Решение по Административно дело 95/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ....... гр. Шумен, 14.06.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският административен съд, в публично заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Татяна Димитрова

при участието секретаря В.Р., разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 95 по описа на съда за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 257 във вр. с чл.145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, ул. „Московска” № 19, представлявана ат М.С.В. и Д.Н.Н., действащи чрез пълномощника си Х.Р.Ж., юрисконсулт на Регионален център Варна, уточнена с молба изх. № 1625/24.04.2013г./л.46-47/, срещу бездействие на Началник сектор “Пътна полиция” на ОД на МВР-Шумен да извърши фактическите действия по спиране от движение на посочените в жалбата МПС, задължение произтичащо пряко от нормативен акт.

В жалбата се твърди, че след като на основание чл.431 ал.6 от ГПК частния съдебен изпълнител е постановил спиране от движение на посочените в постановлението му моторни превозни превозни средства и ремарке, органите на пътната полиция при ОД на МВР-Шумен са били длъжни да извършат фактическите действия, посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2, ал.3 и чл.42 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/Наредба № І-45/2000г./, а именно - да изземат част втора от свидетелство за регистрацията на тези МПС, да им поставят знак „спрян от движение” и да въведат в Териториалната автоматизирана система на КАТ причините и датата на временното спиране от движение на посочените МПС. Твърди се, че посочените превозни средства са били запорирани от частния съдебен изпълнител, но същите не са предоставени за неколкократно насрочвания опис, поради което ЧСИ със своето постановление от 21.12.2012г., е постановил спирането им от движение за срок от три месеца. Жалбоподателят счита, че разпореденото от ЧСИ спиране от движение е обезпечителна мярка в изпълнителното производство и административният орган е длъжен да я изпълни, тъй като това е разпореждане на орган на съдебната власт, което е предвидено в нормативен акт. Жалбоподателят счита, че след като задължението на административния орган произтича от нормативен акт, а въпреки това органът бездейства и не извършва фактическите действия по спиране на автомобилите от движение, то това бездействие е незаконосъобразно. С оглед на това се иска съдът да постанови решение, с което да задължи/осъди/ административния орган да извърши фактическите действия по спиране от движение на посочените автомобили.

Ответната страна, началник на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Шумен, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт С., оспорва жалбата, като сочи, че производството е недопустимо поради просрочие, ако се търси защита по чл.256 от АПК, а ако претенцията е по чл.257 от АПК, намира същата за неоснователна. Излага аргументи, че разпоредбата на чл.431 ал.6 от ГПК предвижда само възможност на ЧСИ да поиска от органите на МВР спиране от движение на съответно МПС, но за органите на МВР липсва законова уредба как да извършат това. Сочи, че е налице празнота в закона, поради която органите на МВР нямат нормативно задължение и материалноправно основание, въз основа на което да предприемат исканите фактически действия за спиране от движение на МПС при постъпило искане по чл.431 ал.6 от ГПК. С оглед на това намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие на органите на МВР, тъй като за тях липсва задължение да извършат исканите фактически действия, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да й присъди направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните намира от фактическа страна следното:

„Банка ДСК” ЕАД-гр.София е взискател по изп.дело № 20128760400290 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Шумен, длъжници по което са К.С.П., от гр.Шумен, П.И.И. от гр. Н. П., И.П.П. от гр.Шумен и „Пенев 1969” ЕООД-гр.Нови пазар. По искане на взискателя изпълнението по делото е насочено върху 4 бр. МПС - „Ситроен Берлинго” с рег. № Н 29 46 АК, „Мерцедес 711 Д” с рег. № Н 13 70 АМ, „Ивеко Турбо дейли” с рег.№ Н 79 91 АХ и мотокар STILL R70-16G, всичките собственост на длъжника „Пенев 1969” ЕООД-гр.Нови пазар, върху които е вписан договор за особен залог в полза на банката, както и върху 2 броя МПС и ремарке - л.а. „Опел Рекорд” с рег. № Н 35 52 АА, т.а. „ИФА” с рег. № Н 51 59 АВ и ремарке за товарен автомобил с рег. № Н 40 84 ЕЕ, собственост на дължника К.С.П., върху които е наложен запор от ЧСИ. За да бъдат изнесени тези МПС на публична продан, неколкократно ЧСИ насрочвал опис на същите, но длъжниците не ги предоставяли. С цел продължаване и осигуряване на изпълнителните действия, с постановление от 21.12.2012г., ЧСИ Д.З., на основание чл.431 ал.6 от ГПК, постановила спиране от движение за срок от 3 месеца на посочените по - горе МПС. Това постановление било изпратено на ОД на МВР за сведение и изпълнение и входирано там с № 150/04.01.2013г. Тъй като органите на МВР не предприели действия по спирането от движение на посочените МПС, на 28.03.2013г. ЧСИ уведомил за това бездействие взискателя по изпълнителното дело. Недоволен от това бездействие, на 11.04.2013г., взискателят по делото - „Банка ДСК” ЕАД, оспорил същото с настоящата жалба чрез ОД на МВР-Шумен до административен съд Шумен, като поискал постановяване на решение, с което началникът на сектор “Пътна полиция” да бъде задължен (осъден) да извърши конкретните фактически действия по спиране на описаните в жалбата моторни превозни средства.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В случая се търси защита по реда на чл.257 от АПК, относима към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Нормата на чл. 257, ал. 1 от АПК не регламентира изрично кръга на активно легитимираните лица, които имат процесуална възможност да оспорят пред съда бездействието на административния орган, което обаче не означава, че всяко лице може да оспори бездействие на административен орган. С оглед съдържащата се в нормата препратка към разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, за правото на оспорване на неоснователно бездействие на административен орган ще намери приложение разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени, т. е. лицата, които имат личен и пряк правен интерес. За взискателя по изпълнителното дело, длъжници по което са собствениците на процесните МПС, по отношение на които се твърди, че административният орган бездейства, е налице правен интерес от иска по чл.257 от АПК, с който се иска органът да бъде осъден да извърши фактическите действия по спиране от движение на посочените МПС. Тази претенция не е обвързана със срок, поради което съдът приема, че предявеното от лице, което има правен интерес искане на основание чл. 257, ал. 1 от АПК срещу бездействието на административния орган е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

При преценка основателността на жалбата съдът взема предвид обстоятелството, че жалбоподателят е предявил искане за осъждане на административния орган да извърши фактически действия по временно спиране от движение за срок от три месеца на посочените ППС въз основа на постановлението на ЧСИ, издадено на основание чл.431 ал.6 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 431 ал.6 от ГПК съдебният изпълнител може да поиска от органите на МВР спиране от движение на МПС, върху което е насочено изпълнение за срок от 3 месеца, но не и сам да спре от движение тези МПС. А за да е основателна предявената претенция за спиране от движение е необходимо органът да е задължен по силата на нормативен акт да извърши фактическите действия по чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42 от Наредба № I-45/2000г., а именно - изземване на част втора на свидетелството за регистрация на МПС, поставяне на знак “Спрян от движение”, въвеждане на причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана информационна система за КАТ. Действията по чл. 40, ал. 2 и ал. 3, съотв. по чл. 42 от посочената Наредба № I-45/2000г. обаче се предприемат при наличието на две предпоставки, визирани в чл. 40, ал. 1 от същата наредба - наличие на заповед за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2 от ЗДвП или искане на собственика. В случая няма спор, че не е налице искане на собственика на превозните средства, както и че не е налице наложена ПАМ. В чл. 171, т. 2, б. „а-ж” от ЗДвП са разписани случаите, когато административният орган може да наложи ограничителната мярка. Изброяването е изчерпателно и не позволява разширително тълкуване. В разпоредбата не е предвидена възможност за налагане на мярката по искане на съдия изпълнител по чл. 431, ал. 6 от ГПК за обезпечаване успешното провеждане на изпълнителните действия върху моторно превозно средство. Същевременно, за да бъде реализирана мярката, в специалния закон следва да съществуват правни норми, които съдържат фактическите основания за налагането й, органът, който е компетентен да постанови съответния индивидуален административен акт, процедурата по издаването му и оспорването му, каквито към настоящия момент ЗДвП не съдържа. В случая е налице празнота в закона, която, доколкото налагането на ограничителна мярка е правна рестрикция, не може да бъде запълнена с прилагане на нормативни правила и процедури по аналогия или чрез друг правен способ. В чл. 45 от Наредба № I-45/2000г. е визирана трета хипотеза за предприемане на фактически действия по временно спиране от движение на превозни средства - разпореждане на орган на съдебна власт или данъчната администрация. За да възникне в тежест на ответника задължение за фактически действия при хипотезата, визирана в чл. 45 от Наредбата, е необходимо да е налице разпореждане на орган на съдебна власт или данъчна администрация, каквото в конкретния случай липсва. Изпратеното до ОД на МВР “Пътна полиция” Шумен постановление на ЧСИ с рег. № 876, издадено на основание чл.431 ал.6 от ГПК, представлява искане от ЧСИ, органите на МВР да спрат от движение посочените ППС, и същото не може да бъде квалифицирано като разпореждане на орган на съдебна власт, което да поражда задължение за ответника за извършване на фактически действия по временно спиране от движение на цитираните в него ППС, дори и поради това, че ЧСИ не е орган на съдебната власт. То не е и разпореждане на данъчната администрация. Следователно същото не представлява разпореждане за временно спиране от движение на посочените в него ППС, пораждащо задължение за службите по контрол на движението за предприемане на фактическите действия по чл.40, ал. 2 и 3 и чл. 42 от Наредба № I-45/2000г. От това следва, че в случая не е налице нормативен акт, от който пряко да произтича задължение за ответната страна да извърши исканите от „Б.Д.” ЕАД фактически действия по временно спиране от движение на посочените ППС, поради което и предявената претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на същата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на сумата от 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 257, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, ул. „Московска” № 19, представлявана от М.С.В. и Д.Н.Н., ЕИК 121830616, срещу бездействие на Началник сектор “Пътна полиция” на ОД на МВР-Шумен да извърши фактически действия по “спиране от движение” на посочените в постановление от 21.12.2012г. на частен съдебен изпълнител с рег. № 876 превозни средства.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, ул. „Московска” № 19, представлявана от М.С.В. и Д.Н.Н., ЕИК 121830616 да заплати на ОД на МВР-Шумен сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 дневен срок от съобщаването, чрез изпращане на страните на препис по реда на чл.137 от АПК.

Административен съдия: