РАЗПОРЕЖДАНЕ

за прекратяване на съдебното производство по наказателно дело

от общ характер

№434/23.5.2017г., гр. Девня

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА - съдия-докладчик по НОХД N156/2017 г. по описа на Районен съд - Девня, след като се запозна с материалите по делото при подготовка за разглеждането му в съдебно заседание, констатира следното:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Девня обвинителен акт срещу З.И.А. за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и срещу Д.Б.В. за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Една от преценките, които съдът прави на този етап от наказателното производство е тази по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, а именно – допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници. При проверката на тези обстоятелства съдия – докладчикът констатира, че в хода на досъдебното производство и най – вече при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи в значителна степен правото на обвиняемите лица и по – специално правото им да разберат обвинението, възведено срещу тях.

За да стане ясна волята на съда е необходимо да се направи кратък анализ на престъпленията, за които двамата обвиняеми са предадени на съд.

Съставите на документната измама по чл. 212 ал. 1 и сл. 2 от НК се характеризират с това, че посредством използването на неистински, преправен или с невярно съдържание документ се стига до заблуждаване на адресата и това го мотивира да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на дееца. Използването на порочния документ се явява първият акт от съставното престъпление по ал. 1 на чл. 212 от НК. След като ползва документа, деецът получава чуждото движимо имущество /втори акт от съставното престъпление/, без правно основание с намерение да го присвои. Касае се за два акта – улесняващ, изразяващ се в измамливо ползване на порочен документ и улеснен – получаване на предоставено чуждо имущество. Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца.

Документната измама в полза на другиго криминализирана в разпоредбата на чл. 212 ал. 2 от НК има за изпълнително деяние съставянето на документ по ал. 1 от дееца и ползването му пред адресата на измамата, с което се дава възможност на друго лице да получи чуждото имущество в следствие на извършеното от измамения разпореждане. И тук са предвидени два акта – измамливо ползване на опорочен документ, като преди него е изготвен порочен документ от дееца или при неговото участие. Престъпният резултат се изразява в получаване на имущество от трето лице, а не от дееца.

  Обобщено казано, за да е налице документна измама неистинския, преправен или документа с невярно съдържание следва да е послужил като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическата власт върху предмета на престъпното посегателство относно основанието за изплащането му. С други думи инкриминираният документ създава привидното основание, че този който получава имуществото, има право на това. Ако деецът вербално заблуди определено лице относно основанието за получаване на едно имущество и го получи, а представи документ, за да оправдае получаването, не е налице документна измама по чл.212 ал.1 от НК, а измама по чл.209 НК и съответното документно престъпление. Това е така, защото въвеждането в заблуждение не е станало чрез използването на документа и имуществото не е получено чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. В горния смисъл е Постановление №8 от 28.12.1978г. по н.д. № 5/78г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/ 06.07.1989г. на Пленума. Постановлението не е загубило сила и е цитирано и в редица решения от новата съдебна практика, като напр. Решение № 393 от 26.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1813/2011 г., III н. о., НК, с докладчик съдията П. П. и Решение № 297 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 852/2012 г., I н. о., НК, с докладчик съдията Н. Д..

Документната измама също така е резултатно престъпление и за да бъде довършена е необходимо като последица да е нанесена щета. Като резултатно престъпление документната измама поставя въпроса относно това кой е пострадал от твърдяното деяние и чие имущество е ощетено. Един от обективните признаци на измамата е имущественият предмет да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него. Затова и съдебната практика е приела, че е необходимо е да се уточни лицето, което е въведено в заблуждение чрез представянето на инкриминирания документ или документи /в случая според обвинението множество документи с невярно съдържание/. В настоящия обвинителен акт липсва както лицето, което е въведено в заблуждение, така и лицето/лицата/, на които е причинена имотна вреда от престъплението, респ. на кого е принадлежало полученото без правно основание чуждо движимо имущество. Посочването на пострадалото лице по един недвусмислен начин в обвинителния акт се налага не само предвид изискването за яснота на обвинението с оглед правото на защита на обвиняемите лица, но и защото само по този начин ще е възможна преценка от страна на съда относно това съблюдавани ли са правата на пострадалия в досъдебното производство.

Законосъобразното изготвяне на обвинителния акт в унисон с Tълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС изисква изчерпателно посочване в  обстоятелствената част на обвинителния на всички обективните признаци на извършеното престъпление при условията на чл. 212 от НК. На практика това липсва във внесения обвинителен акт. Липсват фактите относно това кой, къде и как е съставил документите с невярно съдържание, кой къде и как ги е използвал, пред кого е представян съответният документ/документи/, как чрез използването им е мотивирал някого/и кого/ да извърши действия на юридическо или фактическо разпореждане с имущество, кое е лицето или колективният орган, въведено в заблуждение посредством използваните документи, направило съответния акт на имуществено разпореждане, чие е противозаконно присвоеното имущество, придобито без правно основание. Не става ясно защо именно, иначе подробно описаните в обвинителния акт договори и приемо – предавателни протоколи се считат за онзи документ, чрез използването на който инкриминираната сума е получена без правно основание от обвиняемата.

В обвинителния акт липсва обосновка на прозиращото твърдение за „фиктивност” на договорите, сключени между „Газстроймонтаж”АД и „Да-Да Инженеринг”ЕООД, както и анализ на причините, поради които същите са сключени „пост фактум”. Не са изложени твърдения за това извършено ли е плащане на наемната цена от страна на „Да – Да Инженеринг”ЕООД в полза на „Газстроймонтаж”АД или не е извършвано такова. Всички тези факти и обстоятелства са свързани с извършване на престъпленията, за които са възведени обвинения и следва да фигурират в обстоятелствената част на акт и да кореспондират в пълна степен с посоченото в заключителната част на същия акт.

В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват конкретни твърдения и относно съставителя на инкриминираните документи. Посочено е само, че на различни дати „бил съставен договор…”, без каквито и да е данни за автора на тази деятелност, която е част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212 ал. 2 от НК, както бе посочено по – горе. В диспозитива на обв. А. е посочено, че той е съставил инкриминираните документи. Имайки предвид, че същите представляват договори и носят подписите на две лица, следва да бъде установено /или най малко посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт/ дали подписите са автентични. Т.е. дали положените в документите подписи са на лицата, посочени като техен автор, дали обв. А. е участвала в тяхното съставяне. При отрицателен отговор на този въпрос се поставя въпроса дали инкриминираните договори въобще са истински документи. При положителен резултат пък следва да се преосмисли как участието на обв. В. в съставянето на инкриминираните договори влияе на нейната деятелност.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени никакви съображения с кои деяния двамата подсъдими са осъществили поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, въпреки възведеното и срещу двамата обвинение за престъпление извършено при условията на чл. 26 ал. 1 от НК. Както в диспозитива на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обв. Д.В. дори липсва словесното изписване на квалифициращото обстоятелство ”продължавано престъпление”. Липсват и други съставомерни признаци, като период на извършване на деянието и място на извършване.

Неизпълнението на изискуемите от закона минимални изисквания към съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия. Това е така, защото с обвинителния акт се поставя рамката на обвинението, чрез него прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза, поради което и негово задължение е да посочи в обстоятелствената му част всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него.

Внесеният обвинителен акт е не само непълен и вътрешно противоречив, но и крайно неясен. Това особено важи за обвинението срещу обв. В., което от един момент насетне е абсолютно неразбираемо. След думите „като с техниката били отработени 15 машиносмени, чрез „Да-Да Инженеринг”АД, представлявано от управителя Дияна Б. А., отдала под наем един брой тръбоукланд ТГ 126…”, съдържащи се на втората страница от обвинението, същото става трудно за преосмисляне. Начинът на изписване на диспозитивите на обвиненията е дотолкова усложнен, че на практика води до липса на възможност на обвиняемите да научат точно в извършването на какво са обвинени. Едно от основните изисквания за законосъобразнен обвинителен акт е той да е достатъчно ясен, до степен позволяваща на обвиняемия да разбере обвинението, за да може адекватно да организира защитата си срещу него. Подробното изписване в диспозитивите на обвинението на удостоверените в инкриминираните документи неверни обстоятелства, на контрагентите по сключените „фиктивни договори” и техните представители, на подробните регистрационни данни на отдадената под наем техника, на приемо – предавателните протоколи за нейното предаване и връщане допълнително усложнява обвинението и го прави крайно неясно дори и за съда. Тези данни според съда следва да бъдат подробно описани и анализирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в неговата заключителна част следва да намерят място само съставомерните признаци на деянията, за които обвиняемите лица се предават на съд.

Констатираните от съдията - докладчик несъвършенства при изготвянето на обвинителния акт несъмнено следва да се третират като съществени нарушения на процесуалните правила, защото могат да доведат до ограничаване на правата на страните в съдебното производство и да създадат предпоставки за постановяване на един порочен съдебен акт. Същите не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, но са отстраними от прокурора, поради което и делото следва да му бъде върнато по реда на чл. 249 ал.1 и ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК.

В случай на повторно внасяне на делото в съда, за нуждите на съдебния състав, определен да разгледа същото, е необходимо РП-Девня да предостави информация и относно изпращането на преписка вх. №133/2004 г. от ДРП на ВОП /на коя дата е станало това и от кой прокурор/. В случай, че има писмен акт, обективиращ това изпращане, същият следва да се приложи, тъй като липсва в делото.

Воден от горното и съдия-докладчикът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №156/2017 г. по опис на РС - Девня, водено срещу З.И.А. за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и срещу Д.Б.В. за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. и ВРЪЩА делото на РП - Девня за отстраняване на констатираните от съда съществени процесуални нарушения.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Варна в седмодневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и втора.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането на ДРП и на лицата по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: