РЕШЕНИЕ

 

              гр.С., 15.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5606 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

         Ищецът А.Ц.Г. твърди, че през 2008 г. по сл.д. № 80/2008г. по описа на НСлС и съответно по преписка № 5161/2008 г. по описа на СГП е привлечен като обвиняем в това, че от 03.08.2007 г. до 29.08.2007 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - изпълнителен директор на футболен клуб ЦСКА АД (ПФК ЦСКА АД) като съизвършител в съучастие с А. Т.Т., е присвоил чужди пари на ПФК ЦСКА АД в размер на 3 490 000 евро, с левова равностойност 6 825 846,70 лв., поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 201 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. В качеството му на обвиняем по следствието му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 5000 лв., която е внесъл и на основание чл. 68 от НПК му е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

          Поддържа, че по внесен от Прокуратурата обвинителен акт срещу него и други лица в Софийския градски съд е било образувано НОХД № 485/2009 г., НО, 11 състав, като е бил оправдан. Сочи, че присъдата е била протестирана от СГП и с решение № 341/31.10.2013 г. по ВНОХД № 288/2013 г. Софийски апелативен съд е отменил изцяло оправдателната присъда, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В тази връзка било образувано НОХД № 780/2014 г., по описа на СГС, НО, 35 състав, като с присъда от 17.02.2015 г. е изцяло оправдан по същото обвинение. Присъдата е била протестирана от СГП, като с решение № 367/11.11.2015 г., постановено по ВНОХД №562/2015 г., по описа на САС първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена, а след нов протест, с решение № 49/28.07.2016 г., н.д. № 97/2016 г., по описа на ВКС, 2-ро НО, решението на САС е потвърдено изцяло, с което и оправдателната присъда спрямо ищеца е влязла в сила.

          А.Ц.Г. поддържа, че привличането му като обвиняем, налагането на мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 5000 лв., ограничението да не напуска пределите на Република България, внасянето на обвинителен акт в СГС и провеждането на целия наказателен процес за престъпление по чл. 203 ал.1 от НК, за което се предвижда като минимум наказание от десет години лишаване от свобода, е създало у ищеца и семейството му изключителен психологически дискомфорт. Твърди, че през целия период на наказателното производство, продължил около осем години, не е имал възможност да пътувам извън страната, бил е принуден да напусне длъжността на изпълнителен директор на ПФК ЦСКА АД, а фактът на наказателното преследване срещу него е бил изнесен и коментиран от всички медии в страната, създаващо му пречки и неудобства в комуникацията и отношенията му с близки, приятели и колеги и изключителни затруднения в намирането на нова работа.

          Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение в извършване на престъпление в размер на  150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2016 г.                   

          Ответникът по делото Прокуратура на Република България, признава наличието на влязла сила присъда, с която ищецът е оправдан за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, но оспорва предявения иск по размер. Сочи, че не са налице настъпили трайни последици в резултат на повдигнатото обвинение, а продължителността от осем години на наказателното производство не е извън разумния срок, тъй като обвинение е било повдигнато на повече от едно лице за различни престъпления. Поддържа, че липсват доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

С постановление от 02.07.2008 г., по сл.д. № 80/2008 г. по описа на НСлС, предявено на същата дата, А.Ц.Г. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че от 03.08.2007 г. до 29.08.2007 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД (ПФК ЦСКА АД) като извършител в съучастие в съучастие с А. Т.Т., е присвоил чужди пари на „ПФК ЦСКА“ АД в размер на 3 490 000 евро, с левова равностойност 6 825 846,70 лв., поверени му да ги пази и управлява. Със същото постановление на обвиняемия е наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв.

С постановление от 11.07.2008 г., на зам. градския прокурор при СГП по д.п. №80/80 по описа на НСлС, пр.пр. №5161/2008 г. на СГС (л.190), по повод на наложената на 03.07.2008 г. на обвиняемия А.Ц.Г. мярка да напуска пределите на страната, е оставена молбата на ищеца да бъде вдигната установената забрана. Причина за отказа, според отразеното в постановлението, е липсата на изложени мотиви от страна на А.Ц.Г. и представянето на доказателства, обосноваващи необходимост от пътуване, както и обстоятелството, че разследването е било в начална фаза и следва да бъдат проведени определени следствени действия.

          С обвинителен акт от 03.02.2009 г., по сл.д. № 80/2008 г. по описа на НСлС и пр.пр. № 5161/2008 г. по описа на СГП, делото е внесено в Софийски градски съд, като по образуваното н.о.х.д.№485/2009 г на СГС, ищецът е признат за невиновен (което се установява от приложени мотивите на л.78, както и от решението на САС). След протест от ответника, с решение №341 от 31.10.2013 г. по ВНОХД №288/2013 г на САС, НО, 1-ви състав, присъдата е отменена и делото е върнато на СГС за повторно разглеждане от друг състав.

          При новото разглеждане на делото, по образуваното НОХД №780/14 г. на СГС, 35 състав, с присъда от 17.02.2015 г., ищецът отново е признат за невиновен. Присъдата е протестирана от ответника, като същата е потвърдена с решение №367 от 11.11.2015 г. по ВНОХД №562/2015 г., по описа на САС, НО, 6-ти състав. Решението е протестирано от прокуратурата, но е било оставено в сила от ВКС, II НО, с решение №49 от 28.07.2016 г. по н.д. №97/2016 г., което решение на касационната инстанция е било окончателно.

          Разпитаният като свидетел в настоящото производство Р.Д.Х., приятел на ищеца, сочи, че воденото наказателно производство се е отразило изключително негативно на личния, семейния и професионален живот на А.Ц.Г.. Твърди, че ищецът е бил освободен от длъжността изпълнителен директор в ПФК „ЦСКА“ и не е могъл да си намери работа, започнал е да изпитва финансови затруднения. Заявява, че след започване на наказателното производство приятелят му е станал изнервен и се наложило да се разведе със съпругата си, която не е могла да издържи на психическото напрежение. Излага, че много от бизнес партньорите на ищеца са се отдръпнали от него след повдигнатото обвинение, като самият свидетел твърди, че му е предоставял седем път парични заеми, за да покрие битовите си нужди.

               Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

               В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е оправдан на първа инстанция, присъдата по която е потвърдена от въззивната и касационна инстанции. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Съдът не приема, твърденията на свидетелят, че в пряка причинно- следствена връзка с воденото наказателно производство, ищецът е освободен от поста изпълнителен директор на „ПФК ЦСКА“ АД, тъй като свидетелят не е имал преки впечатления относно мотивите на собственика на дружество за освобождаването на ищеца. Отделно от това, видно от чл. 10, ал. 1, т. 4 от приложения договор за възлагане на управление (л. 183), сключен между ищеца и „ПФК ЦСКА“ АД, основание за прекратяване без предизвестие на договора е извършване на престъпление от изпълнителя, установено с влязла в сила присъда, т.е. единствено фактът на висящо наказателно производство и при липсата на други доказателства, не може да обоснове извод, че прекратяването на договора за управление е в резултат от действията на Прокуратурата.

               Настоящият състав не кредитира и показанията на свидетеля, че воденото дело е причинило невъзможност на ищеца да си намери нова работа, отдръпване на бизнес партньорите му и е довело до развод със съпругата му, тъй като същите са твърде общи и неконкретизирани, и по делото липсват други доказателства, подкрепящи тези твърдения.

               Недоказани от страна на ищеца са и твърденията му, че на наказателното производство е дадена гласност в медиите и то в такава степен, че да се създадат пречки в комуникацията и отношенията му с близки, приятели и колеги.

               При определянето размера на справедливото обезщетение следва да бъдат взети предвид вида и характера на обвинението, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и за което е предвидено наказание от 10 до 20 години; продължителността на наказателното производство - около осем години, което като период е продължително, но не надхвърля разумния срок за провеждането му, тъй като по делото е имало още трима обвиняеми срещу които са повдигнати обвинения и за други престъпления, като се е отличавало с фактическа и правна сложност, а първоначално постановеното решение на СГС по НОХД №485/2009 г. на СГС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане, като при повторното разглеждане производството се е развило пред три инстанции; обстоятелството, че подсъдимият е бил признаван за невиновен пред всяка една от съдебните инстанции; взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ и наложената забрана за напускане пределите на страната, като същевременно не е установено ищецът да е имал конкретна необходимост от напускането на Р. България, която да е била осуетена от установената забрана; липсата на доказателства, че повдигнатото обвинение е повлияло негативно върху психическото и физическото здраве на пострадалия извън обичайното в такава една ситуация.

               Предвид изложеното съдът намира, че справедливото обезщетяване на А. Т.Т. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 5000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 28.07.2016 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.

               Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г., отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл.2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавният орган (Прокуратурата) е в забава и дължи лихва върху обезщетението. С оглед влязлата в сила на 28.07.2016 г., оправдателна присъда, съдът приема, че претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде уважена.

               При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв.. Искането за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ и доказателства, че претендираният хонорар е действително уговорен и заплатен.

              Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр.С., бул. „********, да заплати на А.Ц.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.П.Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищеца е оправдан с влязла в сила на 28.07.2016 г. присъда от 17.02.2015 г., постановена по НОХД №780/2014 г. на СГС, 35 състав, ведно със законната лихва от      28.07.2016 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лв. до предявените 150 000 лв., като неоснователен.

               ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр.С., бул. „********, да заплати на А.Ц.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.П.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 10,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство.

            Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                                                                

                                                                                                           СЪДИЯ: