РЕШЕНИЕ

 

№ 102

 

гр.Пловдив, 24.04. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на 15 февруари 2017 година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветана Михова

        ЧЛЕНОВЕ: Славейка Костадинова

                             Катя Пенчева

при участието на секретаря Цветелина Диминова разгледа докладваното от  Цветана Михова търговско дело № 15 по описа за 2017  година, и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 275 от 02.09.2016 година, постановено по търг.д.№265/2015 година Старозагорският окръжен съд е отхвърлил иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от  “Т.Б.” АД-С. срещу Р.С.Д. и Р.Д.С.,***, за   обявяване недействителността по отношение “Т.Б.” АД на договор за продажба на вземане от 17.07.2015г., с който Р.С.Д. е прехвърлила вземането си представляващо дължими парични суми, инкорпорирани в изпълнителни листове, издадени по т.д. № 491/2010год. на СтОС на сина си - Р.Д.С..

Решението е обжалвано от „Т.Б.“АД *** при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявеният по делото конститутивен  иск по чл.135, ал.1 ЗЗД да бъде уважен, със законните последици.

В подадения по делото писмен отговор насрещните страни по спора оспорват изцяло основателността на въззивната жалба, с искане да бъде оставена без уважение, а решението н първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК, Пловдивският апелативен съд прие следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание по чл.135, ал.1 ЗЗД.

Като ищец по делото „Т.Б.“АД твърди в исковата си молба, че е  кредитор на ответницата Р.С.Д. по договор за кредит „Т.С.“ с № 045-022-005/04.12.2007 година за текущи нужди, в размер на 40000 лева, предоставен на кредитополучателката по открита в банката разплащателна сметка. Поради неплащане на дължими погасителни вноски в уговорените срокове, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и на основание чл.417, т.2 ГПК в заповедно производство се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от длъжника, банката ищец предявила установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на своето вземане. Искът бил уважен с решение на Старозагорския окръжен съд, потвърдено с решение от Пловдивския апелативен съд, като на банката било признато съществуване на вземане в размер на 35735.34 лева главница по договор за банков кредит и за сумата 359.34 лева просрочена лихва. С решение № 204 от 08.06.2015 година по търг.д.№ 1175/2013 година на ВКС, ІІ о.,ТК решението на ПАС е отменено, а предявеният по делото установителен иск за съществуване на вземането по главницата в размер на 35735.34 лева, по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 288/2010 г. на РРС, бил отхвърлен. Ответницата Р.Д. се  снабдила с обратен изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3, п.2 ГПК за общата сума от 41676.64 лева, събрана въз основа на допуснатото от заповедния съд незабавно изпълнение. По издадения обратен изпълнителен лист на 16.07.2015 година е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие в град С.. На 17.07.2015 година, с договор за цесия Р.Д. е прехвърлила вземанията си по издадения обратен изпълнителен лист и изпълнителния лист за разноски по производството по чл.422 ГПК на своя син –ответника Р.Д.С.. Последният е поискал на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран по изпълнителното дело като взискател. На 07.08.2015 година банката ищец е получила покана за доброволно изпълнение. Банката от своя страна е изпратила едновременно съобщения до цедента и цесионера, че не признава извършената цесия, както и че прави изявление за прихващане на задължението по издадените изпълнителни листове с вземането си по договора за кредит за сумата 29276.31 лева, включваща 28917 лева главница и 359.31 лева просрочена лихва. Изявлението за прихващане е получено от ответниците по иска на 07.08.2015, преди подаване на исковата молба по настоящото дело, но въпреки това компенсацията не е извършена. Твърди се още, че договорът за цесия е безвъзмезден, че е сключен между роднини по права линия, с цел увреждане на банката кредитор, с прехвърляне на вземането се увеличава неплатежоспособността на длъжника, кредитополучател. Искането е да се признае за установено  от съда, че извършената на 17.07.2015 година цесия между ответниците по делото, е недействителна по отношение на „Т.Б.“АД.

По делото пред първата инстанция не е приет  предявен с допълнителната искова молба инцидентен установителен иск от ищеца за признаване за установено, че „Т.Б.“АД не дължи на ответниците сумата в размер на 41676.64 лева, поради извършено от банката извънсъдебно изявление за прихващане.

Ответниците оспорват изцяло предявения против тях конститутивен иск, с постъпилите по делото отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че част от твърдените в исковата молба факти и обстоятелства са настъпили в поредността в която са изложени от ищеца. В тази връзка безспорно е установено, че „Т.Б.“АД е предоставила кредит за текущи нужди чрез разплащателна сметка, в посочения размер от 40000 лева на ответницата Р.С.Д.. Кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот-апартамент в град Р.. Страните са договорили погасяването на кредита да бъде извършено на 166 погасителни вноски, платими ежемесечно до 20-то число, с краен срок за погасяване 20.09.2021 година.

В образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 288/2010 година по описа на Радневския районен съд, в полза на банката кредитор е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за сумата 36725.15 лева, от които 36365.84 лева главница и 359.31 лева просрочена лихва, за периода от 20.04.2010 до 20.05.2010 година. Против заповедта е подадено възражение по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника в заповедното производство, поради което от страна на банката ищец е предявен положителен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането. С влязло в сила  Решение № 204 от 08.06.2015 година на ВКС, ІІ т.о., ТК, по т.д.№ 1175/2013 година, установителният иск на банката по чл.422 ГПК е отхвърлен за вземането в размерна 35735.34 лева, представляващо главница по договора за банков кредит от 04.12.2007 година, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 225/20.05.2010 година и изпълнителен лист от 27.05.2010 година, по ч.гр.д.№ 288/2010 година на Радневския районен съд.

На 09.07.2015 година Окръжен съд град Стара Загора  на основание чл.245, ал.3 ГПК във връзка с  чл.422,ал.3 ГПК е издал на Р.С.Д. обратен изпълнителен лист срещу „Т.Б.“АД, за сумата в размер на 35735. 34 лева и изпълнителен лист за сумата 5941.30 лева разноски по делото пред първата и касационната инстанции.

По издадените изпълнителни листове на 16.07.2015 година е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, и район на действие в град С.. С договор за цесия от 17.07.2015 година Р.С.Д. и прехвърлила вземането си срещу „Т.Б.“АД за парични суми по издадените от Старозагорския окръжен съд два изпълнителни листове по т.д.№491/2010 година. По договора вземането се прехвърля на цесионера вместо дължими суми от цедента, за извършени СМР и обзавеждане на апартамент.

 Договорът за цесия, сключен между двамата ответници, които са майка и син, е предмет на предявения по делото конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за относителна недействителност.

С този иск се предоставя правната възможност на кредитор да упражни потестативното си право на защита и да иска обявяване за недействителна по отношение на него извършената правна сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква когато атакуваната сделка е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но страните по нея са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но са предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора.

В настоящото производство, с исковата молба банката ищец  е предявила само потестативното си право на кредитор да обяви за недействителен сключения между двамата ответници договор за цесия, по който цедент е нейният длъжник по договора за кредит Р.Д.. В предмета на спора не въведено правоотношението по договора за кредит, който легитимира ищеца като кредитор, нито е предявен иск за това вземане. За това в настоящото производство по предявения Павлов иск съдът е длъжен да преценява съществуването на вземането, ако то произтича от твърдените по делото факти.

А от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, както и от събраните пред първата инстанция писмени доказателства се налага обратният извод, че спорното вземане на ищеца като кредитор, е отречено със сила на присъдено нещо с Решение № 204 от 08.06.2015 година, постановено по т.д.№ 1175/2013 година, ІІт.о на ВКС, ТК. По издадените обратен изпълнителен лист за сумата 35735.34 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 045-022-005 от 04.12.2007 година и по изпълнителният лист за разноски в размер на 5941.30 лева, дължими за  адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство по иска по чл.422 ГПК, банката има качеството на длъжник.

По така изложените съображения съдът счита, че предявеният по делото иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отречено качеството на кредитор на банката относно процесното вземане, предмет на договора за цесия, сключен между двамата ответници на 17.07.2015 година, поради което „Т.Б.“АД не е материалноправно легитимирана да иска обявяването на относителната недействителност на този договор.

В този смисъл подадената по делото въззивна жалба е неоснователна, а решението на първата инстанция, с което искът е отхвърлен, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя“Т.Б.“АД следва да бъдат отнесени направените по делото разноски от Р.С.Д. в размер на 1780 лева,  за адвокатски хонорар, установени с договор за правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 275 от 02.09.2016 година, постановено по търг.д.№ 265/2015 година на Старозагорския окръжен съд.

          ОСЪЖДА „Т.Б.“АД да заплати на Р.С.Д. направените по делото разноски пред въззивата инстанция в размер на 1780 лева, за адвокатски хонорар.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: