Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 04.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIвъззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

                                                                                  Мл.съдия: Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело8715 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №380457/09.04.2018г. по гр.дело №25192/2017г. по описа на СРС, 32 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Н.П. срещу „М.“ЕООД и „Т.М.“ЕООД искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за сумите от по 15000 лева срещу всеки от ответниците- обезщетения за претърпени неимуществени вреди от увреждане на професионалната и репутация и засягане на доброто име и честта и, вследствие от обидни и клеветнически твърдения в статии в издаваните от ответниците съответно вестник „М.“ и вестник „Т.“ в броеве от 12.04.2017г.  

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е.Н.П.. Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички фактически твърдения в процесните статии, въведени като предмет на спора с исковата молба, които били неверни по същество и използвани с подчертано отрицателно значение. Не било оценено значението на статиите като цяло, а само на конкретни извадени от общия контекст откъси, в противоречие с разпоредбите на ГПК и практиката на ЕСПЧ. Неправилно било оценено (преиначено) значението на представените по делото доказателства и тяхната тежест. Погрешно бил изтълкуван и приложен материалния закон относно наличието на „криминална регистрация“ и приравняването и от съда с „полицейска регистрация“, както и на правната квалификация на обидата и клеветата. Погрешно било изтълкувано значението на границите, в които може да се засяга репутацията на един гражданин от масова публикация с обиден и клеветнически характер. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира направените по делото разноски. 

Ответникът по жалбата „Т.М.“ЕООД (който е и универсален правоприемник на първия ответник „М.“ЕООД) в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не носи отговорност за процесните статии, тъй като същите били препечатка от електронното издание „Агенция М.“, което се издава от „НСН инвестмънт“ЕООД. Ищцата не била установила при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение, настъпилата за нея вреда и причинната връзка между деянието и вредата. В процесните статии не се съдържали неверни, обидни или клеветнически твърдения за ищцата. В информационните фондове на МВР за ищцата съществували данни за извършено от нея престъпно деяние „хулиганство- съпротива на орган на властта“, извършено през 2004г. и наказуемо по чл.325, ал.2 НК. Щом МВР потвърждавало, че ищцата фигурира в „масивите“ като извършител, отговорността на ответниците автоматично се изключвала. Липсвало противоправно поведение, което да обуслови настъпването на вреди. Не били доказани и претърпените от ищцата вреди. Твърди също така, че по делото се установило, че изнесената в статията информация за „криминалното минало на ищцата“ е вярна, нещо повече- отнасяла се за „хулиганство против орган на властта“.  Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подаден а в срока по чл. 259 ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу ответниците „М.“ЕООД и „Т.М.“ЕООД за сумите от по 15000 лева от всеки от тях. След постановяване на първоинстанционното решение първият ответник е заличен от ТР поради вливането му във втория ответник „Т.М.“ЕООД. Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпространени от ответника твърдения за неверни факти за нейно противоправно поведение или чрез излагане на факти, които не съществуват (не са верни) в процесните статии от 12.04.2017г. във вестниците „М.“ и „Т.“, с неизвестен автор. По-конкретно ищцата твърди, че статиите съдържат неверни твърдения за извършено от нея престъпление в началото на 21 век, както и други обществено неприемливи действия/бездействия, които са основание за компрометирането и като личност, професионален журналист и уважаван издател. Според публикациите тези компрометиращи действия/бездействия били причина и основание трети лица да я шантажират („държат с компромати“), а чрез нея и съпруга и. Отчетливо се въвеждало твърдение за съзнателното и участие в специално организирана група с роля да „направи по-приемлива за обществото“ евентуална номинация на съпруга и за висок политически пост. Дейността на тази група била квалифицирана като „организирана престъпна група“ за дестабилизиране на държавата. Прокарвало се внушение за негативна роля на ищцата в „още по-изненадващата смърт на съпруга и“, за придобиване на имущество при различни от пазарните условия и съзнателно укриване на имущество. Цялото внушение на статията било за неправомерни и неетични действия или бездействия на ищцата, осъществявано чрез целенасочено участие в незаконни организации и като част от систематично неправомерно, включително престъпно поведение, започнало с престъпление в началото на 21 век и продължаващо понастоящем.

