Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 51 922, 80 лв.
В исковата молба на С.Д.С. се
твърди, че на 02.10.2015 г., около 23.40 часа, в гр. София, по улица „Могилата“
с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към ул. „Мартин Тодоров“, при
управление на лек автомобил „Ауди КЮ7“ с рег. № ********– Д.К.Н. е нарушила
правилата за движение по пътищата и е реализирала ПТП с насрещно движещия се
лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********управляван от ищеца. Твърди се, че с
оглед на пътното произшествие ищецът получил „счупване с разместване на
бедрената кост на десния крайник и контузия на главата и шията, охлузвания на
челото и контузия на лявото коляно“. Увредите, причинили на ищеца болки и
страдания като се наложило лечение, включващо извършване на две операции, със
съпътстващи анестезии, болничен период, следоперативно възстановяване и
рехабилитация. Ищецът сторил и имуществени разходи по повод наложилото се
лечение.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ауди”, да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 1922, 80 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът З. „А.“ АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия
възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали
допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв. С..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Л..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 824 от СДВР – отдел „ПП“,
от който се установява, че на 02.10.2015 г., около 23.40 часа, в гр. София, на
ул. „Могилата“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Сребърна“ е
осъществено ПТП между лек автомобил „Ауди КУ7“ с рег. № ********управляван от Д.К.Н.
и лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********управляван от С.Д.С., от което
пострадал водачът на лек автомобил „Рено“ с работна диагноза: фрактура на дясно
бедро. Като причини за ПТП е посочено, че лек автомобил „Ауди“ навлиза в лента
за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Рено“.
По делото е представено решение от 10.05.2017 г. по нахд 3505/2017 г. на
СРС, 95 състав. От същото се установява, че Д.К.Н. е призната за виновна в
това, че на 02.10.2015 г. около 23.40 часа, в гр. София, на ул. „Могилата“,
непосредствено преди кръстовището с ул. „Сребърна“, при управление на МПС – лек
автомобил „Ауди Кю 7“ с ДК№ ********, нарушила правилата за движение по
пътищата – чл. 16 ал.1 от ЗДВП, чл. 20 ал.1 от ЗДвП и реализирала ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№ ********с водач С.Д.С. като
му причинила по непредпазливост счупване с разместване на бедрената кост.
Решението е влязло в сила.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е навлизане
на лек автомобил „Ауди Кю7“ в лентата за движение на лек автомобил „Рено“ на
разстояние, по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил „Рено Клио“.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищецът
С.Д.С. е получил счупване на дясна бедрена кост в средната трета, контузия на
главата и шията, охлузвания на челото и контузия на ляво коляно. Обоснован е
извод, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като през
първите три месеца, болките са били с по-голям интензитет. Посочено е, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за възстановяване
на счупването на бедрената кост е около 10 месеца, а за останалите травми 20
дни. Посочено е, че представените платежни документи за направени разходи са
относими към получените травми. Вещото лице е обосновало извод, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан и ако е бил с такъв е нямало да получи
травмите в областта на главата.
В съдебно заседание от 15.10.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката П.Г.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Ауди Кю 7» с рег. № ********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от решението на наказателния съд, което е
задължително за настоящия такъв с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил «Ауди»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключението на
СМЕ респ. показанията на свидетеля П..
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, продължителният
възстановителен период / 10 месеца/, претърпените две хирургически интервенции и предстояща трета
такава справедливо би било да се присъди сума от 40 000 лв. като за горницата
до заявения размер искът следва да се отхвърли.
Изцяло основателен е искът за имуществени вреди, с оглед изводите на СМЕ за
относимост на сторените разходи по повод лечението и възстановяване на ищеца.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед непоставен предпазен колан. Вещото лице по СМЕ е
обосновало извод, че ищецът е пътувал без предпазен колан, както и извод, че
при правилно поставен такъв не би получил увредите по главата си. С оглед тези
ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав възприема като основателно
наведеното възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат като определя процент на съпричиняване от 10%.
с колкото следва да бъдат редуцирани определените обезщетения т.е. на ищеца се
следва сумата от 36 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 1 730, 52 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело
664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от
06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва и
сумата от 1518, 73 лв. – разноски.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 246 лв. –
разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 654, 55 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
Въз основа на изложените
съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. К.С. сумата от 36
000 /тридесет и шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2015 г.
на ул. „Могилата“ в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.10.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 730,
52 /хиляда седемстотин и тридесет лева и петдесет и две стотинки/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди за болнично лечение и закупени медицински
консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датите на
тяхното извършване като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 1 922, 80 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК сумата от 1 518, 73 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1 654,
55 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.С. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 246 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: