Р Е Ш Е Н И Е №141

 

гр. ВРАЦА, 03.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   27.05.2020 г.    в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от М. Аджемова              

    в. гр.       дело N`117   по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3552/10.10.19 г. на Т.С.С. ***, представлявана от адв. Д.Ф. от САК, срещу решение на районен съд гр. Оряхово, № 90/20.09.19 г. постановено по гр. дело № 826/18 г. по описа на същия съд, в частта, с която районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивника С. главен иск за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № 308554222 от 22.11.17 г. сключен между въззивника и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД, със седалище и адрес на управление гр. София.

В жалбата подробно се мотивират оплаквания, че в атакуваната част решението на първостепенния съд е постановено в нарушение нормите на ЗПК и практиката на съдилищата в страната, който конкретно се цитира от въззивника С.. Същата моли за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, с уважаване исковата претенция по предявения главен иск. Претендира се присъждане на съдебни разноски за оказана безплатна правна помощ при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът "Изи Асет Менджъмнт", със седалище гр. София и ЕИК 1311576434, чрез адв. Т.Х., представя отговор, с който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде допусната специализирана счетоводна експертиза, с конкретно поставени задачи, която има за цел да обори оплакванията изложени във въззивната жалба. Претендират се съдебни разноски.

С вх. № 4113/22.11.19 г. по делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от "Изи Асет Менджъмнт", със седалище гр. София и ЕИК 1311576434 насочена срещу частта от посоченото по-горе решение на районен съд гр. Оряхово, с който е УВАЖЕН обективно съединения от ищцата Т.С. с главния иск, при условия за евентуалност, иск за обявяване нищожност на чл. 4 от сключения между страните процесен договор за паричен заем от 22.11.17 г., като противоречащ на добрите нрави. Дружеството намира, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като противоречи на материалния закон, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Районен съд погрешно тълкувал изричните законови разпоредби на ЗЗД и ЗПК, поради което стигнал до неправилен извод за нищожност на клаузата в чл. 4 от процесния договор за паричен заем. Според въззивника, решението е и немотивирано, тъй като съдът не обсъдил доводите на ответната страна, а от установените по делото факти не се следвали направените от съда констатации.

Дружеството моли за отмяна, в обжалваната част, решението на районен съд и отхвърляне от въззивната инстанция на обективно съединения от ищцата, наред с главания, в съотношение на евентуалност. Претендира съдебни разноски.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилите въззивни жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни в производството и имащи за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд постановено по предявния главен иск е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира за ОСНОВАТЕЛНА  въззивната жалба на Т.С.С. срещу решението на районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за паричен заем № 3085542/22.11.17 г., при следните съображения:

Развилото се пред районен съд гр. Оряхово производство е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Д.Ф., срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД със седалище гр. София и ЕИК 131576434, с която ищцата е предявила главен иск за прогласяване нищожност на договор за паричен заем /кредит/ № 3085542/22.11.17 г., поради подробно мотивирани в исковата молба нарушение на ЗЗД - / чл. 26 нарушение на добрите нрави/, ЗПК - /недействителност по формата на нищожност, на осн. чл.22 поради неспазване изискванията  по чл. 11/ и ЗЗП - /клаузите са договорени във вреда на потребителя и във нарушение на чл. 143/  който иск е обективно съединен в съотношение на евентуалност с иск за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4 от договора за заем, като установена в разрез със добрите нрави и накърняваща договорното равноправие между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е представило отговор, в който оспорва предявените искове, като излага подробни правни съображения, за това, че при сключване на атакувания договор за заем са спазени всички законови изисквания по цитираните от ищцата закони и становището за нарушаването им е неправилно.

След като се запозна със становищата на страните и данните по делото, както и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, окръжен съд намира за установено:

По делото е приет като доказателство договор за паричен заем № 3085542 от 22.11.17 г., от съдържанието на който се установява, че е сключен между страните по спора, за сумата 3 000 лв., като заемателят Т.С. се задължава да върне за срок от 48 седмици /12 месеца/; на 24 вноски; с размер на двуседмичната погасителна вноска 147.11 лв.; посочени са в последователност датите на плащане на всяка от погасителните вноски - 08.12.17 г., 22.12.17 г., 05..01.18 г., 19.01.18 г., 02.02.18 г., 16.02.18 г. и т. н. до последната вноска на 26.10.18 г. Видно от договора е и това, че страните са договорили общ размер на всички плащания 3 530 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35%, лихвен процент на ден 0.10% и годишен процент на разходите по заема 41.12%.

В чл. 4 от договора за заем, заемателят С. се задължава в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. - две физически лица поръчители с тр. възнаграждение от 1 000 лв., при безсрочен тр. договор, лицето да не е заемател или поръчител по друг паричен договор с ответника "Изи Асет Менджмънт", да няма неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната история на лицето да е със статус не по-лош от 401 "редовен" или 2. - банкова гаранция с бенефициер заемодателя, със срок на валидност  30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. При непредставяне на едно от посочените обезпечения в срок, заемателя С. дължи на дружеството заемодател неустойка в размер на 2 526 лв., която следва да се заплати разсрочено от заемателя, заедно с всяка погасителна вноска, като към нея се добави сумата 105.25 лв.

По делото е изслушана счетоводна експертиза, която установява, че стойността на договорната лихва за периода на договора е в размер на  530.64 лв., а законната лихва за същия период от 155.71 лв. Вещото лице е посочило, че оскъпяването да заема, ако се съобрази размера на договорната лихва и размера на неустойката отнесени към размера на месечната сума за главницата, за периода на действие на договора, е със 101.89%. В съдебно заседание проведено пред районен съд, вещото лице е посочило, че заемателят следва да върне общо сумата 6 056.54 лв., която включва главницата от 3 000 лв., договорната /възнаградителна/ лихва от 530.64 лв. и неустойка по чл. 4 от договора в размер на 2 526 лв.

При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд намира следното:

В настоящия казус, представеният писмен договор за заем /кредит/ № 3085542/22.11.17 г. не се оспорва по автентичност от процесуалния представител на ответника. Окръжен съд намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за недействителност на договора поради противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищца -  физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, според окръжен се налага извод, че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, окръжен съд намира, че не са спазени всички изисквания  към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, поради следното: Договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и във вр. с т. 12 от ЗПК. Към договора не е приложен погасителен план, а и в съдържанието на договора липсва информация  за това, с всяка отделна погасителна вноска, каква част от задължението за главницата, лихви и други разходи се погасява, тоест няма разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на база лихвения процент. Такава разбивка на всяка погасителна вноска се съдържа в заключението на в. л. Петко Ачев по изготвената по делото счетоводна експертиза, но това не може да санира процесния договор за кредит. Изискванията към съдържанието на договора по чл. 11, ал. 1 т. 11 и във вр. с т. 12 от ЗПК следва да са налице към момента на сключване на договора за да не се злепоставят интересите на потребителя.

Освен изложеното, окръжен съд констатира и друго съществено нарушение в съдържанието на договора за потреабителски кредит, такова по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер 41.12% е неточен и заблуждава потребителя. Това е така, тъй като в чл. 4 от договора е предвидена неустойка в размер на 2 526 лв., която следва да се включи в ГПК съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която дава легална дефиниция на понятието ГПК. Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания, което по същество е равнозначно на непосочване на ГПК по кредита, както се посочи нарушение по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка следва да се посочи, че според експерта по приетата счетоводна експертиза, ако към договорната лихва се прибави и неустойката, то за периода на кредита, той се оскъпява  с 101.89% лв., тоест ГПР се променя значително, което е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от 23.07.14 г., действаща към момента на сключване на процесния договор за потр. кредит.

Посочените нарушения на чл. 11 от ЗПК водят до извод за недействителността на договора за потр. кредит от 22.11.17 г. сключен между страните по делото, по аргумент от нормата на чл. 22 от ЗПК, при което предявеният  главен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че на осн. чл. 23 от ГПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка.

В заключение, при несъвпадение в правните изводи на първостепенния съд и настоящата инстанция, обжалваното отхвърлително решение по предявения главен иск следва да бъде отменено, като спорът се реши по същество с уважаване на предявеният иск за прогласяване недействителност /нищожност/ на договор за потребителски кредит № 3085542/22.11.17 г. сключен между страните по делото на осн. чл. 22 от ЗПК поради неспазване изискванията по чл. 11, ал. 1 т. 10 и т. 11 във вр. с т. 12 от ЗПК.

По предявения от ищцата Т.С. обективно съединенен  иск за обявяване нищожност на чл. 4 от договора за кредит, окръжен съд не дължи решение, тъй като съединяването на исковете е в съотношение на евентуалност, а главният иск е уважен.

В тази връзка и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, обжалваната от "Изи Асет Мениджмънт" АД гр. София част от решението на районен съд гр. Оряхово, с която е обявена нищожност на клаузата по чл. 4 от договора за потр. кредит, тоест е уважен обективно, евентуално съединения иск, следва да бъде обезсилена.

По дължимите разноски, при изхода от спора, окръжен съд намира следното: За първостепенния съд, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Т.С.  200 лв. - внесено възнаграждение за работа на вещо лице и за въззивна инстанция сумата 122 лв. - внесена държавна такса за въззивната жалба. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д.Ф. от САК сумата 632.80 лв. за процесуално представителство на ищцата Т.С. пред районен съд и същата сума за процесуално представителство на Т. С. пред въззивния съд или общо 1 265.60 лв., при предпоставките на чл.38, ал. 1 т. 2 и във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Водим от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Оряхово № 90/20.09.19 г. постановено по гр. д. № 826/18 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която отхвърлен предявеният от Т.С.С. *** против "Изи Асет Мениджмънт" АД гр. София за прогласяване недействителност /нищожност/ на договор за потребителски кредит № 3085542/22.11.17 г. сключен между страните по спора, както и в частта за присъдените разноски и вместо това

П О С Т А Н О В Я В А:

ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /нищожен/ на основание чл. 22 от ЗПК сключения между ищцата Т.С.С. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Д.Ф. от Софийска адв. колегия и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД със седалище гр. София и ЕИК 131576434 договор за потребителски кредит /заем/ № 3085542/22.11.17 г. поради неспазване изискванията по чл. 11, ал. 1 т. 10 и т. 11 във вр. с т. 12 от ЗПК.

ОБЕЗСИЛВА цитираното решение на районен съд гр. Оряхово в ЧАСТТА, с който е обявена за нищожна клаузата по чл. 4 от договор за потребителски кредит /заем/ № 3085542/22.11.17 г. сключен между страните по делото.

ОСЪЖДА "Изи Асет Менджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Т.С.С. с ЕГН ********** *** съдебни разноски направени пред районен съд гр. Оряхово в размер на 200 лв. и съдебни разноски направени пред въззивния съд в размер на 122 лв.

ОСЪЖДА "Изи Асет Менджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на адвокат Д.Ф. от Софийска адв. колегия с адрес на кантора гр. София, ул. "Петър Парчевич" № 1, ет. 5, ап. 14 общо сумата 1 265.60 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, при предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за осъществено процесуално представителство по отношение на Т.С.С. пред първостепенния районен съд гр. Оряхово и  пред въззивния съд - окръжен съд гр. Враца.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

Председател .....     Членове 1.....    2.......