Р Е
Ш Е Н
И Е
№
33 23.03.2015 ГОДИНА
ГРАД ПАЗАРДЖИК
Пазарджишкият
окръжен съд, наказателна колегия, на
седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Александров
ЧЛЕНОВЕ: Коста Стоянов
Димитър Бозаджиев
СЕКРЕТАР: П.Б.
С участието
на прокурора Димитрия Ганчева
като
разгледа докладваното от съдията Александров ВНОХД № 332 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 258 от 13.11.2013г. по НОХД № 622/13г. на РС - Пазарджик е
постановено следното:
Признава подсъдимата
Т.Г.Б.,***,
за виновна в
това, че на 03.10.2007г., в
гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвала от следните неистински
официални документи: 1/ нотариално удостоверяване на подписите, положени от Т.Г.Б.
и М.Т..Б. в пълномощно с рег. № 4618 от 02.10.2007г., извършено от Ю.В. – нотариус в
района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; 2/ нотариално
удостоверяване на подписа, положен от М.Т..Б. Б. в декларация по чл.25, ал.7
във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. № 4619
от 02.10.2007г., извършено от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана
в Нотариалната камара под № 436; 3/ нотариално удостоверяване на подписа, положен от М.Т..Б.
Б. в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. № 4620
от 02.10.2007г., извършено от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана
в Нотариалната камара под № 436; 4/ нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б.
в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. № 4621
от 02.10.2007г., извършено от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана
в Нотариалната камара под № 436; 5/ нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б.
в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. № 4622
от 02.10.2007г., извършено от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана
в Нотариалната камара под № 436, като е представила тия документи пред В.Г. -
нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 071,
за да бъде съставен нотариален акт за договорна ипотека под №88, том V, нот. д.
№5768, вх. рег. № 8034/03.10.2007г. по регистъра на Службата по вписванията при РС – Пазарджик, като от нея за самото
съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл.316,
във връзка с чл.308, ал.1, във връзка с чл.2, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК я осъжда на една година и три
месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС наказанието да се търпи при
първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Признава подсъдимата Т.Г.Б. със снета по-горе самоличност, за виновна в това, че на 03.10.2007г., в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на
В.Г. – нотариус в района на РС – Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под № 071,
е съставила официален документ с невярно съдържание – нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 88, том V, нот. дело № 5768/2007г.,
вх. рег. № 8034 от 03.10.2007г. по описа на Службата по вписвнията при РС – Пазарджик, в който е посочено невярно, че Т.Г.Б.
е пълномощник на М.Т..Б. Б. и Т.Г.Б., имащ правото да учреди договорна ипотека
в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ
се в гр.Пазарджик, ул. „Г.Г.”, №16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение № 3 и
3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която
да се обезпечи кредита на Г.В.Д. в размер на 35 000лв., като чрез този
документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г.В.Д. да
получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери –
35 000лв., предоставени му на 05.10.2007г. от „Банка ДСК” ЕАД, клон
Пазарджик по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007г., поради което и на осн. чл. 212,
ал.4, във връзка с ал. 2 от НК, във
връзка с чл. 54 от НК я осъжда на пет години лишаване от свобода.
На осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС наказанието да се търпи при
първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определя едно общо наказание
на подсъдимата Т.Г.Б. в размер на пет години лишаване от свобода.
На осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС наказанието да се търпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК се приспада
времето през което подсъдимата Т.Г.Б. е била задържана в периода 03.10.2012 г.
до 05.10.2012 г., както и времето през което спрямо нея е била взета мярка за
неотклонение „Домашен арест” в периода 09.10.2012 г. до 16.10.2012 г.
Веществени
доказателства - документи по опис,
приложени в том І, л.229 от ДП; неистинските
документи, предмет на престъплението по чл.316, във връзка с чл.308,
ал.1, във
вр. с чл.2, ал.1 от НК, се намират в архива на нотариус В.Г., съгласно чл.28,
ал.4 от ЗННД се отнемат в полза на държавата и
следва да останат по делото.
Осъжда Т.Г.Б. да заплати направените по делото разноски в
размер на 1166.05 лева, от които 800.85 лв. платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик и 365.20 лв. платими по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.
Против присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата Т.Б..
В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна и се иска
нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно се
излагат доводи за несправедливост на наказанието.
Постъпила
е жалба и от подсъдимата с оплаквания за множество процесуални нарушения, които
съдът ще обсъди по-долу. Поддържа се, че съдебния акт е нищожен.
Прокурорът
поддържа, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и пледира за
нейното потвърждаване.
Пазарджишкият окръжен съд, провери
правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните,
доказателствата по делото и служебно на основание чл.314 от НПК.
ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО
В началото на 2005 г. подсъдимата Т.Б., тогавашният й съпруг В.Д. и синът
им Г.Д., които до този момент пребивавали в САЩ, се завърнали в България и се
настанили да живеят в дома на свидетелката М. Б. – майка на подсъдимата,
представляващ апартамент №17 в гр.Пазарджик, на ул.„Г.Г.” №16, ет.4. Докато и
двамата родители на подсъдимата Б. били живи, те притежавали този имот в
съсобственост при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на
баща й Г.Б., собствеността се разпределила по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9,
ал.1 от ЗН. Така в дял на свидетелката М. Б. останали 4/6 идеални части, а
подсъдимата и нейният брат – свидетелят Т.Б., получили по 1/6 идеална част от
апартамента.
През 2006г. подсъдимата и членовете на
нейното семейство започнали да се държат враждебно към свидетелката М. Б..
Първоначално й забранили да се храни с тях на една маса, а на 02.11.2006 г. Г.Б.
й нанесъл побой. Станало ясно, че нейното присъствие в апартамента е нежелано и
трябва да го напусне. Затова на горепосочената дата тя се преместила да живее
при сина си – свидетеля Т.Б.. Отношенията между нея и семейството на дъщеря й
се влошили трайно и те спрели да общуват за години напред.
През септември 2007г.
Г.Б. решил да изтегли банков кредит. За тази цел на 24.09.2007г. той подал
молба в „Банка ДСК” ЕАД, гр.Пазарджик. Същата била разгледана от свидетеля Г.Г.,
който към оня момент заемал длъжност „специалист продажби” в банката. Молбата
била одобрена и на 01.10.2007г. страните подписали договор за ипотечен кредит в
размер на 35 000 лв. Станало ясно, че за да се платят парите по договора,
кредитът трябва да бъде обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Г.Б. и
родителите му не разполагали с такъв, а поради влошените отношения между
подсъдимата и останалите съсобственици на апартамента на ул.„Г.Г.” №16, ет.4,
било ясно, че те няма да ипотекират своите 5/6 идеални части от него в полза на
банката. Затова по неустановен при разследването начин подсъдимата се снабдила
с неистинско пълномощно, уж дадено й от свидетелите М. и Т.Б., с което те я
упълномощавали да ги представлява пред нотариус и от тяхно име да учреди
ипотека върху жилището. Документът носел и нотариално удостоверяване на
подписите на упълномощителите, под рег. № 4618 от 02.10.2007г. по регистъра на Ю.В.
– нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик, вписана в Нотариалната
камара под № 436. То също било неистинско. Подсъдимата се снабдила още с
неистински декларации по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД от името
на свидетелката М. Б., както и с такива декларации от името на свидетеля Т.Б..
Те също имали неистинско нотариално удостоверяване на подписа на декларатора с
поредни №№ 4619, 4620, 4621 и 4622 всички от 02.10.2007г. по регистъра на
нотариус Ю.В..
С цел да се разкрие
по-трудно произходът на тези документи при евентуална проверка от нотариуса,
който щял да изповяда ипотеката, върху тях били поставени действително
съществуващи номера от регистъра на нотариус В.. За да се снабдят с тях, на 02.10.2007г.
подсъдимата Б. и съпругът й В.Д. се явили в нотариалната кантора на нотариус В.
и съставили същите по вид документи като неистинските, но изхождащи от тяхно
име и даващи право на свидетелите М. Б. и Т.Б. да ипотекират апартамента на ул.
„Г.Г” № 16. Те нямали никаква правна стойност, защото В.Д. дори не бил
съсобственик с останалите три лица, за да упълномощава някого да се разпорежда
с имота. Но целта на подсъдимата била сходните документи да бъдат отбелязани в
регистъра на нотариус В. и върху тях да се постави подписът и печатите на
нотариуса, за да се използват те при изготвянето на неистинските. Тези
нотариални реквизити били сканирани от неустановено лице и отпечатани чрез цветен
принтер върху неистинските документи. Така последните били готови за
използване.
На 03.10.2007г., по
предварителна уговорка с представител на „Банка ДСК” ЕАД, подсъдимата Т.Б.,
кредитополучателят Г.Д. и представителят на банката се явили в кантората на В.Г.
– нотариус с район на действие, района на РС Пазарджик, вписан в Нотариалната
камара под № 071, за да състави нотариален акт за учредяване на ипотеката. Пред
нотариуса подсъдимата заявила, че представлява останалите собственици на
ипотекирания апартамент, представяйки неистинското пълномощно и четирите броя
декларации от свидетелите М. и Т.Б.. Въз основа на представените документи,
нотариусът съставил искания от страните нотариален акт и в него удостоверил, че
подсъдимата има качеството на пълномощник спрямо останалите собственици и от
тяхно име учредява договорна ипотека в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху
апартамента на ул.„Г.Г” № 16 за обезпечава вземането на банката към Г.Д.,
произтичащо от ипотечен кредит в размер на 35 000 лв. Така направеното
удостоверително изявление на нотариуса било невярно, защото подсъдимата нямала
мандат да представлява свидетелите М. и Т.Б. по ипотечната сделка. По правилата
на чл.26 от ЗЗД ипотеката била недействителна по отношение на притежаваните от
тези двама свидетели 5/6 идеални части от имота. Това обаче знаела само
подсъдимата. От външна страна сделката изглеждала редовна и за това съдия по
вписванията вписал съставения нотариалния акт в имотния регистър под №88, том
V, нот. дело №5768/2007г., вх. рег. № 8034 от 03.10.2007г. по регистъра на службата
по вписванията при РС Пазарджик.
На следващия ден
свидетелката И.Д. – юрисконсулт на банката, взела екземпляр от вписаната
ипотека и удостоверението за тежести, в което тя била отразена, и го предала на
свидетеля Г.Г.. Задължение на последния било да се увери, че са изпълнени
всички вътрешни изисквания на банката за отпускането на кредита. Именно той бил
длъжностното лице, което трябвало да разреши превеждането на парите по сметката
на кредитополучателя Г.Д.. За да направи това, той трябвало да се увери, че са
учредени всички поискани от банката обезпечения. Въз основа на предоставения му
нотариален акт за договорна ипотека с невярно съдържание свидетелят Г. приел,
че това изискване е изпълнено и на 05.10.2007г. съставил „инспекторско
нареждане” до счетоводния отдел на банката, с което разрешил цялата сума от
35 000 лв. да постъпи в сметката на кредитополучателя Д.. С една част от
парите последният погасил стари свои задължения към други банки, а остатъка от
22 561,80 лв. изтеглил в брой. От цялата получена сума – представляваща
главница по кредита, Г.Б. върнал на банката само 638,56 лв. и спрял да плаща.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията
на свидетелите М. Б., Т.Б., Г.Г., И.Д., проведената по реда на чл.143 от НПК
очна ставка между подсъдимата Т.Б. и свидетелят Т.Б., заключенията на
психиатричните, почерковата, техническата експертизи, заключението на
експертизата за изследване на документ, както и писмените доказателства
приложени по делото.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел,
че от обективна и субективна страна подс. Т.Б. е
осъществила
престъпния състав на чл. 316 във връзка с чл.308, ал.1 във връзка с чл.2,
ал.2 от НК, като на 03.10.2007г., в гр.Пазарджик,
съзнателно се е ползвала от следните неистински официални документи: нотариално
удостоверяване на подписите, положени от Т.Г.Б. и М.Т..Б. Б. в пълномощно с
рег. № 4618 от 02.10.2007 г., извършено от Ю.В. – нотариус в района на
РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436; нотариално удостоверяване
на подписа, положен от М.Т..Б. Б. в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с
чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. № 4619 от 02.10.2007 г., извършено от Ю.В. –
нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално
удостоверяване на подписа, положен от М.Т..Б. Б. в декларация по чл.264, ал.1
от ДОПК с рег. № 4620 от 02.10.2007 г., извършено от Ю.В. – нотариус в района
на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално
удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в декларация по чл.25, ал.7 във
връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. № 4621 от 02.10.2007 г.,
извършено от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната
камара под № 436; нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. № 4622 от 02.10.2007г., извършено
от Ю.В. – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под
№ 436, като е представила тия документи пред В.Г. - нотариус в района на
РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 071, за да бъде съставен нотариален
акт за договорна ипотека под № 88, том V, нот. д. № 5768, вх. рег. № 8034/03.10.2007
г. по регистъра на Службата по вписванията при РС Пазарджик, и от нея за самото
съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.
В сега действащата
редакция на чл.308 от НК /Дв. Бр.27/2009г./ инкриминираните документи, като
нотариални удостоверявания попадат в състава на ал. 2, но към датата на
деянието – 03.10.2007г., е приложима разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК, в
чиито състав попадат въпросните документи. Следва да се приложи законът,
действащ към момента на деянието.
Безспорно е, че инкриминираните пълномощно и
декларации, в частта на нотариалната заверка, представляват официални документи, тъй като се
съставят от нотариус-длажностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК в кръга на
службата му и в определена форма. Но същите, видно от почерковата експертиза и експертизата за
изследване на документ, са неистински, тъй като не са съсътавени от лицето
посочено, като техен автор. С представянето на документите по предназначение
пред нотариуса, изповядал
сделката по учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, документите са били ползвани от подсъдимата.
От субективна страна
деянието е осъществено с ясното знание от страна на подсъдимата, че същите са
неистински. В този смисъл при извършване на деянието подсъдимата е действала
при пряк умисъл, като е съзнавала всички обективи и субективни признаци на
състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните
последици.
По отношение на престъплението по чл.212
ал.4 от НК:
С действията си подсъдимата Т.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна и престъпния състав на чл.212, ал.4 във връзка с чл.212, ал.2 от НК,
като на 03.10.2007г., в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на В.Г.
– нотариус в района на РС Пазарджик, е съставила официален документ с невярно
съдържание – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 88, том V,
нот. дело №5768/2007 г., вх. рег. №8034 от 03.10.2007 г. по описа на Службата
по вписванията при РС – Пазарджик, в който невярно е посочено, че Т.Г.Б. е
пълномощник на М.Т..Б. Б. и Т.Г.Б., имаща правото да учреди договорна ипотека в
полза на „Банка ДСК” ЕАД върху техните 5/6 идеални части от апартамент, намиращ
се в гр.Пазарджик, ул.„Г.Г.”, № 16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение № 3 и
3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която
да се обезпечи кредита на Г.В.Д. в размер на 35 000 лв., като чрез този
документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г.В.Д. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – 35 000 лв.,
предоставени му на 05.10.2007 г. от „Банка ДСК” ЕАД, клон Пазарджик по договор
за ипотечен кредит от 01.10.2007г.
Подсъдимата е действала умишлено, като е
съзнавала всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението,
в т.ч. квалифициращите, и е искала настъпването на общественоопасните последици
на същото.
В отменителното решение по наказателно дело № 570/14г. на ВКС са дадени
указания при разглеждането на делото: 1/ да установи налични ли са признаците
на състава на престъпление по чл. 212 от НК, като се прецени кое е основанието
за получаване на инкриминираната сума, 2/ възможно ли е съставянето на
официален документ с невярно съдържание от субект, който няма качеството на
длъжностно лице и 3/ да се прецени дали е налице хипотезата на чл. 314 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице обективните и субективни
признаци на състава на престъпление по чл. 212 ал.2 от НК.
Елемент от обективната страна на престъплението по чл. 212 ал.2 от НК е
съставянето на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен такъв.
Законът гласи: „който, чрез съставянето на документ …“, а не „който, като
състави документ …“. Не е задължително деецът физически лично да състави
документа. Изпълнителното деяние обхваща както личното съставяне на документ,
така и всички действия, с които извършителят се домогва до съставянето на
такъв, тоест възможно е посредствено извършителство. В този смисъл е и задължителното
за съда тълкувание на закона, дадено от Пленума на Върховния съд в точка втора
на Постановление № 8 от 28.12.1978г.: „Тук деецът лично или посредствено
участва в съставянето на документа и то с намерение в бъдеще да бъде използван
…“.
Тук идва мястото на въпроса, поставен в решението по наказателно дело №
570/14г. на ВКС - възможно ли е съставянето на официален документ с невярно
съдържание от субект, който няма качеството на длъжностно лице? Принципният
отговор на така поставен въпрос, извън контекста на конкретния казус, е
отрицателен. Не може субект, който няма качеството на длъжностно лице, лично да
състави официален документ.
В конкретния случай, обаче, въпросът е друг. Прие се, че извършителят може
да участва в съставянето на документа посредствено, като използва друго лице.
Тогава стои въпросът може ли да бъде използвано длъжностно лице? И тук отговорът
категорично е положителен. Извършителят, преследвайки користните си цели, може
да се домогва до съставянето на официален документ, като заблуди или използва
заблудата на длъжностно лице, имащо право да състави такъв документ. Върховната
съдебна инстанция е имала повод да изрази становище точно по този въпрос. В
решение № 5 от 08.02.1985г. по н.д. № 677/84г. на ІІ н.о. се казва:
„Посредствено участие в съставянето на документ с невярно съдържание ще е
налице, когато няма съучастие между дееца и длъжностното лице, съставител на
официалния документ, като се използва заблудата на длъжностното лице да внесе
неверни обстоятелства в документа“.
На практика подсъдимата е направила точно това – заблудила е нотариуса, че
е пълномощник на останалите съсобственици на имота и може от тяхно име да заяви
волята им да обезпечат вземането на кредитополучателя /синът на подсъдимата/,
чрез ипотека върху съсобствения имот. Воден от тази заблуда, нотариусът е
съставил нотариалния акт за ипотека. Това подсъдимата е направила с цел да даде
възможност на сина си да получи кредит.
Безспорно стои и следващият въпрос, поставен в цитираното решение на ВКС –
кое е основанието за получаване на инкриминираната сума от сина на подсъдимата Т.Б.?
Доказателствата по делото сочат, че правото за получаване на сумата възниква от
фактически състав, в който се включват задължително сключването на писмен
договор за банков кредит и обезпечаване на същия с ипотека, което става в
нотариална форма. Такава е и хронологията на събитията – на 01.10.2007г. е
подписан договор за ипотечен кредит, на 03.10.207г. подсъдимата, заблуждавайки
нотариуса, постига съставянето на нотариален акт за ипотека и една на
05.10.2007г. синът на Б. получава 35 000лв., без наличието на реално
правно основание. Без нотариалният акт за ипотека, сумата не би била изплатена
на кредитоискателя Г.Д.. Това е още един обективен елемент от състава на
престъплението по чл. 212 ал.2 от НК – с действията си подсъдимата е дала
възможност на сина си да получи парите от банката.
Престъплението е довършено с акта на получаване на паричната сума. Това
дали впоследствие Д. е изплащал кредита е ирелевантно за съставомерността на
деянието на подсъдимата и може да се преценява единствено като обстоятелство
смекчаващо или отегчаващо отговорността на Б.. В случая има постъпили минимални
плащания по задължението от кредита, което съдът преценява и като
обстоятелство, смекчаващо в също така минимална степен наказателната
отговорност на подсъдимата.
Както беше казано, налице е и субективната страна на престъплението по чл.
212 ал.2 от НК. Законът изисква извършителят съзнателно да е дал възможност на
друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо
движимо имущество, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на
неистински или преправен документ. Това означава деецът да има представи за
всички обективни признаци, включително за това, че третото лице ще получи
чуждото имущество без правно основание. Доказателствата по делото категорично
установяват, че Т.Б. е действала не само със съзнанието за това, но и
целенасочено – тя е целяла именно да даде възможност на сина си да получи
кредит, без да има действителна ипотека. Обективно и субективно действията на Б.
са били насочени към това да даде възможност на сина си Г.Д. да получи кредитът
от 35 000 лева. В крайна сметка действията постигнали целения резултат.
Подсъдимата е имала представи и за квалифициращото обстоятелство – големите
размери на паричната сума, получена от сина й, тоест умисълът й обхваща и
квалифициращият признак.
Съдът намира, че конкретното деяние на подсъдимата не е съставомерно по чл.
314 от НК. Какви са релевантните действия на подсъдимата? На първо място тя е
постигнала съставянето на официалния документ с невярно съдържание,
заблуждавайки нотариуса. На практика може да се приеме, че с това си действие Б.
действително умишлено е станала причина да се внесат неверни обстоятелства в
официален документ, съставен съгласно установения ред, възоснова заявление на
частно лице – в нотариалния акт са отразени заявените от Б. неверни
обстоятелства, че действа като пълномощник на другите съсобственици и че от
тяхно име заявява волята им имотът да се ипотекира за обезпечение кредита на
сина й. Ако нещата бяха приключили до тук, деянието на подсъдимата би било
престъпление по чл. 314 от НК – документно престъпление. Но чрез тези си
действия, Б. е целяла и в крайна сметка съзнателно е дала възможност на сина си
да получи паричен кредит, без правно основание – вече е налице фактическият
състав на документната измама по чл. 212 ал.2 от НК – престъпление против
собствеността.
В жалбата на подсъдимата се прави възражение, че доколкото сделката била
нищожна поради отпаднало основание, то и деянието е несъставомерно. Тези
възражения са неоснователни. Това дали сделката е нищожна е въпрос, който
следва да се прогласи от гражданския съд по съответния ред. Само по себе си
обаче това не касае съставомерноста на деянието на подсъдимата, тъй като именно
нейното противоправно поведение е довело до евентуално нищожност на сделката.
Именно нищожният договора за ипотека е липсващото правно основание Д. да получи
сумата от ДСК по договора за кредит, доколкото се касае не за какъв да е, а за
ипотечен кредит.
По други възражения, изложени в
жалбата на подсъдимата Т.Б.:
Излагат
се доводи за допуснати процесуални нарушения, по които следва да се вземе
становище, преди съществото на спора.
На
първо място се твърди, че е нарушена местната и родова подсъдност, като делото е разгледано от РСП,
а следва да се разгледа от СГС. Според подсъдимата, след като седалището на
банка ДСК е в гр.София, то подсъдността е там. Тези твърдения не намират опора
в наказателно - процесуалния закон. Съгласно чл.36 ал.1 от НПК, делото е подсъдно
на съда, в чийто район е извършено престъплението. В случая деянието е
извършено в гр.Пазарджик, в района на действие на нотариус Г.. Не е нарушена и
родовата подсъдност Съгласно чл.35 от НПК, за обвинението по чл.212 ал.4 делото е подсъдно на районен съд и само
при обвинение по чл.212 ал.5 е подсъдно на Окръжен съд, като първа инстанция.
Следва да се отбележи също, че нарушаването на местната подсъдност не би могло
да доведе до отмяна на присъдата. Само при нарушаване на родовата подсъдност е
налице процесуална предпоставка за отмяна на присъдата съгласно чл.335 ал.2 във
връзка с чл.348 ал.3 т.3 от НПК.
В
жалбата се твърди,че съдебните заседатели са заинтересовани по делото, тъй като
се избират от Общинският съвет, а Общината е заинтересова страна по делото. Тези
твърдения на подсъдимата са неоснователни. По делото не е засегнат интереса на
Общината гр.Пазарджик. Участието на поемно лице при претърсването и изземването,
което работи към Общината Пазарджик, не може да бъде основание за отвод на всички
съдебни заседатели. В чл.29 от НПК ясно е посочено при какви основания следва
да се отведе съдебен заседател. Твърденията за заинтересованост на прокурора
също са неоснователни. Няма данни по делото, които да сочат на такава
заинтересованост. Това, че прокурорът е сигнализирал друга прокуратура,
компетентна да разгледа данни за друго престъпление, е в част от неговите права
и задължения.
В
жалбата се твърди, че присъдата е издадена извън правораздавателната власт във
времето поради което била „нищожна“. Позовава се на чл.252 ал.2 от НПК и
изтекла давност. Обвинителният акт е постъпил в ПРС на 01.04.2013г. и е
насрочено на 29.05.13г. тоест в инструктивните срокове по НПК. Дори и да е
допуснато нарушения на сроковете по чл.252 от НПК това е основание за евентуална
дисциплинарна отговорност, но не води до пороци на присъдата.
Относно
искането в жалбата, да се произнесе съдът по относителната недействителност на
съдебни актове извън присъдата следва да се отбележи, че това е недопустимо и
не следва да се обсъжда в настоящия съдебен акт.
Твърди
се, че тайната на съвещанието е била опорочена, тъй като като при състава на
съда била влизала свидетелката Б.. Това твърдение не почива на отразеното в
съдебните протоколи и няма доказателства в такава насока.
По
същество на жалбите, относно необоснованост и незаконосъобразност на присъдата:
Не
се спори по фактическата обстановка относно факта, че пълномощното и
декларациите представени пред нотариус Г. от подсъдимата са неистински и с
невярно съдържание.Това е безспорно установено от събраните по делото
експертизи. Както пълномощното така и декларациите са ксерокопия с цветен шрифт
и наподобяват оригиналите.В тази насока съдът е изложил пространни мотиви като
напълно правилно е описал характера на документите в коя част те са частни и в
коя официални поради което настоящият
съд не намира за нужно да ги преповтаря.
Основните доводи на защитата, изложени в обясненията на подсъдимата са, че
тези документи и били дадени от свидетеля Б., неин брат. С това си твърдение
подсъдимата Б. цели да установи, че не е знаела за неистинтоста на
представените документи. Самият свидетел Б.
категорично отрича да е давал такива документи, да е ходил при нотариус В.
да ги заверява. За достоверността на показанията на св.Б. е допусната и съдебно
психиатрична експертиза и след изследване е дадено заключение, че свидетелят е
годен да дава показания, а ако е в психотичен епизод, не би подписал каквито и
да било документи.
От друга страна по делото е налице едно истинско пълномощно, заверено от
нотариус В. на 02.10.2007г. с № 4618, в което подсъдимата и съпругът й
упълномощават свидетелите М. и Т.Б. да ипотекират процесния апартамент. На
първо място съпругът на подсъдимата няма права на собственост върху това жилище,
тъй като същото е наследствено за нея и свидетеля Б.. Трябва да се има предвид,
че както подсъдимата, така и съпругът й са с висше юридическо образование и
безспорно тези основни правни положения са им добре познати. На второ място,
номерът на това пълномощно и сканирания печат на нотариус В. са положени върху
неистинското пълномощно, представено пред нотариус Г. за вписване на ипотеката.
Прави впечатление, че на 02.10.2007г. подсъдимата и съпругът й отиват при нотариус
В. за описаното по-горе пълномощно, а на следващия ден 03.10.2007г. се явява
подсъдимата пред нотариус Г. за изповядване на договорна ипотека с неистинско
пълномощно, по нейни твърдения дадено и от св.Б.. Всичко това, преценено в хронологията
на събитията, води до категоричния извод, че Т.Б. е съзнавала, че както
пълномощното, така и представените декларации от името на М. и Т.Б., са
неистински, а пълномощното е и с невярно съдържание.
При тези доказателства изводите на РС-Пазарджик за съставомерноста на
престъплението по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК са законосъобразни и
обосновани. Законосъобразни са изводите, че както пълномощното, така и
декларациите, в частта на нотариалната заверката са официални документи. Налице
е пряк умисъл за извършване на престъплението от страна на подсъдимата като тя
е съзнавала всички признаци на състава и е искала настъпването на обществено
опасните последици.
По-горе беше отговорено на доводите на подсъдимата за изтекла погасителна
давност.
По въпроса за наказанието.
И за двете престъпления е определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Наред с посочените отегчаващи обстоятелства настоящият състав
намира, че следва да се посочи, че това престъпление е с значително по-висока
обществена опасност от обикновено извършваните престъпления по чл.212 от НК. Това
е така, доколкото е извършено от лице с юридическо образование, засяга
сигурността на собствеността на гражданите. Правото на собственост е основно
конституционно право на всеки гражданин. Грижа на държавата е да осигури
законово това право на собственост и да го защити. С престъпленията, извършени
от подсъдимата, се поставя под съмнение именно тази защита. Това определя
престъплението по чл.212 ал.4 във връзка с ал.2 от НК, извършено от Б., като
такова с по-висока обществена опасност и
по–укоримо. При предвидени граници на наказанието от три до петнайсет
години, същото е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер близък до минимума, при положение, че подсъдимата е
проявила значителна изобретателност и последователност при преследване на
престъпните си намерения. Затова, настоящият състав намира присъдата за
справедлива.
С оглед
изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК районният съд правилно е
присъдил подсъдимата да заплати в полза на държавата разноските по делото.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на присъдата.
Доколкото не се установиха основания
за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.
338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 258 от
13.11.2013г., постановена по НОХД № 622/13г. на РС - Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.