Р Е Ш Е Н И Е №151

 

гр. ВРАЦА,  15.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско        отделение в

публичното заседание на   08.05.2019г.     в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар МАРИЯ ЦЕНОВА

като разгледа докладваното  от  съдията Т.Александрова             

   в.гр.          дело N` 197      по описа за 2019   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 408/17.12.2018г. постановено по гр.д.№15/ 2018г.по опис на РС-Козлодуй,състав на съда е признал за уста-новено по отношение на М.С.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес гр. София сумата 2697.00 лева по Договор за потребителски кредит  № 3001940583 от 10.09.2015г. и  законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.09.2017г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за из-пълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 868/ 21.09.2017г. по ч.гр.д. № 1265/2017г. по описа на РС – Враца.

Осъдил е М.С.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес гр. София разноски в производство пред районния съд в общ размер на 353.94 лева, както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 1265/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй в размер на 53.94 лева заплатена дър-жавна такса и 150.00 лева юристконсулско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал М.С.К., който чрез адв.Д.Ф.,САК,го обжалва с въззивна жалба вх. № 612/ 06.02.2019г.

В жалбата се поддържа,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Развиват се подборни доводи и съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон,в кон-кретност разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК;на 26,ал.1 ЗЗД и чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК вр. с чл.22 и чл.23 ЗПК, като районният съд не се бил произнесъл по всички защитни тези на ответника,след което съобразявайки ги, да изложи фактически и правни изводи относими към тях.Излага се,че съобразно прин-ципната и непротиворечива съдебна практика се приема,че изклю-чително голямата разлика в престациите по двустранните договори противоречат на добрите нрави,доколкото те определят границите на свободата на договаряне,предвидена в чл.9 ЗЗД.Посочва,че в съответствие с тази съдебна практика,съгласно нормата на чл.26, ал.1,т.3 ЗЗД сделки,сключени при значителна липса на еквивален-тност на престациите,включително и при необосновано висок раз-мер на възнаграждение за услуги, са нищожни.Твърди се,че извън предоставения на ответника потребителски кредит в размер на 2500 лв. възстановим за 24 месеца,той не е получил друга услу-га,а в сключения в него потребителски договор били включени клаузи за заплащане на значително по-голямо от обичайното въз-награждение,завишено с допълнителни разходи за това кредитира-не,като в тази връзка и съвсем без основание е бил включен и допълнителен пакет услуги,с което пък е нарушена разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК ,а именно изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,определена с ПМС № 426/2014г.Посочва се,че договорените размери на договорната и възнаградителна лихви, в пъти надвишават определения от законодателя критерий ,те да бъдат договаряни в съответни параметри относимо към законната лихва.Посочва се съдебна практика на ВКС,според която договорен размер на възнаградителна лихва,надвишаващ трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави,тъй като икономи-чески по-слабата страна в договорното правоотношение не може да бъде третирана неравноправно за сметка на облагодетелстването на кредитора.Посочва се,че включеният пакет допълнителни услу-ги,които не само,че не са конкретизирани,но и включват запла-щане на съответна такса  противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК,с което пък се нарушават изискванията на морала.Въз основа на развитите доводи за нищожност на договорени клаузи,които представляват част от същественото съдържание на договора,се заключава, че това прави цялото заемно съглашение нищожно,а от тук, и целият договор такъв.Иска се отмяната на обжалваното решение,като се претендират разноски на основание чл.38,ал.2 ЗА.Не се правят доказателствени искания.Чрез писмена молба от защитата на въз-зивника,жалбата се поддържа и се иска тя да бъде уважена.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият "Профи Кредит България"ЕООД,гр.София не дава писмен такъв.С писмена молба чрез процесуалният представител на въззиваемия ю.к. Кр. А.,въззивната жалба се оспорва,като се иска да се потвърди обжалваното решение като правилно.Претендират се разноски.

Окръжният съд,като провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легити-мация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от кате-горията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПКвъззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,като по останалите въпроси е обвързан от релевираните  в жалбата въззивни основания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо като пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.

Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и  пре-цени събраните доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,намира въззивната жалба частично основателна, при следните съображения:

 Районен съд-Козлодуй е сезиран с  иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,вр. чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК.

     В исковата молба се поддържа, че на 10.09.2015 г. въззи-вникът М.К. кандидатствал за отпускането на потреби-телски кредит за покриване на задълженията му към трети лица. На същата дата му е бил предоставен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“.Поддържа се, че след информирано реше-ние от страна на въззивника-ответник, на 10.09.2015г., е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3001940583 между последния и въззиваемото дружество, за срок от 24 месеца, за сумата от 2500 лева,с месечна вноска 154.55лв. С оглед обстоя-телството,че въззивникът избрал и пакет от допълнителни услуги, общото задължение по кредита възлизало на сумата от 4 799.28 лева,а размерът на месечната вноска по кредита на сумата от 199.97 лева.Излага се,че договорът бил сключен при Общи усло-вия,които били подписани от въззивника,и последният декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема без забележки. Посочва се,че с част от сумата по договора -708.26 лв. е извър-шено рефинансиране на друг договор на въззивника с кредитор "Би енд Джи кредит" ООД, със сумата 719.55 лева било рефинансирано задължение на въззиваемия към „ИЗИ АСЕТ Мени-джмънт" АД,а сумата 780.00 лв.е била преведена по негова лична банкова смет-ка.Въззиваемият-ищец твърди,че е изпълнил точно и в срок задъл-женията си по процесния договор, като погасил задълженията на въззивника-ответник към посочените кредитори, съответно превел сума и по негова сметка,като в тази връзка представя платежни нареждания/ л.39,40 и 41/.Посочва се,че въззивникът-ответник е погасил само 10 пълни вноски по договора,изпаднал е в забава, респективно неиздължение,при което съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за кредит,последният е прекратен автоматично от страна на въззиваемото дружество, за което на ответника-въззивник , на 24.08.2016 г.е било изпратено писмено уведомление.

В срока по чл.131 ГПК въззивникът-ответник е дал писмен отговор,в който оспорва предявения иск.Счита,че между страните не са възникнали валидни облигационни отношения,тъй като склю-ченият с него договор за потребителски кредит съдържа неравно-правни клаузи по смисъла на чл.143,т.19 ЗПК,като посочва и конкретните текстове на ЗПК,които са нарушени,навежда нищожност по чл.26,ал.1,предл.3-то ЗЗД,поради неспазване на нормите на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК,а именно,че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем,но не дължи лихви и други разходи по заема.Поддържа заобикаляне на разпо-редбата на чл.19,ал.4 ЗПК по отношение на договорения пакет услуги,с което се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,определена с МПС № 426/14г.Излагат се и други съображения относимо към нарушение на конкретни норми на ЗПК.

Установено е от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1265/2017 г. по описа на РС – Козлодуй , че по заяв-ление на „Профи Кредит България“ ЕООД е издадена заповед за из-пълнение на парично задължение № 868/21.09.2017 г., с която е разпоредено длъжникът М.С.К. да заплати на заявителя сумата от 2697.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3001940583, ведно със закон-ната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 53.94 лева разноски по делото за държавна такса и сумата от 150,00 лева –юрисконсултско въз-награждение.

         Издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ал.2 ГПК е депозирал въз-ражение,че не дължи изпълнение на вземането, поради което с определение № 1014/27.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 1265/2017 г. по описа на КРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уве-домяването.

        Последвало е предявяването на настоящия иск,предмет на това производство.

     От представеното по делото искане за отпускане на пот-ребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт“ /стр.5-15/ се уста-новява,че въззивникът  е подал до въззиваемото дружество такова за отпускане на потребителски кредит в размер на 3 500 лева, с размер на месечна вноска 279.95 лева, със срок на кредита-24 месеца и дата на погасяване - 10-ти ден от месеца.По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити /стр.17-20/, подписан от въззиваемия на 10.09.2015 г., в който са описани основните ха-рактеристики на предоставения кредит.

       Видно е от представената молба /стр.15/ ,че въззивникът, е посочил задължения към трети лица, които да бъдат погасени със сумата на отпуснатия кредит, а именно – сумата от 719.55 лева към „Изи Асет Мениджмънт" АД и сумата 708.26 лв. към "Би енд Джи Кредит" ООД.

       Установено е от представения по делото договор за потребителски кредит "Профи Кредит България" №3001940583 /стр.22-24/ е, че на 10.09.2015 г. страните са сключили дого-вор, по силата на който на въззивника е предоставена сума в размер на 2500 лв., от която, сума в размер от 719.55 лв. и сума от 708.26 лв. са за рефинансиране на кредити взети от посочените по-горе трети лица. Видно от договора е, че страните са уговорили срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита - 154.55 лева, ГПР – 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 3 709.20 лева. Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги въззиваемият дължи възнаграждение в размер на 1090.08 лв., платимо на вноски от по 45.42 лева месечно, или общият размер на двете вноски е 199.97 лева, с падеж 10-ти ден от месеца. Въззивникът е декларирал /стр.25/, че е запознат и приема приложените към процесния договор общи условия, както и че му е предоставена и информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможнос-тите му и финансовото му състояние, както и разяснения на пред-договорна информация и допълнителен пакет услуги.  

Видно от представеното по делото споразумение за предо-ставяне на пакет от услуги /стр.26/ е, че на същата дата – 10.09.2015 г., страните са договорили пакет от допълнителни услуги, посочени от т.1 до т.5, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на техния брой, смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план /стр.37-38/.По делото са приложени и Общи условия на въззивното дру-жество към договор за потребителски кредит /стр.28-37/.

      По делото е представено уведомително писмо от 04.09.2017 г. /стр.43/ от въззивното дружество до въззиваемия, с което последният се уведомява, че договорът за кредит е прекратен, а задължението по него в размер на 3005.00 лв.,като няма данни писмото да е връчено на адресата – настоящия въззивник.

  При така изяснената фактическа обстановка и събрани дока-зателства първоинстанционният съд е приел,че ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, удостоверяващ постигнатите между страните договорености и на-личието на валидно възникнала облигационна връзка между тях,по която ответникът не е изпълнил вмененото му задължение по пога-сяването му,което прави предявения иск основателен и доказан и на това основание го е уважил.Не се е произнесъл обаче по нито един от доводите на въззивника-ответник относимо към навеж-даните неравноправни клаузи,респективно по поддържаната ни-щожност на договора като противоречащ на закона.

Въззивната инстанция,извършвайки от своя страна преценка на доказателствата,съотносимо с разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК счита,обжалваното решение частично неправилно.

        По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това производство по същество се установява и дали вземането съществува, и дали е изискуемо.

В тежест на ищеца  е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане,а в  тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на пре-тендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.

        По делото следва да се приеме, че въззиваемият пред-ставлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възста-новими средства /както е в конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. поради което и съгласно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем важи и за него.В случая обаче,тъй като към датата на подаване на заявлението само една вноска не е била изискуема,но към датата на постановяване на настоящото решение,всички вноски следва да се счита падежирани,съгласно подписаният между страните погасителен план,то уведомителното писмо изпратено до длъжника,че договорът съгласно подписаните ОУ с оглед данните за неизпълнение се счита едностранно прек-ратен се отнася до целия договор,а предсрочната изискуемост е била налице само на вноската за м.октомври 2017г.Останалите вноски са били изискуеми.

  Установено е по делото,че между страните  е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Както се посочи по-горе уведомителното писмо до длъжника,че договорът поради неизпълнение от негова страна следва да се счита за едностранно прекратен,респ.предсрочно изискуем по отношение на вноските,за които не е настъпил падеж не е достигнало до него.Този извод се налага,тъй като ищецът не представя доказателства в насока на получаването му.При това положение приложение следва да намери коментираната по-горе т.18 от ТР №4/2013г./ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС,при което за тях искът би следвало да се отхвърли.  

В тази връзка обаче,въззивната инстанция намира,че в кон-кретния случай следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.В настоящия случай,както се изложи, задължението на длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 2500 лв.,като към датата на постановяване на решението на окръжния съд всички вноски са падежирани,съгласно погасителния план.Или при това положение общо непогасеното задължение за главница /след приспадане на платената главница в размер на 804.31лв./ вж. л.42 от делото/ възлиза на 1695.69 лв.

По отношение останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по кредита-договорна лихва и допълнителен па-кет услуги-,въззивната инстанция приема,че като сключен при на-личие на неравноправни клаузи,той е нищожен в тези части, респективно не поражда валидни правоотношения между стра-ните,при следните съображения:

Отпуснатият на въззивника като физическо лице заем пред-ставлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко физическо лице,което придобива стока или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

    Като потребител въззивникът разполага със защита срещу не-равноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава както първоинстан-ционния,така и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи и при пре-ценка дали клаузите на договора са нищожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребител-ските договори, която е транспонирана в българското законода-телство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.

      В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправ-на клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвест-ност и води до значително неравноправие между правата и задъл-женията на търговеца или доставчика и потребителя, като раз-личните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея 2-ра от същата раз-поредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потреби-телят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова раз-решение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои ас-пекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или дос-тавчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че съ-щият не е бил предмет на предварително договаряне между страни-те,от което следва извод,че въззивникът-ответник не е имал въз-можност да влияе върху съдържанието му.В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предвари-телно изготвено от въззиваемия. Видно още от договора, е, че кредиторът  се е задоволил единствено с посочването като абсо-лютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 % . Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допъл-нителни услуги. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в договора за кредит го-дишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като над-хвърля трикратния размер на законната лихва.

С оглед предходното, и настоящата инстанция приема, че лип-сата на индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР от 49.90%,съответно уговорен ГЛП в размер на 41,17 %,правят  въпросните договорни клаузи неравноправни,и на осно-вание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.

В Раздел VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1090.08 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – въззивник за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."         В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,размерът и действието,за което се събират съответните такси.В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /стр.26/, са из-броени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предви-дена клауза,която да приобщава последното към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е из-пълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко конкретно действие,за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.В противоречие на им-перативното правило на чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е определено общо възна-граждение за плащане.Наред с това заплащането на това възна-граждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде из-ползвана по време на действието на сключения между страните договор.Следва да се има предвид, че принципът на добросъвест-ност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С оглед предходното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер на  1090.08 лева.

Предвид гореизложените съображения и установената нищожност на клаузите на договора за кредит настоящият състав намира,че претендираните вземания за договорно възнаграждение/лихва/ и 1090.08 лв.-възнаграждение по пакет от допълнителни услуги са неоснователни поради нищожността на клаузите,свързани  неравно-правния им характер при сключване на договора.Въззивната жалба в тази й част е основателна.Като такава следва да се  уважи в тази й част,а решението,в което въззивникът-ответник е осъден да заплати за предоставения му кредит сума НАД 897.34 лв. ДО 2 697.00 лв. се отмени,като искът в тази му част се отхвърли.

 Въззивната инстанция приема горното,защото искът касаещ не-погасена главница би следвало да се уважи за падежиралите внос-ки,които към 10.04.2019г. възлизат в размер на сумата 1695.69 лв.От тази сума,обаче следва да се приспадне внесената от въз-зивника общо сума в размер на 798.35 лв.- погасена лихва,която следва да се отнесе към погасяване единствено на главницата по договора,поради неравноправния и нищожен характер на останалите клаузи,при което искът за главница следва да се уважи за 897.34 лв.За този размер предявеният установителен иск е основателен и следва да се уважи,при което,както се посочи въззивната жалба е основателна,в частта,за която съдът приема,че искът следва да се отхвърли,а именно за разликата над 897.34 лв. до 2 697.00 лв.В останалата й част тя е неоснователна,при което решението на районния съд ще следва да потвърди.

По разноските:

    Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно разноските,като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец деловодни разноски по съобразно уважената част на исковата претенция/897.00 лв./при общ размер разноски пред първата,въззивната инстанция и заповедното производство от 906 лв.,при което му се следва възстановяване в размер общо на  сумата от 302.00 лв.

    Въззиваемият "Профи Кредит България" следва да заплати на пълномощника на въззивника на основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗА,вр.с чл.7,ал.1,т.1 и 2 Наредба №1/09.07.2004г. за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения сумата 710 лв. ад-вокатско възнаграждение пред за защита пред първата и въззивна инстанция.

      Водим от горното,Врачанският окръжен съд  

 

                        Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ решение № 408/17.12.2018г.,постановено по гр.д.№ 15/2018г.по опис на РС-Козлодуй В ЧАСТТА,в която предявеният от "Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София против М.С.К.,ЕГН ********** *** иск е уважен НАД 897.34 лв. ДО 2697.00 лв.,КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София против М.С.К.,ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на М.С.К.,ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес гр. София СУМАТА НАД 897.34 лв.ДО 2697.00 лева по Договор за потреби-телски кредит  № 3001940583 от 10.09.2015г. и  законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.09.2017г. до из-плащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 868/21.09.2017г. по ч.гр.д. № 1265/ 2017г. по описа на РС – Козлодуй,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА М.С.К.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на"Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София сумата 302 лв. общо разноски пред първата,въззивната инстанция и запо-ведното производство по ч.гр.д.№ 1265/2017г. по опис на РС-Козлодуй,съобразно размера на уважената част от исковата пре-тенция.

ОСЪЖДА "Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София ДА ЗАПЛАТИ  на адвокат Д.Л.Ф. ,САК,ЕГН **********, сумата 710 лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.1,т.2 вр. с ал.2 ЗА,за адвокатска защита на М.С.К. *** и окръжен съд- Враца,съобразно размера на отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........