Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 537

                                                   гр.Плевен, 13.10.2011г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. К.

 

Като разгледа докладваното  от съдия К. адм.дело №797 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.

           

            Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Ц.Д. *** срещу отказ на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Плевен да образува изпълнително дело с длъжник Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник, съгласно адм.дело №989/2009г. по описа на Административен съд-Плевен.

В жалбата се твърди, че с обратна разписка са изпратени на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Плевен оригинал на влязло в сила решение по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен, доказателства за платена държавна такса за образуване на изпълнително дело, както и копия от определения по адм.дело №373/2011г. и адм.дело №698/2011г. на Административен съд-Плевен, ведно с молби за образуване на изпълнително дело. Сочи се, че държавен съдебен изпълнител е нарушил чл.268 от АПК и не е преценил, че само решенията по гл.ХІ от АПК следва да имат изпълнителни листове, а решението по адм.дело №989/2009г. е изпълнително основание и задължението на Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник е ликвидно в административния процес. В заключение се моли да бъде отменен отказа на държавен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело с длъжник Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник и същия да бъде задължен да образува изпълнително дело и да налага глоби на ОбС „Земеделие” –Долни Дъбник ежеседмично, като възложи всички парични разходи на длъжника.  Заедно с жалбата е съединен и иск, с който се претендира ответника да бъде осъден да заплати имуществени вреди в размер на 27.50лв. и неимуществени вреди от болки и страдания в размер на 1.00лв., предизвикани от отказа на държавен съдебен изпълнител да изпълни закона и да образува изпълнително дело. Направено е искане още, да се изискат всички доказателства изпратени на държавен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, регистрирани в деловодството под изх.№107/15.08.2011г.

В изпълнение на разпореждане на съдията-докладчик препис от жалбата е изпратена на съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Плевен, като са изискани всичките документи, представени от Ц.Д. за образуване на изпълнително дело, включително обжалваният отказ да се образува изпълнително дело срещу ОбС „Земеделие” гр.Долни Дъбник, както и становище по жалбата.

С писмо вх.№3078/03.09.2011г. на държавен съдебен изпълнител П. С. съдът е уведомен, че не могат да бъдат изпратени исканите документи, тъй като същите са върнати на молителя Ц.Д. с изх.№107/15.08.2011г., за което се прилага и заверено копие от изходящият дневник на ДСИ при РС-Плевен. Посочено е още, че по описа на службата липсват данни за обжалван отказ на държавен съдебен изпълнител.

Във връзка с горното писмо  и в изпълнение на разпореждане на съдията-докладчик е указано на жалбоподателя Д., в 7-мо дневен срок от съобщението, да представи по делото всичките върнати от държавен съдебен изпълнител при РС-Плевен документи, за да е възможно съдът да се произнесе по депозираната жалба.

С молби вх.№3283 и вх.№3284 от 19.09.2011г. Ц.Д. уведомява съда, че от негова страна не са получавани документите, поради което счита, че държавен съдебен изпълнител заблуждава съдебния състав.

С разпореждане от 19.09.2011г., на основание чл.297 ал.3 от АПК е задължен държавен съдебен изпълнител П. С., в 3-дневен срок от съобщението, да представи по делото заверено копие от образуваната преписка по молбата на Ц.Д. за образуване на изпълнително дело срещу ОбС”Земеделие” гр.Долни Дъбник, както и изрично да посочи постановяван ли е отказ за образуване на изпълнително дело, ведно с мотиви за обжалваното действие, респективно бездействие. Държавният съдебен изпълнител е предупреден, че при неизпълнение на разпореждането на съда ще бъде наложена глоба по реда на чл.89 от ГПК. На 29.09.2011г. ДСИ  П. С. е уведомена отново по телефона за задължението, посочено в разпореждането от 19.09.2011г., за което е съставен протокол.

С писмо вх.№3482/04.10.2011г. от държавен съдебен изпълнител Ц. Д. е уведомен съда, че е невъзможно да бъде изпратено заверено копие на преписката на молителя Ц.Д., тъй като същата е върната на лицето с изх.№107/15.08.2011г. Сочи се, че на 29.09.2011г. е проведен телефонен разговор с деловодител от Бюро призовки при СРС, от който е установено, че преписката е получена в Бюро призовки на 22.09.2011г., но не е връчена, тъй като призовкарят е в отпуск до 03.10.2011г.

