Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София , 31.01.2017г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

               СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на    двайсет и трети януари през  двехиляди и    седемнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2. САВА  ШИШЕНКОВ

 

 

 

 

при   участието    на    секретаря     Н.      ,  като    разгледа   докладваното  от        съдия      Йорданова В . Ч.  Х.  Д . 5414  по описа за 2016     година , и за да се произнесе взе предвид следното                 

                                             Производството е по реда на чл. 313   от НПК.                                  

                                 С присъда от 19.07.16г. по Н .Ч .Х .Д . № 12127/ 15г . на СРС, НК , 15    с - в е признал подсъдимата Г.В.П.  за невиновна          за  извършено      престъпление   по   чл. 148 ал.1 т.1 ,т.2  и т.3   вр. чл.146 ал.1 от НК и  на осн. чл. 304  от НПК я е   оправдал по   повдигнатото й обвинение . С присъдата  подсъдимата Г.В.П.  е призната  за невиновна     и       за  извършено      престъпление   по   чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 ,т.2  и т.3 от НК   вр. чл.147 ал.1 от НК и  на осн. чл. 304  от НПК я е   оправдал по   повдигнатото й обвинение .  С присъдата   е отхвърлен  предявения от частния тъжител С.Т.М. срещу подсъдимата Г.В.П.  граждански иск  за причинени от престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 ,т.2  и т.3   вр. чл.146 ал.1 от НК, предмет на повдигнатото обвинение , неимуществени вреди в  размер на 5000 лв , ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. С присъдата   е отхвърлен  предявения от частния тъжител С.Т.М. срещу подсъдимата Г.В.П.  граждански иск  за причинени от престъплението по по   чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 ,т.2  и т.3 от НК   вр. чл.147 ал.1 от НК , предмет на повдигнатото обвинение , неимуществени вреди в  размер на 5000 лв , ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.С присъдата  на осн. чл. 190 ал. 1 от НПК е осъден частния тъжител С.Т.М.  да заплати направените по делото разноски в размер на 300 лв  .

                                         Срещу присъдата   е     постъпила    жалба от частния тъжител С.Т.М., с която се иска отмяната на постановената присъда и осъждането на подсъдимата      по внесеното обвинение  ,както и уважаване на предявените граждански искове .                 

                                         В съдебно заседание      повереникът на  частния тъжител  и граждански ищец С.Т.М.   - адв.  К.      пледира  да се отмени присъдата на  СРС и подсъдимата да бъде осъдена по внесените обвинения , както и да бъдат уважени гражданските искове.

                               В съдебно заседание      частният тъжител  и граждански ищец С.Т.М.    редовно призован не се явява .

                                          В съдебно заседание       защитникът        на подсъдимата Г.В.П. - адв.  С.        пледира  да се потвърди присъдата на  СРС и  жалбата да  се остави без уважение  , както и пледира за присъждане на направени пред първата съдебна инстанция разноски по делото от нейната подзащитна .

                                         В съдебно заседание  подсъдимата Г.В.П. редовно призована не се явява  .                                         

                                           Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                           Жалбата е  неоснователна   .

                               Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                             Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :

                             Подсъдимата Г.В.П. е родена на *** г. в гр. Б., ЕГН: **********. Същата е българка, българска гражданка, неосъждана.

                             Подсъдимата Г.П. била представляващ и член на Съвета на директорите на „И.” АД, което дружество издавало вестниците „К.”, „Д.”, както и електронни медии. На 16. 01. 2015 г. заедно със своите колеги Р.Б. и журналистката Д. Н.Г.П. участвала в телевизионното предаване „Ш. на С.”, излъчено в ефира на национално разпространявания ефир на телевизия „6ТВ”. Поводът за участието в телевизионното предаване била темата за ограничаването на свободата на словото в медиите, както и високите санкции, наложени на „И.” АД от Комисията за финансов надзор, а именно - Наказателно постановление № Р-10-1/ 06. 01. 2015 г., с което за нарушение на чл. 11 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, на „И.” АД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева и Наказателно постановление № Р-10-1/ 06. 01. 2015 г., с което за нарушение на чл. 11 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, на „И.” АД е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева. По време на разговора, докато участващите в него обсъждали наложените санкции както на „И.” АД, така и на други дружества, издатели на печатни медии, подсъдимата П. заявила, че С.М. използва институцията, която представлява, за репресия.

                          Рейтингът на излъченото предаване бил 10,1%, поради което същото било гледано от много зрители, сред които били и свидетелите К.К. и А.Г. - близки на частния тъжител М., както и В.П. и Н.С. - служители на „И.” АД.

                            След излъченото предаване, което също било гледано от частния тъжител С.М., същият се почувствал обиден и оклеветен от израза “той използва ... тази институция за репресия”, като приел, че по този начин се опетнява безпричинно неговото име, поради което решил да подаде тъжба срещу подсъдимата Г.П.                                                                                   

                            Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства   :   показанията на свидетелите К.К., А.Г., В.П. и Н.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - заверено копие на Наказателно постановление № Р-10-1/ 6. 01. 2015 г., /л. 53-61/, заверено копие на Наказателно постановление № Р-10-2/ 6. 01. 2015 г. /л. 62-72/, изготвените по делото първоначални и допълнителна Съдебно компютърно-техническа експертиза, както и от останалите доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.                      

                              Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянията    и авторството на подсъдимата  , които имат значение за  ангажиране на  наказателната  й   отговорност .

                                          Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                         При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :                         

                      Подсъдимата Г.В.П. с деянието  си   не  е  осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл. 148 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, а именно   това, че    по време на участие в телевизионното предаване „Шоуто на Слави”, излъчено на 16. 01. 2015 г. в ефира на телевизия „6ТВ”, публично е казала нещо унизително за честта и достойноството на С.М., като е употребила израза “той използва ... тази институция за репресия”, като обидата е разпространена чрез телевизионно предаване и е извършена по отношение на длъжностно лице по повод изпълнението на служебните му задължения - в качеството на С.М. на Председател на Комисията за финансов надзор.

                              Противно на  доводите  в жалбата ,че деянието  е съставомерно по повдигнатото обвинение за извършено престъплението   по   чл. 148 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК ,настоящия съд споделя доводите на първата съдебна инстанция относно несъставомерността на деянието по цитирания престъпен състав  . Това е така ,  тъй като   от обективна страна за да е осъществен съставът на престъплението по  чл. 146, ал. 1 от НК, следва по делото да е установено ,че  освен  , че    изречените изрази   засягат  достойнството на обидения и неговата субективна самооценка ,  то същите следва  да са и  обективно  унизителни  като епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи и изрази, унизителни съждения за лицето , а  преценката за последното следва да е категорична с оглед  общественото мнение и морал ,  които възприемат отправените изрази именно по този  негативен начин  .По настоящето дело, въззивният съд  намира ,че посредством употребата   на израза от страна на подсъдимата Г.П.  на инкриминираната дата и място отправени по отношение на частния тъжител  , “той използва ... тази институция за репресия”,  не би могъл да се направи категоричен  извод , че същата е казала нещо унизително за честта или достойнството на  частния тъжител  . В тази насока правилни са изводите на СРС  ,че с оглед  семантиката  и  значението  на думата „репресия”  описана в тълковния речник като „наказателна мярка     от         държавни органи”, „санкция”,    „потискане”   и обстоятелството ,  че наложените от КФН санкции на „И.” АД  по същество са израз на наказателна мярка от държавен орган, с оглед на  което охарактертизирането на дейността на председателя на КФН като репресия след като  част от неговите функции са именно такива - съгласно чл. 1, ал. 3, т.З от ЗКФН Комисията за финансов надзор, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания, то не би могло  да се приеме ,че изречените  инкриминирани  изрази от подсъдимата са целяли именно представянето на частния тъжител в негативен смисъл,  при съпостяването на неговите функции като Председател на  Комисията за финансов надзор. В тази  връзка е неоснователен довода в жалбата ,че наказателните постановления  по отношение  на „И.” АД   са подписани от  друго лице – Заместник- председател  на КФН , ръководещ  управление „ Надзор на инвестиционната дейност „  и подсъдимия няма никакво участие към процедурата по  предприемане на надзорни мерки , тъй като сочения  Заместник- председател  на КФН , ръководещ  управление „ Надзор на инвестиционната дейност „  е под ръководството на Председателя на  Комисията за финансов надзор и в този смисъл е налице йерархична зависимост и служебна подчиненост ,  което препятства сочената  в жалбата , липса на каквото и да било отношение на подсъдимия в качеството му на Председател на  Комисията за финансов надзор по отношение на работата на Заместник- председател  на КФН , ръководещ  управление „ Надзор на инвестиционната дейност „  . Неоснователен е довода в жалбата ,че  СРС е приел , че е уместно характеризирането на дейността на Председателя на  Комисията за финансов надзор като репресия , тъй като изводите на СРС са направени във връзка с повдигнатото обвинение  и не в сочения смисъл  в жалбата , а същите имат за цел да изяснят   дали именно тази употребена дума  в контекса на  инкриминирания израз и с оглед на дейността на частният тъжител в  соченото му длъжностно качество , обективно е могла да внесе и е внесла негативен отенък по отношение на неговата личност .  Правилни  са  изводите на СРС , че за обосноваване на съставомерността на деянието с ангажираната правна квалификация е необходимо ползваните изразни средства да носят послание, което е годно да унизи, дълбоко да засегне адресата им, с оглед на общоприетите критерии за морал ,като инкриминирания  израз “той използва тази институция за репресия”, не е обективно  унизителен  с оглед на  неприемливост  с обществения морал   ,доколкото същия не е обективно неприличен, вулгарен или непристоен. Въззивният със споделя и изложеното в мотивите на СРС, че  използвайки  инкриминирания израз, подсъдимата Г.П. е изразила мнението си, което по своя характер би могло да се приеме и като негативно  ,  но нейното оценъчно съждение е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека (ЕКЗПЧ). Противно на изложеното в жалбата ,  настоящия съд подържа застъпеното становище от СРС , че предвид на обстоятелството ,че частния  тъжител С.М. по време на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, е заемал длъжността Председател на КФН, прагът на критичност към неговата личност и позицията, която е заемал, е доста по- широк, отколкото на обикновените граждани , с оглед  на мястото, което заема в публичното пространство . Неоснователен е довода в жалбата ,че съдът е следвало да  тълкува значението на инкриминираните думи не самостоятелно, а в контекста на проведения разговор, тъй като съдът е обвързан единствено и само от фактите посочени в частната тъжба , където е инкриминан този израз , при  което съдът не  би могъл да  се позове на   факти  , неизложени в частната тъжба  . С оглед на   неосъществянето на деянието  от страна на подсъдимата , то същата   следва да бъде призната за невиновна    и оправдана по повдигнатото й  обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК на   осн. чл. 304 от НПК.

                                       Подсъдимата Г.В.П.      с деянието  си   не  е  осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно   това, че   по време на участие в телевизионното предаване „Ш. на С.”, излъчено на 16. 01. 2015 г. в телевизионния ефир на телевизия „6ТВ”, публично, чрез израза „той използва...тази институция за репресия”, е разгласила позорно обстоятелство за С.Т.М. и му е приписала престъпление, като клеветата е разпространена чрез телевизионно предаване и е извършена по отношение на длъжностно лице по повод изпълнението на служебните му задължения - в качеството на С.М. на Председател на Комисията за финансов надзор.

