Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на единадесети септември през двехиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.„ ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д.

при секретаря Х.Д. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 544 по описа на Плевенски окръжен съд за 2014 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 37 от 19.03.2014 г по гр. Дело № 222/2013 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на К.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.София, В. С. Г. с ЕГН **********о*** и на М.Т.А. с ЕГН ********** от гр.София чрез адвокат В.Ф. от ПлАК против „АГРО ФИНАНС” АДСИЦ със седалище и адрес на управление гр.София, за обявяване, на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на съгласие, нищожността на договора за покупко-продажба от 15.05.2008г., обективиран в н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е също така като недопустим предявения иск от К.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.София, В. С. Г. с ЕГН **********о*** и на М.Т.А. с ЕГН ********** от гр.София чрез адвокат В.Ф. от ПлАК за обезсилване на н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, и прекратява производството по делото в тази част.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от К.Л.Д., В.С.Г. и М.Т. А. чрез техния процесуален представител адв. Ф., в която се възразява ,че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно, допуснати са съществени нарушения на материалния закон,неправилно са преценени събраните по делото доказателства и се твърди, че съдът е достигнал до неправилни изводи. Според жалбоподателите безспорно е било установено по делото, че извършеното упълномощаване от И.Г.Д. и сделка от нейно име са извършени четири години след нейната смърт. Според жалбоподателите съдът е приел за безспорно това обстоятелство, но е приел ,че пороците, касаещи волята на представлявания не могат да се пренесат автоматично върху сключената сделка.Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд ,че при това положение договорът е сключен без представителна власт и е налице висяща недействителност. Според жалбоподателите за спора не са приложими разпоредбите на чл. 41 ал.2 от ЗЗД. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява ,че решението на РС е правилно и законосъобразно.

Третото лице помагач не взема становище по подадената жалба, редовно призовано.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят действителността на упълномощителна и прехвърлителна сделка

ЖАЛБАТА е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

ПлРС е приел, че от представените по делото, история на собствеността на имот № 030027 и имот № 245016 към 26.07.2012г. издадени от ПК гр.Гулянци, се установява, че собственик на процесните имоти е ответното дружество, а бившите собственици са наследници на Г.В.Г., б. ж. на с.***** на основание Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне в землището на с.*****, а именно Решение № 9000 от 06.06.1999г.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Г.В.Г., се установява,според РС, че същият е починала на *****.1959г., като е оставила следните наследници: 1.А.В.Г. – съпруга, починала 1968г., 2.Л.Г.В. – син, починал 1998г., 3.С. Г. В. – син, поч. 1963г. и И.Г.Д. – дъщеря, поч. на ****.2004г.

Удостоверява се още, според РС, че законни наследници на Л. Г. В. са К.Л.Д., на С. Г. В. са - К.Н.В., поч. 1998г., М. С. Г. – Б. , В.С.Г. и Л. С. Н.. Удостоверява се още, че законни наследници на И.Г.Д., поч. на ****.2004г. са А.Г.Д. поч. на ****.1994г. и Е.Г.А., поч. на ****.2009г. Видно е, че А.Д. поч. 1994г. е оставил законни наследници - И. А. Д. и Е.„ А. Д., а Е.А. е оставил свои законни наследници – М.Т.А. и Г.Е.А..

Не е било спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства, се установява, според РС, че на 15.05.2008г. е изповядана сделка, при която посредством покупко- продажба на недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба, ответникът купува имотите от продавача И.Г.Д., като последната е представлявана от пълномощника – Р.Д. К. с изрично пълномощно № 1246/10.12.2007. Пълномощното съдържа нотариална заверка относно достоверността на положения подпис от упълномощителя И.Г.Д., а именно заверка на кмета на с.***** – К.М.П./виж л.30 -31 по делото и копие на нотариално дело/.

РС е приел, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

На първо място РС е посочил , че упълномощаването и сделката, сключена от представителя, са две самостоятелни и независими една от друга сделки, като пороците касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. Вярно е обаче, според РС, че при наличие на порок при упълномощаването, водещ до нищожност на тази сделка, независимо, че не се касае автоматично до нищожност на сключения договор, договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Ето защо,според РС, следва първо да бъдат разгледани накратко посочените основания за нищожност на упълномощаването.

Една от предпоставките за уважаване на иска по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД е установяване на липсата на съгласие от страна на продавача по договора.В случая, видно от писмените доказателства по делото, упълномощителят по пълномощно № 1246 съдържащо нотариална заверка относно достоверността на положения подпис е заверено на 10.12.2007г., към който момент И.Г.Д. е била починала, т.е. 3г. след нейната смърт. Събраните по делото доказателства, според РС, налагат извода, че подписът при попълване на пълномощно със заверка от 10.12.2007г. от името на И.Г.Д. не е изпълнен от нея, тъй като същата е вече починала.Това фактическо положение е в нарушение на чл. 589, ал. 2 от ГПК, който изисква при удостоверяване на подписа върху частен документ, лицата чиито подписи подлежат на удостоверяване, да се явят лично пред нотариуса, в случая кмета, изпълняващ нотариални функции съгласно чл. 83 от ЗННД и пред него да подпишат документите или да потвърдят вече положените подписи. От тук следва и извода, според РС, че нотариалното удостоверяване върху пълномощното, чиято заверка е с рег. № 1246 от 10.12.2007година и заверка на подпис, на Кмета на с. ***** , община Гулянци е нищожно, поради нарушение на предписаната от закона форма и ред на удостоверяване, което като последица води до липсата на съгласие при извършване разпоредителната сделка с недвижимите имоти, реализирана на 15.05.2008 година

Липсата на валидно съгласие за сключване на договора за прехвърляне правото на собственост,според РС, прави договора нищожен. Нищожната правна сделка не поражда желаните от страните последици.

Съгласно чл.41, ал.2 от ЗЗД прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

За да породи правно действие,според РС, прекратяването на представителната власт, трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него, като добросъвестността се предполага до доказване на противното.В случая ищците, според РС – Никопол, е следвало да докажат, че упълномощеният да продава имота безспорно е знаел за смъртта упълномощителя – този факт нито се е твърдял от ишците, нито се е доказал.Съгласно установената практика на ВКС по подобни казуси, според РС, е прието, че за да произведе действие по отношение на купувача, прекратяването на пълномощията от страна на продавача трябва да бъде така разгласено, че купувачът да е узнал или да е могъл да узнае за извършената промяна. В случая съдът е приел, че липсват доказателства ответното дружество да е знаело за прекратяване на пълномощията, което да го прави недобросъвестно при сключване на договора, а не е доказано и узнаването от страна на пълномощника. Дори и да се счете, че пълномощието е било прекратено, това прекратяване не може да се противопостави на третото лице /в случая ответника/, което добросъвестно е договаряло с пълномощника. За да произведе действие, прекратяването на представителната власт,според РС, трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗЗД закриля интересите на третите добросъвестни лица. Добросъвестността на третите лица, договаряли с пълномощник, чиято представителна власт е била прекратена, се предполага до доказване на противното. В случая законовата презумпция за добросъвестността на ответника - купувач по договора от 15. 05.2008г. не е опровергана по никакъв начин.

Ищците ,според РС, е следвало да докажат, с надлежните по ГПК доказателства, че прекратяването на пълномощното, в следствие на настъпилата смърт на упълномощителя е било известно както на пълномощника, така и на третите лица, договаряли с него, така, че за последните да е несъмнено знанието за прекратяване на пълномощията, в следствие настъпилата смърт на упълномощителя И.Г.Д.. Това в настоящия процес,според РС – Никопол, не е установено и не може доказателствената тежест да се пренася върху ответника - купувач, който да бъде задължен да доказва презумираната от закона добросъвестност.

С оглед изложеното съдът е приел, че искът за обявяване нищожността на договора, оформен с нот. акт на недвижим имот № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, поради липса на съгласие и прекратяване на пълномощното, дадено от продавача, поради неговата смърт, като неоснователен и недоказан, следва да отхвърли.

По отношение отправеното до съда искане за обезсилване на описания по-горе н.а., съдът е приел същото за недопустимо, като в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. Тук е мястото да се отбележи, че дори и искът по чл.26, ал.2 ЗЗД да бе уважен, на отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка. Не се обезсилват нотариалните актове за сделки, когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката.

РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно

РС е изложил мотиви, които не се споделят от въззивната инстанция. РС е възприел адекватно фактическата обстановка по делото, правилно е приел, че липсата на валидно съгласие за сключване на договора за прехвърляне на право на собственост го прави нищожен. В последствие обаче е обсъдил и приложил разпоредбата на чл. 41 ал.2 от ЗЗД, която разпоредба е неотносима към процесния спор. В случая не е налице хипотеза на прекратяване на пълномощно, тъй като в чл. 41 ал.1 от ЗЗД изрично са посочени случаите на прекратяване на пълномощието, а процесният не е един от тях. В този смисъл РС – Никопол е приложил погрешно неотносима законова разпоредба, поради което крайният извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Безспорно е в случая, че към момента на упълномощаването упълномощителката е била починала, това означава липса на съгласие при сключването на последващата сделка за покупко – продажба, поради което е налице нищожност на същата поради липса на съгласие, каквото е и твърдението в исковата молба.

Предвид гореизложеното следва да се отмени решението в тази му част и да се постанови друго такова ,с което да се уважи предявения иск. Последният не е предявен от всички наследници, но в случая се касае за действие по управление, поради което въззивният съд не счита, че е налице необходимо другарство.

Неоснователна е жалбата в останалата й част относно отхвърлянето на иска за обезсилване на нотариалния акт за сделката като мотивите на първоинстанционния съд са правилни и не следва да се преповтарят.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 37 от 19.03.2014 г по гр. Дело № 222/2013 г по описа на РС – Никопол В ЧАСТТА, В КОЯТО е ОТХВЪРЛЕН иска на К.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.София, В. С. Г. с ЕГН **********о*** и на М.Т.А. с ЕГН ********** от гр.София чрез адвокат В.Ф. от ПлАК против „АГРО ФИНАНС” АДСИЦ със седалище и адрес на управление гр.София, за обявяване, на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на съгласие, нищожността на договора за покупко-продажба от 15.05.2008г., обективиран в н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, като неоснователен и недоказан И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОБЯВЯВА на осн. Чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие договора за покупко-продажба от 15.05.2008г., обективиран в н.а. № 47/15.05.2008г., том 9, рег.№ 2981, дело № 1670/2008г. на съдията по вписванията при НРС, с който И.Г.Д. като продавач чрез пълномощника си Р.Д.К. продава на „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ – София чрез пълномощника му Р.Д.К. нива с площ от 28,929 дка в землището на с. *****, обл. Плевенска м. Копаното гърло, съставляваща имот № 030027 по плана за земеразделяне на селото и лозе с площ от 1,776 дка в същото землище, м. Монов кутел, съставляващо имот № 245016 ЗА НИЩОЖЕН

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :