Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../07.11.2016г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ  в открито съдебно заседание проведено на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                            

СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при участието на секретаря В.А.

като разгледа докладвано от съдията

гражданско дело № 2205 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени  са  от В.Ц.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Н. – ВАК против МБАЛ „Св.Марина" гр. Варна район Приморски, п.код 9010, ул. „Хр. Смирненски" № 1, с Изпълнителен директор проф. д-р Жанет Г. искове чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да и запрати сума в размер на 110 000 лева,  за причинените вреди от неимуществен характер,  като израз на претърпените от смъртта на сина й К. Х. С.,починал на 26.01.2015г., болки, страдания и стрес, в едно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението,

Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че е майка на К. Х. С.. Същият страдал от психично заболяване - биполярно афективно разстройство, с давност близо 20 години, като именно тази диагноза е станала причина за приема му на 15.01.2015г. в 12.20 часа в Четвърта съдебнопсихиатрична клиника. С МБАЛ „Св. Марина" е закаран от ЦСМП Варна.Твърди , че изначално не е ясно защо при наличие на четири психиатрични клиники пациентът К. Х. С. на 42 години, бива приет точно в съдебнопсихиатрична. В ИЗ (история на заболяването) №2159 са записани като лекуващи лекари д-р р. и доц. М.. Д-р р. няма специалност психиатрия и няма как да бъде назначена като лекуващ лекар. Всички прегледи извършени от нея след да бъдат наблюдавани и контролирани от лекаря, който е назначен за отговорник на специализантката д-р р.. На пациента е определен режим „ЗАТВОРЕН" „строг надзор" без да бъде пояснено според нормативните изисквания поради какви причини се налага, от кого ще се наблюдава пациента, при какви условия и за колко време.

На 26.01.2015 г. в 10.30 сутринта след влошаване на хемодинамичните показатели (креатинин 502mmol/1 при норма 115 и урея 24mmol/l при норма 8,.2) е поискана консултация с нефролог, който поставя диагноза „остра бъбречна недостатъчност със смесена генеза, тежка хипотония". Преди настъпването на смъртта, к. е консултиран със съдебен лекар и съдов хирург. В 11.45 е констатирана смъртта му.Като причина за смъртта при проведената аутопсия се сочи: „Синдром на системен възпалителен отговор, остра сърдечно-съдова недостатъчност, тежки хемореологични нарушение, белодробен и мозъчен оток". Описан е генеразлизиран обрив по цялото тяло, нещо което е останало незабелязано от лекарите по време на престоя му в Четвърта съдебнопсихиатрична клиника.Твърди, че по време на престоя в МБАЛ"Св.Марина" Варна, ищцата, като  майка на к. не е била допускана да го види. Въпреки това тя ежедневно се е интересувала от състоянието му. Лекуващите, фелдшерите и санитарите през целия престой са твърдели, че той е временно изолиран сам в стая, която се наблюдава от монитори. Фелдшер Пенев, споделил на г-жа П., че така изолиран K. не се храни, бил напрегнат и нервен, за това го връзвали за леглото. При едно от посещения й в болницата един от санитарите и казал „Направете нещо, състоянието му се влошава, можем да го изтървем". Веднъж са я пуснали „от съжаление" да го види на монитора, когато той е бил сам в стая с решетки и е спял.Излага, че невъзможността да види и да се погрижи за сина си по време на лечението му в МБАЛ „Св. Марина" Варна, както и настъпилата му внезапната смърт  и причиняват болки, страдания и огромен стрес. След случилото се чувства безпомощна, недобър родител, който не е направил най-доброто за детето си, безсилна, изгубила  вкус към живота. Спряла е да общува нормално с околните опитвайки се да превъзмогне мъките по загубения си син.

Твърди, че смъртта на К. Х. С. настъпилата на 26.01. в 11.45часа,е в следствие провежданото лечение в МБАЛ „Св.Марина" гр. Варна- действие и бездействие на лекарите и помощния персонал  в болницата за периода 15.01.2015г. – 26.01.2015г. , които с неправомерните си действия или бездействия са нарушили закона за здравето и не са провели адекватно лечение.

Твърди, че с всеки изминал ден изпитва все по-големи болки, страдания и стрес, знаейки, че никога повече няма да види сина си. Изпитва огромна вина, че се е доверила на лекари, който са бездействали и близо 10 дни не положили грижа и внимание за да установят или отхвърлят наличие на възпалително заболяване, което се оказва причина за смъртта на к..

В съдебно заседание по същество – ищеца се явява лично и чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат уважени и да им се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- МБАЛ“Св.Марина“ЕАД -Варна,в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва се твърдения механизъм на причиняване на вредата и , че са извършени нарушения и неспазване на посочените в исковата молба разпоредби, станали причина за смъртта на К. Х. С.. Излага , че от приемане на болния на 15.01.2015г.  и по време на престоя му в болницата и хоспитализацията са извършени всички медицински прегледи и клинични изследвания. Проведено е адекватно лечение и на пациента е оказано нужното внимание и са му осигурени адекватни медицински грижи. Излага , че смъртта на пациента е в резултат на заболяване, а не на допуснати нарушения от страна на лекуващите лекари.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуалните си  представители, моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените поделото разноски.Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищец.Представя писмени бележки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от Удостоверение за наследници –л. 56 от дело – ищцата В.Ц.П. е майка на К. Х. С., починал на 26.01.2015г. – Акт за смърт № 0089/27.01.2015г.

По делото не се спори, а и видно от приетите писмени доказателства, к. Стоянов е страдал от психично заболяване – биполярно афективно разстройство, с давност близо 20 години.

На л.15-55 е приложено копие от ИЗ на С., от което е видно , че същия е постъпил в Четвърта ПхК на 15.01.2015г. в 12.20ч. доведен от екип на БМП и дежурен патрул на полицията, по повод негово живото застрашаващо поведение. Видно от писмо от Второ РПУ-Варна, Копие на фиш за спешна медицинска помощ № 244171/15.01.2015г. и Писмени обяснения на Д-р В. В. с вх.№ 3019/16.12.2015г. – 133-136 от дело около 11.30 часа на 15.01.2015г. екип на Второ РПУ е получил сигнал във връзка с лице , което скачало по движещи се автомобили на ул.“Евлоги Г.“, а в последствие оказали съдействие да бъде качен в линейка.

От Епикриза – л.41,42 се установява, че същия е приет МБАЛ“Св.Марнина“ ЕАД –Варна,Клиника по анестезиология и интензивно лечение в 23.00 часа на 25.01.2015г. в крайно тежко общо състояние. Неконтактен, сомнолентен. Синини по крайниците и тялото, студени и бледи китки и ходила.Психомоторно възбуден, анурия. Температура 37.7-38.3-39.4 независимо от медикацията. Налични критерии за СИРС.Обриви по цялото тяло. Интубиран... На 26.01.2015г. разрежда сърдечна дейност до брадиркардия в асистолия, с дихателен стоп, разширени зеници, клинична смърт в 11ч…В 11.45 часа регистриран exitus letalis.

Не се оспорва по дело, а и видно от аутопсионен протокол – л.29 и патологоанатомична епикриза - л.30 от дело , непосредствената причина за смъртта на K. С. е развитието на остра циркулационна и дихателна недостатъчност, проявени с мозъчен и белодробен оток.

Доколкото по делото от ищеца се оспорва процедурата по приемане на пациента, по точно компетентността и поредността на прием в отделните клиники и звена в лечебното заведение, както и компетентността на д-р р.,записана в ИЗ-то като негов лекуващ лекар, по дело са приети л.71,л.128-131 месечни графици. В тази връзка са събрани и гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите: Е.Е., А. Д., Х. Б.,П. М.- началник на Първа Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД –Варна. Съвкупно от показанията им , които съда цени като обективни и безпристрастни и кредитира изцяло, се установява, че заболяването на к. Стоянов датира от 1993г.,когато бил доведен в психиатричната клиника по спешност след опит за самоубийство.В последствие многократно е хоспитализиран и е провеждано продължително лечение с периодични промени на медикаментозното такова. Хода на заболяването му е пристъпен т.е. има болестни епизоди и между тях частични ремисии. Болестните епизоди са зачестявали  и много от тях са били с голяма тежест и се е налагало съдействие на органите на реда, за да бъде привеждан за лечение в психиатрична клиника.Почти винаги при лечението се е налагало к. да бъде фиксиран, за определен срок -2 часа по ЗЗ, поради агресия и автоагресия. При обостряне на епизодите е имало опити за суицид. При приемането на пациента в болницата му е проведен соматичен, неврологичен и психичен статус. След това е бил проведен разговор с майка му - ищцата. Пациента е подписал информирано съгласие за лечение в отделението, бил е настанен в стая № 14, която се намира в близост до манипулационната, под непрекъснато видео наблюдение, и в която са взети всички мерки пациента да не се нарани- прозорците са високо на стената и заградени, в стаята има санитарен възел, леглото е циментирано на пода,вратата е метална, но в същото време на вратата има пространство за наблюдение на пациента. По време на лечението пациента е бил раздвижен -правил опити да се наранява, завирал се е под леглото, опитвал се да си удря си главата в стената, вкарвал си  главата в тоалетната чиния,събличал се гол. При промяна в състоянието на пациента са правени консултации със съответните специалисти. Причината к. да бъде приет точно в Първа психиатрична клика е вътрешния ред: на нечетна дата се приема в първа клиника , а на четна във втора. Това е била и причината Д-р Бояджиев и при разговор с ищцата след приемането на сина и – на  15.01.2015г. да  откаже пациента да бъде преместен от първа във втора психиатрична клиника.

По делото е  безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че по време на лечението на к. Стоянов в МБАЛ“Св.Марина“ ЕАД –Варна , лекуващият лекар д-р р. е била специализант и не е имала специалност „психиатрия“. Това се установява и от показанията на св.М., че като назначен със Заповед за ръководител на нейната специализация , отговаря за всички нейни лекарски действия.Доколкото е в процес на обучение, тя съгласува и е съгласувала  всички действия с него и за тях отговаря той,  като супервайзер на нейната специализация.

          По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите  на ищците  – С. Х. С. /син на ищцата,чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК/ и Я. А. С. /без родство със страните,чиито показания съда цени като обективни,доколкото се базират на лични впечатления/. Съвкупно от показанията им се установява, че смъртта на K.  е променил живота на ищцата необратимо.  Приживе двамата са били неразделни. Заедно са ходили на почивки.Тя е полагала за сина си големи грижи. От жизнерадостен,пъргав и весел човек станала апатична, спряла да се храни,старите и заболявания се обострили, получила сърдечна недостатъчност, за лечението на която е била хоспитализирана. След смъртта на сина си била в много тежко състояние , отчаяна. И до настоящия момент е на леки депресанти. Изпитва вина , че не е помогнала на сина си да получи по- добро лечение, че не го е видяла преди да почине,че не е направила всичко необходимо, да не се стигне до смъртта му.

По делото е прието заключение по допусната СМЕ/Комплексна съдебно медицинска и съдебно психиатрична/ - л.221 -250 от дело. В заключението си, което съда цени като обективно,изчерпателно и безпристрастно, вещите лица са отговорили на подробни въпроси страните по делото.  Същите са обосновали категорични изводи, за липсата на извършени нарушения при и по повод лечението на к. Стоянов , от лекуващите го лекари в МБАЛ“Св.Марина“ ЕАД-Варна. Провежданото лечение е било адекватно и не се намира причинна връзка между това лечение и настъпилата смърт.Вещите лица са уточнили,че физиологично заболяване - соматично или инфекциозно - не съществува. Физиологични са нормалните жизнени функции на организма. Диагнозата инфекциозен процес (инфекциозно заболяване) се поставя въз основата на комплексни анамнестични, клинични, епидемиологични и лабораторни данни, каквито не са били съобщени или установени при к. Стоянов в деня на неговата хоспитализация, както и в следващите дни до 25.01.2015 г. От този момент фудроянтно се разгръща интензивен болестен процес, довел до смъртта на пациента. Провежданото лечение е било активно и съответно на състоянието му. Заболяването/сепсиса/ е протекло мълниеносно, в рамките на едно денонощие и е завършило със смъртен изход. Не е открито първично възпалително огнище.

Прилаганото лечение и мерки са били навременни и адекватни в рамките на големите терапевтични ограничения поради наличната алергия и активното психотично поведение с неадекватност, възбуда, негативизъм, суициден риск.Възможно е, болния да не е усещал никакви физически болки, никакво физическо неразположение през последните десет дни от смъртта си предвид активното психотично разстройство, което би могло да неглижира болестни усещания или преживявания, било да им придаде друг - налуден смисъл. Състоянието на възбуда, агресия и автоагресия може да попречи на болния да сподели своевременно и адекватно свои телесни усещания.Още по-съществено е състоянието на неадекватност или психотични интерпретации на преживяванията си.Невъзможността за прилагане на халоперидол и клопиксол е ограничила съществено терапевтичните възможности на екипа на IV ПК. Определената терапия, в рамките на тези ограничения, е била правилна.

Соматичният статус на пациента е снеман коректно - отразено във фиша на ЦСМП-Варна, в ИЗ непосредствено след хоспитализацията в IV ПК, както и при преместването в КАИЛ. Ежедневно в температурния лист са отразени измерванията на телесна температура, сърдечна честота и АН. При установени отклонения са били предприемани мерки.

От момента на регистрирането на диарийния синдром и повишената температура са предприети бързи и адекватни мерки, съответстващи на състоянието на пациента както по отношение на извършените изследвания, така и на терапевтичното поведение. Кр. Стоянов веднага е настанен в КАИЛ и е започнато адекватно лечение.

Освен по хронологията на лечението ,вещите лица са подчертали и,че  в по-общ етично-организационен коментар на обслужването и обгрижването на к.  Стоянов ,психиатричната клиника е следвало да се помести в твърде тесни рамки -от една страна е трябвало да бъдат съблюдавани правата му като гражданин и пациент, но на фона на необходимостта от прилагане на ограничения за опазване на здравето, евентуално живота му от налудното му поведение. Преценката на екипите в IV ПК са били, че е била налице реална и непосредствена опасност.Специфично и категорично затруднение в лечението на Стоянов е било обстоятелството, че той е бил алергичен към типични активни антипсихотични медикаменти за преодоляване на възбуда и свръх активност (халоперидол, клопиксол) и се е налагало психозата да бъде третирана с медикаменти с по-малка ефективност (оланзапин, по-сетне Абилифай). Алтернатива би било електрошоково лечение, но поведението на  Стоянов все пак не е било екстремно живото застрашаващо.Относно естеството и същността на диагностичния процес и свързаното с това лечение и обслужване, вещите лица са посочили,че проведените такива са били адекватни.  В психиатричната диагностика, за разлика от повечето от другите медицински специалности, участието на пациента в диагностичния процес невинаги е адекватно и полезно, предвид болестната деформация на възприятията му, несигурната адекватност на самооценка, възможността или невъзможността да сподели преживяванията си (респ. оплакванията си), а нерядко и да прикрива преживяванията или оплакванията си (дисимулация, характерна за психиатричните пациенти).Специфична психиатрична особеност е била, че болестните прояви на Стоянов в този епизод са били интензивни, с възбуда и неадекватност, вкл. повишен риск от себеувреждане, което е наложила прилагането на териториална изолация (при непрекъснат видеоконтрол) и средства за временно физическо ограничаване двукратно от по 2 ч.При установяване на параклинични отклонения е била потърсена консултативна помощ, но психичното състояние на пациента не е позволило извършването на пълноценна консултация; били са дадени препоръки. Накрая, на 11-я ден от пребиваването в психиатричната клиника, телесното състояние на пациента рязко се е влошило и се е наложило превеждането му в специализирана клиника за интензивно лечение. В рамките на едно денонощие се влошава до exitus letalis.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При института на непозволеното увреждане, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях т.е. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа.  Тъй като отговорността на възложителя в случая ответника МБАЛ “Св. Марина“ е гаранционно – обезпечителна  и безвиновна, то той отговаря за действието или бездействието  на своите работници или служители, на които е възложил работа, т.е. в случая на лекуващите лекари  на починалия к. Стоянов  само ако тези действия или бездействия са извършени виновно,т.е.  при доказани противоправни действия, или противоправни бездействия на неговите служители, с които той е обвързан в трудово-правни отношения. Тези елементи са кумулативно дадени. 

При така установеното по дело не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинна връзка. По делото е налице съответния документ, отразяващ информираното съгласие на пациента за извършените действия спрямо него. Няма доказани  факти, от който да се направи извод, че има нарушение или неспазване на задължителните медицински практики.Липсват данни и за нарушения по отношение състоянието и ефекта от терапията, които да имат причинна връзка с причинно-следствения процес, довел до увредата. Съгласно заключението на вещите лица, което съда поставя в основата на своите изводи предвид спецификата на материята , но цени в преценка с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, всички действия и бездействия на лекуващия  екип са съответствали на медицинските стандарти. Няма налице груба небрежност, умишлено или неумишлено действие или бездействие на лекарите и помощния медицински персонал.В заключение не е налице виновното,противоправно поведение на медицинския персонал на ответника,от което да е налице вреда за ищцата.

Изложеното обосновава извод за не основателност на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника  при условията на  чл.49 от ЗЗД, поради което иска следва да бъде отхвърлен.

Настоящия съдебен състав, споделя изложените от ищеца човешки причини, но същите не представляват правно основание за уважаване на иска  им по 49 от ЗЗД.

С оглед неоснователността на главната претенция , такава се явява и акцесорната за заплащане на законна лихва.

Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника за присъждане на сторените по делото разноски е основателно и ищеца следва да бъде осъден да заплати  на  ответника  разноски съобразно приложените  списъци по чл. 80 от ГПК. Трайна е практиката на ВКС ,вкл. по чл. 290 от ГПК, че освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото материално положение страна, при неблагоприятен изход от съдебния процес дължи  разноски на противната страна.

Ищеца  следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на  5057,50 /пет хиляди петдесет и седем лева и петдесет ст. / лв. от които 3 800.00 лв. възнаграждение за един адвокат  и 1247.50  лева депозит вещи лица – СМЕ,10.00 лв. държавна такса удостоверения.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ц.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Н. – ВАК против МБАЛ „Св.Марина" гр. Варна район Приморски, п.код 9010, ул. „Хр. Смирненски" № 1, с Изпълнителен директор проф. д-р Жанет Г. искове с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да й запрати сума в размер на 110 000/сто и десет хиляди/ лева,  за причинените вреди от неимуществен характер,като израз на претърпените от смъртта на сина й К. Х. С.,починал на 26.01.2015г. , болки, страдания и стрес, в едно със законна лихва върху главницата,считано от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението , като неоснователни.

 

ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Н. – ВАК ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св.Марина" гр. Варна район Приморски, п.код 9010, ул. „Хр. Смирненски" № 1, с Изпълнителен директор проф. д-р Жанет Г. сумата от 5057,50 /пет хиляди петдесет и седем лева и петдесет ст. / лв., представляваща направени по делото разноски,на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Варненски апелативен съд.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

/МАЯ НЕДКОВА/