лева, представляваща обезщетение за временна  неработоспособност, сумарно заедно със дължимото му нетно трудово възнаграждение. На отправената до ответника - работодател писмена  покана да му възстанови (изплати) остатъците от трудови възнаграждения, както и  обезщетението за временна неработоспособност е последвал отказ. Предвид горетвърдяното,  моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено  съществуването на  вземанията за сумите  - предмет на издадената по ч.гр.д.№ 1063/2017 г.  на ВТРС заповед за изпълнение: 2189,76 лева - сбор от остатъците на неизплатените трудови възнаграждения  е обезщетението за временна неработоспособност и 236,96 лева - сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва, считано от датите на удръжките/ 20-то число на месеците/ до 05.04.2017 г.  В с.з. чрез пълномощника си/ съпругата му /  поддържа предявените искове. 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е направил никакви възражения от материалноправен характер.

В съдебно заседание пълномощникът му признава обстоятелствата на съществувало трудово правоотношение между страните, наложения запор в размери такива, каквито следват от издадените фишове за работни заплати и отрича основателността на претенциите с доводи за спазване на законната правна норма за несеквестируем минимум в изпълнение на запорните  съобщения, а дори да се приеме, че е налице подобно неспазване на тази норма, то трудовото възнаграждение на ищеца е изцяло изплатено в смисъл, че надвишено удържаните суми така или иначе са отишли в негова полза.

            Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235  ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните  правни  изводи:

Фактите/ обстоятелствата/, описани по-горе - предмет на изложените в исковата молба твърдения / сключен между страните трудов договор, наложен запор върху трудовите възнаграждения  на ищеца по двете изпълнителни дела, нетния им размер за всеки от месеците, направените от работодателя- ответник удръжки  в изпълнение на запорните съобщения в конкретно посочените размери, поканата за възстановяване на претендираните суми и последвалия отказ  /    са безспорни, признати   и  писмено документирани , т.е.  доказани/ вж. заверено фотокопие на трудов договор № 3930/30.05.2015 г. и заповед за прекратяване   на трудово правоотношение № 244/21.10.2016 г. - л.12, л.14, запорно съобщение изх.№ 10166/17.07.2015 г. по изпълнително дело № 20127280400692 на ЧСИ вписан с № 728 в регистъра на ЧСИ, в район на действие ВТОС- л.10, запорно съобщение  изх.№ 1846/27.01.2016 г. по изпълнително дело № 20127250401474 на ЧСИ, вписан  с № 725 в регистъра на ЧСИ- л.11, изплащателни фишове - л. 5-9;  покана от 04.12.2016 г.- л.8 от ч.гр.д.№ 1063/2017 г. на ВТРС  и  отговор на поканата  изх.№ 477/20.12.2017 г.- л.7  /  поради което е ненужно преповтарянето им.

            Исковете подлежат на положителна санкция в своята цялост.

Според повелята на правилото, съдържащо се  в разпоредбата на  чл.242, във връзка с  чл.128, т.2  от КТ, срещу предоставяната  от работника или служителя  трудова сила, работодателят е длъжен да му заплаща в установения срок уговореното трудово възнаграждение в пълен размер според реално отработеното време през определените за присъствени / работни/ дни от месеца, разбира се след приспадане на законоустановените  и допустими/ без съгласието му /   удръжки, изрично предвидени в хипотезите на чл. 272, ал.1, ал.1, т.1-6 от КТ.  Разглежданият  случай представя  факт на  наложен по  съответния ред/ чл. 450, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.442 от ГПК/  запор  върху трудовото възнаграждение на ищеца по двете изпълнителни дела  по смисъла на чл. 272, ал.1, т. 5 от КТ  и следователно ответникът- работодател в изпълнение на вменено  му от закона задължение въз основа на получените запорни съобщения - чл.507, ал.2, ал.3, вр. с чл. 508, ал.3, вр. с чл. 450, ал.3 от ГПК  е могъл  без съгласието  на първия  да прави / чл.272, ал.1, т.5 от КТ/  всеки месец удръжки/ части/  от сумата , предназначена за осигури основните му доходи за препитание, които да превежда / при неоспорване на задължението си към  първия/ по сметката на частния съдебен изпълнител с цел погасяване  на вземанията на взискателите/ кредиторите му /. Тези удръжки  следва имат конкретно определяем от самия работодател размер като част/ наречена секвестируема, т.е. преведено на български език: върху която може да се посегне/ да е годна   за принудително, т.е. по реда на ГПК, удовлетворяване на вземане на даден кредитор към работника или служителя/ от конкретното месечно нетно   трудово възнаграждение / което обикновено е променлива величина/, така че да не  превишават допустимия от закона максимален такъв при стриктно спазване на изискванията за  определянето му- чл. 272, ал.2 от КТ, вр. с чл.446, ал.1 , ал.2 от ГПК. По начало вземането за трудово възнаграждение  е частично секвестируемо , а казано в обратен смисъл : частично несеквестируемо. Ако то надвишава  установената  за страната през съответния период  на удръжки  минимална работна заплата  , абсолютната му несеквестируема част изцяло се покрива от нейния размер / предвиден да осигурява онзи минимум средства за препитание, без които  и под тях би било застрашено физическото оцеляване и съществуване на работника или служителя/, секвестируемата му част  ще бъде пропорционално  определена  върху онази сума, надхвърляща  този размер  чрез изчисление със  цяла дроб  като стойностен дял / 1/4, 1/3 , 1/2 / , по аритметичните начини  , показани  в текстовете на чл. 446, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 от ГПК. Цялостното им граматическо/ въпреки неумелата  словоупотреба/ и логическо тълкуване води до единствено възможното/ приемливото  разумно умозаключение / смислен и затова правилен умозрителен резултат- извод/ - предмет на изражение в горното изречение/ такова е и по смисъл произнасянето  по въпроса в  ТР. 2/29.06.2015 г.  по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.   С други думи на езика на образността ,  размерът на минималната работна е границата,"бранеща" територията на пълната / абсолютната несеквестируемост  на трудовото възнаграждение , т.е. под/ пред  нея  е забранено да се  прониква  със запорни удръжки  , а зад нея е територията на секвестируемостта,  при положение , че  цялата сума на  същото  надхвърля този размер.  Тази територия обаче не може изцяло да бъде  "завземана" със запорни удръжки, т.е.  и в нея  по начало трябва да  остане несеквестируема част.  Под "територия на секвестируемостта" следва да се разбират онези абстрактно посочени в хипотезите на чл. 446, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 от ГПК парични суми / до 300 лева, от 300 до 600 лева, от 600 до 1200 лева и над 1200 лева/ , надвишаващи  размера на минималната работна заплата / абсолютната несеквестируема част от трудовото възнаграждение/, върху които  пропорционално се определят / изчисляват  секвестируемите части/ дялове/  за всеки конкретен случай/ както бе обяснено по-горе/ и се вижда какво остава като  допълнителна несеквестируема част.  

            При  внимателен  поглед върху  информацията, съдържаща се в  изплащателните    фишове  е налице очевидно  неправомерно посегателство  върху несеквестируемите части на всички нетни месечни трудови възнаграждения  на ищеца през периода- установява се неспазване на законните изисквания  за определяне на годните за допустимо/ правомерно/  посегателство секвестируеми части  чрез запорни удръжки. С изключение на месеците  ноември и декември 2015 г.  за останалите отработени  месеци  нетното  му трудово възнаграждение  е надвишавало размера на установената за страната минимална работна заплата / от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. - 380 лева; от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г. - 420 лева/, но в нито един от случаите  с повече от 300 лева.  Следователно  върху трудовите възнаграждения за м. ноември и декември 2015 г.  ответникът- работодателят  нито е бил длъжен, нито е могъл  да прави направените запорни удръжки , а  върху  трудовите възнаграждения за останалите месеци  е бил длъжен и е могъл  да прави такива  удръжки , но само за  части от тях  , равняващи се на   1/4  от онези  суми / не става дума за удовлетворяване на вземания за издръжка и не е налице и  изключението по чл.446, ал.3 ГПК , при което не се прилагат ограниченията  по ал.1 / , надвишаващи размера на минималната работна заплата- приложимо е било  правилото на чл. 446, ал.1 , т.1 от ГПК/ тъй-като ищецът не твърди , че е имал деца, които издържа/.  Вместо това , той е правил запорни удръжки върху целите нетни  трудови възнаграждения.  Направил е удръжка и от абсолютно несеквестируемото/ чл.114а от КСО/ вземане с видова определеност на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за три работни дни , дължимо   през  м. септември 2016 г.  в размер на 139,94 лева и платимо от работодателя- осигурител - чл.40, ал.5 КСО,  тъй-като удръжката е  върху цялата сборна сума на трудовото възнаграждение и обезщетението.  Както секвестируемите части/ остатъци/  на трудовите възнаграждения, така и  действителните  размери на допустимите  от закона удръжки върху тях  и съответната разлика между  вторите и реалното  извършените удръжки  са вярно определени/ изчислени/ от ищеца  и отразени в таблица  на уточняващата му молба, поради което съдът е ненужно да ги преповтаря  в цифрово изражение.  Последица от обективния  факт на неправомерно/ незаконно/  удържаните суми над  секвестируемите  части на трудовите възнаграждения  и при засягане на абсолютно несеквестируемата им част, както и  посегателството върху абсолютно несеквестируемото вземане за обезщетение за временна неработоспособност  поради общо заболяване  е  състоянието на неточно  изпълнение/ неизпълнение в пълен размер на  задълженията  на ответника- работодател към ищеца  по чл. 242, вр. с чл.124, чл. 128, т.2, чл.162, ал. 3 от КТ, чл.40, ал.5 КСО, поради търпи съдебна санкция   да ги изпълни  по принудителен  ред/ чл.79, ал.1 ЗЗД/.   Подчинението на всеки работодател/ като трето задължено лице/ на нареждането на съдебния изпълнител, оформено в запорно съобщение ,  съвсем не означава , че  в  случаи на  допуснати грешки  или произвол при определяне на размерите на  удръжките от първия , този факт на нареждане  би бил обстоятелство, освобождаващо го/ по смисъла на чл. 81, ал.1 от ЗЗД/  от  изпълнението  в пълен размер на задълженията му към работника или служителя , т.е.  да му изплати допълнително дължимите несеквестируеми остатъци  от трудовите възнаграждения , превърнали се незаконно на практика в "секвестируеми".  Щом като е платил/ разбира се опосредствено/ "зле" на кредиторите на ищеца , ще плати "два пъти", като разбира се  втория път- на  последния. Закъснелият опит / след срока по чл.131, ал.1 от ГПК/ да  се обоснове  освобождаване от изпълнението чрез плащане  в пълен размер на  тези задължения   с   възражение, имащо  погасителен материално правен характер в приложното поле на чл. 75, ал.1, изр.2-ро, предложение последно от ЗЗД / възползване на кредитора от изпълнение  на задължението, получено от   друго лице, което не е измежду тези посочени  в ал.1 / , съдът няма право и задължение да разглежда по същество/ подобно възражение  се основава на  обстоятелства , налагащи събиране на доказателства, т.е. следва да попадат в предмета на делото/, поради това, че страната е загубила възможността да го прави - чл.133 от ГПК.   Независимо от това , следва да се отбележи, че   посегателството  чрез незаконни запорни удръжки върху несеквестируема част от трудовото възнаграждение, сведено до накърняване на екзистенц минимума на работника или служителя , без негово съгласие, не е и не може да бъде изпълнение на задължение на работодателя към него , получено от друго лице,  защото  законът  предвижда  удръжките  да се правят до определен размер  с  цел  постигане на  принудително изпълнение на  задължение на първия към това друго лице/ чл.510 от ГПК/ . Специалният закон / чл.272 КТ/ се интересува  дали има или не съгласие на работника или служителя за лишаване от средства , необходими му за  препитание , оцеляване и съществуване , а не дали се е "възползвал"от незаконните удръжки, т.е. дали би се обогатил се неоснователно  от възстановяване на сумите- техен предмет, щом  има погасяване на задължения към другото- лице - негов кредитор.  "Възстановяването" не е без основание, защото е остатъчно изпълнение на законно/ и  договорно/ задължение на работодателя  да  изплати в пълен размер  трудовото възнаграждение- чл.242, вр. с чл. 124, чл. 128, т.2 КТ и обезщетението за временна неработоспособност / чл.162, ал.3 КТ, вр. с чл.40, ал.5 КСО/, което той не е направил своевременно поради собствено неправомерно поведение, от  което не би следвало да извлича  полза. Забавата в изпълнението на тези задължения, т.е. да бъдат изплатени на  установените   падежи/ безспорно е посоченото от ищеца 20-то число от месеците- чл.270, ал.2 КТ, чл.84, ал.1 от ЗЗД/  дължимите парични остатъци, е факт, пораждащ  правото на ищеца да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва- чл.86, ал.1 от ЗЗД, чийто размер  е такъв , какъвто е изчислен и се претендира.

