№46
гр. Силистра, 25.04.2018 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Добринка Стоева
мл.
съдия Ралица Райкова
При
секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно търговско дело № 20/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от “Екопродукт” ЕООД
с ЕИК 118550472, със седалище и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово,
обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17, подадена чрез процесуален представител адв. И.Р.,
против Решение № 546 от 22.12.2017г. постановено по гр. дело № 1480/2017г. на
СРС, с което първоинстанционният съд е изменил на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ,
договор за аренда от 01.10.2007 г., вписан в СВ - Силистра на 03.10.2007 г. под
№ 162 - 200, т. XIII, сключен между Е.П.К. с ЕГН ********** ***, в качеството
на арендодател и “Екопродукт” ЕООД, с ЕИК 118550472 и адрес на управление: с.
Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17, представлявано от Марияна Атанасова Митева, в
качеството на арендатор по отношение на следните земеделски имоти
-нива
с площ от 6 дка, четвърта категория, находяща се в м. „Тополица“, землището на
с. Попина, общ. Ситово, съставляваща имот № 024025;
-нива
с площ от 9,999 дка, трета категория, находяща се в м. „Кишлакия“, землището на
с. Попина, общ. Ситово, съставляваща имот № 032028;
-и
нива с площ от 15,999 дка, трета категория, находяща се в м. „Балакчи Гьол“,
землището на с. Попина, общ. Ситово, съставляваща имот № 042024;
като
УВЕЛИЧАВА арендното плащане по договора на сумата от 60 лв. на декар, считано
от стопанската 2016/2017 г.
Със
същото решение първоинстанционният съд е осъдил “Екопродукт” ЕООД с ЕИК
118550472 и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул.
„Марица“ № 17, да заплати на Е.П.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 62,40 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) за
държавна такса, 120 (сто и двадесет) лева за експертиза и 48 (четиридесет и
осем) лева за транспорт на процесуалния й представител. Дружеството ответник е
осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Й.К.К. с ЕГН **********,
процесуален представител на ищцата, адвокатски хонорар в размер на 340 (триста
и четиридесет) лева.
Въззивникът
– “Екопродукт” ЕООД с ЕИК 118550472 и адрес на управление: с. Попина, общ.
Ситово, обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17, не е доволен от първоинстанционното
решение считайки го за неправилно, като в тази връзка желае същото да бъде
отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло ищцовите претенции.
Въззиваемият –
Е.П.К. с ЕГН ********** ***, намира въззивната жалба за неоснователна, като
моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно съдебно решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
Спор по фактологията и правопораждащите
факти между страните няма. Страните са били в облигационни отношения основани
на договор за аренда в земеделието – ищцата - въззиваем, като арендодател, а
ответника – въззивник, като арендополучател. Срокът на договора между тях е бил
фиксиран на десет стопански години и изтекъл на 10.09.2017г. – два дни след
депозиране на исковата молба инициирала първоинстанционното производство пред
РС – Силистра. Безспорно е установено, че през месец юли 2017г. арендодателят
инициирал процедура по чл. 16 от ЗАЗ, за изменение на договора с цел
увеличаване размера на уговореното арендно плащане. През месец август 2017г.
арендаторът писмено отговорил, че не приема предложената нова цена, изразил
готовност да заплаща такава различна от договорената но съобразена с цената
посочена от ОДЗ, като средна за съответния регион. Коментираният отказ
мотивирал арендодателя да сезира съда с искане по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, който
приел искането за основателно и се произнесъл с атакуваното по настоящем решение,
с което пък е променен арендния договор между страните, като арендното плащане
е увеличено на 60 /шестдесет/ лева за декар считано за стопанската
2016г./2017г.
Въззивните доводи изтъкнати в жалбата са
следните: Сочи се, че процесният аренден договор е прекратен поради изтичане на
срока му, като в тази връзка процесуалният представител на въззивника намира,
че изменението му вече не може да се претендира. Това възражение е коментирано
пространно в мотивите, към атакуваното решение, като районният съдия е приел,
че същото е неоснователно предвид на това, че процедурата по чл. 16 от ЗАЗ, в
случая е стартирана още през месец юли 2017г. ОС напълно споделя изложените
мотиви, къта препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК. За пълното следва да
се изкоментира и обстоятелството, че исковата молба инициирала производството
по спора е депозирана в съда два дни преди изтичането на договора.
Второто посочено в жалбата въззивно
основание представлява твърдение за непрецизиран петитум. Според въззивника
това е така защото в исковата молба не е посочено за коя стопанска година
конкретно се иска изменение на размера на арендното плащане.
Първоинстанционният съд не е коментирал това възражение защото същото е
направено едва пред въззивната съдебна инстанция. По тази причина ОС намира, че
следва да го остави без произнасяне, тъй като е налице преклузията въведена от
законодателя с хипотезата на чл. 133 от ГПК. За пълнота може да седобави, че
дори да беше допустимо възражението би било неоснователно предвид
конститутивното действие на съдебното решение основано на чл. 16 от ЗАЗ, имащо
действие занапред.
Като порок на атакуваното
първоинстанционно решение въззивникът сочи и липсата на събрани доказателства
за наличие на трайно изменение на обстоятелствата обуславящи основателността на
иска по чл. 16 от ЗАЗ. Въззивникът намира, че такова изменение не може да
настъпи в рамките на една стопанска година /както е възприел районния съдия/ и
това според него води до неоснователност на коментираното съдебно решение. ОС
не кредитира този въззивен аргумент предвид данните събрани от приобщеното като
доказателствено средство по делото заключение на вещото лице изготвило
назначената от съда САТЕ, от което могат да се установят твърдените от ищцата
/въззиваема/ факти и обстоятелства установяващи наличие на трайно изменение на
обстоятелствата обуславящо предпоставките по чл. 16 от ЗАЗ. Нещо повече според
ОС не е необходимо изменението на обстоятелствата даващо възможност за промяна
в параметрите на договорите за аренда да е настъпило в рамките на една година.
Наличието на тенденция към нарастване на арендните вноски в продължение на
няколко години според съда може в крайна сметка да доведе до качествена промяна
в обстоятелствата в края на примерно три, четири или пет годишен период и така
да обуслови възможността по чл. 16 от ЗАЗ.
В жалбата се коментира доказателствената
стойност на справката ежегодно публикувана от ОДЗ – Силистра, която съдържа
осреднени стойности на размерите на арендните плащания по категории за региона,
като същата се сравнява със доказателствената стойност на заключението на
експерта изготвил назначената от съда САТЕ. ОС намира, че дори такава справка
да съдържа данни имащи отношение към предмета на установяване в настоящото
производство, то тези данни представляват осреднени стойности общо за региона,
докато експертното заключение има за предмет конкретните арендувани имоти,
което мотивира съда да го приеме и да го съобрази при решаването на настоящия
правен спор.
Съдът не кредитира и последният аргумент
на въззивника според, който за да е основателен иска ищецът следвало да докаже
трайно изменение на обстоятелствата от предпоследната година, за която също не
е имало изменение на договора в частта относно размера на арендните плащания.
Това е така предвид конститутивния характер на съдебното решение по чл. 16 от
ЗАЗ, което въвежда промяна занапред в съществуващата облигационна връзка при
наличие на определени предпоставки независимо, кога те са настъпили.
По изложените съображения ОС не приема
нито едно от въззивните основания обективирани в коментираната въззивна жалба,
като намира, че същата следва да се отхвърли, а атакуваното с нея
първоинстанционно съдебно решение следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивника следва да заплати на
въззиваемия сторените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски
съобразно представен и неоспорен в тази му част списък по чл. 80 от ГПК, в размер общо на 340 /триста и
четиридесет/ лева адвокатски хонорар. Съдът
намира за основателно възражението на въззивника за недължимост на
претендираните пътни разноски на процесуалния представител на въззиваемата в
размер на 46.60 лв. /четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/, предвид
утвърдената съдебна практика, като например Определение №697/29.10.2015 по дело
№3880/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение №51/08.02.2017 по дело №2024/2016
на ВКС, ГК, IV г.о. Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о. на ВКС) и Решение № 45 от 13.03.2018г. по гр.д. № 4930/2017г. на IV, г.о. на ВКС.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 546 от 22.12.2017г. постановено по гр.
дело № 1480/2017г. на РС - Силистра.
ОСЪЖДА “Екопродукт”
ЕООД с ЕИК 118550472 и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, обл.
Силистра, ул. „Марица“ № 17, да заплати на Е.П.К. с ЕГН ********** ***, , 340 /триста и
четиридесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: