Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер    95/15.4.2016г.                            Година  2016                  Град    Варна

Варненският окръжен     съд                         Наказателно отделение

На двадесет и четвърти март Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

МАРИН АТАНАСОВ

Секретар П.П.

Прокурор Красимир Конов

като разгледа докладваното от Председателя

ВНОХД № 283 по описа на съда за 2016.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 17/16г по описа на същия съд, постановена на 08.02.2016г е признал подсъдимия Я.А.Я. за виновен в това, че на 14.10.2014г в гр. Варна, проявил жестокост към гръбначно животно – котка и му причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост на публично място в гр. Варна – ул. „Хайдут Сидер”, поради което и на осн. чл. 325б ал. 2 т. 2 пр. 3 и 4 и т. 3 пр. 1 ар. Ал. 1 и чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което да бъде при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Осъдил е подсъдимия, на осн. чл. 189 от НПК, да заплати направените по делото разноски в размер на 230,83 в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна..

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез процесуалния си представител я е обжалвал в срок, приемайки, че същата е неправилна, тъй като е несправедлива и незаконосъобразна. Предлага на съда да измени постановената присъда и да преквалифицира деянието, като такова извършено не на публично място и да намали размера на наложеното наказание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура, изразява становище, че присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, чрез защитника си поддържа жалбата.

 

След преценка доводите по жалбата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е било по реда на глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371 т. 2 от НПК, като наказанието е било определено в съответствие с императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че

 

На 14.10.2014 година, подс. Я. ***, като в ръцете си държал жива котка. Когато стигнал до № 13 А, подсъдимият се спрял, блъснал котката силно в асфалта и скочил с крак няколко пъти върху главата й. Отдалечил се на няколко метра, върнал се и продължил да я мачка, докато не я умъртвил.

Действията му били записани от охранителните камери на посочения адрес, където се намирало жилището на св. Радослав Р.. Записите били изпратени и излъчени в предаването „Господари на ефира”

От заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза било установено, че подс. Я. не страда от психично заболяване, страда от синдром на зависимост от хероин и вредна употреба на марихуана. Няма данни да е бил в състояние на физиологичен афект.

От заключението на приетата ветеринарно-медицинска експертиза е установено, че причината за настъпилата смърт на котето е тежка множествена травма на целия организъм, от жесток, целенасочен и много силен удар ана котето в твърда повърхност, както и от тежко и фатално смачкване на тялото и главата на котето. Смъртта е настъпила бързо, но не моментално и е била мъчителна.

От назначената и приета видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на записите от охранителните камери е установено, че записът е манипулиран и не са налице достатъчно частни и общи признаци за идентификация на конкретното лице.

Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин  от събраните по делото доказателства, посочил е показанията на свидетелите П., Р., Д. и Е. и е стигнал до извода, че е налице верига от преки и косвени доказателства. Не случайно съдът не е посочил и анализирал брънките на тази верига, тъй като такива просто няма.

Интересно какъв щеше да е анализа на доказателствата досежно авторството на деянието, ако производството не е било по реда на глава двадесет и седма и конкретно чл. 371 т. 2 от НПК и подсъдимият не беше признал фактите и обстоятелствата посочени в ОА на ВРП.

Подсъдимият не е дал обяснения, не е разказал какво се е случило, но се е признал за виновен.

И като се вземе предвид заключението по приетата  видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на записите от охранителните камери, каква верига от  преки и косвени доказателства щеше да анализира съдът.

Обвинението се доказва от самопризнанията на подсъдимия и някакви твърде косвени доказателства, съдържащи се в показанията на цитираните свидетели.

При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът е направил неимоверни усилия да отчете множество отегчаващи вината обстоятелства, само и само да обоснове изключително завишения размер на наложеното наказание.

Обстоятелствата обуславящи квалификацията на деянието, не могат да бъдат отегчаващи, те са част от квалификацията на деянието.

Подсъдимият е осъждан и с това отегчаващите обстоятелства приключват, което прави невъзможно приложението на чл. 66 от НК.

Подсъдимият не бил съдействал на досъдебното производсто и не бил направил самопризнания. От къде съдът прави извод, че обвиняем е длъжен да съдейства на когото и да било и да прави самопризнания и защо това следва да се цени, като отегчаващо обстоятелство.

Да, не е разказал какво се е случило, както беше отчетено, но съжалява за извършеното и е признал вината си, признал е фактите и обстоятелствата изложени в ОА. Какво повече да каже, за да приеме съдът, че се признава за виновен. И ако не беше го направил, как съдът щеше да обоснове осъдителната си присъда, може би въз основа на цитираната експертиза и веригата от доказателства.

Веднага, след, като бил спрян от разпозналите го добросъвестни граждани, подсъдимият е признал извършеното. Такава е била и позицията му пред ВРС, където производството е приключило по реда на глава двадесет и седма, конкретно чл. 371 т. 2 от НПК.

С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е правилно е приел, че направените самопризнания се подкрепят от събраните по делото доказателства и е обявил, че няма да събира доказатеблства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

При тези обстоятелства въззивния съд не може да обсъжда дали подсъдимият е виновен или не, дали са налице категорични доказателства подсъдимият да е извършил деянието за което му е било предявено обвинение. Това е сторил първоинстанционият съд, който с определение е обявил, че самопризнанията се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Не се приемат възраженията на защитата, че деянието не е извършено  на публично място. То е извършено на улицата, място което категорично е „ публично” и където минават и наблюдават множество хора.

Изводите си досежно приетата фактическата обстановка съдът е направил като е взел предвид: 1. самопризнанията на подсъдимия; 2 показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели; 3 писмените доказателства по делото;

Първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден по предявеното му обвинение по чл. 325б ал. 2 т. 2 пр. 3 и 4 и т. 3 пр. 1 вр. ал.1 пр. 1 от НК.

По направеното оплакване за несправедливост на наложеното наказание,  следва да се отбележи, че ВРС в недостатъчна степен е преценил смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, с изключение на предходно осъждане, като на тази база неправилно е индивидуализирал наказанието, без приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Очевидно е, че определеното наказание е несъразмерно тежко.

Още в самото начала подсъдимият е направил пълни и  чистосърдечни самопризнания, без конкретно да обяснява какво и защо е извършил, които се явяват основно доказателствено средство в този процес и се явяват изключително смекчаващо обстоятелство. Спокойно е могъл да заяви, че не е извършил деянието за което му е било предявено обвинение. 

Предвид изложеното въззивният съд счита, че с оглед изпълнение целите на законодателя, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, следва да се приложи и разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, като не се налага предвиденото наказание ГЛОБА. 

С оглед на изложеното, въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС следва да бъде коригирана, като наложеното наказание бъде намалено, поради което и на основание чл. 337 ал. 1 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 17/16г по описа на същия съд, постановена на 08.02.2016г, като намалява наказанието наложено на подсъдимия Я.А.Я. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което да бъде при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

Потвърждава изцяло присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.