град
София, 08.11.2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
при секретаря ПОЛЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9448 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №ІІ-74-301
от 10.02.2016г., постановено по гр.дело №26646/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
74-ти състав, както и решение от 04.06.2017г., постановено по реда на чл.247 от
ГПК, са осъдени
„Т.А.” АД,
регистрирано в търговския регистър на Република Турция, чрез Търговско
представителство „Т.А.-Т.Х.Й.”, да заплати на Н.-М. Ф.А. на основание чл.75 във връзка с чл.76 от ЗГВ сумата от 1360 лв, представляваща обезщетение за липса на багаж,
ведно със законната лихва, считано от 20.06.2013г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 276.40 лв. разноски
по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от „Т.А.” АД, регистрирано в търговския регистър на Република
Турция, чрез Търговско представителство „Т.А. - Т.Х.Й.”, вписано в единен търговски
регистър на БТПП, представлявано от директора Б.А., чрез адв. Й.К., с която се
обжалва изцяло решение №ІІ-74-301 от 10.02.2016г., постановено по гр.дело
№26646/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, като са релевирани доводи
относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, поради което крайният извод за основателност и доказаност
на предявения иск е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че неправилни са
изложените аргументи от СРС, че между страните не е налице спор относно наличие
на щета, изразяваща се в липсата на регистриран багаж на ищеца, констатирана
при пристигането му на летище София. Твърди
се, че в случая ищецът не е представил констативен протокол за липсващ багаж,
нито е поискал съставянето на такъв, предвид на което не е оборена презумпцията
по чл.124 от ЗГВ и по чл.79 от ЗГВ. Поддържа се, че към исковата молба са
приложени 2 броя документи, озаглавени „P. I.R.”, които са съставени на
английски език, не са придружени с превод на български език, поради което не
представляват писмени документи по смисъла на ГПК и не следва да се кредитират
от съда при постановяване на съдебния акт. Отделно от този аргумент в случая,
че съда приеме, че представляват годни доказателства се твърди, че така
приложените 2 броя документи, озаглавени „P. I.R.”, които са съставени на
английски език, не съдържат данни за лицето, което ги е съставило, в тях не се
съдържа констатация за липсата на багаж на ищеца, не съдържат подписи на
страните по делото, предвид на което липса основание да се приеме, че
представляват констативен протокол по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗГВ. Излага се
още, че по делото не са ангажирани доказателства за валидно депозирана
рекламация от страна на ищеца доколкото приложената такава по делото е подадена
след изтичане на преклузивния срок по чл.127, ал.1 от ГПК. Поддържа се още, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е обсъдил в
решението си доказателства, чиито превод от английски на български език е
представен от ищеца след приключване на устните състезания по делото. По
изложените съображения и допълнително изложени такива в писмена молба от
19.03.2018г. моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемия разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна
- Н.-М. Ф.А., чрез адв.Б.Р., депозира писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се,
че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е
доказано по несъмнен начин, че са налице предпоставките на ЗГВ и
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
/обн. ДВ, бр.6/2004г./ за ангажиране отговорността на ответното дружество -
като въздушен превозвач, за заплащане на обезщетение за липса на багаж при
извършване на международен полет с маршрут Бахрейн-Истанбул-София. По същество моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение.
Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от
Н.-М. Ф.А. срещу „Т.А.” АД, регистрирано в търговския регистър на Република
Турция, чрез Търговско представителство „Т.А.-Т.Х.Й.” /уточнение направено с
молба от 07.04.2015г./ иск с правно основание чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ,
във връзка с чл.33 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999г. (ратифицирана
със закон - ДВ, бр.67 от 2003г.) (ДВ, бр.6 от 2004г.).
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и
ал.3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка, от която се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на
жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ,
във връзка с чл.33 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, първостепенният съд е приел, че са доказани
предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество, което
като превозвач отговаря за щетите,
настъпили вследствие на липса на регистриран багаж на ищеца при извършване на международен полет с маршрут
Бахрейн-Истанбул-София. СРС в мотивите на постановения съдебен акт е
посочил, че за успешното провеждане на предявения иск
се предполага установяването на предвидени в закона предпоставки: валидно
възникнало правоотношение, по силата на което за ответника е възникнало
задължение да превози ищеца и неговия багаж по дестинацията, посочена в
исковата молба; настъпването на щета, изразяваща се в липса на багаж;
настъпването й да е през времето, когато багажът е бил под надзора на
ответника; предявена в срок рекламация до превозвача, която да е отхвърлена или
оставена без отговор. Изложени са аргументи, че в случая в хода на
производството ищецът е доказал наличието на всичките кумулативни изброени
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ и предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такъв е бил уважен. Така обоснованият краен извод на
СРС въззивният съд счита за неправилен и незаконосъобразен, тъй като не
кореспондира на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, обоснован е при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
По доводите във въззивната жалба
съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.75 от ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда
или липса на регистриран багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато
багажът е бил под негов надзор. Основателен е наведеният във въззивната жалба довод, че
ищецът не е установил с допустимите в закона доказателствени средства твърдяния
от него положителен факт, че е налице щета, изразяваща се в липсата на регистриран
багаж, която е настъпила по време, когато същият е бил на борда на самолета,
съответно под надзора на авиопревозвача и същата е констатирана по предвидения
в закона ред. В разпоредбата на чл.78 от ЗГВ е
предвидено, че за липси и повреди на багажа и личните вещи на пътника се
съставя констативен протокол по реда на глава ХІ от закона. В случая ищецът не е представил
доказателства, че е съставен констативен протокол за липсващ багаж, нито че е
поискал съставянето на такъв. Констативен протокол се съставя в момента на
установяване на нередовността /чл.125 от ЗГВ/ и се съставя от превозвача или от
упълномощено от него лице и се подписва от него и от пътника, изпращача или от
получателя на багажа /чл.126, ал.1 от ЗГВ/. В случая приложените по делото 2
броя документи, озаглавени „P. I.R.”, които са съставени на английски език, без превод на
български език, не съдържат данни за лицето, което ги е съставило, в тях не се
съдържа констатация за липсата на багаж на ищеца, не съдържат подписи на
страните по делото, предвид на което липса основание да се приеме, че
представляват констативен протокол по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗГВ. Представените след
приключване на устните състезания превод на български език на 2 броя документи,
озаглавени „P. I.R.”, не могат да бъдат обсъждани от съда доколкото не са
приети като доказателства по делото.
При така изложените аргументи
въззивният съд приема, че по делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин
един от кумулативните елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ,
а именно причинена на ищеца щета, изразяваща се в
липса на регистриран багаж, както и че щетата е настъпила през времето, когато
багажът е бил под надзор на превозвача - в случая ответното дружество.
Следователно се налага извода, че в хода на съдебното производство не е оборена презумпцията по чл.124 от ЗГВ
и по чл.79 от ЗГВ, които норми постановяват, че когато
получателят не е искал съставяне на констативен протокол, се счита до доказване на противното, че
багажът или товарът са предадени в изправност. При недоказването на една от
предвидените в закона предпоставки, обуславящи основателността на предявения
иск, се явява безпредметно и не следва да се обсъждат останалите такива. Предявеният иск с правно основание чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ,
във връзка с чл.33 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложените съображения
и поради несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.75 вр. чл.76
от ЗГВ, във връзка с чл.33 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния
закон, което налага неговата отмяна и вместо него да се постанови друго
решение, с което предявения иск с правно основание чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ, във връзка с чл.33 от
Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да
бъде отменено първоинстанционното съдебно решение и в частта на присъдените в
тежест на въззивника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Пред настоящата инстанция е
заявена изрична претенция от жалбоподателя за присъждане на разноски на
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, която с оглед изхода
на спора, се явява основателна. Въззиваемият-ищец следва да бъде осъден да
заплати на въззивника-ответник на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 27.20 лв., представляваща направени разноски
за заплатена държавна такса по подадената въззивна жалба. Пред СРС ответното
дружество, чрез своя процесуален представител е заявил своевременно претенция
за разноски, но доколкото по делото няма данни за реално сторени такива, съдът
не следва да присъжда в негова полза разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №ІІ-74-301 от 10.02.2016г.,
постановено по гр.дело №26646/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, както
и решение от 04.06.2017г., постановено по реда на чл.247 от ГПК,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.-М. Ф.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу „Т.А.” АД,
регистрирано в търговския регистър на Република Турция, чрез Търговско
представителство „Т.А.-Т.Х.Й.”, вписано в единен търговски регистър на БТПП,
представлявано от директора Б.А., със съдебен адрес:*** /чрез адв. Й.К./; иск с
правно основание чл.75 вр. чл.76 от ЗГВ във връзка с чл.33 от Конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз за заплащане на
сумата от 1360.00 лв., представляваща обезщетение за липса на багаж при
извършване на 23.08.2011г. на международен полет с маршрут
Бахрейн-Истанбул-София, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2013г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.-М.
Ф.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Т.А.” АД, регистрирано в
Търговския регистър на Република Турция, чрез Търговско представителство „Т.А.-Т.Х.Й.”,
вписано в единен търговски регистър на БТПП, представлявано от директора Б.А.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв. Й.К./; на правно основание чл.81 и чл.273 във
връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 27.20 лв. /двадесет и седем лева и 20
ст./, направени по делото разноски пред въззивната инстанция за заплатена
държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./