Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. София, 14.02.2018 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари през 2018 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ

като разгледа докладваното от съдия Маджев частно гражданско дело № 136 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ал. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Ц.П.К., с ЕГН ********** срещу постановен Отказ от 12.12.2017 г. за прекртяване на изп. дело № 20148380404024 по описа на ЧСИ – М. Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС, във връзка с отправена от длъжника молба основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В жалбата се сочи, че основание за образуване на изпълнителното дело е издаден в полза на „У.Б.“ АД изпълнителен лист от 16.01.2014 г. въз основа на които жалбоподателката и нейния съпруг – М.Е.К.били осъдени да заплатят обективраните в него парични суми. Споменава се и това, че на 07.07.2015 г. върху получаваното от Ц.П.К. трудово възнаграждение бил наложен запор по инициатива на съдебния изпълнител пред когото е висящо изпълнителното дело и това било последното валидно предприето изпълнително действие спрямо нея. В жалбата се подчертва, че допуснатото от ЧСИ в провежданото изпълнително производство конституиране на нов взискател на мястото на първоначалния такъв - „У.Б.“ АД в лицето на „ЕОС М.“ ООД, което се е случило на 07.01.2016 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е порочно действие, защото не са били налице необходимите предпоставки за това. Сочи се, че спрямо Ц.П.К. извършеното частно правприемство между „У.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ООД базирано на сключен договор за цесия не е произвело валиден правен ефект, защото тя не е била надлежно уведомена от страна на цедента /„У.Б.“ АД/ за прехвърляне на вземането по издадения ИЛ, по което същата има качеството на длъжник. В този смисъл за взискател по изпълнителното дело следвало да се приема не цесионера - „ЕОС М.“ ООД, а цедента - „У.Б.“ АД. В жалбата се прави позовване, че доколкото в полза на „ЕОС М.“ ООД не следвало да се признава качеството на взискател в провеждания изпълнителен процес, то и неговите волезиявления насочени към органа по изпълнението не следвало да се вземат предвид при преценката относно това, дали от взискателя са предприети дадени изпълнителни действия в контекста на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същественото било, че действителния взискател - „У.Б.“ АД не е правил искане за извършване на изпълнителни действия за период надхвърлящ две години, което означавало, че се е реализирал прекратителния фактически състав установен в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Акцентирано е, че при този прекратителен състав на изпълнителното производство се касае до настъпване на ефекта по право без да е необходимо постановяването на изричен предизвикващ този ефект акт от съдебния изпълнител, като последния има за свое задължение единствено да констатира настъпването на такова прекратяване и това трябвало да се стори от него с изричен акт. По отношение на изтеклия период от време сочен за такъв покриващ две годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК се навежда това да е времето от 07.07.2015 г. до 07.07.2017 г. Настоява се, че в този период нито са били искани за извършване изпълнителни действия, нито са били предприемани действия по принудително изпълнение от страна на органа по изпълнението. Така се е стигнало до прекратяване на изпълнителния процес, считано от 07.07.2017 г. С жалбата се обръща внимание и на това, че поисканото от „ЕОС М.“ ООД извършване на дадена категория изпълнителни действия /опис на движими вещи/ станало с молба от 25.07.2017 г. не трябва да се съобразява при преценката основателността на депозираната жалба, защото най-напред това дружество изобщо не следвало да се възприема, като легитимирана страна в изпълнителния процес, а от друга страна искането е отправено към момент, когато изпълнителното дело вече е било прекратено по смисъла на закона. Подчертава се и това, че за изпълнителни действия не следва да се възприемат – образуването на изпълнителното дело, изпращането и получаването на ПДИ от длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи, назначаването на експертизи за определяне на непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение и плащането на суми въз основа на влязло в сила разпределение и др. – всички визирани в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. Мотивирана от тези си съображения жалбоподателката – Ц.К. с писмена молба от 06.12.2017 г. се е обърнала към ЧСИ – М. Б. да констатира настъпилото прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо воденото пред него изпълнително производство, но по тов искане бил постановен обжалвания отказ от 12.12.2017 г. Иска се постановяване на решение от СГС, с което да се примат развитите от жалбоподателката оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ и същия да бъде отменен, като към съдебния изпълнител се дадат указания да издаде изрично постановление за прекратяване на образуваното пред него изп. дело 20148380404024.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, от правото да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвало дружеството – „ЕОС М.“ ООД / конституирано от ЧСИ- М. Б. в качеството му на взискател по изп. дело 20148380404024. Най-напред се навежда възражение с аргумент за недопустимост на упражнената жалба от Ц.К., като ако се приеме обртното от сезирания съд, то се настоява същата да е неоснователна. В Писменото възражение детайлно е проследен начина на придобиване на вземането, което е предмет на принудително изпълнение в обсъжданото изпълнително дело, като „ЕОС М.“ ООД се позовава на това, че същото му е било прехвърлено надлежно от предходния му носител – „У.Б.“ АД чрез валидно сключен договор за цесия от 23.11.2015 г. В този контекст вземането спрямо длъжниците – М.К.и Ц.К. било придобито на годно правно основание от посоченото дружество и то имало качеството на негов частен правоприемник. Съдебният изпълнител правилно го бил конституирал, като взискател по делото прилагайки нормата на чл. 429, ал. 1 ГПК Тук се споменава, че въпросът с конституирането на „ЕОС М.“ ООД, като страна в изпълнителния процес не е сред действията които подлежат на съдебен контрол по смисъла на чл. 435 ГПК и поради това в тази си част жалбата следвало да се остави без разглеждане. Като необосновани пък се квалифицират твърденията на жалбоподателката, че реализация бил намерил фактическия състав на прекратяване на изпълнителното производство предвиден в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прави се позоваване, че по обсъжданото изпълнително дело са били извършвани същеински изпълнителни действия насочени към длъжниците и преследващи удовлетворяване на изпълняемото право. Така се изтъква, че на 08.05.2014 г. и на 14.05.2014 г. са били наложени запори върху установена банкова сметка ***, а *** 09.05.2014 г. такъв бил наложен и върху установена банкова сметка на Ц.К.; на 21.07.2015 г. бил наложен запор върху получаваните от М.и Ц. К.трудови възнаграждения, като от този изпълнителен способ на 04.11.2015 г. по изпълнителното дело постъпила сума; на 25.07.2017 г. от „ЕОС М.“ ООД по изпълнителното дело била депозирана молба с искане за налагане на възбрана върху притежаван недвижим имот от длъжника – М.Е.К.. При така очертаните действия по принудително изпълнение насочени към длъжниците не следвало да се прима настъпването на перемпция на изпълнителния процес. Иска се постановяване на решение, с което жалбата бъд оставена без разглеждане в частта й относно оспорването на конституирането на „ЕОС М.“ ООД, като взискател и без уважение в частта й, с която е поискано отмяна на отказ да се прекрати изпълнителното дело.

В срока и в изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ - М. Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС е изложил мотиви, че подадената от взискателя жалба е допустима, но е неоснователна. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно допуснато бездействие от страна на взискателя по делото продължило повече от 2 години. Акцентира се върху това, че законодателя не посочва изчерпателно кръга на изпълнителните действия, чието предприемане води до прекъсване течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като се споменава, че сред тези действия място следва да немери и постъпването на парични суми по изпълнителното дело вследствие на упражнен изпълнителен способ. Добавя се това, че такива парични суми са постъпили по изпълнителното дело на 04.11.2015 г. от наложен запор върху трудово възнаграждение с работодател – „Ч.К.“ ООД, като удържаната и преведена по сметка на ЧСИ сума е в общ размер на 503,16 лв. Успоредно с това се поддържа, че на 07.01.2016 г. от новоконституирания взискател „ЕОС М.“ ООД била подадена нарочна молба до съдебния изпълнител, с която същия било възложено по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички изпълнителни действия с цел осигуряването нормален ход на изпълнителното производство. В една такава хипотеза на прехвърляне на правата по избор на прилагани изпълнителни дейсвия в правомощията на ЧСИ не могло да се говори за допуснато бездействие от страна на взискателя, което да покрива хипотезата на прекратяване визирана в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Добавя се и това, че действието по присъединяване на нов взискател по изпълнителното дело в лицето на „ЕОС М.“ ООД също било основание за прекъване на течащия срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Софийски градски съд, съобразно наведените в жалбата и мотивите доводи и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на „ЕОС М.“ ООД за частична недопустимост на упражнената жалба от Ц.К. относно атакуването на постановеното в изпълнителния процес конституиране на „ЕОС М.“ ООД в качеството му на взискател на мястото на първоначалния такъв – „У.Б.ю“ АД, и това е така, защото посоченото действие не е предмет на искането за отмяна на извършено действие от органа по изпълнението, а в предметния обхват на жалбата попада отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изрично отправено до него искане от длъжника мотивирано с предпоставката на чл. 433, т. 8 ГПК. Разбира се на общо основание длъжника може да сочи опорочаване на дадени действия на съдебния изпълнител, които сами по себе си не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но на общо основание могат да бъдат преценявани от съда с оглед въздействието им върху обжалваното изпълнително действие.

Съдът констатира, че изпълнително дело № 20148380404024 по описа на ЧСИ – М. Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС, е образувано по молба на „У.Б.ю“ АД срещу М.Е.К., ЕГН ********** и Ц.П.К., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014 г. по гр. д. № 49590/2013 г. по описа на СРС, 119 - ти с–в, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.01.2014 г.

С Разпореждане от 14.04.2014 г. е образувано изпълнителното дело.

В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния изпълнител е започнал проучаване имущественото състояние на длъжниците, като е събрал сведения от Службата по вписвания при РС- Видин и РС – Монтана, РС- София; от НОИ за това, дали лицата са осигурени; изпратил е запорни съобщения до функциониращите на територията на Р. България банки и клонове на чуждестранни банки за налагане на запор върху евентуално налични парични средства на длъжниците депозирани по банкови сметки в тези кредитни институции.

Спрямо длъжника по изпълнението - Ц.П.К. се установява, че върху нейни вземания по разкрити банкови сметки в „ОББ“ АД и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е бил наложен запор, като с писма от 28.04.2014 г. и от 30.04.2014 г. цитираните банки са признали вземането върху което се налага запор и е заявено, че същото ще бъде изпълнено.

На 24.06.2014 г. жалбоподателката - Ц.П.К. е получила покана за доброволо изпълнение на вземанията дължими по образуваното изпълнително дело, чиито носител е „У.Б.“ АД.

Със свое съобщение от 04.06.2014 г. съдения изпълнител е уведомил „ОББ“АД, че вдига наложения запор на Ц.П.К., което е станало след вземане предвид на подадена от нея молба, че средствата постъпващи по банковата й сметка в цитираната банка имат за източник отпусканите помщи за отглеждане на дете.

На 07.07.2015 г. от съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника - Ц.П.К., което получено от „Ч.К.“ ООД на 16.07.2015 г. е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което посочения работодател изплаща в полза на Ц.П.К.. На 17.07.2015 г. законният представител на „Ч.К.“ ООД е известил частния съдебен изпълнител, като е признал на основание чл. 508 ГПК за основателно вземането върху което се налага запора.

Съгласно уведомление от 03.11.2015 г. съставено от ЧСИ – М. Б. и адресирано до третото задължено лице „Ч.К.“ ООД е посочено, че въпреки наложения запор върху трудовото възнаграждение на двамата длъжници, то до момента на отправянето на това уведомления рабодотелеля не е осъществил превод по сметката на ЧСИ на удържани суми, като„Ч.К.“ ООД е подканено да стори това в 3-дневен срок, считано от момента на получаването на обсъжданото уведомление.

Наблюдава се, че на 07.01.2016 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от дружеството – „ЕОС М.“ ЕООД, което на основание чл. 429 ГПК е поискало от съдебния изпълнител да го конституира на мястото на досегашния взискател – „У.Б.“ АД, поради това, че е станало частен правоприемник на изпълняемото право на парично вземане, чието принудително удовлетворяване се преследва с инициирания изпълнителен процес. В молбата е описано, че вземането по изпълнителния лист въз основа на които е образувано делото е било прехвърлено от „У.Б.“ АД в полза на „ЕОС М.“ ЕООД с договор за цесия датиращ от 23.11.2015 г., като е уточнено, че към момента на подаване на тази молба актуалния размер на вземането възлиза на сумата от общо 6 999,44 лв. С това процесуално изявление към органа по изпълнението от страна на „ЕОС М.“ ЕООД на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извърши необходимите действия за обезпечаване нормалния ход на изпълнителното производство, както и да връчи на длъжника уведомление за извършената цесия.

Към молбата са приложени договор за извършено прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.11.2015 г., като неразделна част от този договор е Приложение 1, в което са изброени вземанията предмет на прехвърляне от страна на банката в полза на цесионера - „ЕОС М.“ ЕООД; пълномощно, с което „У.Б.“ АД в качеството му на цедент е учредило представителна власт в полза на „ЕОС М.“ ЕООД да уведоми на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всеки един от длъжниците по прехвърлените вземания, че същите са били цедирани; уведомление от 28.12.2015 г. по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД адресирано до длъжника – М.Е.К.относно извършеното прехвърляне на вземанията на „У.Б.“ АД към него, което е подписано от представител на пълномощника - „ЕОС М.“ ЕООД. Отсъстват доказателства това уведомление да е било надлежно връчено на адресата му. Относно другия длъжник и жалбоподател в настоящото производство – Ц.П.К. липсва дори формулирано уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, още по-малко са налице данни за връчването на подобно изявление до нея.

Със своя резолюция /без дата/ ЧСИ – М. Б. е приел да са налице предпоставките на чл. 429 ГПК, като е конституирал в качеството му на взискател в изпълнителното производство - „ЕОС М.“ ЕООД.

Със своя молба от 25.07.2017 г. взискателят - „ЕОС М.“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да изпрти на длъжника призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на движимо имущество, като е уточнено, че актуалния размер на задължението към датата – 03.07.2017 г. възлиза на сумата от 7 670,16 лв.

С друга своя молба отново от 25.07.2017 г. взискателят - „ЕОС М.“ ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да наложи възбрана върху притежавани от длъжника – М.К.два недвижими имота, находящи се в гр. Видин.

На 06.12.2017 г. от длъжника – Ц.П.К. е подадена молба до ЧСИ-М. Б., с която е отправено изявление, че образуваното и водено пред него изпълнително дело № 20148380404024 следвало да се смята за прекратено по отношение на нея, доколкото се е реализирал прекратителния фактически състав по смисъла на чл. 433, т. 8 ГПК, като е поискано това да бъде констатирано от съдебния изпълнител с изричен негов акт. В молбата са развити подробни съображения, защото според длъжника – К. е настъпило прекратителното основание, като е направено изрично позоваване, че по отношение на дружеството - „ЕОС М.“ ЕООД не са били налице нужните предпоставки за конституирането му на основание чл. 429 ГПК, като взискател по воденото изпълнително дело.

Видно от Резолюция на съдебния изпълнител датираща от 12.12.2017 г. същия е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса на основание.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателката е именно за реализацията на така соченото прекратително основание. Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателя е субекта, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Разбира се прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограничеснията които е тъпрял в рамките на водения спрямо него изпълълнителен процес. Взискателят на общо основание продължава да бъде носител на материалното си право на вземане и на негово разположение е процесуалното право повторно да поиска образуване на изпълнително дело пред предпочетен от него съдебен изпълнител. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда да приеме следното. Установява се, че изпълнителното производство е било образувано на 14.04.2014 г. от страна на „У.Б.“ АД, като жалбоподателката е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e конституирана, като длъжник по изпълнението. В този смисъл същата е процесуално легитимирана да поиска от съдебния изпълнител прекратявне на изпълнителното производство предприето единствено спрямо нея, което означава, че разглеждащия жалбата съдебен състав при преценката си относно предпоставките на чл. 433, т. 8 ГПК следва да се ограничи единствено отчитайки изпълнителните действия, които органа по изпълнението е предприел само по отношение на нея, но не и тези насочени към другия длъжник – М.К.. В този контекст единственото изпълнително действие, което попада в кръга на тези визирани от законодателя в нормата на чл. 433, т. 8 ГПК водещо до прекъсване на разписания двугодишен срок са наложените запори върху вземанията на длъжника – Ц.К. по банковите й сметки открити в „Т.Б.А.Б.“ и относно трудовото й възнаграждение следващо се от работодтеля й - „Ч.К.“ ООД. Тези изпълнителни действия датират от 30.04.2014 г. и 17.07.2015 г. Не се констатира обаче нито едно от тези изпълнителни действия да е довело до удържането и превеждането на суми от посочените трети лица по сметка на ЧСИ-М. Б.. Това означава, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е започнал да тече. Така, считано от 17.07.2015 г. срокът по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК по отношение на длъжника Ц.К. е започнал да тече отново, като спорния между страните въпрос е, дали този срок е бил прекъсван и след така очертания момент чрез предприемане на дадено действие от взискателя или такова прекъсване не е било осъществено, респективно дали релевантния срок е изтекъл на 17.07.2017 г. и е довел до приложението на процесуалната норма на чл. 433, т. 8 ГПК – а именно прекратявна на образуваното изпълнително производтво спрямо длъжника – Ц.К.. Настоящата инстанция намира, че последното прекъсване на възприетия в чл. 433, т. 8 ГПК 2-годишен срок е именно датата – 17.07.2015 г. След тази дата отсъстват валидно предприети от взикателя изпълнителни действия, които да се ползват с преустановително действие по отношение течението на обсъждания срок. Анализът на предприетото частно правоприемство по отношение изпълняемото право, с което „У.Б.“ АД е разполагал и е прехвърлил на дружеството – „ЕОС М.“ ЕООД и регулиращата това приемство в изпълнителния процес норма на чл. 429, ал. 1 ГПК показва, че същото категорично не е обвързало длъжника – Ц.К., защото в кориците на делото няма никакви данни цедента - „У.Б.“ АД, нито самостоятелно, нито чрез пълномошника си „ЕОС М.“ ЕООД да е предприело уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника по прехвъряленото вземане – Ц.К., че същото има нов носител и занапред тя следва да предприеме погасяването му именно в полза на този нов носител и да се въздържа от изпълнение спрямо стария такъв. Липсата на този елемент от фактическия състав по прехвърлянето на вземането означава, че поддържаното от „ЕОС М.“ ЕООД частно правоприемство спрямо длъжника - Ц.К. не е доказано, респективно не са били налице нужните предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в образувания изпълнителен процес имащ за адресат жалбоподателката. Това, че ЧСИ не е съобразил изложените обстоятелства и е конституирал посочения субект, като взискател в рамките на воденото пред него изпълнително производство съвссем не означава, че порочността е санирана, а напротив съдът при осъществяване контрола на всяко едно подлежащо на обжалване действие е длъжен да съобрази този порок, като не взема под внимание действията на незаконосъобразно конституираната в процеса страна. В този контекст на нито едно от изявленията на „ЕОС М.“ ЕООД предприето в рамките на изпълнителния процес не следва да бъда отдавано процесуално значение, респективно да се зачитат каквито и да е било негови правни последици настъпили в правнат сфера на длъжника - Ц.К.. Ето защо конститурането на този правен субект, като участник в изпълнителното производство, респективно изявлението му, че възлага по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ извършването на необходимите действия за обезпечаване нормалния ход на изпълнителното производство, както и да връчи на длъжника уведомление за извършената цесия не водят до прекъсване на течащия срок по смисъла на чл. 433, т. 8 ГПК, като същия трябва да се приеме за изтекъл на 17.07.2017 г. С изтичането на този срок автоматично и по силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо длъжника - Ц.К. следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това последици, вкл. и с възникването на процесуалното задължение на съдебния изпълнител да постанови изричен констатиращ по своето правно естество акт, в които да приеме, че изпънителното производство спрямо сочения длъжник е прекратено въз основа реализираното прекратително основание визрано в нормата на чл. 433, т. 8 ГПК. Вместо да издаде акт с подобно процесуално значение във връзка с отнесената до него молба от страна на длъжника – Ц.К. с дата – 06.12.2017 г. органа по изпълнението е постановил изричен отказ от 12.12.2017 г, като е приел, че липсва основание за прекратявне на изпълнителното производство. Този акт на съдебния изпълнител с оглед изложените от съда съображения е незаконосъобразен, защото не почива на фактическите и правни действия реализирани в изпълнителния процес и следва да бъде отменен в рамките на настоящия съдебен контрол. Същевременно на съдебния изпълнител следва да се даде изрично указание, че с оглед настъпилото прекратяване на изпълнителното производство образувано пред него спрямо длъжника – Ц.К. дължи постановяването на изричен акт, чрез които да констатира реализиралото се прекратително основание установено в нормата на чл. 433, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното СГС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 91518/12.12.2017 г. упражнена от длъжника по изпълнението - Ц.П.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника й – адв. Костов, постановен Отказ от 12.12.2017 г. за прекртяване на изп. дело № 20148380404024 по описа на ЧСИ – М. Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС, във връзка с отправена от длъжника молба основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в частта му, в която същото е образувано и водено спрямо Ц.П.К., с ЕГН **********, като УКАЗВА на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, посредством които да констатира прекратяването на изпълнителното производство имащо за адресат – длъжника Ц.П.К., с ЕГН **********, като съобрази реализирането на прекратителното основание на чл. 433, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.