Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

В ИМЕТО НА НАРОДА

31.07.2015 г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

Разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №389 по описа за 2014 г. на АС-Варна

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Ловеч и по жалба на подс.О.Т.Т., чрез адв.Е.Б. против присъда по НОХД №457/2012 г. на ОС-Велико Търново, постановена на 11.06.2014 г., с която подс. О.Т. е признат за виновен и на основание чл.145а ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.36 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година и глоба ва размер на 2000 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е подс.Т. за невинен по повдигнатите обвинение по чл.357 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.387 ал.3 пр.2,3 и 4 вр. ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.289 вр. чл.26 от НК, като на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по тези обвинения.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Срещу постановената присъда е подаден протест и допълнение към същия от ОП-Ловеч, поради отвод на ОП-Велико Търново, в който се сочи, че така постановената присъда е необоснована, тъй като не е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, а така също и приетите по делото експертизи. Моли настоящата инстанция да измени присъдата на ОС-В. Търново в частта, в която подс.Т. е бил признат за невинен по първоначално въззведените му обвинение, а размера на наложеното му наказание по чл.145а ал.2 от НК да се увеличи до размера на предвиденото в този текст от НК, а именно три години „лишаване от свобода”.

В подадената жалба от защитата на подс.Т. се сочи, че постановената присъда е неправилна, в частта в която е бил признат за виновен и осъден по обвинение по чл.145а ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.36 от НК и чл.54 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Моли настоящата инстанция да отмени постановената присъда, в частта в която подс.Т. е бил осъден и вместо тава да бъде постановена оправдателна присъда или приеме, че размера на наложеното наказание е явно несправедливо и намали същото.

В с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представителят на АП-Варна поддържа протеста на ОП-Ловеч, но на друго основание, като излага съображения за отмяна на съдебния акт, а делото бъде върнат на първата инстанция за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение визирано в нормата на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. В заключение изразява становище, че не поддържа подадения протест във вида в който е изготвен и пледира за отмяна на присъдата.

Защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и изразява становище, че не е осъществен състава на чл.145а ал.2 от НК, пледира за оправдателна присъда, а в останалата оправдателна част да бъде потвърдена присъдата.

Приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция, поради което счита, че същата не би следвало да бъде отново преповтаряна, а ще бъде обсъждана с оглед приетото от съда, като квалификация на деянията и направените правни изводи от ВтОС.

Всяко едно от обвиненията ще бъде обсъждано по отделно с оглед събраните доказателства и направения правен извод от първоинстанционният съд.

Делото е било образувано по внесен ОА от ОП-Ловеч за извършени престъпления от подс. О.Т. по чл.357 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.26 от НК. По чл.387 ал.3 пр.2,3 и 4 вр. ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.26 от НК и по чл.289 вр. чл.26 от НК.

І. По първото обвинение по чл.357 ал.2 от НК вр. чл.26 от НК, част от деянията са били преквалифицирани в деяние съставомерно по чл.145а ал.2 от НК, като подсъдимият Т. бил осъден за тези деяния, както следват:

1.За периода от 24.08.2010 г. - 19.01.2011 г., в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, като началник на Териториално звено „БОП” - В. Търново, използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 38/2010 г. по описа на ОСлС В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като през периода от 30.11.2010 г. до 13.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

Подс.О.Т. е получавал информация събрана чрез СРС, в качеството си на Началник сектор „Борба с организираната престъпност” при РДВР-В.Търново, като такъв съгласно длъжностната характеристика на длъжността началник сектор „БОП”, подс.Т. имал за задължение да организира, непосредствено да ръководи и контролира цялостната работа на сектора в съответствие със ЗМВР и др.законови и подзаконови актове, относими към естеството на работата му.

В горното си качество подс.Т. получавал информация събрана чрез СРС. Такава получил по ДП №38/2010 г., водено срещу Георги Илиев, Георги Ганчев, Здравко Йоновски и Георги Аврамов, за извършено престъпление по чл.252 ал.2 и чл.253 ал.4 от НК. За целта на разследването са били приложени СРС в периода м.ноември 2010 г. до м.май 2011 г. Тези СРС са били експлоатирани в различни срокове, включително и с продължаване по отношение на Георги Ганчев-Американеца, Георги Илиев-Диска и Здравко Йоновски. През този период получената информация от приложението на СРС във връзка това разследване подс. Т. съобщил на св. Петър Христов в телефонен разговор от моб.телефон 0893756369, ползван от подсъдимия с моб. Телефон 0893756365, ползван от св.Христов.

Подс.Т. е знаел, с оглед служебното си качество, че тази информация придобита чрез СРС не е имал право да я разпространява и въпреки това я съобщил на св.Христов. Тази информация била предавана на подс.Т. служебно от св.Драганов, тъй като той е бил служебното лице натоварено с подслушването на горепосочените лица и имал задължението да уведомява Т..

2. Използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 222/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. В. Търново извън нейното предназначение за целите на наказателно производство, като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетелите Красимира Костадинова Михайлова, Петър Петров Христов и Екатерина Иванова Праматарова - журналист във в. „Стандарт”.

По това ДП са били прилагани СРС срещу Йордан Михтев, Миролюб Кожухаров и Атанас Петров. СРС по това ДП са били прилагани чрез оперативния работник Марин Маринов, работещ в ТЗ „БОП”, в периода от 16.11.2010 г., в различен период до 21.02.2011 г. На 30.11.2010 г., Маринов, а в последствие и подс.Т.. В разговора била чута информация за умъртвено бебе в гр.Горна Оряховица , което се било случило на 29.11.2010 г. в болница в гр.Горна Оряховица. Тази информация била предадена от подс.Т. на св.Христов, като последния го уверил, че ще му уреди разговор с журналистка от в-к”Стандарт, за да бъде съобщена информацията за бебето. Разговора между подс.Т. и св.Праматарова се състоял и подсъдимия предал въпросната информация.

В качеството си Началник ТЗ „БОП” О.Т. напълно е съзнавал, че изнася информация в нарушение на това си служебно задължение.

3. Използвал информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 217/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 03.01.2011 г. и на 19.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов;

Това производство е боло водено за извършено престъпление по чл.321 ал.2 т.2 от НК, срещу виновни лица. По това ДП №217/2010 г. е било приложено СРС в периода от 01.12.2010 г. до 31.01.2011 г., чрез способа „подслушване”, съгласно чл.6 от ЗСРС. На 03.01.2011 г., подс.Т. се свързал със св.Христов и му съобщил получената информация чрез СРС. Случаят касаел търговия със захар и, че в тази връзка Исмаил Хаджимустафа бил този, който се занимавал с това и, че по отношение на същия се използват СРС.

4. Използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на ОСлО гр. В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 17.01.2011 г. и на 18.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов, като деянието е извършено от длъжностно лице, на което информацията му е станала известна в кръга на неговата служба.

По този случай видно от доказателствата по делото е, че срещу няколко лица са били експлоатирани СРС в период от време от 28.05.2010 г. до 17.03.2011 г. Тази информация също била предадена на св.Христов от подсъдимия, която касаела следовател по съответно дело, който на 17.01.2011 г. предупредил един от обвиняемите, че полицията го следи. Съобщил на Христов, че това е следователя който в продължение на две години е водил разследването и по отношение на самия него.

С гореописаните деяния подс.О.Т. е осъществил състава на чл.145а ал.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.26 ал.1 от НК, тази квалификация е приета от съда при провеждане на с.з., тъй като е изменено обвинението относно горните деяния, като е преквалифицирано от деяние, осъществяващо състава на чл.357 ал.2 от НК в деяние, осъществяващо състава на чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК. В периода на протичане на с.з. била отменена разпоредбата на Параграф 1 т.8 от ЗЗКИ, като е останала действаща такава на т.6 от същият нормативен акт. Поради тази причина гореописаните деяния са преквалифицирани по чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.

Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, с пряк умисъл, тъй като у подсъдимият Т. е било налице ясното съзнание, че тази информация придобита чрез СРС не би следвало да бъде използвана не по предназначението и, а именно за целите на разследването по ДП и същата не следва да бъде разгласявана. Той е извършил това, което е забранено по смисъла на чл.32 от ЗСРС, относно резултатите получени от СРС, че не следва да бъдат използвани освен по специалното им предназначение.

Относно наложеното наказание на подс.Т. съдът ще вземе отношение след обсъждане и на останалите деяния, за които е налице обвинение.

Подсъдимият бил оправдан за извършено деяние за периода от 24.08.2010 г. - 19.01.2011 г., в гр. В. Търново, като началник на Териториално звено „БОП” - В. Търново да е използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 154/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Шумен, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По делото не са налице доказателства относно събрана информация чрез СРС, по отношение на лицата Тано Вълев и Георги Вълев такава информация липсва, понеже не е била предоставена както от ОС-Шумен, така и от АС-Варна, тъй като по това производство е предстояло произнасяне и постановяване на съдебен акт.

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че не би могло да се направи категоричен извод, че това деяние е осъществено, тъй като не са налице доказателства в тази насока, поради и което споделя изцяло извода на първоинстанционния съд.

ІІ. Подсъдимият Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.357 ал.2 от НК в това, да е през периода от 24.08.2010 г. 19.01.2011 г. в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, като началник на Териториално звено „БОП" В. Търново, да е разгласил информация.

1. По досъдебно производство № 31/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново и Международна следствена поръчка на съдия следовател Софи Юге по наказателно дело № 035/ 2010 г. на Първоинстанционния съд гр. Брюксел, Кралство Белгия от следствена поръчка № 122/2010 г. по описа на НСлС - София, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение № 1, Раздел 2, т. 22, информация за лица подозирани в провеждане на противозаконна дейност срещу обществения ред и сигурността на държавата, получавана, проверявана и анализирана от службите за сигурност и обществен ред - съдържаща се в план относно провеждане на действия по разследването по ДП № 31/2010 г. по описа на ОСлО в ОП - В. Търново и свързаните с тях оперативно издирвателни мероприятия, класифицирани с гриф за сигурност „поверително", като на 24.08.2010 г и на 26.08.2010 г. уведомил свидетелката Нели Георгиева Сукова - журналист във в. „Борба" за извършваните действия и адреси по плана.

По този пункт са налице доказателства относно извършените на 26.08.2010 г. процесуална следствени действия. В тази връзка бил изготвен план, проведен е инструктаж с ръководителите на групите в кабинета на О.Т.. На всички им било известно, че не следва да се изнася информация относно предстоящите процесуално следствени действия. Въпреки това на 26.08.2010 г. подс.Т. е провел разговор със св.Нели Сукова-журналистка във вестник „Борба”, по нейно потърсване, при който подсъдимия бил запитан от свидетелката дали ще се извършва полицейска операция и той потвърдил, като съобщил и адресите на които ще бъде извършвана такава.

Св.Сукова отразила тази информация със статия във вестник „Борба”, според обвинението по този случай, отнасяща се за воденото разследване по делото на обвиняемите братя Шишкови. Статията била озаглавена „Претърсиха седем имота на екстрадирани в България сводници”. По този случай бил разпитан и св. Светлозар Георгиев, същия е работел в ГД „БОП” гр.София и отговарял по линия „Трафик на хора”. Той е дал показания на ДП и в с.з. в насока, че в някой от предходните дни О.Т. му е казал, че журналистка проявила интерес към случая с братя Шишкови.

2. По досъдебно производство № 154/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Шумен, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване и звукозапис на телефонни разговори, провеждани от контролирани лица абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

Доказателствата отнасящи се за този случай бяха обсъдени по горе, касаещи обвинението по чл.145а от НК.

3. По досъдебно производство № 38/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение № 1, раздел 2, т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - зрително, и чрез технически средства наблюдение на различни страни от дейността и поведението на контролирани лица при .тяхното движение, и пребиваване на различни места, подслушване и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица - абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи, и зрително, и чрез технически средства проследяване движението на контролирани лица), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС - получена зрителна и чрез технически средства информация относно поведението, и движението на контролирани лица, и устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като през периода от 30.11.2010 г. до 13.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По този случай информацията била относима за лицата Тошко и Румен, а също така и относно „Диска” и „Американеца” тези лица били разследвани по ДП №38/2010 г. за което са прилагани СРС. Информацията която е съобщил Т. на Петър Христов, като последния след като запитал дали информацията касае „гюлето”, подсъдимия отговорил „Да ги сапунисваме”.

4. По досъдебно производство № 222/2010 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица - абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи) и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетелите Красимира Костадинова Михайлова, Петър Петров Христов и Екатерина Иванова Праматарова журналист във в. „Стандарт".

По това ДП подс.Т. е съобщил на св.Петър Христов, св. Красимира Михайлова и св.Праматарова-журналист във вестник „Стандарт” информация събрана чрез СРС. В тази връзка е разпитан и прокурор Шабов, същия е заявил, че експлоатирането на СРС и оперативния способ по това ДП е в пряка връзка с това което е видял във в.”Стандарт от 01.12.2010 г. заглавната страница, съдържанието на която била свързана с протичащото разследване по ДП №222/2010 г. Същата се отнасяла за Кмета и лекари от гр.Горна Оряховица.

5. По досъдебно производство № 217/2010 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ -Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване, и звукозапис на телефонни разговори, провеждани от контролирани лица абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 03.01.2011 г. и на 19.01.201 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По това ДП обекти на СРС са били лицата „Исмата” и „Режди”. Информацията се отнасяла за износ на захар за Румъния и Гърция. В разговор между подс.Т. и св.Петър Христов, последния попитал подсъдимия дали са изработили „Румънската схема”, отговора бил „Работим вървят мероприятията”.

6. По досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ -Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане зрително, и чрез технически средства наблюдение на различни страни от дейността, и поведението на контролирани лица при тяхното движение, и пребиваване на различни места, подслушване, и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица, абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи, и зрително, и чрез технически средства проследяване движението на контролирани лица), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС - получена зрителна, и чрез технически средства информация относно поведението и движението на контролирани лица, и устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 17.01.2011 г., и на 18.01.201 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов, която информация му е станала известна по служба, както и да е съзнавал, че от това могат да последват вреди за интересите на държавата, да са настъпили или да могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, като по този начин от това деяние да са настъпили по досъдебно производство № 222/2010 г. и са могли да настъпят по досъдебни производства № 31/2010, № 154/2009 г., № 38/2010 г., 217/2010 г. и № 215/2010 г. тези тежки последици за сигурността на държавата.

По това ДП №15/2010 г. бе изложена фактология по п.І т.4.

По делото е била назначена, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно –фоноскопстка експертиза, която е идентифицирала гласовете от проведени разговори на телефони-0898 796 817, 0888 851 514, като първия от тях е на подс.Т., а втория на бащата на същия. Експертизата установява по категоричен начин, че гласът провел разговори по телефона обозначен „О.” е на подс.Т., а гласът обозначен с „мъж” по телефон 0893 756 365 е на св.Петър Христов. Не са налице доказателства по делото от които да следва извод, че тази експертиза е некомпетентна и неправилна за да бъде тя оспорвана. В тази връзка направеното възражение от защитата на подс.Т. е неоснователно по горните съображения.

По всички по горе посочени ДП са били експлоатиране СРС, за които по делото е налице справка, изготвена от административния ръководител при ВТОП.

За да е осъществен състава на престъпление съставомерно по чл.357 ал.2 от НК, следва да се обсъди съдържанието на информацията съобщена от подс.Т. на св.Петър Христов. Представлява ли тя държавна тайна по смисъла на Параграф 1 т.6 от ДР на ЗЗКИ.

По делото е назначена и приета от съда съдебно-тълкувателна експертиза, като вещите лица са били изслушани преди изменението на посочения параграф, а именно- т.8 от същия е отменена през 2013 г., която е част от обвинението по чл.357 ал.2 от НК. По тази причина първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието от по горе посочения текст в престъпление по чл.145а от НК .

Съобщената информация от подс.Т. осъществяваща признаците на т.6 от ДР на ЗЗКИ е такава придобита чрез СРС. Следва да се отговори, представлява ли тази информация държавна тайна и в резултат на разгласяването й, дали са настъпили или са могли да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата.

Приложение 1, Раздел ІІ т.6 от ДР на ЗЗКИ се сочи, че „Информация за използвани, съгласно законови разпоредби СРС, технически средства и /или способи за тяхното прилагане е държавна тайна”. Тази информация следва да бъде такава, че да води до негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Държавата, свързани с нея, като основни защитавани интереси.

За да се определи дали една информация по смисъла на т.6 представлява държавна тайна следва да са налице няколко кумулативно дадени признаци на водещи принципи. Следва да се определи попада ли конкретната информация в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация, като държавна тайна. Тя следва да бъде отнесена към конкретната точка от списък в Раздел ІІ съгласно чл.25 от ЗЗКИ и да кореспондира точно със съдържанието на информацията, като указва да бъдат посочени конкретно, кои точно интереси, свързани с националната сигурност са нарушени. Това, че дадена информация попада в списъка на Раздел ІІ, не прави същата класифицирана. Трябва да се определи категорично, налице ли е реална заплаха или опасност от увреждане на съответните интереси, регламентирани в списъка. Достъпът до тази информация ще създаде ли опасност за посочените интереси.

За всеки конкретен случай следва да бъдат изследван и изяснени горните въпроси, но най същественото и основно е да се установи застрашава ли се националната сигурност или интереси на Р.България, свързани със същата и посочени в Приложение І към.чл.25 от ЗЗКИ.

Информация придобита чрез СРС по горепосочените ДП е била изнесена от подс.Т., но съдържанието на тази информация се изразява, като термини „мероприятие”, „насапунисване, „Работим вървят мероприятия”, но тази информация не съдържа средства, които са използвани при приложението на СРС, а така също и технически способи. Конкретика по тези средства и технически способи не съществува в проведените разговори между подс.Т. и свидетелите с които е разговарял по телефона. От съдържанието на тези разговори не би могло да следва извод, че подс.Т. е изнасял информация представляваща държавна тайна.

Способите и средствата за използване на СРС са изрично регламентирани в чл.2 ал.1,2 и 3 от ЗСРС. В съдържанието на проведените разговори не фигурира нито един от изброените способи и средства в ЗСРС, а така също не фигурират имена на лица обект на СРС а, и номера на ДП.

От обективна страна деянието по чл.357 ал.2 от НК се характеризира с настъпването или възможността да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, тъй като става въпрос за опазване на държавна тайна. Предвид посоченото съдържание на проведените разговори, не би следвало да се приеме, че изнесената информация представлява държавна тайна, понеже не са разгласени методи, способи и средства посочени в ЗСРС.

След преценка на всички събрани доказателства по делото, отнесени към разпоредбите на ЗЗКИ, ЗСРС и НПК, както първоинстанционният съд, така и въззимвната инстанция, счита, че това обвинение не е осъществено, тъй като не са налице каквито и да е елементи от обективна и субективна, за да е осъществено това престъпление по чл.357 ал.2 от НК.

Предвид гореизложеното съдът счита, че подс.О.Т. е бил правилно оправдан.

По горните съображения въззивната инстанция счита, че протеста по отношение на обвинението по чл.357 ал.2 от НК е неоснователен. В останалата част, направените възражения в протеста ще бъдат коментирани при всяко следващо обвинение по отделно.

ІІІ. По обвинението по чл.387 ал.3 пр.2,3 и 4 вр. ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 от НК подс.О.Т. е бил признат за невинен и оправдан по така вмененото му във вина обвинение, както следва:

През периода от месец юни 2008 г. г. до 17.02.2011 г. в гр. Г. Оряховица и в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, като служител в сектор „Криминална полиция" при РУ „Полиция" Г. Оряховица и началник на Териториално звено „БОП" - В. Търново, да е злоупотребил със служебното си положение, като:

През месец юни 2008 г. поискал от свидетелят Милен Атанасов Иванов от с. Първомайци да достави детска люлка и пързалка за нуждите на свидетелката Красимира Костадинова Михайлова, за които знаел, че са предмет на кражба;

На 18.06.2010 г. разпоредил на свидетеля Петко Аатинов Лидански полицейски инспектор в РУ „Полиция" - Г. Оряховица да освободи свидетеля Драгомир Димитров Недев, доведен в РУП - - Г. Оряховица за извършени хулигански действия, с цел осуетяване изпълнението на законни действия на полицията по установяване на извършени от Недев неправомерни действия.

На 26.07.2010 г. по искане на свидетелката Красимира Костадинова Михайлова, чрез колегата си Пламен Димитров направил неправомерно справки в Централен регистър на КАТ в информационните масиви на МВР за собственика на л.а. „Сузуки" с д.к. № ТХ 17 15 ВХ и л.а. „Бентли" с д.к. № СА 50 05 АМ, след което съобщил на Михайлова трите имена и ЕГН-то на собственика на лекия автомобил „Сузуки" и на л.а. „Бентли".

На 23.08.2010 г. по искане на свидетелката Красимира Костадинова Михайлова неправомерно направил справки в АИС „БДС" в информационните масиви на МВР и съобщил на същата имената, ЕГН-то, постоянния адрес и номера на личната карта на свидетеля Милен Атанасов Иванов.

На 23.08.2010 г. по искане на свидетелката Красимира Костадинова Михайлова неправомерно направил справки в АИС „БДС" в информационните масиви на МВР за лице с ЕГН **********, като й съобщил за пътувания на лицето.

На 02.09.2010 г. по искане на свидетелката Веселина Цанева Ангелова -журналист във в. „Труд" неправомерно направил справка в Централния полицейски регистър за криминалиегическа и съдебна регистрация, за установяване извършител на престъпление и в Регистъра за издирвателна дейност на МВР за лице с ЕГН **********, като пак неправомерно и съобщил получената от справката информация.

През месец август 2010 г. предоставил на свидетелката Веселина Цанева Ангелова - журналист във в. „Труд" информация по досъдебни производства № 203/2010 г. и № 204/2010 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново и прокурорска преписка № 1342/2010 г. на ОП - В. Търновска без разрешение на наблюдаващ прокурор по чл. 198, ал. 1 от НПК.

През периода от 23.08.2010 г. до 25.10.2010 г., чрез провеждане на разговори със свидетелите Христо Иванов Т. и Йордан Петков Йорданов оказал въздействие върху началника на РЗПАБ - Троян при определяне на наказанието (да намали глобата) за административно нарушение по Акт № 18/23.08.2010 г. за установяване на административно нарушение.

На 13.01.2011 г. на Главен път I - 4 гр. София гр. Варна в района на с. Джолюница, обл. В. Търново оказал въздействие върху свидетелите Свилен Николаев Зарзалиев - младши автоконтрольор в РУ "Полиция" гр. Г. Оряховица и Веселин Славов Иванов - старши полицай в РУ "Полиция" гр. Горна Оряховица с цел да се избегне търсене на административно- наказателна отговорност за нарушение на ЗДвП от св. Иван Методиев Иванов.

През периода от 03.08.2010 г. до средата на месец септември 2010 г. лично и като разпоредил на свидетелите Драгомир Василев Драганов, Пламен Николов Димитров и Добромир Благоев Стефанов - служители от Териториално звено „БОП" В. Търново да издирят, укрил в хотел „Севастократор" - с. Арбанаси, обл. В. Търново и предал свидетеля Андреан Иванов Бузов от гр. В. Търново на представител на фирма „Галчев инженеринг груп" АД - св. Любомир Николаев Галчев, за да се разпореди Бузов със свои права - да поиска прекратяване на изпълнително дело № 20107870400137 по описа на частен съдебен изпълнител Делибозов, да се преустановят действията по принудителното изпълнение, да се вдигнат всички обезпечителни и изпълнителни мерки наложени спрямо длъжниците „Галчев инженеринг груп" АД и „Планекс" ООД, да бъде върнат оригинала на изпълнителен лист по изпълнително дело № 20107870400137 на частен съдебен изпълнител Делибозов и да оттегли подадената въззивна жалба в Софийски апелативен съд срещу първоинстанционното решение по гр. дело № 58/2006 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, като постановеното въззивно решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в полза на фирма „Галчев инженеринг груп" АД и фирма „Планекс" ООД; и направил опит да злоупотреби със служебното си положение, като: на 04.08.2010 г. в гр. Сапарева баня направил опит да въздейства на свидетеля Красимир Методиев Кюркчийски - старши полицай в Полицейски участък - Сапарева баня с цел да се избегне търсене на административно -наказателна отговорност за нарушение на Закона за движение по пътищата от свидетелката Красимира Костадинова.

През периода от 23.08.2010 г. до 17.02.2011 г. чрез телефонни разговори и лични срещи със свидетелите Йордан Стоянов Джамбазов - началник ТЗ „БОП" Русе и Бранимир Божидаров Кирилов направил опит да окаже въздействие върху свидетеля Цветан Христов Христов Директор на Регионална дирекция към Комисията за защита на потребителите - Русе при определяне на наказанието по Акт № К-22295/2010 г. за извършено административно нарушение по чл. 72 от Закона за защита на потребителите и всичко това с цел да набави имотна облага за Красимира Костадинова Михайлова, „Галчев инженеринг груп" АД представлявано от Николай Галчев, „Планекс" ООД представляван от Христо Димитров, и Иван Методиев Иванов, и да причини вреда на фирма „Теодора турс" ЕООД гр. София, представлявано от управителя й Христо Черногоров в размер на 1 122 920.46 лева. (в т.ч. главница 601 107.00 лв., плюс 521 813.46 лв.

По посочените деяния на подс.Т. е било повдигнато обвинение за престъпления, съставомерно по чл.387 ал.3 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК. По това обвинение също е оправдан от пъроинстанционният съд.

Този текст от закона попада в глава тринадесета от НК-военни престъпления.

Присъдата на ОС-Велико Търново е постановена на 11.06.2014 г., след което с ДВ бр.53 от 2014 г. е бил изменен текста на чл.371 т.”в” от НК –За престъпления по тази глава носят отговорност:

Т.”в”. „Държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия”.

Това изменение е направено след произнасяне на присъдата от ОС-Велико Търново, поради което и не е било на вниманието на съда.

В горецитирания текст от НК е въведено условие, като единствено при наличието му, деянията извършени по глава-военни престъпления, се носи наказателна отговорност.

Подс.Т. към момента на извършване на посочените деяния и обвинен за тях е бил държавен служител в Министерството на вътрешните работи, но същите не са били извършени при нововъведеното условие-извършени във военно време и др. Деянията са били извършени преди изменението на посочената разпоредба от НК, а така също и постановената присъда е била произнесена преди това изменение.

Настоящата инстанция е изправена пред хипотезата на чл.2 ал.2 от НК, „ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца”. Ето защо към настоящият момент престъплението за което е бил обвинен подс.Т. се явява несъставомерно, поради което присъдата в тази и част също не би могла да бъде осъдителна.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че протеста по това обвинение е неоснователен и поради изложените съображения не следва да бъде уважен.

Направеното искане в протеста и допълнението към него се предлага, обвинението по чл.387 от НК да бъде преквалифицирано в такова, съставомерно по чл.282 от НК. Това не е сторено от първата инстанция, тъй като не е направено искане от прокурора в с.з. при разглеждане на делото от първоинстанционният съд и не е последвало такова. Въззивната инстанция не притежава законово основание, служебно да преквалифицира деянието, съставомерно по чл.387 от НК в такова по чл.282 от НК, след като не е налице изменение на същото от първата инстанция.

Пред настоящата инстанция представителя на АП-Варна, поддържа подадения протест, но на друго основание, което съдът също счита за неоснователно, тъй като не намира, че в съдебния акт и мотиви към него не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за да водят до отмяна на съдебния акт.

ІV. По обвинението по чл.289 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, подс.Т. е бил оправдан, за това, че през периода от 17.09.2010 г. през периода до 26.10.2010 г. в гр. В. Търново и гр. Г. Оряховица, при условията на продължавано престъпление, като началник на Териториално звено „БОП" - В. Търново, да е склонявал длъжностни лица - разследващ полицай Николай Георгиев Бочев от РУ „Полиция" - Г. Оряховица и прокурор Галя С. Николова - Димитрова от Районна прокуратура Г. Оряховица, да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването по досъдебно производство № 955/2010 г., по описа на РУ „Полиция" - Г. Оряховица (пр. преписка № 2265/2010 г.), образувано и водено срещу лицето Драгомир Димитров Недев - да не се повдига обвинение по чл. 325, ал. 4 от НК с цел Недев да избегне изтърпяването на ефективно наказание лишаване от свобода.

Във връзка с това обвинение са били разпитани свидетелите Николай Григоров Бочев, Галя С. Николова-Димитрова, Христо Костадинов Христов и Драгомир Димитров недев, техните показания са били приобщени към доказателствения материал по делото по съответния ред предвиден в НПК.

От показанията на св.Бочев е видно, че е проведен разговор между свидетеля и подс.Т. по инициатива на втория. При разпита си Бочев излага следните факти: „….на служебния ми телефон се обади О.Т., кой то беше вече началник на БОП-В.Търново. Той ме попита какво съм мислел да правя по делото с Драгомир. Казах му, че ще му повдигам обвинение и за това го викам. …О. попита какво наказание се предвижда за това престъпление, ….обясних, че се касае за опасен рецидив и ще е ефективно…. О. попита дали не може за се направи споразумение, ….обясних, че това не е моя работа и че това се решава от наблюдаващия прокурор”….”До колкото знам адвоката на Драгомир е ходил при прокурора за споразумение, но наказанието което прокурора е искал не ги е удовлетворило и затова делото е тръгнало по общия ред”. Повече О. не ме е търси по този случай”.

От показанията на св.Христо Христов е видно: „….на мобилния ми номер ми позвъни О.Т., който по това време беше началник на Териториално звено „БОП”-В.Търново и ме попита дали издирваме Драгомир Недев. Отговорих, че го издирваме…..същия е заподозрян, като извършител.”….О. ме попита какво ще стане с него и аз му отговорих, че най-малко ще бъде задържан за 24 часа по ЗМВР. О. ми каза, че ще го подсигури или че ще му каже да дойде.”…..”малко по късно О. ми се обади и ми каза, че Недев щял да се яви в управлението. В действителност около 11.30-12.00 ч Драгомир Недев дойде сам в полицията..”…….”Повече О. не ми се е обаждал да ме пита нищо по този случай”.

Св.Бочев е бил разследващ полицай по делото, заведено под №995/2010 г., а св.Христов е бил началник на РУП Г.Оряховица.

От показанията на св.Галя Николова-наблюдаващ прокурор по това дело е видно: ……”О. пред мен не е сочил нито доводи за наличие на престъпление или липса на престъпление от Драгомир, нито да отпадне обвинението по чл.325 от НК, а единствено което ме попита дали може да се сключи споразумение”.

От съдържанието на изложените по горе разпити на тримата свидетели е невъзможно да се направи извод, че подс.Т. е склонявал някой от тях да извършат или да не извършат действия по служба за да бъде избегната наказателна отговорност, касаеща Драгомир Недев.

В проведените разговори е налице питане от страна на Т. към посочените трима свидетели и в нито едно от тези показания не се сочи, че той е упражнил действия или употребил думи на убеждаване, за да склони тези служебни лица, да извършат нерегламентирани действия по служба.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че относно обвинението по члц289 от НК не са налице никакви доказателства, за да се направи извод, че е осъществено това деяние от подс.Т., поради и което присъдата в тази й част е законосъобразна, правилна и обоснована и същата следва да бъде потвърдена.

Възраженията направени от защитата на подс.Т. в жалбата и в с.з. са неоснователни. Сочи се не обсъждане на гласни и писмени доказателства от първоинстанционния съд, но не е налице конкретика в това възражение. Не са посочени които точно свидетели се има предвид.

Относно възражението за приетите от съда експертизи е обсъдено по горе в мотивите.

Възражението, касаещо мотивираност на направените искания от ОП за прилагане на СРС, това обстоятелство е от значение за органа който разрешава приложението на СРС и след като те са били разрешени са и приложени. За съдът разглеждащ делото по същество е от значение дали те са били разрешени от съответния ОС по законоустановения ред. Нарушения в тази насока за разрешаване на СРС не са налице по делото. За всяко поотделно ДП са били разрешени СРС по отношения на различни лица и за различни деяния. Всяко едно от тях е продължило в законоустановения срок със съответните разрешение за продължаване на срока, но взети по отделно са в рамките на определените от закона срокове. Предвид на което съдът счита, че възраженията на защитата на подсъдимия са неоснователни и същите следва бъдат оставени без уважения.

Протеста на ОП-Ловеч, поддържан на друго основание от представителя на АП-Варна е основателен относно размера на наложеното наказание по чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, в тази част той следва да бъде уважен.

Наложеното наказание на подс.Т. е несправедливо. Служебното качество на подсъдимия, макар, че е част от състава на престъплението само по себе си разкрива една по висока степен на обществена опасност на деянието, а именно: разпространена е информация, придобита чрез използване на СРС не по предназначението й, от длъжностно лице, което я придобило в кръга на неговата служба. Размера на наложеното наказание-минимален такъв е несъразмерно определен с оглед на извършеното деяние, осъществяващо деяние съставомерно по чл.145а ал.2 от НК. Предвид на което въззивната инстанция счита, че присъдата на ОС-В.Търново следва да бъде изменена, като размера на наложеното наказание бъде увеличен от една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, с „лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така определеното наказание следва да бъде отложено, тъй като подсъдимият не е осъждан и имайки предвид и другите смекчаващи вината.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения от ОС-В.Търново, които са отстраними, поради което съдебният акт следва да бъде изменен, в посочената част от присъдата и потвърден в останалата й част.

Водим от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.2 т.1 от НПК, АС-Варна

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ присъда №58, по НОХД №457/2012 г. на ОС-Велико Търново, постановена на 11.06.2014 г., с която на подс.О.Т.Т. на основание чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като го УВЕЛИЧАВА. в размер на ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.