В изпълнение на разпореждане от 04.10.2011г. на съдията-докладчик, копие на горното писмо е изпратено на жалбоподателя Д., като му е указан 7-мо дневен срок да представи всички документи, подадени пред държавен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело.

На 12.10.2011г. по делото е постъпило писмо изх.№127/11.10.2011г. от държавен съдебен изпълнител Ц. Д., в което е посочено, че по данни на призовкаря Д. не е бил открит на посочения от него адрес, поради което документите не са му връчени и са върнати обратно в СИС при РС-Плевен. Към писмото са приложени копие от документите на Ц.Д., представени в СИС за образуване на изпълнително дело.

С определение от 13.10.2011г. е разделено производството по подадената жалба от Ц.Д. срещу отказа на държавен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело от предявения от жалбоподателя иск за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, като в настоящето производство е останала за разглеждане жалбата на Д. депозирана по реда на чл.294 от АПК.

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, като подложи на преценка събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.08.2011г. от Ц.Д. до държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Плевен по пощата е изпратена молба, с която се иска да бъде образувано изпълнително дело и да бъдат предприети изпълнителни действия срещу Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник, съгласно решение по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен. Като правно основание се сочи чл.298 ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК. Твърди се, че с решението ОбС „Земеделие” гр.Долни Дъбник е осъдена да се произнесе по пр.164/2009г., както и в 14-дневен срок да събере общинската комисия, която да разгледа и реши въпроса по издаване на решение по заявление вх.№164/17.06.2009г. от Ц.Д.. Към молбата са приложени решение №433/01.07.2010г. по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен, платежно нареждане за внесена държавна такса за образуване на изпълнително дело, решение №2790/24.02.2003г. по гр.д.№610/1996г. на Районен съд-Плевен, определение №337/10.05.2011г. по адм.дело 337/2011г. на Административен съд-Плевен  и определение №536/25.07.2011г. по адм.дело 698/2011г. на Административен съд-Плевен. Молбата е входирана с дата 11.08.2011г. при СИС към РС-Плевен.

С резолюция от 12.08. 2011г. на ДСИ Ц. Д. е разпоредено молбата да се върне обратно на подателя, като е посочено, че същата не е от компетенциите за ДСИ.

С писмо изх.№107/15.08.2011г. на ДСИ до Ц.Д. е върната обратно молбата, с отбелязване, че същата не е от компетентността на ДСИ при РС-Плевен.

Видно от писмо изх.№127/11.10.2011г. на ДСИ е, че лицето Ц.Д. не е открит на посочения от него адрес от призовкаря, поради което документите не са му връчени и същите са върнати в СИС при РС-Плевен.

От фактическа страна се установява още, че с Решение №433/01.07.2010г. по адм.дело №989/2009г. по описа на Административен съд-Плевен е оставена без разглеждане жалбата на Ц.Ц.Д. в частта против мълчалив отказ на ОбС „Земеделие” гр.Долни Дъбник да издаде решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне на земеделски земи в землището на гр.Долни Дъбник в съответствие с решение №2790/24.02.2003г. постановено по гр.д.№610/1996г. на РС-Плевен и делото в тази част е прекратено. Със същото решение, в производство по чл.257 от АПК (Защита срещу неоснователни бездействия-гл.ХV, раздел ІІ от АПК), е осъдена Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подаденото от Ц.Ц.Д. заявление вх.№164/17.06.2009г., като е определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане на решението в сила. Видно е, от отбелязването върху съдебния акт, че Решение №433/01.07.2010г. по адм.дело №989/2009г. по описа на Административен съд-Плевен  е влязло в законна сила на 15.09.2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.294 от АПК по този ред се обжалват постановленията, действията и бездействията на орган по изпълнение. Съгласно чл.271 ал.1 т.2 от АПК орган по изпълнение за изпълнение срещу административен орган е съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. В конкретния случай от жалбоподателя Д. е депозирана молба до държавен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело срещу ОбС „Земеделие” гр.Долни Дъбник за принудително изпълнение на влязло в сила решение по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен. Ето защо държавният съдебен изпълнител действа като орган по изпълнение на влязло в сила съдебно решение на административен съд по смисъла на чл.271 ал.1 т.2 от АПК и всяко негово постановление, действие или бездействие подлежи на съдебен контрол по реда на чл.294 от АПК. Оспореният отказ на държавен съдебен изпълнител, обективиран в резолюция от 12.08.2011г. за връщане молбата на Д., представлява самостоятелно действие на органа по изпълнение по смисъла на чл.294 от АПК, което засяга права и законни интереси на жалбоподателя Д., тъй като с него реално се отказва образуване на изпълнително дело срещу административен орган-ОбС „Земеделие” гр.Долни Дъбник. В подкрепа на последното следва да се посочи, че предвидената защита по реда на чл.294 и сл. от АПК е както срещу недопустимостта на изпълнението, поради липса на изпълнително основание, така и срещу порочно изпълнение или неизпълнение на процесуални задължения на органа по изпълнението, т.е. предмет на защита са както волеизявленията на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Ето защо съдът намира, че оспореното действие е такова по допустимостта на изпълнителното производство, поради което не е свързано с чисто технически действия и е  предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита. Предвид изложеното жалбата се явява допустима на това основание.

            Съгласно чл.296, ал.1 от АПК, всяка страна в изпълнителното производство може да подаде жалба в 7-мо дневен срок от извършване на действието, ако е присъствала на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. Режимът за призоваване и съобщения в изпълнителното производство следва да е общ, независимо дали орган по изпълнението е административният орган или съдебният изпълнител, поради което за призоваването и съобщенията в изпълнителното производство по АПК следва да се прилага по аналогия на закона редът по ГПК. Последното е така и с оглед факта, че изпълнението засяга най-интензивно от всички производства по АПК правата, свободите и законните интереси. Видно от установеното от фактическа страна, на Ц.Д. не е съобщен отказа да се образува изпълнително дело, обективиран в резолюция на държавен съдебен изпълнител Ц. Д. нито по реда на чл.45, респ. чл.46 от ГПК, нито по специалния ред на чл.284 от АПК. Ето защо депозирана от него жалба се явява подадена в срока по чл.296 ал.1 от АПК, тъй като този срок не е започнал да тече за молителя, поради невръчване на съобщение. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от оспореният отказ на държавен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            На изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в него или в друг закон /чл.267 от АПК/. Разпоредбата на чл.268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, а именно: влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение ИАА, общи АА, решения, определения и разпореждания на административните съдилища и споразумения пред административните органи или пред съда. В конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен, с което в производство по чл.257 от АПК (Защита срещу неоснователни бездействия-гл.ХV, раздел ІІ от АПК), е осъдена Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подаденото от Ц.Ц.Д. заявление вх.№164/17.06.2009г., като е определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане на решението в сила, което представлява изпълнително основание съгласно чл.268 т.2 от АПК, но същото не е пряко изпълнително основание, тъй като съдържа осъдителен диспозитив. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителни основания са и изброени в чл.404 т.1 от ГПК влезли в сила съдебни актове, включително и влезлите в сила решения на съдилищата, като когато същите съдържат осъдителен диспозитив, съгласно чл.405 ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим и в производствата пред административния съд, се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд (чл.405 ал.2 от ГПК), който е прякото изпълнително основание за реализиране на принудителното изпълнение. Или по-кратко казано, производството по ГПК за издаване на изпълнителен лист се прилага за осъдителните решения, за споразуменията по искове за обезщетения и за изпълнение на действия от администрацията (чл.257 от АПК-какъвто е настоящия случай). Влязлото в сила съдебно решение по адм.дело №989/2009г. на Административен съд-Плевен разрешава със сила на присъдено нещо спора за съществуването на задължението, ползва се с изпълнителна сила, но не е пряко изпълнително основание, тъй като за неговото принудително изпълнение е необходимо издаването на изпълнителен лист по реда на ГПК.

            В контекста на изложеното, независимо, че основанието на което се е позовал държавният съдебен изпълнител за връщане на молбата и доказателствата към нея на Ц.Д. е, че същата не е от компетентността на ДСИ, което предвид горните съображения настоящият съдебен състав не споделя, като краен резултат отказа за образуване на изпълнително дело, обективиран в резолюция от 12.08.2011г. е правилен.

            Ето защо релевираните основания за оспорване на действията на държавен съдебен изпълнител се явяват неоснователни, а жалбата на Ц.Ц.Д. против тези  действия следва да бъде отхвърлена.

            Воден от горното и на основание чл.298 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Ц.Д. *** срещу отказ на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Плевен, обективиран в резолюция от 12.08.2011г да образува изпълнително дело с длъжник Общинска служба „Земеделие” гр.Долни Дъбник.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                        СЪДИЯ: