РЕШЕНИЕ

№

гр.Варна, 25 юни 2015 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в публично съдебно заседание проведено на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

СЕКРЕТАР: В.А.

като разгледа докладваното от съдията Василев,

в.гр.дело № 981 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба от адв.П., като процесуален представител на „АДВАНС ТЕРАФОНД – АДСИЦ“, ЕИК 131418187 против Решение № 3693 от 12.07.2014 година, постановено по гр.дело № 4076/2012 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции по чл.45 ЗЗД и чл.73 ЗННД, както и жалба против Решение № 318 от 19.01.2015 година, постановено по същото дело, което е било допусната поправка на ОФГ в предходното решение.

Излага се в жалбата, че решенията на първата съдебна инстанция са неправилни и не почиват нито на адекватно тълкуване на закона, нито на наличните в процеса доказателства.Твърди се, че на база на събраните доказателства извода за виновното поведение на ответниците е несъмнено доказан.Искането е решенията да бъдат отменени, а исковете уважени.Претендират се и  разноски.

Постъпил е писмен отговор от страна на адв.Т. С. – особен представител на въззиваемата Д.Т., и от него е видно, че искането е решението да бъде потвърдено.

Отговор е постъпил и от страна на адв.Ч., която представлява въззиваемия О.Д.Ш..С отговора се настоява решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция дружеството – ищец се представлява от адв.П., която поддържа въззивните жалби и моли да бъдат уважени.С писмени бележки Вх.№ 18 672 от 15.06.2015 година излага подробни аргументи в тази насока.

Въззиваемия О.Д.Ш. моли, чрез адв.Ч. съдът да отхвърли въззивните жалби.

Въззиваемата З.П.А., която се представлява от адв.А. настоява съдът да потвърди решението.

Въззиваемата Д.Ж.Т. моли, чрез адв.С. съдът да потвърди решението.

Третите лица – помагачи в процеса – „ДЗИ Общо застраховане“ и „Дженерали Застраховане“ АД са редовно призовани, но не ангажират присъствие.

За да се произнесе по спора, като съобрази застъпените позиции на страните ВОС, материалите по делото и приложимото право, ВОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото и между страните, а и ВРС е приел, че на базата на Пълномощни с рег.№2804 и 2805 от 30.03.2009 година „Адванс Терафонд АДСИЦ“ е упълномощило лицето Р. Д. И. да представлява същото дружество, да сключва от негово име и за негова сметка договори за покупко -продажба на недвижими имоти по негова преценка, като са му предоставени и права да договоря сам със себе си.

От представените по делото Пълномощни № 7445 и 7446 от 12.08.2009 година, е видно, че Г. К. Г. е упълномощил Р. Д. И. да продаде на когото намери за добре, четири земеделски имоти, реституирани с Решение №2427 от 04.06.1999г. на ПК – Провадия, като е декларирал, че е получил изцяло и в брой уговорената продажна цена.Помощник – нотариус Т. е приела подписите на двамата, като отделно от това тя е удостоверила подписите на упълномощителя и върху представените от него декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД и два броя декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК.

По делото е приложен също така и н.а. по нотариално дело № 654/2009 година на нотариус З.А. и от него е видно, че по молба от Р. Д. И. - пълномощник на Г. К. Г. и Р. И.М., пълномощник на „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, гр.София, е била изповядана сделка за покупко-продажба на четири земеделски имота.Съставен е бил н.а. №101, том ІV, рег.№4290 на 17.08.2009 година.Също тогава  пред нотариус А. са били представени писмени документи, както следва: Решение №2427 от 04.06.1999г., скици, издадени от ОСЗ – Провадия, пълномощни с рег.№№2804 и 2805 от 30.03.2009г., заверено от нотариус с рег.№206 с район на действие РС – София, пълномощни с рег.№№ 7445 и 7446 от 12.08.2009г., заверено от помощник-нотариус на нотариус с рег.№147 с район на действие ВРС, удостоверение за данъчна оценка №№1671, 1663, 1664, 1670 от 23.07.3009г. на община Провадия, декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД.

Видно е от Удостоверение №А4027164 от 06.06.2012г., издадено от община Варна, Дирекция „Информационно и административно обслужване”, че лицето Г. К. Г. с ЕГН  ********** е починал, за което обстоятелство е съставен акт за смърт №7 от 06.05.2009г. на кметството на с.Петров дол, община Провадия.Представено е също Удостоверение № 41 от 19.08.2009 година, издадено от кметството на с.Петров дол, община Провадия и от него става ясно, че Г. К. Г., ЕГН ********** е починал на 05.05.2009 година и е оставил за свой единствен наследник по закон майка си Д. И. Т.

По делото е приложено и Удостоверение с рег.№ 23871 от 06.06.2012 година на ОД на МВР – Варна, сектор „Български документи да самоличност” и от него става ясно, че на Г. К. Г., ЕГН ********** не е била издавана лична карта № 174597043 от 14.02.2008г – т.е. тази, която е послужила за изповядване на сделката.

Наличен е и също н.а.№ 56 от 16.06.2009г., том ІІІ, рег.№3432, нот.д.№417/2009 година от които става ясно, че Д. И. Т. – като наследник на покойния Г. К. Г. е продала на К. Г. Н. и И.К. И. пет свои недвижими имота, находящи се в с.Петров дол, сред които и четирите земеделски имота, предмет на договора за покупко-продажба обективиран в НА №101, том ІV, рег.№4290 на 17.08.2009г., нот.д.№654/2009г. по описа на вписания в регистъра на НК под №333 нотариус З.А. ***.

Пред ВРС са били разпитани Р. И. и К. Г. – първия служител на дружеството – ищец, изповядал сделката, а втората служител в Нотариална кантора „Ш.“.И двамата сочат релевантни за процеса обстоятелства по подлежащите на установяване факти.

При тези данни виждането на ВОС е следното:

По смисъла на чл.73 ал.1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес.От своя страна нормата на чл.40 ал.3 от същия закон сочи, че за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник - нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него. Следователно така обособените законодателни изисквания дават основание да се приеме, че предпоставките за уважаване на исковете ограничават отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и на следващо място отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.Т.е. ищцовото дружество е следвало да представи недвусмислени доказателства за следното: 1.За противоправно поведение от страна на помощник-нотариуса касателно задълженията му по раздел II ЗННД; 2.За настъпила вреда; 3.За вина - презумирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; 4. Причинно следствена връзка между поведението и вредата.

Твърдението в исковата молба е свързано с неизпълнение на задълженията на пом.нотариус Т., изразяващи се в липсата на щателна и задълбочена проверка на представените от страните документи за самоличност.В уточнителната молба на л.38 се обръща внимание, че тя е следвало още тогава да установи, че представения й от лицето, представящо се като Г. К., документ – лична карта е неистински, като сравни данните отразени в документа с физическите белези на лицето.Излага се още, че и при най – малките съмнения пом. Нотариуса е било редно да извърши допълнителна проверка, която да удостовери дали лицето Г. К. е действително и в тази връзка, като не осъществила това тя е допуснала нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗННД.

Изложените факти обаче дават основание на съда да възприеме, подобно на първата съдебна инстанция различна фактическа обстановка – не е било спорно между страните, че по искане на лицето представило се като Г. К. е стартирало изповядването на процесната сделка; от данните по делото е видно, че на база на представените от това лице писмени документи – Решение на поземлената комисия, скици и данъчни оценки, а и документ за самоличност, у свидетеля Р. Д. И. НЕ СА ВЪЗНИКНАЛИ съмнения относно добре подготвената и осъществена измама.Той и пом. Нотариуса не са имали основание да се усъмнят в неистинността на документа за самоличност, още повече, че към него момент не е имало връзка /каквато съществува сега/ между нотариалните кантори и базата данни за лица в служба ГРАО. Самата разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗННД, за която се твърди, че е нарушена от пом.нотариуса гласи, че Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.Доколкото с представеното на л.16 от делото пълномощно лицето представило се като Г. К. Г. е упълномощило В. И. и Р. И. да продават въпросните четири броя имоти и е извършена нотариална заверка на техните подписи, като е указала, че те са били подложени пред нея, съдът приема, че с действията си ответницата Т. не е нарушила това изискване.За да го стори е следвало да възникне у нея или у свидетеля Иванов някакво съмнение относно достоверността на представения документ – лична карта, но няма доказателства това е така.Напротив – извършеното упълномощаване е станало на база на представените от страните пред нея документи и от техния прочит не е било налице основание за същата да се усъмни в тяхната достоверност.

Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК /конкретно чл. 578 и сл. ГПК/ и ЗННД и Устава на Нотариалната камара.Аналогия относно документите, установяващи правото на собственост на упълномощителя за разпореждането с недвижимите имоти при съществуващата нормативна уредба относно Решенията на ОСЗГ не е възможна, доколкото не е налице непълнота в закона. Тъй като лицето Г. К. Г. се е легитимирал като възстановен собственик на земеделски земи с решение на ОСЗГ, нотариусът не е имал основание да приеме противното и на тази база е приел подписите да бъдат положени пред него.Следователно липсва още първата от изисксуемите предпоставки, касаещи ангажирането отговорността на ответниците.Не е налице умисъл – нито небрежност, което да обуслови и причинно – следствената връзка между вината и настъпилата вреда.

Аналогични са съображенията на настоящия съд и по отношение на нотариус З.А. – в конкретния случай е видно от доказателствата по делото, че по Заявление на Г. К. Г., чрез неговия пълномощник Р. Д. И. /вж.л.201/ е започнала процедурата по нотариалното прехвърляне на процесните четири поземлени имота.Били са представени на Нотариус А. всички изискуеми документи – самото Решение № 2427 от 04.06.1999 година, скици, данъчни оценки и Пълномощното от 12.08.2009 година, с което Г. К. е упълномощил Р. Д. И. да продава собствеността му.Самата нотариус А. не е имала основание да се усъмни в истинността на представените документи, така както до този момент съмнение за достоверността им не е имало.Сделката е била изповядана и именно нотариус А. е уведомила свидетеля И. за наличието на друго, предходно прехвърляне на процесните имоти с титуляр Д. И. Т. в полза на К. Г. Н. и И. К. И., съобразно н.а.56/2009 година – вж.л.29 от делото.Прави впечатление от показанията на свидетеля Иванов, че едва тогава у него е възникнало съмнение у достоверността на представените документи и предприетата от пак от него проверка на лица и адреси е показала, че лицето Г. К. Г. е покойник; допълнителните му посещения на место на сочени адреси са показали, че такива не съществуват.

Действително се касае за добре замислена и организирана измама, без обаче определени действия за целта да могат да бъда вменени във вина на ответниците. Слабостта е в подготвителните действия на свидетеля Иванов за реализиране на сделката, неговото предоверяване в представените документи, но също така и отлично създадената заблуда.Именно последните са създали заблуждение у всички участници в процеса, което от своя страна е довело до реализирането им. Не без значение е и обстоятелството, че при контакта си с лицето, представило се като Г. К., свидетеля И. сочи, че у него не са останали съмнения, че той и това на снимковия материал в личната карта, са едно и също лице.

Противоправното действие от страна на помощник- нотариуса или от нотариус А. няма – отсъстват данни или доказателства на база на които осъществената от тях дейност да им се вмени във вина.Били са представени изискуемите документи и на тяхна база, са извършени нотариалните действия.Липсват нарушенията, претендирани от ищцовото дружество и посочени в нормата на чл.25 от ЗННД свързани с опазването правата и интересите на страните, или недопускането на пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

На следващо място, при наличието на редовно от външна страна пълномощно и представени документи, установяващи правата на продавача върху недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба, нотариус А. не е имала основание да откаже изповядване на сделката. В тази връзка следва да се посочи, че в кръга на служебните задължения на нотариуса не влиза проверка в службата по вписвания дали е налице вписана друга сделка, доколкото подобно задължение не е предвидено в особените правила за изповядване на сделки с недвижими имоти, регламентирани в глава петдесет и четвърта, раздел ІІ на ГПК и ЗННД. В този смисъл, съдебният състав приема, че ответницата А. не е извършила неправомерно бездействие в кръга на нотариалната си компетентност.нещо повече – съобразно Определение № 1490 от 22.12.2008 година на ВКС, постановено по гр.дело № 5178/2007 година четвърто отделение, се приема изрично, че в тежест на купувача е да провери кои е вписан като собственик.Нотариуса не притежава такива задължения по реда на чл.586 ГПК /стар чл.482/Отразената в този текст проверка касае задължението на нотариуса да се увери дали ОТ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПРЕД НЕГО документи от праводателя може да се направи извод, че е собственик на имота/имотите, а не да извършва проверка в Службата по вписвания.

Записаната в чл. 586, ал.1 ГПК проверка има предвид нотариуса да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи извод,че е собственик на имота и са спазени особените изисквания на закона.Той може да направи допълнителна проверка или да изиска други документи, само ако представените такива са неясни и създават съмнения.В случая представените от страните документи са били достатъчни да формират у нотариус А. извода, че продавачът е собственик на имота, който е самостоятелен обект и поради това годен да бъде предмет на правната сделка, която страните са поискали да сключат.Ето защо съдът счита,че въззиваемата А. не е била задължена да изиска допълнителни документи или да извършва други проверки.Пред нея страните по сделката са представили изискуемите документи – позитивно Решение, скици, данъчни оценки, пълномощно.Ето защо съдът приема, че тя не е допуснала изложените в исковата молба нарушения, ангажиращи отговорността й.

По отношение на предявените евентуални искове:

От исковата претенция, уточнителните молби и обясненията дадени в съдебно заседание – вж.л.51 по в.гр.дело № 2445/2014 година става ясно, че са били предявени: на първо място главен иск против тримата ответници за солидарно заплащане на търсената сума; както и евентуални искове – първия против нотариус Ш. пом.нотариус Т. за солидарното им осъждане и втори евентуален иск – само против нотариус А. за осъждането й да заплати търсената сума.

Отсъствието на произнасяне по евентуалните искове е дало повод и основание на ВОС да прекрати съдебното производство по в.гр.дело № 2445/2014 година и да да върне делото на ВРС.Със свое Решение № 318 от 19.01.2015 година съдът е изправил по реда на ОФГ основното решение, като е отхвърлил и евентуалните искове.

Настоящата съдебна инстанция приема, че евентуалните искове, така както са били предявени се явяват недопустими и съображенията за това се коренят в отсъствието на правен интерес от тяхното завеждане.При наличието на един главен иск против тримата ответници за солидарното им осъждане да заплатят търсената сума, то се явява лишено от основание предявяването на евентуални такива за същите суми против – първо нотариус Ш. и пом. Нотариус Т. и второ против нотариус А..Това е така, основно и защото главния иск поглъща евентуалните.По тези съображения евентуалните искове се явяват недопустими.

Ако първата съдебна инстанция произнасяйки основното решение, бе формирала диспозитив и по отношение на тях, като прекрати производството в тази му част – то ВОС при наличието на жалба щеше да раздели производството и изчака произнасянето на съдилищата в прекратителната част, след което щеше да се произнесе по главния иск.Т.к. това не е било сторено, в този случай настоящия съд не разполага с друга процесуална възможност освен да обезсили Решение № 318 от 19.01.2015 година, постановено по същото дело, като недопустимо.

Предвид горното, ВОС ,

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3683 от  12.07.2014 година, постановено по гр.дело № 4076/2012 година, по описа на ВРС, деветнадесети състав, поправено с Решение № 318 от 19.01.2015 година, по същото дело, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, с ЕИК: 131418187, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христо Ботев” №57, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. против О.Д.Ш., ЕГН **********, Д.Ж.Т. с ЕГН:**********, и З.П.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.45 във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.73, ал.1 и чл. 40, ал.3 от ЗННД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 17 253.98 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на платена продажна цена, причинени от неправомерни нотариални действия, извършени от втората ответница в качеството й на помощник нотариус на първия ответник по заверка на пълномощни с рег.№№7445 и 7446 от 12.08.2009г., с които Г. К. Г. е оправомощил Р. Д. И. да продаде собствените му четири земеделски имоти, реституирани с Решение №2427 от 04.06.1999г. на ПК – Провадия и от третата ответница по изповядване на сделката за продажба, обективирана в н.а. №101 от 17.08.2009г., том ІV, рег.№4290, нот.д.№654/2009г., сумата от 232.53 лв., представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката и сумата от 17.25 лв., представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия вреди, изразяващи се в платена такса за вписване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.03.2012г. до окончателното им изплащане.

ОБЕЗСИЛВА  Решение № 318 от 19.01.2015 година, постановено по гр.дело № 4076/2014 година, по описа на ВРС и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.дело № 4076/2014 година и по в.гр.дело № 981/2015 година по предявените в условията на евентуалност искове за осъждане на ответницата З.П.А., ЕГН ********** да заплати на „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, с ЕИК: 131418187, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христо Ботев” №57, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. сумите от 17 253,98 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на платена продажна цена, причинени от неправомерни нотариални действия, извършени от втората ответница в качеството й на помощник нотариус на първия ответник по заверка на пълномощни с рег.№7445 и 7446 от 12.08.2009г., с които Г. К. Г. е оправомощил Р. Д. И. да продаде собствените му четири земеделски имоти, реституирани с Решение №2427 от 04.06.1999г. на ПК – Провадия и от третата ответница по изповядване на сделката за продажба, обективирана в НА №101 от 17.08.2009г., том ІV, рег.№4290, нот.д.№654/2009г., сумата от 232,53 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката и сумата от 17,25 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия вреди, изразяващи се в платена такса за вписване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване считано от датата на увреждането – 17.08.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и евентуален от него иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.73, ал.1 и чл. 40, ал.3 от ЗННД за солидарно осъждане на О.Д.Ш., ЕГН ********** и Д.Ж.Т., ЕГН ********** да заплатят на ищеца „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, с ЕИК: 131418187, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христо Ботев” №57, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. сумите от 17 253,98 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на платена продажна цена, причинени от неправомерни нотариални действия, извършени от втората ответница в качеството й на помощник нотариус на първия ответник по заверка на пълномощни с рег.№7445 и 7446 от 12.08.2009г., с които Г. К. Г. е оправомощил Р. Д. И. да продаде собствените му четири земеделски имоти, реституирани с Решение №2427 от 04.06.1999г. на ПК – Провадия и от третата ответница по изповядване на сделката за продажба, обективирана в НА №101 от 17.08.2009г., том ІV, рег.№4290, нот.д.№654/2009г., сумата от 232,53 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката и сумата от 17,25 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия вреди, изразяващи се в платена такса за вписване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване считано от датата на увреждането – 17.08.2009г. до окончателното изплащане на сумите, като недопустими.

ОСЪЖДА „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, ЕИК: 131418187, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. да заплати на О.Д.Ш. ЕГН ********** сумата от 1 100.00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направени в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „Адванс Терафонд” - АДСИЦ, ЕИК: 131418187, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. да заплати на З.П.А. ЕГН ********** сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща направени в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач „ДЗИ –Общо застраховане” АД, с ЕИК:12718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3, представлявано от заедно от главния изпълнителен директор Н. Д. Ч. и изпълнителния директор М. Г. Клеменс Каленс на страната на ответниците О.Д.Ш. и Д.Ж.Т., и при участието на „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” №3 като трето лице - помагач на страната на ответницата З.П.А..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: