Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                  114

                                              гр.Габрово,  12.05. 2017 г.

                                       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито  заседание на  осемнадесети април  през две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : К. Големанова

                                                                                             Б. Косев мл.с.            

              при секретаря Б.Б., като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.гр.д. 63 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              Образувано е по въззивна жалба на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу решение №339 от 12.10.2016 г. по гр.д. №857/2016 г. на Габровски районен съд.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство свързани с призоваването на страните, с което ответникът е бил лишен от възможността да вземе участие по делото и упражни правото си на защита. Излагат се доводи и за нарушения на материалния закон. Твърди се, че няма въведено законово изискване договорът за потребителски кредит да се сключва само между присъстващи, т.е. да се подпише едновременно от двете страни, в един и същи момент. Процесният договор отговаря на законовите изисквания, включително по чл.10, ал.1 ЗПК. Ищцата е усвоила отпуснатия й кредит и е направила частични плащания по заема, общо в размер на 307лв. Договорът обективира всички реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК и подписите на страните. Изпълнени са условията на чл.15.4  и чл.3.3 от ОУ. Твърди се, че постановеното решение е необосновано., като изводите на съда не се основават на установените по делото факти, нито от мотивите се установява каква фактическа обстановка е приета за установена от съда.

Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно със законните последици.

Ищцата е оспорила въззивната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозираното писмено становище.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи  прие за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,което обуславя нейната допустимост.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо .

За да уважи предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит, първоинстанционният съд е приел, че не е спазено изискването за форма. Изложените за това мотиви са, че съгласно чл.10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.  В случая  договорът не е съставен в окончателен вид, подписан от двете страни по него, едновременно, в два екземпляра, в писмена форма на хартиен или друг траен носител, тъй като ищцата е получила своя екземпляр подипсан и от другата страна 5 дни след като е положила своя подпис  в проекта за договор. Ако договорът е бил двустранно подписан в два екземрляра на 23.04.2014г., необяснимо е защо се е наложило да бъде изпращан по куриер 5 дни след това, а не  е предаден екземпляра на ищцата в още на 23.04.2014 г. Ответната страна не е представила категорични данни и доказателства, че при сключване на процесния ДПК е спазено изцяло изискването за писмена форма на чл.10, ал.1 от ЗПК. 

Наведените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство,довели до лишаването му от упражняване правото на защита в пълен обем, са неоснователни. От данните по делото е видно, че на жалбоподателя като ответник в първоинстанционното производство са били връчени препис от исковата молба с приложенията й и в законния срок той е упражнил правото си на писмен отговор, като е депозирал такъв /л.43 -47 от първоинстанционното дело/,с представени към него писмени доказателства,които са приети по делото съгласно постановеното определение от 01.07.2016 г на ГРС. С него  е изготвен и проекто-доклад, съобщен на страните За насроченото с.з. на 11.10.2016 г. ответникът е бил редовно призован/ видно от приложената призовка на л.80 от първоинстанционното дело/, като от данните по делото  не се установява за това съдебно заседание да се съществували обективни причини да не се яви негов представител.Развилото се производство  по чл.274 ГПК по в.гр.д.№284/2016г. по описа на ГОС не съставлява такава пречка.

               Неоснователно е и наведеното от жалбоподателя възражение, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви. В него първоинстанционният съд изрично е посочил защо приема,че не е спазено изискването за писмена форма  по чл.10 от ЗПК по отношение на процесния договор за потребителски кредит ,с което е обосновал и основателността на предявения иск  за прогласяване нищожността на договора, и именно тези негови изводи са оспорени от жалбоподателя.

                Въззивният съд намира,че основанието,на което се е позовал първоинстанционния съд ,за да приеме  договора за потребителски кредит за нищожен, не е налице,предвид събраните доказателства и изискванията за форма, въведени  в чл.10,ал.1 от ЗПК.

                От представените по делото  писмени доказателства се установява, че на 23.04.2014 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит 5006413641/представен в заверен препис на л.50 от първоинстанцион ното дело/, за сумата от 2100лв., и общо задължение от 8467,68 лв., при 48 вноски, всяка в размер на 176,41 лв., ГПР 157,76 лв.,ГЛП 98,52, лихвен процент на ден 0,27 и дата на погасяване 15 ден от месеца. Договорът е двустранно подписан и никоя от страните по делото не е оспорила неговата автентичност. Ищцата не е оспорила подписа си, положен за „клиент” върху процесния договор и същият като частен диспозитивен документ се ползва с доказателствената сила по чл.180 ГПК. Подписването на договора от лицата,които са го сключили свидетелства за съвпадане на насрещните волеизявления,обективирани в клаузите на договора, като по делото не са прдставени доказателства, които да опровергават този извод. Тъй като договорното правоотношение между страните по процесния договор за потребителски кредит е възникнало преди 23.07.2014 г., то за него е приложим чл.10 и чл.22 от ЗПК в редакцията  преди изменението,обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014 г., което следва от параграф 13 от ПЗР на ЗПК, съгласно който законът в новата му редакция, в сила от 23.07.2014 г., не се прилага за договорите за кредит, сключени преди  датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки. Нормата на чл.22 от ЗПК, в редакциата, обнародвана в ДВ, бр.18 от 2010 г., предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 – да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител и на ищцата е предоставен екземпляр от него /видно от приложената разписка на л.58 от делото/, поради което е спазена въведената  в чл. 10, ал.1 ЗПК/ .в редакцията от 12.05.2010 г./ форма за неговата действителност. Двустраннтото подписване на процесния договор потвърждава неговото сключване, като дали подписите на страните са били положени едновременно или не, не представлява порок на формата на сделката съгласно въведните в чл.10, ал.1 изисквания, които са налице по отношение на процесния договор и т.3 от ОУ, неразделна част от договора при изрично заявеното в  него  в т.VІ, б”Б”, удостоверено с подписа на ищцата. По делото не са представени доказателства, които да дават основание да се приеме, че обективираното в договора волеизявление от старните не отговаря на действително уговорените между тях условия за сключване на договор за потребителски кредит. Параметрите на процесния договор така,както са описани в раздел VІ от него, напълно съвпадат с тези, с които ищцата като клиент предварително е била запозната съгласно съставения и двустранно подписан от страните стандартен европейски формуляр от 22.04.2014 г., като ищцата не е оспорила автентичността на положения от нея подпис върху този документ /приложен на л.48-49 от първоинстанционното дело/.

            По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата, че отпуснатия заем в размер на 2100 лв. е бил усвоен.

            Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не / в случая в отговора на въззивната жалба ищцата се е позовала на някои от хипотезите на чл.143  от ЗЗП./, като служебното начало  следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

             Съгласно чл.22 от ЗПК  освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и  когато не са спазени  изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9. За процесния е непрложим чл.12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на не  овърдрафт. По отношение на него  следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11.

            Процесният договор е сключен след наложената забрана от КЗП със заповед №675/08.08.2013 г., предвид на което констатациите в тази заповед са неотносими към  процесния казус. В случая получаването на преддоговорна информация от ищецата за параметрите на кредита е  установено с представения по делото  стандартен европейски формуляр от 22.04.2014 г. Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски  / л.56-л.57/, връчен  на ищцата,ведно със договора за потребителски кредит на 28.04.2014г.  съгласно удостовереното в  разписката на л.58 от делото.Предвид на това са спазени изискванията на чл.11т.7 и т.11 от ЗПК.

Съгласно чл.11 от ЗПК  задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.По процесния  ГПР е в размер на 157,76%, а ГЛП в размер на 98.52. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК,тъй като те са въведени  след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му  следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.Съгласно установената съдебна практика  "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали  договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могад да бъдат  сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.

В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищцата е предоставена в заем сума от 2 100 лв, при уговорен ГЛП  в размер на 98,52 и ГПР  в размер на 157,75%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен критерии за преценка дали  с  клаузата за уговорената лихва  е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като  максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 98.52 %  надхвърля  значително размерa на законната такава от 10,04%, при определения от БНБ основен лихвен процент  за 2014г. и 10 пункта надбавка , поради което уговорката противоречи на добрите нрави и  е нищожна. Съотнесени тези критерии  и  към клаузата  с уговорения ГПР от 157,76%, също обосновават нейната  нищожност. Посочените клаузи от процесния договор  нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Фактът, че ответникът е отпуснал необезтечен кредит, не му предоставя възможност, при съблюдаване приципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, да определя лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на четири пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит  – при заем от 2100 лв., е договорено  в края на срока на договора ищцата да върне сумата от 8 467,68 лв. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти. Представената от ответника пред въззивната инстанция справка за лихвени проценти по потребителски договори, е за 2011г. и не обосновава изводи, различни от гореизложените, като следва да се има предвид, че преценката за нищожност се прави за всеки конкретен договор, с оглед неговите специфики. В случая тази преценка касае сключения между страните договор за потребителски кредит през 2014 г.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил  сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор  обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в процесния договор,като нищожни не пораждат правно действие, то  договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.

              С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил недействителността на процесния договор на друго основание – поради неспазване изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за форма на сделката, поради което в тази част решението следва да се отмени и договорът се прогласи за нищожен на на осн чл.26,ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК.С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК  решението на ГРС следва да се потвърди в частта за разноските, присъдени за първоинстанционното производство..

            За настоящото производство следва да се присъди на процесуалния представител на ищцата възнаграждение в размер на 377 лв. при условията на чл.38 ЗА и на основание чл.7 от Нардеба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    На основание изложеното ,въззивният съд

 Р Е Ш И :

                ОТМЕНЯ решение №339 от 12.10.2016 г. по гр.д. №857/2016 г. на Габровски районен съд в ЧАСТТА, С КОЯТО поради неспазване на изискването за форма, на основание чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 ЗПК, е обявена недействител ността на договор за потребителски кредит №5006413641, сключен между Р.Й.К.,ЕГН*** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София,  1404,  район  „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

             ПРОГЛАСЯВА за нищожен договорът за потребителски кредит №5006413641,сключен между Р.Й.К., ЕГН**********,*** и „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление: гр. София, 1404, район „Средец" ,ж.к.„Мотописта", бул„България” №49,бл.53Е ,поради противоречие с добрите нрави на осн чл.26,ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК.

          ПОТВЪРЖДАВА решението на Габровски районен съд в частта за присъдените разноски.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София, бул. „България № 49,бл.53Е,вх.В ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф. - САК, адрес ***, an. I, сумата от 377 лв.- възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :