Р Е Ш Е Н И Е

№ ............................

гр. София, 05.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в закрито заседание на пети юни

две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                           РУМЯНА СПАСОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 15924 по описа за 2017 г., И З.ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.

            Образувано е по частна жалба на длъжника „Н.0.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. С.М., срещу действие на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, с район на действие СГС, по изп.д. № 20108630401191, изразяващо се в откаЗ.на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Излага доводи З.неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие. Твърди, че с Решение от 21.09.2011 г. по т.д. № 1906/2010 г. на СГС, VI- 6 състав, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, е обявена неплатежос­пособността на „Н.0.” ЕООД и дружеството е обявено в несъстоятелност. С Решение от 03.02.2012 г. по същото дело СГС, VI-6 състав, е прек­ратил производството по несъстоятелност срещу „Н.0.” ЕООД. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 30.02.2012  г. В мотивите на решението е посочено, че в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 30.10.2011 г., както и в допълнителния срок по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 30.12.2011 г., нито един кредитор не е предявил вземанията си, в т.ч. и кредиторът „Ю.Б.” АД. Съгласно чл. 688 ал. 1, изр. 2 от ТЗ след  изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не мо­гат да се предявяват. Сроковете за предявяване на вземанията са преклузивни и неспазването им от страна на кредиторите води до тежката санкция, предвидена в закона, която не допуска предявяване на нови вземания след изтичането на сроковете за предявяване на вземанията, освен за вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятел­ност. В тази връзка и поради липсата на предявени вземания съдът е прекратил производст­вото по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност представлява универсално производство по при­нудително изпълнение, което има действие по отношение на всички кредитори (арг. чл. 630, ал. 3 от ТЗ, чл. 712, ал. 1 от ТЗ). Съгласно чл. 638 ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоя­телността с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. На основание чл. 638, ал. 4. изр. 1 от ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ. Съгласно чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в про­дължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратя­ването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на за­кона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, по силата на закона, и от този момент отпадат наложените възбрани и запори, при което се прекратява действието им. независимо от това дали са вдигнати или не (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК). В конкретния случай взискателят „Ю.Б.” АД не е поискал извърш­ването на изпълнителни действия по изпълнително дело № 20108630401191 в продължение на повече от две години. С оглед на гореизложеното, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с Молба вх. № 11080/27.03.2013 г. и Молба вх. № 19279/14.05.2013 г. е поискал от ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело 20108630401191, а с Молба вх. № 97325/31.10.2017 г. отново поискал от ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното дело в 3- дневен срок, но тя отново отказала да го стори. Изричен отказ на ЧСИ С.Х. се съдържа още в Уведомително писмо изх. № 15325/28.03.2013 г., но поради липсата на законов текст към онзи момент жалбата срещу този отказ би била недопустима. С последните изменения в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) законодателят вече е предвидил възможността отказът за прекратявяне на изпълнителното дело да може да бъде обжалван и от длъжника, на основание чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК, което обуславя правния му интерес да обжалва отказа на ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното дело. Доводите на ЧСИ С.Х. да откаже да прекрати изпълнителното дело са, че изпълнителното производство е спряно, на основание чл. 432 т. 1, т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 638 ал. 1 от ТЗ, тъй като с откриване на производството по несъстоятелност cpeщу „Н.0.” ЕООД се спират всички изпълнителни дела. От тук доводът на ЧСИ С.Х. е, че по времето, през което изпълнителното производство е спряно, срокът по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК не е текъл. Дори и да се приеме, че по времето, през което изпълнителното про­изводство е спряно, срокът по чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК не тече, следва да се има предвид, че с влизане в сила на решението по чл. 710 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоя­телност вземането на кредитора „Ю.Б.” АД се е погасило на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ, тъй като този кредитор не е упражнил правата си и не е предявил взема­нето си в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 739 ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. С прекра­тяване на производството по несъстоятелност е настъпил погасителният ефект по отношение на непредявеното в производството по несъстоятелност вземане. В този смисъл е и трайната съдебна практика (например Решение № 680 от 10.11.2008 г. по т.д. № 365/2008 г. на ВКС, Т. К, II отд.. Решение №170 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 5/2009 г., ІІ Т. О., ТК и др.).  С Покана до “Ю.Б.” АД е поискал бан­ката да предприеме действия за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20108630401191 на ЧСИ С.Х. (предвид бездействието на ЧСИ), но взискателят изрично е отказал да го стори, видно от Отговор на пока­ната от 09.12.2013 г. Представя и Решение № 2140 от 15.11.2016 г. по търговско дело № 4472/2016 г. на САС, Търговско отделение, 11 състав, което е влязло в сила, в мотивите на което съдът е приел, че е погасено вземането по каузалното правоотношение между „Н.0.” ЕООД и кредитора „Ю.Б.” АД, произтичащо от Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване  - ГМФК” № BL 15579/09.04.2008 г., за събирането на ко­ето е образувано настоящото изпълнително дело. С оглед на гореизложеното, обжалва, на основание чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК (изм. и доп. ДВ. бр.86 от 27.10.2017 г.), отказа на ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело 20108630401191 и моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното дело, като я задължи да издаде изрично постановление за прекратяване на изпълнително дело 20108630401191, както и да вдигне наложените по изпълнител­ното дело обезпечителни мерки, на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК.

 

Взискателят „Б.Б.ЗА Р.“ АД, чрез адв. А.Д., със съдебен адрес:***, възразява в срока по чл.436 ал.2 ГПК, като твърди, че жалбата е недопустима и моли съда да я остави без разглеждане. Действително с приемането на последните изменения на ГПК ( чл. 435 ал. 2, т.6  -  ДВ. бр.86 от 2017 год.), е предоставена възможността на длъжника да обжалва отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на заведено срещу него изпълнително дело. Счита, че тази възможност обаче, не се отнася за случаите на т.нар. „мълчалив отказ“. От съдържанието на преписката по изпълнителното дело № 20108630401191 е видно, че изричен отказ на частния съдия изпълнител - С.Х. не е постановен, а обжалването на мълчалив отказ не е предвидено в разпоредбите на ГПК.

 

Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело №20108630401191 -  С.Х., с рег. № 863, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

 

С молба от 25.01.2018 г., подадена във връзка с Разпореждане от 16.01.2018 г., с което е оставена без движение жалбата, длъжникът прави уточнения във връзка с подадената жалба. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В закона не е посочено изрично каква следва да е формата на отказа и дали той следва да е изричен или мълчалив. Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че подлежащият на обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство може да бъде както изричен, така и мълчалив. В противен случай с бездействието си съдебният изпълнител успешно би парирал възможността за защита на длъжника срещу незаконосъобразното протичане на процесуалното правоотношение по изпълнителното дело, въпреки настъпването на законовите предпоставки за прекратяването на изпълнителното дело. Счита, че вземането на взискателя „Ю.Б.” АД от длъжника „Н.0.” ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване -  ГМФК” № BL 15579/09.04.2008 г.,  за събирането на което е образувано изпълнително дело № 20108630401191 на ЧСИ С.Х., е погасено на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ. Безсмислено е съществуването на процесуално правоотношение след настъпването на погасителен ефект по отношение на материалното вземане на взискателя.

 

            Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:

Изпълнително дело № 20108630401191 е образувано на 01.11.2011 г. по молба на „Ю.И Е.Д.Б.” АД въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.04.2010 г. от СРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 22.04.2010 г. по ч.гр.д. № 17986 от 2010 г. на СРС, 65 с- в, срещу длъжника „Н.0.” ЕООД, за заплащане на описаните в изпълнителния лист суми, както и такси и разноски в изпълнителното  производство.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 22282/06.11.2010 г. е връчена на длъжника с уведомление от 18.11.2010 г. Направени са справки, относно наличие на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника, както и върху два автомобила, негова собственост.

След направена служебна справка на 26.01.2012 г. в ТР, ЧСИ е установил, че срещу „Н.0.” ЕООД, с Решение № 1065/21.09.2011 г. на Софийски градски съд по търг. дело № 1906/2010 г. е открито производство по обявяване в несъстоятелност. С оглед на това, на осн. чл. 432 т. 7 ГПК вр. чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с Протокол от 26.01.2012 г. е постановено спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20108630401191.

На 27.03.2013 г. с вх. № 11080 „Н.0.” ЕООД е подало молба, към която е приложил заверено копие от Решение № 2/03.02.2012 г. по търг. дело № 1906/2010г. на СГС, Търговско отделение, VI - 6 състав. С него съдът е прекратил производството по несъстоятелност на „Н.0.” ЕООД, отменил е общата възбрана и запор на имуществото на длъжника и е прекратил правомощията на временния синдик. С молбата си до ЧСИ длъжникът иска вдигане на наложените запори на двата автомобила и отмяна на всички други обезпечителни мерки.

С молба с вх. № 19279/14.05.2013 г. длъжникът отново е поискал от ЧСИ приключване на изпълнителното дело и вдигане на наложените обезпечителни мерки.

С Протокол по изпълнителното дело от 27.11.2014 г., въз основа на молба вх.№ 91412/27.10.2014 г. и приложените към нея копия от документи, подадена от „Б.Б.ЗА Р.“АД, на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЗД е постановено конституирането като взискател по изп. дело № 20108630401191 на „Б.Б.ЗА Р.“ АД, ЕИК ********, в качеството на частен правоприемник на взискателя „Ю.Б.“АД, ЕИК ********, за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането 17.09.2010 г., до окончателното изплащане на вземането.

С молба с вх. № 29614/05.05.2015 г. длъжникът „Н.0.” ЕООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК и вдигане на наложените запори.

Със Съобщение с изх. № 32949/07.05.2015 г., изпратено във вр. с молба вх. № 29614/05.05.2015 г., ЧСИ е уведомил длъжника, че искането му е неоснователно, поради което го оставя без уважение. С Протокол от 26.01.2012 г. е спряно изпълнителното производство по изп. дело № 20108630401191. При спряно производство не могат да се извършват изпълнителни действия, поради което не тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съобщението е връчено на длъжника на 12.05.2015 г.

На 31.10.2017 г. с вх. № 97325 „Н.0.” ЕООД е подало нова молба, с искане за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.638 ал.4 от ТЗ и на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Със съобщение с изх. № 90705/01.11.2017 г., ЧСИ С.Х. е уведомила длъжника „Н.0.” ЕООД, че поради липса на основания по чл.433 ал.1 от ГПК е отказано прекратяване на изпълнителното производство по Изпълнително дело № 20108630401191. Съобщението е връчено на длъжника на 05.12.2017 г., чрез адв. С.М..

 

            По допустимостта на частната жалба.

            Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм.  ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.  ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Съгласно константната съдебна практика (Решение № 9 от 06.06.2016 г. По т.д. № 3773/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС) разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на непредявените вземания в производството по несъстоятелност. Нормата систематично е в раздел ІІ "Приключване на производството по несъстоятелност", като крайният акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ е за прекратяване на производството по несъстоятелност, а в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ и за заличаване на търговеца. Приключването на производството по несъстоятелност с решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ има за последица невъзможност да се осъществи принудително изпълнение спрямо длъжника. Законодателната цел е, не само да не може да се осъществи принудително изпълнение на правото или на вземането при прекратено производство по несъстоятелност, но и с приключването на производството по несъстоятелност правата и вземанията да се считат за несъществуващи. С приключването на производството по несъстоятелност задълженията на длъжника са определени по основание и размер в това производство на база на упражнените права и предявените вземания. Правата и вземанията, независимо, че може да са валидно възникнали и задълженията да не са погасени чрез способите, уредени в гражданското право, са прогласени за погасени поради неупражняването и непредяваването им в приключилото производство по несъстоятелност на длъжника с разпоредбата чл. 739, ал. 1 от ТЗ. В тази норма е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право, с което е изразена законодателната воля, посочените права и вземания да се считат за несъществуващи в правния мир. При прекратено производство по несъстоятелност с решение по чл. 735, ал. 1 от ТЗ, но без заличаване на търговеца съгласно чл. 735, ал. 2 от ТЗ, задълженията са изплатени, като няма неудовлетворени кредитори и е останало имущество. Търговецът не е загубил правосубектността си и продължава търговската си дейност без да е обременен със стари задължения, тъй като целта на производството по несъстоятелност за пълно удовлетворяване на кредиторите по принудителен ред е постигната. При прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 735, ал. 1 от ТЗ погасяването на правата и вземанията по чл. 739, ал. 1 от ТЗ настъпва с влизане в сила на съдебното решение по реда на чл. 735, ал. 3  от ТЗ. Неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 от  ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 от ТЗ.

В случая, с влязло в сила Решение № 2 от 03.02.2012 г. по търг. дело № 1906/2010 г. СГС, Търговско отделение, VI - 6 състав, е прекратил производството по несъстоятелност на „Н.0.” ЕООД, отменил е наложените обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е прекратил правомощията на временния синдик. Изложени са следните мотиви: Видно от приложената към молбата на синдика справка по делото, както и след направена справка по досието на делото, се установява, че нито в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 30.10.2011 г., нито в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 30.12.2011 г., има предявени вземания от кредитори, направени до синдика на дружеството чрез съда по несъстоятелността. С разпоредбата на чл.735, ал.1, т.1 от ТЗ законодателят е предвидил, че производството се прекратява с решение на съда, когато са изплатени задълженията. С решението по ал. 1 съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. В случая изобщо няма установени задължения към кредитори, а масата на несъстоятелността не е изчерпана. Първата хипотеза на чл.735 ТЗ визира прекратяване на делото поради погасяване на задълженията на длъжника, но законодателят посочва само едната възможност за това погасяване, а именно -  чрез изплащане на задълженията на длъжника. В процесния случай погасяването на евентуални задължения на несъстоятелното дружество е настъпило поради тяхното непредявяване по прякото действие на чл. 739, ал. 1 от ТЗ. По тази причина, тоест поради липса на кредитори, по- нататъшното производство става безпредметно.

            С оглед изложеното, съдът намира, че поради непредявяването му в производството по несъстоятелност на длъжника „Н.0.” ЕООД, вземането на взискателя „Ю.И Е.Д.Б.” АД по изпълнително дело № 20108630401191 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, е погасено съгласно чл. 739 ал. 1 ТЗ, което е достатъчно основание за прекратяване на изпълнителното производство.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Н.0.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. С.М., Отказа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, с район на действие СГС, инкорпориран в съобщение с изх. № 90705/01.11.2017 г. по изпълнително дело № 20108630401191, да прекрати изпълнителното производство като указва на ЧСИ да предприеме нужните действия по прекратяването му.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

                                                                                    2.