Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№ 446                                                         21.11.2019г.                          гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   Първо гражданско отделение

На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№ 364 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба, препратена по подсъдност от Районен съд Поморие, подадена от С.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Десислава Филипова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, против Д.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Стоянов, БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 1, с която са предявени при условие на евентуалност следните претенции: иск за установяване по отношение на ответницата, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год. , издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв., а в случай, че този иск не бъде уважен, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. Претендират се разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата, на която е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен  срок,  ответницата  е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В исковата си молба ищецът твърди, че правото на ответницата на принудително изпълнение на непогасения остатък дълг в размер на 56 115 лв. от общо дължимото вземане от 60 000 лв., обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 г., издаден по гр.д.№ 1084/2000 г. на PC-Бургас на основание извънсъдебното изпълнително основание - запис на заповед от 11.04.2000 г. е погасено поради изтичане на тригодишна давност. Твърди се още, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 8062/2000 г. по описа на ДСИ към PC-Бургас. В последствие с молба от 12.04.2006 г. по молба на ответницата изпълнителното дело било продължено при ЧСИ Илко Бакалов под № 20067050400007.

Излага редица доводи в подкрепа на тезата си, че давността не е прекъсната. Посочва се, че последното изпълнително действие, годно да я прекъсне е постановление за възлагане на лек автомобил Мазда от 28.01.2002г., влязло в сила на 28.01.2002г. /л. 89 и 90 от изп.д./. С молба от 20.03.2003г., преправена на 02.03.2003г. /л. 166 от изп.д./ ответницата поискала да се установи дали наложеният по отношение на автобус „ДАФ“, peг.№ А 9110 ПБ запор е изпълнен и в случай че не е, да се наложи. Счита, че не е достатъчно взискателят да поиска извършването на изпълнително действие, а е необходимо съдебният изпълнител реално да го осъществи. Запорът обаче не бил наложен вследствие на посочената молба, тъй като бил наложен по-рано с получаване на запорното съобщение, видно от писмо peг.№ 1424 от 31.03.2003 г. на РДВР - Бургас, сектор КАТ /л. 2 от изп.д./. Предвид това, повторното искане за новото му налагане не е годно да прекъсне давността. Твърди се, считано от възлагането на лек автомобил Мазда на 28.01.2002г., е започнало течението на тригодишен давностен срок, през който ответницата е бездействала и като не е предприемала валидни изпълнителни действия, вземането ѝ се погасило по давност. Позовава се на т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК.

Счита, че определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, поради което правните му последици не се приравняват на влязло в сила съдебно решение (аргумент от чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК (отм.). Предвид което разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД е неприложима за процесния случай и срокът на новата давност съвпада с давността за вземането по записа на заповед, която съгласно чл. 531 във вр. с чл. 537 ТЗ е тригодишна.

Твърди се, че от постановлението за възлагане от 28.01.2002 г. до изпращане на запорно съобщение на 08.07.2008 г. до работодателя „Албена - Автотранс“АД /л. 131 от изп.д./ са предприемани само действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, поради което тригодишната давност не е прекъсната. Счита, че дори давността да е започнала да тече от датата на молбата от 20.03.2003 г., вземането отново е погасено по давност. Освен това, счита че изпълнителното дело е било перимирано в същия период поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Предвид което се прави извод, че запорът от 08.07.2008 г. и последващите изпълнителни действия не са валидно извършвани, тъй като не са осъществявани във висящ изпълнителен процес. От момента на перемпцията (20.03.2003г.) всички предприети действия за събиране на дълга били лишени от правно основание, доколкото са извършени след като изпълнителното дело е прекратено и на основание чл. 433, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 8 ГПК се обезсилват по право и се заличават с обратна сила и не са годни да прекъснат давността.

Позовава се на т. 14 от ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която издаването на изпълнителен титул въз основа на извънсъдебно основание не е годно да прекъсне давността.

Предвид изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите претенции. Не представя доказателства в подкрепа на исковете. Прави искане за разгледате на делото в негово отсъствие, в случай че  не се яви в първото по делото заседание и не вземем становище по отговора на исковата молба.

В депозирания писмен отговор, на първо място се излага становище, че искът е недопустим. Сочи, че въпросът дали считано от 28.01.2002г., респ. от 20.03.2003 г. до 20.03.2008 г. делото е било перемирано поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вече е бил предмет на разглеждане в рамките на инициираното от страна на ищеца съдебно производство по реда на чл. 435 ГПК по гр. дело № 312/2016 г. на ОС-Бургас. С Решение № 253/21.03.2016 г., БОС приел, че в рамките на изпълнителното производство били извършвани множество изпълнителни действия и поради това делото не следва да бъде прекратено на посоченото основание. Счита за недопустимо в настоящия исков процес да бъдат разглеждани оплакванията на Ищеца досежно претендираната от него перемпция за релевирания период, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение. Счита, че производството следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК. Позовава се на съдебна практика.

Излагат се и съображения по неоснователността на исковете. Счита за приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвид наличието на изпълняемо право. Излага аргументи относно същността на влезлите в сила заповеди за изпълнение и приравняването им със съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място, счита че в рамките на изпълнително производство ответницата - взискател е била достатъчно активна, поради което не е настъпило, нито прекратяването на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито погасяването по давност на задълженията за ищеца в релевирания период 20.03.2003 г. / 02.03.2003 г. - 08.07.2008 г. Сочи следните изпълнителни действия за прекъсващи давността: молба от 20.03.2003 г. за налагане на запор и спиране от движение на автобус „ДАФ“, per. № С 9110 ПБ; молба от 04.03.2005 г. за извършване на проверка в РУСО - Бургас; заплащане на такса в размер на 5 лв. на 13.04.2005 г. за извършване на справка в РУСО; молба от 12.04.2006 г. за изпращане на делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия и образуване изп.д. №20067050400007, по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег.№705; протокол от 17.04.2006 г. за прекратяване на изп.д. № 8062/200 г. по описа на ДСИ към БРС; образуване на 11.05.2006 г. на изпълнителното дело при ЧСИ Илко Бакалов; писмо до НАП с изх. № 00124/22.01.2007 г. с искане за предоставяне на информация относно наличието на регистриран трудов договор на длъжника и писмо до НАП с изх. № 1380/23.06.2008 г. с искане за предоставяне на информация относно наличието на регистриран трудов договор на длъжника, и двете, направени по устно искане от страна на длъжника за налагане на запор върху трудово възнаграждение; връчване на 16.07.2008 г. на запорно съобщение от 08.07.2008 г. на „Албена автотранс“ АД.

Счита, че давността се прекъсва с поискване на действието, независимо че не е извършено, тъй като взискателят не може да бъде държан отговорен за констатираното бездействие от страна на ДСИ довело до неизвършване на поискан от кредитора изпълнителен способ. Съгласно цитираното Тълкувателно решение перемцията санкционира бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител и давността е прекъсвана многократно с посочването от взискателя на избрания способ за принудително изпълнение. Молбата за прехвърлянето на делото при частен съдебен изпълнител, следвало да бъде разглеждана като волеизявление за образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Претендира разноски.

По направеното възражение от ответната страна за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо по въпросите за настъпването на перемпция в посочения от ищеца период, съдът намира, че същото е неоснователно със следните аргументи: Не е налице единство в страните, петитума и основанието в настоящото производство и в.гр.д. 312/2016 г. по описа на БОС. Последното се развива по реда на чл. 435 от ГПК по жалба на длъжника по изпълнителното дело (настоящ ищец), срещу отказ на ЧСИ Илко Бакалов да прекрати изп.д.№ 20067050400007, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради твърдение за настъпила перемпция в периода 20.03.2003 – 13.04.2005 г., както и на основание чл. 433, ал. 1, т. 5  ГПК, считано от месец ноември 2013 г., с искане да бъде прекратено посоченото изпълнително дело. В настоящото производство ищецът предявява в условията на евентуалност иск за установяване по отношение на ответницата, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв., а в случай, че този иск не бъде уважен, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. Релевира като основание на исковете си изтекла тригодишна погасителна давност в периода от 28.01.2002 г. до 08.07.2008 г.

Предвид горното, съдът намира, че не е налице съвпадение в основанието и петитума на двете производства, различен е и твърденият период. В този смисъл са и постановките на т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, в мотивите на което ВКС застъпва становището, че спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Решението по чл. 437 от ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.

Бургаският окръжен съд като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на предявените искове и липсват процесуални пречки за същото , намира предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените в условията на евентуалност претенции са с правно основание в чл. 439 и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, препратена по подсъдност от Районен съд Поморие, подадена от С.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Десислава Филипова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, против Д.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Стоянов, БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 1, с която са предявени при условие на евентуалност следните претенции: иск за установяване по отношение на ответницата, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год. , издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв., а в случай, че този иск не бъде уважен, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. Претендират се разноски.

Не е налице признание на факти или права, не са налице общоизвестни и служебно известни на съда факти.

От представените писмени доказателства и становищата на страните безспорно се установява следното :

С Определение по  гр. д № 1084/2000г. по описа на РС – Бургас, в производство по чл.237 от ГПК/отм./ е издаден изпълнителен лист от 05.05.2000 г., за сумата от 60 000лв. , която сума ищецът – С.Н.П. , е осъден да заплати на ответницата – Д.П.К., като дължима по запис на заповед от 11.04.2000 год.  По посочения по-горе изпълнителен лист, ответната банка е образувала изпълнително дело № 8062/2000 г. по описа на съдебния изпълнител към РС-Бургас, което с Протокол от 17.04.2006 год. е изпратено на ЧСИ Илко Бакалов по молба на ответницата. По описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ и район на действие БОС изпълнителното дело е заведено под № 20067050400007/ вж. л. 1123-1124 от приложеното копие на изпълнителното дело/.

Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, по молба на длъжника С.П. за прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1, т. 5 и т.8 от ГПК е постановен отказ. Постановеният отказ е обжалван от ищеца в настоящото производство и с Решение № IV-253 от 21.03.2016год., постановено по  въззивно гражданско дело № 312/2016 год. на ОС-Бургас , жалбата е оставена без уважение.

След постановяване на решението ответницата е направила искане за извършване на изпълнителни действия на 26.04.2016год. и на същата дата ЧСИ Илко Бакалов е изпратил запорни съобщения до четири банка , като по изпълнителното дело е налице уведомление по чл.508 от ГПК от „Райфайзенбанк България“ЕАД за наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Няма последващи искания или последващи изпълнителни действия по изпълнителното дело.

На 01.10.2018год. по молба на длъжника, ЧСИ Илко Бакалов е удостоверил обстоятелството, че длъжникът е заплатил по изпълнителното дело сумата от 1634,86лв., от които на взискателя са заплатени 1462,64лв. и по делото се дължи сумата от 59125,69 лв. включваща дължим остатък по изпълнителен лист, такси и разноски по изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като разгледа представените доказателства поотделно и в съвкупност , като съобрази доводите на страните и закона , намира предявените искове за основателни със следните аргументи :

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, съдът намира следното :

Предпоставки за уважаване на иска са ищецът да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителния лист, са настъпили факти , които погасяват дълга изцяло или частично.

Производството по изпълнително дело дело № 8062/2000 г. по описа на съдебния изпълнител към РС-Бургас е започнало по молба на ответницата в настоящото производство, след като с  Определение по  гр. д № 1084/2000г. по описа на РС – Бургас, в производство по чл.237 от ГПК/отм./ е издаден изпълнителен лист от 05.05.2000 г., за сумата от 60 000лв. , която сума ищецът – С.Н.П. , е осъден да заплати на ответницата – Д.П.К., като дължима по запис на заповед от 11.04.2000 год.  По посочения по-горе изпълнителен лист, ответната банка е образувала изпълнително дело № 8062/2000 г. по описа на съдебния изпълнител към РС-Бургас, което с Протокол от 17.04.2006 год. е изпратено на ЧСИ Илко Бакалов по молба на ответницата. По описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ и район на действие БОС изпълнителното дело е заведено под № 20067050400007/ вж. л. 1123-1124 от приложеното копие на изпълнителното дело/. Действително вземанията по запис на заповед се погасява  с изтичане на кратката тригодишна давност на основание чл.531 от Търговския закон, но предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсва давностния срок  на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Новият давностен срок, който започва да тече от датата на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист отново е краткият тригодишен давностен срок. В същият смисъл е Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева и т. 14 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков. Новият тригодишен давностен започва да тече от датата на предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от представените писмени доказателства, съдържащи се в приложеното копие на изпълнителното дело, молбата на ответницата за образуване на изпълнително производство, в която молба са направени първите искания за извършване на действия по принудителното изпълнение е подадена четири дни след издаване на изпълнителния лист – на 09.05.2000год.

Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС -  Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това тълкуване е изоставено и е възприето обратното с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков. До датата на приемане на тълкувателното решение, следва да се прилага тълкувателното постановление, защото независимо, че горната практика не представлява по същността си законодателна дейност, тя е задължителна за съдилищата и прилагането тълкувателното решение към вече настъпили факти би застрашило правната сигурност. Следователно  давностният срок, който е започнал да тече от датата на предприемане на първото действие по принудително изпълнение от страна на ответницата – 09.05.2000год. се счита спрян до 26.05.2015 год. От тази дата до датата на предприемане на следващото и последно действие за принудително изпълнение – молба с искане за налагане на запор и извършването на това действие, което е станало в деня на молба – 26.04.2016 год. са изтекли единадесет месеца.

От 26.04.2016 год. е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба и към датата на постановяване на настоящото решение не е изтекъл. Съдът приема , че новият срок е отново тригодишен със следните аргументи :

Вземането на ответницата срещу издателя на запис на заповед – ищеца, се погасява с изтичането на 3-годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК /отм /. Това е така, защото вземането не е установено със съдебно решение, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. При преценка за вида и продължителността на давностния срок, с който се погасява определено задължение е от значение   основанието на възникване на претендираното вземане. В настоящия случай не се спори, че основание то е запис на заповед , поради което при липса на установяване на това задължение със съдебно решение, каквото не се твърди и за което липсват данни по делото, вземането се погасява с кратката тригодишна давност, независимо колко пъти е прекъсвана давността. Няма основание за да приложи разпоредбата на чл. 117 , ал. 2 от ЗЗД, защото тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия на правото. Същото разрешение е прието в Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, където съдът е възприел становището , че след изтичане на прекъсване на тригодишен давностен срок на основание чл.116 , б. „в“ от ЗЗД, започва да тече нов тригодишен давностен срок. В същият смисъл са и изложените аргументи в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Тригодишният давностен срок изтича на 26.04.2019 год. -  след датата на подаване на исковата молба – 21.01.2019 год., но преди датата на достигане на волеизявлението, с което е направено възражението за давност до ответницата – 25.06.2019 год. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК , съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска , които са от значение за спорното право, следователно е длъжен да съобрази изтичането на тригодишния давностен срок в хода на производството и преди края на устните състезания – 21.10.2019 год. В хода на производството не са събрани доказателства , нито пред съда са извършени действия от страните по правоотношението , които действия да представляват основание за спиране или прекъсване на давностния срок. Последица от погасяване на вземането на ответницата от ищеца е, че и правото на принудително изпълнение срещу него е погасено по давност

Следователно правото на принудително изпълнение на ответницата по отношение на вземането й към ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д. № 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е  погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. към 26.04.2019 год.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че производството по изпълнителното дело   № 20067050400007 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ и район на действие БОС е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство на горното основание не лишава кредитора, който има изпълнителен титул и чиито права не са погасени, в случая по давност, да предприеме действия за образуване на ново изпълнително производство. Съдът приема, че е настъпило прекратяване по прекратяване на изпълнителното производство със следните аргументи :

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите по същия въпрос е посочено, че прекратяване и спиране на всяко съдебно производство  е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). Последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт . Когато прекратяването е настъпило по силата на закона – чл. 433, ал . 1 т. 8 от ГПК е без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С оглед на уважаване на предявения иск по чл. 439 от ГПК , съдът не следва да разглежда предявения при условие на евентуалност иск.

 

С оглед основателността на иска , основателни са претенциите за заплащане на направените разноски по представения списък на разноските , съдът ще присъди  разноски в размер на 2244,6 лв. – държавна такса. Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  Д.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Стоянов, БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 1, че С.Н.П., с ЕГН **********, ***, чрез адв. Десислава Филипова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на С.Н.П., обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год. , издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв.

 

ОСЪЖДА  Д.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Стоянов, БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 1 да заплати на С.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14  разноски в размер на 2244,60 лв. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба  в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас .

 

 

                                                                      СЪДИЯ :