Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 19.01.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети декември през двехиляди и четиринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2073 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от И.С.И. срещу Н.А.А. за приемане за установено по реда на чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответницата сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А.В.А., починал на 06.02.2008 г., вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2008 г., присъдени с решение № 562, постановено на 04.05.2010 г. по гр. д. № 2390 по описа за 2008 г. на ВОС, VІІ-ми състав, влязло в сила на 07.02.2012 г., за събирането на което е образувано изп. д. № 20117160400048.

Ищецът основава претенцията си за отричане на принудително изпълняемото право на възражение за погасяването му като задължение на несъстоятелен търговец по силата на нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Ищецът твърди, че ответницата като кредитор на предприятието на едноличен търговец е пропуснала да упражни правата си по събиране на вземането срещу него в производството по несъстоятелност на ЕТ "ГАРАНТ- И.С.", поради което те са се погасили при прекратяването му с влизане в сила на решение № 57, постановено на 10.01.2014 г. по т. д. № 2017 по описа за 2012 г. на ВОС, ТО.

По същество ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа тези доводи, като се позовава на универсалния характер на производството по несъстоятелност, изключващо индивидуалното удовлетворяване на кредитор след прекратяване на производство по несъстоятелност и в хипотезата на осуетена същинска фаза по осребряване и удовлетворяване на кредиторите, поради липса на имущество (чл. 632 ТЗ). Моли отрицателният установителен иск да бъде уважен в цялост, като бъде отречено изпълняемото право на взискателя.

Ответницата-взискател по влязло в сила съдебно изпълнително основание, чрез пълномощника си, оспорва иска с доводи за приложимост на специалната норма на чл. 739, ал. 1 ТЗ само в случаите на прекратяване на производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на несъстоятелността (чл. 735, ал. 1 ТЗ), тъй като в хипотезата на чл. 630 ТЗ не се открива изобщо възможност за упражняване на права на кредиторите по предявяване на вземания. Счита, че неограничената отговорност на едноличния търговец изключва погасяването на правата на кредиторите му след заличаване на несъстоятелното предприятие. Като се позовава на насочване на изпълнението срещу имущество извън масата на несъстоятелността (каквото е вземането за лична пенсия на физическо лице, счита че предприетото индивидуално изпълнение не се засяга от специалните правила на универсалното принудително изпълнение (чл. 638, ал. 1 ТЗ).

В писмени бележки по съществото на спора се поддържат същите доводи. Ответницата моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Ищецът претендира и за определяне на разноски, конкретизирани по размер в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 22).

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства прие за установено следното:

По предмета на спора и допустимостта:

До приключване на предприето принудително изпълнение въз основа на издаден изпълнителен лист, длъжникът има интерес да установява по исков ред отпадане на материалното основание на удостовереното в изпълнителния титул право на принудително изпълнение със специален отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Възражението срещу право, което е установено с решение в исков процес, може да се основава само на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо. Видно от изисканото изп. д. № 20117160400048, принудителното изпълнение се води от ответницата като взискател, легитимиран с изпълнителен лист, издаден по съдебно решение, с което ищецът, действащ като регистриран по ф. д. № 62/1992 г. на ВОС търговец с фирма ЕТ "ГАРАНТ-И.С." е бил осъден като работодател да заплати парично обезщетение за вреди от трудова злополука, като органът по принудителното изпълнение е удостоверил удовлетворяване на взискателя само по отношение на законни лихви (последният акт за частично погасяване е от 29.07.2014 г.), като и понастоящем оспорената присъдена сума от 40 000 лв. не е изплатена. Изпълнителното основание е влязло в сила на 07.02.2012 г., твърдяното погасяване се свързва с последица от факт, настъпил на 21.01.2014 г. (влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по т. д. № 2017/12 г. на ВОС, приложено към настоящото дело). С регистрирането на търговско предприятие, физическото лице не променя правосубектността си (чл. 56 ТЗ), нито имуществото, предназначено за търговията, преминава в друг патримониум. Съответно надлежна страна по принудителното изпълнение е именно ответникът И.С., който носи неограничено отговорност, както за задълженията, възникнали в хода на упражняваното търговско занятие, така и възникнали по гражданско-правни отношения.

лист втори от решение от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2073/14 ВОС

Налице е пълно съвпадение между предмета и страните по процесуалното правоотношение по принудително изпълнение и страните в настоящия процес, което обуславя интереса от отричане на изпълняемото право по чл. 439, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК.

По същество:

Между страните няма спор относно фактите, установени и с книжата по изисканите преписки по изп. д. № 20117160400048, т. д. № 2017/2012 г. на ВОС, ТО и вписаните в ТР обстоятелства по партидата на заличен ЕТ "ГАРАНТ-И.С.", ЕИК 813112007.

Въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2011 г., издаден по съдебно решение № 562, постановено на 04.05.2010 г. по гр. д. № 2390 по описа за 2008 г. на ВОС, VІІ-ми състав, влязло в сила на 07.02.2012 г., ищцата Н. А. А. е насочила принудително изпълнение срещу ответникът И.С.И., действащ като търговец с регистрирано предприятие с фирма ЕТ "ГАРАНТ-И.С." (по ф. д. № 62/1992 г. на ВОС) за събиране на присъдена главница от 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А.В.А., починал на 06.02.2008 г., вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2008 г. Съдебният изпълнител е събрал сведения за притежавани от длъжника недвижими имоти (съсобствени ниви), вземания и МПС, и е предприел изпълнение чрез запор по отношение на банкова сметка ***ика. От периодично постъпващите суми от третите задължени лица са били извършвани периодично плащания на взискателката, покриващи само начислени лихви и разходи по изпълнението.

С решение № 1795/15.12.2012 г. по т. д. № 2017/2012 г. на ВОС, ТО е уважена искова молба на кредитор на търговеца, като е обявена неплатежоспособност на предприятието от 31.12.2009 г., констатирана е липса на бързоликвидни активи, достатъчни за покриване на разноски по открито производство по несъстоятелност и едноличният търговец е обявен в несъстоятелност, като производството е спряно по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Съдебният акт е оповестен публично с вписване на 28.12.2012 г. по партидата на ЕТ "ГАРАНТ-И.С.", ЕИК 813112007.

С разпореждания изх. № 6150/29.04.2013 г. органът по принудително изпълнение е оставил без уважение искане на длъжника за съобразяване на хипотезата на чл. 638 ТЗ. Принудителното събиране на дълга чрез усвояване на запорираните вземания е продължило до 31.07.2014 г. и не е приключено понастоящем.

С решение № 57/10.01.2014 г. по т. д. № 2017/2012 г. на ВОС, ТО, съдът по несъстоятелността е констатирал пропускане на срока за предявяване на искане за възобновяване на спряното производство и е прекратил производството по несъстоятелност. След влизането му в сила на 21.01.14 г., въз основа на този акт на 24.01.2014 г. в търговския регистър е вписано и заличаването на предприятието на търговеца на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.

По твърдяното погасяване на правото на взискателя:

Неограничената отговорност на собственика на предприятие, организирано под форма на едноличен търговец (чл. 56 ТЗ) намира съответно отражение в уредбата на последиците от обявяването на търговската му несъстоятелност. Универсалното производство, предназначено да удовлетвори по справедливост всички кредитори на длъжника (чл. 607, ал. 1 ТЗ), обхваща цялото имущество, с което задълженият субект (в случая физическото лице, регистрирало търговско предприятие), обезпечава задълженията си (арг. от чл. 133 ЗЗД). Извън формираната при откриване на производството по несъстоятелност маса на несъстоятелността остават само права, които не могат да бъдат принудително отчуждавани поради естеството си (строго лични, непрехвърлими или неимуществени права) или по силата на специално законово правило (чл. 614 ал. 4 и сл. ТЗ). Всички секвестируеми активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговията (заприходени в баланса на предприятието) или не, попадат в обхвата на масата на несъстоятелността и са предмет на универсално принудително изпълнение (арг. от чл. 614, ал. 2 ТЗ, изрично посочващ и вещите, съпритежавани в съпружеска общност от търговеца, автоматично прекратена по чл. 27, ал. 5 СК). Налице е пълно съвпадение между предметния обхват на индивидуалното и универсалното принудително изпълнение. Неоснователно е възражението на ответницата, че воденото от нея изпълнително дело е насочено срещу имущество извън масата на несъстоятелността. Както вземанията за арендни плащания, така и секвестируемия размер на личната пенсия на длъжника представляват имуществени права, които са били отчасти налични към момента на откриване на производството и отчасти са придобити след тази дата, съответно попадат в двете хипотези на чл. 614, ал. 1 ТЗ. Аргументът за изключване от масата на личната пенсия е несъстоятелен. Всички доходи на несъстоятелния (освен несеквестируемият им минимум) подлежат на събиране в универсалното производство, поради което и е уредена специална форма за изплащане от постъпленията в масата на определени средства за издръжка на длъжник-едноличен търговец и семейството му в рамките на текущите разноски по чл. 723, т. 5 вр. чл. 677, т. 7 ТЗ. Масата на несъстоятелността се формира общо и се допълва текущо докато е необходимо за целите на продължаващото производство по несъстоятелност. Извън нея не може да остане имущество, от което да се удовлетворяват индивидуално кредитори, тъй като това би противоречало на чл. 616, ал. 1 вр. чл. 614, ал. 1 ТЗ.

лист трети от решение от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2073/14 ВОС

Именно като гаранция за постигане на целите по чл. 607, ал. 1 ТЗ е въведена и санкционната по характера си особена норма на чл. 739 ТЗ.

Погасяването на неупражнените в универсалното производство права на кредитори (по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ) препятства възможността за индивидуално удовлетворяване от имущество, което би следвало да ползва всички кредитори. Законодателното решение налага на кредиторите да предпочетат да реализират ефективно правата си в универсалното производство, за да осуетят риска от загубата им при неефективно проведено производство по несъстоятелност (чл. 739, ал. 2 ТЗ). Ето защо нормата следва да се възприема като обща последица на всяко производство по несъстоятелност, в което не е постигната алтернативата на оздравяване на предприятието. Не е налице установена по задължителен начин съдебна практика (посоченото решение в писмените бележки на ответника не е постановено по реда на чл. 290 ГПК) ограничаваща приложението на чл. 739 ТЗ само при прекратяване на производството с решение по чл. 735 ТЗ. Напротив, в литературата (С., Ст. и колектив. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. С., 2013, с. 678) се споделя мнение за общи последици на прекратяването на производството, причинено от изчерпване на продаваемата масата на несъстоятелността, независимо дали тя е била осребрена до непродаваем остатък (чл. 735, ал. 1, т. 2 вр. чл. 734, ал. 2 ТЗ) или изначално е формирана от активи, останали непродаваеми поради липса на активност на заинтересованите лица (чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ). Общността на двете фактически хипотези се споделя и в практиката на съдилищата (решение № 124 от 27.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 705/2005 г., I о., ТК), съответно различията в последиците на прекратяване в други хипотези (одобрен оздравителен план, споразумение с кредиторите) се извеждат въз основа на друг критерий – преобразуващо материално правно действие на определени актове и момента на възникване на вземанията (определение № 19 от 13.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 403/2009 г., II т. о.).

Като съобрази основанието за възникване на вземането на взискателката (удостоверено в осъдителното решение), съдът намира, че ответницата следва да се легитимира като кредитор на несъстоятелността. Действително отговорността на работодателя не произтича от търговска сделка, но универсалният характер на производството налага равно третиране на кредиторите независимо от произхода на вземанията им (чл. 616, ал. 1 ТЗ). В случая следва да се отчита и факта, че именно вземането за обезщетение за трудовата злополука е било съобразено като краткосрочен пасив на предприятието, довел до критичното влошаване на платежоспособността на търговеца, придобило траен характер именно във финансовата година след възникване на този значителен по размер дълг.

Ответницата е пропуснала да реализира правата си в откритото производство по несъстоятелност на длъжника, в рамките на едногодишния срок на спирането му. С оповестяването на откриването на производството в търговския регистър, всяко лице с права по чл. 616, ал. 1 ТЗ е следвало да прецени интереса си от осуетяване на неблагоприятните последици от приключването на несъстоятелност без пълно развитие на процедурите по приемане на вземанията и осребряване на активите. В случая е без значение факта, че индивидуалното принудително производство е продължавало ефективно, тъй като с оповестяването на общата възбрана и запор, активите от масата преминават в разпореждане на органите на несъстоятелността, респективно и изпълнението спрямо тях е следвало да бъде спряно (чл. 638, ал. 1 ТЗ). Защитата в универсалното производство не е обусловена от поведението на органа, водещ индивидуалното изпълнение. За да защити правата си, взискателката е следвало да прояви активност и пред съда по несъстоятелността. Въпреки, че е разполагала с информация за установеното в рамките на изпълнителното производство ликвидно имущество (пенсия и арендни плащания), ответницата не го е посочила по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ като основание за възобновяване на несъстоятелността във фаза по осребряване на активи. Бездействието на взискателката да осигури продължаването на изпълнението, но вече след предявяване на права по реда на гл. 43 от ТЗ във възобновено универсално принудително изпълнение, представлява онова небрежно поведение, срещу което именно е насочена санкционната норма на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Като е пропуснала да реализира право да иска възобновяване на спряно производство по несъстоятелност както в рамките на срока по чл. 632, ал. 2, така и в допълнителния краен срок по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, ответницата сама се е подложила на риска от погасяване на неупражнените й права като кредитор с вземане по чл. 616, ал. 1 ТЗ, подлежащо на принудително удовлетворяване от маса на несъстоятелен търговец.

Изцяло несъстоятелен е доводът на ответницата, че след заличаване на предприятието на търговеца, принудителното изпълнение за задълженията му следва да се понесе от собственика му по общия граждански ред. Неограничената отговорност на едноличния търговец наистина съществува независимо дали лицето е преустановило регистрираната си търговия или не, но само и доколкото съществува основанието на задължението и правото на принудително изпълнение. Различното третиране на несъстоятелните еднолични търговци, чиято правосубектност се запазва и след заличаването на предприятието, не намира опора в закона. Погасителният ефект по чл. 739 ТЗ е резултат не от преустановяване на дейността на предприятието, а от изчерпването на целите (ефективно или не) на производството по несъстоятелност. Противното тълкуване би обезсмислило изцяло универсалността на несъстоятелността и основанието за понасяне на тежестите й от обявения в

лист четвърти от решение от 19.01.15 г по гр. д. № 2073/14 ВОС

несъстоятелност субект. Именно едноличният търговец, обявен в несъстоятелност, за когото производството е приключило без да удовлетворява кредиторите си, няма да може да се ползва от възстановяване на права по гл. 51 ТЗ. Тази санкция би била неоправдано тежка, ако кредиторите му запазваха в пълен обем права на принудително изпълнение и след неуспешно водено производство по несъстоятелност. Погасяването на неупражнените поради небрежност и неудовлетворените, въпреки положена активност и грижа за движение на универсалното производство, права е съответно на понасянето на ограничаването на правата на несъстоятелния. Съответно (доколкото погасяването не засяга самото материално право, а само производното от него право на принудително изпълнение) само при следващо доброволно изпълнение на естествените задължения, несъстоятелният длъжник би могъл да възстанови правата си в цялост (чл. 748, ал. 1 ТЗ).

Погасяването на право, идентично с удостовереното като принудително изпълняем дълг в изпълнителния лист на взискателката е доказано. Отричането на правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439 ГПК следва да бъде прието за установено.

Предявилият основателна претенция ищец е претендирал разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Представен е договор за правна помощ с удостоверена уговорка за възнаграждение платимо по банков път. Липсват доказателства за направен такъв разход от ищеца. Разноските следва да се определят само до размер на действително заплатени суми (т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 год. на ОСТК на ВКС). Искането следва да се уважи до размера на 1600 лв. внесена такса.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането за сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.В.А., починал на 06.02.2008 г., вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2008 г., присъдени с решение № 562, постановено на 04.05.2010 г. по гр. д. № 2390 по описа за 2008 г. на ВОС, VІІ-ми състав, влязло в сила на 07.02.2012 г., Е ПОГАСЕНО и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ в образувано изп. д. № 20117160400048, на основание чл. 439 ГПК, по иска, предявен от длъжника И.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ж. к. "Чайка", бл. 9, вх. "Б", ет. 3, ап. 25, срещу взискател Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 18, вх. 5, ет. 6, ап. 118.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 18, вх. 5, ет. 6, ап. 118 да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ж. к. "Чайка", бл. 9, вх. "Б", ет. 3, ап. 25 сумата 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: