Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

гр. Добрич,15.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и шести октомври година 2016

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. ПЕЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар П.П.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 340 по описа за 2016 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Постъпили са въззивна жалба от Н.В.К. и Г.В.К. и въззивна жалба от К.К.М., чрез упълномощените по делото адвокати, срещу решение №36/18.03.2016г. по гр.д.№519/2013г. на Генерал Тошевския районен съд, с което на осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД във вр. с чл.576 във вр. с чл.589 ал.2 от ГПК е прогласена за нищожна упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа рег.№7759 и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 7760 т.ІХ акт №46/22.10.2013г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№291 и район на действие РРС, на осн.чл.26 ал.2 пр.второ във вр. С чл.42 ал.2 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №102 от 04.11.2013г. т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС, и по отношение на първите двама въззивници е признато за установено, че НИВА с площ от 117дка, имот №***, и НИВА с площ от 73,013дка, имот №***, двете в землището на гр.г.т., са собственост на С.К.И., както и въззивниците са осъдени за разноски в полза на другата страна.

Основното оплакване на жалбоподателите е срещу приетото от първоинстанционния съд, че горепосоченото пълномощно не е подписано от насрещната страна по делото, ищеца С.К.И.. Според жалбоподателите твърдението на ищеца в този смисъл било недоказано. Гласните доказателства, според които на датата на даване на пълномощното, ищецът не бил в населеното място в кантората на нотариуса, а в друго населено място, били неубедителни, а изгответните по делото експертизи били необосновани, логически противоречиви, незадълбочени и неясни. Поради това според жалбоподателите следвало да се приеме, че пълномощното е подписано от ищеца и не е нищожно на твърдяното от него основание, съответно и договорът за покупко-продажба бил сключен от пълномощник с представителна власт и произвел действие. Позовават се още и на това, че пълномощникът дал отчет на упълномощителя, който от своя страна одобрил действията му. По тези съображения настояват за отхвърляне на предявените срещу тях искове след отмяна на неправилното първоинстанционно решение.

Жалбите са редовни. Подадени са в срок и са допустими.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбите като неоснователни и настоява за потвърждаване на решението.

От извършената от въззивния съд служебна и по посоченото в жалбата проверка и въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.К.И. от гр.София срещу К.К.М. от гр.Разград и Н.В.К. ***. С допълнителна молба /л.21/ претенциите са насочени и срещу Г.В.К., съпруга на втория ответник.

В исковата молба е изложено, че по наследство, реституция и доброволна делба ищецът притежава правото на собственост върху два недвижими имота в землището на гр.г.т., а именно: нива с площ 117дка - имот №***, и нива с площ 73,013дка - имот №***. От придобиване на собствеността и при предявяване на исковата молба ищецът бил във владение на собствените си имоти.

На 04.11.2013г. с нотариален акт №102 т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС бил сключен договор за покупко-продажба на двата имота между ищеца, като продавач, и ответника Н.В.К., като купувач. При сключване на договора ищецът-продавач бил представляван от първия ответник К.К.М. въз основа на пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа рег.№7759 и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 7760 т.ІХ акт №46/22.10.2013г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№291 и район на действие Разградския районен съд.

Ищецът не бил упълномощавал първия ответник да продаде имотите му. Не бил посещавал нотариуса при РРС и не бил подписвал пълномощното, въз основа на което бил сключен договорът за покупко-продажба. Не бил и потвърдил договора.

С оглед изложените обстоятелства, счита, че упълномощителната сделка и договорът за покупко-продажба са нищожни и иска нищожността им да бъде обявена. Иска и притежаваното от него право на собственост върху двата нидвижими имота да бъде установено по отношение на втория и третия ответник – съпрузи.

Ответникът К.К.М. е възразил, че е бил надлежно упълномощен от ищеца за сключване на договора, както и, че е дал отчет на ищеца, който одобрил и потвърдил действията му. Идентични възражения са въведени и от другите двама ответници. И тримата се позовават на извършеното нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, като показател за добросъвестността на първите двама при сключване на договора.

Първият иск е за установяване нищожността на осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД поради липса на съгласие на упълномощителна сделка. Касае се за пълномощно, с което С.К.И. дал право на К.К.М. от името и за сметка на упълномощителя да извършва редица фактически и правни действия, в т.ч. да се разпорежда по своя преценка /включително продажба на цена, не по-малка от данъчната/ със следните недвижими имоти: нива с площ 117дка - имот №***, и нива с площ 73,013дка - имот №***, по плана за земеразделяне на гр.г.т.. Пълномощното е подписано и до подписа са изписани трите имена на упълномощителя. Подписването на документа от С.К.И. е удостоверено с рег.№7759/22.10.2013г. от помощник при нотариус с рег.№291 и район на действие РРС. С рег.№7760 т.2 акт №46 на същия нотариус е удостоверено съдържанието на пълномощното.

Първоинстанционният съд е приел, че пълномощното е неистинско, не е подписано от ищеца С.К.И.. Следователно според първоинстанционния съд, нарушено е изискването на чл.589 ал.2 от ГПК за полагане или потвърждаване на по-рано положения, подлежащ на удостоверяване, подпис пред нотариуса, което съобразно чл.576 от ГПК прави нотариалното удостоверяване нищожно, а то има за резултат нищожност на упълномощителната сделка на осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД – поради липса на съгласие.

Приетото от фактическа страна от първоинстанционния съд е правилно и изложеното срещу него във въззивната жалба е неоснователно.

Изводът, че пълномощното не е подписано от ищеца, както и, че не той е изписал в документа трите си имена, се основава на заключенията на

четири експертизи – първоначална единична, повторна единична, тройна и петорна. Заключенията на първите три са категорични и еднозначни, и те са, че ищецът не е положил подписа и не е изписал трите си имена под пълномощното. Петорната експертиза е заключила, че подписът и имената под пълномощното са резултат на «кражба» на подписи и ръкописни текстове.

По експертизите са работили общо девет специалисти, извършили заедно или по отделно четири проверки на документа. Заключенията са задълбочени, изключително обосновани и убедителни. Всички заключения съвпадат в крайния си извод. Доколкото са налице известни разминавания /петорната експертиза и особеното мнение на едното вещо лице от нея/, те се отнасят до метода, по който са осъществени имената и подписът на документа, а не до изписването им от ищеца. По този въпрос вещите лица са единодушни, че ищецът не е положил подписа и не е написал имената си под пълномощното, а те са копирани, пренесени или по друг метод откраднати от друг документ.

Изводът не се променя при отчитане на присъда №224/09.06.2016г. по нохд№1520/2016г. на ВРС. С нея ответникът К.К.М. е признат за невиновен в това, че с цел да набави имотна облага за себе си е възбудил и поддържал у Н.В.К. заблуждение, че действително разполага с разпоредително право и действително е упълномощен от С.К.И. да се разпорежда със собствените му недвижими имоти /процесните/. Присъдата е влязла в сила и в съответствие с чл.300 от ГПК е задължителна що се отнася до това, че първият ответник М. не е въвел и поддържал втория ответник К. умишлено в заблуждение, че е надлежен представител на С.К.И.. Влязлата в сила оправдателна присъда означава, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление, без да дава задължителен и обвързващ отговор поради неосъществяването на кой от елементите от фактическия състав престъплението такова не е налице. В частност от оправдателната присъда не може да се правят изводи по релевантните за настоящия спор въпроси относно истинността на пълномощното и произтичащата от него представителна власт.

Изводите по тези въпроси следва да се основат единствено на събраните в исковото производство експертизи и доказателства. Имат се предвид показанията на изслушаните свидетели, които подкрепят твърдяното от ищеца, че не е посещавал съответната нотариална кантора за полагане или потвърждаване на вече положен подпис. Така гласните доказателство косвено навеждат, че ищецът не е подписал пълномощното и не е изписал имената си под него. Възраженията на въззивниците срещу обективността и безпристрастността на свидетелските показания са неоснователни. Изводът, който гласните доказателства навеждат, е идентичен на този, който експертизите категорично налагат, а именно – ищецът не е подписал и не е изписал имената си под пълномощното.

Щом като това е така, то той не е изразявал воля да упълномощи ответника К.К.М. да продаде имотите и упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие – основание, предвидено в чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД.

До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, който обаче е направил погрешна връзка в правната квалификация с разпоредбите на чл.576 и чл.589 ал.2 от ГПК.

Така хипотезата на чл.576 във чл.589 ал.2 от ГПК предполага един истински документ, подписан от лицето, посочено за негов издател, но подписан не пред нотариуса и без подписът да е потвърден пред удостоверилия го нотариус. В този случай е налице волеизявление, но то не е удостоверено в изискуемата по чл.589 ал.2 от ГПК процедура и разпоредбата на чл.576 от ГПК обявява удостоверяването за нищожно. Това от своя страна съставлява основание за нищожност на договора или сделката поради липса на форма по чл.26 ал.2 пр.трето от ЗЗД, а не поради липса на съгласие по чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД.

Нестинският документ – подписан не от посоченото за негов издател лице, означава, че обективираното в документа волеизявление не е извършено от това лице. Без значение е, че в случая се касае за упълномощителна сделка с извършено нотариално удостоверяване на подписа. Независимо от причините за това, удостоверяването не е вярно, като посоченият за упълномощител С.К.И. не е подписал и изписал имената си на документа, следователно той не е извършил волеизявление за упълномощаване на първия ответник.

Неправилната правна квалификация е намерила отражение в диспозитива на решението, което налага то да бъде отменено и да се постанови друго за удовлетворяване на иска за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие.

Следващият иск е за установяване за недействителност по чл.42 ал.2 от ЗЗД поради сключването му от пълномощник без представителна власт на договор за покупко – продажба.

Договорът е от 04.11.2013г. и е сключен с нотариален акт №102 т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС. С него ищецът продал на ответника Н.В.К. за цена от 35 000 лева имотите: нива с площ 117дка - имот №***, и нива с площ 73,013дка - имот №***, двата в землището на гр.г.т.. При сключване на договора продавачът бил представляван от ответника К.К.М. въз основа на пълномощното с нотариално удостоверяване на подписа рег.№7759 и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 7760 т.ІХ акт №46/22.10.2013г. на помощника при нотариус с рег.№291 и район на действие РРС.

Както се установи по-горе, пълномощното е нищожно поради липса на воля за упълномощаване, следователно то не е породило представителна власт за пълномощника К.К.М..

Договорът, сключен от пълномощник без представителна власт е недействителен по отношение на мнимо представлявания, освен, ако той не го потвърди – чл.42 ал.2 от ЗЗД.

По делото ответниците са представили декларация /л.61/, според която ищецът С.К.И. е приел отчета за сключения договор от ответника М. и е одобрил действията му. Декларацията е в обикновена писмена форма и има подпис. Спорът между страните дали ищецът е положил подписа на този документ не е необходимо да се обсъжда. Документът не е в изискуемата по чл.42 ал.2 изр.второ във вр. с чл.37 от ЗЗД форма и, дори и да е извършено от С.К.И., потвърждаването не може да произведе действие.

Щом като сключеният от пълномощник без представителна власт договор не е потвърден от мнимо представлявания ищец, той е недействителен по отношение на него съобразно чл.42 ал.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че сключеният при условията на чл.42 ал.2 от ЗЗД договор е нищожен по чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Тази квалификация се подкрепя от практика по чл.290 от ГПК /решение №505/02.09.2011г. по гр.д.№741/2010г. на 2-ро ГО на ВКС/. Тя обаче е единична и в отклонение на трайно установената, преобладаваща практика по чл.290 от ГПК /решение №337/14.10.2014г. по гр.д.№3598/14г. на 4-то ГО на ВКС, решение №285/28.09.2011г. по гр.д.№1033/2010г. на 3-то ГО на ВКС, решение №249/23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. на 4-то ГО на ВКС, решение №113/31.05.2012г. по гр.д.№1677/2010г. на 4-то ГО на ВКС/ по въпроса за договор, сключен от пълномощник без представителна власт, като относително недействителен, а не нищожен поради липса на съгласие.

Неправилната правна квалификация е намерила отражение в диспозитива на решението, което налага то да бъде отменено и да се постанови друго за удовлетворяване на иска за недействителност на договора като сключен от пълномощник без представителна власт.

Последният иск е по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване по отношение на втория и третия ответник, че правото на собственост върху спорните имоти принадлежи на ищеца.

Установено е, че следствие възстановяване правата на наследодателя му върху земеделски земи и договор за доброволна делба ищецът е придобил правото на собственост върху два недвижими имота в землището на гр.г.т., а именно: нива с площ 117дка - имот №***, и нива с площ 73,013дка - имот №*** /л.5, 6/.

Двата имота са били обект на договора за покупко-продажба от 04.11.2013г., сключен с нотариален акт №102 т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС. Като сключен от пълномощник без представителна власт за ищеца-продавач и непотвърден от него, договорът не е произвел действие и не е довел до преминаване правото на собственост върху имотите към купувача и неговата съпруга, ответниците Н.В.К. и Г.В.К.. Въпросът за добросъвестността на купувача и незнанието му, че договаря с мним пълномощник, не подлежи на обсъждане, защото е ирелевантен за настоящия спор.

Правилно е първоинстанционното решение по иска за собственост и в тази част то следва да бъде потвърдено.

Като краен резултат изходът от спора е изцяло неизгоден за ответниците, поради което решението следва да се потвърди и в частта, възлагаща в тяхна тежест разноските за водене на делото на ищеца в първата инстанция. Съответно ищецът има право да получи и разноските за въззивното производство. Те се изразяват в платени на двамата представлявали го адвокати по 800 лева, или общо 1 600 лева. Съобразно чл.78 ал.1 от ГПК следва да се присъди възнаграждението само за един адвокат, а именно сумата 800 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №36/18.03.2016г. по гр.д.№519/2013г. на Генерал Тошевския районен съд в частта, в която на осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД във вр. с чл.576 във вр. с чл.589 ал.2 от ГПК е прогласена за нищожна упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа рег.№7759 и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 7760 т.ІХ акт №46/22.10.2013г. на помощник-нотариус при нотариус с рег.№291 и район на действие РРС, и в частта, в която на осн.чл.26 ал.2 пр.второ във вр.с чл.42 ал.2 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №102 от 04.11.2013г. т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.К.И. с ЕГН ********** ***, срещу К.К.М. с ЕГН ********** ***, иск, че упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа рег.№7759 и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 7760 т.ІХ акт №46/22.10.2013г. на помощник при нотариус с рег.№291 и район на действие РРС, е нищожна по чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД поради липса на съгласие за упълномощаване.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.К.И. с ЕГН ********** ***, срещу Н.В.К. с ЕГН ********** и Г.В.К. с ЕГН **********,***, че договорът, сключен на 04.11.2013г. с нотариален акт №102 т.ІІІ рег.№1808 д.№472/2013г. на нотариус № 176 с район на действие ГТРС, с който С.К.И., представляван от К.К.М., продал за цена от 35 000 лева на Н.В.К., по време на брака му с Г.В.К., недвижими имоти: нива с площ 117дка - имот №***, и нива с площ 73,013дка - имот №***, двата по плана за земеразделяне на гр.г.т., е недействителен на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД, поради сключването му от пълномощник без представителна власт.

ПОТВЪРЖДАВА решение №36/18.03.2016г. по гр.д.№519/2013г. на Генерал Тошевския районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА К.К.М. с ЕГН ********** ***, Н.В.К. с ЕГН ********** и Г.В.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на С.К.И. с ЕГН ********** ***00 лева – платеното от него на един адвокат възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.