Р Е Ш Е Н И Е   № 125

гр.Бургас, 20.07.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          СВЕТЛА ЦОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 МАЯ ВЕЛИЧКОВА

Секретар: Пенка Шивачева

Прокурор: Йордан Дичев

като разгледа докладваното от съдия Мая Величкова ВЧНД № 175 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство e по реда на чл.48 ал.1-2, вр.чл.44 от ЗЕЕЗА.

С решение № 35/03.07.2020г., постановено по ЧНД № 544/ 2020г., Окръжен съд Бургас е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест, съответно № AGI.catt.PG 79/19/1AG и № AGI.catt.PG 79/19/2AG, издадени на 12.02.2020 г. от зам.главен прокурор на Главна п. към Апелативен съд в гр. ., Република Италия, с които се иска предаване на българския гражданин Н. Д. И., ЕГН **********, на италианските съдебни власти, с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода с общ остатък деветнадесет години, наложени съответно със съдебно решение от 12.09.2016г., постановено от съда в Рим - шесто наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 28.10.2016г., и със съдебно решение от 17.09.2018г., постановено от Апелативен съд в Рим, второ наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 16.03.2019г., и предава Н. Д. И., ЕГН ********** на издаващата ЕЗА държава – Република Италия.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от назначения служебен защитник на исканото лице Н. Д. И., адв. З. от АК Бургас, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Посочва, че исканото лице никога не е участвал в съдебното дело срещу него, гледано в Италия, т.е. процесните ЕЗА са издадени за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановено в съдебен процес, на който лицето не се е явило лично. Твърди се, че не са налице условията на чл.40 ал.2 т.1, 2, 3 и 4 от ЗЕЕЗА. Заявява се, че чл.629bis от италианския НПК не покрива условията на чл.40 ал.2 т.4 от ЗЕЕЗА, защото се поставя допълнително условие лицето да доказва, че отсъствието му се е дължало на оправдателни причини за неосведоменост във връзка с провеждане на процеса в Италия. Навежда се, че няма гаранция за връчване на решението на италианския съд незабавно на лицето, лично след предаването му, като бъде уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие по същество, както и отсъствието на гаранции за повторен процес. Счита се, че не са налице нито една от хипотезите на чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, поради което съдът е следвало да откаже да изпълни ЕЗА. Твърди се нарушение на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47, чл.48 от Хартата на основните права на ЕС, като са нарушени правата на исканото лице при проведеното задочно производство, правото на защита и състезателност на процеса. Иска се да се отмени атакуваното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция исканото лице Н. И. се явява лично и с назначения си служебен защитник, адв. Д. от АК Бургас, която поддържа депозираната жалба ведно със съображенията, изложени в нея. Акцентира, че не са изпълнени условията на чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА.

В своя лична защита исканото лице моли да не се допуска неговото предаване по издадените ЕЗА.

Представителят на А. п. -Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Обосновава наличие на изискуемите по ЗЕЕЗА предпоставки за допускане изпълнението на издадените ЕЗА и предаване на исканото лице И. на властите на Република Италия. Пледира актът на ОС Бургас да бъде потвърден.

След като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на страните, прецени данните по делото и съобрази закона, въззивният съд намери, че жалбата е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна.

Производството пред ОС Бургас, установяващо се като такова по чл.44 от ЗЕЕЗА, е образувано по повод постъпила в съда Европейска заповед за арест, съответно № AGI.catt.PG 79/19/1AG и № AGI.catt.PG 79/19/2AG, издадени на 12.02.2020 г. от зам.главен прокурор на Главна п. към Апелативен съд в гр. ., Република Италия, с които се иска предаване на българския гражданин Н. Д. И., ЕГН **********, на италианските съдебни власти с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода с общ остатък деветнадесет години, наложени съответно със съдебно решение от 12.09.2016г., постановено от съда в Рим - шесто наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 28.10.2016г., и със съдебно решение от 17.09.2018г., постановено от Апелативен съд в Рим, второ наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 16.03.2019г.

Според описаните в ЕЗА № AGI.catt.PG 79/19/1AG факти, на Н. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 16 години за общо 10 престъпления, извършени в условия на продължителност, а именно:

1. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 416, ал. 1, 2, 3, 5 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006 (организирано престъпно сдружение);

2. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110, 112, ал. 1 н. 1 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006; 216, ал. 1, н. 1, 219, ал. 1, 223, ал. 1, Крал. декрет 267/1942 (съучастие в умишлен банкрут);

3. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110. 112 ал. 1. н. 1 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006: 216 ал. 1 н. 1. 219 ал. 1. 223 ал. 1. Кралски декрет 267/1942 (съучастие в умишлен банкрут);

4. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110 от н.к.; чл. 4 от Зак. пост 74/2000 (съучастие в подаване на неверни данъчни декларации, с цел укриване на данъци върху доходите и данък добавена стойност);

5. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110. 81 ал. 2 от Н. К.; 4 Закон 146/2006; 11 Зак. Пост. № 74/2000 (съучастие в измамно укриване на данъци в условия на продължителност);

6. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006. 223 ал. 2, н. 2. 219 Крал. Декр. 267/1942 (съучастие в деяния по умишлен банкрут);

7. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110 от Н. К.; 4 закон № 146/2006; 216, 219, 223, н. 1, Крал. Декр. 267/1942 (съучастие в умишлен банкрут);

8. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006: 11 Зак. пост № 74/200 (съучастие в измамно укриване на данъци);

9. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 110 от Н. К.; 4 Закон № 146/2006. 216, 219, 223 н. 1, Крал. Декр. 267/1942 (съучастие в умишлен банкрут);

10. престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 10 Зак. пост. 74/2000 (укриване и унищожаване на счетоводни документи).

Видно от ЕЗА № AGI.catt.PG 79/19/2AG е посочено, че на исканото лице И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за престъпление, предвидено и наказуемо по чл.223, 216, н. 2, 219 ал. 2, н. 1 Крал. Декрет 267/42 (умишлен банкрут).

Издадените две ЕЗА съдържат всички необходими, съгласно чл.37 от ЗЕЕЗА, реквизити относно формата и съдържанието си, както подробно е изложила първата инстанция. По отношение на изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА, правилно съдът е констатирал, че същите са изпълнени в цялост. Наложените наказания лишаване от свобода, за чието изпълнение се иска българският гражданин с издадените две ЕЗА, са не по-малко от 4 месеца, а именно шестнадесет години и три години, с общ остатък деветнадесет години, като по този начин е изпълнено изискването на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА, Правилно, изхождайки от фактическото описание на престъпленията, във връзка с които се издирва Н. И. , съдът е направил извод, че същите намират аналог и в българския наказателен закон – а именно в чл.321 ал.2 от НК, в чл.309 ал.3 от НК, в чл.227в, ал.2 от НК и в чл.255 ал.3 от НК, т.е. налице е предвидената в чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, двойна наказуемост.

Коректно изведените по-горе констатации от първоинстанционния съд, правилно са дали основание за извод на последния, че са изпълнени формалните изисквания по чл.36 от ЗЕЕЗА, досежно условията за прилагане на Европейската заповед за арест.

Като законосъобразни съдът преценя също изводите на съда, че не е налице и никое от абсолютните основания по чл.39 от ЗЕЕЗА, налагащи отказ от изпълнението на Европейската заповед, а именно престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице Н. И. не е осъдено за същите престъпления, с влязла в сила присъда на български съд или на съда на трета държава-членка на ЕС, както и лицето не е малолетно съгласно българското законодателство.

Настоящият състав на съда, обсъждайки предпоставките по чл.40 от ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнението на Европейска заповед за арест, сходно с първата инстанция, не установи наличие на такива. Във връзка с това са неоснователни доводите на защитника на осъденото лице, изложени в жалбата. Престъпленията, за които се иска предаване с цел наказателно преследване на българския гражданин, не са извършени на територията на Република България. Същевременно, за същото престъпление в Република България не са образувани наказателни производства, съответно и не са прекратявани, нито то е подсъдно на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова давност. Липсват също данни Н. И. да е изтърпял или да търпи наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление, видно от справката за съдимост и справка от УИС на Прокуратурата на Република България за исканото лице. Следователно не са налице факултативните основания на т.1, т.1а, т.2, т.3, т.4 и т.5 на ал.1 на чл.40 от ЗЕЕЗА.

Европейската заповед за арест не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане, по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА.

Правилно съдът не е констатирал наличие на основания за отлагане изпълнението на заповедта, както и основания за условното й изпълнение при хипотезата на чл.52 от ЗЕЕЗА. По делото са налице данни за образувано и неприключило наказателно производство за престъпление от общ характер по чл.227б ал.1, вр.ал.1 от НК срещу Н. И. , което е внесено с предложение по чл.78а от НК /спр.л.11 от ЧНД № 543/2020г. по описа на БОС/. Разпоредбата на чл.52 от ЗЕЕЗА дава само една възможност за решаващият съд да отложи предаването на исканото лице, в случай, че срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА, но до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание. Престъплението, за което е повдигнато обвинение на исканото лице е по чл.227б ал.2, вр.ал.1 от НК, не е тежко умишлено съобразно разпоредбата на чл.93 т.7 от НК, а и особените правила по глава двадесет и осма от НПК, не изискват задължителното присъствие на обвиняемия в това съдебно производство, поради което правилно съдът е приел, че неприключилото наказателно производство /ДП № 240/2019г. по описа на ОДМВР Бургас/, не е пречка за предаването на българския гражданин Н. И. на италианските съдебни власти. Правилно е отбелязано от първата инстанция, че разпоредбата на чл.52 от ЗЕЕЗА е само едно процесуално средство, което гарантира зачитането на националния суверенитет на изпълняващата държава, което дава само възможност на тази държава да реализира с предимство своята наказателна компетентност спрямо лицето. В конкретната хипотеза и въззивната инстанция намира, че следва да бъде даден приоритет на наказателните производства в Република Италия, тъй като касаят престъпления с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с престъплението по висящото наказателно производство в България, а и не се създават пречки за приключване на наказателното производство в страната ни.

Съобразявайки горното, въззивният съд възприе за правилни изводите на ОС Бургас, че са налице всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице по процесните ЕЗА.

Следва да се обърне особено внимание на изискванията на чл.40 ал.2 т.1-4 от ЗЕЕЗА, които основно са наведени в жалбата като основания за отказ да се изпълни ЕЗА. Действително исканото лице не се е явило лично на проведения в Италия съдебен процес, но същото е било представлявано и защитавано от назначен служебен защитник. Отбелязано е, че решенията не са били връчени лично на лицето, но осъденият със съдебно решение, което е окончателно и срещу който се е процедирало в отсъствие по време на целия процес, има право да получи по чл.629bis от италианския НПК прекратяване на окончателното решение, ако докаже, че отсъствието му се е дължало на оправдателни причини за неосведоменост във връзка с провеждането на процеса. Контролираната инстанция е изискала от издаващата държава Република Италия да предостави допълнителна информация за спазване на условията по чл.40 ал.2 т.1, 2, 3 и 4 от ЗЕЕЗА и по чл. 4а §1 от Рамковото решение. От получения отговор от компетентния орган на издаващата държава е видно, че исканото лице Н. И. не е участвало никога в съдебно дело срещу него, гледано в Италия, в началото защото се е укривал и впоследствие, след отменяне на обезпечителната мярка, не се е явил. Действително, исканото лице И. официално не е бил уведомен за съществуването на делото, нито за случило се, както и липсва лично връчване на решението, издадено от съда в Рим на 19.06.2016г., но съгласно чл.629bis от италианския НПК, И. може да получи отмяна на присъдата, в случай, че може да докаже, че отсъствието му по време на делото, се е дължало на незнанието му за неговото гледане, не по негова вина и това може да се случи в рамките на тридесетдневен срок от запознаването със съдебното производство.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира за правилни изводите на контролираната, че са налице условията на чл.40 ал.2 т.4 от ЗЕЕЗА, както и условията по чл.4а §1 б.“г“ от Рамково решение 2002/584/ПВР. Гаранцията при предаването на исканото лице в хипотезата на чл.40 ал.2 т.4 от ЗЕЕЗА се отнася само до правата на осъдения да бъде информиран за съдържанието на задочното решение, като му се връчи лично и за възможността за неговото обжалване, както и за срока, и за условията за това. В случая се установява, че след предаването му на италианските съдебни власти, исканото лице разполага в издаващата държава-членка с правно средство за защита, уредено в чл.629bis от италианския НПК, съгласно което в тридесетдневен срок от запознаването му със съдебното производство, може да представи в Апелативния съд, в чийто район на компетенция се намира съдията, който е издал постановлението, молба за прекратяване на съдебното решение за присъда, като се доказва, че отсъствието му се е дължало на оправдателна причина за липсващо уведомление за воденето на процеса. Поради това са неоснователни доводите на защитата на исканото лице, наведени във въззивната частна жалба, че е въведено допълнително условие и по този начин не се покрива стандарта, заложен в ЗЕЕЗА и това не е равносилно на условието по т.4 на ал.2 на чл.40 от ЗЕЕЗА.

Въззивният съд намира, че не е нарушен чл.6 от ЕКПЧ, правото на исканото лице на справедлив съдебен процес, както и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и чл.48 от Хартата, презумпция за невиновност и право на защита, предвид което изложеното в жалбата е неоснователно. На исканото лице, както беше посочено по-горе, са осигурени средства за защита и справедлив съдебен процес, запознаване със съдебния акт и право на обжалване, съгласно процесуалните изисквания на италианския НПК. В теза връзка настоящата инстанция намира, че е спазено и европейското законодателство за справедлив съдебен процес, укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство /Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета/.

При така съобразените данни, настоящият състав на съда намира, че наведените от защитата доводи за наличие на причини, налагащи отлагане предаването на исканото лице И. , не намират своята доказателствена подкрепа и поради това следва да бъдат преценени като неоснователни. Не са налице условията за отказ за изпълнение на процесните ЕЗА, тъй като независимо, че исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, при който му е наложено наказанието лишаване от свобода и решението не му е било връчено лично, то са налице условията на чл.40 ал.2 т.4 от ЗЕЕЗА, за възможността за неговото обжалване, както и за срока и условията за това. Както посочи по-горе, настоящата инстанция, в случая се установява, че след предаването му на италианските съдебни власти, исканото лице разполага в издаващата държава членка с правно средство за защита, уредено в чл.629bis от италианския НПК, съгласно което в рамките на тридесетдневен срок от запознаването му със съдебното производство, може да представи в Апелативния съд, в чийто район на компетенция се намира съдията, който е издал постановлението, молба за прекратяване на съдебното решение за присъда, ако се докаже, че отсъствието се е дължало, поради оправдателна причина за липсващо уведомление за воденето на процеса.

Мотивиран от горните съображения, въззивният съд прие, че в случая са налице всички законови предпоставки за допускане изпълнението на процесните Европейски заповеди за арест и предаване на исканото лице И. на издаващата заповедта държава Република Италия с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода с общ остатък деветнадесет години, наложени съответно със съдебно решение от 12.09.2016г., постановено от съда в Рим - шесто наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 28.10.2016г., и със съдебно решение от 17.09.2018г., постановено от Апелативен съд в Рим, второ наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 16.03.2019г.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/03.07.2020г., постановено по ЧНД № 544/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е допуснато изпълнение на Европейски заповеди за арест, съответно № AGI.catt.PG 79/19/1AG и № AGI.catt.PG 79/19/2AG, издадени на 12.02.2020г. от зам.главен прокурор на Главна п. към Апелативен съд в гр. ., Република Италия, и постановено предаване на българския гражданин Н. Д. И., ЕГН **********, на италианските съдебни власти, с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода с общ остатък деветнадесет години, наложени съответно със съдебно решение от 12.09.2016г., постановено от съда в Рим - шесто наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 28.10.2016г., и със съдебно решение от 17.09.2018г., постановено от Апелативен съд в Рим, второ наказателно отделение, влязло в сила като окончателно от 16.03.2019г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

На основание чл.53 ал.2 от ЗЕЕЗА заверен препис от влязлото в сила решение по Европейските заповеди за арест да се изпрати незабавно на Върховната касационна п. и на Министерството на правосъдието.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.