            При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 , вр. с чл.71 ал.1 ГПК, чл.1 от Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде осъден да доплати следващата се дължима държавна такса върху уважените искове , възлизаща на 89, 05 лева.     

            Предвид горетвърдяното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено по отношение на  "МЕГАПОРТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Никола Габровски № 81, с ЕИК 1040303760035, че  Н.С.Н., с ЕГН: ********** е титуляр/ носител/ на следните парични вземания : 1/ за сумата  2189,51 лева , представляваща сбор на остатъци от  нетни трудови възнаграждения  за месеците  юли 2015 г. - септември 2016 г., и от  обезщетение за временна неработоспособност за три работни дни от месец септември 2016 г.  , неправомерно удържани от дружеството- работодател  над секвестируемата част на доходите  и при засягане на абсолютно несеквестируемата им част- в несъответствие с повелителните изисквания за нейната определяемост  на  чл.446, ал.1, т.1 от ГПК в изпълнение на наложени запори  по    изпълнително дело № 20127280400692 на ЧСИ, вписан с № 728 в регистъра на ЧСИ, в район на действие ВТОС  и по изпълнително дело № 20127250401474 на ЧСИ, вписан  с № 725 в регистъра на ЧСИ,  с район на действие  ВТОС/  ; 2/ за сумата 236,96 лева - представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва  за времето от 20.08.2015 г. до 05.04.2017 г. - предмет на издадена заповед за изпълнение № 611/13.04.2017 г.  по ч.гр.д.№ 1063 / 2017 г. на ВТРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, чл.71 , ал.1  от ГПК, чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК  "МЕГАПОРТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Никола Габровски № 81, с ЕИК 1040303760035 да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата  89,05 лева- представляваща остатъчната / другата й част е предмет на присъждане със заповедта за изпълнение/ от следваща се държавна такса върху исковете.

 

            Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .

 

Районен съдия: