Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.08.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13784
по описа за 2018 год., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 421512 от 04.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 30185/ 2017 г. по описа на СРС, Г.О., 128 състав, е
осъден Т.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“-ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от С.Ч., сума в размер
на 938,49 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за абонатен № 113170,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 12.05.2017 г. до
окончателното плащане на дължимото, както и 103,99 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 10.04.2017 г., като са
отхвърлени исковете за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
на иска за главница от 1734,64 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014
г. по обща фактура № 00559599880/ 31.07.2014 г., както и за разликата до пълния
предявен размер на иска за обезщетение за забава от 267,84 лв. и за периода от
15.09.2014 г. до 14.09.2015 г. вкл. С решението на съда са отхвърлени исковете
на „Т.С.“-ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
представлявано от С.Ч., за осъждане на К.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
му заплати сумата от 1734,64 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и по обща фактура №
0055959980/31.07.2014 г. за имот, отчитан с абонатен № 113170, и сумата от
267,84 лв.- представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 15.09.2014
г.-10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба- 15.05.2017 г. до окончателното плащане на дължимото. С
решението на съда е осъден Т.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Т.С.“-ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
представлявано от С.Ч., сума в размер на 205,32 лв., представляваща направени
от ищеца разноски по настоящето дело. С
решението на съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от С.Ч., да заплати на Т.Ц.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сума в размер на 177, 38 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото, съобразно изхода. С решението на съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от С.Ч.,
да заплати на К. Ц.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сума в размер на 370 лв., представляваща направени от ответника
разноски по делото, съобразно изхода.
Решението
е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.”-ЕООД, гр.София.
В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 128 състав е обжалвано и от
двете страни по делото.
Въззивникът-
ищец „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез юрк.Л.Г. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни
искове за главница и за мораторна лихва за забава по отношение на ответника Т.Ц.М.,
с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените
искове в обжалваната част. Твърди се, че решението в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по
съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ответник Т.Ц.М., чрез
пълномощника си адв.Й.К. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната част -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззивникът- ответник-
Т.Ц.М., чрез
пълномощника си адв.Й.К. е подал насрещна въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде
отменено, като неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове по подробни изложени съображения. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената насрещна
въззивна жалба от ответникът по делото Т.Ц.М..
Въззиваемата страна- ответник К.Ц.М. и
третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.”-ЕООД, гр.София, не вземат
становище по жалбите.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.1 от
ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона, поради което съдът следва да разгледа
доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност.
Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и
следното:
Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за
продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало оспорване на
обстоятелството, че ответникът Т.Ц.М. е собственик
на процесния недвижим имот, както и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същия е имал качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е страна
по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150
от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.
150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в
процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г./.
По делото е доказан и размерът на реално
потребеното от ответникът количество топлоенергия за процесния период.
В
случая от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява,
че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответникът през процесния период е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба,
като задължението е определено според отчетеното количество на подадена
топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно
установено е по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и стойности за исковия период.
В настоящия случай жалбоподателите не са оспорили заключението на СТЕ по предвидения за това ред -
чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито са ангажирали други допустими доказателствени средства, които да го
опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания за
които е назначено вещото лице-топлотехник, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и установеното с нея изчисляване на
припадащия се дял на ответника от ТЕ. Съдът намира, че дължимата сума за реално потребената
топлинна енергия за процесния имот е тази, която е отразена по заключението на
съдебно- техническата експертиза, получена след приспадане на сумите за
възстановяване от изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки
установяват какъв е действителният размер на задълженията на потребителя за
реално доставената през този период топлинна енергия.
При установените количества ТЕ, доставени в процесната
сграда - етажна собственост, в която се намира имота на ответника и
заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е
доказал количеството на доставената на ответника ТЕ, стойността на която се
определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
На следващо място, съдът приема, че съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. Плащането по ежемесечни прогнозни сметки съгласно
посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, е в полза и на двете страни
по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и
по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. В случая
за имота на ответника за процесния период са издадени изравнителни сметки, като
от тях и от заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза
се установява стойността на действително потребената топлинна енергия.Ответникът
не установява да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно действащите
през този период Общи условия, които имат силата на закон за страните и с оглед
на липсата на оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът
намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин
в съответствие с нормативната уредба.
На следващо място, изложените доводи във
въззивната жалба на въззивника- ответник за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, във връзка с ограничаване правото му на защита, тъй
като не му била предоставена възможност да изложи в писмена форма своите
аргументи срещу уважаване на предявения иск, респективно да представи писмена
защита по делото са без значение към законосъобразността на обжалваното
решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят
до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения
могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния
съд, но във въззивната жалба, подадена от ответника не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от
ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на ответника
за допуснато процесуално нарушение от СРС,
изложен в депозираната от него въззивна жалба се явява неоснователен.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете
за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, нито на
въззивника- ищец, нито на въззивника –
ответник се следват разноски за настоящата
инстанция.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 421512 от 04.06.2018 г., постановено по гр.дело № 30185/ 2017 г.
по описа на СРС, Г.О., 128 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Т.С.”-ЕООД, гр.София , като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.