Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , ……………….

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                                    2. КОНСТАНТИН КУНЧЕВ

 

при секретаря Д.Г. и в присъствието на прокурора Станислав Стойков, като изслуша докладваното от с-я Ангелов  В.Н.Ч.Д. № 5257 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК вр. чл.250,ал.5 от НПК.

С разпореждане от 28.01.2016г., постановено по НАХД № 19 922/15г. по описа на СРС, НО, 8 с-в съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото по обвиненията на обв. Р.Ц.Д. и обв. К.Т.Д. за извършено престъпление по чл. 326, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от  НК на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, приемайки, че деянието, описано в постановлението на СРП по реда на чл. 375 от НПК не съставлява престъпление и е отменил   взетите спрямо обвиняемите  Р.Ц.Д.  и К.Т.Д.  мерки за неотклонение „парична гаранция“.

От така постановеното разпореждане е останал недоволен прокурор при СРП, който го протестира, считайки го за незаконосъобразно. С протеста е направено искане за отмяна на разпореждането на съдията - докладчик, като се сочат основания за неговата неправилност. В тази насока се развиват доводи, неправилно СРС е приложил материалния закон, тълкувайки понятието „тревога“ стеснително и на следващо място – че недопустимо съдията – докладчик  се е произнесъл по правната квалификация на деянието, което е въпрос на акта по съществото на делото. Моли се въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на друг състав за разглеждането му по същество.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита протеста за основателен и моли да бъде уважен, като намира за неправилен извода на СРС относно липса на описано престъпление. 

Упълномощеният защитник на двамата обвиняеми – Р.Д.  и К.Д.  - адв. М. М. от САК счита разпореждането на съдията – докладчик  при СРС, НО, 8 с-в за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

Обв. Р.Д.  моли за потвърждаване разпореждането на съдията – докладчик при СРС.

Обв. К.Д.  моли за потвърждаване разпореждането на съдията – докладчик при СРС.

 

Съдът, като съобрази изложените в протеста доводи и сам служебно провери изцяло правилността на разпореждането на съдията - докладчик, намира за установено следното:

В СРС е внесено по досъдебното производство № 75/2015г. по описа на ГД „НП - МВР“, прокурорска преписка № 30700/2014г. по описа на Софийска районна прокуратура постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу Р.Ц.Д. и  К.Т.Д. за извършено от тях престъпление по чл.326, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1  от НК.

В обстоятелствената част на постановлението на СРП, в изпълнение на задължението си по чл. 375 от НПК, прокурорът е изложил фактите на престъплението, съгласно които обвиняемите на 26.06.2014г. в гр.София предали заблуждаващи знаци за тревога по електронен път ( на електронните пощи на различни (5 на брой) български граждани, чрез изпащане на съобщение със заглавие: „Крах на българската национална банкова система !!!” и със следното текстово съдържание: „ ВНИМАНИЕ  „Изпадането в ликвидна криза на една от най-големите български банки, К.Т.Б., К.А., П.И.Б. напомни за съществуващите рискове при съхранение на активи в депозити и депозитарни инструменти. Ефектът „домино” повлече след КТБ и Кредиагрикол, изправи трета банка пред специален надзор и опасност от фалит и П.И.Б.. В допълнение и фондът за гарантиране на влоговете е изключително декапитализиран и не може да покрие загубите на влоговете, дори за една от много български банки, а БНБ няма юридически права да компенсира влогове на фалирали банка. К.Т.Б., К.А. и П.И.Б. НЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ банки в ликвидна криза. Налице са индикации, че ДСК, И.Б. и Т. са в много тежко състояние и дори малък процент тегления биха довели тези институции до фалит. В това число не засягаме банките, които са филиални на гръцки финансови институции и чийто активи имат директна експозиция към гръцката финансова криза. Впредвид ниските лихви по депозитите и високата вероятност от фалит, рискът за вложените активи е неоправдан. Налице е риск за валутния борд и девалвация на българската валута подобна на ситуацията от 1998г. Депозитите на гражданите ще бъдат изгубени или пожертвани за спасяването на българската икономика”. Така излъченото съобщение не било вярно.

 

                 С атакуваното разпореждане от 28.01.2016г. съдията – докладчик по НАХД № 19 922/15г. по описа на СРС, НО, 8 с-в е приел, че от изложените в постановлението на СРП обстоятелства, деянието не съставлява престъпление, тъй като липсва предмет на  състава на чл.326, ал. 1 от НК – „ неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“, а електронното съобщение е израз на становище (оценка) на автора му за настъпване на събития от обществено – икономическия живот на страната.

           

            Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията- докладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл.250,ал.1,т.2 от НПК е правилно, респ. депозираният срещу него протест  е неоснователен.

На първо място е неоснователен доводът на прокурора от СРП, че във фазата на „подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ съдията – докладчик не може да прави изводи за правната квалификация на деянието. Такава забрана не е въведена в закона, нито следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл.250, ал.1,т.2 от НПК, напротив – именно когато описаното в обвинителния акт/постановлението по реда на чл. 375 от НПК  деяние не съставлява престъпление, тъкмо тази фаза на наказателното производство ( първа в преобладаващия брой наказателни производства, в която участва съдия) е призвана да ограничи неоправданото разходване на човешки и финансов ресурс, респ. последващо ангажиране отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, когато обвинителната теза страда от непреодолими пороци, водещи до невъзможност за продължаване на наказателното преследване.

            На следващо място въззивният съд споделя извода на СРС,  че електронното съобщение с горецитираното съдържание обективно не съставлява заблуждаващ знак за тревога, нито предаване по друг начин на  неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ или злополука.

Съставът на чл. 326, ал.1 от НК систематически се намира в гл.Х от НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, което предопределя  обекта на защитаваните обществени отношения – установеният в Р. България обществен ред и спокойствие, т.е. за да бъде едно деяние престъпление по посочения текст същото следва да бъде  с насоченост към нарушаването на защитаваните от закона блага, още повече, че съставът на чл. 326, ал.1 от НК  предвижда възникването на наказателна отговорност при  предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, т.е.  престъплението се явява  формално, т. е. то е на обикновено извършване (поставяне в опасност) и за да е съставомерно не е необходимо да е настъпил определен резултат, а е достатъчно осъществяването на изпълнителното деяние с посочения в закона предмет.

Според прокурора инкриминираното електронно съобщение представлява заблуждаващ знак за тревога, което становище се явява необосновано и в противоречие със смисловото и семантично съдържание на самото съобщение. Знак за тревога ( дори да се приеме, че тълкуването направено в атакуваното разпореждане е стеснително и не обхваща единствено сигналите за ранно предупреждение и оповестяване на населението на страната, визирани в ПМС № 70/27.03.2009г.) в контекста на защитаваните обществени отношения следва да бъде приет като конкретна информация за осъществено събитие,  което се отразява обективно неблагоприятно за неопределен брой трети лица, т.е. би довело до смут и безпокойство в неопределен брой български граждани и по този начин би засегнало общественото спокойствие и ред. Тази информация ( по дефиниция  „знакът“ винаги е еднозначен и сочи за ясно дефинирана опасност)  трябва да е конкретна, т.е. да съдържа твърдения за настъпили  факти ( за случили се в действителност събития, които са съществуващи и обективно проверени), а не съждения, оценки, субективни тълкувания и т.н., свързани с възприемането на дадено събитие от страна на подаващия информацията и възможните му последици в обществения живот. Инкриминираното по делото съобщение представлява именно субективна интерпретация на автора му относно последиците на обективно съществуващо събитие ( фалитът на КТБ) върху важна част от обществения живот ( банковата система). То не представлява знак за тревога, тъй като предвиждането на обществени катаклизми и неблагополучия е въпрос на индивидуална преценка и съпоставяне на реално събитие с резултатите от неговото настъпване в сферата на съществуването му, т.е. представлява прогноза - информация за възможни бъдещите събития с вероятностен характер.  В този смисъл и еднозначно съобщението със заглавие „ „Крах на българската национална банкова система !!!” не притежава същностните характеристики на знак за тревога, тъй като липсват твърдения за настъпил факт с неблагоприятни последици за неограничен кръг лица, а се касае до становище с прогнозиран резултат от настъпването на конкретно обстоятелство. Ако се следва логиката на представителя на държавното обвинение, то всяка статия с негативен анализ и неблагоприятно предвиждане за настъпване на засягащо българското общество събитие от обществено – икономическия живот на страна би довела до съставомерност на поведението на автора й; нещо повече – всеки отрицателен коментар в публичното пространство би бил  основание за това. В Конституцията на Р. България е залегнал принципът за свобода на изразяване на мнение ( чл. 39, ал.1 от КРБ) и спазването му е една от същностните отлики на  либералната демокрация с диктатурата. Съобщение от такъв вид може би било основание за ангажиране на наказателната отговорност на автора му в Корейската народно – демократична република ( известна още като Северна Корея), но не и в  страна – член на ЕС, каквато е Р. България.  

Инкриминираното съобщение не представлява очевидно   знак за помощ или злополука, поради което липсва годен обект на защита с инкриминиране на подаването му.  

С оглед на изложеното  и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от СРС, НО, 8 състав разпореждане по НАХД № 19 922 по описа за 2015г. следва да бъде потвърдено изцяло.

            Воден от горното и основание чл. 334, т.6 вр чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията – докладчик от   28.01.2016г., постановено по НАХД № 19 922/2015г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8 с-в, .

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                          2.