Р Е Ш Е Н И Е

град Бургас, № 1262 /07.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ДИАНА ГАНЕВА

при секретар Маринела Вълчева и с участието на прокурор Мануил Манев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 917/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В.Д.Д., чрез представител по пълномощие адвокат В.В., с адрес ***, е оспорил решение № 135/23.01.2017г. постановено по АНД № 5499/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К №1307050 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. С електронния фиш на касаторката е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от същия закон. Касаторката твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменен електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

По делото е установено по несъмнен начин, че автомобилът посредством който е извършено процесното нарушение е собственост на Д.В.Д.. От представеното удостоверение за наследници се установява, че същото лице е починало на 13.01.2002г. и към настоящия момент има само един наследник – неговата дъщеря В.Д.Д.. По делото не се твърди, този наследник да е извършил отказ от наследство, нито се представят доказателства в тази насока, за това следва да се приеме, че наследникът е приел наследството и в наследствената маса се е намирал и автомобилът, с който е осъществено процесното деяние.

Неоснователни са възраженията на касатора, според които по отношение на МПС е установен усложнен фактически състав на придобиване на тяхната собственост, който включва освен настъпването на юридически факт транслиращ правото на собственост, който в случая е наследяване, и промяна на регистрацията на превозното средство.

В ЗДвП няма изискване, според което собственикът да става такъв след регистриране на придобитото превозно средство в сектор ПП при съответното ОД МВР на свое име. Регистрацията от новия собственик е задължителна, но тя не е предпоставка да се приеме, че фактическия състав на придобиването е завършен едва след нейното осъществяване.

Според чл.144 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Това са единствените изисквания уредени в ЗДвП относно реда и начина, по който се осъществява промяната на собствеността на МПС.

Законът в чл.145 задължава праводателя при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство, в двуседмичен срок до предостави на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Същото задължение има и приобретателя. Уредбата на чл. 145 от ЗДвП, касае само прехвърлянето на собственост чрез продажба, замяна или дарение.

Законът за движение по пътищата няма уредба за случаите когато МПС се придобива чрез наследяване. За това следва да се приложат общите правила при наследяване на движими вещи, които не включват този сложен фактически състав описан от касатора в касационната жалба.

Член 188, ал.1 от ЗДвП регламентира, че отговорността е за собственика, освен ако на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш той не посочи лицето, което е управлявало автомобила. В процесния случай собствеността върху автомобила е придобита още през 2002г. частично и през 2009г. изцяло (след смъртта на съпругата на първоначалния собственик). За това наказаното лице е понесло отговорността в качеството му на собственик на автомобила, тъй като в указания от закона срок, след получаване на електронния фиш не е представила декларация, в която да посочи кое е лицето управлявало автомобила в деня и часа, когато е установено нарушението.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/23.01.2017г. постановено по АНД № 5499/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: