Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. София, 19.06.2014г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ “В” въззивен състав, на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

                                                          мл. с-я  НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА

 

секретар А.Л.,

като разгледа докладваното от съдия Хайдукова гр.д. № 15207 по описа за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „О.Т.” ЕООД срещу решение от 08.08.2013г. по гр.д. 41200/2012г. по описа на СРС, 32 с-в, в частта, с която са частично уважени предявените от ищците субективно и обективно съединени искове по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за всеки за сумата 200 лв. – имуществени вреди, и за всеки за сумата 250 лв. – неимуществени вреди. Жалбоподателят поддържа недопустимост на решението и предявените искове предвид нормата на чл. 109, т. 1 ЗЗП. При условията на евентуалност излага решението да е неправилно предвид неговата необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на сключения договор за организирано пътуване, като не е отчел, че сочените от ищеца градове за посещения съобразно общите условия към договора са били само допълнителна опция при събиране на група над 25 души, като в конкретния случай безспорно между страните групата е била по-малка. Последното следва и от чл. 18 на сключения между страните договор за организирано пътуване, който не е обсъден от СРС. Неправилно СРС е приел пътуването да включва 10 нощувки, като видно от договора нощувките са 9. Решението е необосновано и предвид липсата на събрани доказателства за търпени от ищците имуществени и неимуществени вреди. По изложените мотиви моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемите ищци, П.М.И. и Х.Б.И., оспорват въззивната жалба. Поддържат решението да е правилно и постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Излагат предмета на договора за организирано пътуване да е ясно и точно очертан, и възраженията за разлики с каталога на ответното дружество се явяват неоснователни. Отделно от това и ответникът при доказателствена тежест за същия не е доказал да е връчил на ищците общи условия към сключения договор за организирано пътуване и кои точно общи условия, с какво съдържание им са предоставени за запознаване. Няма подписани от страна на ищците нито общи условия, нито каталог. По изложените мотиви моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за  неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Въведено от жалбоподателя възражение за недопустимост на решенето в обжалваната му част предвид нормата на чл. 109 ЗЗП е неоснователно. На първо място, цитираната норма е материалноправна и не създава процесуална пречка за потребителя да предяви пред съда иск за защита на увредения си интерес, а законовата разпоредба се преценя от съда по същество досежно наличието на твърдяното от ищеца право. На второ място, нормата е неотносима към процесния спор, доколкото видно от диспозицията на същата урежда правата на потребител по сключен договор за покупко-продажба на стоки, какъвто договор не е предмет на разглеждане по настоящия спор.

По въведените с въззивната жалба на ищеца доводи съдът намира първоинстанционното решение за правилно в обжалваната му част по следните мотиви:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор за организирано пътуване 3480/28.03.2012г. се установява на последната дата да са сключили договор за организирано пътуване, съобразно дефиницията му по чл. 82 Закон за туризма. Съобразно същия ответникът като туроператор се е задължил да предостави организирано пътуване с обща цена на потребителите ищци срещу насрещното задължение за заплащане на уговорената цена. Страните не спорят уговорената цена да е заплатена от ищците.

Спорен между страните е обемът на уговорените услуги в общия обем на уговореното задължение на ответника по договора за организирано пътуване. В чл. 10 от договора за организирано пътуване страните в изпълнение на чл. 82, ал. 3, т. 4, т. 5 и 6 ЗТ са очертали изрично маршрута на пътуването, местоположението и вида на туристическите обекти, посещението до които е включено в цената на организираното пътуване. Последната клауза е обвързваща и за двете страни по договора и неизпълнението на част от уговорените услуги по договора за организирано пътуване представлява частично неизпълнение по договора, за което във връзка с чл. 93 ЗТ, вр. чл. 79 ЗЗД туроператорът носи отговорност и дължи обезщетение на потребителите на туристическата услуга. Неоснователни са възраженията на въззивника, и само откъм твърдения, че макар да са посочени като включени в цената на организираното пътуване посещенията до остров Капри, Позитано, Амалфи и Метеора, не са част от уговореното пътуване, защото видно от каталога на дружеството ответник за съответната година, същите са допълнителна услуга под условие за група над 25 души, което не се е осъществило в процесния случай. Предвид нормата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, приложима към процесните отношения по сключен договор от туроператора търговец в кръга на търговската му дейност, при несъответствие между уговореното между страните и общите условия на търговеца, сила има уговореното в конкретния договор между страните.  В този смисъл и без значение са клаузи от общите условия на търговеца, които предвиждат нещо различно от ясно изразената воля на страните по процесния договор за организирано пътуване, досежно предмета на включените в общата цена на пътуването посещения. Горният извод на съда не се променя и от клаузата на чл. 18 от договора, доколкото последната не предвижда отклонение от уговорения в чл. 10 предмет на договора, а само допълнително право на туроператора да иска заплащане на допълнителна сума към вече уговорената цена на пътуването между страните, като упражняването на последното не е предмет на настоящия спор.

Страните не спорят, а и от събраните свидетелски показания при разпита на св. Ц., се установява, ответникът туроператор да не е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор за организирано пътуване, като не са осъществени уговорените посещения до остров Капри, Позитано, Амалфи и Метеора. Съдът кредитира напълно показанията на св. Ц. като непосредствени, конкретни и незаинтересовани, и приема по делото да се установява, неточното изпълнение на договора да включва и наличен проблем с автобусът, превозващ ищците. Същият се е появил още на тръгване от гр. Р..  С повреден автобус групата е достигнала до гр. Соренто, където е станало ясно, че автобусът няма да тръгне и няма да бъде оправен. Туристическата програма в Соренто, както тази за последните два дни от пътуването не е осъществена. Всички пътници са били притеснени и изнервени от ситуацията. Водачът на групата, определен от туроператорът, им казвал, че няма как през почивните дни да бъде оправен автобуса, както и че сервиз едва дали щял да се съгласи, тъй като трябвало да чака плащане чак, след като групата се върне в България. Притеснени туристите потърсили сами решение на проблема. Сами се свързали с други български туристи в Соренто и установили, че в техния автобус има места и могат да се върнат с тях в България. В резултат на техните действия уведомили представителите на двете фирми и се завърнали в България.

При гореустановената по делото фактическа обстановка настоящият състав на съда приема за безспорно установено по делото неизпълнението от ответника на част от задълженията му по процесния договор за организирано пътуване, предвид на което и при приложение на чл. 93 ТЗ, вр. чло. 79 ЗЗД за насрещната страна по облигацията възниква правото да претендира обезщетение за неизпълнението. Предвид нормата на чл. 82 ЗЗД неизправната страна дължи обезщетение за преките и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – имуществени и неимуществени такива. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по ТР 4 от 29.01.2012г. по т.д. 4/1012г. на ОСГТК на ВКС.

Претендираните имуществени вреди от ищеца са такива за претърпяна загуба – разход на средства за заплащане на цена на услуга, която не получава по договора. Загубата  е пряка последица от неизпълнението по договора, доколкото е заплатена по договор, насрещната престация по който не е получена от ищците. Размерът на имуществените вреди за ищеца, представляващи загуби от платена цена на пътуване при неизпълнение за 2 от 9 дни е 1000,50 лв. Х 2/9 = 222,33 лв. СРС е присъдил по-малка сума – 200 лв., предвид на което и с оглед невлошаване на положението на жалбоподателят ответник решението следва да бъде потвърдено за присъдения размер от 200 лв. на всеки ищец.

За установяване на твърдените с исковата молба от ищците неимуществени вреди, търпени от неизпълнението на договора от ответника в заявения период от 26.05.2012г. до 29.05.2012г., по делото са събрани свидетелските показания на св. Ц.. По вече изложените мотиви същите като непосредствени, точни и ясни съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани, вкл. в частта установяваща изживените от ищците стрес, безпокойство и притеснение от факта, че почивката им е провалена, че се намират в чужда държава, без ясна позиция на туроператора как ще бъдат прибрани в България, и от необходимостта сами да търсят разрешаване на проблема  и организират връщането си у дома. Така доказаните по делото вреди за ищците настоящият състав на съда и при кредитиране на показанията на св. Ц. намира да са в пряка причинна връзка с неизпълнението на сключения между страните договор. Същите вреди, съдът намира да са и били предвидими за ответното дружество, доколкото са нормална и закономерна последица от неизпълнението на договора – нереализиране на очакваната почивка, неорганизиране на превоз на пътниците обратно в България, непредоставянето на информация на същите и непредприемането на незабавни мерки за осигуряване на алтернативен вариант за превоз на туристите.

Предвид гореизложените мотиви на съда ответникът на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 -ро ЗЗД дължи обезщетение на ищците за причинените им с неизпълнението на договора за доставка организирано пътуване неимуществени вреди, което при прилагане по аналогия на нормата на чл. 52 ЗЗД/ в този смисъл ТР 4/2012г. на ОСГТК/ съдът определя в размер на сумата 500 лв. При определяне на същия съдът отчита установения душевен дискомфорт на ищците, стрес, и чувство за безпомощност, удостоверени от показанията на св.Ц.. Първоинстанционният съд е определил по-малък размер от 250 лв. на всеки от ищците, като предвид правилото за невлошаване положението на жалбоподателят ответник, решението в обжалваната му част за присъдено обезщетение за последната по-малка сума следва да бъде потвърдено.

По горните мотиви на съда първоинстанционното решение като правилно в обжалваната му част следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни. Същите не са направили искане за присъждане на такива, както и не доказват извършване на разноски, предвид на което и разноски с настоящото решение не следа да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.08.2013г. по гр.д. 41200/2012г. по описа на СРС, 32 с-в, в обжалваната част, с която „О.Т.” ЕООД, ЕИК **********, с адрес:***, е осъдено да заплати на П.М.И., ЕГН ********** и Х.Б.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:*** на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД сумата от по 200 /двеста/ лв. за всеки един от ищците- представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор 3480/28.03.2012 г., както и сумата от по 250 /двеста и петдесет/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие изживян стрес и притеснение от неизпълнението на договор 3480/28.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 31.08.2012., в частта за присъдени разноски на ищците.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

          Решението не подлежи на касационно обжалване на основание  чл. 280, ал. 2  ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.