                       Противно на  доводите  в жалбата ,че деянието  е съставомерно по повдигнатото обвинение за извършено престъплението   по   чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК,настоящия съд споделя доводите на първата съдебна инстанция относно несъставомерността на деянието по цитирания престъпен състав  . Това е така ,  тъй като   от обективна  и  субективна страна за да е осъществен съставът на престъплението по  чл. 147, ал. 1 от НК, следва по делото да е установено ,че   деецът разгласява позорно обстоятелство за другиго или му приписва  престъпление ,като  е необходимо  и да бъде установено ,че  позорното обстоятелство  е неистинско или приписването на престъплението да не е извършено от пострадалия. По настоящето дело  въззивният съд намира ,че правилно е прието от СРС ,че дори  и подсъдимата да е обективирала негативно оценъчно съждение   по отношение на частния  тъжител, използвайки израза „той използва тази институция за репресия”,  то  същото представлява изразяване на мнение и даване на оценка за поведението на човек, заемащ висока държавна длъжност, като  инкриминирания израз е бил  изречен  от подсъдимата  в хода на дискусия  за налагането на високи  според подсъдимата санкции на медии за нарушение от КФН и чрез които според нея се цели ограничаване на свободата на словото в медиите.  В този смисъл не би могло да бъде прието , че   изразеното мнение от подсъдимата представлява разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление по отношение на частния тъжител ,каквито са доводите в  жалбата ,  при изложеното от подсъдимата  нейно субективно мнение, свързано с дейността на Председателя на КФН.   В тази връзка правилни са и  изводите на СРС за разширения праг на критичност на публичните личности и недопустимото ограничение на правото на словото.  Не са събрани и доказателства по делото , че е налице субективната страна на визираното обвинение в частната тъжба за извършено от подсъдимата престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК , тъй като  по делото се установява ,че подсъдимата е изказала мнението си, че частния тъжител  С.М. използва КФН за „репресия”, действайки с убеждението в истинността на тези нейни твърдения, с  оглед на което  не  са налице доказателства по делото , от които да  може да се приеме ,че намерението на подсъдимата П.  е било да разгласи позорни обстоятелства по отношение на частния тъжител  С.М., а  не да изкаже своето мнение по  широко обсъждана дискусия относно свободата на словото в медиите  , при   което    подсъдимата   следва да бъде призната за невиновна    и оправдана по повдигнатото й  обвинение  за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК на   осн. чл. 304 от НПК.

                           Законосъобразно с присъдата  е отхвърлен  предявения от частния тъжител С.Т.М. срещу подсъдимата Г.В.П.  граждански иск  за причинени от престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 ,т.2  и т.3   вр. чл.146 ал.1 от НК, предмет на повдигнатото обвинение , неимуществени вреди в  размер на 5000 лв , ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и законосъобразно с присъдата  е отхвърлен  предявения от частния тъжител С.Т.М. срещу подсъдимата Г.В.П.  граждански иск  за причинени от престъплението по по   чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 ,т.2  и т.3 от НК   вр. чл.147 ал.1 от НК , предмет на повдигнатото обвинение , неимуществени вреди в  размер на 5000 лв , ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, тъй като по делото не  е установено подсъдимата  да е извършила  противоправни деяния , които да са причинили на частния тъжител С.Т.М. претендираните неимуществени вреди .

                          Законосъобразно с присъдата на осн. чл. 190 ал. 1 от НПК  с оглед изхода на делото е осъден частния тъжител С.Т.М.  да запплати направените по делото разноски в размер на 300 лв  .

                                       Искането на защитника        на подсъдимата Г.В.П. - адв.  С.        , която  пледира  за присъждане на направени пред първата съдебна инстанция разноски по делото от нейната подзащитна    не следва да се разглежда от настоящия съд ,тъй като същото не е било направено пред СРС и  не е налице произнасяне по него от първата съдебна инстанция ,при което при произнасяне от настоящия съд по него  би се премахнал  предвидения двуинстанционен съдебен  контрол . За защитничката съществува процесуална възможност да поиска присъждане на направени  разноски от  СРС, което определение  ще подлежи на контрол от СГС.  

                                       При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

                                       Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС е законосъобразна и същата  следва да бъде  потвърдена   , а жалбата   да се  остави без уважение   .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                               П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   присъда от 19.07.16г. по Н .Ч .Х .Д . № 12127/ 15г . на СРС, НК , 15    с – в.                     

                                Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                 Членове : 1.              

 

 

 

                                                         

                                                                                  2.