Ответникът „Т.“ЕООД (понастоящем „Т.М.“ЕООД) оспорва предявените искове като твърди, че не носи отговорност за процесните статии поради препечатването им от електронно издание на друг издател. Липсвало противоправно поведение, изнесените факти били верни, а оценъчните съждения са в рамките на гарантираното от Конституцията свободно изразяване на мнение.

От представените по делото доказателства се установява, че процесната статия е публикувана на 11.04.2017г. в електронното издание „Агенция М.“, а на следващия ден- във вестник „М.“ и вестник „Т.“. Самото съдържание на статията не е спорно между страните.

От представената по делото справка на МВР- СДВР от 03.02.2018г. се установява, че „в автоматизираните информационни фондове на МВР“ „разполагат“ със следните данни за ищцата: „ЗАЯВИТЕЛСКИ МАТЕРИАЛ:ИЗВЪРШИТЕЛ/08-07-2004/14-07-2004. Регистриран в СДВР РУ 01 зм№043492. От 14.07.2004г. състояние: РАЗКРИТО. ДЕЯНИЕ: ЧЛ.325, АЛ.2 ХУЛИГАНСТВО- СЪПРОТИВА ОРГАН НА ВЛАСТТА. Получено в СДВР РУ 01 на 14-07-2004 в 11,00 часа. Образувано дознание на 14.07.2004. срок за изпълнение 14-08-2004г. разкрито СДВР РУ 01 на 21.07.2004г.“ .

От представеното по делото писмо от СРП до ищцата се установява, че по ЗМ№3492/2004г. в СРП е заведена пр.пр.№35793/2004г. С постановление на наблюдаващия прокурор от 11.11.2004г. преписката е приключила с отказ от образуване на наказателно производство. Преписката е унищожена с акт №1532/2011г. на СРП, като е запазено само постановлението за отказ.

От представената по делото деловодна справка по  пр.пр.№35793/2004г. се установява, че на 03.08.2004г. е заведена преписка ЗМ№3492/2004г. от 16.07.2004г. на 01 РУ относно Постановление за отвеждане на разследващ орган. „Електроснабдяване“- проверка на офис на ул.“**********. Лице по преписка- Н.Д.. На 20.08.2004г. прокурор О.до 01 РУ възлага проверка. На 25.10.2004г. от 01 РУ връща преписката. На 21.12.2004г. прокурор О.отказва да образува ДП.

С представеното по делото Постановление от 11.11.2004г. на прокурор при СРП е постановен отказ от образуване на полицейско производство и е прекратена пр.пр.№35793/2004г. поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Р.Й.се установява, че познава ищцата от 20 години, виждали се често, приятелки са. Ищцата била журналист и издател през периода 2016-2017 на единствения немски вестник „Виртшафтсблат“, а от дълги години е главен редактор на този вестник. Вестникът бил икономически, ищцата работела с много немски фирми- рекламодатели. Имала връзка с немските посолства, с немскоговорящите и немски фирми. Знае за процесните публикации във вестник „Т.“ и вестник „М.“.  За ищцата бил много лош ден, разбрала за публикациите от телефонно обаждане от баща й, който бил в болница. Оттогава свидетелката за пръв път виждала ищцата бледа, изтощена, плачеща, винаги с червени очи и сълзи, страдала от главоболие и безсъние, което водело до несправяне и липса на концентрация. Това състояние продължавало и досега. Имало рязка граница със състоянието на ищцата от преди публикациите, свидетелката я познавала като усмихната и коректна дама, а сега избягвала контакти с хора. Публикациите се отразили на здравословното и емоционално състояние на ищцата, не била поканена на голям форум в Германия, а преди това ходела всяка година на този форум. Отношението на други хора към ищцата рязко се променило, имало подмятания от съседи, обвинителни погледи на хората като към извършител на някакво престъпление. Тежко преживяла обвиненията, че едва ли не е сваляла правителството и е убила бившия си съпруг. Синът на ищцата бил отличник и първенец в математически отбор, но се срамувал да каже коя е майка му. Ищцата искала да предпази съпруга си от тези нападки, стараела се да бъде колкото е възможно по-силна, за да не се чувства виновна. Казвала, че вече не може да е журналист, което била нейната професия, името което е изградила с отношение и коректност. В момента била емоционално срината, бледа, непрекъснато плачела и с главоболие.

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка настоящият състав не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. Непрецизно и фрагментирано е разгледана и претенцията на ищеца относно твърдените от него увреждащи действия на ответниците- съдът се е концентрирал върху два от посочените в исковата молба израза („черен лебед“ и „кримидосие“), а твърдението в исковата молба е за вреди произтекли от „цялостното внушение на статията за неправомерни и неетични действия или бездействия на ищцата, осъществявано чрез целенасочено участие в незаконни организации и като част от систематично неправомерно, включително престъпно поведение, започнало с престъпление в началото на 21 век и продължаващо понастоящем“.

Съгласно приложимата разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленум на ВС).

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида- умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму.

С оглед на тези основополагащи принципи в случая следва да бъде отговорено на въпроса дали осъщественото от ответниците поведение представлява реализиране на правото му по чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 КРБ в рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.

В светлината на гореизложеното незаконосъобразен е изводът на СРС относно верността на твърдението за наличие на „полицейска регистрация“ на ищцата (в процесните статии е употребен изразът „криминална регистрация“ и „кримидосие“) по смисъла на действащата към релевантния за делото период Наредба №І-221/13.10.2003г. на МВР за реда за извършване на полицейска регистрация (отм.). Съгласно чл.68, ал.1 и 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на прокуратурата (чл.219 НПК), а полицейската регистрация е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер (в този смисъл- решение №201/22.07.2016г. по гр.д.№1190/2016г., ІV г.о. на ВКС). Съгласно чл.2 от горепосочената наредба, полицейските органи регистрират лица - български и чужди граждани, и лица без гражданство, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл.6, ал.1 от същата наредба, полицейската регистрация се извършва чрез запис на лични данни на лице по чл. 2 в полицейски регистър (приложение № 1) и запис на данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение № 2), наречена за краткост "карта за регистрация" и в дактилоскопна карта (приложение № 3). От представената по делото справка се установява единствено, че по отношение на ищцата „в автоматизираните информационни фондове на МВР“ „разполагат“ със „ЗАЯВИТЕЛСКИ МАТЕРИАЛ“, регистриран в СДВР- 01РУ под зм№043492 от 14.07.2004г., а от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че заведената по случая пр.пр.№35793/2004г. с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.11.2004г. е приключила с отказ от образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление. Следователно изнесеното в процесните статии твърдение за наличие на „криминална“ (полицейска) регистрация не отговаря на истината, дори да се приеме че под употребените изрази ответниците са имали предвид именно полицейска регистрация, както е сторил първоинстанционният съд. По делото липсват и данни за извършена добросъвестна проверка от страна на ответниците относно наличието на полицейска регистрация на ищцата. Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация)- промяна на терМ.от „полицейска регистрация“ на „криминална регистрация“ и „кримидосие“ представя ищцата като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. В потвърждение на това заключение на настоящия състав е и употребения в статиите израз „Тя се разминала без присъда за престъплението си“, намекващ за незаконосъобразно избягване на справедливо наказание за извършено от ищцата престъпление.

Неправилни са и заключенията на първоинстанционния съд, че в процесните статии не се съдържат твърдения (внушения) за участие на ищцата в организирана престъпна група и че има негативна роля във връзка със смъртта на първия и съпруг. Статиите съдържат следните изрази: „Не е тайна, че …П. се превърна в редовен гост за вечери на Командира и проваленото му отроче Р.К.. Именно на „белите покривки“ е сформирана и организираната престъпна група за дестабилизиране на държавата, създадена от К., в която дейно участва самият П.“ с пояснението, че „М.К.а е първа приятелка на Б.(ищцата)“, както и: „Мистериозен е не само първият и брак, който приключва с още по-изненадващата смърт на съпруга и…“ с допълнението: „г-жа П., която след смъртта на първия си съпруг се оказва собственица не само на двете му фирми и марката „Виртшафтсблат“, но и на всички апартаменти, закупени по време на брака им“. По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения- ищцата да е участвала в организирана престъпна група, както и да има нещо общо с настъпването на смъртта на първия и съпруг, а в същото време тези твърдения приписват на ищцата извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК. Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно- лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо - накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности. Действително, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер- изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Поради това мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическите състави на чл.49 и чл.45 от ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника, както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Не е спорно между страните, че ответникът е възложил на друго лице подготвянето на процесните статии, както публикуването им. Въпросът кой точно е авторът на статията е без значение за отговорността на издателя, доколкото не се отрича факта на възлагането на работата. Наличието на противоправно деяние се доказва по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства. Възражението на ответника за препечатването на статиите от друго, електронно издание е неоснователно. Действително се установява, че статията е била публикувана ден по-рано в електронното издание „Агенция М.“, но липсва надлежно позоваване на този източник в процесните статии. Налице е само една препратка за допълнителна информация, като никъде другаде в статията няма позоваване на тази или на друга медия, а като автор е посочен „Екип на Т.“. Причинените вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установявата от показанията на разпитания по делото свидетел.

По размера на обезщетението:

Съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието „справедливост " по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характер а на увреждането, начин а на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968г.). При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Съгласно решение №253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1251/2012 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, при искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт- дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства- емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

В случая от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че  ищцата е журналист, издател и главен редактор на вестник, като във връзка с професията си работи с много немски фирми- рекламодатели. Разбрала за процесните публикации от телефонно обаждане от баща й, който в този момент бил в болница с хипертонични проблеми. Оттогава била все бледа, изтощена, плачеща, винаги с червени очи и сълзи, страдала от главоболие и безсъние, което водело до несправяне с работата и липса на концентрация. Това състояние продължавало и досега. Имало отчетлива разлика между сегашното и състояние и това преди публикуването на процесните статии- свидетелката я познавала като усмихната и коректна дама, а сега избягвала контакти с хора. Публикациите се отразили на здравословното и емоционално състояние на ищцата, не била поканена на голям форум в Германия, а преди това ходела всяка година на този форум. Отношението на други хора към ищцата рязко се променило, имало подмятания от съседи, обвинителни погледи на хората като към извършител на някакво престъпление. Тежко преживяла обвиненията, че е заговорничела за сваляне на правителството и има участие в смъртта на бившия си съпруг. Синът на ищцата се срамувал да каже коя е майка му, което също оказало негативно влияние върху нея. Споделяла със свидетелката, че вече не може да е журналист, било увредено името и, което изградила с отношение и коректност. В момента била емоционално срината, бледа, непрекъснато плачела и с главоболие. Като взе предвид всичко гореизложено, както и че процесните публикации са стигнали до неограничен, макар и условно определяем от тиража на вестниците, кръг от читатели, за неопределен период от време след публикуването им, съдът намира, че обезщетения в размер на претендираните от ищцата суми в размер на по 15000 лева за всяка една от публикациите, са справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД и биха репарирали в относително пълна степен претърпените от нея неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а предявените искове- уважени изцяло като основателни и доказани.

При този изход на спора жалбоподателят- ищец има право на всички направени в производството разноски за всички съдебни инстанции в размер 2000 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в първата инстанция и на 600 лева за държавна такса във въззивната инстанция, или общо 2600 лева.  

 

По изложените съображения, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №380457/09.04.2018г. по гр.дело №25192/2017г. по описа на СРС, 32 с-в, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:  

ОСЪЖДА „Т.М.“ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление *** (като универсален правоприемник на „М.“ЕООД с ЕИК*****), да заплати на Е.Н.П. с ЕГН********** със съдебен адрес ***-5, чрез адв.Г.А. от САК, на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата 15000лв. (петнадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства- емоционални, физически и психически сътресения, причинени от публикувана на 12.04.2017г. във вестник „М.“ статия със заглавие „Черният лебед на Л.с кримидосие“.

ОСЪЖДА „Т.М.“ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление *** (с предишно наименование „Т.“ЕООД), да заплати на Е.Н.П. с ЕГН********** със съдебен адрес ***-5, чрез адв.Г.А. от САК, на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата 15000лв. (петнадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства- емоционални, физически и психически сътресения, причинени от публикувана на 12.04.2017г. във вестник „Т.“ статия със заглавие „Черният лебед на Л.с кримидосие“.

ОСЪЖДА „Т.М.“ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление *** (като универсален правоприемник на „М.“ЕООД с ЕИК*****), да заплати на Е.Н.П. с ЕГН********** със съдебен адрес ***-5, чрез адв.Г.А. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2600лв. (две хиляди и шестстотин лева)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/