Р Е Ш Е Н И Е №42

 

гр. ВРАЦА, 20.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  13.02.19 г.       в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар  Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

           в. гр.   дело N` 654   по описа за 2018   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.М.С. с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Ф. от Софийска адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 229/18.06.18 г., постановено по гр. д. № 1602/17 г. в ЧАСТТА, с която районен съд е признал на осн. чл. 422 от ГПК за установено, че жалбоподателят С. дължи на дружеството ищец сумата от 18 лв. представляваща договорна лихва върху главница от 200 лв. по сключен между страните договор за потребителски кредит "Екстра" от 03.01.17 г., за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; сумата от 68.26 лв. договорна такса "Гарант" за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; сумата 8.63 лв. законна лихва за забава за периода от 03.02.17 г. до 01.08.17 г. В жалбата се мотивират подробно оплаквания за допуснати от районен съд нарушения на процесуални и материално правни норми, както и за неправилност на съдебния акт.

Жалбоподателят С. моли за отмяна, в обжалваната част, на първоинстанционното решение. Не заявява доказателствени искания. Моли за присъждане на съдебни разноски за адв. Д.Ф. за оказана адв. помощ на материално затруднено лице в размер по Наредбата за минималните адв. възнаграждения.

По делото е постъпил отговор от ответното по жалба ООД "Кредит инс" гр. София, в който дружеството заявява становище за неоснователност на жалбата. Моли да му се присъдят съдебни разноски.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, тай като е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допупстимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че по инициатива на ООД "Кредит инс" гр. София срещу длъжника Д.М.С. *** пред районен съд гр. Козлодуй се е развило заповедно производство на осн. чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. д. № 1032/17 г. по описа на цитирания районен съд. Молбата на дружеството заявител е уважена и районен съд е издал на ос. чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 677/08.08.17 г., с която е разпоредил длъжникът Д.М.С. да заплати дружеството заявител главница в размер на 200 лв.; договорна лихва от 18 лв. за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; договорна такса "гарант" в размер на 68.26 лв. за периода от 03.01.17 г. до 01.0817 г.; законна лихва за забава от 08.63 лв. от 04.02.17 г. до 01.08.17 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението 07.08.17 г. до изплащането му и разноски в заповедното производство 25 лв. д. т. и адв. възнаграждение от 300 лв. В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасен договор за потребителски кредит "Екстра № 64018/03.01.17 г. От длъжника в производството Д.С. е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена заповедта на незабавна изпълнение, при което дружеството заявител е предявило пред районен съд гр. Козлодуй срещу длъжника Семов установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумите по заповедта за изпълнение, образувано е гр. дело № 1602/17 г. Районен съд гр. Козлодуй е решил спора по същество, като с решение № 229/18.06.18 г. е уважил изцяло исковата претенция.

В настоящото производството, се атакува частта от решението на районен съд, с която съдът е приел за установено, че длъжникът Д. Семов дължи на ООД "Кредит инс" 18 лв. договорна лихва, 68.26 лв. такса "гарант" и законна лихва от 08.63 лв.

По делото не се спори, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 64018/03.01.17 г. за сумата 200 лв. В договора е посочено, че срока за погасяване на кредита е 3 месеца и следва да издължи до 03.04.17 г. Посочен е и годишния лихвен процент в размер на 36%. Според т. 4 от договора страните се съгласяват кредитополучателя за заплаща в полза на кредитодателя "такса гарант" разсрочена към  месечните му вноски съгласно приложения към договора погасителен план. В погасителния план, неразделна част от договора, е отразено че кредитополучателя С. следва да се издължи на три вноски с падеж 03.02.17 г., 03.03.17 г., 03.04.17 г. като вноските включват главница от 66.67 лв., лихва 6 лв., такса "гарант" 22.75 лв.,общо 95.42 лв. Кредитополучателят не е издължил нито една вноска по кредита и към момента на подаване на заявлението на 07.08.17 г. е настъпил падежа задълженията му по погасителния план. По делото са представени и приети като доказателства договора за потребителски кредит сключен от разстояние и ОУ към същия, на хартиен носител. Ответникът-кредитополучател не е оспорил автентичността на положения електронен подпис върху представените на хартиен носител документи.

Предвид така установените обстоятелства страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото е прието за безспорно установено, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 64018/03.01.2017 г. Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно  чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по  чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

Въззивникът С. е направил изрично възражение, че съдът не е извършил служебна проверка, за която е задължен, за това, че заемодателят кредитор не е спазил условията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК /задължително в договора за потр. кредит трябва за бъде включен годишният процент на разходите/, съответно не е приложил правните последици за нищожност на процесния договор за кредит. Жалбоподателят е цитирал разпоредбата на  чл. 22 и чл. 23 от ЗПК от Закона за потребителския кредит с твърдението, че районен съд е следвало да формира законосъобразния извод, че е налице частична нищожност на кредитното правоотношине, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разноски.

При така наведеното оплакване за нищожност на процесния договор за кредит, съдът е длъжен да обсъди, дали са спазени императивно посочените законови изисквания.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 64018/03.01.2017 г., същият не съдържа посочените в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни.  Ето защо, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което процесният договор е недействителен на основание  чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата в размер на 200 лева. По отношение дължимостта на главницата по договора, искът на ООД "Кредит инс" с правно осн. чл. 422 от ГПК е уважен от първостепенния съд и в тази част решението не е атакувано пред въззивната инстанция и е влязло в законна сила.

 На основание гореизложените мотиви следва да бъдат отхвърлени исковете, с които се претендира признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца договорна лихва в размер на 18.00 лв. за периода 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; 68.26 лв.такса гарант за същия период и 08.63 законна лихва за забава периода от 03.02.17 г. до 01.08.17 г. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че клаузата за договорна лихва, обективирана в процесния договор за кредит, в размер на 36 % противоречи на добрите нрави, т. к. е неравноправна, поради което е нищожна, на основание чл. 143 от ЗЗП.

При несъвпадение изводите на първостепенния съд с тези на настоящата инстанция, в обжалваното част решението на районен съд гр. Козлодуй следва да бъде отменено, като спора се реши по същество с отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК по отношение на посочените по-горе суми, по изложените от окръжен съд мотиви.

По отношение на разноските окръжен съд намира следното: Независимо от изхода по спора, не са налице предпоставки за промяна решението на районен съд в частта за присъдените разноски, тъй като същите са определени в минимални размери и е недопустимо да бъдат намалявани. За настоящата инстанция, на жалбоподателя Д.С. следва да се присъдят съдебни разноски /адв. хонорар/ размер на 300 лв.  

Мотивиран от изложеното окръжен съд гр. Враца

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Козлодуй № 229/18.06.18 г., постановено по гр. д. № 1602/17 г. в ЧАСТТА, с която районен съд е признал на осн. чл. 422 от ГПК за установено, че ответникът Д.М.С. дължи на дружеството ищец сума от 18 лв. представляваща договорна лихва върху главница от 200 лв. по сключен между страните договор за потребителски кредит "Екстра" от 03.01.17 г., за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; сумата от 68.26 лв. договорна такса "Гарант" за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; сумата 8.63 лв. законна лихва за забава за периода от 03.02.17 г. до 01.08.17 г. и вместо това

 П О С Т А Н О В Я В А:

 ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца "Кредит инс" ООД с ЕИК 175226410 и седалище и адрес на управление гр. София срещу ответника Д.М.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане на установено по отношенията между страните, че ОТВЕНТИКА  ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в размер на 18 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 03.01.2017 г. до 01.08.2017 г.; сума в "Кредит инс" ЕООД, ЕИК 175226410, със седалище и адрес на управление гр. София срещу ответника Д.М.С. ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ размер на 68.26 лв. договорна такса "гарант" за периода от 03.01.17 г. до 01.08.17 г.; сумата от 08.63 лв. законна лихва за забава за периода от 03.02.17 г. до 01.08.17 г.,  за които  суми е издадена Заповед № 677/08.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1032/2017 г. по описа на районен съд гр. Козлодуй, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Кредит инс"ООД с ЕИК 175226410 и седалище гр. София да заплати на Д.М.С. с ЕГН ********** *** сумата 300 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател .....   Членове 1 .......  2.........