Р Е Ш Е Н И Е

Номер    275  /                 02.09.2016 година                  град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                       Търговско отделение

На 10.06.                                                                                                   2016 година

В открито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: Д.И.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 265 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. Ищецът “Т.Б.” АД твърди в исковата молба, че по силата на Договор за кредит „Т.С." с № 045-022-005/04.12.2007г. „Т.Б." АД е предоставила на Р.С.Д., с ЕГН ********** ***, кредит за текущи нужди в размер на 40 000 лева. Кредитът е предоставен по разплащателната сметка на кредитополучателката открита в „Т.Б." АД, съгласно уговорените в договора условия. Поради неплащане на дължимия кредит в уговорените срокове и размери, както и поради обстоятелството, че друг кредитор насочил изпълнение срещу ипотекирания в полза на „Т.Б." АД имот, банката като кредитор обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 от ГПК.

Сочи, че в законоустановения срок Р.С.Д. подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на основание чл. 422 от ГПК банката предявила иск срещу същата за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. С решение с № 2/08.07.2011 год. на СтОС било признато за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД сумата от 36 094,65 лева, от които главница в размер на 35 735,34 лева и просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31 лева по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г. Решението било обжалвано, като с решение с №1282/19.10.2012г. по т.д. №649/2012г. ПАС потвърдил решение с №2/08.07.2011г. на СтОС.

Ищецът посочва, че решението на ПАС също било обжалвано, в следствие на което ВКС постановил решение с №204 от 08.06.2015г., с което било отменено решение с №1282/19.10.2012г. по т.д №649/2012г. по описа на ПАС в частта му, в която е потвърдено решение с №2/08.07.2011г. по т.д №491/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД главница в размер на 35 735,34 лева по договор за банков кредит № 045-022-005/04.12.2007г.

Вместо него ВКС постановил решение, с което отхвърлил предявения от „Т.Б." АД иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 35 735,34 лева, представляваща главница по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г. С решението си ВКС също така потвърдил решение № 1282/19.10.2012г. по т.д №649/2012г. по описа на ПАС в частта му, която е потвърдено решение №2/08.07.2011 по т.д № 491/2010г. на СтОС за признаване за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31 лева по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г.

В исковата молба се посочва, че със заявление до СтОС от 03.07.2015г., Р. С. Д. е направила искане за снабдяване с обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3, пр.2 от ГПК за възстановяване на суми, събрани въз основа на допуснато по чл. 418 от ГПК незабавно изпълнение срещу нея. С разпореждане от 09.07.2015г. СтОС е разпоредил издаването на изпълнителни листове срещу „Т.Б." АД, за обща сума в размер на 41 676,64 лева, въз основа на които на 16.07.2015г. Р.Д. образувала изпълнително дело при ЧСИ М.Д., с рег. ***, с адрес в гр. С., ул. *****.

Твърди, че по силата на посоченото решение №204 от 08.06.2015г. на ВКС, настъпили и правни последици, с които се възстановило правното и фактическо положение към момента на обявяване на отпуснатия кредит за предсрочно изискуем, което в комбинация с факта, че сключения между „Т.Б." АД и Р.С.Д. Договор за кредит с № 045-022-005/04.12.2007г. все още е валиден и в сила и към настоящия момент, означава че Р.С.Д. има изискуеми и ликвидни задължения към "Т.Б." АД.

Сочи, че към настоящия момент по силата на погасителния план на сключения между банката и Р.С.Д., Договор за кредит с № 045-022-005/04.12.2007г., считано от 20.05.2010г. до 20.08.2015г., Р.С.Д. дължи по кредита 64 месечни погасителни вноски, всяка по 459 лева или общо сума в размер на 29 376 лева.

В исковата молба се посочва, че на 17.07.2015г. Р.С.Д. с договор за цесия е прехвърлила вземането си представляващо дължими парични суми, инкорпорирани в изпълнителни листове издадени по т.д. № 491/2010год. на СтОС на сина си - Р.Д.С. с ЕГН **********, като същият, като цесионер, е придобил вземането без насрещната престация да е описана, детайлизирана и определяема по размер.

Ищецът сочи, че Р.Д.С. с молба от 20.07.2015г. на основание чл. 429, ал.1 от ГПК е направил искане за конституиране по образуваното изпълнително дело. В тази връзка на 07.08.2015г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение, с която бил уведомен, че е осъден да заплати парично задължение в полза на същия, общо с разноските по изпълнението сума в размер на 47 130,24 лева. По настоящем изпълнителното дело е спряно на основание чл. 390, ал. 4 от ГПК.

Посочва, че предвид наличието на насрещни задължения на 05.08.2015г., изпратил едновременно съобщения и до двамата ответници, с което ги уведомил, че прави изявление за прихващане на задължението по издадените изпълнителни листове по смисъла на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите за сума в размер на 29 276,31 лв., представляваща просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31лв. и 63 месечни погасителни вноски по 459лв., равняващи се на сума в размер на 28 917 лева, и че не приема и не признава извършената цесия.

Сочи, че изявлението е получено на 07.08.2015г. и от цедента и от цесионера, но въпреки това и към настоящия момент прихващането /компенсацията на насрещно дължимите суми/ не е извършена.

Предвид изложеното, счита че обстоятелствата, че за цесията не е заплатена цена и родствената връзка между цедента и цесионера - Р.Д.С. се явява син на Р.С.Д. ясно показват нейният симулативен характер, както и факта че е извършена с единствената цел да се получат неоснователно от банката за втори път парични средства, при това след като претендираните средства вече са използвани за погасяване на задължението на Р.С.Д. по договора за кредит.

Счита, че предвид наличието на ликвидни изискуеми задължения на Р.С.Д. към „Т.Б." АД и желанието на ищеца за извършване на прихващане на насрещни изискуеми задължения, прехвърлянето на вземанията посредством цесия е удобен начин за заобикаляне на прихващането, което можело да бъде извършено и по служебен път. Отказът да бъде извършено прихващане и липсата на обратна връзка спрямо ищеца, потвърждавали недобросъвестността на ответниците, както и че е извършена единствено с цел увреждане на „Т.Б." АД.

Счита, че така извършената цесия е относително недействителна спрямо „Т.Б." АД, като излага подробни съображения и това поражда за него правния интерес от предявяване на настоящия иск, с който да се установи, че цесията е недействителна спрямо „Т.Б." АД, тъй като визираният в чл.135 от ЗЗД фактическия състав е изпълнен изцяло.

Моли  съда, да приеме за установено, че извършената на 17.07.2015г. от ответниците цесия, е недействителна по отношение на „Т.Б." АД, както и претендира разноски.

 

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който считат предявения субективно съединен конститутивен  иск, с правно основание чл.135 от ЗЗД за недопустими и по същество неоснователни.

Посочват, че правото на кредитора да обяви за недействителни по реда на чл.135 от ЗЗД спрямо него актове на длъжника възниква при следния фактически състав, включващ три елемента: наличието на вземане на кредитора, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска /аргумент от чл.135, ал.3 от ЗЗД/, извършването на действие, с което се уврежда кредитора, чрез намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника или с което макар да не се обеднява длъжника, се затруднява удовлетворяването на кредитора и в случай, че вземането е възмездно, преобразуващото право по чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД изисква длъжникът и лицето, с което то е договаряло да са знаели за увреждането.

Твърди, че не е налице увреждащо действие на длъжника, тъй като съгласно чл.2 от договор за цесия от 17.07.2015г., сключен между двамата ответници, Р.Д. прехвърля на Р.С., вземанията си материализирани в изпълнителни листове, издадени по т. д. № 491/2010г. на СтОС вместо дължимите му от цедента парични суми за извършени строително-монтажни работи и обзавеждане на апартамент, находят се в гр.Р., ул.„***. Р.Д. е цедирала вземанията си, произтичащи от изпълнителните листове в изпълнение на свои стари задължения, а изпълнението на съществуващ дълг не намалява имуществото на длъжника. Твърди, че изпълнението на стари задължения не намалява имуществото на длъжника, защото плащането е погасяване на пасив, който и преди това е съществувал.

Оспорват като неоснователен довода на ищеца, че “цесията е извършена без насрещната престация на цесионера в договора да е описана, детайлизирана и определяема по размер”, тъй като в чл.2 от договора е посочено само СМР и обзавеждане. Твърди, че в закона няма изискване, установено за валидността на цесията, престацията на цесионера да бъде индивидуализирана по размер, още повече че е допустимо да бъде извършено и безвъзмездно прехвърляне на вземания. Освен това, престацията на цесионера е ясно и точно определена, съобразно вътрешните отношения между цедента и цесионера. Цесионерът Р.С. е живял в жилището на майка си, осъществявал е ремонтни дейности в апартамента и е допринесъл съществено за неговото обзавеждане.

Оспорва твърдението на банката, че е извършила прихващане между дължими й вземания в размер на 29 276,31 лв., представляващи погасителни вноски за 63 месеца в размер на 459 лв., включително просрочена лихва в размер на 359,31 лв., дължима за периода от 20.04.210г. до 20.05.2010г. и вземането на Р.Д. по изпълнителните листове, в общ размер на 41 130,24 лв. Твърди, че Р.Д. има право на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени от образуваното от ищцовата банка изпълнително дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., рег. ***, с район на действие ОС - Стара Загора. Заявява, че банката е образувала и водила принудително изпълнение след като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, без да спази законовите изисквания по чл.60, ал.2 от ЗКИ, обстоятелство което е установено с влязло в сила решение №204/08.06.2015г. по к.т.д. №1175/2013г. на ВКС. Заявява, че поради това, че банката незаконосъобразно е провела изпълнителното дело въз основа на непадежирано вземане, Р.Д. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в загубата на нейното жилище и то на ниска стойност и в необходимостта тя и семейството й да живеят под наем. Претърпяла е и неимуществени вреди от претърпения стрес, притеснения и страдания. Между тези вреди и вземането на банката Р.Д. има право на компенсация, която значително ще редуцира вземането на банката. Оспорва твърдението на ищеца, че “цесията е удобен начин за заобикаляне на прихващането, което може да бъде извършено и по служебен път", както и че вземането му е ликвидно, като посочва съдебна практика.

Оспорва твърдението на ищеца, че цесията представлява симулативна сделка, както и че е „извършена с единствената цел да се получат неоснователно от банката за втори път парични средства, при това след като претендираните средства вече са използвани за погасяване на задължението на Р.С.Д. по договора за кредит", като излага съображения.

С оглед на изложеното, моли съда да не разглежда настоящите искове, тъй като същите се явяват недопустими, поради твърдението на ищеца, че цесията представлява симулативна сделка, а за банката  съществува възможността да се брани само с установителен иск. Ако съда счете, че исковете са допустими, моли да отхвърли същите като неоснователни.Претендира разноски по делото.

 

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, с която прави пояснение към първоначалната искова молба. Оспорва изложения в отговора на исковата молба довод на ответника относно липсата на увреждащо действие на длъжника Р.С.Д., като цитира съдебно практика и като излага подробни съображения в допълнителната искова молба.

Счита, че фактическият състав на чл.135 от ЗЗД е изпълнен изцяло, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

Предвид, че с отговора си на исковата молба ответниците оспорват направеното прихващане, на основание чл.212 от ГПК моли съда да се произнесе и по отношение на следното: да се признае за установено, че „Т.Б." АД, с ЕИК ***, не дължи на ответниците сума в размер на 41 676,64 лева, тъй като задължението на банката е погасено частично до размера на дължимите от Р.С.Д., на банката погасителни вноски по Договор за кредит с № 045-022-005/04.12.2007г., чрез прихващане.

Сочи, че предвид, че ответниците оспорват извършеното прихващане, за него се поражда правният интерес от предявяване на този иск, с който да се установи, че с предявяване на изявлението за прихващане и недължимост, е настъпил и погасителния ефект на прихващането.

Твърди, че към настоящия момент по силата на сключения Договор за кредит с №045-022-005/04.12.2007г., считано от 20.05.2010г. до 20.10.2015г. вкл., Р.С.Д. дължи на банката 66 месечни погасителни вноски, всяка по 459 лв. или общо сума в размер на 30 294 лева. Също така по силата на решение с № 204 от 08.06.2015г. на ВКС, Р.С.Д. е осъдена да заплати на банката сума в размер на 359,31 лева, сума представляваща просрочена лихва за периода 20.04.2010г.-20.05.2010г. Общата сума, която Р.С.Д. дължи на банката към настоящия момент е в размер на 30 653,31лв.

Моли в диспозитива на решението съдът да се произнесете и по отношение на иска, предявен с допълнителната искова молба.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответниците заявяват, че изцяло поддържат депозирания отговор на исковата молба и вземат становище по доводите, релевирани в допълнителната искова молба, като считат, че същите са несъстоятелни и необосновани и излагат подробни съображения.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

По силата на Договор за кредит „Т.С." с № 045-022-005/04.12.2007г. „Т.Б." АД е предоставила на Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, кредит за текущи нужди в размер на 40 000 лева. Кредитът е предоставен по разплащателната сметка на кредитополучателката открита в „Т.Б." АД, съгласно уговорените в договора условия. Поради неплащане на дължимия кредит в уговорените срокове и размери, както и поради обстоятелството, че друг кредитор насочил изпълнение срещу ипотекирания в полза на „Т.Б." АД имот, банката като кредитор обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 от ГПК. В законоустановения срок Р.С.Д. подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на основание чл. 422 от ГПК банката предявила иск срещу същата за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. С решение с № 2/08.07.2011 год. на СтОС било признато за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД сумата от 36 094,65 лева, от които главница в размер на 35 735,34 лева и просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31 лева по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г. Решението било обжалвано, като с решение с №1282/19.10.2012г. по т.д. №649/2012г. ПАС потвърдил решение с №2/08.07.2011г. на СтОС.

С решение с №204 от 08.06.2015г. на ВКС било отменено решение №1282/19.10.2012г. по т.д №649/2012г. по описа на ПАС в частта му, в която е потвърдено решение с №2/08.07.2011г. по т.д №491/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД главница в размер на 35 735,34 лева по договор за банков кредит № 045-022-005/04.12.2007г. и вместо това отхвърлил предявения от „Т.Б." АД иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 35 735,34 лева, представляваща главница по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г. С решението си ВКС също така потвърдил решение № 1282/19.10.2012г. по т.д №649/2012г. по описа на ПАС в частта му, която е потвърдено решение №2/08.07.2011 по т.д № 491/2010г. на СтОС за признаване за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31 лева по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007г.

Със заявление до СтОС от 03.07.2015г., Р. С. Д. е направила искане за снабдяване с обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3, пр.2 от ГПК за възстановяване на суми, събрани въз основа на допуснато по чл. 418 от ГПК незабавно изпълнение срещу нея. С разпореждане от 09.07.2015г. СтОС е разпоредил издаването на изпълнителни листове срещу „Т.Б." АД за обща сума в размер на 41 676,64 лева, въз основа на които на 16.07.2015г. Р.Д. образувала изпълнително дело при ЧСИ М.Д., с рег. ***, с адрес в гр. С., ул. *****.

На 17.07.2015г. Р.С.Д. с договор за цесия е прехвърлила вземането си представляващо дължими парични суми, инкорпорирани в изпълнителни листове издадени по т.д. № 491/2010год. на СтОС на сина си - Р.Д.С. с ЕГН **********, като същият, като цесионер, е придобил вземането.

Ищецът сочи, че Р.Д.С. с молба от 20.07.2015г. на основание чл. 429, ал.1 от ГПК е направил искане за конституиране по образуваното изпълнително дело. В тази връзка на 07.08.2015г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение, с която бил уведомен, че е осъден да заплати парично задължение в полза на същия, общо с разноските по изпълнението сума в размер на 47 130,24 лева. На 05.08.2015 г., изпратил едновременно съобщения и до двамата ответници, с което ги уведомил, че прави изявление за прихващане на задължението по издадените изпълнителни листове по смисъла на чл. 103 от ЗЗД за сума в размер на 29 276,31 лв., представляваща просрочена лихва за периода 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в размер на 359,31лв. и 63 месечни погасителни вноски по 459лв., равняващи се на сума в размер на 28 917 лева, и че не приема и не признава извършената цесия.

Изявлението е получено на 07.08.2015г. и от цедента и от цесионера.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.

В настоящия случай, с решение с № 204/08.06.2015 г. на ВКС е отменено решение № 1282/19.10.2012 г. по т.д. № 649/2012 г. по описа на ПАС в частта му, в която е потвърдено решение с №2/08.07.2011г. по т.д №491/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Р.С.Д., че дължи на „Т.Б." АД главница в размер на 35 735, 34 лева по договор за банков кредит № 045-022-005/04.12.2007г. и вместо това е отхвърлен предявения от “Т.Б.” АД иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 35 735,34 лева, представляваща главница по договор за банков кредит с № 045-022-005/04.12.2007 г. След влизане в сила на съдебното решение по установителния иск по чл.422 ГПК  се ползва със сила на присъдено нещо. Обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване.

Иска по чл.135 ЗЗД е правна форма за защита на кредитора от увреждащи интересите му действия на длъжника. От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба е видно, че  са въведени факти и обстоятелства касаещи правоотношенията, които биха легитимирали ищеца като кредитор. Съществуването на тези правоотношения,  не са предмет на конститутивния иск за отменяване на правните действия по отношение на ищеца, които го увреждат. С оглед установените по делото факти не се доказа ищецът към момента на предявяване на иска да има качеството на кредитор, поради което не притежава активна материално правна легитимация по иска по чл. 135 ЗДЗД, което прави предявения   иск неоснователен.

Ответниците са направили искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но не са представил доказателства за направени такива, поради което същите не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД на  “Т.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район *** ул. *** срещу Р.С.Д. с ЕГН **********,*** и Р.Д.С., с ЕГН **********,*** за   обявяване недействителност по отношение “Т.Б.” АД с ЕИК ***, на договор за продажба на вземане от 17.07.2015г., с който Р.С.Д. е прехвърлила вземането си представляващо дължими парични суми, инкорпорирани в изпълнителни листове, издадени по т.д. № 491/2010год. на СтОС на сина си - Р.Д.С., като  неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПАС.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: