РЕШЕНИЕ
гр.С., 17.01.2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАРАМФИЛА ТОДОРОВА
ДЕЛЯН ДИЛКОВ
при секретаря Г.И., като
разгледа докладваното от мл. съдия Дилков в.ч.х.д. № 4540 по описа за
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е
по въззивна жалба от частния тъжител Т.Ф. против присъда от 04.05.2011 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 5332/2009 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която съдът
признал подс. А.А.К. за невиновна в това на 27.02.2009 г. в гр.С., в хотел „Х.", на проведена
пресконференция, отразена на 27.02.2009 г. в интернет - материал под заглавие
„Лице на Б. 2007 обвини почетния консул на Русия в блудство",
разпространена в интернет-пространството от информационна агенция „Блиц",
както и в интервю пред вестник „Шоу" брой 9 /489/ г. XI от 04 - 10.03.2009
г. под заглавие „Почетния консул на Русия ми бръкна в гащите!" и
подзаглавие „Т.Ф. ме заплаши, че ако не правя това, което той иска, ще съсипе
семейството ми" - страница 14-15, при условията на продължавана престъпна
дейност чрез две отделни деяния, които осъществяват поотделно различни състави
на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, да е нанесла публично и чрез печатно произведение клевета, като
разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Т.И.Ф., в
качеството му на представител на обществеността - почетен консул на Руската
федерация в гр.Б. при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
както следва:
2. В интервю пред вестник „Шоу" брой 9 /489/
г. XI от 04 - 10.03.2009 г. под заглавие „Почетния консул на Русия ми бръкна в
гащите!" и подзаглавие „Т.Ф. ме заплаши, че ако не правя това, което той
иска, ще съсипе семейството ми" - страница 14-15, да е нанесла чрез
печатно издание клевета на Т.И.Ф. - в качеството му на представител на
обществеността - почетен консул Руската федерация в гр.Б. при или по повод
изпълнение на службата или функцията му, като разгласила позорни обстоятелства
и му приписала престъпление, чрез изразите: „...преди да се усетя, пъхна ръката
си в гащите ми...", „...ако не направиш това, което аз искам ще ви съсипя
цялото семейство и ще ви изселя от Б....", „...най-грубо да ви кажа, пъхна
си ръката в гащите ми и си пъхна пръста в половия ми орган...",
поради което и на основание чл.304 НПК
я оправдал по повдигнатото с частна
тъжба обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2 пр.1, вр. ал.1 т. 1, т. 2 пр. 1
и т. 3 пр. 2, вр. чл. 147 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. Със същата присъда съдът
отхвърлил предявения от Т.И.Ф. срещу А.А.К. граждански иск, с правно основание
чл. 52, вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, предмет на обвинението.
Няма постъпило по реда
на чл. 322 НПК възражение.
С определение по реда на
чл. 327 и сл. НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно
заседание като е приела, че за правилното решаване на делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, поради което и такова не е
проведено.
В съдебно заседание повереникът
– адв. Б. поддържа въззивната жалба. Намира, че първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка, във връзка с инкриминираното
деяние, но неправилно е приел, че твърденията на подсъдимата отговарят на
действителността. Прави свой прочит на доказателствената съвкупност. Навежда
доводи за предубеденост на съда. Твърди, че прокурорското постановление за
прекратяване на наказателно производство срещу частния тъжител има задължителна
сила за съда. Предвид гореизложеното, моли за отмяна на атакуваната присъда.
Защитата, в лицето на
адв. П., оспорва жалбата. Намира присъдата за законосъобразна и правилна.
Твърди, че постановленията на прокуратурата не са задължителни за съда. Намира
обвинението за недоказано, а насрещното доказване – за успешно проведено. Моли за
потвърждаване на присъдата.
Подс. К., редовно
уведомена, не се явява и не взема отношение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваната
присъда, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от
фактическа страна следното :
Подс. А.А.К. е родена на *** г. в
гр. М., Р.Ф., руска гражданка, неосъждана, със средно образование, безработна -
студентка, с постоянен адрес: гр. Б., ул."Г.К." № **, ет. *, ЕГН /персонален номер/: **********.
Частният тъжител Т.Ф. е почетен
консул на Руската федерация в гр. Б., ползва се с добро име в града.
Ф. поддържал близки приятелски
отношения с И.И.З. и неговото семейство - съпругата му и трите му доведени
дъщери от руски произход.
Подс. К. се запознала с тъжителя Ф.
на една от вечерите на Русия, провеждани в гр. Б., на когото била представена
от втория си баща - И.З.. Тя, заедно с баща си и двете си сестри - свидетелките
М. К. и Н. К., през лятото на
На неустановена дата, в началото на
месец септември
По време на тренировката, подс. К.
сама посетила дамската тоалетна, която се състояла от две обособени помещения –
тоалетно и общо. При излизане от тоалетното помещение, подс. К. видяла, че
тъжителят Ф. стоял в общото помещение на дамската тоалетна. Той блъснал
подсъдимата в тоалетното помещение, като я притиснал с едната си ръка към
стената. Казал й да не се прави на недостъпна и че ако не прави това, което той
иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр.Б.. След това пъхнал ръката
си под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган.
Подс. К. се опитала да се
съпротивлява, но била вцепенена от страх. Ф. извадил ръката си и излязъл от тоалетното
помещение, като затворил рязко след себе си вратата, а подсъдимата останала в
помещението.
След малко същата чула гласовете на
сестрите си, идващи от общото помещение - свидетелките М. К. и Н. К. били влезли
в дамската тоалетна и видели Т.Ф. да мие ръцете си на умивалника. Те се
пошегували дали не е объркал тоалетната, но той се засмял и излязъл от
помещението.
След като Ф. напуснал дамската
тоалетна, от тоалетното помещение излязла подсъдимата А.К., която била видимо
пребледняла. Сестрите й забелязали, че тя е притеснена и се опитали да разберат
какво се е случило, но тя не им обяснила нищо, а им казала, че й е лошо и че
иска да си ходи.
След случая свидетелките М. и Н. К.
продължили да посещават фитнес-залата, но подс. К. категорично отказвала да я
посещава, без да обясни по каква причина. Сестрите й наблюдавали промяна в
поведението на подсъдимата, която се затворила в себе си и изпадала в
депресивни състояния. Подс.А.К. отказвала и да се среща с частния тъжител Ф.,
който разпитвал за нея и по какви причини не посещавала фитнеса. След инцидента
Ф. се опитал да се срещне с подсъдимата пред офиса на баща й, но последната не
пожелала да разговаря с него и избягала в съседен магазин.
Подс. К. не искала да разказва на
никого за преживяното, тъй като се страхувала, но след известно време разбрала,
че финансовото положение на семейството им се влошило, което се дължало на
злонамерени действия на Т.Ф. и тя решила, че последният е започнал да изпълнява
заканата си - да съсипе семейството й и да ги изсели от гр. Б.. Разказала за
случилото се на семейството си. Наели адвокат, който ги посъветвал да пуснат
жалба до Върховна касационна прокуратура.
На подсъдимата А.К. й било известно,
че Т.Ф. се ползва с авторитет в гр. Б., поради което, за да не се потули случаят,
решила да даде гласност на подадената жалба, като свика пресконференция.
На 27.02.2009 г. подсъдимата А.К.
подала жалба до Върховната касационна прокуратура срещу тъжителя Т.И.Ф.. В нея тя
подробно изложила случилото се, като посочила, че една сутрин през
На същата дата - 27.02.2009 г. в гр.С.,
в хотел „Х.", била проведена пресконференция, на която подс. К., пред
събралите се представители на медиите, оповестила, че е пуснала жалба срещу
тъжителя Ф., като прочела съдържанието на жалбата. На пресконференцията
присъствал представител на агенция „Блиц", който си водил бележки и след
това изготвил статия по темата. Свидетелката М.К. - заемаща длъжността главен
редактор на информационна агенция „Блиц", редактирала граматически
статията и я публикувала под заглавие „Лице на Б. 2007 обвини почетния консул
на Русия в блудство", разпространена в интернет-пространството от
информационна агенция „Блиц".
Свидетелят Г.З. - журналист, работещ
за вестник „Шоу", който бил закъснял за пресконференцията, помолил подс. К.
да му даде интервю след приключването й. Тя се съгласила, като разказала случая
в подробности. Интервюто било записано на дигитално устройство за записване,
след което било публикувано във вестник „Шоу" брой 9 /489/ г. XI от 04 -
10.03.2009 г., под заглавие „Почетния консул на Русия ми бръкна в гащите!"
и подзаглавие „Т.Ф. ме заплаши, че ако не правя това, което той иска, ще съсипе
семейството ми" на страница 14. В статията били цитирани думите, казани от
К. при вземането на интревюто, а именно: „...преди да се усетя, пъхна ръката си
в гащите ми...", „...ако не направиш това, което аз искам ще ви съсипя
цялото семейство и ще ви изселя от Б....", „...най-грубо да ви кажа, пъхна
си ръката в гащите ми и си пъхна пръста в половия ми орган...".
След депозиране на жалбата от
подсъдимата К. до ВКП, същата била изпратена по компетентност на Районна
прокуратура - Б.. С постановление от 09.04.2009 г. прокурор при РП - Б. отказал
да образува досъдебно производство срещу Т.Ф.. С постановление от 17.11.2009 г.
на представител на Окръжна прокуратура - Ямбол било отменено постановлението на
РП - Б. от 09.04.2009 г. и преписката била върната отново РП – Б., с указания
за образуване на досъдебно производство. С постановление на Апелативна
прокуратура - Б. от 12.01.2010 г. било потвърдено като правилно и
законосъобразно постановлението на ОП-Ямбол. Образувано било досъдебно
производство № 05-105/2010 г. по описа на Пето РУП на МВР - Б., ДП № 218/2010
г. по описа на БРП, пр.пр.№ 2542/2009 г. по описа на БРП, срещу „виновното
лице" за престъпление по чл.143 ал.1 НК, което, с постановление от
23.08.2010г. на РП – Б., било прекратено /към настоящия момент няма данни
постановлението да е влязло в сила/.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: обяснения
на подсъдимата (л. 160-гръб); показанията на свидетелите М. (л. 23), З. (л.
81), К. (л. 156-гръб), Н. К. (л. 157) и М. К. (л. 158-гръб); извадка от статия
(л. 6-7); грамота за почетен консул (л. 13); жалба до ВКП (л. 18-19);
постановление на РП-Б. (л. 20-21); прокурорска преписка 2905/2009 г. на ВКП (л.
29-50); прокурорска преписка 2542/209 г. ма БРП (3 тома); писмо от ВКП от
12.05.2010 г. с приложение (л. 65-68); постановление на БРП за прекратяване на
наказателно производство (л. 77-80); вестник „Шоу”, 4-10.03.2009 г. (л. 91);
писмо от „И.” ООД от 12.01.2011 г. (л. 92-93); кореспонденция (л. 25-54 възивно
дело).
Независимо, че в наказателния процес
липсва аналог на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и всички
обстоятелства подлежат на доказване, не се спори, а и от доказателствената
съвкупност се установяват по безспорен начин участието на подсъдимата в процесната
пресконференция, проведена на 27.02.2009 г., както и даденото за в-к „Шоу"
брой 9 /489/ год XI от 04 - 10.03.2009 г., поради което вниманието на съда
следва да бъде насочено към основния факт, подлежащ на доказване, а именно –
верността на твърденията на подсъдимата, изложени в подадената пред ВКП жалба,
доведена до знанието на медиите и чрез тях – на обществото.
Както правилно първоинстанционният
съд е отбелязал, обясненията на подсъдимата имат двойствена природа –
представляват както доказателствено средство, така и основно средство за
осъществяване на правото на защита. Заинтересоваността й от крайния изход на делото,
обаче, не прави казаното от подс. К. a priori недостоверно, а поставя пред съда
изискването да подходи към тях с особена осторожност и да ги съпостави с
доказателствената съвкупност.
В обясненията си, излага дава
подробни, логични и последователни твърдения относно случилото се в началото на
месец септември,
Те се подкрепят от показанията на
свидетелките Н. и М. К. (сестри на подсъдимата), които поотделно забелязали
особеното отношение, което частният тъжител Ф. проявявал към подсъдимата при
редовните им посещения в спортния обект – обръщане на особено внимание и често
опипване на мускулите на ръцете и краката й. И двете са категорични, че, след
като Ф. измил ръцете си в дамската тоалетна и напуснал помещението, сестра им
била видимо притеснена и пребледняла, както и че след тази случка тя упорито
търсела повод да не тренира в този спортен клуб и отказвала да обясни защо,
станала затворена, замислена, депресивна и тъжна. На един по-късен етап, пред
семейството си подсъдимата разказала за случилото се по начин, който изцяло
съответства на изложеното в процесната жалба и публикациите в медиите,
включително и за отправената заплаха, в резултат на което те наели адвокат,
който да им съдейства за изготвяне и подаване на жалба до прокуратурата за
извършено престъпление. Същевременно, и двете свидетелки са категорични относно
обстоятелството, че на пресконференцията А.К. не разказвала в детайли за
случилото се, а раздала на представителите на медиите копия от жалбата, за да
се запознаят с нея.
Същевременно, от показанията на св. З.
се установява, че пред него подсъдимата е изложила фактическа обстановка,
идентична с тази, съдържаща се в подадената до ВКП жалба на интервю, проведено
непосредствено след пресконференцията.
Единственото обстоятелство, което се
установява от показанията на св. К., касае публикуването на интернет-страницата
на агенция „Блиц" на информация от проведената от подсъдимата
пресконференция на 27.02.2009 г.
Показанията на св. М. не следва да
се обсъждат, доколкото от тях се установява единствено реакцията на частния
тъжител – изненада и притеснение, което обстоятелство не допринася за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото подобна медийна публикация би
могла да предизвика изненада и притеснение както у виновен, така и невинен
човек.
От приложените по делото прокурорски
преписки се установява обстоятелството, че на 27.02.2009 г. подс. К. подала
жалба до ВКП, в която подробно описала отношенията си с частния тъжител Ф. и
случката в тоалетните помещения при фитнес-залата на спортен комплекс „Лазур” в
гр. Б., както и развитието на проверката по подадената жалба и образуваното
наказателно производство. Същевременно, от писмо на ВКП от 12.05.2010 г., както
и от материалите по пр. пр. № 2542/2009 г. на БРП се
установява, че е налице прокурорско постановление за прекратяване на
наказателното производство, което, обаче, не е било връчено надлежно на
заинтересованите страни, с оглед обжалването му, поради което и производството
е със статус „висящо”.
От вещественото доказателство -
вестник „Шоу" брой 9 /489/ год XI от 04 - 10.03.2009 г., в което на стр.14
е възпроизведено даденото от подсъдимата К. интервю под заглавие „Почетния
консул на Русия ми бръкна в гащите!" и подзаглавие „Т.Ф. ме заплаши, че
ако не правя това, което той иска, ще съсипе семейството ми" се установява
съдържанието на казаното от подс. К. пред журналист от „И.”.
Уместно първоинстанционният съд е
отбелязал, че представеният по делото констативен протокол от 27.02.2009 г.,
заверен от нотариус В.Д., възпроизвеждащ статия, озаглавена „Лице на Б. 2007
обвини почетния консул на Русия в блудство", разпространена в
интернет-пространството от информационна агенция „Блиц", удостоверява
верността с оригинала на статия, съдържаща преразказ на казаното от подс. К. на
проведената на 27.02.2009 г. пресконференция, а не буквално изречени от
последната конкретни думи и изрази.
Правилно не е било кредитирано
приложеното по делото полиграфско изследване, доколкото същото няма характер на
доказателство – не е предвидено като такова в НПК, нито е изготвено по реда и
условията на НПК.
Въз основа на гореустановената фактическа
обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
право на жалба. Същата е депозирана в надлежна форма и в законоустановения
срок, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд, като законосъобразна и правилна, следва да бъде потвърдена
с долуизложените аргументи.
При така установената фактическа
обстановка настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния
съд, че от обективна и субективна страна подс. К. не е извършила деянието по
чл. 148 ал. 2 пр.1, вр. ал.1 т. 1, т. 2 пр. 1 и т. 3 пр. 2, вр. чл. 147 ал. 1,
вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което й е било повдигнато обвинение от частен характер.
Действително, от обективна страна се
установява, че на 27.02.2009 г. в гр.С., в хотел „Х.", била проведена
пресконференция, на която подсъдимата А.К., пред събралите се представители на
медиите, оповестила, че е депозирала жалба срещу тъжителя Ф., като прочела
съдържанието на жалбата, съдържаща твърдения за извършено от страна на Ф.
спрямо нея престъпление против половата й неприкосновеност и отправена заплаха,
както и че след пресконференцията дала интервю за в-к „Шоу”, в което
преповторила съдържанието на жалбата.
Настоящият състав намира, че тези
твърдения, в случай, че не е доказана истинността им, действително са
клеветнически и са годни да уронят доброто име на лицето, за което се отнасят.
В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК, следва да се
установи дали казаното отговаря на действителността (exceptio veritatis).
Следва да бъдат споделени правните
изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като
въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително
обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че
частният тъжител Ф. действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като
я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Б., притиснал
с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал
пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на
недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе
семейството й и ще ги изсели от гр. Б..
В тази връзка и по повод
възражението на частното обвинение, че е налице прокурорско постановление за
прекратяване на наказателното производство, водено срещу частния тъжител Ф. за блудство
с подс. К., което е задължително за съда, следва да се направят някои
уточнения. На първо място, следва да се отбележи, че няма данни цитираното
постановление за прекратяване да е било надлежно връчено на пострадалата, с
оглед евентуалното упражняване на правото й на жалба, съгласно разпоредбата на
чл. 243,ал. 3 НПК, което представлява и пречка пред влизането му в сила. На
следващо място, следва да се отбележи, че прокурорските постановления не влизат
в сила, т.е не придобиват стабилитет, докато не бъдат потвърдени от съд. Този
извод се налага от коректния прочит на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК,
съгласно която по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от
по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията
на непосредствено подчинените му прокурори, а неговите писмени указания са
задължителни за тях, като упражняването на това процесуално право не е
обвързано със срок и условия и пречка пред упражняването му представлява
единствено произнасяне на компетентен съд, който е потвърдил постановлението на
долустоящия прокурор. Предвид всичко гореизложено, не могат да бъдат възприети
доводите на повереника на частния тъжител, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство по пр. пр. № 2542/2009
г. на БРП има задължителна сила за съда в производството по настоящото дело.
Следва да се отбележи, също така, по повод доводите на повереника, че, при
откриване на престъпление от общ характер, съдът е следвало да изпрати делото в
съответната прокуратура, че в настоящото производство съдът проверява
единствено истинността на изложените твърдения, т.е. изследва обективното
наличие на деяние, във връзка с exceptio veritatis, а не се произнася по наличието на престъпление (доколкото там се
изследва и субективният елемент на деянието). В този смисъл,
първоинстанционният съд е възприел законосъобразен подход, като е изследвал
единствено обективните елементи на действията на Ф., с оглед приложението на
чл. 147, ал. 2 НК.
Следва, също така, да се
обърне внимание и на субективната страна на извършеното от подс. К..
Настоящият състав намира
изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието и от
субективна страна за правилни и обосновани. Правилно в мотивите към присъдата е
наблегнато на обстоятелството, че подс. К. публично е изнесла съдържанието на
вече подадена до компетентна държавна институция жалба, в която е описано
процесното деяние, в опит да даде гласност на жалбата, предвид общественото
положение и контактите на частния тъжител Ф., които са я накарали да се
опасява, че случаят може да бъде потулен. От цялостния прочит на
доказателствената съвкупност се установява, че нейната изключителна цел е била
именно да запознае обществеността с проблема и, по този начин, да парира
всякаква възможност към жалбата й да не бъде подходено с дължимото внимание от
прокуратурата, като не е целяла да навреди на общественото мнение за Ф. и
името, с което той се ползва. Този страх е бил възбуден у подсъдимата не само
от общественото положение и контактите на Ф., но и от отправената заплаха, че
при неподчинение, той ще изсели семейството й от Б., т.е. той е демонстрирал
възможности за сериозен нерегламентиран натиск върху К. и семейството й.
Отново във връзка със
субективната страна на деянието, следва да се отбележи, че коректният прочит на
доказателствената съвкупност навежда на единствения възможен извод, че при
всички свои действия след инцидента в спортен комплекс „Лазур” подс. К. се е
ръководела от вътрешното убеждение и обективната си увереност в истинността на
разгласените обстоятелства (обсъдена подробно по-горе в настоящото изложение),
поради което не може да се приеме, че е действала с изискуемия от закона пряк
умисъл за разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
В подкрепа на това е и обстоятелството, че прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 2542/2009 г. на БРП,
поради липса на доказателства за извършено престъпление, нито е било сведено до
нейното знание, нито може да се приеме, че същото е придобило стабилитет (по
изложените по-горе аргументи), поради което и подсъдимата не е била длъжна да
съобразява цялостното си поведение с него.
Всичко гореизложено
налага извода и за несъставомерност на деянието и от субективна страна, което
представлява допълнителен аргумент в подкрепа на правните изводи за
постановяване на оправдателна присъда като единствен законосъобразен и правилен
завършек на наказателното производство.
Доколкото
се установява несъставомерност на инкриминираните деяния от обективна и
субективна страна по основния състав на престъплението „клевета”, анализът на
квалифициращите му признаци се явява безпредметен. По същите съображения
настоящият състав не намира за нужно да обсъжда наличието на предпоставките на
чл. 26, ал. 1 НК.
По гражданския иск
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция, първоинстанционната присъда, в частта й, относно
отхвърлянето на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, също
следва да бъде потвърдена, доколкото не се доказа виновно и противоправно
причиняване на неимуществени вреди от страна на подсъдимата, вследствие на
нейни несъобразени със законовите предписания действия или бездействия.
По разноските
Първоинстанционният съд
не е се е произнесъл изрично по направените деловодни разноски, поради което липсва
воля, която настоящият състав да проконтролира, по реда на въззивната проверка,
а Софийски районен съд, НО, 111 състав следва да се произнесе с нарочно
определение, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, доколкото то подлежи
на самостоятелно обжалване и частният тъжител би бил лишен от тази своя
гарантирана от закона възможност, ако въззивният съд се произнесе по тях с
настоящото решение.
По веществените доказателства
Първоинстанционният
съд не се е произнесъл по приложения като веществено доказателство по делото вестник „Шоу" брой 9 /489/ год
XI от 04 - 10.03.2009 г. По изложените в частта за деловодните разноски
съображения, първоинстанционният следва да се произнесе по тях с нарочно
определение, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 1
НПК.
След
извършена, на основание чл. 314 НПК, въззивна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, настоящата инстанция не констатира наличието на
основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените съображения, постанови своето
решение.
Мотивиран от тези
съображения и на основание чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, XII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.05.2011 г., постановена
по н.ч.х.д. №
5332/2009 г. по описа на СРС, НО, 111 състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.