гр.
С., 24.09.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV -
Д състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Пепа Тонева
при секретаря С.Б., като
разгледа докладваното от съдия Иванова 13855/2011 г. по описа на СГС,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение от 25.05.2011 г. СРС 38 с - в,
по гр. д. № 4326/2009 г. е прието за установено по предявените от А.П.П. срещу Л.А.И. и
Л.Ц.К., искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, че пълномощно peг. № 5531/20.12.2007 г.
по описа на Нотариус Д.К., с район на действие PC - П., вписан под № 528 в
НК, представено по нотариално дело № 350 от
Решението се оспорва от ответника Л.А.И. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и събраните по
делото доказателства. Неправилно съдът е приел, че пълномощно рег. №
5531/20.12.2007 г. е нищожно поради липса на предписаната от закона форма по
чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. От доказателствата по делото се установява, че
пълномощникът е действал добросъвестно, в съответствие с правата, които са му
делегирани с процесното пълномощно. Нотариусът е удостоверил подписа на лицето
със способите и по правилата на ГПК, поради което сделката не е нищожна и не
противоречи на закона. Упълномощаването е извършено с валидна лична карта на
лицето А.П.П.. Неправилно и необосновано СРС е кредитирал заключенията на СГЕ,
които не са дали категоричен отговор на въпроса дали подписите върху
пълномощното и двата броя декларации са ксерокопия на подписа на А.П.. Техническа
намеса при полагане на подписа не се установява и от допълнителното заключение
на СГЕ от 19.04.2011 г. Неправилно съдът е възприел твърденията на ищеца, че
няма заверени декларации за м.
Въззиваемата страна – ответника Л.Ц.К.,
чрез особеният си представител, не оспорва жалбата, а се присъединява към
становището на въззивника – ответник. Моли да се отмени решението на СРС като
незаконосъобразно постановено.
Въззиваемата страна – ищеца А.Ж.П. (конституиран
с определение на СГС от 27.02.2014 г. на мястото на първоначалния ищец А.П.П., починал
в хода на въззивното производство на 28.09.2013 г., съгласно удостоверение за
наследници № 0155/19.02.2014 г.), чрез представителя си оспорват жалбата.
Поддържат, че решението на СРС е постановено при правилна преценка на събраните
по делото доказателства, в това число СГЕ – зи и в съответствие с материалния и
процесуален закон. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди
изцяло. Не прави възражение по разноските на въззивника.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното :
Според удостоверение № Rя Б-2165/11.03.2009 г. на
СДВР Сектор „Б. д.за
с.”,
след проверка
в масивите на МВР е установено, че А.П. е имал л. к. №
624**5258, издадена на 18.10.2007 г., която е обявена за
открадната с молба от 07.02.2008 г.
На 08.02.2008 г. на А.П. е издадена нова лична карта №
624712576. Ищецът представи копие от тази лична карта №
624712576, издадена на 08.02.2008 г., като твърди, че не
е идентична с тази посочена в оспореното пълномощно и декларации по ДОПК и
ЗННД.
Пред СРС са приети копия от документите представени пред нотариус Г. М., с
район на действие РС – гр. С., при изповядване на сделката замяна на 3/4
ид. ч. от недвижим имот, собственост на първоначалния ищец апартамент №
4 находящ се в гр. С., ж. к. „И.”, бл. **,
ет.
1 по н. акт № 177, том II, peг. № 2162,
н. д. № 350/24.10.2008
г. чрез
пълномощника на ищеца Л.Ц.К., които не са оспорени от страните. Сред тях се
намират заверени от нотариуса с „вярност с оригинала” копие от оспореното
пълномощно нотариално
заверено с рег. № 5531 от
20.12.2007 г. на Нотариус Д.К., с
район на действие PC гр. П. за извършване на разпоредителни
действия с имота от страна на ответника Л.К. (прието в копие на стр. 87 от
делото пред СРС), както и декларация по ДОПК, нот. заверена с рег. № 407/21.01.2008
г. на нотариус Д.К. с район на действие РС - гр. П. (на стр. 89 от делото на
СРС) и декларация рег. № 408/21.01.2008 г. по чл. 25, ал. 6 от ЗННД (стр. 88 от
делото на СРС) на същия нотариус. Нотариусът е удостоверил с подписа си, че
оригиналите на посочените документи, които са предмет на настоящото дело, се
намират по нотариалното дело при него. Тези изводи се подкрепят от
констатациите на допълнителната СГЕ приета пред СРС, както и на тричленната
съдебно – графическа експертиза, приета пред СГС при въззивното обжалване.
Вещите лица са роботили върху оригиналите на документите, подписани от
първоначалния ищец.
В оспореното нотариално заверено пълномощно с рег. №
5531 от 20.12.2007 г. на Нотариус Д.К., с
район на действие PC гр. П. първоначалният ищец А.П. е упълномощил
ответника Л.Ц.К.
да извършва от негово име и за негова сметка разпоредителни сделки със
собствения му
апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж. к. „И.”, бл. **,
ет.
1 – възмезно и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху
имота, замяна, дарение, учредяване вещно право на ползване в полза на трети
лица и кредитни институции и т. н., като го подписва където е необходимо.
В пълномощното, както и в двете оспорени деклрарации по ДОПК е описана
личната карта на А.П. изд. на 18.20.2007 г., обявена по - късно
за изгубена.
Пред СРС към исковата молба и впоследствие, към доказателствата представени
от СО - район Изгрев е представено копие от второ пълномощно от ищеца в
полза на Л.Ц.К..
Съдът констатира, че копията от това пълномощно не са заверявани с вярност
оригинала нито от ищеца, нито от СО – район Изгрев. От проверката на експертите,
както и от данните събрани по делото се установява, че не е открит оригинал на
това пълномощно. Действително на гърба на пълномощното е направено копие на
печата за нотариална заверка под същия номер рег. № 5531 от
20.12.2007 г. на Нотариус Д.К. с район съд
гр. П. (стр. 43 от делото пред СРС). Съдът
констатира, че текстът на пълномощното е различен от първото
посочено по – горе пълномощно с рег. № 5531. С второто пълномощно първоначалния
ищец
е упълномощил Л.Ц.К. единствено да го представлява пред
съответните административни държавни органи при
снабдяване с данъчна оценка, скица и др. документи, свързани с
посочения по – горе недвижим имот - апартамент № 4 находящ се в гр. С.,
ж. к. „И.”, бл. **,
ет.
1.
По отношение на това
пълномощно въззивният съд намира следното : Посоченото пълномощно
не е предмет на настоящото производство, а представянето му съставлява косвено
доказателство във връзка с оспорването на първото пълномощно рег. №
5531 от 20.12.2007 г. Следователно изследването на въпроса дали второто
пълномощно е подписано от първоначалния ищец или не е без правно значение за
изводите на съда по основните искове. Само за пълнота следва да се отбележи, че
от заключенията на тричленната съдебно - графическа експертиза, приета пред
СГС, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна, се установява, че както ръкописният текст на имената „А.П.П.”
така и подписа на това второ пълномощно, представено пред СО – район „Изгрев”
се явяват копия на изписаните имена и подпис от разписката, проверявана от
вещите лица, които са пренесени върху пълномощното с помощта на сканираща и
копирна техника.
Във връзка с направените оспорвания пред СРС е прието писмо от нотариус Д.К., №
528 на КЧСИ, с район на действие е посочила, че в нейните регистри за
По повод оспорването на подписа на първоначалния ищец пред СРС са приети
основно и допълнително заключение. Съдът не кредитира изцяло тези заключения на
първо място тъй като основното заключение е работило по копията на оспорените
документи и вещото лице не е дало категоричен отговор на въпроса дали подписите
и ръкописните текстове са положени от първоначалния ищец. На следващо място,
допълнителното заключение на същото вещо лице е отговорило на въпроси, които са
неотносими към предмета на спора. От допълнителното заключение въззивният съд
кредитира единствено констатациите на вещото лице, че оригиналите на част от
оспорените документи се намират в нотариално дело № 350/2008 г. при нотариус М.
с район РС - гр. С..
Доколкото пред СРС не са събрани безспорни доказателства за авторството на
оспорените документи, пред СГС е допусната тричленна съделно – графичаска
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът намира за компетентно
изготвена. Съгласно категоричното становище на трите вещи лица по тази
експертиза ръкописният текст на имената „А.П.П.” в пълномощното рег. №
5531 от 20.12.2007 г. на Нотариус Д.К. с район съд
гр. П. е написан и подписа на
„упълномощител” е положен от лицето А.П.. Същият извод вещите лица са направили
и за декларациите рег. № 407/21.01.2008 г. и рег. № 408/21.01.2008 г. за
текстовете, в които са изписани имената на А.П. и е положен подписа на същия.
Единствено по отношение на второто пълномощно, което беше обсъдено по – горе
(за представителство пред административните органи), вещите лица са направили
констатация, че имената и подписа на лицето са копирани и пренесени върху
пълномощното. В заключението вещите лица са изследвали подробно общите и частни
идентификационни признаци на почерка на лицето, които са послужили да направят
категоричен извод, че както текста, така и подписите са положени от
първоначалния ищец. Според тях лицето има широка вариантност на полагане на
подписите и графическото изразяване на отделните елементи на подписа си през
различно време. Използван е съкратен и разширен вариант, като експертите са
онагледили всички възможни варинти и са отразили всеки от съвпадащите признаци.
В случая, според експертите, са налице по – малко на брой, но много категорични
частни признаци, които са характерни само за това лице.
При така установените по
делото факти, въззивният съд намира следното от правна страна :
В рамките на
проверката по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е обвързан от доводите
по жалбата.
Предявени са искове за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на упълномощителна сделка
– в нотариално заверено пълномощно рег. № 5531 от
20.12.2007 г. на Нотариус Д.К. с район съд
гр. П., в което А.П. е
упълномощил ответника Л.К. да извършва разпоредителни действия с имота на
упълномощителя апартамент № 4, в ж. к. И., бл. **, ет. 1 - поради липса на
съгласие - на воля за упълномощаването, липса на предписаната от закона фарма и
противоречие със закона.
По втората група искове, по които се е произнесъл СРС, за установяване, че декларациите,
описани в решението, са неистински документи, а именно : 1. декларация,
попълнена на машина с дата 20.12.2007 год. на нотариус Д.К. с peг. № 5533/2007
год., изпратена до Агенция по вписване – Служба по
вписванията в град С. с писмо от Служба по вписванията на град С. за вписване
на сделката за замяна на нотариус Г. М. и 2. декларация по
чл. 264 ДОПК с дата 21.01.2008 год. с peг. № 407 на
нотариус Д.К. – нотариус в град П., която се намира с изпратената до съда
преписка по нотариалното дело за замяна на нотариус Г. М. и 3. декларация по
ЗННД, която се намира в приложеното по делото нотариално дело с дата от
21.01.2008 год. и с peг. № 408 на същата
нотариуска – Д.К. от град П., настоящият състав намира, че такива
самостоятелни искове не са били заявявани нито в исковата молба, нито в първата
молба уточнение на ищеца от 25.05.2009 г. пред СРС.
Едва с определението си от 29.05.2009 г., с което е разделил делото СРС, 38
с - в е въвел в предмета на спора искове, че „декларациите по ДОПК” са
документи с невярно съдържание, като е дал усказания на ищеца да
индивидуализира декларациите по ДОПК с № и дата, като посочи кое лице е техен
автор и кой ги е подписал. В изпълнение на тези „указания” на съда, ищецът е
депозирал втора уточнителна молба
22.06.2009 г., в която е посочил всички цитирани по - горе декларации, в
това число и тази по ЗННД рег. № 408/21.01.2008 г., за която не са му давани
указания. Такова въвеждане на нов предмет на спора не може да се направи с
уточнителна молба или по реда на чл. 214 ГПК, много след завеждане на исковата
молба, в която не фигурира искане до съда за прогласяване нищожност на
декларациите по ДОПК или по ЗННД или иска за установяване, че са неистински
документи. Действително в обстоятелствената част на исковата молба
първоначалният ищец сочи, че при изповядване на сделката по замяната са
представени декларации за 2007 г., а сделката по замяната е изповядана през
2008 г. и че подписа на тези декларации не е негов. Тези факти са изложени във
връзка с искането за прогласяване нищожност на сделката по замяната, което
искане е изпратено за разглеждане от СГС, след разделяне на производството с
цитираното определение на СРС от 29.05.2009 г. Въззивният съд констатира, че в
петутима на исковата молба не е заявявано искане за обявяването на декларациите
за документи с невярно съдържание или за прогласяване на тяхната нищожност. Произнасяйки
се по такива искове СРС се е произнесъл недопустимо – свръхпетитум. В хода на
производството не е откривано и производство по оспорване на тези документи по
чл. 193 ГПК. Доколкото решението се оспорва изцяло и въззивният съд следи за
изцяло за допустимостта му, в тази част и без да са наведени доводи от
жалбоподателя, решението следва да се обезсили, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК,
като недопустимо постановено.
По исковете касаещи
нищожността на нотариално завереното пълномощно поради липса на валидно
волеизявление от упълномощителя към втория ответник – Л.К..
Исковете
с
правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД са установителни
по своя характер. С тях се цели да се установи
по съдебен ред, че определен договор (сделка) страда от
порок, обосноваващ неговата нищожност. Уважаването на иска с правно основание
чл. 26, ал. 2 от ГПК предполага представянето
на доказателства, с които по пътя на главното и пълно
доказване от ищеца, да се установят пороци на сделката, които да
водят до нейната нищожност. Съгласно чл. 44 от ЗЗД, правилата относно
договорите намират съответно приложение и към едностранните волеизявления, в
случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права
и задължения.
Липсата
на съгласие (воля) за сключване на сделката
изисква
манифестиране на воля, която се различава от действителната
воля на упълномощителя. Във всички случаи, за да
намери приложение това основание за нищожност, липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се
прилагат правилата за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД.
Настоящият състав, при преценка на събраните по делото доказателства, приема,
че по делото не са ангажирани безспорни доказателства, от които да се установи,
че пълномощното не е подписано от упълномощителя или че липсва валидно изразена
воля за подписването му от първоначалния ищец. Напротив – установява се, че
волеизявлението на упълномощителя А.П., което съставлява едностранна сделка,
обективирано в представения по делото нотариално заверен документ, е подписано
от него.
В хода на производството не е проведено опровергаване на авторството на
документа. Не
се установява
твърдението на ищеца, че към момента на подписване на
пълномощното е липсвала вътрешна формирана воля у
упълномощителя за овластяване на представителя с посочените правомощия, както и
твърдяното нежелание на правните последици на представителното правоотношение,
което да е доведено до знанието на упълномощения и да е изразено външно.
Следователно, в пълномощното валидно е изразена воля за овластяване
на представителя Л.К. да извършва всякакви разпоредителни
сделки с притежаваните от упълномощителя 3/4 идеални части от апартамент
№ 4 находящ се в гр. С., ж. к. „И.”, бл. **,
ет.
1.
Мотивита на първоначалния ищец да направи такова волеизявление не са предмет на
контрол в настоящото производство.
Твърденията, че ищецът не е направил на 20.12.2007
г.
волеизявление за овластяване на ответника Л.К. с посочените в
пълномощното действия са останали недоказани.
Установява се, че упълномощителят е положил
подписа на 20.12.2007 г. пред нотариус Д.К.,
като имената на пълномощното написани собственоръчно са изписани от него. Този
извод може да се направи от съвкупната преценка на доказателствата представени
от нотариус К., в това число - копие от Общия регистър на актовете за
Поради изложеното, настоящият състав намира, че иска за нищожност на пълномощното по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие (воля) за
подписването му е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за нищожност поради
липса на предвиданата от закона форма на пълномощното.
Оспореното
пълномощно следва да е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя,
когато се касае за разпореждане с недвижим имот, арг. от чл. 37
от ЗЗД, както е приел и СРС. Това
е форма за
действителност на пълномощното. При
заверка на подписа на лицето върху пълномощното нотариусът е длъжен да
удостовери подписа със способите и по правилата на ГПК. Както
се посочи и по – горе, от приетите по делото доказателства не може да се
направи извод, че не е спазена формата на пълномощното. Съгласно чл. 486, ал. 1
и 2 ГПК (отм.), приложими в случая, удостоверяването на подписа на частен
документ, какъвно е пълномощното, се извършва с надпис върху документа. За
извършеното удостоверяване се прави бележка в специален регистър на тези
удостоверявания. При удостоверяването на подписа на частен документ, съгласно
чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.), лицата, чиито подпис се удостоверява, следва да се
яват лично пред нотариуса и да подпишат документа пред него или да потвърдят
вече положените подписи. В случаите, когато документа ще се ползва за
учредяване или промяна на права следва да се изпише пред нотаруиса и пълното име
на лицето. Съгласно чл. 474, ал. 4 и 5 ГПК (отм.), които намират приложение в
тези случаи, нотариусът проверява в момента на удостоверяването самоличността и
дееспособността на явилите се лица чрез представяне на документ за самоличност.
По делото не е установено упълномощителят А.
П. да не се е явил пред нотариуса лично или да е била опорочена
процедурата по полагането на подписа и името му под процесното пълномощно.
Напротив - установява се, че е положен печат на нотариуса върху оригиналното
пълномощно, като същото е изведено с рег. № 5531 от
20.12.2007 г. на нотариус Д.К. с район съд
гр. П. и вписано в общия регистър
на актовете му. В него е описано и съдържанието на пълномощното, а именно, че А.П.
е упълномощил ответника Л.К. да извършва разпоредителни действия с имота на
упълномощителя - апартамент № 4, в ж. к. „И.”, бл. **, ет. 1.
От обсъдените доказателства не се подкрепят изводите на СРС, че нотариусът
е удостоверил подпис на лице, различно от А.П., нито се установява, че
последният не се явил лично, за да положи подписа си. Предвид изложеното този
иск за нищожност на пълномощното на това основание е недоказан и от там –
неоснователен.
По иска за нищожност поради
противоречие със закона - чл. 37 от ЗЗД и чл. 474, ал. 4 от ГПК (1952 г., отм) следва да се има предвид вече
изложеното по отношение на спазване на формата на нотариалното удостоверяване.
Първоначалният ищец счита, че едностранната упълномощителна сделка -
пълномощно с peг. № 5531/20.12.2007 г. е нищожна
поради недействителност на нотариалното удостоверяване на подписа на
упълномощителя върху пълномощното от 20.12.2007 г. за
разпореждане с процесния имот, като твръди, че никога не се е
явявал пред нотариус Д.К.. Пълномощното е подписано от друго лице и
подписа на
ищеца е подправен. При т. нар. заверка на подписа не
са спазени изискванията за лично присъствие пред нотариуса и за задължителната
проверка на самоличността на участващото лице.
Съдът намира, че по изложените до момента съображения относно заверката и
извеждането на оспореното пълномощно от нотариус К. и този иск не е доказан и
от там е неоснователен.
Доколкото изводите на СГС не съвпъдат с тези на СРС решението в частите, в
които са уважени исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва да се отмени и исковете –
да се отхвърлят. В частта, в която съдът е приел за установено, че декларация, попълнена на машина с дата
20.12.2007 год. на нотариус Д.К. с peг. № 5533/2007
год., изпратена до Агенция по вписване – Служба по
вписванията в град С. с писмо от Служба по вписванията на град С. за вписване на
сделката за замяна на нотариус Г. М., декларация по чл. 264
ДОПК с дата 21.01.2008 год. с per. № 407 на нотариус
Д.К. – нотариус в град П., която се намира с изпратената до съда преписка по
нотариалното дело за замяна на нотариус Г. М. и декларация по ЗННД, която се
намира в приложеното по делото нотариално дело с дата от 21.01.2008 год. и с peг. № 408 на
същата нотариуска – Д.К. от град П., са неистински документи –
не са подписани от А.П.П., както се посочи и по – горе, решението следва да се обезсили,
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум.
По разноските : С оглед изхода на спора
– тъй като жалбата ще бъде уважена, право
на разноски има въззивника – ответник Л.И.. Съгласно представените по делото
доказателства за направени разноски, както и списъка на разноските по чл. 80
ГПК, съдът намира, че в негова полза следва да се присъдят разноски в размер от
4 254 лв., в това число – 154 лв. държавна такса, 600 лв. за вещи лица и
3 500 лв. аднокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Представителите на другите страни, не са направили възражения по размера на
разноските, в последното по делото съдебно заседание, по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК и не е на лице основание за промяна на разноските, претендирани от
въззвника. Останалите разноски за въззивното производство остават в тежест на
ищеца, както са направени.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА,
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение от 25.05.2011
г. СРС 38 с
- в,
по гр. д. № 4326/2009 г., в частта , в която е прието за установено на
основание чл. 124 от ГПК, че декларация
по чл. 264 от ДОПК от 20.12.2007 г. на нотарис Д.К.
с район на действие PC гр. П., нотариално заверена
с рег. № 5533 от 20.12.2007 г., декларация по
264 от ДОПК от 21.01.2008 г. нотариално
заверена рег. № 407 по описа на
Нотариус Д.К., с район на действие PC гр. П. и
декларация по ЗННД нотариално заверена с peг. №
408 от 21.01.2008 г.
на Нотариус Д.К. с район на действие PC гр. П., са
неистински документи, понеже не са подписани от А.П.П..
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2011
г. СРС 38 с
- в,
по гр. д. № 4326/2009 г., в частта, в която е прието за установено, по
предявените от А.П.П. срещу Л.А.И. и Л.Ц.К., искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл.
2 от ЗЗД, че пълномощно peг. №
5531/20.12.2007 г. по описа на Нотариус Д.К., с район на действие PC -
П., вписан под № 528 в НК, представено по нотариално дело № 350 от
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от А.П.П., починал в хода на въззивното производство на 28.09.2013 г.,
съгласно удостоверение за наследници № 0155/19.02.2014 г. и заменен в хода на процеса от
наследника си по закон А.Ж.П., конституиран с определение на СГС от 27.02.2014 г., ЕГН **********,
с адрес : гр. С., ж. к. „С.”, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ** срещу Л.А.И., ЕГН **********,
с адрес:***, ж. к. „Б.”, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. **,
а със съдебен адрес : гр. С., ул. П. № *,
ет. *, адв. Т. М. и Л.Ц.К., ЕГН **********, с адрес на особения си представител : гр. С.,
бул. В. № *, вх. *,
ет. *, офис 337- адв. С.С. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, че
пълномощно peг. № 5531/20.12.2007 г. по описа на Нотариус Д.К., с район на
действие PC - П., вписан под № 528 в НК, представено по нотариално дело № 350
от
ОСЪЖДА А.Ж.П. (конституиран на мястото
на първоначалния ищец А.П.П., с определение на СГС от 27.02.2014 г.), ЕГН **********,
с адрес : гр. С., ж. к. „С.”, 35 *, вх. *, ет. *,
ап. ** да заплати на Л.А.И., ЕГН **********, с адрес:***, ж.
к. „Б.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, а със съдебен адрес : гр. С., ул. П* № *,
ет. *, адв. Т. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивното
производство в общ размер от 4 254 лв., в това число – 154 лв.
държавна такса, 600 лв. за вещи лица и 3 500 лв. аднокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването на
съобщенията от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.