Р Е Ш Е Н И Е

3765

гр. Бургас, 23.12.2019г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                             49 – ти граждански състав

на двадесет и втори октомври                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

             при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6371 по описа за 2018година, за да се произнесе, взе предвид следното:

              Делото е образувано по искова молба на Д.Й.Д., с адрес *** и настоящ адрес:*** чрез адв. Д.Ф.,***, със съдебен адрес *** против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7. В исковата молба се сочи, че между страните на 14.12.2017г. е бил сключен договор за паричен заем № 159217, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемната сума от 600.00лева. Между страните , според договора , били уговорени и годишен лихвен процент по заема в размер на 40.08% и годишен процент на разходите в размер на 48.24%. Ищцата и ответника също така договорили, че заемната сума ще бъде върната за срок от 11месеца, като през първите три месеца вноската следвало да бъде по 20.04 лева на месец, а в следващите – 86.70лева на месец. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора заемателят следвало да осигури на кредитодателя обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това условия следвало да заплати сумата от 742.28лева неустойка. Последната била уговорена да се престира разсрочено в месечните погасителни вноски – 115.96лева в първите три месеца, а след това по 49.30лева. Уговорена била и неустойка в размер на 20% от главницата, договорената лихва, обезщетението за забава и дължимата неустойка при забава на повече от две погасителни вноски, без да било нужно уведомление до заемателя. Не се отрича, че Д. е усвоила заемната сума изцяло. Въпреки това се излагат съображения за това, че договорът за кредит е нищожен и не се дължат плащанията за лихва и неустойка. Алтернативно на това се иска , ако се счете, че договорът не е изцяло нищожен, да се прогласи нищожността на чл. 6 във вр. чл. 8 и на чл. 7 , ал. 4 от договора. В исковата молба са изложени конкретни съображения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Посочена е съдебна практика. Представени са доказателства, направени са доказателствени искания.  Претендират се разноски.

            В срока за отговор ответникът депозира писмено становище. Процесуалният представител на дружеството счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Изложени са подробни съображения касаещи отделните оспорени части на договора, както и валидността му изцяло. Ответникът също сочи, че между страните е налице валидно съглашение, с което на ищцата е дадена в заем сумата от 600.00лева. Същата не е била върната от страна на Д.. Според представителя на ответника не били спорни обстоятелствата по уговореното обезпечение, размера на ГЛП и ГПР, че Д. не е представила уговореното обезпечение , както и че договорът е сключен в необходимата форма, шрифт и е подписан от страните. Претендира се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски. Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

            В хода на съдебните заседание ищцата не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв. Ф..

            За ответника, редовно призован ,  в съдебно заседание се явява юриск. Иванов.

            По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Страните не спорят, че на 14.12.2017г. между Д.Й.Д. и „Сити Кеш” ООД е бил сключен Договор за паричен заем № 159217 към искане № 131786. Видно от представеното по делото копие на договора ответникът е дал в заем сумата от 600.00лева. Между Д. и дружството било уговрено, че същата ще бъде върната на 11 месечни погасително вноски- първите три по 20.04лева, а следващите осем по 86,70лева. Посочено е, че общата сума за изплащане от страна на Д. ще бъде 753.72лева – чл. 3, ал. 12. Записано е също така, че уговореният фискиран ГЛП е в размер на 40.08% , а ГПР – 48.24%. Ищцата не спори, че е получила посочената в договора сума в размер на 600.00лева. В чл. 6 на договора е посочено, че ищцата ще предостави обезпечение по един от посочените начини : банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем. Ответникът е предоставил посочените ОУ по договора за заем. Видно от завереното от страна на дружеството копие на ОУ, Д. е получила същите, като съставените ОУ в писмен вид, четливи, на шрифт , който позволява ясното им възприемане. В чл. 9, ал. 2 от ОУ изрично е посочено, че „Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения:  1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход или предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.” В чл. 8 на договора е посочено, че ако заемателят на представи исканото от дружеството обезпечение тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ , заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 742.28лева , с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за заем. По отношение на неизпълнението на задължението в чл. 7, ал. 4 на Договора е записано, че всички начислени задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две месечни погасителни вноски , без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично, както и че заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата сума по настоящата алинея.

            В заключението си вещото лице е посочило, че ГПР е изчислен съобразно формулата , определена по силата на Приложение № 1 от ЗПК , който в случая е в размер на 48.2%. Посочено е, че в ГПР е включен като разход на заемодателя единствено договорения лихвен процент в размер на 40.08%. Договореният между страните лихвен процент е пресметнат и е три пъти по – голям от годишната законна лихва, което като стойност се отнася и за месечната законна лихва. Посочено е , че оскъпяването кредита с разходите за лихва и уговорената в чл. 6 във вр. чл. 8 от Договора неустойка е 149.33% , а без лихвата – 123,71%. По въпросите на ответника е установено, че към датата на депозиране на исковата молба Д. е имала неизплатено задължение , на основание договора, в размер на 600.00лева главница, 93,63лева договорна лихва, 393.40лева неустойка за неизпълнение на задължението, 33.22лева обещетение за забава  и неустойка по чл. 14 от ОУ в размер на 217.400лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.  

            При така изложената фактология, може да се заключи следното.

            Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1  от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД във вр. 22 и чл. 11 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП.  

    Настоящият състав счита исковата молба за основателна по първия предявен иск, а именно за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 159217 към искане № 131786 , сключен между Д.Й.Д., с адрес *** и настоящ адрес:*** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 на 14.12.2017г. Съображенията на съда са следните. На първо място ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на Д. като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Независимо от подробно изложените съображения от страна на ищеца и ответника, съдът е длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др. В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Настоящият състав счита, че посочените ГЛП и ГПР са немотиврано високи в посочените размери – съответно 40.08% и 48.24%. Върховният касационен съд в своята практика последователно приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва. Налице е практика на ВКС, обективирана Решение № 378/18.5.2006г. по гр.д. № 315/2005г., Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. и Решение № 1270/9.1.2009 г. по гр. д. № 5093/2007г. - всички на II г. о., според която уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три пъти размера на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Предвид на това, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на предвидената в чл. 8 от Договора неустойка същата следва да се счита за нищожна по следните съображения. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената с настоящия договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл. 6 на Договора във вр. чл. 9, ал. 2 , т. 1 и т. 4 на ОУ. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по – дълъг срок, както се претендира, че можела да поиска Д.. На първо място се иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение условия при вида и размера на заема предоставен от Д.. Ако същата е в състояние да уговори обезпечени от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискала кредитиране от банката, а от това търговско дружество. Условията поставени пред поръчителите физически лица са също непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неусйтойката. Самият кредитор , според настоящия състав, ясно е показал , че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още в погасителния план е заложил и месечните суми , които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката по чл. 8 от Договора. В случая неустойката не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Сходни са съображенията на съда и по отношение на неустойката по чл. 7, ал. 4 от Договора. Водим от така изложеното , настоящият състав намира сключения договор за недействителен по смисъла на чл. 22 във вр. чл. 19, ал. 4 вр.  чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 23 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съгласно чл. 23 от ЗПК , когато договорът е обявен за недействителен се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и други разходи по кредита.     

     С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищцовата страна. Ищецът доказва извършени разноски в размер на 59,84лева за заплатената държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 334.72лева за процесуално представителство, което е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за присъждане на по – голямо възнаграждение – сумата от 700.00лева е неоснователно и немотивирано. Следва ищцата, на осн. чл. 77 от ГПК,  да се осъди да заплати сумата от 115.00лева за определеното възнаграждение на вещото лице, което не е внесено в срок след с.з. по приетата съдебно – счетоводна експертиза.

    Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

    ОБЯВЯВА за недействителен Договор за паричен заем № 159217 към искане № 131786, сключен на 14.12.2017г. между Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** и настоящ адрес:*** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, на осн. чл. 22 във вр. чл. 19, ал. 4 вр.  чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 23 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

    ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** и настоящ адрес:***, съдебни разноски в размер на 59,84лева/петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ за заплатената държавна такса и 334.72лева/ триста тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение.

   ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** и настоящ адрес:***, на осн. чл. 77 от ГПК, да заплати сумата от 115.00лева/ сто и петнадесет лева/ по сметка на РС гр. Бургас, дължима за присъденото възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

                                                                      

                                                                                              Съдия: п/ не се чете/

Вярно с оригинала! МД