Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………………    Година  2016            Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На шести октомври    Година две хиляди и шестнадесета    

В публично заседание в следния състав:

                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Даскалова       

             

  ЧЛЕНОВЕ: Станчо Савов     

мл.с. Неделина Маринова  

 

Секретар Н.Й.      

Прокурор –Р.Лазаров   

като разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД №718 по описа на съда за 2016 г.,за да се произнесе взе предвид:

                     

 

 

 

             Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД №1437/2016год. по описа на ВРС- трети състав, постановена на 19.05.2016г., с която подсъдимия Т.П.П. - роден на *** ***,  ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 25.10.2014 г. в гр. Варна, като проявил жестокост към гръбначно животно - коте, черно-бяло на цвят, с неустановена порода, му причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание  чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. последно вр. ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т. 1 от НК му е наложено наказание наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,  което на осн. чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗ е било постановено да изтърпи при  първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на затвор.

В жалбата на защитника на  подсъдимия инициирала настоящето въззивно  производство се излага, че от доказателствата по делото не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил деянието за което е предаден на съд. Твърди се, че доказателствата са само косвени и не са в такава взаимовръзка, че да се стигне до безспорния извод за авторството от страна на подсъдимия относно осъществяване от негова страна на престъпното деяние. Моли се подсъдимия да бъде оправдан.  

 Съдебно производство и пред  въззивната инстанция е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НК, като защитника на подсъдимия – адв.Б. в съдебно заседание  поддържа жалбата , като отново моли под защитния й да бъде оправдан, тъй като не са събрани безспорни доказателства че той е извършил престъплението за което е предаден на съд.

Представителя на варненска окръжна прокуратура в съдебно заседание излага, че обвинението е доказано по безспорен начин, поради което и първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена.

Производството пред районния съд е протекло по реда на  чл.269 ал.3 т.1 от НК,

             Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

        В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обставонка:  

           През месец октомври 2014 г.  подсъдимият  П. ***. По същото време до входа на същия  жилищния блок живеело коте, черно-бяло на цвят, с неустановена порода. Хората които живеели във входа се  грижели за котето, като  го хранели, а дори някои от тях го взимали и в домовете си, когато времето било лошо. От вътрешната страна на входната врата в близост до нея поставили кашон, в който котето спяло.

          На 25.10.2014 г. вечерта котето било  във входа на жилищния блок, като около 21.00 часа подсъдимият решил да разходи кучето си. Когато излязъл от асансьора на партерния етаж той застанал на разстояние на около 1,5 метра от кашона в който било котето и запалил цигара. След това започнал да плюе по котето и по този начин го предизвикал да излезе от кашона. Тогава подсъдимия застанал на стълбите, водещи към първия етаж, с гръб към котето и кучето си, като в този момент двете животни си играели. В един момент подсъдимият се обърнал с лице към животните и видял, че котето посяга с лапички към муцуната на кучето. Това го ядосало, при което той замахнал с крак за да ритне котето, но не успял. То направило опит да излезе навън, но входната врата била затворена. Тогава подсъдимият отново замахнал силно с крак и успял да ритне котето със силен удар по главата, като тя  се усукала, а животното изхвърчало назад, ударило се в стената  и паднало на земята, където изпаднало в агония. От стълбите до асансьора подсъдимият наблюдавал агонизиращото коте, като след около  минута излязъл навън с кучето си. Известно време след това отново влязъл във входа, придружен от негова приятелка. Двамата подминали котето, без да му обърнат внимание и се качили в асансьора.

           По-късно подсъдимият и приятелката му излезли, като носели найлонова торба и салфетки, като П. с помощта на найлоновата торба взел котето и го изхвърлил върху шахтата, която се намирала отвън пред входа.

           Същата вечер св. Ю. Т.а се прибирала от работа и влизайки във входа видяла кръв на пода преди и след входната врата. Остатъците от кръв, докато ги почиствала свидетелката Д.К., видял и свидетелят Б. Т., когато се прибирал в апартамента си. В последствие от съседи тези трима свидетели разбрали, че подсъдимият П. е убил котето.

          На 26.10.2014 г. св. Д. М., който живеел в същия вход, се прибирал в дома си, когато видял изхвърлено мъртво коте върху шахта пред блока и веднага го разпознал като котето, което живеело в техния вход.

             Предвид на обстоятелството, че във входа имало поставени две камери за видео наблюдение и запис, едната от които била насочена към вътрешното стълбище, а другата - към входната врата на блока, свидетелят М. решил да прегледа записите от тях. За целта поискал от домоуправителя на входа – св. Д. Й., ключовете за помещението, където било инсталирано устройството за управление на тази система. При преглеждане на записите, установил че  има разминаване от около 30 часа между часа отразен  върху записа на устройството и астрономическото време, както и че именно подсъдимият П. е убил котето по гореописания начин.

          Около седмица по-късно св.М. се срещнал във входа на блока с подсъдимия, като последния попитал св. М. дали ще подава жалба до органите на полицията за това, че е убил котето. Свидетелят М. го попитал защо е постъпил така, а П. отговорил, че се е грижил за това улично коте, но то е одраскало носа на кучето му.

        Свидетелят  Бл. Т. също  два пъти говорил с подсъдимия, да се извини на живущите във входа, но  той се държал нагло и не предприел нищо. Два месеца след случилото се подсъдимият П. напуснал квартирата.

         Няколко дни след смъртта на котето свидетелката А. Н., която живеела в същия вход,  го видяла изхвърлено в градинката пред външните стълби на блока, като го разпознала. Котето било  с изкривена и в кръв глава, при което тя предположила, че е било прегазено от автомобил, но като се загледала внимателно установила, че тялото му е запазено, а само главата –размазана. Тя помолила съпруга си да го погребе, но  докато той  копаел дупка, за да го погребе установил липсата на трупа на котето. След като го потърсели в района, го намерили,  поставено в бяла найлонова торба до кофите за смет, в близост до сградата на Курортна поликлиника. След това го погребали в междублоковото пространство.

        Тялото на убитото коте бил забелязан и от свидетелката Н.  Х., която също прибирайки се в дома си в същия вход, видяла, че то е  се намира в градинката до външните стълби на входа, като й направило впечатление, че главата на котето е усукана откъм врата. В последствие разбрала, че котето е убито от наемателя във  входа, а именно подс. П., поради което и  при  срещата си с него пред входа, седмица по-късно, го попитала „Какво си направил, как ти даде сърце да направиш това ?“. Вместо отговор  подсъдимият се изплюл към нея.

           От заключението на извършената ветеринарномедицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на котето е силният  ритник на подс. П., стоварил се върху главата му, като при този удар тя отхвръкнала назад, което  е довело до счупване на прешлени, прекъсване на гръбначен мозък и няколкоминутно агонизиране на животното, изразяващо се в опит да възстанови обичайната позиция на главата. Полученото нараняване е несъвместимо с живота и е довело до смърт на животното, която не е била мигновена, а предвид агонизиращия завършек е осъществена с особена жестокост и целенасоченост.

          От експертната справка, относно възможността за изготвяне на лицево идентификационна експертиза на лицето Т.П.,  се установява, че качеството на  видеофайловете не позволява отграничаване на частни и достатъчно общи признаци  характеризиращи заснетото лице. Файловете са годни за разпознаване, но не и за категорична идентификация.

       Видно от изготвения албум с фотоснимки,  въз основа на предоставения от свид. Д.М.  видеозапис, се установява хронологията на действията на лице от мъжки пол, спрямо  котето живеещо в бл.** на ж.к. „***“.

        От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че за периода 2007г. до 2014г.  същият е осъждан десет пъти , като са му налагани различни по вид наказания,  включително и „лишаване от свобода“,което е изтърпяно ефективно.

       Първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, които преценявайки в своята съвкупност и взаимовръзка е направил законосъобразен извод, че осъществяването на престъплението  от  подсъдимия е  доказано по безспорен начин  по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не следва да  ги преповтаря. 

       Настоящия въззивен състав счита, че първоинстанционния съд  е оценил  детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил законосъобразен извод, че ценени в своята взаимовръзка и последователност доказателствата сочат безспорно, че именно  подсъдимия е  извършил престъплението описано в обвинителния акт  наказуемо по чл.325б ал.2 т.2 от НК.

      По отношение на определяне на размера на наложеното наказание,  настоящият съдебен състав намира, че ВРС е отчел правилно  степента на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия, като се е съобразил и с  предходните му осъждания и обстоятелството, че същите не са  повлияли по най добрия начин  поправително-възпитаващо  спрямо него да не извършва нови престъпления. 

             Правилно РС е преценил, че наказанието  на подсъдимия следва  да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е изложил и аргументи за това, които се споделят  и от настоящия съдебен състав, поради което и   правилно, предвид предходната съдимост на П.  е определено същия да изтърпи  наказание от шест месеца лишаване от свобода  при строг режим в затвор. Преценката, че именно наказание в такъв вид и размер  ще изиграе  по най добрия начин  необходимия поправителен, възпитателен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия е правилна.

          По отношение на твърдяното от защитника на подсъдимия, че  обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и  първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен състав намира, че това твърдение не отговаря на истината, тъй като от събраните по делото многобройни доказателства, макар и  косвени, преценени в своята съвкупност, взаимовръзка и последователност водят до единствено правилния извод, че именно подсъдимия е осъществил престъплението , наказуемо по   чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. последно вр. ал. 1 от НК, за което и е предаден на съд.

По изложените от ВРС съображения и тези, изложени  в настоящия съдебен акт, съдебният състав намира, че присъдата , като правилна и законосъобразна  следва да бъде  потвърдена

   След цялостна проверка  извършена на осн. чл.313  и чл.324 от НПК не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт. 

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,                 

                                            Р  Е  Ш  И  :

    

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №199 на Варненски районен съд, трети   състав  по НОХД №1437/2016год. по описа на същия съд  постановена на 19.05.2016г.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                 

                                             2.