Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

В ИМЕТО НА НАРОДА

31.07.2015 г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

Разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №389 по описа за 2014 г. на АС-Варна

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Ловеч и по жалба на подс.О.Т.Т., чрез адв.Е.Б. против присъда по НОХД №457/2012 г. на ОС-Велико Търново, постановена на 11.06.2014 г., с която подс. О.Т. е признат за виновен и на основание чл.145а ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.36 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година и глоба ва размер на 2000 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е подс.Т. за невинен по повдигнатите обвинение по чл.357 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.387 ал.3 пр.2,3 и 4 вр. ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.289 вр. чл.26 от НК, като на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по тези обвинения.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Срещу постановената присъда е подаден протест и допълнение към същия от ОП-Ловеч, поради отвод на ОП-Велико Търново, в който се сочи, че така постановената присъда е необоснована, тъй като не е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, а така също и приетите по делото експертизи. Моли настоящата инстанция да измени присъдата на ОС-В. Търново в частта, в която подс.Т. е бил признат за невинен по първоначално въззведените му обвинение, а размера на наложеното му наказание по чл.145а ал.2 от НК да се увеличи до размера на предвиденото в този текст от НК, а именно три години „лишаване от свобода”.

В подадената жалба от защитата на подс.Т. се сочи, че постановената присъда е неправилна, в частта в която е бил признат за виновен и осъден по обвинение по чл.145а ал.2 пр.2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.36 от НК и чл.54 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Моли настоящата инстанция да отмени постановената присъда, в частта в която подс.Т. е бил осъден и вместо тава да бъде постановена оправдателна присъда или приеме, че размера на наложеното наказание е явно несправедливо и намали същото.

В с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представителят на АП-Варна поддържа протеста на ОП-Ловеч, но на друго основание, като излага съображения за отмяна на съдебния акт, а делото бъде върнат на първата инстанция за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение визирано в нормата на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. В заключение изразява становище, че не поддържа подадения протест във вида в който е изготвен и пледира за отмяна на присъдата.

Защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и изразява становище, че не е осъществен състава на чл.145а ал.2 от НК, пледира за оправдателна присъда, а в останалата оправдателна част да бъде потвърдена присъдата.

Приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция, поради което счита, че същата не би следвало да бъде отново преповтаряна, а ще бъде обсъждана с оглед приетото от съда, като квалификация на деянията и направените правни изводи от ВтОС.

Всяко едно от обвиненията ще бъде обсъждано по отделно с оглед събраните доказателства и направения правен извод от първоинстанционният съд.

Делото е било образувано по внесен ОА от ОП-Ловеч за извършени престъпления от подс. О.Т. по чл.357 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.26 от НК. По чл.387 ал.3 пр.2,3 и 4 вр. ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 от НК вр. чл.26 от НК и по чл.289 вр. чл.26 от НК.

І. По първото обвинение по чл.357 ал.2 от НК вр. чл.26 от НК, част от деянията са били преквалифицирани в деяние съставомерно по чл.145а ал.2 от НК, като подсъдимият Т. бил осъден за тези деяния, както следват:

1.За периода от 24.08.2010 г. - 19.01.2011 г., в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, като началник на Териториално звено „БОП” - В. Търново, използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 38/2010 г. по описа на ОСлС В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като през периода от 30.11.2010 г. до 13.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

Подс.О.Т. е получавал информация събрана чрез СРС, в качеството си на Началник сектор „Борба с организираната престъпност” при РДВР-В.Търново, като такъв съгласно длъжностната характеристика на длъжността началник сектор „БОП”, подс.Т. имал за задължение да организира, непосредствено да ръководи и контролира цялостната работа на сектора в съответствие със ЗМВР и др.законови и подзаконови актове, относими към естеството на работата му.

В горното си качество подс.Т. получавал информация събрана чрез СРС. Такава получил по ДП №38/2010 г., водено срещу Георги Илиев, Георги Ганчев, Здравко Йоновски и Георги Аврамов, за извършено престъпление по чл.252 ал.2 и чл.253 ал.4 от НК. За целта на разследването са били приложени СРС в периода м.ноември 2010 г. до м.май 2011 г. Тези СРС са били експлоатирани в различни срокове, включително и с продължаване по отношение на Георги Ганчев-Американеца, Георги Илиев-Диска и Здравко Йоновски. През този период получената информация от приложението на СРС във връзка това разследване подс. Т. съобщил на св. Петър Христов в телефонен разговор от моб.телефон 0893756369, ползван от подсъдимия с моб. Телефон 0893756365, ползван от св.Христов.

Подс.Т. е знаел, с оглед служебното си качество, че тази информация придобита чрез СРС не е имал право да я разпространява и въпреки това я съобщил на св.Христов. Тази информация била предавана на подс.Т. служебно от св.Драганов, тъй като той е бил служебното лице натоварено с подслушването на горепосочените лица и имал задължението да уведомява Т..

2. Използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 222/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. В. Търново извън нейното предназначение за целите на наказателно производство, като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетелите Красимира Костадинова Михайлова, Петър Петров Христов и Екатерина Иванова Праматарова - журналист във в. „Стандарт”.

По това ДП са били прилагани СРС срещу Йордан Михтев, Миролюб Кожухаров и Атанас Петров. СРС по това ДП са били прилагани чрез оперативния работник Марин Маринов, работещ в ТЗ „БОП”, в периода от 16.11.2010 г., в различен период до 21.02.2011 г. На 30.11.2010 г., Маринов, а в последствие и подс.Т.. В разговора била чута информация за умъртвено бебе в гр.Горна Оряховица , което се било случило на 29.11.2010 г. в болница в гр.Горна Оряховица. Тази информация била предадена от подс.Т. на св.Христов, като последния го уверил, че ще му уреди разговор с журналистка от в-к”Стандарт, за да бъде съобщена информацията за бебето. Разговора между подс.Т. и св.Праматарова се състоял и подсъдимия предал въпросната информация.

В качеството си Началник ТЗ „БОП” О.Т. напълно е съзнавал, че изнася информация в нарушение на това си служебно задължение.

3. Използвал информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 217/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 03.01.2011 г. и на 19.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов;

Това производство е боло водено за извършено престъпление по чл.321 ал.2 т.2 от НК, срещу виновни лица. По това ДП №217/2010 г. е било приложено СРС в периода от 01.12.2010 г. до 31.01.2011 г., чрез способа „подслушване”, съгласно чл.6 от ЗСРС. На 03.01.2011 г., подс.Т. се свързал със св.Христов и му съобщил получената информация чрез СРС. Случаят касаел търговия със захар и, че в тази връзка Исмаил Хаджимустафа бил този, който се занимавал с това и, че по отношение на същия се използват СРС.

4. Използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на ОСлО гр. В. Търново, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 17.01.2011 г. и на 18.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов, като деянието е извършено от длъжностно лице, на което информацията му е станала известна в кръга на неговата служба.

По този случай видно от доказателствата по делото е, че срещу няколко лица са били експлоатирани СРС в период от време от 28.05.2010 г. до 17.03.2011 г. Тази информация също била предадена на св.Христов от подсъдимия, която касаела следовател по съответно дело, който на 17.01.2011 г. предупредил един от обвиняемите, че полицията го следи. Съобщил на Христов, че това е следователя който в продължение на две години е водил разследването и по отношение на самия него.

С гореописаните деяния подс.О.Т. е осъществил състава на чл.145а ал.2 от НК вр. чл.32 от ЗСРС вр. чл.26 ал.1 от НК, тази квалификация е приета от съда при провеждане на с.з., тъй като е изменено обвинението относно горните деяния, като е преквалифицирано от деяние, осъществяващо състава на чл.357 ал.2 от НК в деяние, осъществяващо състава на чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК. В периода на протичане на с.з. била отменена разпоредбата на Параграф 1 т.8 от ЗЗКИ, като е останала действаща такава на т.6 от същият нормативен акт. Поради тази причина гореописаните деяния са преквалифицирани по чл.145а ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.

Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, с пряк умисъл, тъй като у подсъдимият Т. е било налице ясното съзнание, че тази информация придобита чрез СРС не би следвало да бъде използвана не по предназначението и, а именно за целите на разследването по ДП и същата не следва да бъде разгласявана. Той е извършил това, което е забранено по смисъла на чл.32 от ЗСРС, относно резултатите получени от СРС, че не следва да бъдат използвани освен по специалното им предназначение.

Относно наложеното наказание на подс.Т. съдът ще вземе отношение след обсъждане и на останалите деяния, за които е налице обвинение.

Подсъдимият бил оправдан за извършено деяние за периода от 24.08.2010 г. - 19.01.2011 г., в гр. В. Търново, като началник на Териториално звено „БОП” - В. Търново да е използвал информация събрана чрез използване на специални разузнавателни средства по Досъдебно производство № 154/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Шумен, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство, като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По делото не са налице доказателства относно събрана информация чрез СРС, по отношение на лицата Тано Вълев и Георги Вълев такава информация липсва, понеже не е била предоставена както от ОС-Шумен, така и от АС-Варна, тъй като по това производство е предстояло произнасяне и постановяване на съдебен акт.

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че не би могло да се направи категоричен извод, че това деяние е осъществено, тъй като не са налице доказателства в тази насока, поради и което споделя изцяло извода на първоинстанционния съд.

ІІ. Подсъдимият Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.357 ал.2 от НК в това, да е през периода от 24.08.2010 г. 19.01.2011 г. в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, като началник на Териториално звено „БОП" В. Търново, да е разгласил информация.

1. По досъдебно производство № 31/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново и Международна следствена поръчка на съдия следовател Софи Юге по наказателно дело № 035/ 2010 г. на Първоинстанционния съд гр. Брюксел, Кралство Белгия от следствена поръчка № 122/2010 г. по описа на НСлС - София, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение № 1, Раздел 2, т. 22, информация за лица подозирани в провеждане на противозаконна дейност срещу обществения ред и сигурността на държавата, получавана, проверявана и анализирана от службите за сигурност и обществен ред - съдържаща се в план относно провеждане на действия по разследването по ДП № 31/2010 г. по описа на ОСлО в ОП - В. Търново и свързаните с тях оперативно издирвателни мероприятия, класифицирани с гриф за сигурност „поверително", като на 24.08.2010 г и на 26.08.2010 г. уведомил свидетелката Нели Георгиева Сукова - журналист във в. „Борба" за извършваните действия и адреси по плана.

По този пункт са налице доказателства относно извършените на 26.08.2010 г. процесуална следствени действия. В тази връзка бил изготвен план, проведен е инструктаж с ръководителите на групите в кабинета на О.Т.. На всички им било известно, че не следва да се изнася информация относно предстоящите процесуално следствени действия. Въпреки това на 26.08.2010 г. подс.Т. е провел разговор със св.Нели Сукова-журналистка във вестник „Борба”, по нейно потърсване, при който подсъдимия бил запитан от свидетелката дали ще се извършва полицейска операция и той потвърдил, като съобщил и адресите на които ще бъде извършвана такава.

Св.Сукова отразила тази информация със статия във вестник „Борба”, според обвинението по този случай, отнасяща се за воденото разследване по делото на обвиняемите братя Шишкови. Статията била озаглавена „Претърсиха седем имота на екстрадирани в България сводници”. По този случай бил разпитан и св. Светлозар Георгиев, същия е работел в ГД „БОП” гр.София и отговарял по линия „Трафик на хора”. Той е дал показания на ДП и в с.з. в насока, че в някой от предходните дни О.Т. му е казал, че журналистка проявила интерес към случая с братя Шишкови.

2. По досъдебно производство № 154/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Шумен, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване и звукозапис на телефонни разговори, провеждани от контролирани лица абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

Доказателствата отнасящи се за този случай бяха обсъдени по горе, касаещи обвинението по чл.145а от НК.

3. По досъдебно производство № 38/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение № 1, раздел 2, т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - зрително, и чрез технически средства наблюдение на различни страни от дейността и поведението на контролирани лица при .тяхното движение, и пребиваване на различни места, подслушване и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица - абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи, и зрително, и чрез технически средства проследяване движението на контролирани лица), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС - получена зрителна и чрез технически средства информация относно поведението, и движението на контролирани лица, и устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като през периода от 30.11.2010 г. до 13.01.2011 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По този случай информацията била относима за лицата Тошко и Румен, а също така и относно „Диска” и „Американеца” тези лица били разследвани по ДП №38/2010 г. за което са прилагани СРС. Информацията която е съобщил Т. на Петър Христов, като последния след като запитал дали информацията касае „гюлето”, подсъдимия отговорил „Да ги сапунисваме”.

4. По досъдебно производство № 222/2010 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ - Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица - абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи) и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 30.11.2010 г. съобщил за това на свидетелите Красимира Костадинова Михайлова, Петър Петров Христов и Екатерина Иванова Праматарова журналист във в. „Стандарт".

По това ДП подс.Т. е съобщил на св.Петър Христов, св. Красимира Михайлова и св.Праматарова-журналист във вестник „Стандарт” информация събрана чрез СРС. В тази връзка е разпитан и прокурор Шабов, същия е заявил, че експлоатирането на СРС и оперативния способ по това ДП е в пряка връзка с това което е видял във в.”Стандарт от 01.12.2010 г. заглавната страница, съдържанието на която била свързана с протичащото разследване по ДП №222/2010 г. Същата се отнасяла за Кмета и лекари от гр.Горна Оряховица.

5. По досъдебно производство № 217/2010 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ -Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства технически средства и способи за тяхното прилагане - подслушване, и звукозапис на телефонни разговори, провеждани от контролирани лица абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства - получена устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 03.01.2011 г. и на 19.01.201 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов.

По това ДП обекти на СРС са били лицата „Исмата” и „Режди”. Информацията се отнасяла за износ на захар за Румъния и Гърция. В разговор между подс.Т. и св.Петър Христов, последния попитал подсъдимия дали са изработили „Румънската схема”, отговора бил „Работим вървят мероприятията”.

6. По досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на ОСлО - В. Търново, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ -Приложение №1, раздел 2 т. 6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства - технически средства и способи за тяхното прилагане зрително, и чрез технически средства наблюдение на различни страни от дейността, и поведението на контролирани лица при тяхното движение, и пребиваване на различни места, подслушване, и звукозапис на телефонни разговори провеждани от контролирани лица, абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи, и зрително, и чрез технически средства проследяване движението на контролирани лица), и т. 8 (данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС - получена зрителна, и чрез технически средства информация относно поведението и движението на контролирани лица, и устна, телефонна или електронна комуникация от контролирани лица), като на 17.01.2011 г., и на 18.01.201 г. съобщил за това на свидетеля Петър Петров Христов, която информация му е станала известна по служба, както и да е съзнавал, че от това могат да последват вреди за интересите на държавата, да са настъпили или да могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, като по този начин от това деяние да са настъпили по досъдебно производство № 222/2010 г. и са могли да настъпят по досъдебни производства № 31/2010, № 154/2009 г., № 38/2010 г., 217/2010 г. и № 215/2010 г. тези тежки последици за сигурността на държавата.

По това ДП №15/2010 г. бе изложена фактология по п.І т.4.

По делото е била назначена, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно –фоноскопстка експертиза, която е идентифицирала гласовете от проведени разговори на телефони-0898 796 817, 0888 851 514, като първия от тях е на подс.Т., а втория на бащата на същия. Експертизата установява по категоричен начин, че гласът провел разговори по телефона обозначен „О.” е на подс.Т., а гласът обозначен с „мъж” по телефон 0893 756 365 е на св.Петър Христов. Не са налице доказателства по делото от които да следва извод, че тази експертиза е некомпетентна и неправилна за да бъде тя оспорвана. В тази връзка направеното възражение от защитата на подс.Т. е неоснователно по горните съображения.

По всички по горе посочени ДП са били експлоатиране СРС, за които по делото е налице справка, изготвена от административния ръководител при ВТОП.

За да е осъществен състава на престъпление съставомерно по чл.357 ал.2 от НК, следва да се обсъди съдържанието на информацията съобщена от подс.Т. на св.Петър Христов. Представлява ли тя държавна тайна по смисъла на Параграф 1 т.6 от ДР на ЗЗКИ.

По делото е назначена и приета от съда съдебно-тълкувателна експертиза, като вещите лица са били изслушани преди изменението на посочения параграф, а именно- т.8 от същия е отменена през 2013 г., която е част от обвинението по чл.357 ал.2 от НК. По тази причина първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието от по горе посочения текст в престъпление по чл.145а от НК .

Съобщената информация от подс.Т. осъществяваща признаците на т.6 от ДР на ЗЗКИ е такава придобита чрез СРС. Следва да се отговори, представлява ли тази информация държавна тайна и в резултат на разгласяването й, дали са настъпили или са могли да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата.

Приложение 1, Раздел ІІ т.6 от ДР на ЗЗКИ се сочи, че „Информация за използвани, съгласно законови разпоредби СРС, технически средства и /или способи за тяхното прилагане е държавна тайна”. Тази информация следва да бъде такава, че да води до негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Държавата, свързани с нея, като основни защитавани интереси.

За да се определи дали една информация по смисъла на т.6 представлява държавна тайна следва да са налице няколко кумулативно дадени признаци на водещи принципи. Следва да се определи попада ли конкретната информация в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация, като държавна тайна. Тя следва да бъде отнесена към конкретната точка от списък в Раздел ІІ съгласно чл.25 от ЗЗКИ и да кореспондира точно със съдържанието на информацията, като указва да бъдат посочени конкретно, кои точно интереси, свързани с националната сигурност са нарушени. Това, че дадена информация попада в списъка на Раздел ІІ, не прави същата класифицирана. Трябва да се определи категорично, налице ли е реална заплаха или опасност от увреждане на съответните интереси, регламентирани в списъка. Достъпът до тази информация ще създаде ли опасност за посочените интереси.

За всеки конкретен случай следва да бъдат изследван и изяснени горните въпроси, но най същественото и основно е да се установи застрашава ли се националната сигурност или интереси на Р.България, свързани със същата и посочени в Приложение І към.чл.25 от ЗЗКИ.

Информация придобита чрез СРС по горепосочените ДП е била изнесена от подс.Т., но съдържанието на тази информация се изразява, като термини „мероприятие”, „насапунисване, „Работим вървят мероприятия”, но тази информация не съдържа средства, които са използва